д-р Тодор Първанов

Понеже има има опасност темата да стане спор между Даниела и другите пишещи, не одобрявам писането и повече ТОЧНО в тази тема.Предлагам да пусне нова тема, в която тя, а и който друг желае, да сподели за некадърнастта на психиатрите или психотерапевтите при които е ходил.Не виждам нищо лошо в това.Но нека постовете бъдат обосновани и човек да споделя собственият си негативен опит, както например го прави Student 21- ,, След толкова лутане и отчаяние....Дадох 1500-2000 лв. на един ........... психотерапевт, който още повече ме вкара в блатото и във финансовата пирамида, за която говориш.,,Д-р Тодор Първанов ме помоли да споделя горчивия си опит с предишния ми психотерапевт и последствията от него. Съгласен съм с мнението му че този пост ще е от полза на всички. Ето какво се случи с мен. Веднаха щом се появиха симптомите и тревожността, аз реших да си запиша час за терапевт, тъй като се съмнявах че мога да се справя сам. Причината за това, е че просто не знаех какво да правя. Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай. Още по-нагло е да обещаваш няколко сесии, без дори да си осъществил жив контанкт с клиента. След като отидох, първото което правихме беше да ПРИЕМЕМ симптомите и страха. Надявам се Орлин да чете това, защото и той също, без да е запознат с терапевта и с това как точно са протичали сесиите при него, го защити и каза че методите му са резонни. Орлине, просто прочети по-надолу и ще видиш че това не е така. Аз до края на терапията въобще не разбрах какво означава да приемеш симптомите. Ето, Орлин обясни възможно най-подробно какво означава приемането, след което аз го практикувах и ефектът беше налице - вече знам как да неутрализирам симптомите. При Х това не се случи. Той не даваше никакви обяснения, подробности и разяснения. Единственото, което ми каза е че като приема страха и симптомите, те ще изчезнат. След много настояване от моя страна, получих изпросено разяснение какво означава приемане. Това означавало да си намирам друго занимание, да не мисля в симптомите, да не им отдавам значение и така с времето щели да изчезнат. Една вечер се обадих на Х, защото имах силна тревожност. Х ме посъветва да излезна на кафене с приятели и всичко щяло да се оправи. След като този метод не даде резултат, Х реши да търси дълбоки причини, които провокират симптомите. Около 8-9 сесии говорих за миналото, детството, приятелите и всичко останало. Х умишлено ме разпитваше изключително подробно, за да удължи по брой сесиите. След като споделих всичко, единственото нещо, което бях посъветван е да ОБИЧАМ СЕБЕ СИ. Това щяло да реши проблемите със ситуативните паник атаки, тревожността, симптомите. Защо точно това ще реши проблемите? Как точно ще стане това? Отговорът беше - не всичко може да бъде обяснено и не е нужно. Тъй като не знаех какво означава да обичаш себе си и не ми беше пояснено, започнах да си угаждам повече, да си правя удоволствия и да мисля по-положително. Ефект нямаше. Освен това Х ме съветваше да се отнасям по-агресивно с другите хора, за да може да спре да ми пука от тях. Терапията въобще не се развиваше добре. Кулминацията настъпи когато Х ми заговори че трябва да се опитат всички възможни методи - терапия, ВРАЧКИ, ясновидци и т.н. В следващите сесии вече се чудеше какво да ми каже и как да запълни този един час. попитах защо не изчезват симптомите - защото не обичаш себе си. Какво да правя когато имам автоматични негативни мисли ? - гони ги, сякаш са враг и ги замествай с добродетел - с положителни мисли. Правихме и хипноза и НЛП - представях си че симптомите ми потъват много дълбоко под земята. Мога да изпиша тонове за тази пародия на терапия, но не смятам за нужно. Как трябваше да протече според мен терапията? Първо трябваше да ми бъде обяснено от какво точно страдам. След това какво представляват симптомите - завишено количество адреналин. След това какво точно означава да приемеш симптомите. След това вече да се търсят дълбоки причини и т.н. Вижте, най-малкото което трябва да бъде направено е да се опитат всички възможни методи и алтернативи и техники. Представете си един адвокат. Когато дойде клиент при него и особено когато му заплати 1500-2000 лв, той ще опита всички възможни начини да реша казуса му. Един правен казус може да се разреши по 50 начина. Един психологичен - също. Д-р Първанов достатъчно подробно обясни че за всеки техниките са индивидуални и различни. това е накратко нахвърляно. Ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с терапията. Очаквам ги с нетърпение. Грешката на повечето терапевти е, че дават няколко техники и ако недай си Боже те не подействат на клиента, започват едни критики, едно агресивно отношение, едни неадекватни реакции, дори клиентът съвестно да ги е изпълнявал. Веднага се обвинява клиентът че е немърлив и че няма мотивация да ги изпълни.,,, Мнението наистина е обосновано, то произтича от личен опит и такива постове бих подкрепил с две ръце.Но обобщенията без никаква конкретика и преразказите на извадки от чужди постове звучат........най-малкото несериозно.

