д-р Тодор Първанов

Моля Ви да ми помогнете, като ми обясните какво е това което ми се случва. Нормално ли е при паник атаки да имаш усещането, че нещо ще те бутне през прозореца и да го избягваш. Да, когато си в стрес е възможно да имаш такива усещания. Според мен, е време да разбереш, че с лекарства ПР не се лекува. Докато ги пиеш ще си горе-долу добре , но след спирането им страхът се връща.Започни психотерапия.

В сайата пише много добър диетолог.Посети го .

Разбира се, че нямаш никакво психично заболяване.

Започни да следиш мислите си и ще откриеш, как настроението ти зависи от това, какво ИЗБИРАШ да си мислиш. Така ние здравите хора си избираме сами, чрез мислите си какво да ни е настроението.

За преодоляване на социална фобия по - ефективно е, да се насочиш към групова терапия.За съжаление, не знам кой провежда такава-с насоченост социална фобия. Но, може и да започнеш при колежката, ако тя смята,че може да ти помогне започни.Сам ще разбереш след 3-4 среща това така ли е или не.

Прочетох и двата предни поста по няколко пъти, и смятам,че проблема, който имате е подценен. Преди да продължа, ще напомня, че от 20 години работя като психотерапевт.Работил съм с няколко хиляди човека и средната възраст на клиентите ми винаги е била под 30 години.Тоест, за моя жалост аз работя с деца, нещастни, объркани, недоволни от себе си и живота деца.Предполагам, се досещате вече, коя е причината те да са в това състояние, ако не ще ви я кажа- това е семейната среда в която са израснали. За това смятам, че най-важните неща които трябва да направи един пълнолетен човек са две –едното е, да избере подходящ партньор, другото да възпита добре деца си.За съжаление, второто е един многогодишен, непрекъснат процес, плодовете от който се виждат, едва когато детето навърши двадесет и няколко години.Критериите за успешен родител са, детето няколко години след като завърши образованието си, да живее самостоятелно и да се чувства добре психически.Или казано по-просто, да се е адаптирало към условията на живота.Всъщност, това е критерия за всеки родител, независимо дали е човек, куче, котка или друго животно. За да стане тази адаптация успешна и безболезнена, детето трябва да се възпитава- да му се подпомогне, да формира определени черти в характера си, които да са предпоставка за този процес.Тук няма да се спирам на методите за възпитание, но само ще отбележа, че когато една жена се обърнала към психолог, за да го попита от кога трябва да започне да възпитава детето си, което било на три месеца, той и отговорил ,че вече е закъсняла с цели три месеца. Какъв трябва да бъде подхода, за да се създадат нужните качества в характера на едно дете?Той е съчетание от две неща, едното е любов, другото е, твърдост, при определяне кое е позволено и кое не.Не е възможно у детето да се изгради ,, добър ,, характер само с едното. Ако е налице само твърдостта, то детето гледа на родителите си с неприязън, бори се с тях и нещата не са добре-понеже тук проблема е друг, няма да го разглеждам подробно. Какво става, ако детето само е дарявано с обич, без да се изисква от него нищо или така нареченото разглезване? Ще се опитам накратко да опиша резултатите.Ще започна,че едни от най-важните качества, за да може да се адаптираме към живота и да бъдем успешни, постигайки предварително избраните си цели са две.Това са интелекта и силата на волята ни. И докато интелекта е нещо вродено, то силата на волята се създава.Една от дефинициите за воля гласи, че това е целенасочена човешка дейност, насочена към получването на определени бъдещи резултати. Тази дейност не винаги е приятна, понякога дори е обратното, но мисълта за облагите, които ще получим при постигането на целта, поддържа усилията ни.Волята е тясно свързана с търпението, упоритостта и силата на характера. Благодарение на нея повечето хора се трудят цял месец, а получават резултатите от труда си следващият месец.Всъщност, тя е в основата на това, ние да се трудим и задоволяваме по почтен начин нуждите си. Кок се формира волята в детето? Простичко е, като между задоволяването на някои негови несъществени потребности и получаването им, се създаде препятствие, което то трябва да преодолее. Отбелязавам-потребностите трябва да са несъществени.Например, детето иска сладолед.Това не е съществена потребност, детето може и без сладоледа, но желанието му, може да се използва от родителя за формирането на волята му, като между закупуването на сладоледа и детето се постави условие, което то да преодолее-например да изхвърли кофата с боклука.