д-р Тодор Първанов

Според мен трябва да започнете и психотерапия.Не е възможно само с лекарства да се овладее тревожността, поне не трайно.

Невротично разстройство с преобладаващи натрапливи мисли. Това е. Не сте луда и няма да полудеете.Но ....положението е много мъчително.Няма как да се справите сама.Потърсете колега и започнете работа за справянето с тревожността си.

Когато излизате с детето си се сближете с други майки.Говорейки с тях, ще откриете,че те имат същите мисли в главата си.При второто дете няма да имате никакви опасения за справянето си.Свикнала сте да се справяте сама- тук този опит не ви е полезен.Използвайте всички налични ресурси за помощ и отмяна-съпруг, майка, свекърва , сестра и т.н..Това пътя.

,,Когато започна да се грижа за себе си и да си вярвам, тогава нещата ще си дойдат на място.,, Думата грижа не е абстрактно понятие, тя е ГЛАГОЛ. Глагола е дума, която изразява действие.Седни и си направи списък от поне дузина действия които да са израз на грижата за себе си.След това системно, без час прекъсване ги прави.ПРАВИ!!!!!! ,,,За целта трябва да се избавя от мислите, че не съм се грижил достатъчно и че съм бил лъган. Те сами ще изчезнат когато започнеш да действаш.Действието ще те избави от тях, не мисленето.

Ставаш експерт в областта на стреса-Гугъла е на твое разположение.

И на мен, нещата които си правила с психотерапевтката, не ми звучат коректно.

Не е понижен серотонин, а повишен адреналин.Това е хормона на стреса.

Спри да четеш в нета за болести и нещата ще с оправят.

Точно за ОКР не познавам никой който да ти помогне в Русе.

Предполагам защото всеки от нас има доста лични ангажименти.

Консултирай се с психолог.

,,Искам пак да обичам себе си и хората!,, Под обичам хората разбират различни неща.Дефинирай първо какво разбираш под думата ,,обич,, и може би нещата ще се изяснят.

Мисълта,че полудяваш е натраплива мисъл.Нищо повече. Лекарствата не са трайно решение за ОКР-то.Но след като не си започнала психотерапия, те са ти необходими.

Имам две корекции към горният пост. Първата е, за връзката между натрапливостите и ниският серотонин.Няма такава.Има обаче връзка между натрапливостите и високият адреналин и всеки който има ОКР знае,че когато е в стрес те се увеличават. Втората е, за измерването на серотонина.Всъщност, измерва се количеството на серотонина в периферната кръв.Няма доказателство, че това кореспондира с количеството което е в мозъка.Т.е., количеството му в мозъка може да в ниско, а в периферната кръв нормално или дори високо. Тук ще направя аналогия със шизофренията.Дълго време господстваха две теории за обяснението и, те се изключваха взаимно-едната твърдеше, че той е в излишък и това води до заболяването, другата ,че той е нисък и в това е проблема. Днес е се знае,че проблема не е Повечето теории всъщност допускат, че причината за депресията не е в количеството на серотонина, а в клетъчните рецептори с които той се свързва. Днес се знае,че проблема не е в количеството му, а в разпределението -в едни области е по-нисък, а в други по -висок от колкото на здравите хора.

От кога не си почивала истински?

Кривакос недоокастреност.Това е лечението.Трябва да бъде приложено от възможно най-близкият ти човек.Баща или майка.По възможност да е дряновос. Не бих могъл да определя дозата, тя все пак е индивидуална. Нека и локацията да само по задните меки части. В краен случай може да го приложи и някой приятел.Дозата рядко е еднократна.Твърде често, първият път няма ефект.Но трябва да бъдеш упорит, лечението е абсолютно сигурно. И ако мислиш, че се шегувам, ще помоля дъщеря ми да те убеди в противното.Няма проблем

Не бих могъл да ви помогна.В момента не приемам пациенти.Търсете друг колега.

