User123

Много благодаря отново, д-р Първанов. Точно така ще направя от тук насетне.

д-р Първанов, много Ви благодаря. Ами аз вече поех веднъж риска и знаейки, че не е много стабилна психически се видях с нея. Наистина не бяха добре нещата. Само на края на разговора очите й светнаха, имаше проблясък. Днес тя пак се свърза с мен и пак ще се видим - вече съм обещала. Изглеждаше доста адекватна. Разбирам, че Вашият съвет е да се отдалеча максимално. От друг мой познат получих същият съвет, който му е даден от психиатър или психолог (не се сещам точно какъв специалист беше). Иначе за протокола - не сме приятелки, далечни познати сме. Тя ме вижда като приятел. Иначе лекува се явно. Това нещо е от няколко години, влиза, излиза от такива клиники (за 2 престоя зная от нея до момента, а за общият брой - мога само да гадая).

kipenzov, ако горното е шега, то това е неуместна шега. За съжаление не са добре нещата при нея. Но и не мога да вляза в ролята на нейна патерица или да я прибера да спи в къщи, както искаше в първия ни разговор от тази година. Може би съм объркала подсекциите на форума. Аз наистина очаквах да се включат специалисти със съвети както миналата година г-н Балджиев.

kipenzov, всъщност има и един друг аспект. Видях в по-различна светлина един друг човек - успя да ме изманипулира. Аз смятах работа да му предлагам - отказах се. Никога няма да го взема да работи с мен.

kipenzov, този аспект е осмислен и обработен от мен отдавна. Преди години бях 'гара разпределителна' за хора с различни проблеми. Но се бях зарекла да спра да живея с и решавам проблемите на хората. Единствено тук малко прекрачих това мое правило. Иначе установих контакт с родителите. Ще ги информирам, ако има притеснителни индикации от нея. За съжаление установих, че баща й също има нужда от подкрепа в чисто психологически план. До известна степен снех малко от неговите плещи някакво тяхно самообвинение, че те са виновни за нейното състояние. Не им е лесно. Вече се видяхме с нея - не са много добре нещата за съжаление. Възстановителният период ще е дълъг. Изобщо всякакви препоръки от специалист и как аз да се държа по-адекватно предвид състоянието й, ще ми бъдат от полза. Към момента смятам да поддържам следната линия на поведение: няма да се виждам често с нея, за да поддържам този статут - ако се чувства застрашена - да ми сигнализира (по телефон, по социални мрежи). Но и до известна степен ще следя сега дали ще отиде на други лекари, за други здравословни проблеми, които има. Така че до известна степен съм 'влязла' в случая. И друг въпрос към специалистите: когато ми пише или ми се обажда по телефона, аз за какви индикации да следя, за да определя дали е в 'онова' състояние или е що-годе в нормално състояние. Тя един вид 'превключва' явно от един режим на друг.

Здравейте, Имам нужда отново от съвет, отново за този случай. Да, диагностицирана е с психиатрично заболяване. Момичето имаше 'криза' (да го наречем) преди около седмица. Пак се свърза с мен. Говорихме по телефона. Родителите бяха с нея. После тя май избяга. Имаше прощален пост във фб. После я намериха. Сега поне имам телефона на нейния баща. Днес се свърза с мен онлайн и пак е в 'опасност'. Аз до колкото разбрах тя като води разговор с мен по телефона - не си спомня. Или не винаги си спомня. Аз винаги ли трябва да се правя, че нищо не зная и тя винаги да ми обяснява едно и също? Аз споменах едно име (от онзи разговор преди година и тя взе, че се усъмни в мен от къде зная това име). Хем се опитвам да 'вляза във филма', хем явно не трябва да говоря конкретно, защото тя не помни. Обърква ме липсата на логика. Моля за още насоки. Явно като мисли, че е в опасност, това са пак сюисидни мисли. Сега ми пише, че е сама, т.е. няма никой при нея. Може пак да е избягала. Сега говорих с нея по телефона - по-адекватна е. Но се шляе сама край морето. Трябва да говоря с нейните родители - кога би трябвало да им сигнализирам. Някакъв план да имаме. Всякакви съвети ще са ми от полза. И друго да питам: тя веднъж като е отключила това заболяване и явно е на лекарства - така до края на живота ли ще си кара? Има ли хора, които са отключили (вероятно нейното е параноидна шизофрения) и после да са се оправили изцяло? И да не са на лекарства?

