,,Натрапливите мисли са напълно преодолими. В момента, в който спреш да ги анализираш и си наясно с възникването им - не със съдържанието, нито с честотата, нито с това което стои зад тях. В началото просто е необходимо да ги отличиш като такива и да приключиш с тях. До като се улавяш, че се замисляш върху тях или мислиш за тях, значи не си успяла да направи отграничението и съответно си стоиш в същото състояние. Това е умението, което трябва да усвоиш най - напред. ,, Това е точно така. Понеже не става много ясно какво е това -,,и си наясно с възникването ,,.ще го поясня.Когато си с стрес не само при теб но и при повечето хора невроните които още Павлов нарина ,,задръжни,, в известна степен се блокират и не могат да спрат страха.Така той става неконтролируем.Разликата между теб и мен е ,че аз по рядко изпадам в стрес и този процес е по слаб.Но, както всички хора, когато съм в състояние на силен стрес и аз имам натрапливи мисли за по няколко минути.За съжаление ти не си така узтойчива на стрес, както аз и .....ти е много тежко.