д-р Тодор Първанов

Като специалист смятам,че сме успели да провокираме, това което наричаме ,, бавно мислене , у г-жа Хътчинс.По тази причина, предлагам повече мнения по темата да не се пишат-поради липса на време, моят последен пост в темата ще напиша следващите дни.

Малко уточнение- Отговорност за публикуваните в рубриката постове носят модераторите.Ние преценяваме, би ли бил полезен или не даден пост за питащият и ако преценката ни е, че поста е полезен го пускаме.Ако преценката ни е, че би му навредил, той не се публикува. Аз пуснах поста на Диана.Според мен той провокира към мислене, а има ли мислене, шанса за промяна се увеличава.Ще поясня-ние си мислим, че непрекъснато мислим.Това не е така.В повечето пъти ние просто си спомняме, дори в момента аз пиша спомените си, за това, което знам относно мисленето.Това не е същинско мислене, в момента аз не правя анализ, синтез, обобщение и другите мисловни дейности, които да доведат до нови идеи-просто разказвам неща които знам.В деветдесет процента от времето си ние мислим точно по-този начин, той си има и психологично име ,, бързо мислене ,, или мислене тип ,,А,,.За да може човек да реши даден проблем, например проблема който ти искаш да решиш, трябва да се излезе от този тип мислене, което по същество е само възпроизвеждане на стари неща и се премине към така нареченото в психологията ,, бавно мислене,, или мислене тип ,,Б,,.Но, първият тип мислене е по икономично, икономисва се и време и енергия и човек трудно се ,, навива ,, сам да премине към мислене тип ,,Б,,.За това трябва по някакъв начин да бъде подтикнат да започне да мисли по вторият начин и в този смисъл поста на Диана ми хареса..

Кристияне, стреса блокира и запаметяването и възстановяването на спомени.А, ПР означава стрес.И мислейки си ,че имаш рак, още повече вдигаш стреса си и блокираш паметта.Това пък те кара да мислиш,че ти има нещо на мозъка и влизаш в един кръг -излез от него, спри да мислиш за опасности и болести.

Kъм поста на Диана, ще добавя две неща- Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другият от клетката му, дори другият да е лъв. Важното за нас е никога да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, до никъде няма да стигнеш на живота няма да се порадваш никога. Разбираш ли? ,,Гордост’’-Уилям Уортън Зоните на удобство са като драпирани с плюш ковчези. Но когато си настанен в драпиран с плюш ковчег, ти всъщност си мъртъв.

Колкото по-силно емоционален е един спомен, толкова по -добре се запаметява.В този смисъл, ако вчера, по време на обяда ти, нищо интересно не е станало, е нормално да не си спомняш, какво си обядвал.И обратното, ако майка ти е изпуснала горещата чиния с ядене върху главата ти, спомена за този обяд ще се задържи години.

Щом си чела тази книга, най-вероятно си чела и ,, Поискай и ще ти се даде,, .Книгата не е само за четене, в нея има упражнения за правене.Преди години работих в ин витро клиника.Понеже на мен тази книга ми даде ми много, реших да видя ще ,, работили ,, и при други. Препоръчах я на чериринайсе или петнадесет пациентки от клиниката.Всичките се сдобиха желаните рожби.Моята книга я подарих на тази жена-http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=342116.Както ще видиш от линака, на 40 години, след три неуспешни опита, да родиш живи и здрави тризнаци е нещо, за което се изисква повече от късмет.

Бих казал- ,, плачеш за психотерапия,,. Трябва да решиш проблем със само-оценката.Нарочно сложих тирето, за да подчертая,че това е твоя отговорност, отговорност пред самата теб.Не казвам,че човек сам не може да си изгради стабилна самооценка.Но времето за това, обикновено е много дълго. Трябва да се поработи и за спомените, има техники с които те да се дезактуализират и не носят лоши чувства.

