д-р Тодор Първанов

,,,,Според мене евреинът Виктор е оцелял не заради положителното си мислене, а поради невероятен късмет, предначертаност на съдбата му или както го наречете. Но това си е мое мнение.,, Точно това е и мнението на Франкъл- въпрос на случайност и късмет е, дали германците ще го убият или не. Аз съм го написал- ,,Първото, което разбира той е, че това дали ще живее или ще бъде убит е въпрос на чиста случайност и той трябва да приеме, че всеки момент може да бъде убит,,. Въпроса е в избора, който прави –да се съхрани като човек. Това и постига с начина си на мислене.Наистина, трябва да се прочете книгата, за да се разбере измерението на ужаса който е бил в концлагера.Например, как виждаш, че твой приятел заменя порцията си хляб за две цигари и знаеш със сигурност,че утре на каменната кариера, този човек ще умре.Защото, когато носиш камъка и паднеш с него, ако нямаш сила и не станеш веднага германеца веднага те убива.А ,силата се дава точно от тези 450 грама хляб –това е дневната порция храна, които снощи си заменил за двете цигари и това е сделка, в която и на двамата, на даващият цигарите и вземащият е ясно, човека се е предал и избира самоубийството, като преди това изживее удоволствието, което му дават тези две цигари.Или избора, да сътрудничиш на нацистите срещу надеждата да спасиш собственият си живот-точно тези концлагеристи са били ,,ужаса,, на лагера, защото германците просто са убивали, а тези хора са били садисти, не само убиващи, а измъчващи по жесток начин другарите си по съдба. ,,Бих искала да помоля д-р Първанов да обясни, с какво тази книга е оказала толкова много...огромно влияние на човечеството???,, Преди години прочетох данните от една анкета, за книгите, оказали най-голямо влияние върху духовно развитие на човечеството. И понеже съм чел книгата на Франкл, ми направи впечатления,че е в първата десетка.За това и го споменах.Предполагам книгата я има на пазара и който се интересува повече може да си я купи.Има я и безплатно в руските електронни библиотеки.

Уточни на колко си години.Ако си над 18 поясни какъв е социалният ти статус-учиш, работиш, имаш собствено семейство и т.н.н

Здравей! Отбелязвали сме многократно, че консултациите в сайта не могат да заместят нуждата от психотерапия. За себе си съм писал ,че приемам като основна роля да помогна на питащият по кой от възможните пътища за решаване на проблема си трябва да поеме, да се справя сам, да се насочи към психиатър и започне медикаментозна терапия, или започне психотерапия. Смятам,че тази насока е много важна и може да спести на питащия години страдания. И за да не съм голословен, погледни този пост http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10682.Жената която го е писала е загубила 11 години, само за това,че не е поела по правилният за нея път, в случая психотерапия. Вярно е, че постовете ти са много кратки и с много малко информация, но факта, че натрапливостите са повече от няколко месеца ме накара да ти препоръчам психотерапия. За това време –две и половина години те са ти станали навик, а за да се преодолее един неприятен и болезнен мисловен навик трябва да се изгради друг, алтернативен- в случая на спокойно и смело мислене. Не знам как да ти помогна, давайки ти съвети във форума да го изградиш това ново мислене или по- точно знам, но ако започнем, ще отнеме години, много години. За това продължавам да те съветвам да си намериш психотерапевт. / пиши на лични от къде си, може случайно да познавам някой колега/. Има и няколко стандартни и известни неща, които ще намалят тревожността ти, а от там и натрапливостите в положителна посока. Първото е спорт. Със спорта се разграждат двата стресови хормона-адреналин и кортизол. Последният играе роля в нарушаването на връзката между емоционалният мозък и новата кора-рационалният мозък.Това е една от причините за зациклянето на мисленето и появата на страшни мисли, които ние не можем достатъчно рационално да отхвърлим. Спорта води и до по- добро снабдяване на мозъка с кислород, което намалява стреса вътре в самият мозък-кислорода свързва и неутрализира свободните радикали, които също блокират мисловната дейност. Не на последно място, спортувайки, ти ще се зареждаш от положителната енергия на ендорфините-вътрешните вещества на удоволствието. Второто е да започнеш приема на вещества които подпомагат тялото и мозъка да се справят със стреса, а от там и да се намали тревожността генерираща натрапливостите. 1.Започнете приема на женшен-препоръчам индийският който се продава под името Ашваганда 2 Второто е , гама аминомаслената киселина.Още като студент съм я пил за спокойствие и подобряване на паметта.За подробности виж това- http://www.silabg.com/bg/780-NOW-GABA-B6-500mg--100-Caps-.html 3.Трето, трябва да прибавиш и магнезий -него го наричат антистресов минерал, защото регулира напрежението в тялото и силата ни на реакция на стрес.Повече за магнезия виж тук- http://magnezij.com/ 4.Прибави и 5-хидрокси триптамин, ще подобри съня и настроението ти-ако си над 40 години го замени с мелатонин-за повече подробности виж това http://bilki.bg/index.php?m=320&lang=1&cat_bilki=28908&a_bilki=6361&bilki_c=922&bilki_p=2619 5.Омега 3-6- 9 мастни кислени-те са не само протектор на сърдечносъдовата система но и мощен антидепресант. Търси такива които са и и от риба, например тези- http://www.nowfoods.bg/p/Super-Omega-3-6-9 6. Прибави и поне три чаши зелен чай дневно –той съдържа аминокиселината л-тeанин-за нея проверете сама в нета 7.Фолиева киселина и витамини от група В-набави си ги хранейки се със сурови ядки, за подробности вижте това- http://www.edna.bg/zdravoslovno/hrani/iadki-s-lechebni-svojstva-4625966 Третото е, да добиеш контрол върху тялото си чрез овладяване на някакви релаксиращи техники. Най-просто е да овладееш коремното дишане, за подробности виж тук-http://medpedia.framar.bg/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F Може и да се запишеш и някой йога клуб. Това са известни и познати препоръки, които могат да повлияят тревожността в известена степен. Те могат да се ползват от всеки човек. Но когато се касае за тревожност с продължителна давност, натоварена и с натрапливости, трайно решение може да се получи само с психотерапия.

