dian2n

Не желая възраждане на тази тема, но доста пъти се е случвало да изчитам цели теми по даден проблем и в момента в който те завършват, остават доста неизяснени ситуации. Препрочетох моите писанки от далечната 2007 година ( и минавам да съобще все пак какво е развитието при мен Може би съм го споделил някъде в някой друг форум, а сега ще го има и тук. Освен това, че и представа си нямах как да се справя с моя страх , все пак си давах сметка , че в един момент ще се наложи да се започне борба с него. И малко странно , но след гледането на един филм, нещата за мен вече не бяха същите. Не знам по какъв начин съзнанието ми успя да се убеди в тази идея, но беше като някакво превключване. Явно е трябвало да видя жив пример. Да, знам , че филмите са изкуствено създадени истории, но когато тези истории се върприемат като реално случващи се, за съзнанието това е равносилно на реално събитие. Във филма се разказваше точно за това че ако се страхуваш ще умреш, а ако не те е страх - ще оцелееш. Това предизвика съзнанието ми да преосмисли нещата не от страна на борба със страха (защото докато има борба , има и противник . Това го разбрах доста по-късно и е тема за друг път). Нещо като поглед на ситуацията не от страната на догонващ и никога не успяващ да настигне своята цел, а от страната на вече достигнал я. То и по тази причина всички мании , фобии, и общо взето психически създадените проблемни ситуации, са много трудно решими от страна на битка с тях, понеже при битката , винаги се наблюдава противника, а докато противника е там , проблемът си остава. Хубаво са го казали йогите, че в момента в който се запиташ и започнеш да преценяваш своят прогрес, губиш всичко постигнато. Защото да можеш не е да си на различно ниво от преди , а е просто да го можеш. По същият начин, да преценяваш до каква степен си се справил с проблемите си , като ги преценяваш , означава да ги забелязваш непрекъснато , а с това да им даваш и енергия да съществуват. Още по един начин ще го кажа : да си представим човек който отказва цигарите и е съгласен да ги откаже. Той просто не трябва да мисли за това , как ще е хубаво да не пуши, защото хората които не пушат, никога не мислят така. И колкото повече продължава да мисли от страната на пушачите , толкова и ще продължава неговата борба. Ако просто започне да мисли като непушач - веднага става победител в своята битка. И вече след като този филм обърна моето мислене, всичко останало беше въпрос на хитроумни психологически трикове с които изчистих и останалите дребни недостатъци. Известно време си правих затвърждаващи техники за натрупване на положителен опит , след което самото освобождаване на целият ресурс поддържащ тези страхове предизвика възможност за включването му в други дейности и лека полека всички тези неща останаха на заден план , въобще без да ме интересуват. После възникнаха и редицата въпроси относно по-фини дейности на мисленето , които грабнаха моето съзнание и в настоящия момент интересът ми към отговора на тях е доминиращ .

Започни да се замисляш дали всъщност това което сънуваш е само сън. Според мен става въпрос за извънтелесно осъзнато преживяване. Прочети нещо по темата и току виж се окаже, че това е твоето поле на изява. Не съм чел другите неща писани от теб. Имаш ли моменти в които докато сънуваш осъзнаваш че сънуваш?

Виж ти Аз с още двама души сме в една стая. Заложници сме на един човек. Той често влиза в стаята и говори с нас. Казва ни че ще рани всеки един от нас . Стреля в ръката на един от нас, другия го ранява в крака. Оставам само аз и той ми казва да се разкрача и че ще ме стреля в топките. Аз се ужасявам и в един момент наистина се чувствам все едно всичко е реално- наистина не искам куршум в топките. Премислям какво може да направя , но ме е страх от него . Всъщност след като той ни е наплашил достатъчно, той дори не си прави труда да ни държи на мушка - разчита на нашият страх за да не вземем никакви решения, а да се подчиняваме безпрекословно. Но в един момент когато той се доближава до мен, аз сграбчвам една химикалка която се намира до мен и му я забивам в окото. Той пада на земята, а аз започвам да го ръгам с химикалката на всяко място ,което се сетя че е смъртоносно. След няколко намушквания все пак го убих.

