lightshadow

Аз благодаря на всички за мненията! По стечение на обстоятелствата чак днес прочетох постингите. Във всичко, което сте написали има истина и мъдрост, и потвърждава и допълва изводите, до които аз сама съм стигнала в борбата със себе си. На този етап най-важното, което осъзнах е, че трябва да променя нагласата си и да се развивам вътрешно, за да се променят нещата в живота ми и външно, в модела ми на поведение, който следвам досега. Не съжалявам, за публикуваната от мен изповед и "зов за помощ"...Направих го, защото имах нужда от това и нямам нищо против критиките, които са отправени към мен, защото има истина в тях, а най-добрият начин да разбереш себе си и да промениш нещата, които ти пречат в живота е да признаеш и своите лоши страни. Благодаря и за поощренията и разбирането, което показахте, наистина всичко написано е материал, върху който си струва да помисля!

Започвам постоянно нови неща,но всеки път оставам неудовлетворена, разочарована!Вече не зная какво да сторя.От невъзможността ми да се насоча към едно нещо и да задържа вниманието си върху него опропастявам не само собствения си живот, но и на моята майка, която би направила всичко, за да ми помогне.Вече съм загубила броя на всичките работни места, на които съм била.Понякога се задържам няколко дни, понякога месец, няколко месеца...,но винаги крайния резултат е един и същ.Това се оказава поредното нещо, което не искам да правя.Бях вдъхновена от желанието да намеря призванието си, но тази задача се оказа толкова трудна и донесе толкова нежелани последствия, че вече се плаша от себе си и от всяка следваща стъпка, която предприемам.Вече имам усещането, че каквото и да направя ще бъде грешка, ще се проваля, ще се откажа, ще се разочаровам, ще се изплаша, ще избягам.Безсилна съм, в безизходица съм.Майка няма възможност да ме издържа, теглила е много заеми и сега ги изплаща, а аз не мога да се задържа на нито една работа, защото навсякъде се чувствам ужасно и винаги си мисля, че ще намеря нещо по-добро.Но това по-добро не идва, а с всеки следващ опит затъвам все по-надълбоко.Наистина не зная вече какво да направя.Вярвам, че ако разбера какво искам и съм сигурна в това искане, ще насоча енергията си към осъществяване на това желание и няма да ме измъчват съмнения и други възможности.Но толкова пъти пожелах неподходящи за мен неща, вече се обезверих, че ще открия подходящото.А и положението е толкова катастрофално във всяко отношение - материална безизходица, постоянно психическо натоварване и напрежение от ситуацията, в която съм, невъзможни нормални взаимоотношения с другите поради отчайващото ми емоционално състояние...Толкова съм объркана, че не знам къде се намирам, вече си мисля, че имам нужда от психотерапевтична помощ, за да изляза от този омагьосан кръг...

Земята се върти от запад на изток, тоест обратно на часовниковата страна..затова Слънцето изгрява от изток.Може и това да е причината за посоката на въртене в Паневритмията

Eто малко и от мен ...повечето са старички, но все пак неостаряващи Кралят на рибарите WATER (индийски) Леон Невероятната съдба на Амели Пулен Vanilla Sky Аризонска мечта!!! Dolls (Takeshi Kitano) Филмите на Педро Алмодовар Форест Гъмп!!! Пилето Малена Лабиринта на Фавна What's eating Gilbert Grape The Dreamers Three colours blue/red/white! Приказка без край-Iва част The Illuminated Chakras (от колибката) .............................................. Eто малко и от мен ...повечето са старички, но все пак неостаряващи Кралят на рибарите WATER (индийски) Леон Невероятната съдба на Амели Пулен Vanilla Sky Аризонска мечта!!! Dolls (Takeshi Kitano) Филмите на Педро Алмодовар Форест Гъмп!!! Пилето Малена Лабиринта на Фавна What's eating Gilbert Grape The Dreamers Three colours blue/red/white! Приказка без край-Iва част The Illuminated Chakras (от колибката) ..............................................

Напоследък това е практиката, която ме привлича особено много, въпреки че е наистина много трудна за усвояване . Поне аз все още не съм намерила начин да го постигам. Но идеята за присъствие в настоящето все по-често ме кара да забелязвам мислите и емоциите си в момента. 99,9% от случаите те са или в бъдещето или в миналото. Понякога ми се случва докато се разхождам да се спъна или разминавайки се с някой да се сблъскаме и тогава си припомням, че съм се отнесла някъде и си казвам:"Е, това поне ме върна в реалността!" Това ми напомня за дзен монасите и как Учителят минава покрай тях и ги удря с пръчка, ако са отклонили вниманието си докато медитират. Има много хубави дзен притчи на тази тема. Японците са специалисти в това да осъзнават настоящето или поне имат много такива практики. Практики като чайната церемония, екебаната, хайку, калиграфия, а също бойните изкуства, са все начини да насочваш вниманието си към едно нещо. Ако всичко, което се случваше около мен ми харесваше и ми носеше положителни емоции, сигурно щях по-често да присъствам тук и сега, но обикновено съзнанието ми избира да пребивава на някое по-хубаво място. Разсъждавайки за това, реших, че разковничето е да намирам по нещо хубаво във всяка ситуация и да насочвам вниманието си към него. Например, возя се в претъпкан автобус, това определено не е от приятните ми изживявания, но О,чудо!Люка е отворен и от него нахлува освежаващ хладен въздух, който се насочва право към мен! И така човек вместо да витае в облаците, както аз обичам да правя, преживява един приятен миг именно сега. Докато нещата, за които мечтаем или вече са минало или не се знае дали ще се случат някога. Друг много важен фактор е спокойствието. Нормално е ако не се тревожиш за хиляди неща да си по-способен да се насладиш на съществуването. И също, колкото повече амбиции и желания има човек, толкова повече склонността винаги да си мисли, че може да е по-добре го отдалечава от удовлетворението сега. Един от начините да се приземяваме са екстремните преживявания и чувството за страх. Когато човек се страхува или незнае какво се случва, сблъсква се с нещо непознато, сетивата му се изострят и някак мисълта му не може да се рее много. Е, не съм сигурна, че това е най-добрия метод, защото от друга страна страхът причинява неприятни емоции и като цяло е вреден. Но любителите на силни усещания го причиняват сами съзнателно, защото ги кара да се чувстват, че са живи и аз мога да го потвърдя. Два пъти скочих с бънджи и преживяването е толкова различно от всичко, което някога съм изпитвала, че определено за един или два мига изпадам в състояние на безвремие, медитация. Наскоро прочетох, че освен по време на оргазъм, също и когато киха или повръща (!), човек преживява усещане близко до медитацията. Като цяло най-добрият начин според мен е да правиш неща, които обичаш и ти доставят удоволствие, също да предприемаш нови начинания или да променяш неща от ежедневието си, които са се превърнали в навик и ги правиш машинално, и това, което аз се опитвам да постигна, но доста безуспешно, да връщаш съзнателно ума си в настоящето. Ще се радвам да се включите в темата и да споделите вашия опит, знания и разсъждения за пребиваването тук и сега .