д-р Тодор Първанов

Ще те разочаровам, това което описваш не е ситуация в която има любов и обич.Нито ти обичаш него, нито той теб.И двамата сте незрели и сте се вкопчили един в друг, не защото се обичате, а защото ви е страх да останете сами. Като две малки деца сте били, е, сега на едното дете играчката му е омръзнала и то я е сменило.А, другото плаче, защото няма с кого да си играе. Било е неизбежно, да се стигне до този край.Лошото е ,че ако не започнеш да се цениш и истински обичаш, все такива връзки ще те очакват. Ти работиш ли с психолог? Той ти благодари….. Един зрял човек има интегритета необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея – той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му. Те са заедно и все пак са напълно сами. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им – всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране…“ Тогава даваш без никакви условия. „Любовта се случва само, когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, – тогава даваш без никакви условия.

И какво се прави по време на психотерапия? Как протичат сеансите и колко често в месеца? Между нас да си остане, но аз не съм ходил никога на психотерапия.Така че, понятие си нямам какво се прави по време на психотерапия.Но, познавам много хора които са ходили.Повечето, казват ,че е като тренировки по даден спорт.Ти, в началото, нищо не знаеш, как се прави, но психотерапевта, който е като треньор ти показва и те учи и така ти придобиваш нужните умения. Примерно, сега , ти трябва да станеш смела и независима от хорското мнение.Той ще ти покаже как става това и тренира твоята смелост. Да тръгнеш, сама да се справяш, е все едно Ивет Лалова да не ползва треньор. Това е.

,,Навън мисля за всяко мое движение, и знам,че всеки го забелязва.,, Ти да не си Дева Мария и Памела Андерсън, че всеки да те гледа и забелязва какво правиш? А сега, сериозно, състоянието което описваш си има име-Социална фобия.Единственият метод, за трайно справяне с проблема ти е психотерапията. Това е.

Няма кой да ви отговори, не е на български.

Мисля,че много мислиш.Спри да мислиш и живота ти ще потръгне.

Пий ги, ще е полезно.

В момента не работя и не може да разчиташ на помощ от мен.

Направо, не знам какво да ти кажа. Проблема е,че доста дълго си на лекарства и доколкото разбирам и сега ги пиеш.По тази причина ще си проблем ако терапевта е психолог.По-добре ще да е психиатър, но аз такъв не познавам. Пиша ти на лични.

,,,Доста съм объркана, има желание да се справям сама, без лекарства, дори когато се разочаровам от неуспешните опити скоро пак се мотивирам. Но си задавам и въпроса възможно ли е в моето положение това? Редно ли е? Искам да имам дете някой ден, а все повече се отчайвам, че това няма да е възможно с тази химия. ,, Сама няма как да се справиш.Трябва ти човек който да те подпомага и насочва по пътя на промяната която трябва да направиш.А, тя няма никак да е малка.Жалко, че си се заблудила и си повярвала,че с лекарства може да промениш самооценката си и се научиш да бъдеш смела.От друга страна поста ти е пример за други, които са в началото на проблема нарече ,,страх,,. ,,Но си задавам и въпроса възможно ли е в моето положение това?,, Няма да стане бързо, но ако ти и терапевта, с когото започнеш работа сте сериозни, промяната ще стане и ще може да живееш спокойно без никаква химия. От къде си?

Не си луда.Страхлива си.

,, Въпросът обаче е АМИ АКО все пак вината ми не се базира само на илюзии? ,, Георги , сега и Алексанъдър ти подсказват правилният ход- да влезеш казуса ,че тя не е плод на илюзии, а е реална.да останеш в него, да го изследваш и преживееш. ,,приемате ли отново пациенти, ако да, бихте ли работил с мен, ако не - предполагам, че можете да ми препоръчате опитен специалист някъде между Плевен и Русе.,, Не приемам пациенти.Запиши се на семинар на Алексей Бъчев.След семинара, помили Алексей, да те приеме за клиент.Той има къща е едно село до Търново.По принцип там само си почива, но може и да направи изключение.Не му звъни по телефон, ще ти откаже.