Напоследък отново започнах да сънувам сънища истории. Те започват, действието се развива поетапно и в един момент приключва. Аз се намирам в хотел. В един момент в хотела нахлува терористична група и вземат всички хора в хотела за заложници. Извеждат ни в колона навън от хотела и ни товарят на камиони. Виждам как всички хора са уплашени и доста от тях действат неадекватно. Аз самият съм като тях- постоянно мисля какво ли ни очаква и къде ли ще ни водят. В момента когато минаваме през изхода на хотела, виждам че там има няколко врати, а човекопотока се насочва само към едната. Навсякъде стоят хора с оръжия и следят за хората. Един от тях ме спира и с насмешка ми казва " айде ти - към онази врата" и ми посочва една от другите врати които водят встрани. Решавам, че може би ми помага, като ме отделя от другите хора и ми дава възможност да избягам. Странно но страхът ми ме обърква и аз реално не тръгвам към свободната врата ами се смесвам с колоната от хора . Излизаме навън и виждам как на един голям камион се качват всички хора. Един от тях си мушва главата в някакъв отвор на каросерията на камиона и се хили, но в този момент някакъв люк се затваря и направо му отсича главата. Реално той сам си беше виновен за това. След това вече не си спомням какво се случи. Идеята залегнала в тоя сън беше, че не можех да определя дали всъщност някой беше решил да ми помогне или това беше просто гавра. Принципно , мога да открия доста метафори и скрит смисъл в този сън. Но все пак странно за мен си остава как той води до послания които в настоящият момент не са важни за мен. Не мисля, че наслагването на смисъл по отношение на един сън, води до наистина достоверно знание за причината за неговото сънуване. С други думи казано - за един и същ сън може да бъдат измислени различни причини за сънуването му и надали може да се определи точно коя е действително значима.

Преди няколко дни отидохме на една хижа. Искаха от нас да сложим антена на покрива. Сложихме. Когато решихме да си ходим, се обърнах да видя как изглежда сградата отдолу и направо замръзнах. Беше същата ,която бях видял в съня си - сградата на която обсъждахме да слагаме антени. Досега бях в лека заблуда, която ми пречеше да направя връзката- сградата която виждах в съня си беше друга, а всъщност изглеждаше точно като тази хижа. И реално ние не сложихме антена на сградата от съня ми, а на сградата която визуално беше същата като на тази от съня ми - хижата. Просто в съня си, съм виждал тази хижа на място на което тя не съществува в реалността. Сега чакам и Турските черни микробуси

Оценявам желанието за тълкувание на моят сън, макар и да не приемам това което е написано. По причина, че сънищата могат да бъдат тълкувани след дълбоко познаване на самият сънувач. Вселената на възприятие , в която аз живея е напълно различна от всяка друга и нещата в моя свят са валидни за мен, но не и за друг. И като си говорим за сънища, напоследък доста пъти насън размишлявам. Хора са ми казвали ,че човек насън не може да брои. Броил съм. И физични теории съм развивал. И часовници съм гледал и са изглеждали истински. И съм бил убеден, че сънувам, но усещането ми е било за реалност. И доста пъти се събуждам с някакво изречение в главата. Ще ви споделя последното с което се събудих скоро. "Гнус ме хваща в какви мръсни води и подмоли се крият хелерите. А те са домашната котка на първите хора на планетата - децата." Изречение изпълнено с метафори. "Домашна котка" са защото Хелерите са едни от най-разпространените (лесни за отглеждане) аквариумни рибки. Или поне преди години беше така . Наред с гупите , те се купуваха най-често. "първите хора на планетата" Така е - първо е детето, после е самият човек. Удивително. Изненадвам се какво може да измисли човек на сън Винаги си ги записвам, защото само след няколко часа всичко се забравя.

