Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Тодор Първанов

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    3029
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    361

Всичко добавено от д-р Тодор Първанов

  1. ,,,Но като чета при вас, при такива случаи след определен брой сесии, хората се смятат за излекувани и не чувстват никаква тревожност или страх. ,,, Предполагам това е адресирано към мен.Ако е така, не е съвсем точно.Вчера съм приключил терапията с двама души.Само че, те първо не смятат,че са излекувани-защото едно от основните неща които разбраха е, че ПР не е болест и второ, около десет процента от страховете им са все още налице.Защо, въпреки това терапия е завършена? Това е така, за да могат те сами да се справят с останалите десет процента страх и се убедят, че могат и без мен. Според мен, терапевта ви е направил грешна преценка, вие все още нямате деветдесет процента овладяване на състоянието си за да прекрати терапията си с вас.Това което ме притеснява е,че той някак си не го ,, вижда,, и вече е решил, че вие сте добре.Това не е хубаво.Ще ти дам пример, когато мен клиент ме попита, как намирам подобрението му, обикновено отговарям-Откъде да знам, ти си този който знаеш как се чувстваш, не аз.В случая, е обратното и ....... Във форума има много постове на Орлин и Диди с техники и практически неща за овладяване на стреса-почни да се ръководиш и от тях.Ако има нещо неясно, питай, ще ти помагаме.
  2. Това което пишеш ме кара да мисля,че си на правият път. Успех!
  3. Всичко е възможно.Но ти писа,че ходиш на психолог, той трябва да ти помогне.
  4. ,,Ако нещо не е ясно, ще пиша отново.,, Ясно е.Нуждаеш се от много сериозна психологическа помощ.Не мисля,че форума може да ти я даде. Потърси колега.
  5. Разбира се, че никой не е изпитвал страх от халюцинации.Ти си първият, който ги има и ще влезеш в учебниците ни.
  6. Преди заспиване това е нормално.Не се нуждаеш от никаква конкретна помощ. Ще подчертая- преди заспиване, не само тези гласове са нещо нормално, но и каквито и да е други феномени.Тогава съзнанието ,, предава ,, управлението на подсъзнанието и всичко е нормално.
  7. Въпроса с таблицата ясно показва защо не трябва да се пита никой друг освен терапевта. Аз много често преди използвах подобна таблица, но в нея клиента трябваше да записва точно обратното-кога се чувства добре.Попълвайки таблицата по този начин, той много скоро разбираш,е което точно го кара да се чувства добре и започваше да го прави.Така оплакванията изчезваха.Има и друго нещо, когато трябва да попълниш какво те кара да си добре, ти непрекъснато мислиш за това-какво те кара да си добре.Този начин на мислене те зарежда с енергия. Попълвайки таблицата в твоят вариант, ти непрекъсната мислиш кое те кара да си зле и това ти взима от енергията. Попълването на таблицата в първият вариант дава ,, активност,,- ти трябва да правиш нещо, докато във вторият вариант си пасивен-трябва да не правиш нещо. Първият вариант ти дава и контрол, докато вторият не е толкова убедителен, а контрола е това, което успокоява. С две думи, обърках те тотално.
  8. Линд, е моя бивша клиентка.Още на първата си среща с нея съм и забранил, както и на всеки, с който съм работил, да чете, каквито и да е психологични форуми.Едновременно с това съм я задължил, ако нещо не и е ясно, веднага да ми пише, а ако прецени, че въпроса и е спешен, да ми звъни. Препоръчвам ти, да правиш същото-спокойно да питаш психотерапевта си, за всичко което те интересува.Той трябва да е, единственият компетентен за теб човек, що се отнася, за твоето психично здраве.
  9. ,,,Още опитвам да привикна към тази тактика, защото е непосилна и самата тя опитва да генерира нови тревоги у мен. ,,, Съгласен съм напълно, но това е пътя.