Така, всички несъществени желания, могат и трябва да се превърнат във важен възпитателен елемент, който да доведе до усвояването и приемането на един от основният принципи в живота- за да получиш, първо трябва да дадеш. Ако тези препятствия ги няма и всички желания на детето биват задоволявани, то започва да живее в един нереален свят мислейки си, че може да има всичко без усилия , на готово.Тази нереалност може да се поддържа най-много до завършването на образуванието.Тогава детето се изправя пред жестоката за него реалност-никой не е склонен да му дава нищо, без то да положи усилие.Само че, то не е научено да полага целеносечени усилия, да проявява търпение и упоритост.То иска всичко да става на момента и веднага и най-вече бе никакви усилия.Когато това не става, започват обвиненията, колко света е несправедлив, как за другите има, а за него няма и т.н..Тогава започват да се появяват и невротичните оплаквания, на него му е лошо, получава нервни кризи, агресивни изблици и други такива неща. И познайте, кой си изпаща най-много от това? Познахте, това са точно тези които са го разглезили и научили,че може да има всичко без да полага никакви усилия.Цялата му агресия се насочва към тях и те стават виновни за неговата неуспешност, то си е и така де. Защо отношението му към тези, които са задомявали всичките му нужди е грубо и пренебрежително? Основен психологичен закон е, че колкото повече труд и усилия сме положили за постигането на нещо, толкова повече го ценим.Само че, детето е полочвало всичко без усилия, така,че то не само не цени това която му се дава, но не цени и тези които му го дават или както се изрази една клиентка- баща ми е само портфейла с пари от които аз се нуждая. С две думи, ситуацията при разглезването е такава, че детето, което вече е голям мъж или жена е несамостоятелно и зависещо от родителите, а последните си скубят косите разбрали,че всъщност със своето разглезване са постигнали този плачевен резултат. И ако ме питате, често ли се срещам с такива случаи, отговора ми е ,,да,,. Има хора, които с много труд в началото на деветдесетте са постигнали финансова независимост и стабилни доходи.Желаейки да спестят на децата си, трудностите през които те самите са миналите, те започват да задоволяват всяко тяхно желание и каприз и резултат е….. Ще си позволя да разкажа за едно такова момиче.То беше на двадесет и няколко години.Повода да ме намери беше странен-искаше да си върне приятеля, с кого е имало няколко месечна връзка.Разказа ми,че след като момчето, преди повече от година и е казало,че повече не иска да бъде с нея е изпаднала в жестока ,, дупка,,.Не можела да спи, да се храни, да води нормален живот.За това, през цялото време правила опити да се съберат, отишла дори да живее в страната в която той живее, само и само да бъде близко до него.Момчето обаче не само не искало да поднови връзката си с нея, но започнало да я обижда, унижава и т.н..Тогава тя се обърнала за помощ и съвет към майка си и когато и двете не успели, да постигната резултат им хрумнало да се обърнат към мен.Разказа и беше много дълъг, като почти всяко трето изречение беше ,, Аз го обичам и не мога без него,, Бях шокиран от униженията, на които се беше подложило това момиче, съчувствах и на приятеля и представяйки си какво преследване е .Опитах се разумно да и обясня, че всеки сам решава, с кого да бъде и не може да накараме някого да ни обича насила.Вложих цялата си енергия за да я убедя, че трябва да се примири и продължи живота си без него. След като свърших тя помълча и каза- ,,Това е невъзможно.Не може аз да нямам нещо.Свикнала съм да имам всичко което пожелая, в първи клас вече имах малко моторче, във втори имах … и така започна да изрежда неща, които нейните родители са и купували само след една нейна дума.,, Премина през колата, жилището и т.н.. Накрая завърши ,, Разбирате ли сега, защо не мога да се примиря, някакъв си келеш да не ме отреже.Трябва да го имам.,, Тръгна си недоволна от мен и повече не я видях. С две думи, проблема е голям.Предполагам вече сте говорили със свекърва си и свекъра си.Ако не сте, направете го.Ако няма ефект, бягайте в друг град.Така, срещите ще са по-редки.И помнете, когато той стане голям, вие, а не свекъра и свекървата ще си скубете косите. ПП. Аз имам кучета и ги възпитавам с награди.Но наградата се дава само когато кучето е направило това което искам. Например, искам да го науча да пишка на определено място-винаги когато то пишка там, получава лакомство, но когато пишка на друго място, колкото и да ме гледа умолително, награда няма.Тоест, то си заслужава наградата. Това е по повод примера на Диди.

