д-р Тодор Първанов

Ограмоти се относно функцията на органите в тялото си.Помисли, ако един човек може за една минута да клекне 20 пъти, а друг 60, чии мускули на краката са по-здрави? Естествено на втория.Сърцето е мускул и колкото по- голяма честота на съкращение за една минута има, толкова по-здраво е то.Ти си на 20 години, твоето сърце, трябва при натоварване да може да се съкращава 200 пъти в минута.Аз съм на 55 години, моето сърце е по старо и трябва да може да достигне пулс 170 удара в минута.С две думи, колкото по-голяма честота на пулс може да постигнеш, толкова по здрав си.Питаш, как да развиеш спортна злоба която да те тласне към промяна.Не мисля, че само със спорт ще може да решиш проблема с ,,бъга,,. Защото това не е бъг, а си е цяла програма.Съвета ми е да отидеш на специалист по програмиране-посети психотерапевт и започни работа с него.

Разбира се, че се възстановяват. Два - три пъти седмично е малко.

Ти не спортуваш.Питаш едно и също и отказваш да слушаш какво ти се казва. А, то е просто-спортувай и всичко ще се оправи. Това е цитат от книгата ,, 12 правила на работа на мозъка,, Джон Медина ,,Мозъкът се влияе от стреса точно така, както имунната сис­тема. Хипокампът, тази крепост на човешката памет, е целият осеян с кортизолови рецептори, както бут шунка с гвоздейчета карамфил. Това го прави много възприемчив към стресови сигна­ли. Ако стресът не е прекалено силен, мозъкът работи по-добре. Собственикът му е в състояние по-ефективно да решава про­блеми и има по-голяма вероятност да запомня информация. За което е налице еволюционна причина. Животозастрашаващите събития са някои от най-важните преживявания, които запом­няме. В саваната те са протичали със светкавична скорост и оне­зи, които запаметявали тези преживявания най-бързо (и си ги припомняли точно със същата скорост), били по-пригодни да оцелеят, отколкото онези, които не се справяли. Изследванията наистина сочат, че спомените за стресови преживявания се фор­мират в човешкия мозък почти мигновено и се припомнят много бързо в кризисни моменти. Ако стресът е твърде силен или твърде продължителен обаче, той започва да вреди на ученето. Влиянието може да е опустошително. Виждате ефекта, който стресът оказва върху ученето, във всекидневието. Стресираните хора не смятат никак добре. Допускат грешки в езика. Паметта им е по-бедна и в краткосрочните, и дългосрочните форми. Стресираните хора не обобщават и не адаптират старата информация към новата така добре, както нестресираните. Не могат да се съсредоточат. Хроничният стрес уврежда способността ви учите - в почти всеки аспект, който може да се измери с тест. Според едно изследване възрастни индивиди с високи нива на стрес се справят с някои когнитивни тестове наполовина по зле, отколкото индивидите с ниски нива на стрес. Конкретно стресът уврежда декларативната памет (нещата, които може те да заявите) и изпълнителната функция (онзи вид мислене който включва решаване на проблеми). Това, разбира се, са уменията, необходими за отличен успех в училище и в профсията. Злодеят и героят Биологията зад това очевидно покушение срещу нашата инте­лигентност може да се опише като повест за две молекули - едната злодей, другата герой. Злодеят е кортизолът, за който стана дума по-рано и който е член на сборен отбор от хормо­ни, известни с труднопроизносимото име глюкокортикоиди (аз ще ги наричам стресови хормони). Те се отделят от над- бъбречните жлези, които са като покривче над бъбреците ви. Надбъбречните жлези са толкова изключително възприемчиви към невронните сигнали, че сякаш някога са били част от мо­зъка ви, която незнайно как се е отделила от него и е кацнала в средата на коремната кухина. Стресовите хормони могат да причинят на мозъка ви истин­ски гадости, ако големи количества от тях получат свободен дос­тъп до централната ви нервна система. Което всъщност става, когато сте подложени на хроничен стрес. Стресовите хормони изглежда имат особено предпочитание към клетките в хипо- кампа, и това е проблем, защото хипокампът е тясно свързан с множество аспекти на ученето при човека. Стресовите хормони могат да направят клетките в хипокампа по-уязвими за други ви­дове стрес. Стресовите хормони могат да прекъснат невронните мрежи - онази паяжиноподобна структура от мозъчни клетки, която служи като трезор, съхраняващ най-ценните ви спомени Могат да попречат на хипокампа да ражда чисто нови неврончета. В екстремални условия стресовите хормони могат дори да убият клетките на хипокампа. Съвсем буквално, силният стрес може да предизвика увреждане на мозъка точно в онези тъкани» които е най-голяма вероятността да помагат на децата ви да си вземат изпитите. Мозъкът изглежда е наясно с това и е вкарал в повестта не само злодей, но и герой. Ние сме срещали този боец в Глава 1 - физически упражнения". Става дума за невротрофичния фактор на главния мозък, НФМГ. Той е в елита на мощна група протеини, наречени невротрофини. В хипокампа НФМГ действа като по­стоянна армия, въоръжена с чували вълшебен тор, който помага на невроните да оцеляват и да растат в присъствието на враж­дебни действия. Докато има достатъчно НФМГ, стресовите хор­мони не могат да пакостят. Както казах, НФМГ е герой. Тогава как системата се срива? Проблемът започва, когато прекалено много стресови хор­мони циркулират из мозъка прекалено дълго - ситуация, коя­то се среща при хроничен стрес, особено от разновидността „научена безпомощност". Колкото и чудесни да са армиите с вълшебния тор НФМГ, има възможност те да бъдат надвити, ако глюкокортикоидите ги подложат на достатъчно силна (и достатъчно продължителна) обсада. Като нашественици, за­владели крепост, доволно количество стресови хормони с те­чение на времето преодолява естествената отбрана на мозъка и се развихря там. Пак ако са достатъчно количество, стресовите хормони са напълно в състояние да изключат гена, който про­извежда НФМГ в клетките на хипокампа. Правилно сте разбра­ли: те могат не само да преодолеят естествената ни защита, но и всъщност да я прекратят. Уврежданията са трайни - факт, който ясно се наблюдава при хора, подложени на катастрофа­лен стрес. Може би ще се сетите за бодигарда, седял в колата на прин­цеса Даяна в нощта на смъртта й. И до днес той не може да си спомни събитията от няколко часа преди или след катастрофа­та. Това е типична реакция при силна травма. По-безобидният й братовчед, забраванството, се среща доста често, когато стресът е може би по-слаб, но по-постоянен.,,