  10. Махнете веднага тези етикети от съзнанието си.Те работят против вас.По това работете с терапевта си. Ще дам още примери за да ви покажа колко важно е програмирането за успеха на процедурата. При мен дойде двойка.И двамата бяха напълно здрави.Съпругът дори имаше деца от преден брак.За съжаление въпреки трите опита ин витро детето не се появяваше.Явно беше, че проблема е изцяло психологичен.В процеса на работа ни, жената се сети, че преди годи е ходила при врачка.Тя и беше казала, че ще има дете, но същата година майката на съпруга и ще умре.Не искайки, да вижда как съпруга и страда от загубата на майка си, тя беше ,,блокирала,, възможността за забременяване.След премахването блокажа, тя роди близнаци. Познавам и семейство, което десетина години нямаше деца, като направиха и един неуспешен ин витро опит.В момента те имат трима сина, но появата им на бял свят, стана възможна, след като жената преодоля наложеният и от майка и блокаж-понеже майката е акушерка и знае, колко много аборти се правят, още от дете и бе повтаряла ,, Ти внимавай да не забременееш, защото....,, Е, това внимавай да не забременееш действаше до тридесет и някоя годишнината и. Махнете етикетите!
  11. ,,Затова имам един директен въпрос към всички, особено като следвам вече споменати от вас съвети - има ли у нас психотерапевт, който да е работил и да работи с хомосексуално окр? ,, Многократно съм писал-смисъла на натрапливостите, когато те се менят е, без значение.Ако ,,пребориш ,, едните, веднага идват другите и така до безкрай.Не е така, когато те са монотематични.Тогава, наистина се работи и със смисъла, но важат и общите правила-редуцирай стреса със спорт и релаксация, промени мисленето- представите, които имаш за себе си и света и още други неща.В този случай се работи и със смисъла, който имат те за човека, евентуално ползите които му носят.Когато се касае за моно натрапливости, някои специалисти наистина ги делят тематично, но това няма терапевтичен смисъл-в случая индивидуалната ситуация в която е човека и особеностите на характера му са много по-важни от темата на ОКР-то.Така,че отговора на въпроса ти е-всеки терапевт, има опит с натрапливостите ще може да ти помогне. ,,Затова, докато пиша, отправям предизвикателство към моето си окр - искам да изпитам най-демоничната обсесия, най-голямата тревога, най-голямата несъстоятелност, която умът ми може да роди. ,, Това, определено е една хубава идея.Такава задача често давам на пациентите си и аз.Така се получава десенсибилизация-привикване.Въпроса е, че се изисква смелост това да се получи. ,,,Достатъчно се впрягах. Нека си ги има, просто си ги пускам през мене да текат, докато свършат, и това е. ,,, И това е много мощно средство за премахването им, по същество е същото-десенсибилизация.
  12. Не мога да се въздържа и копирам, това, което и според мен трябва да се направи при първият преглед.Подчертавам, още на първият преглед, на който се установи,че става дума за ПР. ,,На първо място, трябва да ти бъде обяснено грамотно, резонно и обосновано какво точно представлява случващото се, след което да бъдеш насочен към качествена психотерапия, при надежден специалист, която да изследва и премахне корените на проблема. Защото за да се реши последният, трябва да се случи някаква промяна - в мисленето, мирогледа, възприятията, характера. Тогава симптомите и страха отпадат сами, без да е нужно да се потискат с лекарства.,,
  13. Диана, поста ти не е редактиран.Ако беше, щеше да се отбележи.Техническа грешка е.
