tilia

Преди време с двама приятели се разговаряхме, и дойде дума до темпераментите. Гледайки ги, единият класически флегматик, а другият холерик, та дрънка, ми стана любопитно те като какъв темперамент ще ме определят. Според "холерикът" съм флегматик, а според "флегматика" клоня към холерик. Не е лесно, значи, дори да се прецени кой какъв е, а самата промяна в посока целенасочена промяня на темпераметна сама по себе си за мен е по-скоро излишно натоварване. Виждала съм флегматик да се опитва да бърза - трогателна гледка - лута се хаотично, хваща нещо, пуска го, после нещо друго, и накрая забравя нещо важно. А холерик да върши работа, изискваща внимание и концентрация? Докато уж мисли спокойно, очите му шарят, пръстите мърдат, хапе устни и накрая все се прещипва/порязва.. Така че що се отнася до живота в "света", най-добре е човек да се съобразява и с темперамента си, избирайки работа. Малко или много, всички го правим, поне се опитваме В семейството, личния живот често се получава да се съберат противоположности. Сигурно не е случайно, не е и лесно, с малко повече хумор и разбиране, и най-вече любов, нещата вървят. Дали нещо се научава, променя - не ъсм сигурна. Може би в дългосрочен план?ува Що се отнася до личностното развитие, не знам, предполагам че човек, израствайки духовно се балансира и като емоция. Флорестан, цитатът е много интересен, благодаря. Единствено се затруднявам да определя собствения си темперамент

Здравейте, писах и на друго място, кпирам поста си, ако може да ми отговорите Здравейте, дали можете да ми помогнете със съвет? Синът ми се разболя преди 3 дни – в събота вечер легна със запушен нос, вдигна Т>39гр. и на сутринта след мн. неспокойна нощ беше с лаеща кашлица, без глас и дишаше като Дарт Вейдър. Дотук му бях дала панадол и веднъж олинт в носа. През деня (неделя) отново вдигна Т 39,5, имаше и треска. След тел.разговор с педиатърката му дадох нурофен и капки фенистил (антихистамин). Вечерта (след ровене в гугъл) му дадох Апис Мелифика 9СН 3х3 през 10мин. и му сложих компрес, в 23часа отново нурофен В понеделник беше вече росна китка с губещ се глас и запушен нос, но активен. Заведоха до педиатърката, изписа му антибиотик “за всеки случай”. Не му го дадох, тъй като очевидно се подобряваше и нямаше Т, но след още хаотично ровене в гугъл купих още “бонбонки” на боарон и му дадох вечерта Спонгиа тоста 9СН 5 гр. и след 15 мин. Поумон хистамине 15СН, тази сутрин отново същото Днес отидохме за консултация със специалист УНГ, отмени Аб, даде рецепта за капки назекс/олинт и антихистамин(фенистил). Междувременно прочетох тук повече за хомеопатията и не му дадох нищо сега, ама абсолютно нищо, само една лъжица калциев глюконат. Явно голям бъркоч съм направила. Въпросът ми е, дали не съм навредила с нещо, и, ако може тук да ми дадете съвет, какво да му давам идните дни? Той още е със запушен нос, но не много, успява да диша; бистри сополи, малко задна хрема, губещ се глас. По принцип спокоен, наблюдателен (днес бе непривично нервен, дали не съм го фърлила у гъбите с тази спонгиа..?). Трудно понася жеги, обича водата. Едър, но слаб. Яде малко, но като огладнее изпада в истерия. Нямам личен хомеопат, тази, която съм харесала в момента не е в БГ, след 2 седмици ще ида при нея за интервю, затова не искам сега да търся друг, затова пиша тук. Много ще съм благодарна, ако някой се отзове Пропуснах да добавя важен факт - мин. седмица му беше първата на детски ясли. Първият ден го взех с продран от рев глас, следващите три (започна от вторник) изглеждаше по-спокоен, но още плаче. Сега е в къщи, но другата седмица трябва пак да иде, и се притеснявам ако е недоизлекуван да не се повтори или задълбочи проблема. Иначе досега (2г.4м.) не е боледувал, само 2 пъти вдигна Т за по един ден. Също така го кърмя още, но само за заспиване