Аз на Карнеги съм я свалил преди да я махнат-пиши ми, да тия дам.Другата е стотина страници и като нищо е цялата.

Ти, наистина ли мислиш,че ако се съгласяваш напълно с него, той щете обвинява за нещо? Ако нямаш книгата на Карнеги ми пиши, да ти я дам в електронен вариант. А, книгата ,,Психологично айкидо,, от Михаил Литвак ще си я купиш, нямам я електронна.

Не споделям мнението на Георги.Избери да го манипулираш и ти - съгласявай се за всичко с него.За абсолютно всичко. Ако го направиш, те очаква огромен успех в тази фирма. МАНИПУЛИРАЙ ГО - всеки обича да е прав, достави му това удоволствие и те очаква бляскава кариера. Ти, не си ли чел Дейл Карнеги?

,,Но как да променя начина си на мислене и съответно начина на поведение ? Психотерапията ли е единствения начин ? ,, Можеш и сам, но ще ти отнеме десетилетия.

При употреба на психоактивни вещества - марихуана, опиум, хашиш и тн., дереализацията е обичаен феномен, който е търсен от тези които приемат веществото.Тя продължава само докато то се разгради - часове, а не дни.Това че ти си имал след употреба на марихуана дереализация по - дълъг период, означава само, че си по-страхлив и страхът ти дава дереализацията.Нищо повече.И, страхът който споделяш, показва същото-страхлив си.

В момента ти се опитваш да криеш своите недостатъци от другите.Това те притеснява и .....всички ги виждат. Когато ги приемеш, спираш да ги криеш, успокояваш се и започваш да се справяш много по-добре. Виж, тук в сайта съм пускал поне два пъти една лекция от ТЕД, по темата за уязвимостта. Изгледай я.