,,Положителното мислене е нужно, не, за да променя виждането ни за реалността (т.нар. "розови очила"), а за да ни даде сили да се справяме с реалността въпреки всичко.,, Много ми хареса.

Беше някъде 1995 година, когато ми попадна една малка книга озаглавена ,,Смисълът на живота,, от Виктор Франкл издание на Отворено общество. С няколко изречения ще преразкажа какво пише в нея автора, защото то прави така, че тази книга е в първата десетка на книгите оказали най-голямо влияние върху човечеството. Извинявам се предварително, понеже книгата отдавана я подарих, е възможно на допусна някои несъществени грешки в преразказа. В.Франкл е не само известен психиатър, но и основоположник на психотерапевтично направление-логотерапия /от гр логос-смисъл/ и историята, която разказва е покъртителна. Той е евреин, психиатър който заедно с цялата си фамилия е вкаран в лагера на смъртта Освиенцим. По спомен от 17 членно семейство, вкарани в лагера, оцеляват само той и сестра му. За ужаса в Освиенцим няма да пиша. Само ще кажа какво прави като изводи Франкъл от всичко, което вижда и преживява и защо неговите изводи оказват такова голямо влияние върху хората. Първото, което разбира той е, че това дали ще живее или ще бъде убит е въпрос на чиста случайност и той трябва да приеме, че всеки момент може да бъде убит. В подкрепа на горното дава два примера - една сутрин както са строени, германците командват първите тридесет концлагеристи да се обърната на ляво и ги изпращат направо в газовата камера. Франкл е бил тридесет и първи. Другият случай е когато немците товарят ешелон с концлагеристи, казвайки им, че ще ги предадат на червения кръст. Франкл се качва във вагона, но един германец го разпознава и сваля, казвайки му, че като лекар трябва да се грижи за болните. Разочарованието на Франкл е голямо. По-късно се разбира, че само на няколко километра от оградата немците са спрели ешелона и са разстреляли всички в него. Второто, което Франкл проумява е, че германеца не може да влезе в главата му и го командва, какво да мисли и как да се чувства. Както пише Франкл:“ разбрах, че между мен и немеца и всичко което ми се случва има едно мъртво пространство. В това пространство лежи моят избор, как аз да реагирам.Тогава видях, как някои избираха да се самоубият, други избираха да полудеят, трети избираха да бъдат сътрудници на германците и т,н,.И тогава аз избрах да живея достойно и се съхраня въпреки всичко.Знаейки, че никой не може да влезе в главата ми и контролира мислите ми, аз избирах какво да мисля-един ден си представях, че съм сред своите пациенти и цял ден общувах с тях, друг ден си представях как чета лекция на мои студенти, следващ ден бях композитор, който пишеше музика и цял ден си тананиках на ум. Избирах и да съм писател, който пише стихове“ .Виждайки, че за разлика от тях, Франк се чувства добре, хората от бараката го питат как го прави и той им казва како е открил-че никой не може да му забрани какво да мисли и той прави всичките тези избори, за които писах. Разбира се, част от другарите му му казват, че това са фантазии и че е направо луд. Друга част от концлагеристите започвали да правят като него.И както отбелязва Франкл „единствена барака, в която вечер можеше вечер да се чуе песен в Освиенцим, беше нашата“. След войната Франкл продължава да работи и живее до 92 годишна възраст. Третото, което проумява Франкл, е най-важното.То е, че всеки трябва да придаде смисъл на живота си. Едва тогава може да се преодолее каквато и да е трудност-както него - ужаса на концлагера. Но, ако човек не е предал ясен смисъл на живота си…… ПП. представям си,как някой отива в концлагера и казва на Виктор Франкл-„Господин Франкл , вашата способност за задълбочен и цялостен анализ на нещата и за връзка с действителността е нарушена, моля ви, не мислете така, това може да ви травмира и депресира.“ Или-„Господин Франкл, не виждате ли ,че това тук е един ад, свалете розовите си очила и се измъкнете от капана на положителното мислене.“ Затова казвам, че без дефиниция на понятието ,,позитивно мислене,, то не може да бъде нито одобрявано, нито осъждано.

