д-р Тодор Първанов

Пращайки ви това куче, Бог показва, колко много ви обича.Представяте ли си първо да беше дошло внучето ви.Тогава всичките тези емоции бихте изпитвали по повод на неговото поведение и състояние.Би било кошмар, защото самообвинението ще ви съсипе. Така че, адаптирането ви към кучето е, вашата подготовка, след време да станете една спокойна и уверена баба. ПП четейки темата ви, съпругата ми допълни - и и препоръчай, да си вземе още едно куче. Послушайте я, пиша този пост, заобиколен от четири борещи се кучета и ми е много уютно.

Започнах да ходя на йога,спрях да чета форуми,излизам и т.н.общо взето се опитвам да се справя сама и да съм пак като преди -щастлива,силна и грижовна майка.Въпроса ми е мога ли САМА да се справя и завинаги да се оправя и да забравя този ад? Всеки един, който прояви усилие и търпение можа да се справи сам.По пътя на справянето сте. Никога не съм си и мислела,че мога да стигна до тук Аз вечният оптимист и "усмихнатото"момиче според хората. Ние сме хора и винаги може да се повят проблеми които да ни извадят от релсите.Трябва да го приемеш. силна и грижовна майка. Тази дума -силна ме тревожи.Махни я от речника си, остави само грижовна и нещата ще се подредят по-лесно.

Писмото ви ме трогна, но в момента аз не приемам пациенти, като планът ми е, това да не стане скоро. Не виждам как мога да ви помогна.В поста си вие употребявате думата -терапевтична връзка.Тя е в основата на работата ми и аз не вярвам,че без нея в случая нещо би свършило работа. Това мое мнение, не винаги е било правилно, има теми в които не съм се включвал, защото съм мислил, че без реални срещи, на човека няма как да му се помогне, но практиката е показвала друго-благодарение на съветите на колегите човека се е справял са. За това, прочетете внимателно отговорите които те ще ви дадат и се опитайте да помислите върху тях.Не казвам да ги следвате, а да помислите върху техните гледни точки-когато човек започне да мисли, решението ще дойде. В краен случай, ще се опитам да намеря колега, с когото да работите, но и това никак не е лесно.

Бързаш, аз ти пиша ,, две седмици,, ти го искаш днес.Бързането забавя подобрението.

Страхът те е приковал в лапите си, всичко ще се оправи.

Да, нищо ти няма. Спортът ще увели притока на кръв към мозъка и нереалността ще изчезне.

С редовно спортуване-бягане, ще излезеш от нереалността за около 2 седмици.

Не е възможно да се справиш сама. Потърси професионална помощ.

Горкият питбул, наистина ще се озове в небрана нива.

Изберете варианта -забрана, изневяра. Нали разбирате,че с тази ерекция, тя е невъзможна.Така оставате само вие. ПП. Когато един мъж има проблем с ерекцията при една жена, този проблем е при всички. Така че, заплахите му са неоснователни.

Диди е от Варна.

,,защото колкото повече дълбая толкова повече затъвам.Нали така?,, Точно така. ,,защото и аз разбирам че това са абсолютни глупости който правя,и ми напрягат само ежедневието и както казахте ми крадат времето,, Не ги прави.СПРИ! ,,Взех така да разсъждавам последните дни и вярвам че съм на правилния път,, Да.

Спортуваш ли?

Не може да се полудее, но то може да се усили и ви ,,краде ,, от времето, карайки ви да мислите за ....глупости.

За уточнение-Сенека е обвинен в заговор от Нерон.Но, понеже е бил негов учител, не е осъден на позорна смърт, а е осъден, сам да избере как да се самоубие. Избрал е да си пререже вените.

Всеки психиатър е подходящ за лечение на ОКР. Проблема е,че лекарствата са временно решение.Тоест, ако нямаш нищо против, да приемаш медикаментите цял живот, няма какво да се чудиш-всеки колега ще ти помогне.Има обаче, група хора- например, жени на които им предстои да имат деца, за които този избор не е разумен. Според мен, избора с лекарствата е оправдан в една средна възраст, не за по-младите. Трайното решение на проблема, може да бъде намерено, само по пътя на психотерапията.

В момента не работя. Потърсете друг колега. Хипнозата е много мощно оръжие за промяна с мисленето и поведението.Но при нея се прави една грешка-хората мислят,че с няколко сесии и ще станат нови.Това не е така.Ефекта може да се очаква след 10 -12 и повече сесии.

Нищо лошо няма да ти се случи.Най-обикновено притеснение -стрес.Потърси някой психолог или психотерапевт за да ти помогне, да се справиш със стреса си.

Няма значение, важното е човека да знае какво прави.

От антидепресанти няма как да ви мине.Те няма да променят това - Принципно съм много напрегнат и тревожен човек.

Наистина, често срещано явление е, хората да се притесняват от това дали няма уринират непроизволно на обществени места или дефекират. Проблема е решим с помощта на психотерапията.

Всички ще умрем.Аз ще умра, децата ми ще умрат, внуците и правнуците ми също.След максимум 200 години за мен никой няма да си спомня. Това са фактите.Няма как да се измъкнеш нито ти, нито аз от смъртта. И какъв е извода от този факт? За мен той може да е само един-да живея пълноценно всеки ден и час, наслаждавайки се на определените ми минути живот които и аз не знам колко са. Както се казва, смелите умират само веднъж, страхливите стотици пъти. Помисли си, наистина ли смисъла на живота ти ще бъде само този-да умираш стотици пъти. Някак си, не виждам разум в това. Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е ес­тествено. Сократ отворил очи и казал: - Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка. Някой попитал: - Не се ли страхуваш? Сократ казал:- Не виждам причина защо човек трябва да се стра­хува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и то­гава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в жи­вота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, а каква радост е да ре­шаваш проблеми, създава стимул. Един дзен-учител бил запитан - голям император дошъл да го разпитва, защото се страхувал от смъртта като всеки друг. А разбира се императорът има много повече да загуби от просяка. Затова императорът трябва да се плаши повече от смъртта отколкото един просяк. Смъртта ще от­неме повече от императора отколкото от просяка, затова очевидно и страхът е по-голям. Той остарял и дошъл при дзен-учителя с думите: - Кажи ми нещо за смъртта, учителю. Учителят казал: - Ами че откъде да знам аз? Императорът казал: - Но ти си просветлен, учителю. Той казал: - Да, но жив, не мъртъв. Откъде да знам за нея.Хората, които са живи, идват при мен и питат "Какво е смъртта?". Духове­те също идват при мен и питат "Какво е животът?". Моля ви, докато сте живи, живейте, така че като станете духове, да не ходите при учителя да питате "Какво е животът?"

Напиши в търсачката -,,ривотрил спиране,, и ще си отговориш на въпроса.

Диагнозата е -Преходен психоорганичен синдром. Потърсете в нета за нея.

Какво ти е, ти сама си го описала. Дали да се обърнеш към специалист? Отговора е прост, ако сегашният ти живот ти харесва, нямаш нужда от никакъв специалист, ако не ти харесва, не губи и минута - започвай да търсиш психолог.