Когато започнах терапията с това момиче -Моника http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14467 го помолих да напише две неща и ми ги изпрати.Едното беше за целите, които иска да постигне, а другото бе ,, коя съм аз,,- естествено определеният бяха само негативни. Осем месеца по -късно тя беше забравила и за двете писма, но аз ги отворих и започнахме да ги четем.Всички цели бяха изпълнени- за да бъда точен, ще отбележа,че в началото на терапията песимизма и бе голям, така,че и целите не бяха много дългосрочни.При четенето на вторият документ Моника се изуми-всички негативни определения бяха отпаднали и заменени с позитивни.Вярно, тя е на двадесет и една-две години и промяната става по-бързо, но всеки може да я направи. ЗАПОЧВАЙ ДА МЕЧТАЕШ , САМО НА ЕДРО. Не помня от коя книга е но много ми хареса това-Направи ми силно впечатление това, което наскоро чух в интервю с преуспял предприемач (в отговор на въпроса как е успял да постигне такъв главозамайващ успех): „Мисля на едро... Много отдавна си казах: След като така и така ще мисля, защо да не мисля на ед­ро?' Това е идеален пример за смайващата сила на мисълта

За мен решението да напуснеш работа не е добро.Да, то определено ще доведе до намаляване на стреса и може да спреш спокойно лекарствата.Но, ако някой с твоят проблем ми беше клиент, аз не бих го подкрепил да напусне работата си. Веднъж ако избягаш от работата, как ще започнеш нова такава? Страхът от това ,че вече си се провалила на едно работно място, най-вероятно ще се появи отново.Тук, преди 2-3 години един съпруг беше споделил, как след възникване на натрапливости жена му е напуснала първата си работа.След няколко години е започнала нова и отново я е напуснала.Третата работа е започнала някъде след десетина години и понеже пак беше пред напускане, той търсеше съвет какво да прави.За съжаление жена му не събра сили и отново напусна работа си , като най-вероятно повече никога няма да събере смелост за нова такава.За това бягството за мен е по-лошото решение, от това да приемаш временно медикамент , но работиш.Разбира се, като прибавиш и психотерапия. За препоръка към кого да се обърнеш, сама трябва да си прецениш.

Една от любите ми фрази е- Опитите не се броят, важен е резултата.

Смелостта е средство за постигане на ВАЖНИ ЦЕЛИ. Без такива цели няма как да я ,,пуснеш,,. Ако целите са налице, няма проблем със смелостта.Нима, Ботевите четници не ги е било страх.Страх ги е било, но са имали много важна за тях цел, тя е и ,, пуснала ,, смелостта им. Така,че .....формулирай ясно целите си.И колкото по-големи са те, толкова по-вероятно е, да се прояви вродената ти смелост.

Когато наистина става въпрос за смелост, никой не може да ти я даде. Човек, който има разбиране за Своята мисия, във всеки един момент умира за миналото и наново се ражда за бъдещето. Неговото настояще е винаги трансформация, прераждане, възкресение. Тук изобщо не става въпрос за смелост, това е първото нещо, което трябва да се разбере. Става въпрос за яснота, да си наясно за това кое какво е в твоят живот . И второ, винаги, когато наистина става въпрос за смелост, никой не може да ти я даде. Това не е нещо, което може да се даде като подарък. Това е нещо, с което си роден, и на което просто не си позволил да израсне, да се утвърди.

,,И един последен въпрос д-р Първанов,това състояние задълбочава ли се и води ли до необратими промени в мисленото и в мозъка, т.е дали от натрапчивите мисли човек може наистина да полудее?,, Не, не може да полудеете, но състоянието при натрапливостите понякога е много по-непоносимо. ,, и по-горе имаше идна подобна тема на моята, момичето също пие деанксит и при нея са почнали тези мисли заедно с приема на денксит, дали той не оказва някакво влияние на мозъка и това го мисля,като вариант?,, Просто деанксита в тази доза не може да повлияе натрапливостите и те се разгръщат . ,,И от 4 хапчета деанксит няма ли да съм като упоена, защото при мен от 2 много ми се спи и ако премахна напълно хапчетата дали бих могла да се справя с проблема, само с добавките,които сте ми казали?,, Обикновено деанксита действа стимулиращо, но понеже съдържа и антидепресант , при някои хора може да води до сънливост.Тогава той се замества само флуаксол-това едната съставка на препарата.Това се определя от психиатъра.Ако спреш деанксисата , на фона, на тази бих казал никаква психотерапия, ще се влошиш.

Сега, остава да се научиш да бъдеш смела и КРАЙ.