Става дума за една моя стара тема. Сънувах асансьори и някои хора ми дадоха тълкувание. Че било поради някакви социални аспекти. Следват заключенията. След като не сънувам асансьори поради страх от тях (а поради някакви социални проблеми), следва сънищата да ми причиняват този страх. И какво се получава? Имаш социални проблеми и прочие там тълкувания, от там следват сънища в които има асансьори и страх от тях. От там страха се пренася в реалността. И заради някаква социална обремененост, си навличам и страх от асансьори Направо перфектно . Смешно е обаче. Някой някъде споменал ли е че това може да се случи? Аз от страховете се отърсих. Ни от асансьори ни от каквото и друго там беше. Ама пак си ги сънувам де... асансьорите. Даже с оглед на сегашните ми психични занимания, очаквам асансьори на рояци Щото хич не ми пука за социалността. Ама нали знаем, че подсъзнанието страда. Та ... ще има още доста асансьори. Докато подсъзнанието схване как стоят нещата . Не че вярвам в подобни тълкувания де. Много добре знам на какво е синоним асансьора при мен - същото като стаи в стените, скрити стаи . Общо взето - друга реалност. Не е нужно да питам някого за да знам алегориите в моята глава. Повече ме вълнуваше предизвиканият страх от сънуването на тези асансьори. Свършена работа. Нека да разкажа един друг мой сън. Като малък много обичах да ходя на едно място, имаше една сграда там. Нещо като мотел беше . Събота или неделя ако не бях на село , там ходихме.Вътре в гората . Голяма игра падаше. Оттогава вече не ме свързва нищо с това място от много години, но през няколко години ходя да видя какво става - пустош е. Тревата превзема всичко. Сградате се руши, дърветата падат. И ето че в рамките на две седмици, три пъти сънувам сън за това място. В първият сън, сградата е действаща, нощ е , светлини светят приказно. Страхотна гледка е. Времето е тихо и се чувствам чудесно. Обсъждаме да слагаме антени на покрива. Вторият сън - отивам там а там някакви черни микробуси. някакви Турски фирми нещо внасят изнасят . Третият сън. Вървя към сградата а тя превърната в ресторант. Прозорците светят, вътре хора на масите ядат пият. Ама светлината една странна такава, сякаш ... прекалено силна. Става ми странно и решавам да вляза вътре. Но не виждам врата. По едно време си казвам "абе аз нали сънувам, дай направо ще мина през стената ,както неведнъж съм правил насън (вярно е , правил съм го и друг път в други сънища). Бутам се във стената , а тя не поддава. Нормално е - понякога не се получава. Опитвам пак , тоя път по-леко и потъвам. Самото минаване , както и другите пъти е гадно - материята те мачка и виждаш някакви точки цветни. Но преминавам. И се озовавам в някаква тъмнина. Въобще няма лампи, стъпвам директно на утъпкана земя. Чуват се стотици кокоши кудкудякания около мен. Виждам две кучета да се разхождат. Хваща ме страх да не би да се хвърлят към мен и се потапям обратно в стената. Излизам навън и се обаждам по телефона. Идва полиция и ме питат. Казвам им , че вътре всъщност се отглеждат кокошки - няма никакъв ресторант. Мой приятел също е дошъл и ме пита как съм разбрал - казвам му "влязох насън вътре". Оказва се че стъклата са монитори (ето откъде е странната светлина).