  14. Понеже не знам какво да отговоря, ще разкажа няколко случая. Преди четири години в клиниката за репродуктивна медицина, където работех, дойде млада двойка. Жената бе на около двадесет и осем години, съпругът и- някъде около тази възраст.Понеже нямаха деца, те започнаха изследвания и се установи, че жената е с изчерпан яйчников резерв. Тоест, на 28 години тя бе в менопауза. Ясно е, че ин витрото трябваше да бъде с донорска яйцеклетка. Говорейки с нея, се оказа ,че понеже нейната леля е забременяла с близнаци правейки ин витро, жената още от малка си е повтаряла:” И аз като леля ще направя ин витро и ще имам близнаци”. И двамата не съмнявахме, че това е причината за изчерпания яйчников резерв както и това, че тя ще забременее с близнаци от първият път. Така и стана. За съжаление, ги роди през шестия месец, недоносени и с много увреждания. Едното почина почти веднага, другото по-късно. Трагедията беше огромна. Миналата година жената ми се обади,че за огромна изненада е бременна по естествен път. Явно след като програмата, че ще има деца от ин витро беше изпълнена и отпаднала, яйчниците бяха започнали да функционират нормално. Тази година роди здраво дете. В клиниката дойде да прави опит жена с няколко неуспешни ин витро опита, някои от които и в чужбина. Понеже имах една задължителна среща с всички двойки, аз поканих нея и съпруга и в кабинета си и повече от час им обяснявах каква е ролята на психиката в процеса на забременяването и как работейки с нея, ще увеличим шанса и за успех на процедурата. Жената гледаше разбиращо и аз си мислих, че с нея ще работим много сериозно. Трябва да отбележа,че психотерапията за двойката беше безплатна и всеки сам избираше да се вижда ли с мен и колко пъти. Изненадата ми обаче беше голяма, жената идваше в клиниката, правеше си другите изследвания, но нито един път не ме потърси. Междувременно си спечели негативно отношение на всички, с които контактуваше. Понеже бе много тревожна, непрекъснато нещо не беше запомнила и питаше за едно и също по няколко пъти. Имало е случаи, късно вечер да звъни на лекар или акушерка за да уточнява неща, които вече многократно са и пояснявани. В деня на трансфера я видях. Беше една отчаяна, смазана жена. Знаех , че резултатът не можа да е положителен и дълго време запазих чувството на жалост и съжаления към нея. Естествено, процедурата не беше успешна. Скоро започнаха нова и тогава, воден от тези си чувства, я извиках в кабинета си. Реших да бъда преднамерено груб и въпреки риска да се оплаче от мен, когато седна я попитах: „Защо не искаш да имаш деца?” Жената с недоумение ме погледна и тогава аз повторих въпрос а си. Отговора и беше нещо от рода на това, как мога да говоря такова нещо и се опита да докаже, че това не е така. Аз бързо я прекъснах и продължих:” По време на първия разговор вие много добре разбрахте, че психологичната работа увеличава шанса да забременеете и въпреки, че тя е безплатна за вас, нито един път не дойдохте при мен. Ако един човек знае ,че нещо може да увеличи шанса му за успех и не се възползва от него, явно не го желае „. Жената се разплака и поясни,че не ме е потърсила, защото съпругът и който я докарваше с колата, винаги е бързал , за да може да използва идването си до Плевен да посети майка си, която живееше наблизо до града. „Излиза, че това той да види майка си е, по- важно от това да увеличиш шанса си за собствено дете” -казах и аз. Жената избърса сълзите и каза: „Това повече няма да се повтори.”Така започнахме една наистина ,, страхотна ,, психотерапия. От нея тя се промени, наистина стана друг човек. След трансфера, знаейки какво сме постигнали , аз се хванах на бас с колегите, че този опит ще е сполучлив. Така и стана и жената роди здраво дете. Не искам да кажа, че промяната е единственият фактор, който ще определи изхода на ин витро процедурата, но винаги когато сме я постигали, резултатите са били положителни. Това правило е в сила при повечето състояния и заболявания. Познавах човек, който се разболя от рак. Отиде на островите при лечителите, които вадят тумора с ръцете си. Когато се върна в България, лекарите бяха втрещени - от тумора нямаше и следа. Но човекът не промени нищо в живота си и след година ракът се върна и го победи. В също време работих с клиент, също болен от рак. Той се подложи на операции и химиотерапия, но едновременно е това започнахме психотерапия и промяната в него също беше голяма.Той, за разлика от първият, е добре и аз вярвам, че ракът няма да се върне. Не знам какво друго да кажа. Оставям на вас да си направите изводи от разказаното.