Здравей! Прегледах темата ти от преди 2 години.Предполагам,че тя е и темата в която най-много съм писал в този форум.Направих го защото прецених,че срещу мен имам един умен човек.Виждам,че си устояла на думата си и си потърсила помощта на психотерапевт.С негова помощ си решила проблема с ПР.Но просто сте се заблудили по отношение на прекратяването и и са се появили натрапливостите. Така,че нищо страшно не е станало, ще трябва да продължите терапията. ,,Има нещо друго, което не ми дава спокойствие - мога ли да разглеждам ПР (психо-соматично, соматоформно или там каквото е било р-вото) и ОКР, като нямащи връзка по-между си, а не като задълбаване на проблема ми (като преминаване от едно в друго по-коварно състояние)? Може да ги разглеждаш както си искаш, но и двамата знаем, че те са свързани. Писал съм го преди 2 години в сайта и ти си го чела- В тази група - ПР - малка група с ниска самооценка- има един много неприятен вариант. Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре. Не искам да допусна, че всички промени, които направих с големи усилия, са ме довели дотук. Промените може наистина да са огромни, но просто трябва още, може би много малко. Справих се с проблемните ситуации, които провокираха ПА и целия самосвал симптоми, които имах, или поне се надявам, че не съм се заблуждавала.... Та бих ли могла да приема, че е възможно причините, които генерират ОКР, да са различни от онези с ПА?.. Разбира се, че са еднакви, ти все още не си овладяла напълно стреса.Когато го сториш няма да имаш натрапливости. ,,По време на сесиите ни, отделяме не повече от 5мин на мисълта ми за полудяване,, Това е нормално, ако сесиите са по 60 мин.Ако са по-кратки е много -натрапливостите се подхранват от мисленето и говоренето за тях. Така,че колко повече търсиш доказателство,че няма да полудееш, толкова повече ги утвърждаваш. Сега от друга страна, колкото и да ми е трудно, си признавам, че изпитвам известна доза срам от диагнозата ОКР. Това е все едно да се срамуваш, че си хванала грип.Глупаво е.

,,Искам да ви попитам възможноли е моята тревожност, апатичност, лошо настроение и тези мисли, ако полудея,ще се метна отнякъде, които показват страха от липса на самоконтрол над себе си,да се в следствие на прикрита депресия? Защото много плача,все ме е страх оттова което се случва с мен!,, Няма човек който да има натрапливи мисли с такова съдържание и да не плаче.В този смисъл депресивното състояние е нормално, но не в него е причината , то е следствие. ,, д-р Първанов възможно ли е от деансита да ми дойдоха тези натрапчиви мисли, аз преди да почна да го пия за 2 месеца само 2 пъти си го бях помислила при силни пристъпи на тревожност и друго понеже не желая да чета повече други теми за лекарства при такивапроблеми, какво се приема в моя случай антидепресанти или успокоителни?,, Не е възможно да е от Деанксита.Той съдържа флуанксол, който един от най-добрите медикаменти з а повлияване на натрапливостите.Дозата според мен е ниска, спокойно може да увеличи до 4 таблети.Разбира се, това може да стане само след консултация с лекаря който те лекува. ,,Мислите ли,че като са минали 4месеца бих могла да се оправя по-бързо и възможно ли е човек напълно да се излекува от това ,което съм ви описала защото и аз незнам какво е точно ?,, Разбира се.

,,Чувствам вина за това, че съм убила едно същество, чувствам се виновна, че не събрах сила да го защитя и запазя.,, В никакъв случай не изпитвай вина.Добре си постъпила.Преди време, един нещастен младеж ми каза-,, Докторе, народното събрание трябва да гласува закон, всеки който иска да стане родител да се явява на изпит, подготвен ли е за това.И ако не е, да не му се позволява да има деца, така ще се спестя мъките на много нещастници като мен,,, Не мога да отрека, че съм напълно съгласен с това момче.Средната възраст на хората, които идват при мен е около двадесет и пет години и едва ли някой от тези младежи щеше да се нуждае от моят помощ, ако родителите си бяха свършили работата и го бяха направили със стабилна самооценка, вярващ в себе си и доброто. Постави се на мястото на това дете с което си била бременна.Мислиш ли, че то, като вижда колко сте незрели с баща му, би искало да се роди във вашето семейство. Разбира се, че то би се ужасило и би избрало да не се ражда в при такива родители. Така че не изпитвай никаква вина, едно нещастно дете по-малко на тази земя е нещо хубаво. Съвет ами е, не правете ново дете, докато не поживеете заедно поне 3-4 години.Добийте първо съпружеска зрялост и тогава правете друго дете.

