Напоследък това е практиката, която ме привлича особено много, въпреки че е наистина много трудна за усвояване . Поне аз все още не съм намерила начин да го постигам. Но идеята за присъствие в настоящето все по-често ме кара да забелязвам мислите и емоциите си в момента. 99,9% от случаите те са или в бъдещето или в миналото. Понякога ми се случва докато се разхождам да се спъна или разминавайки се с някой да се сблъскаме и тогава си припомням, че съм се отнесла някъде и си казвам:"Е, това поне ме върна в реалността!" Това ми напомня за дзен монасите и как Учителят минава покрай тях и ги удря с пръчка, ако са отклонили вниманието си докато медитират. Има много хубави дзен притчи на тази тема. Японците са специалисти в това да осъзнават настоящето или поне имат много такива практики. Практики като чайната церемония, екебаната, хайку, калиграфия, а също бойните изкуства, са все начини да насочваш вниманието си към едно нещо.
Ако всичко, което се случваше около мен ми харесваше и ми носеше положителни емоции, сигурно щях по-често да присъствам тук и сега, но обикновено съзнанието ми избира да пребивава на някое по-хубаво място. Разсъждавайки за това, реших, че разковничето е да намирам по нещо хубаво във всяка ситуация и да насочвам вниманието си към него. Например, возя се в претъпкан автобус, това определено не е от приятните ми изживявания, но О,чудо!Люка е отворен и от него нахлува освежаващ хладен въздух, който се насочва право към мен! И така човек вместо да витае в облаците, както аз обичам да правя, преживява един приятен миг именно сега. Докато нещата, за които мечтаем или вече са минало или не се знае дали ще се случат някога. Друг много важен фактор е спокойствието. Нормално е ако не се тревожиш за хиляди неща да си по-способен да се насладиш на съществуването. И също, колкото повече амбиции и желания има човек, толкова повече склонността винаги да си мисли, че може да е по-добре го отдалечава от удовлетворението сега.
Един от начините да се приземяваме са екстремните преживявания и чувството за страх. Когато човек се страхува или незнае какво се случва, сблъсква се с нещо непознато, сетивата му се изострят и някак мисълта му не може да се рее много. Е, не съм сигурна, че това е най-добрия метод, защото от друга страна страхът причинява неприятни емоции и като цяло е вреден. Но любителите на силни усещания го причиняват сами съзнателно, защото ги кара да се чувстват, че са живи и аз мога да го потвърдя. Два пъти скочих с бънджи и преживяването е толкова различно от всичко, което някога съм изпитвала, че определено за един или два мига изпадам в състояние на безвремие, медитация. Наскоро прочетох, че освен по време на оргазъм, също и когато киха или повръща (!), човек преживява усещане близко до медитацията.
Като цяло най-добрият начин според мен е да правиш неща, които обичаш и ти доставят удоволствие, също да предприемаш нови начинания или да променяш неща от ежедневието си, които са се превърнали в навик и ги правиш машинално, и това, което аз се опитвам да постигна, но доста безуспешно, да връщаш съзнателно ума си в настоящето.
Ще се радвам да се включите в темата и да споделите вашия опит, знания и разсъждения за пребиваването тук и сега .