Човек лъже или от страх или от глупост.Много често и от двете.Ако е от страх, това означава,че взаимоотношенията в семейството ви трябва да се променят.Ако е от глупост......това си е вече Божа работа.Както казва един прочут социолог ,, Здравият разум не се придобива, човек или го има или не,,.

,,и аз се стремя да бъда същия човек, който бях преди.,, Много хора идват при мен и казват същото - Искам да бъда старият си аз. На което аз отговарям - Ако станеш пак същият, след време кризата отново ще се повтори.Целта трябва да е, да се промениш и станеш различен. Насочи в тази посока усилията си, новият Петров трябва да е различен и от старият Петров и от сегашният Петров. ,,Мислех си, че ще израстна духовно и ще стана още по-добър човек, ще работя още по-усилено, ще съм още по-привързан към семейството си.,, ​Точно такъв ще станеш, когато започнеш да се стремиш да станеш новият Петров, а не да станеш старият. Може дори вече да си станал, но понеже търсиш нещо друго да не го забелязваш.Типично е за твоята ситуация.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13307 Тук е описан един от вариантите за поведение спрямо колежката ви.Ако имате желание и търпение ще постигнете същият резултат. Разбира се, може да се обърнете и към прекият ви ръководител и поставите въпроса за разрешаване. Но, като по-добър за вас, бих препоръчал, варианта описан от Габриела.

Това което писах тук-http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15787, важи и за теб. Нямаш никакво заболяване.Всеки човек, който има тъжни мисли плаче.Признак на заболяване е точно обратното, да имаш тъжни мисли, а се смееш и радваш.Това е несъответното.Докато твоето е напълно нормално.Друг е въпроса, защо избираш да мислиш тъжни неща.Но и той има отговор, огледай семейството си и ще го разбереш. И така, спри и ти да четеш за психични болести и разстройства.

A, не мислиш ли, че всеки нормален човек е като теб? Аз като психиатър, не откривам нищо патологично в описанието което даваш.Да, съгласен съм,че ти като неспециалист може да си изнамериш и откриеш страшно много болести и синдроми, но ......все пак, ако по инертен можеше да се поставят диагнози, какъв е смисъла, от моето и на колегите ми многогодишно учене? Никакъв. В заключение, ще кажа,че поне 30 процента от клиентите на психотерапевтите и психиатрите, са хора като теб, сядат, четат за психични заболявания, внушават си че ги имат и ......много е трудно да им помогнем. Съвет- спри да четеш повече, за психични състояние и болести.

По-силно е от теб, съгласен съм.Това което описваш са натрапливи мисли.Не знам, как човек който е в твоето състояние може да се справи с тях сам.Знам обаче, че с помощта на психотерапия нещата се оправят.Потърси професионална помощ.

В момента сайта нещо е блокирал и не може да се пише на лични. Това е имейла ми rodot@gbg.bg, пишете ми там.