  15. Малки извън темата- ,,Четейки темата ти, разбирам че проведената от теб психотерапия е била неуспешна. Жалко, за което.,, Единственият компетентен, за това, успешна или не е терапията, е клиента.Не терапевта или който и да е друг.Психотерапията е целева дейност и за това, достигната или не е целта, знае само клиента.Например работил съм с килиен който пушеше по две кутии цигари дневно.Заявката му беше да ги намали до пет, шест дневно.В повечето случаи хората в същата ситуация избират да поставят за цел пълното спиране.Ясно, че без да знае каква е заявката на конкретният клиент, някой които напълно е спрял цигарите и вижда,че той пуши, макар и няколко цигари дневно, ще си каже, че терапията е неуспешна, нещо което не е така.За това, без да се знае точната заявка на терапията, не бива да правят такива коментари.И аз скоро имах такъв случай-поръчах си врати по мой вкус и когато у нас дойде приятел, занимаващ се с производството на врати, веднага започна да им намира забележки и коментира работата на майстора, без изобщо да се запита, аз все пак какви точно врати съм и искал и за какви съм платил. За задаването на въпроси към поставилият проблем- Айнщайн казва- ако за решаването на един проблем, от който зависи живота ми, са ми дадени 60 минути, 55 от тях ще отделя за формулирането на точният въпрос. Така,че силата на точно зададените въпроси е огромна.Защо тогава аз не задавам въпроси пишейки във форума?Причината е проста, знам че написаното, колкото и подробно да е, може да ми разкрие не повече от няколко процента от ситуацията, а като не съм наясно с нея какво да питам.Разбира се, може да се каже,че с въпросите ще си я изясня и дам по- добър съвет.Съгласен съм, ако имам времето и търпението да задам няколкостотин въпроса, това наистина е възможно.Но понеже нямам такова време, задаването на въпроси от моя страна, по скоро би приличало на разпит от Гестапо или някаква подобна структура.Поне аз така бих приел нещата.
  16. Галя К беше много доволна от колегата с който е работила. Погледни и постовете и се свържи с него.
  17. Срам го е.Срам, че не се е получил половият акт.Обществото е насадили в мъжете грешно убеждение,че ако секса не се получи, то за това е виновен той.При вас не се е получило и момчето си представа как ти си разочарована и той ти е паднал в очите. Как да махнеш срама му? Трудно е, но предлагам да му дадеш линк, да прочете темата и моят отговор на въпроса ти. Може пък да пресрами и престане да бяга.
  18. Здравейте, На 24 години съм и от известно време имам проблем. Чувствам постоянен страх, стомахът ми е свит на топка, гадене, напрежение в гърдите, липса на апетит, буца в гърлото. Усещаш действието на адреналина в тялото си.Нищо повече.Въпроса е, какво те е вкарало в среса.Проследи събитията и си отговори.Нещо се е променило в периода юли, август. Проблемът започна миналата година - юли, август, отшумя за около 2 месеца, и тази година август се възвърна наново. Не е започнал миналата година, това са си два несвързани периода на стрес.Въпреки че има и хипотеза, спомена за това как си се чувствала миналата година по това време да е предизвикал стреса. Сега отново започна на нервна основа (гаденето), мина за няколко дни и ме хвана летен грип с повръщане и разтройство, пак отшумя сякаш и в началото на предната седмица, когато ми дойде, се възвърна. Стреса едва вида – психичен и физически.Болестта винаги води до стрес.Също и тежката менструация. По принцип имам тежка менструация и предменструален синдром. Страх от утрешния ден и в основата си - страхът от гаденето, че отново ще ми стане зле, ще повърна, само като си помисля за храна и ми става лошо, от миризми също. От малка ми е този страх от повръщане, дори поради тази причина не ям и кисело мляко, само при мисълта и аромата ми става лошо. Съвета ми, към всеки който има каквито и да е ограничаващи страхове, носени още от детството, да направи всичко възможно и се справи с тях.Ако не може да го направи сам, нека не се притеснява и потърси специалист.