Скоро моя позната ми писа задавайки ми подобен въпрос- как да се справи с егото си. В писмото няма нищо лично така че ще го цитирам- Може би си спомняш преди известно време ти писах с въпроса какво е всъщност егото. Ти ми даде отговор, но той мен така и не ме задоволи защото въпросите ми продължиха да ме заливат. Вместо да спра аз продължих да ровя докато не се урових като къртица, че чак не мога да дишам. Всъщност дори не знам как да продължа да пиша, но всъщност се обърках най-много от една книга, може би си я чел, ще ти я пратя за да видиш какво всъщност ме омота още повече. Любопитството ми и жаждата ми да знам нямат задоволяване. Реших да спра да чета, защото тази книга едва ли не ми казва, че егото е много лошо. Да добре лошо е, но в днешно време за да оцелееш не трябва ли човек да има поне малко его в себе си, нали то е нещото което търси постоянно сигурност, да е значимо, да е важно. Та кой човек няма нужда от това. Аз когато съм тревожна нямам нужда нито да съм важна или специална, единствено търся сигурността да не се случи нещо с мен. Честно казано съм толкова объркана. Едва ли не егото е толкова гадно, че трябва да се отрека от него. Как да го направя?? Автора предлага не да се борим с него а да признаем че го има, е да признавам че го имам, о като е толкова лошо защо да не му покажа че аз съм повече от него, за да се махне, а в същото време трябва да го приема. Е как се приема нещо което те кара да страдаш, същото е и със страха ми. Каква е връзката не мога да разбера. Пише че егото работи на базата на мисъл и емоция и какво почва да прави то с мен като се появи мисълта и страха ми???? не разбирам...........моля те би ли ми обяснил този процес. Заорах много надълбоко май и се омотах, но ми се искаше да си навържа нещата затова почнах да чета тази книга, но се обърках тотално . После си казвам а защо трябва да знам какво се случва, все едно да се чудя как точно работи вяка моя клетка или даден орган, уф защо съм такава. Моля те помогни ми да ми светне, че съм потънала в .......Спрях да чета и не знам дали да продължа, пращам ти я и на теб да видиш за какво се обърках още повече............. Ще отбележа само,че става дума за книгата Нова земя. Това бе моят отговор - Чел съм Толе и не ми импонира.За егото ще споделя моят опит.Той е ,че то отпадна когато приех,че има Бог и той е на моя страна.Приех,че душата ми си е направила план за живота ми и всичко, което става е за мое добро.Приех и, че съобразно плана, не аз, а тя-БОГ, върши нещата и се успокоих.Дори и сега не ти пише доктор Първанов ,а Бог. Знаейки това, съм спокоен,че ти получаваш най-добрата информация. Предполагам, има и други методи за работа с егото, аз само казвам, как то изчезна при мен.

,, Действието е БОГ,, Н.Д. Уолш Това е една от любимите ми фрази.Направи я и твоя.

Koлко често, казваш на майка си, че много я обичаш?

Проблема не е в себеотхвърлянето, а в себе изграждането.За да може да отхвърлиш нещо, първо трябва да го имаш. А ти не знаеш коя си.Има доста писано по темата.Орлин е писал доста за това, как да откриеш кой си.Аз съм препоръчвал идея-да избереш кой си.Ако избереш моята препоръка, от полза ще ти бъдат книгите на Н. Д.Уолш ,, Разговори с Бога,, особено първата.

Кортизола се повишава от стреса.Другите ти оплаквания също са от стреса ти.Страхливичък си, нищо повече.

Имаш натрапливости.Не си луд и няма да полудееш, но състоянието е много неприятно и губи времето на човека.ОКР-то е страшен ,,ядец,, на време. Започни психотерапия възможно най-скоро иначе то ще те обсебва все повече и повече.Ще те накара да загубиш надежда ,че може някога да се справиш и ще стане господар на живота ти.

Съжалявам, не мога да взема отношение по темата. Аз не използвам лекарства за повлияване на тревожността и не мога ви кажа нищо полезно за действието им. Виждам, че вие акцентирате в тази насока и очакванията ви са, те да доведат до решение на проблема.Моят опит е съвсем друг, психотерапията е това, което може да помогне на дъщеря ви. Насочете вниманието си в тази посока.Говорете не толкова с психиатъра и , а с психолога.

Съгласен съм с този пост.Човек може сам да се справи с който и да е психологичен проблем.Може. Но въпроса е, за колко години.Ако ние живеехме, като библейските герои, по осемстотин и повече години, нищо не би ни пречило, да отделим за самостоятелното решаване на ПР и ОКР стотина от тях. Дори и повече, нали все пак ще ни останат няколкостотин години, които ще изживеем щастливо. Предполагам и авторката на поста това е имала предвид, когато го е писала.Но за съжаление, повечето от нас живеят много по - кратко и дори само 4-5 години, отделени за това, сам да откриваш път за справяне, са загубени години, при положение, че с помощта на психотерапевет, времето може да е няколко месеца. И понеже на авторката и се гади от нас, за да предотвратим нейното страдание, повече няма да пускаме неин пост в тази рубрика.Ако смята,че с нещо може да е полезна на питащият, може да му пише на лични.