Няма ритуали без натрапливи мисли.Ритуалите са вторични, те пазят от страха. Моята пациентка остана в страха. Вината е производна на страха, за това и съвета на Георги е много точен- ,, И последно - ако все пак, решиш, че ще продължиш да изпитваш чувството на вина - моля те, бъди добър в това, недей да го правиш аматьорски - докато си на работа или между другото. Истински добрият изпитвач на вина отделя умишлено по-голямата част от времето си и не се занимава с разни странични дейности като това да печели пари, да общува с хора, да се удивлява на чудесата на природата, гледа телевизия или чете книги.,,

,,.Спрях да ги изигравам ,защото не е нормално ,, Не знаех, че правя ненормални неща.И то редовно. Направо се ужасих.Какво да правя? Ти наистина ли не познаваш нормални хора, за да разбереш че всички ние сме като теб, та трябва ние да ти обясняваме, че това което описваш го правим и ние? Прочети книгата ,,Фактора Айнщайн,, за да видиш колко полезни са фантазиите.Нима смяташ ,че без тях Айнщайн създал теорията за относителността?

Не, разбирай го буквално.Преди секунда пуснах едно писмо, прочети го.Там се описва това което Георги казва.

В подкрепа на поста на Орлин и твоя-едно писмо от бивш пленник на ОКР. Преродената принцеса Неотдавна в едно далечно и красиво царство живеела една принцеса. Тя расла и порасла обградена от истински златни стени, които били студени, толкова колкото са студени сърцата на царя и царицата. Царят и царицата били мъдри и справедливи, но лишени от всякакви сърдечни емоции. Не изразявали своята любов, своята омраза, своят гняв, нито пък радостта си. Така принцесата пораснала, обсипана с красиви дрехи и накити, вкусна и екзотична храна, но в студенина, без топлина и любов. Възрастният цар бил педантичен в делата си и научил принцесата да бъде прецизна и да обръща внимание и на най-малкия детайл, а царицата от своя страна я научила, че от съществена важност е чистотата, реда и естетиката. Но и двамата пропуснали най-важното, да покажат на своята дъщеря що е то обич. Непрекъснато й повтаряли колко е борбена, колко е амбициозна, но всеки път принцесата оставала с впечатлението, че нещо малко не й достига, че нещо й пречи да постигне максимума. Така тя започнала да усеща, че разочарова своите родители и не била напълно добра за тях. Растейки в несигурност и без капка любов, намирала в себе си все повече недостатъци и все повече неща й създавали комплекси. Станала плаха и неуверена, страхлива и несигурна и за да копменсира това, някак си се озлобила както към себе си, така и към всичко заобикалящо я. За нея светът станал ужасно място, където и се случват ужасни неща и в което живеят ужасни хора. Постепенно нейните приятелки - принцеси от други кралства се отдръпвали и не искали вече да излизат на разходка с такава навъсена и язвителна девойка. Останали й една-две дружки, и то защото или били комплексирани колкото нея или просто много я обичали. Минали години, дошло време царят да омъжи своята щерка. Явили се двама кандидати. Първият бил много мил и любвеобвилен, всеотдаен и обгрижващ, но т.к. принцесата не знаела какви точно са тези чувства, той й се сторил досаден и скучен. И тя избрала вторият – груб и егоцентричен, лишен от всякакви романтични жестове. Той я обичал истински, но по свой си начин и т.к. бил твърде саркастичен и самоироничен си позволявал често да иронизира и принцесата. Това доста я огорчавало и оставяло дълбока следа в душата й. Година, след година, принцесата се отегчавала все повече от живота и трудно намирала смисъл и радост в него. И въпреки, че им се родили двама сина, не могли да запълнят празнотата. Често принцесата била в лошо настроение и се скитала безцелно в полята и горите в покрайнините на царството. Един ден по време на разходка тя срещнала тайнствен рицар – снажен и красив, яздещ невероятен жребец. Принцесата била запленена от него без да подозира, че това всъщност е злият магиосник, наречен Страх. Страхът бил изкусен лъжец и много добре съумявал да се дегизира, така той никога не показвал истинското си лице. Всеки път слагал прекрасна маска, обличал красиви дрехи и използвал маниерите на благородник, а отвътре всичко било гнило и разядено. Лека-полека принцесата се потдавала на измамният му чар и обаяние и неусетно се влюбила. Не разбирала как и защо, но злият магиосник я карал да се чувства важна и значима. Така минавали дни в тайни срещи, докато Страхът, чрез хитрост успял да отвлече царската щерка и да я прати в тъмницата на затвора ОКР. Там било много страшно, тъмно, миришело на жабурняк и мухъл, разхождали се триметрови плъхове и