По табличката от предната страничка и от този http://www.temura.net/article_010.php сайт излиза 1, а стойност 4 я сметнах с трите имена. Наистина много са факторите, определящи пътя и съдбата човешка, като името е само един от тях. Сега се сещам, че както и баща ми така и свекъра ми са познати със собствено и бащино, не фамилно име. Имам познати, към които се обръщат най-често на фамилия, към мен предимно на умалително име (както писах - различно през годините). Ще видим кога малкият ще реши да се запознае с белия свят, а дотогава ще прочета още книжки и ще се надявам интуицията да не ми изневери във важния момент. Благодаря за мнението п.п. извинявам се за дублираните отговори, копм. ми блокира а сега не мога да ги изтрия изцяло

Здравейте, познанията ми по темата са доста оскъдни, затова се включвам по-скоро с въпрос и молба за мнение. Първо да споделя, че забелязах как през няколкото периода от живота ми досега (свързани с промяна на среда и др.) са се обръщали към мен по-различен начин на малко име - направих си труда да сметна числата на всяко от обръщенията и намирам много ясна връзка между името за периода и протеклите събития. Та това ме кара още по-голямо значение да обръщам на въпроса, който скоро трябва да реша, а то е да дам име на бъдещото си дете . Ако се смятат и трите имена, моето число е 5, а на таткото 6. За името с най-силно лоби до момента числото ще е 4 (с име Георги + презиме и фамилия)- в такъв случай обаче детето ще е с имената (собствено и презиме) на свекъра, което най-много не ми допада именно поради силната връзка име-характер-съдба. Там е въпросът обаче, че имената на майка ми и баща ми започват със същата буква, а на баща ми дори е производно, така че и те са в агитката. Нямаше да има проблем, ако си имах фаворит, само че дори имена, които са ми били любими, сега не ми харесват. Ако например му дам това име, но аз лично за себе си го нарека, че съм го кръстила на баща ми, ще има ли значение, или името си носи силата само по себе си, без значение на кого е наречено детето? Знам, че си е съвсем личен избора, ще се радвам да чуя и ваши мнения като на хора, запознати с материята. И един конкретен въпрос - при изчисляване и трите имена ли се вземат предвид, както правя, въпреки че презимето почти не се ползва?

Общо взето не. Някои по-малко, други повече. Но се учим.

Много си на тази тема мислех, и страдах и терзаех се за разни мои съмнения, и питах се обича ли ме той, обичам ли го аз, какво е любовта и има ли я тя в мен, в него, и ако сила има тя не е ли зла, защото толкова ме мъчи. Но сега, с махмурлука тежък и на светлика заранта си мисля че това е любовта - Живота, който в нас е и около нас. Живея в любовта. Обичам. Силата е любовта.

С разума и сърцето си съм съгласна. Само че, както казва Хайтов, "едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш". Тоест разбирането не намалява болката от липсата на любимия човек и раздиращата самота.

Май се престарахме

Здравейте всички, темата е изключително интересна, от прочетеното получих мн. интересна информация, за което благодаря. Преди години ме заинтригуваха книгите на Кастанеда. Един от методите на Дон Хуан за осъзнато сънуване се състоеше в това, по време на сън човек да погледне ръцете си. За мен се оказа много лесно - още първата вечер. Но след това около седмица не можах да спя нормално - твърде пъстри и объркани сънища и много накъсан сън. По принцип от малка сънувам много и интересни неща - и до ден днешен често съжалявам че съм се събудила, особено гогато съм летяла насън. Но тогава беше друго - изпаднах в някакво странно състояние - като че загубих представа за реалността. Неприятно беше, почти страшно. Този случай като че ме наплаши и реших да не си правя самостоятелно подобни опити. Явно при мен има някакво осъзнато сънуване - ефекта на "фалшивото събуждане", яснота, леко придвижване с ясно съзнание, че сънувам и не е необходимо да си движа краката (твъде изморително ), ако нещата отиват на зле, се будя лесно и т.н. Итнересно ми е да чуя мнение - къде според вас е била грешката ми (защото беше очевидна грешка ) и дали някой от практикувалите споменатите методи е усетил някакъв дискомфорт. Интересно ми и дали и друг е пробвал да си гледа ръцете и какво се е случило. поздрави