Няма да може.И това е не защото не иска, не е борбена или нещо друго.Просто не знае как.За това и само си губи времето.Това е все едно, да ти дадат една кола и без никакви инструкции и пояснения да очакваш сам да се научиш да я караш. Ще я палиш, ще я гасиш, ще натискаш безразборно педалите, ще се чудиш, за какво е скоростният лост и ръчната спирачка, ще ги дърпаш и пускаш, но без някой да ти каже последователността на процеса колата ще си остане неизползваема.

Да, това което описваш е състояние на стрес и то те плаши.Разумното в случая е, използвайки ресурсите на интернет да си направиш собствена антистресова програма и спазвайки я, да очакваш след 3-4 месеца да станеш много по-спокоен.Не мисля, че ти е нужно посещението при психотерапевт.Нужно е само изготвянето и съблюдаването на тази програма.

,,и започнах да търся във вашия профил за "контрол" , пишейки ключови думи като "страх", "контрол" и т.н., но не можах да намеря нищо.,, Избрал си неправилните думи.Ако съм писал нещо за страха, то то би трябвало да се свързва с победа, конфронтация или борба. Предлагам ти да потърсиш думите - ,,контрол,, ,, стрес,,. ​Нещата са много близки и предприемайки стъпки за редуциране на стреса, страхът ти ще се минимизира.

Когато Моника дойде при мен ми каза, че от няколко години следи форумите и не е прочела за някой, който да пише, че се е справил с ОКР.Това ме изненада и след като свършихме терапията си я помолих да сподели своят опит.Нека това да не прозвучи като реклама на моите способности, а като надежда, която всеки един който иска да се справи с ОКР трябва да има.За щастие в самият форум имам няколко клиента с ОКР, които са се справили с проблема. С двама от тях терапията е приключила преди повече година и половина.Мисля, че и те ще споделят своят опит, най-вече за да кажат-СПРАВЯНЕТО С ОКР Е ВЪЗМОЖНО. Искам да отбележа следният проблем, когато хората с ОКР се справят, не искат да си спомнят повече за проблема, по тази причина е трудно да накараш такъв човек да пише във форум.По тази причина предварително им благодаря за усилието което ще направят.

Скоро мой клиент, който е стеснителен изпълни задача да спира хора и ги моли да му дадат 50 стотинки.По този начин от една страна се учи да контактува с непознати, от друга да не се бои от отказите.Следващата седмица направихме анализ на изводите от задачата и я видоизменихме-оказа се,че той се е обръщал за пари към хора, за които е смятал,че няма да му откажат. Новата задача бе да се обръща само към такива, за които мисли, че ще му откажат.В този ред на мисли, Антъни Робинс кара хората, които завършват курс при него, да си оставят всичките документи, кредитни карти и пари и да прекосят без нито една стотинка и право на помощ от познати Америка, от източният до западният бряг.