Изгледах клиповете. Хубави неща казва. След като съм опитвал няколко метода без успех ,сега измислих нов метод. (липсата на успех ,знам че се дължи на мен. Защото робувам на определени норми и не искам да ги изоставя. Винаги се стремя към равновесие и всяко започнало нещо съм длъжен да го завърша. Това са особености на мисленето ми , които всъщност ми пречат да се справя по всеки един начин по който съм опитвал. Ето например за шума на папагалите. Аз искам да не ми пречи, но също искам по някакъв начин стопаните им да бъдат наказани за това ,че ме смущават, понеже те нямат право да държат такива шумни животни. Знам че ако спре да ми пука за тях, то ще спре и да ми пречи шума им, но стремежа ми към равновесие ме кара да продължавам да им обръщам внимание. Същата история е и с шахтата която дрънчи. Писал съм на ремонтни екипи , идвали са но не си вършат работата добре. И равновесието е нарушено - някой не си върши работата, аз страдам заради това. Мога да игнорирам шахтата, но това ще значи че някой ще си спести работата която е длъжен да извърши. В крайна сметка звукът е неприятен защото е подплатен със разумни мотивации. И няма как да приложа разумни контрамерки, защото аз не съм по-умен от себе си. ) Знам, че всичко това ми пречи и не е лесно да го превъзмогна, защото е част от моя характер. В последно време усилено си променям характера, но надали ще оставя нещата да се случват последователно. По-скоро измислих нов метод Приложих го известно време и всъщност имам голям успех със автомобилните аларми. Методът се състои във моментално игнориране. Без размисли, без увъртане. В момента в който чуя звук който ме дразни, веднага блокирам всяка мисъл която започне да се образува- "пак ли тия гълъби","да взема да ги изгоня ли" , "тоз съсед докога ще ги събира" ... "тая аларма колко още ще пищи", "пак ли да се обаждам на 112" ,"дали е пак оная кола дето оня път се обаждах". НЕ Още преди да се е формирала която и да е мисъл - блокирам. Не мисля за звука, той не ме вълнува. Не се боря с него, а с мислите които възникват като негов отговор. За щастие имам известен опит в блокиране на мисли- тренирал съм да стоя без да мисля. Идеята е да разкъсам зависимостта между дразнител и реакция. Да спра да следвам навика дразнителят задължително да предизвиква реакция. Мозъкът е нещо което се учи лесно, дори поразително лесно. Достатъчно е няколко опита и той вече прави новонаученото. И наистина той започна да игнорира подобни звуци, които се повтарят. Колегите ми правят забележка, че не спирам фаровете на колата като слизам, въпреки че има пищяща сигнализация. АМИ АЗ НЕ Я ЧУВАМ . Тя е там и си писка, но за мен е нещо което не достига до мен. Но там нещата са прости, защото е монотонна. Също с алармите на колите е пак така - бучат си ,но не ме вълнува. С папагалите... лятото ще видим И все пак , в полето на обикновено въздействие , успех може да се постигне. Но има едно друго поле в което ... първобитните рефлекси действат силно. Например - ако мисля усилено за нещо, всеки тактуващ звук (например пищялката за несложен колан в автомобила) започва да ми дава ритъм на мисленето. Но аз не мисля с този ритъм,имам нужда да разтягам определени фрагменти. Но ритъмът от звука диктува темпо. Мисля докато се появи звука пииииит . Това ми блокира мисленето. Спирам докъдето съм стигнал. В периода в който алармата почива (половин секунда) почвам да мисля отначало, защото не ми е стигнало времето да завърша даденият фрагмент. Но срока си е все същият. И този фрагмент се върти ли върти и към следващ не се пристъпва. И реално аз цикля на едно и също място.. И това не е по никакъв начин свързано с някаква пречка от съзнателно естество. Е тук вече... природата побеждава. Все още не знам как да игнорирам такъв звук докато мисля за нещо. Просто появата му , прекратява мисленето ми ,карайки ме да му обърна внимание. Но пък нали това е идеята на алармените звуци-приковаване на внимание.

При отглеждането на определени видове аквариумни рибки се използва кайма от смесени животински и растителни продукти. Освен допълнителните витамини ,които се добавят, се слага и чесън. Действа против вътрешни паразити.

Не виждам видеоклипове.