Когато единична екстрасистола нищо не правя, само я отбелязвам.Когато са повече е неприятно и сядам чакайки да отминат.

Екстрасистолите са нормално явление и за твоята възраст броят им е средно 200 на ден.С напредването на възрастта те се увеличават-моите са около 400. Нещо повече, опасното е когато сърцето е в ритъм без екстрасистоли-тогава може да спре. Това е, всичко е нормално.

Често когато клиент ме попита кога ще се оправи и оплакванията му ще изчезнат, отговора ми е - след сто години. Веднъж, на една жена и казах - след 50 години и тя ме обвини, че се подигравам с нея.Та, трябваше да и обяснявам, как на другите казвам, че ще се оправят след 100 години, но защото съм преценил, че тя е по-ранима, съм скрил истината от нея.Е, ако знаеш, че ще ти мине след 100 години, това няма ли да те принуди да приемеш състоянието си? Мисля, че ако си умен ще го направиш- в смисъл, ще приемеш, че си страхлив, пелтечещ, човешки индивид, който е най-големият неудачник и провал на природата. Това има предвид Орлин, да приемеш,че си всичко това, от каквото се страхуваш. Това гласи и първата стъпка от дванадесетте стъпки на анонимните алкохолици- ,,Аз съм алкохолик и признавам, че съм безпомощен пред алкохола, че животът ми е станал неуправляем,, Изследване на нивото на щастие сред хората, които поради катастрофа са останали парализирани от шията надолу установява интересен факт- нивото на щастие и удоволствие на живота сред тези хора след 6 месеца става на същото ниво от преди да се парализират.Тоест, за около 6 месеца те приемат че живота им вече ще е друг и се приспособяват се с новите условия. Предполагам ,вече си схванал разликата между ,,обичам,, и ,,приемам,,. И така, след като напълно си приел, че си неудачник, няма да те е страх от мнението на другите хора, ще заекваш спокойно пред тях, няма да те е страх от нови неща и тн. А, като не е те е страх от провал, защото ти си точно това –пълен провал, може пък случайно, неочаквано дори за самият теб в нещо да не се провалиш. /разбира се това, че ще направиш нещо правилно си е провал/ И тогава, ще може да си направиш спокойно анализ и да повториш пак това си поведение, така, най-вероятно пак ще получиш добър резултат и така с малки стъпки ще промениш живота си.Но най- ,важното е, че когато не успяваш в нещо няма да се ядосваш страдаш или депресираш – защото ти вече си приел,че си неудачник и нищо свястно не може да направиш. Виждаш вече, колко лесен ще стане живота ти , защото когато си приел, че си неудачник, то да направиш нещо свястно сега ще е провал за теб. И така, вече знаеш какво да правиш.Няма нужда повече да се притесняваш, че някой ще те помисли за глупак-приел си го.Няма нужда да се притесняваш, че не може едно изречение да вържеш пред хората-приел си го. Няма нужда да криеш провалите си – приел си ги, и тн… Е, след като си го направил вече си свободен.Леко ти е. И, току виж си започнал да говориш по-добре, да постъпваш по-умно и тн..

Пристъпа на паникатака е, нещо драстично.Мисълта по време на атаката е, само една -,,умирам,,, умирам ,,,умирам.За изживяващият я, това са последните секунди от живота му.Интересно, ако на теб ти остават десет секунди живот какво би си мислил, би ли си мислил, че смъртта е нещо много страхотно и започнал да и се обясняваш в любов?

Страхът ти така ли се отнася с теб, за да заслужава и ти да го обичаш? И как практически ще стане това? Ще го защитаваш и браниш и подкрепяш ли?

,,.До колкото знам на първо място трябва да променим отношението си към тях тоест да ги обикнем. ,, Дай ми дефиниция за ,,обич,,. Например, как ще разбереш, че някой те обича?

