д-р Тодор Първанов

Боже, тресе те хипохондрията и то яко.Това с дишането е шедьовър, който дори мен ме впечатли,а съм слушал доста такива глупости. Направи си един експеримент и си кажи, че няма да дишаш 10 минути.Кажи си, че ако продишаш ще се случи възможно най-лошото. Опитай се да издържиш дори само 5 мин без да дишаш. И напиши какъв е резултата.

Тя, сама няма да се върне.Трябва да се бориш и я спечелиш.Не казвам,че е невъзможно, но .....съм скептичен, че сам може да го направиш.Съвета ми е -потърси веднага психолог и започнете работа по твоята промяна. Веднага!

,,И какво всъщност е късмета? ,, Прочети книга за която ти писах и ще разбереш.

,,Всичко се случва произволно....,, Да, и когато го приемеш ще се успокоиш. Има една книга ,,Изключителните.История на успеха.,, от Малкълм Гладуел .Купи си я и ще видиш, каква огромна роля играе късмета в живота ни. Има и нещо друго което ти игнорираш - ти можеш да контролираш мислите си. А човек е това което мисли. Защо избираш да си толкова песимистична?

,, А най- големият е този от липса на каквото и де и участие в процеса на живот. Че има неща, на които не мога да окажа съпротива. Че не мога с участието си да променя това, което се случва дори да се старая по всякакъв начин. ,, Ами то е така.Ти не можеш нищо да промениш.Нещата просто се случват. Единственото нещо, върху което имаш контрол, са твоите мисли.Нищо друго.Желанието, да контролираш външното, е не само неадекватно, но и стресиращо.Живота си е живот, той си тече независимо от теб и ти да го контролираш е ....смешно.Гледай, които и да е новини, и ще видиш как говорят поне за няколко души, които са тръгнали с колата си за някъде и не са пристигнали, защото за катастрофирали и починали.Тази вечер даваха за хора загинали в цунами на островите Фиджи.Никой от тях сутринта, не е знаел,че днес му е последният ден от живота.Махни това детско желание, да контролираш каквото и да друго, освен мислите си и ще се успокоиш. Малко мисли о т по мъдри от мен хора- противно на множество наши мисловни навици, в нашия свят господства екстремното, непознатото и крайно невероятното (невероятно според настоящото ни познание), а през цялото време се занимаваме с общи приказки, наблягайки на познатото и повторяемото. “Черният лебед” на Насим Талеб Великият философ Марк Аврелий, който е управлявал Римската империя, е казал девет думи които могат да определят вашата съдба: "НАШИЯТ ЖИВОТ Е ТОВА, КОЕТО НИЕ МИСЛИМ ЗА НЕГО." Животът не чува твоята логика, той необезпокоявано следва своя път. Ти трябва да слушаш живота; животът няма да чуе твоята логика, той не се интересува от нея. Просто заяви следното. Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш една формула, един процес, чрез който би могъл да напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното. 1. Нищо в моя свят не е реално, истинско. 2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам. 3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.

Малко са сто пъти. А, и времето е малко, за да станеш смел, сам, са нужни няколко години.

Не го забравяй.Нека бъде един хубав спомен.

Така е, трябва да станеш СМЕЛ.

Да, наистина не работя активно и не бих могъл да ви бъда полезен.

Tи сама си го казала- ,,стреса на новото място си каза думата,,. Всичко това което описваш са негови дела.помисли как да го намалиш и той ще замлъкне.Това е, нищо повече.

Да, сериозно е.

Сексуалните проблеми с изключение на преждевременната еякулация не се лекуват индивидуално,В случай, като твоя, се работи с двойката. Който ти е казал,че сам, без партньора, може да преодолееш проблема или те е лъгал или не компетентен.

Консултирайте се с кардиолог-назначават се бета блокери.

Ти си ходила при психиатър-психолога не изписва лекарства, няма право на това. Към момента няма значим риск за бебето, но с времето риска ще се появи. Консултирай се пак с него.