Здравейте! Преди малко търсих информация в интернет за непоносимост към звуци и се натъкнах на понятието мисофония. Не знам доколко може да се идентифицира с това което искам да питам, затова ще опиша как стоят нещата при мен. Става дума за дразнене от повтарящи се звуци. Не задължително на точен интервал и не всякакви звуци. В един момент осъзнах , че не понасям определени звуци, които за други хора не значат нищо. Те не им обръщат внимание и даже се изненадват, че аз ги забелязвам. Проблемът е , че години по-рано положението не беше така. Значи по някое време се е получило. И така , дразнителите са: Гълъби: "бууууу, бууууу, буууууу" все едно някакъв мотор се мъчи да тръгне но не може и опитва отново и отново и отново.Като дете много ми харесваше да ги слушам . Сега нещата са различни. Кучета лаещи равномерно : "бау бау бау................... бау бау бау...................бау бау бау................" Също и с прекъсване нарочно: "бау бау....бау" И пак станаха три пъти. Все едно нарочно го донажда... напук. Или пък мастодонтското "ау ау ау". И край. След двайсет секунди пак. "ау ау ау". Все едно казва "АЗ. СЪМ . КУЧЕ". Да бе, и кво като си? Млъквай! Онзи път една баба в една къща на село.Стара баба , има някакви психични отклонения ,води диалози наум, хъмка, мляска, пак хъмка, пак мляска и това се повтаря постоянно. Откачам. По добре да слушам гълъби - буууууууууу буууууууууууу. Шахта на пътя - колите стъпват, шахтата трака : "тангър-дангър..........тангър-дангър........ТАНГЪР-ДАНГЪР". С различна ритмика според наличието на автомобили. Винаги я чувам и сега дори. За пищящи папагали ,истински музикални инвалиди, няма да говоря - там ситуацията е по-различна- абсолютно алогично подредени тонове предимно във високочестотния спектър ,дразнещи повече със тона си отколкото с ритъма. Всички тия неща ме дразнят. Обсебват ми вниманието. Докато ги чувам ,не мога да се съсредоточа над това което правя. Ако пък съм концентриран върху нещо, ми развалят концентрацията , а това винаги води до изнервяне. И въпреки, че може да се извади заключение ,че ме дразни всичко около мен, има неща които не ме дразнят, а други хора въобще не биха ги понесли. Нещата които НЕ МЕ ДРАЗНЯТ са: -цъкащи часовници - може да е ритмично, но функция на мозъка е да се абстрахира от ритмично повтарящи се звуци. тук той явно се справя. -Непрекъснатото бълбукане на мехурчетата в аквариума - чувам го ден и нощ - никакво дразнение. -Постоянно фучене на вентилатори , компютри,охладители- никакъв проблем . Някои хора не понасят дори най-малкото фучене на вентилатор . -Чайки крякащи посред нощ в 4 часа, решили че вече е време за ставане. Чувам ги - никаква реакция (допреди време ме будеха , даже ми бяха голям дразнител, но вече не. Откакто разбрах, че докато чайките са наоколо ,гълъбите ги няма.) -Врабчета чирикат до прозореца - силно е , но самият звук е безобиден. -Гарги грачат - даже ме кефи звука. -Коли бръмчат,мотори реват по улиците... нека си реват- реакция никаква. Имам един часовник с аларма звъняща в 6 часа сутринта, но тъй като аз ставам от друга аларма в 8 часа, първата дори не я чувам. Пълно абстрахиране имам към нея. Даже мислех, че часовника е спрял да свири, докато един път бях буден по това време и я чух. По правило не мога да заспя ако някой хърка. Знам , че е природно определено (хъркането е като ръмженето, а ръмженето е сигнал за опасност) и затова знам, че с него справяне няма. Допълвам още: много хора знам, че мразят звуци от стържене на вилица в стъкло, тебешири по дъска и прочие. Във връзка с това казвам :Никаква негативна реакция нямам към: -търкане стиропор в стиропор,вилица по стъкло, нож по стъкло,стържене на тъпа бургия при пробиване на желязо (метал в метал),режене на метал с ножовка,стиропор по стъкло,нокти по стъкло, нокти по метал. Не мога да се сетя друг неприятен звук . Всички те са ми напълно безинтересни , не ми пречат , не ме вълнуват. Допълвам още: странни звуци които ми харесват много : -въртящия стол се амортизирал от употреба, скърца като се клати човек - нарочно се клатя да скърца . Колегите се дразнят и заради тях не го правя, но звука много ми харесва- всякакви честоти. -скърцаща панта- красота... чудесен звук . Отварям ,затварям, опитвам различна скорост, наслаждавам се на звуците. -при транспорт на стоки се ползват едни найлонови форми заместващи стиропора. Когато се трият в мокро стъкло се получават уникални звуци - с много различни честоти. Харесват ми , стържа понякога . Колегите ми се карат - тях не им харесвало. В крайна сметка , аз нямам достатъчни познания за да мога да категоризирам различните психологични процеси наблюдаващи се при хората, не знам какви са , не знам кое как се определя, кое е значимо, кое е произволно и няма как да разбера причините за тази моя непоносимост. Това ми е и питането - възможни причини за подобна нетърпимост към звуци и възможни действия за справяне. Ако някой има свои звуци ,които го дразнят може да сподели също. Отворен съм към добри идеи, наскоро се справих с голям мой проблем - неоправдан страх. Успях да систематизирам добра логика и методика и страхът изчезна. Вярвам ,че има начин за справяне и с ритмичните звуци, просто не знам причината за непоносимостта си към тях. Досега съм опитвал замаскиране на негативно с позитивно - опитах да придам различен смисъл на звуците (пискащите папагали). Приех ги като тест: ако ги чувам и ме дразнят, значи все още се вълнувам от глупости. Но този метод изисква дълготрайна концентрираност върху действията и може би съм изгубил по някое време връзката. С чайките пък се получи без да искам - приех, че те гонят гълъбите и вече крякането им не ми е неприятно. Мога да опитам да придам на тракащата шахта функция на брояч на коли и по този начин тя да стане маловажна за наблюдаване (слабо ме вълнува колко коли минават по пътя). Но пък ме е яд, че никой не взема мерки да я оправи и може би това надделява - искам хората да си свършат работата, а не аз да им я решавам.