Както се казва, непреодоленият страх е като въглен в корубата на дърво, никой не знае, кога вятъра ще го раздуха и направи пожар от който да изгори цялата гора. Не мога да мисля за друго, страх ме е да не ми стане лошо, постоянно плача, във всеки момент мога да се разплача, като ми стане лошо не мога да понасям някой да ме докосва, дрехите, особено ако са тесни, ме дразнят. Постоянно негативни мисли. Всеки ми казва да се успокоя, да мисля положително, и аз го осъзнавам, но просто не мога, сякаш съм в един омагьосан кръг. Да, в такъв кръг си, негативните мисли водят до неприятни усещания, те от своя страна усилват песимизма.Започни да спортуваш, спорта ще успокои малко тялото и намали негативните мисли.Релаксацията също е много полезна. Не знам дали имам нужда от някакви лекарства или не (говоря за антидепресанти или нещо такова). Нервност, която сякаш стои в мен, и не може да излезе. Страхувам се, не се живее така, не мога да се храня, не се радвам на нищо, нямам и желание за нищо, мисълта ми постоянно е насочена към това. По принцип имам гастрит и нервен стомах, но това гадене ме съсипва. В момента пия Иберогаст и Гелсениум 15 CH. Искам да се оправя, да живея нормално. Уплахата ме следва навсякъде. Плача постоянно и понякога не мога да спра. Моля Ви, помогнете ми! Не знам вече към кого да се обърна - към прихолог ли, към гастроентеролог ли, пих една камара лекарства за стомаха. Отчаяна съм... Трябва да започнеш психотерапия и то веднага. Благодаря за отговора! В някои моменти се чувствам много добре, а в други ( автобуса например) пак изпадам в паника и ми става зле, като се събудя сутрин - това е първата ми мисъл и се започва гадене и рев. Много важно е, каква е последната мисъл с която заспиваш.Заспивай с положително утвърждаване и то повтаряйки го неколкократно.
  19. ,,,Иначе се хванах на хорото с антидепресантите,трябва да продължа терапията нали?,, Започни веднага и психотерапия, не я отлагай. Всички тези мисли които ми идват на моменти и започват да ме напрягат - като например че съм безперспективен,ще се проваля тотално и няма да мога да се изправя на крака,че съм готов да се откажа на момента..Те също са плод на страха ми нали,страха от провал който имам,не са мои? Разбира се.
  20. Приеми, че в теб има един враг.Един страхлив но хитър враг.Той се нарича страх и любимото му действие е да се маскира като различни мисли и картини свързани с някаква заплаха.Получава се, сякаш ни говори уж нашият разум, но в случая това не е така.Всички въпроси които си ми задал са негови, не твои.Ако аз им отговоря, това ще му предаде сила и веднага ще започне да генерира нови опасения и страхове.Има един начин да се справиш с него-като го игнорираш и не му обръщаш внимание. Прави следното-Всяка мисъл която те безпокои обозначавай като негова, например казвай си 1. Това е една натраплива мисъл 2.Тя е идва от страха 3.Веднага започни да мислиш нещо друго. ,,Нали не трябва да спирам да излизам и да контактувам с хора?,,-разбира се,че ще излизаш. ,,Как стои въпроса с университета и следването?,,-предполага си забелязвал, когато се съсредоточиш в нещо страхът млъква, така,че повечето състуденти с твоят проблем са добре по време сесия и зле през ваканциите. ,,, има ли възможност от комбинацията на антидепресанти и постоянните ми такива мисли да полудея ?,, този въпрос е зададен от твоят страх, а аз нямам намерение да комуникирам с него.Ако ти отговоря бих довел до временно успокоение, но след това той ще се върне с нова сила. И накрая- СПРИ ДА СЕ САМОНАБЛЮДАВАШ.
  21. Тук съм дал критериите за поставяне на диагноза.Прочетете ги внимателно. Ще цитирам само първият ред- Най-съществената характеристика на този вид разстройства са повтарящи се натрапливи мисли или действия. А относно бременността ми като се срещна със специалист дали ще има възможност за по слаби медикаменти? Няма слаби или силни медикаменти, има подходящи или не за бременни.При този срок на бременността поти всички са приложими. И защо при мене това ми състояние е на приливи и отливи-държи ме примерно 4-5 дни и после 2-3 съм спокойна и натрапливите мисли ги няма? Всичко зависи от новото на стрес-адреналин и кортизол. Те се колебаят-когато стойностите са ниски си добре, когато са високи имаш повече натрапливости.
×
×
  • Добави...