Само преди месец дискутирахме положителното мислене в друга рубрика на форума. Мисля,че е по - удачно двете теми да се слеят. Конкретно за статията: Пламен Димитров не дава дефиниция за това какво е положително мислене. А без дефиниция на такова широко понятие, в което буквално всеки внася свой смисъл, обсъждане не може да има. Как може да се дискутира нещо което не е дефинирано какво е?Трябвало е първо да дефинира понятието "положително мислене" и тогава да го критикува.

Това което описвате е част от натрапливата невроза. Нищо повече.Колкото и банално да звучи, потърсете психотерапевт и се справете с тревожността си.

Казуса наистина е труден за решаване по нета.Въпреки това, мисля че не всичко може да се обаяни с психично разстройство. Колегата също е написал,че то е симптоматично-тоест в резултат на друго заболяване.За съжаление в медицината не всичко може да се свърже с определена причина и лекува адекватно.Специално за вас, търсих в нета информация, как да се вдигне кръвното.В сайта си доктор Михайлов дава такива консултации и на мен те ми се струват напълно адекватни.Нямам нищо против да се видим, но нека поне 2 месеца да спазвате това, което той препоръчва.Предполагам кръвното ще се стабилизира и ще остане само чисто психологичната симптоматика.Това е линка- http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?t=2583 ПП. част от оплакванията могат да се свържат и с обездвижването, трябва да започнете някаква гимнастика.Обърнете особено внимание на краката, усилвайки тяхната мускулатура ще можете да намалите спадането на кръвното-стегнатите мускули не позволяват на кръвоносните съдове на краката да се разширяват и така когато се движите кръвта не се събира в краката-респективно кръвното не се понижава.Поне, не много.

Няма начин при кръвно под 100 да нямаш световъртеж и прилошаване.Кръвното ти налягане трябва да стане такова, каквото е било преди да започнат оплакванията.Едва тогава,ако оплакванията персистират, трябва да се търси помощ от психиатър или психотерапевт. От всички органи, мозъка е най-чувствителен към липсата на кислород, за 6-7 минути клетките му умират, ако не дишаме. Ниско кръвно, означава по -малък приток на кръв към мозъка.По-малко кръв, означа по- малко кислород.По-малко кислород, означава по-лоша работа на целият мозък, което и дава оплакванията ви.