Здравейте д-р Първанов,благодаря Ви за времето,което отделяте на мен и на всички нас които се нуждаем от вас! Ще се опитам да бъда кратка.След отговорът Ви за първи път си позволих да помисля над всичко и над отговорите Ви.Да,наистина съм много страхлива,знаех го но като че ли не си го признавах.Започнах да мисля и осъзнах,че всъщност се плаша от загуба на контрол и желанието ми да контролирам всъщност ме завърта в кръга на мисли от които се стремя да избягам,защото ги смятам за ненормални и част от диагноза.Та въпросите ми са: Желанието ми да ги контролирам т.е или да избягам от тях или да ги победя всъщност ги подхранва и така се преповтарят?Това ли е механизма им ? Най-сигурният начин да превърнеш една мисъл в натраплива е да започнеш да се бориш с нея. Какво ме съветвате да правя когато започне това непрестанно мрън мрън по тази тема? Най-мощната техника която се нарича ,, психологическо айкидо, е да се съгласяваш с всичко което ти подава страхът и стигнеш ,,дъното,,/За тази техника се изисква много смелост и едва ли може да я прилагаш сама./ За това, използвай техниката на четирите стъпки от ,,Обсебен мозък,,. Голямо разсъждение,голямо търсене на причината и то абсолютно безсмислено ,в смисъл в последно време започвам да осъзнавам абсолютната безсмисленост на това търсене и мислене.Дори ми става смешно вече,но нужен ми е съвета Ви какво да правя в тези моменти,защото ми е малко трудно да се съсредоточа в същия момент в нещо друго.Това нормално ли е? Ами, то за това се нарича ,,натрапливост,,-защото ти пречи да мислиш, за каквото и да друго. И да,доста се страхувах доскоро от целия ред от мисли по тази тема и това ли точно ги подхранва? Страхът-той е в основата на всичко. Значи ли че всички хора им минават мисли на агресия и автоагресия често но ги намират за нормални а ние се плашим от тях и се вкопчваме в тях и те се проявяват безпричинно само и единственно защото гледаме на тях като ненормални и се смятаме за изперкали и се опитваме да избягаме от тях или другия край да разнищим защо се появяват? Една клиентка, която имаше мисли, че ще убие децата си, веднъж ми разказа, как в кабинета и влезнала колежка и казала ,, Иде ми да убия шефа,, и продължила все в този ред.Веднага след това, друга колежка и казала, как ако гаджето и продължава да се заглежда в чужди жени, ще му извади очите.После друга приятелка и казала, че понякога толкова и писва от гледането на децата си че и идва да ги изхвърли от терасата на блока. И въпроса и беше същият като твоя-само аз ли се страхувам от тези мои мисли, другите, как не с е страхуват да ги говорят тези неща.Отговора ми беше това, което казах и на теб-ти си просто една страхливка.Това е. Означават ли натрапчивите мисли че нещо в мозъка не функционира правилно или просто много си вярваме на "филмите" които си фантазираме? Мозъка си е наред, но присъствието им означава, че си под стрес.Мисли как да минимизираш стреса си. И кога склонността към натрапчивостти се овладява завинаги? Овладяваш стреса и си готова. Когато спрем да се плашим от мислите и осъзнаем че са просто мисли и нямат никакво отношение към обективната реалност или натрапчивостта е просто някакъв дефект на мозъчната функция? Това става, само когато стреса е под контрол, висок ли е няма да стане-ще се плашиш от тях мислейки ги за истина. Благодаря Ви предварително!

Глупости.Просто трябва да се търси човека, който може да ви помогне.

Когато, преди десетина години, останахме сами с жена ми / едното ни дете замина да учи в чужбина, другото в София/., съжалявахме,че нямаме повече деца.Днес, продължаваме да смятаме,че направихме грешка като останахме само с две деца.За съжаление не можем да направим нищо.Причината да нямаме трето дете е същата-по време на 80-те години, само малцинствата имаха повече от едно дете. Мисля, че щом детето е избрало да живее във вашето семейство, не бива толкова да се тревожите и мислите за аборт.

Ивета, за това колко е трудно е, да станеш добър психотерапевт, Орлин трябва да напише книга.Аз още помня първият му разговор с мен, в който ми каза, че се обучава за такъв в дадена школа, вече е минал половината от обучението си и е дал, ако не се лъжа, 7000 лв, но знанията ги няма.Съмненията му бяха, че на края на обучението си , вече дал 15000 лева, отново няма да има никакви практически умения, за това, какво да прави ,когато дойде първият му клиент.Казах му, че е прав, че след година две, наистина ще е дала тази сума, без да има знания, как да провежда психотерапия. От тук нататък, започнаха неговите търсения, да намери хора, които да му дават реални знания, така че, той да може не само да работи и помага, но и да живее достойно, с парите които изкарва.И поставяйки се на негово място, аз наистина се чудех, от къде намира толкова сили и упоритост да продължава напред.Не мисля, че ако бях на негово място бих издържал и продължил.Моят професионален път е много гладък. С две думи, много трудно е да срещнеш добър психотерапевт, защото няма качествено обучение.Тези ,които обучават, нямат почти никакъв практически психотерапевтичен опит и знаят нещата само на теория. Това знаят и техните ученици-чиста теория.За това и, им е, много трудно, да водят успешна психотерапия. В момента, благодарение главно на просветителската дейност на Орлин, търсенето на психотерапевтични услуги расте, но качественото предлагане е …. голям дефицит.И ако мислиш, че аз не псувам ,когато ми се обадят за някое дете или млад човек и аз откажа, не само да работя с него, но и дори да го насоча към някого, грешиш.Псувам, но няма какво да направя.Хората които знам, че са добри, са няколко и тяхната собствена практика не им дава възможност да приемат човека , който бих насочил към тях. И още нещо, психоложката при която си ходила не е шарлатанка, просто не знае достатъчно и за това, че не знае, вината не е нейна.Системата за обучение е неефективна.

Тогава става дума само за вас.Ако вие започнете психотерапия и се промените, може, да имате шанс, тя да се върне при вас. За съжаление, освен Орлин, познавам само двама трима колеги, но и те в момента могат да приемат нови клиенти.

,,Основния ми въпрос е:Какъв е шанса, в това състояние което съм, да се самоубия и как бихте описали състоянието ми в момента? ,, Това са натрапливи мисли израз на стреса в който сте.Те не се осъществяват, но са мъчителни.Не познавам терапевт в Пловдив.

Жена ви съгласна ли е да започнете заедно терапия?

Отделете ден два за го изслушате.Не спорете с него иначе ще ви обвини в неразбиране и ще загубите доверието му.Едва след като го изслушате , може постепенно да започнете да му казвате истината и леко , но настоятелно убедите,че трябва да се срещне с психиатър.

Това не е мързел, депресия е. Но лечението и не трябва да бъде само с медикаменти.Задължително трябва психотерапия.Съчетанието от двете ще ви помогне.

Две сесии....са нищо.

Не е от удар по главата и не е от силна обич. Трябва да бъде убеден и посети психиатър.