bougi

Важно е да се намери подход за практическа изява на интуицията. Според мен това става когато си вътрешно отпуснат / в смисъл на мускули, вътрешно състояние/, силно усещаш мига на живота, освободен си от страхове/ те идват от негативите на ума/. В такова състояние се впускаш без съпротива по течението на реалния живот и без очакване за сбъдване на предварителните стриктни прогнози / по отношение на режисираните случайности/ на ума. Написаното до тук от мен е опит за описание на вътрешни субективни изживявания, което е много трудно изразимо с думи.

Много се зарадвах на поста ти, късметче! Точно към това (подчертаното) се опитвам да насоча вниманието на хората, но за съжаление си разбрала само ти. Получава се един парадокс! Когато говорим по принцип, всички казват: да, светът е единен, цялостен; да, същността на всичко е енергия и информация, просто една част е прекалено плътна и ние я възприемаме като материална. От друга страна забелязвам склонност непрекъснато да се противопоставя плътната материя на по-фината такава, да се разглеждат и тълкуват като нещо принципно различно, да се разсъждава - да, за материалните неща така може, а за другите - не може; или обратно... Защо? Защо за "духовната" работа (слагам го в кавички, защото мисля, че това, за което говорим не е точно духовна работа) е добре печалбата да е с мярка? А за материаланата работа добре ли е печалбата да е без мярка? Кой и как ще определи и оцени дали един екстрасенс е придобил способностите си даром или е положил труд (колко?) да ги развие? Тъй като възможността да се борави с по-фината материя все още е рядкост и е явно нещо много странно и екзотично за болшинството хора, то това се възприема като някакво чудо, като нещо много по-различно от обичайните дейности. И започват да се развиват едни странни теории, кое можело и кое не можело... Нека да дам пример от практиката си. По-възрастните по-лесно ще ме разберат, защото до преди 15-20 години в България асортиментът от декоративна растителност беше твърде ограничен. При стайните цветя в цветарските магазини можеше да се намерят циклами, някои папрати, аспарагус, фикус ... а бе буквално се изброяваха на пръстите на ръцете. Когато започнаха да се внасят нови, екзотични цветя, повечето хора (и аз включително ) ги гледаха, цъкаха, струваха им се толкова странно красиви и интересни, направо извънземни . Тъй като в магазините нямаха опит с тях, а това са предимно екваториални и тропични цветя (т.е нашия климат не им понася много), цветята вкупом геройски умираха - и в магазините, и в домовете на хората, защото не получаваха адекватни условия и грижи. И повечето хора вместо да се поинтересуват и научат какво им е нужно на тези цветя, предпочитаха да вярват на дочути тук или там съвети. И колкото съветът беше по-странен и необичаен, колкото по-труден за изпълнение, толкова по-истински и по-подходящ им се струваше на хората . Излишно е да казвам, че тези съвети бяха напълно безполезни, а повечето от тях буквално вредни. Какво ли не съм чувала от клиентите - от по-безобидни неща до направо ужасяващи, като например как цветето няма да умре, ако се сипва от време на време в саксията кръв! Все пак има някаква логика: странни и необичайни цветя - странни и необичайни грижи Е, сега вече им свикнахме на цветята, и на красотата им, и се понаучихме какви грижи искат. Но мисълта ми беше за тези странни и екзотични занимания като астрология, нумерология, френология, ясновидство ... - кога ще им свикнем и на тях, кога ще ги разберем? Една от причините за болестите е стиснатостта / скръжавостта/ на хората. Най-често когато болният отива при лекаря, заплаща си за лечението, купува си лекарства , след което получава пълно или частично подобрение. Как става това? Не го лекува лекаря или аптекаря, а проявата на даването от пациента и съответно излизане от състояние на стиснатост. А иначе за всички е добре - пациента се излекува, лекаря и аптекаря нахранват семействата си.

Помни, ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия! Ти си пратен да живееш! Ако научиш това, ти много ще придобиеш. Ако не научиш това много още имаш да се огъваш. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и на залязващото слънце се различават. Не съжалявай, че имаш само уста. Не скърби, че имаш само един език. Не се безпокой, че са ти останали само два крака. Не мечтай да имаш две глави. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не спускай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди.