,,Може да звучи малко лаишки, но за; моето състояние трябва ли да мина през GP, онези грозни психиатрични кабинети и т.н. Ще бъда ли записана като;болна. Здравейте! Ако се касаеше за шизофрения или друго тежко психично заболяване, бих препоръчал точно този път, защото ще се нуждаeте от системно медикаментозно лечение.Вие нямате такова заболяване, а само невротично разстройство.В случая, психотерапията е средството, което може да доведе до трайно решение на проблема ви.Трябва да потърсите такъв специалист и се обърнете директно към него.

Здравей! Описваш едно невротично разстройство.То обяснява, натрапливите мисли които имаш, както и почти всички соматични оплаквания.Предполагам, не си овладяла стрес, който е възникнал веднага след раждането и това е довело до днешното ти състояние.Не мисля ,че на този етап / след възникването на натрапливите мисли / може сама да се справиш.Съветвам те, да започнеш психотерапия. Весела Нова година!

Казвате, че са и предписали хапчета от които се е чувствала добре.По тази причина, най-разумно ще бъде, отново да посетите психиатър и започне някакво лечение.

Прочетох го. Два пъти. Но не разбирам, каква е целта на поста ти.Можем ли с нещо да ти бъдем полезни?

Дереализацията се дължи на факта,че по време на стрес адреналина свива кръвоносните съдове в мозъка.Така в него влиза по-малко кръв и с е получава недостиг на кислород.Намали си стреса и оплакването ще изчезне. При високо ниво на кислорода в мозъка, се получават също симптоми на дереализация. Например, ако медитираш, кръвоносните съдове леко се разширява и тогава повече кръв, богата на кислород влиза в мозъка ти. За това е и препоръката, първите медитации да се правят с учител-иначе може да се уплашиш от усещането и вместо медитацията да те успокои, страхът ти да да се увеличи. Най- сигурното средство за преодоляване на кислородният дефицит и от там изчезването на дереализацията е спортта. Той разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвотока в мозъка.За съжаление повечето хора, които се оплакват от дереализация или ги мързи и отказват да спортуват или ги е страх от ускорението на сърдечната дейност по време на спорт и се отказват да го практикуват.Предполагам не си нито в една от двете групи, ще започнеш редовно да спортуваш и всичко ще се оправи.

,,След десет дена съм на контролен преглед и ще ви пиша какъв е резултата.Ако проблема продължава значи съм сгрешила.,, Как така, ако проблема продължава? Ти нямаш оплаквания.Значи и проблема го няма.

Приятели Диди. Тя няма приятели. Има познати, колеги, дори съпруг, но няма истински приятели.Това според мен е проблем и решаването му трябва да започне от вътре навън.Тоест, тя не трябва да търси приятели, а трябва да се превърне в човек, с който хората искат да станат приятели. ThinkExist, Най-простият и едновременно съвсем не лесен за изпълнение съвет, който бих могъл да ти дам е - представи си хората с които според теб би искала да имаш истинско приятелство, или както ти казваш ,, да съм достатъчно близка, да си споделям разни неща, да си ходим на гости и общо взето да искам да ги търся и да имам желание да ги видя,,.Представи си ги много ясно тези хора, дори седни и ги опиши на лист.След това положи усилие и се превърни в един от тях. Тогава тези хора ще се появят в живота ти. Днес те най-вероятно не могат да те разпознаят като човек, с когото могат да бъдат близки.Затова и ги няма.

Страхотно! Много е хубаво, когато имаме такъв пример.Така ще може да проследим нещата в реално време./ още повече, че в упътването на антидепресанта обикновено пише, че ефект се очаква едва след 2-3 седмици, а при вас той е дошъл толкова бързо/ Мисля, че ще е полезно на определен период от време да информирате форума как върви лечението ви.