На първият въпрос - да. Условията на живот са били такива. Женели са се рано - 15-16 годишни, раждали са много деца, за да има кой да работи на нивата. По втория въпрос - дължи се на всеобхватното и целенасочено инфантилизиране на младото поколение. Като се започне още от училище - ' ти си още ученик и си малък'. Мине се през рекламите, чиито маркетингови послания са построени така, все едно комуникират с 12-13 годишни деца. Съвсем съзнателен и търсен подход при рекламите, за да могат по-лесно да влияят (манипулират). Мине се през работодателите, например - много софтуерни фирми имат джаги и подобни игри в офисите (тези футболни игри, по които си падат 7-12 годишните деца). Изобщо това инфантилизиране тече по много направления, на много нива. И не съм ок с това, защото има вече цели поколения млади хора с изкривена представа и изкривени очаквания към действителността. А иначе е ясно защо се прави и защо се опъва тънката струна на детското във всеки един - с цел по-лесен контрол, подчинение и манипулация. Дали ще е заради купуването на някой продукт, дали ще е за да се 'спечели' предаността спрямо работодател и т.н. Този вид манипулация е на по-фино ниво и мисля, че в България се усещат/ ще се усетят негативните последствия от това. Аз например с милениалс не искам да работя.

Извинявай в такъв случай. Не съм разбрала правилно онзи пост. Прав си.

Бърборим... Киро пак се изгъбарка лекинко, но ще се направя, че не съм забелязала

Дай повече инфо за 'вълнуващите моменти'? Как тълкуваш ти една такава ситуация?

Нямах никакви предварителни нагласи или очаквания. Видях го с вътрешния си взор. Както писах - странна история. Относно наблюдаващата или наблюдаваното - и двете едновременно, по-точно казано самонаблюдаваща се. Както и да е.

Черни нишки - странно. Не, нито цифри, нито черни нишки имаше. Не, не беше сън. Нямах никаква предварителна нагласа какво ще стане. Започнах чак после да чета и да се опитвам да си обяснявам някои неща. Преди това - не.

Не съм била притеснена за нещо тогава. Не съм имала страхове. Всичко беше чисто и наивно по детски. Стигнах и по-дълбоко. Един вид на 3то ниво. (Ако първото са сънищата, второто е близко до акашевите записи, то третото е при още по-дълбока 'медитация' или 'самовглъбяване'). Имаше бяла светла, искряща топка. Това беше моята същност. Много шантава история. После се опитах да си обясня и този 'феномен'. Може би съм синхронизирала 2 чакри - 6та и 7ма - тези жлези, които съответстват на тях. И така се е получило. Наистина странна история. Разбира се, че никога не съм повторила, защото нагазвам в напълно непонятна за мен територия. А страх лозе пази.

Тук не мога да обясня механизмите. Някак отдава ми се. Когато започнах да го правя отдавна беше като игра, експеримент. Не съм 'насилвала' нещата. Не съм 'гонила' цели. Нямала съм никакви конкретни очаквания. Беше като да си поиграя и да тествам функциите и способностите на мозъка, без да имам и грам идея до къде ще ме доведе това. Нещата се случваха естествено. Обяснявам си го (горе-долу), че успяваш да тренираш мозъка да остане стабилен на определени мозъчни честоти, където и частица логика остава 'будна'. Може би поради плавното заспиване, което съм правила и съм успяла да 'закова' на едно междинно ниво. Съжалявам, че не мога да бъда по-конкретна. И аз не зная точните механизми. Преди мислех, че всички хора го правят и е нещо нормално. И защо толкова много е подскочила терапевтката ти? Тези неща опасни ли са? Нали все пак частица съзнание е будна? А това с чашата с вода - не съм го пробвала.

Не мога да опиша точният механизъм. Например, ако искаш да предизвикаш сън с определена тематика, достигаш до т.нар. база данни. На асоциативен признак (предмет, море и т.н.) започват да изникват в съзнанието моменти от стари сънища, за по-голямата част от които нямам спомен в будно състояние. Ако направя този номер - те се изтласкват - после мога да си ги спомня и в будно състояние. При събуждането, ако трябва рязко да ставам, а искам да мога да си спомня съня в будно състояние в подробности, отново се 'хващам' за някоя картина съзнателно и 'превъртам' на бързи обороти съня преди да стана. Един вид 'преговарям' си го набързо. Иначе в самото начало, когато започнах с това, съм правила нещо, което би могло да се нарече автохипноза. Представях си една спокойна ситуация, как потъвам плавно и някъде там, в това състояние полу-заспиване - вече оставаш частица логика да действа. Та в този смисъл това рязко 'пропадане' (целта на темата) показва по-скоро, че заспиваш бързо. Аз успявах да го правя плавно. Все още не съм прочела нищо от книгата (линка, който даде), но ще го направя. И друга вметка: в момента нито си контролирам сънищата, нито стигам до базата данни, нито си правя 'труда' да ги помня. Решила съм, че на този етап поне контрола върху сънищата мога да пусна. (А те така или иначе са прекрасни сънища, Слава Богу!)