Защо да забравяш за него? Напротив, мисли само за него.Всеки един миг, мисли само за него и за нищо друго.Той го заслужава.От описанието ти разбирам, че той е страхотен мъж и това,че е скъсал с теб е една огромна, невъзвратима загуба.Ужас! Аз направо бих се побъркал, такъв мъжа да ме отреже.Мъж, мечта за всяка една жена. И, аз да го изпусна. Но, имам един колега, който ако прочете поста ти, би те накарал да отидеш и запалиш свещ, за неговата приятелка, та, дано бог и даде акъл, да не се захваща с него, защото и нея нищо хубаво не я очаква. Но, моят колега е светец, докато аз съм материалист и ще ти призная, ние с такива като теб си изкарваме прехраната.Защото, ако ти бъдеш с него, поне, още 20 години ще страдаш, и рано или късно ще отидеш при психотерапевт, за да събереш сила и скъсаш с него. За Бога, не спирай да мислиш за него, колегите ми се нуждаят от твоята помощ- те хора и имат деца за хранене!

Когато прочетох поста ти разбирах,че ти си изпаднала в същата заблуда-че,ти трябва, само малко помощ и ще се справиш със страхът си бързо и лесно.Орлин, в желанието си да не те разочарова, го потвърди и сега Георги започва да ти оказва тази помощ и сега всичко бързо ще с е оправи. Това не е така.Контакта ти със страха е, дългогодишен, сериозен и ако някой, с описаното от теб състояние, дойде при мен, бих му казал, че една психотерапия с него, би била труден процес, който ще изисква много усилия, както от мен, така и от него и един положителен резултат, в рамките на година, би бил истински късмет, така, че дори и терапията да продължи година и половина пак би било добре. Изглежда си пропуснала поста ми.Да повторя, психотерапевтичният процес с теб би бил труден, с много усилия и от двамата и ако продължи година и половина, ще е успех.Това е мое мнение, и , като се има предвид, че съм доста опитен, то за други терапевти, трудността би била много по- голяма.За това, и не се учудвам от написаното от теб-ти трябваше, да търсиш помощ от най - добрите , а не от някой препоръчван ти.С две думи, ако ми беше писала на лични, аз бих ти препоръчал поне трима наистина подходящи за състоянието ти колеги, някои от които пишат и тук.

Работил съм с много деца, отраснали в нещастни семейства.Те много добре си даваха сметка, какво в поведението на родителите им е водило до това. И, въпреки знанието си, продължавах да имат поведението на родителите си и създават нещастни семейства.Защо се получава така? Защото не знаеха, какво поведение трябва да имат, за да създадат едно щастливо семейство.За това, без да се усещат копираха това което им е познато-поведението на родителите си. Същото ще бъде и с теб, ако искаш да се справиш без чужда помощ-няма да имаш модела, който да следваш, за да станеш уверен в себе си.Така че, съвета на Диди е много правилен-сам да избереш, някой да ти помогне и станеш един уверен в себе си млад мъж. ПП Писмото ти много ми хареса, умно е написано и показва че, имаш много потенциал, който ако се развие, ........ще доведе до резултат, който ще изненада и теб и всички които те познават.

Съгласен съм с горното мнение.

Сърцето е просто мускул.Колкото по-силно и бързо се съкращава един мускул, толкова по-здрав е. Чувала си, че на хора им присаждат сърца, това, е защото те нямат силата да бият и изтласкват кръвта.Така че, колкото по-силно и бие сърцето ти, толкова по-здрава си. Стреса свива кожата на главата ти и ти усещаш това свиване като изтръпване.

Питай Орлин може ли да те ,,вземе,,.Ако не, поне да те насочи към някой. Успех!

Когато обяснявах на един приятел германец, как в България, на този който посещава психотерапевт, гледат като на ,,психо,,, той, учуден ме попогледна и каза ,, Когато имаш проблем и потърсиш помощ, това е израз на зрялост.От моята фамилия, всички са посещавали време психолог.Само аз не съм ходил, но ако имам проблем ще отида.,, Здрав разум, нищо повече.

Това което описвате е напълно нормално за диагнозата. Той пътя е нататък, към деменция.Но, преди това да стане, може да минат години.

Намерете Алексей Бъчев. Ако нужно, за да ви помогне, той може да стане и извънземен. Говоря напълно сериозно.

Отлично!