ISBN 954-90041-9-8, "Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" том ІХ ІІІ. Как се подготвяше Словото на Учителя за печат? стр.683, 684; VІІ.Редактиране Словото на Учителя Дънов - стр. 695-697. стр.800 ХІІІ.В какво се заключава редакцията на Паша Теодорова на оригиналното Слово на Учителя Дънов? В следното : а/Тя променя своеволно заглавията . .......... б/Изхърляне на цели пасажи от Словото насочени към погрешките на учениците посочени от Учителя. в/Преразказване на беседата или лекцията с нейни думи и с преразказа си променя мисълта на Учителя. г/Изхвърляне на лични имена и събития отнасящи се до школата на Учителя. д/Заместване на почти всички думи и изречения на Учителя с други изречения , нямащи нищо общо с оригиналния текст. е/Изхвърлят се в самото начало и онези молитви и песни , с които се започва беседата или лекцията. ж/Изхвърлят се темите, названията на темите , които са четени преди беседата и които са били зададени от Учителя предния път на класа. з/Променя финала на Словото на Учителя. ............. и/В много от лекциите тя заменя името господ с Бог и обратно поради незнание... . к/Променя словореда на изреченията и така се променя смисъла, и се подменя главното с маловажното. л/Променя завършващите изречения на всяка лекция или беседа и се идва до съвсем друг финал, съвсем различно на това, което е казал Учителя. м/Чрез промяна на началните изречения на всяка лекция или беседа дава друга насока на мисълта на Учителя, като я променя , парафразира или я подменя. Следват 13 примера - доказателства за промяна Словото на Учителя Дънов.

Не съм чел тази книга , но познавах автора . Той вече не е между нас.Може би в книгата се говори за неговия живот, на част от който и аз бях задочен свидетел. Моя съвет е преди да прочетете някои от книгите на този автор да се запознаете с изказването на Учителят Петър Дънов за него. Може да проследите и съдбата на Георги Радев - първия преводач на този автор на български език. Има книги и книги.

Демек хак и е, че си е позволила лукса да редактира словото. А ако не бяха тези стенографи как щяха да стигнат до нас думите на Учителя. И после кои сме ние за да ги съдим? Четейки беседите на Учителя, търся смисъла, главното, не конкретния изказ. А основната идея, мисъл на едно учение се усещат чрез душата, чрез интуицията (не логиката на разума) и не на последно място чрез плодовете на съответното учение. А плодовете според мен са учениците му. Те се познават по делата. Никой обикновен човек не е съвършен, въпреки че някои се стремят съзнателно към това.Същото важи и за обкръжението около Учителя.Що се отнася за редактиране на Словото на Учителя тук отговорността е много голяма.В случая аз не съдя и нямам право на това .Мисля, че съдът в случая е този на нашите собствени постъпки . Иначе всеки е абсолютно свободен да мисли, говори и действа както намери за добре. Кръговете от последователи при богомилите са три - оглашени, вярващи и посветени.От тук произтича и тяхната отговорност. Едно от най-важните качества на ученика и първо по значение е послушанието пред Учителя. За това , че някой е пострадал или не , не е виновен констатиращия този факт.Умният човек се поучава не само от своите грешки, но и от тези на останалите. Така излиза по-безболезнено.

Василе, едно е Словото да бъде записано, издадено , прочетено и приложено точно така, както Го е казал Учителят - дума по дума - автентичен ред от думи , дори и когато някои от тях на пръв погред / за нашия човешки несъвършен ум/ да нямат обикновена човешка логика, друго е преди да бъде издадено То да бъде редактирано от друг човек , колкото и "специален" да е той - съответно променено. Може да се направи сравнение .