Оставих ти телефона на мой колега работещ в Търново. Успех!

На правилен път си, спорта от една страна намалява тревожността, от друга повишава настроението-вдига нивото на ендорфините. Потърси и психолог и нещата ще се оправят.

,,,защото по принцип съм човек,който се притеснява за всичко, и за всяко нещо се тревожа, все търся одобрението на другите,кой каво ще си помисли и ла каже за мен,ако направя еди какво си, трудно взимам решения, като взема,след това много се колебая дали е правилното решение. Нямам самочувствие в момента никакво, докато бях с мъжът ми първите години се чувствах желана ,обичана и настроението ми беше на 6, в последните години, от работа ли от безпаричие ли, се поизнервихме и двамата и започнаха скандалите основно за битовизми и за пари и самочувствието ми вече клони към 0! ,, ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ!!!! То те прави стресонеустойчива и няма хапче, каквото да е, което да ти промени самочувствието и те направи смела.Така,че единственият изход е ПРОМЯНА. Точно тази промяна се осъществява посредством психотерапията. Добавките-освен магнезия, включи и Омега 3, витамини от групата на B, женшен, валериан. Но всичко това включително и спорта и релаксирането, могат да ти помогнат да намалиш оплакванията максимум до петдесет процента.Така, че се заеми сериозно с психотерапията.

Стреса разширява зеницата и за това имаш тези оплаквания.Золофта също ги разширява, така ,че .....са по силни.

,, ех... и тук не успях да намеря това, което търсих ,, Няма как един форум да помогне на някой да си реши проблема с ОКР.Това е все едно, да очакваш да ти помогнем да си махнеш апендикса или сливиците. А, може би да си излекуваш кариеса или пулпита. Нереалистино е. ,, аз проблем със самооценката нямам,,, ,,Как се лекува хронична липса на обич? - изобщо има ли лечение? ,, Критерият по който съдя за това има, или няма проблем даден човек със самооценката, е точно това-в каква степен се обича.Помисли и ще видиш, че двете неща са тясно свързани, едното не може без другото.Ти, няма как да си с ниска самооценка и да се обичаш и уважаваш.И обратното, харесвайки се и обичайки се, няма как самооценката ти да не е стабилна.Така,че каквото и да сте говорили и обсъждали, проблема си стои и едва след неговото решаване нещата ще си дойдат на място.По тази и причина не намирам за нужно да те успокоявам, пищейки ти, че няма да полудееш.Да, от това за ден два ще се успокоиш, но после натрапливостите ще се върнат. ,,Впрочем има ли значение на каква точно терапия да се подложа?,, Страхлива си, много си страхлива-каквато и терапия да избереш, няма да е кратка. ,,Нямам идея и по какви критерии да търся психотерапевт.,,, Знаеш критериите, чела си поста ми посветен на темата.

Здравей! В постовете си споменаваш думата стрес поне 4 пъти.Съгласен съм с теб, състоянието което описваш, се дължи изцяло на стреса ти. Питаш ме, какво да правиш-естествено, всичко което би намалило стреса ти.Това е.Нищо повече. Седни с терапевта си и направи една много подробна програма за минимизиране на стреса си.В нея задължително включи и спорт.Нека те научи да и релаксираш. Прибави и антистресови хранителни добавки.Предполагам, ако скритно спазваш програмата си, нещата ще се овладеят в известна степен. Тогава, ще можеш да започнеш същинската психотерапия, която да направи от теб една доста по стресоустойчива жена.А, това ще стане, като промениш някои от възгледите за себе си и света. ПП. И не пиши сутрин това което те измъчва, пиши това което те радва.

Ти пишеш, че си ходила при двама психолога, какво правихте с тях?

Въпроса е какво правите с тези психолози, ако търсите причините за натрапливостите си губите времето.