mvm, голям късмет наистина! При мен е точно обратното, стане ли дума за подобни играчки.. повредата е винаги неиминуема
Седя си аз и си мисля за днес.. за случаите, хората.. Съдбата? За хумора,. И за черния хумор. И си мисля за тези неща, само защото ми се случи следното.
Сигурно ще ви се стори глупаво донякъде, че точно това определям като случка, но какво да се правя Наскоро се разделих с много важен за мен човек. Съсипах се емоциоално, защото в него бях открила толкова много качества, които досега не бях срещала у друг човек.. Накратко казано, много силно се привързах и когато се разделихме мисля че се сринах. Цял месец бях като сянка. Но както и да е. Днес , след един месец откакто стана това и аз бях в някаква фаза на " Не ме интересува! Мога и без него! Аз съм силна и борбена и той не ми трябва.."- общо взето се надъхвах аз с тези ми ти приказки. И решавам след работа да мина по една улица, по която по принцип рядко вървя. Ей така спонтанно го реших. И точно на тази улица, в тоз час , които по принцип бяха необичайни и за него и за мене срещнах точно този , който само секунди преди това бях подложила на мислен разстрел, така по непукистки. След сконфузно мълчане и неадекватен разговор и от двете страни, врътнах си се аз на пети и си тръгнах към нас. Жалко, че не стана както в приказката с Дороти от Канзас.. та поне да литна като се завъртя на пети, поне мало драматично да стане.
За какво му трябваше на някой да ни среща точно днес.. точно в тоз час.. точно на тази улица и защо него, не разбирам. Предполагам, че това е нечий доста особен хумор.