Толкова много цитати и цитати, мисли и слова- по едно време се почувствах все едно съм на проповед в някоя църква. Вярвате ли че всичко това което се пише в тази тема , дава отговор? Мъдростта ми казва :уважавай и чуждите мнения. Но пък реализмът ми казва - те дават ли конкретно разбиране? Имах две мнения по-назад в тази тема , по които (странно защо) , никой не се опита да дискутира. Всички постват някакви цитати ,които взимат от някъде и това е. Предоставих няколко интересни аспекта за дискусия, но никой не ги дискутира. До такава степен ли сте загърбили реалността? Хора, аз лично не виждам смисъл в проповедите- да не се засяга никой. Обаче колкото и да четох това което сте публикували, аз не стигнах до никакъв извод, никакви въпроси не възникнаха в моята глава и общо взето крачих сред всички тия думи ,както човек крачи в блато. Още повече че не виждам как бих могъл да дам коментар на тези ... неща. Нали в размислите се ражда истината. При всички тия проповеди аз размисли не виждам .

От много време ме мъчат всевъзможни сънища с присъстващ елемент - асансьор. Сънувам всякакви вариации- слизане на асансьора в мазата, изкачване до несъществуващ етаж, трансформации на асансьора, странично движещи се асансьори. И дори по време на съня, аз знам че ме е страх от асансьора и го отбягвам. Принципно вече съм приел че имам фобия. А интересното е че когато бях малък , неведнъж съм гледал какво има в шахтата и не ме е било страх. Откакто обаче почнаха тия сънища, никой не може да ме накара да погледна в шахтата когато кабината не е там. Просто е мисия невъзможна. Не мога да си обясня как така сън провокира фобия. А принципно ползвам асансьори редовно.И дори съм засядал вътре, и съм спирал посредата на етажи и не ме е страх.Поне докато в кабината е светло. Обаче сънищата продължават своята атака: Ето например снощи сънувам че стоя в един асансьор а той не иска да отиде на определен етаж ами го подминава и спира по средата. Аз натискам копчето отново и отново , а той подминава етажа и спира наникъде. Тогава се принуждавам да отворя капака отстрани и да дръпна ръчката за да изляза.И след като го правя неколкократно с голяма неохота, най-после се изнервям и започвам да крещя :" по дяволите, не разбрахте ли че не искам да гледам какво има зад кабината, не мога повече да гледам защото ме е страх". А после трябваше да се кача на един покрив минавайки покрай двигателя на асансьора с макарите и въжето и си казах: надали ще мога, та мен ме е страх да ида там. В реалността обаче, аз непрекъснато минавам през асансьорните помещения и никога не ме е било страх да гледам двигателя, макарите и прочие. Но защо тогава в съня си ме е страх? А какво ще стане когато утре се наложи да се кача в асансьорното и открия че не мога да го сторя? Интересно как сънят влияе на реалността а тя от своя страна влияе на един сън. Сънищата не би ли трябвало да са хаотични и лишени от логическа мисъл? Защо по време на сън мога да си спомня за страха си от асансьори и да го споменавам и да се съобразявам с него? Не трябва ли сънят просто да е нещо което да ме плаши? Да го сънувам и когато се събудя да си кажа "е да, това беше просто поредният сън който налива масло в огъня. Но не- аз сънувам и си спомням за страховете си докато сънувам и това ме кара да се страхувам на сън. Един вид - страх ме е защото сънувам това от което ме е страх, но ме е страх не защото го сънувам , а защото си спомням че в реалността ме е страх от него. Какво странно преплитане на сън и реалност... Вече почти съм убеден че получавам послания да се пазя от асансьори. Просто не мога да си го обясня по друг начин.

Сещам се за няколко пъти в които сънувайки разбрах че сънувам и поисках да полетя. Беше яко. В останалите случаи дали падам от някъде или се издигам нагоре, винаги е неприятно усещане и почти винаги се събуждам . Спомням си веднъж сънувам че стоя на пътя зад блока .Вали слаб дъжд и е през нощта. Уличните лампи светят и асфалтът блести. Изведнъж си пожелавам да се издигна нагоре и това веднага се случва. Изстрелях се с доста добра скорост и след няколко секунди бях на 200-300 метра нагоре. Веднага ме обхвана страх. Не се държах за нищо, Около мен нямаше нищо. Виждах града далеч под мен. Замислих се как ли ще сляза обратно. Събудих се.