Ако в България не си оправил психиката си, нищо хубаво не те очаква в чужбина.

Ако искаш години да си в тази ситуация, търси такива книги.Прочети си пак постовете и се убеди,че ако ти беше уверен и смел нямаше да си ги писал.Защо е нужно десет години да се анализираш да го разбереш, като то е напълно ясно и сега. Е, щом ти липсва смелост и увереност, какво да правиш?Отговора е прост, да се научиш на това.Как? Отговора също е прост, намери хора които са уверени и смели и се учи от тях.Ще кажеш, около мен няма такива.Ок, но нищо не ти пречи да прочетеш биографията на Наполеон, аз съм чел поне две.Предполагам, не допускаш ,че той би имал твоите проблеми.Но, защо да търсим смелите извън България.Представяш ли си каква смелост се е изисквало, жив да те пекат и въпреки това ти да повтаряш само едно ,, Само бях,,.Тъй, като предполагам,че може да не се сещаш кого визирам, за Тодор Каблешков става дума. Така,че търси книги за смели и уверени хора и се учи да мислиш и действаш като тях.Това е правилният път.

Преди малко гледах нещо което моя бивша клиентка ми изпрати.Гледай го и ти, за теб е.Има субтитри на БГ. http://www.ted.com/talks/amy_cuddy_your_body_language_shapes_who_you_are.html

какво смятате за "Ти,лечителят" на Хосе Силва? Питам понеже, видях,че има описани случаи а не искам да си самовнушавам глупости .. Преди години се запознах с един преуспял българин, строителен предприемач, той е и собственик на известна марка, продаваща се в една голяма хранителна верига.Впечатли ме не толкова с това, че беше милионер, имам и други познати, които имат много пари.Този човек мислеше по много различен начин.Мозъка му работеше на съвсем други обороти от тези на обикновените хора. И всичко това беше постигнал, защото когато бил войник му попаднала една книга от Владимир Леви ,, Изкуството да владееш себе си,, .Започвайки да следва препоръките дадени в книгата той беше променил мозъчната си дейност и постигнал това което е. Книгата на Хосе Силва може да се превърне в също такъв мощен инструмент за промяна.Иска се само едно, месеци ежедневно влизане в алфа ниво-релаксиране.

Eдва ли някой ще може да сподели опит по повод на близки с тази диагноза.В България тя се поставя изключително рядко.

Всичко което съм писал е в този сайт.Има опции за подреждането на всички постове на даден човек, подредете ми постовете и прегледайте какво съм съветвал по темите свързани със страха.Ако след това има нещо неясно, питайте.

Объркал си имената.Съветите които описваш не са мои.Никога не съм писал,че страхът трябва да се приеме или разбира.Дори преди минути в друг пост писах,че човек трябва да се конфронтира с него, иначе страхът ще го победи.

С отиването си в Германия си изпадала в стрес.Понеже никой не ти е обяснил,че се касае за обикновен стрес си се уплашила, че си болна от нещо тайнствено и неизвестно, което лекарите не могат да открият.Страхът от това генерира още повече стрес и усещанията са станали перманентни. Това е.В състоянието ти няма нищо тайнствено и неизвестено, най-обикновен стрес и страх от него. В този смисъл, всичко което би намалило стреса ще ти е полезно.Има и друго, започнеш ли да отстъпваш на страха, той ще те ограничава все повече и повече-трябва да проявиш смелост и се конфронтираш с него.

Не е ясно какво си правил за да се справи.Опиши подробно.

Имаш ОКР.Започни лечение.

Няма как да разбереш, дали е само смешка или рецептата работи.Трябва да я изпробваш.