Преди месец подобен въпрос беше зададен в рубриката ,,Психотерапия он лайн.,, Коментирали сме нещата достатъчно когато сме отговаряли на конкретни питания, за това не пуснах темата във форума.Обясних на питащият кой е д-р Дейвид Уейл , дадох му сайта му-http://www.veale.co.uk/ и му препоръчах да си купи книгата му , от която да разбере защо лекарствата не могат трайно да помогнат в лечението на невротичните разстройства. Днес, явно прочел книгата, той се опитва да обвинява колегите ми психиатри, че едва ли не те не лекуват пациентите си. Това разбира се не е така. Да, почти всички използват само медикаментозна терапия, но това е, не защото нямат психотерапевтични умения и не искат да ги използват. Въпроса е,че на тях не им се заплаща да лекуват по този начин. Ще поясня с няколко думи за какво става дума. Всеки психиатър, за да може да се яви на изпит за специалност трябва да има основни психотерапевтични умения за работа с пациенти от различни нозологични единици. Защо психиатрите не използват тези си знания и не се интересуват от тяхното обогатяване? Отговора на този въпрос е много прост-никой не им плаща за това. Вие знаете - направлението за специалист дава право на пациента на един първичен преглед и два вторични. Да предложим, че първият е около 40 минути, а вторичният двадесет, това означава,че лекаря получава пари за един час и двадесет минути работа с пациента.Е, какъв тип психотерапия да приложи психиатъра за това време? Никакъв. Затова той прави това което е възможно- на първичният преглед назначава основната схема медикаменти, а на двата вторични евентуално я коригира .Това е, системата на заплащане по никакъв начин не стимулира психиатъра да използва психотерапия в работата си и да обогатява и развива тези основни умения, които е придобил учейки за специалността.Така,че колегите правят най-доброто при тези обстоятелства и не могат в никакъв случай да бъдат обвинявани за това,че използват само лекарства в практиката си.

,,,Ако се придържаш стриктно към програмата си, след три максимум четири месеца ще си добре,,, Това съм го писал преди по- малко от месец, на 29 октомври.Три, четири месеца са края на януари или февруари.Това е технологичният срок за успокоението на нервната система след такъв стрес.Не може днес да посадиш семе от домат и да искаш утре да си правиш салата с плодовете му. Но, ако бързаш, понеже бързането увеличава стреса, периода може да се увеличи с месец-два.С две думи, всичко опира до правене на нещата, които си написала и търпение, те да започнат да работят.

http://lechebnik.net/?item_id=58 http://revita.bg/8726/zdrave-i-krasota/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4/

Не сме ви отговорили по технически причини.И сега дори не мога да коригирам дребният шрифт във вашият пост. Чел съм внимателно писмата ви и не намирам никакво основание да мисля,че вие имате психотично заболяване.

,,,Но някак си мислех, че така трябва - да се търси причината за нещата - просто защото навсякъде така пише.,,, Ако обичаш, уточни това ,, навсякъде,,, -дай ми цитати.

Зададени са много въпроси на които искам подробно да отговоря .За съжаление, момента съм много зает.Предполагам до няколко дни ангажимента ми ще приключи и тогава ще пиша.

Здравей! От колегите, както и от другите, които пишат във форума ще получиш много и наистина полезни съвети.За това, ще бъда кратък-не разчитай на само на тях.Ще бъде загуба на време.Започни психотерапия.Само така ще може да намериш вътрешен мир и спокойствие.

Колибри, това съм го писал преди година и нещо ,,,Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре.,,,, Това го пишеш ти днес ,,,Звучи глупаво, но сега бих дала всичко да се върнат атаките, но тези натрапчиви мисли никога да не прекосяват мозъка ми. ,,, Давам го само като пример, как само с лекарства нищо хубаво не може да се очаква при овладяването на страха.. Ако Колибри беше знаела и решила проблема с паниката с помощта на психотерапевт сега натрапливостите нямаше да ги има.За съжаление нещата са такива каквито са и миналото не може да се промени.Нека се съсредоточим върху това, което може да направиш сама. Прегледай тази тема- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13762&st=0 Момичето е в състоянието което си била ти преди няколко години.Бързо обаче прозрява,че лекарствата не са средството което търси и както виждаш по наш съвет предприе ясни практически стъпки за решаването на проблема си.Ако тя прояви упоритост и ги спазва, аз съм сигурен, че много скоро ще заживее нормално без никакви лекарства.Нещо повече, при нов стрес, няма да търси психиатър,а просто отново ще се върне към тяхното правене. Прочети плана и.На базата на него си направи собствен такъв и колкото и да не вярваш,че ще се справи започни да изпълняваш нещата.Когато овладееш стреса си, натрапливостите ще намалят или дори изчезнат.Проблема обаче е доколко ще имаш волята да ги правиш.