Най-вероятно си права.Топлинноно изгаряне е довело до стрес в тялото ти, и ти всъщност си усетила страничното действие на адреналина.Щом си чела по темата, вече знаеш, че паническите атаки са резултат от рязкото, силно изръсване на адреналин. Или казано по друг начин, паническата атака е, една остра реакция на стрес. Второто изръсване на адреналин е, станало вече по друг повод, в теб е останал страх, тази реакция да не се повтори и умреш.Тоест, всяка следваща криза вече не е по някакъв реален повод, както първата, а е резултат от твоята представа ,че с теб става нещо нередно и ОПАСНО.Това е, и определението за паническо разстройство, човек, който се страхува от собственият си страх/стрес/. От писмото ти личи, че това, че ти няма нищо и си само по страхливичка, още не си го повярвала.Според мен, това е работата на психолога, много точно и подробно да ти обясни всичко за стреса, както и да ти даде техники, с които да го преодоляваш.Но повярвай ми, понякога доброто обяснение решава напълно проблема. Питаш, дали да приемаш антидепресант.След като твоите оплаквания се дължат на излишъка на адреналин, на теб ти предлагат да приемаш медикамент който да ти вдига серотонина.Та той няма нищо общо с оплакванията ти.Сама може да го провериш, като напишеш думата стрес в търсачката, ще намериш веднага всичките си оплаквания. Серотонина, той няма нищо общо с кризите и си е нормален.Да искаш да го вдигаш с антидепресанти е, все едно да имащ диабет, но вместо инсулин да да приемаш хормони за повлияване на щитовидната жлеза.Може и да подействат на диабета, но всичко е в рамките на плацебо. Според мен, проблема е в психолога, той не е бил достатъчно убедителен, за му повярваш, че си съвършено здрава.

Консултацията трябва да бъде с опитен клиничен психолог.Нужно е тестово изследване, за да се диференцира проблема.

Преди да ти отговоря, бих искал да си изясня, един важен въпрос-когато дойде кризата, от какво те е страх, от това ,че ще умреш или от това,че ще си безпомощна ще се изложиш пред хората и те ще си развалят мнението за теб.

Споделеното от вас ме кара да мисля,че физическата преумора го е ,,пуснала,, това състояние.

Може би се касае за някакво разстройство в работата на мозъка.Това, че пише с грешки, ме навежда към мисълта за дислексия, но има и още нещо.Трябва да се консултира сама тя.Няма как, по вашето описание, да се разбере, какъв е точно проблема.

Всичките ти въпроси са продиктувани от едно чувство, страх.Страх те е, да не скочиш, страх те е да нямаш депресия и то както отбелязваш, този страх си го имал винаги,страх те да нямаш невроза, дори, както казваш сам, те е страх от нещо без да знаеш какво. Прочети си отново постовете и виж, от тях лъха само едно чувство - страх. Определяйки какъв ти е проблема, автоматично то давам и решението-трябва да станеш смел. Това е.

Виж какво, до 24 -тата си година, не знаех какво е депресия, тревожност или невроза. Тогава се запознах с тези понятия, и то само защото товага ми бе изпита по психиатрия.Не е ,,нормално,, млад човек, да знае тези термини, освен ако учи медицина.Ти не учиш тази наука, така че спри да се самонаблюдаваш, анализираш и поставяш диагнози. Не си ври носа в неща които не разбираш.Приеми,че си един страхливец и край.Ще се чувстваш много по-добре.Още повече,че това е диагнозата ти.

Ok. Това че не е от 4 години, а само от няколко месеца не променя мнението ми.Потърсете специалист. Вижте, при мен идват страдащи хора прочели повече психологични книги и от мен... и това не им помага.Моето мнение е, че психологичната литература за самопомощ помага на хора които се чувстват добре, за да се чувстват още по-добре. Но да помогнат на човек, който не се се чувства комфортно в собствената си кожа ... не вярвам в това. Поне това е моят опит. ПП виж сама, този пост е пуснат днес и потвърждава думите ми - Да, имам я книгата, много е хубава! Чела съм освен нея и много други, които ми помагат да си поставя "диагнози" и да си обясня защо се чувствам така, но четенето не ми помага много за това КАК именно да се променя.

Чел съм я и в електронен вариант, предполагам в Спиралата я има.

Това е вид натрапливо поведение.Прочети във форума за ОКР и се опита да се справиш сама, но ако до месец няма ефект, потърси психологична помощ.

Нима хората не плачат от страх и самосъжаление? А това,че се ровиш в нета и четеш за психични заболявания е най-сигурният начин да си останеш в страха. СПРИ ВЕДНАГА С ЧЕТЕНЕТО !

Нужна ти е вяра в Бог.Къде и как ще я намериш, не знам.Но така както описваш нещата, само вярата може да ти помогне и даде спокойствие.