,,Във връзка с представяния тук принцип е необходимо да се каже, че въздействието на психотерапевта в психотерапията става 80 % посредством неговата личност и 20 % посредством психотерапевтичната школа, в която работи. Това означава, че всеки клиент е длъжен сам пред себе си да инвестира 80 % от времето си не в търсене на психотерапевтична школа, а в търсенето на подходящ психотерапевт. Разбира се, че не всеки психотерапевт е подходящ за всички клиенти. И не всички клиенти са подходящи за един психотерапевт. Обаче клиентът е този, който има отговорността да намери най-подходящия за себе си психотерапевт. Въпреки че може да звучи парадоксално, това е факт, защото клиентът избира при кого да отиде. Така изборът на подходящ психотерапевт придобива първостепенна важност, понеже се оказва първата стъпка на клиента в посока на излекуването. ,, Към горното ще прибавя още няколко реда. Най-важното нещо което един психотерапевт трябва да направи преди да започне психотерапия с даден човек е, да прецени , може ли със своите умения да му помогне или не може.Всъщност единствена грешка, която може да допусне един опитен терапевт е точно в това, да приеме и работи с човек, на кого не може да помогне, било поради ограничения в собственият си характер, било поради ограничения на психотерапевтичният модел който ползва. По повод на тези това ограничение има правило, то гласи, че неопитният терапевт трябва да се съгласява и поема работата с всеки клиент.Това е така, защото той не знае още на кого може да помогне и на кого не.Така, отказвайки на някого , той може да откаже на човек на когото може да помогне като в скучая и двама губят.Обратното, колкото повече опит има терапевта, толкова повече трябва да си два сметка с кого може да постигне успех и с кого не, което означава, че с много от хората, които се обръщат към него за помощ той ще отказва да работи, препоръчвайки им друг колега.

Диди е права, обсъди го с терапевта си. Но въпросите ти са интересни и ще ти отговоря как стоят нещата от моя гледна точка . ,, Необходимо ли е да те харесва?,, Терапевтът е човек и като такъв има собствени вкусове и предпочитания. Едни от хората ще харесва, други не. Същото ще е с клиентите му, някои ще му харесват, други няма.Въпроса е, че това дали харесва даден клиент или не, няма значение за успеха на терапията. Възможно е това което ти мислиш за хубаво, да те харесва, да се превърне в проблем при терапията ви. ,,До каква степен е важно да се чувстваш одобрен и приет от терапевтът ти?,, Въпроса има два аспекта: от една страна чувстваш ли се приета, от друга- приема ли те наистина терапевта. Възможно е разминаване в действителната ситуация. Например, ако ти самата не се приемаш, почти винаги ще се чувстваш неприета и от хората, включително и терапевта си. От друга страна терапевта трябва да може да приеме всеки човек, независимо какъв е, включително и теб. Приемането означава уважение към теб като към уникален човек, но както казах, то не е лично, то е към всеки. Приемането не значи харесване, не значи и пълно одобрение, някои неща в теб може да не му харесват и той спокойно може да ти го каже. ,,Не е ли противоречие да се опитваш да се научиш да се възприемаш по положителен начин с помощта на човек, който не те възприема много положително (или пък не усещаш ангажиран)?,, Ако има нещо, което непременно трябва да усетиш като клиент, то това е заангажираността на терапевта в твоята промяна. Нарочно не казвам проблем, заангажира ли се с проблема, терапията става проблемна. Тъй като терапията си в основата е промяна, то терапевта трябва да се ангажира с нейното провокиране и осъществяване. И мотива, който трябва да го води, не бива да бъде само това да ти помогне, мотива трябва да бъде много по –силен. Той трябва да бъде личен. Добрите лекари възприемат болестта като личен враг и воюват с нея в една лична война. Това наистина ги кара да влагат всичко от себе си, само и само да я победят. Те истински се зареждат от победите и ядосват на неуспехите си и се стремят да бъдат максимално креативни. Същото се отнася и за психотерапевтите. И за да покажа, как всичко е субективно, ще спомена,че когато завърших терапията с това момиче http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10501&hl= то ми каза –Достатъчно ми беше, само да тръгна към вас или да чуя гласа ви за да се успокоя напълно. При завършването на терапията си Cveti - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13594&hl= ми каза-Всеки път когато тръгвах, за да дойда при вас, корема ми се свиваше и се чувствах като на изпит. Както виждаш, от посочените постове и двете момичета са с ОКР, поведението ми и към двете е било еднакво, но за да успее в промяната си, на едната е било нужно да вижда в мен добрия чичо доктор, а другата- строгият, изискващ учител. Всъщност, за мен няма значение кой как ме вижда, важното е целта на терапията да бъде постигната.