Относно редактирането на Словото на Учителят Петър Дънов много подробно и правдоподобно е направен коментар в поредицата "Изгрева", издадена под редакцията на Вергилий Кръстев. В тома където са изнесени спомените на Елена Андреева - една от стенографките на Учителят - не си спомням номера на тома - ако някой го интересува ще го напиша , става ясно технологията на сваляне / стенографиране/ на самото Слово от трите стенографки - Паша Теодорова, Савка Керемедчиева и Елена Андреева.Ще направя свободен кратък разказ по този том - по време на изнасяне на беседата от Учителят едновременно и трите стенографки са стенографирали, след което са сядали заедно в бараката си и Паша Теодорова въз основа на трите стенограми е написвала с букви беседата.След това е сядала сама и е редактирала тази беседа.След това така редактираната от нея беседа тя е напечатвала на машина. Това се е случвало въпреки изричната забрана на Учителят за редактиране на НЕГОВОТО СЛОВО.Почти всички съвременни издания на беседите са повторение на така редактираните от Паша Теодорова беседи - т.е. те не са буквалния стенографски запис - нередактиран. Конфискуваните писменни материали , между които и нередактираните беседи по стенографския запис , от органите на властта от Изгрева през 1957 год. при започване на процеса срещу Борис Николов и Жечо Панайотов са били предадени на Държавния архив, където са съхранени в отлично състояние до наши дни. По този начин официалната власт / на Кесаря/ е запазила от някои от т.нар. "последователи" на Учителят Неговото автентично Слово. Така може да се види в действие принципа " злото ще служи на Доброто" . От автентичния материал , готов за печат в наши дни се издават беседите в томове / жълт, син и бял цвят/ с оригиналните заглавия и съдържание под редакцията на Вергилий Кръстев, където се следи стриктно за автентичността на беседите. Ако сравните една и съща беседа издавана по двата посочени по-горе начини ще видите ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА между тях. В последните години от живота си Паша Теодорова ослепява напълно, като преди това дълги години е виждала частично само с едното си око. Така издадените беседи от Вергилий Кръстев са със сравнително по-ниски цени /3 - 4 лв./ и почти не се търсят / във Варна е така/ за разлика от другите, чиито цени растат съответно и търсенето. Казаното до тук не се отнася за беседите от поредицата "Сила и живот" , които са давани от Учителят основно до 1922 год. и не са били стенографирани от тези стенографки.

И в двата пола има нисша и висша проява - съответно нисша проява на мъжа и жената и тяхната висша проява . Когато обсъждаме техните качества може би трябва да имаме това в предви.

За Николай Райнов можем да получим информация най-вече от написаното от единия му син - Богомил Райнов.Накратко за живота му - като най-голямо дете в семейството остава без един родител.Приет е в семинария, където започва да учи , но не я завършва.Има силно влечение към художествено творчество - разкази, новели, изобразително изкуство, чужди езици, поезия, философия и др.По време на войните 1912-1918 г. е журналист - кореспондент на вестници на първата линия на фронта.Оженва се , като жена му е била от гр. Пловдив и се е казвала Дияна. Раждат му се двама сина - Богомил и Стоян.Работи като преподавател по история на изкуствата - по- късно професор.В последствие е командирован във Франция - Париж със съпругата си, където изучава живопис.След като му спират издръжката от България те живеят в голяма мизерия.След връщането на семейството в България съпругата му почива и той отглежда сам момчетата си. Отлъчен е от църквата и е в немилост от политическата власт преди 9.09.1944 г. Смятал е, че е изключително важно за всеки човек да познава и работи / според способностите и възможностите си/ в областта на изкуството.Неделите е изнасял безплатни сказки върху история на изкуството със свободен достъп на всички желаещи. По-важно е с кого/ кой Учител/ е свързан Николай Райнов , кой е неговия духовен Учител, който той следва? Като съвременик на Учителят Петър Дънов дали Н.Райнов е Негов последовател и ученик? По мое мнение Н.Райнов е свързан с Мория , чиито последователи /Е.Блаватска, Н.Рьорих, Е.Рьорих и др./ той адмирира. Има сведения в един от томовете на "Изгревът", издадени от Вергилий Кръстев, че Николай Райнов се е срещал с Учителят Петър Дънов и Го е приел за свой Учител, дори, че е запознал с Него и своя приятел - народният лечител Петър Димков.След 9.09.1944 год. Н.Райнов приема комунистическото учение, като става член на БКП. По-късно е принуден от управляващите да се пенсионира преждевременно, като неговите идеи са обявени за отклонение от официалната идеология .Като основен публичен негов обвинител е бил синът му Богомил Райнов.След пенсионирането му същият заема и неговото място на професор по история на изкуството. Творчеството на Н.Райнов е изключително по обем и включва различни раздели - приказки, легенди, история на човечеството , картини и др. Повечето от нещата му са неиздадени към момента.Той е бил енцикопедист, като е изследвал в дребни детайли всички области на изкуството с които се е занимавал.Предполагам, че се е занимавал с различни духовни практики, като според мен той е виден представител на последователите на Учението на Мъдростта.

По повод високата температура и зова за помощ - мога да Ви препратя към компетентен специалист с проверен краен положителен ефект. Обадете се на e-maila тук.Ако обаждането е след 16,45 ч. днес мога да отговоря най-рано утре до обяд.