Напиши всичко което искаш да кажеш на родителите си.Направи едно дълго и подробно писмо.Не е задължително да го изпращаш. Самият акт на писането ще те облекчи.

Тук не става дума лечение, а за промяна.Някой трябва да те води по пътя и.

От една страна пишеш,че си приел страха, от друга питаш, какво означава да приемеш страха.Това е все едно, някой да ти каже-снощи правих страхотен секс, а после да те пита, какво е това секс. Явно, наистина си объркан.За това, ще ти дам прост пример.Ти най-вероятно имаш два крака и две ръце и не мислиш непрекъснато за това,че имаш два крака и две ръце.Предполагам, на ръцете и краката имаш по пет пръста и не мислиш непрекъснато за това,че на ръцете и краката имаш по пет пръста. Защо не мислиш непрекъснато за това,че имаш два крака, две ръце и по пет пръста на тях? Предполагам се досещаш за отговора-защото си го приел. Вече може сам да си отговориш, приел ли си или не страха си.

Не звучиш наивно, намирам поста ти за доста сериозен.По тази причина ще ти препоръчам единствено правилно нещо- убеди родителите си и започни психотерапия.Да ти дам друг съвет, би било, все едно да си болна от двустранна бронхопневмония и аз да ти давам да пиеш аспирин, убеждавайки те,че от нещо ще ти мине.Да, от него временно температурата ще спадне и ти ще изпиташ облекчение, но през това време микроба ще унищожава белият ти дроб. Потърсете помощ от психотерапевт.

Диди, поздравления за поста! Не вярвам да накара това момче да мисли, но ще бъде полезен за други хора.Защото наистина няма как да лекуваш тревожността с антидепресанти.Ако той беше в депресия, да, но момчето е само в един хроничен стрес.Той наистина е спрял марихуаната, но го е направил защото е изпаднал в ужас, че от употребата и може да умре.Никаква воля не е проявил, за това и се чудя, какво трябва да го уплаши толкова силно, че да спре лекарствата и не намирам отговора. ПП-Това което описва питащият наистина не е психотерапия, то е просто говорене или нещо друго ,,Няма как да вдигнеш 'на крака" един изключително изтормозен и изнервен човек с 1 час на седмица сладки приказки за това колко е хубав животът и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си.,, Многократно съм писал, психотерапията е планов процес-това е работа която клиента извършва под ръководството на психотерапевта, за да може, да се постигне предварително договорената цел.Всичко друго са си празни приказки. И още едно уточнение, терапевта не ,, вдига ,, никого, той помага човека сам да се вдигне. ПП-2 - ,, и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си.,, Пиша тук от 6 години, имам почти 750 поста, ако се намери поне един от тях в който да съветвам някой, да обича страха си съм готов да направя каквото поискате от мен. По въпроса ще цитирам само, какво казва Паул Бернард в книгата си ,, Хипнозата-комуникация с подсъзнанието,, изд. Литера Прима ,, Да се твърди,че човек може да се справи със страха си, като се научи да го обича, е все едно да се твърди,че мирът може да се поддържа, като се научат хората да обичат войната.,,

,,,Подобробряване на състоянието от един медикамент дава една надежда че човек не винаги ще е така и ще излезе от този кръг на лоши мисли.Мисля че с правилните медикаменти като старт и добрата психотераяпия всичко ще отзвучи много бързо и аз ще бъда онзи щаслив човек който бях преди.към момента всеки един един ден протича по следния начин.,,, Подобряването от един медикамент убеждава,че нещо в мозъка не е наред и мотивацията за промяната в мисленето става много ниска, така, обикновено историята продължава ......години.