всевъзможни гадини. Но това не било най-лошото. В този затвор било задължително всички да спазват нечуван правилник, който включвал действия и ритуали повтарящи се до припадък. Едно и също нещо трябвало да се прави милион пъти, докато ти се изчерпят сили и рухнеш безпомощен. Принцесата се противяла, но когато някой отказвал да се подчини надзирателите прилагали най-страшното и безпощадно наказание – напрежение. Напрежението било толково силно и болезнено, че нормално човешко същество не би могло да го изтърпи. За това всички се подчинявали безропотно на безумните правила. Минали дни, месеци, години... един от тъмничарите, който всички наричали Терапевта, накрая се смилил над бедната душица и решил да подаде ръка на принцесата. Той не можел да отвори вратите на килията, но всяка нощ след залез слънце, когато целият затвор притихвал й разказвал приказка. В приказките се говорело за хора, успели по най-различен начин да избягат и да се спасят. Обяснявал й, че ако не положи усилия да се избави скоро нейният принц и деца й ще я забравят за винаги и след време няма да могат дори да си спомнят как изглежда. Тайничко й разкривал за слабите места на Страха и за начините, чрез които може да го надхитри. В началото думите на тъмничаря й се стрували врели-некипели, а приказките за избягалите затворници били пълна измислица. Тя не вярвала в тях и си мислела, че тъмничаря се опитва просто да я утеши. С времето, обаче започнала да премисля и анализира всяка една негова дума, видяла как съпруга й и синовете й започнали да идват на свиждане все по-рядко и по-рядко. Писмата се разредили и вероятността да бъде изоставена и забравена в тази тъмница ставала все по-истинска. Започнала да вярва на всичко казано от него и да гради своя план. Освен приказките, които разказвал Терапевтът показал на принцесата как да медитира и я научил как да релаксира. Така времето в омразния затвор минавало много по-бързо и неусетно. Също така Терапевтът тайно й носел книги, в които пишело за любов, приятелство, топлота, себеуважение, за тайнството на междуличностните връзки, за гнева и омразата, за измерението на времето и неговото възприятие от хората. Чрез книгите принцесата се научила да обича себе си и да подтиска егото си. От тях тя разбрала, че вината и безпокойството не носят нищо добро след себе си. Разбрала, че за да се чувства добре първо трябва да мисли „добре“. Четейки, лека-полека започнала да си изгражда една нова представа за себе си, за живота и за отношенията й с другите. Любовта вече не й била толкова чужда и с радост открила колко е хубаво да се обичаш и уважаваш. Малките неща, които започнала да си позволява и да прави за себе си й носили истинска наслада. Благодарение на зараждащият се процес на себепознание принцесата придобила самоувереност и станала по-смела. Бягството вече не я плашело, а и се струвало като единствена възможност и силната мотивация я подтикнала да прокопае тунел. Да..., но всеки път злият магиосник разбирал и я затварял във все по-тъмна и дълбока килия. Тогава принцесата осъзнала, че само с къртовски труд няма да постигне нищо и целта ще остане недостижима. Мислила и премисляла – с подчинение не става, с труд не става, как да се пребори с това сполетяло я зло? На няколко пъти жалостивия тъмничар я посъветвал да спре да следва инструкциите на строгия затворнически режим и да изтърпи наказанието си, но принцесата не се вслушвала в думите му. Докато в един момент не загубила всякаква надежда и вече уморена и изтощена последвала думите му. Нямала сили за нищо и повече неможела да се подчинява на нелогичните и неразумни правила. Последвало жестоко наказание, при което напрежението било по-силно и от ток. Толкова силно, че краката и ръцете й треперели, сърцето и препускало лудо, дъх не й останал, искало й се да умре, да затвори очи и никога повече да не ги отвори. Така ден след ден наказанието ставало все по-мъчително и по-мъчително, а тя търпяла ли, търпяла. И така докато дошъл момента, в който Страхът срещнал безразличието на принцесата и не намерил смисъл да я измъчва повече, защото наказанието вече не я плашело и нямало никаква сила над нея. Злият магиосник вече не будел страх у принцеста и се отказал да я тормози. И т.к. вече нямал нужното влияние над нея и не изпитвал наслада от състоянието й решил, че няма смисъл да я държи затворена. В един прекрасен ден, виждайки че е загубил битката, Страхът отворил широко вратите и принцесата тръгнала към дома си, а затворът ОКР останал в далечината да мъждука като малка черна точица. Принцесата се прибрала при принца и при двамата си прекрасни сина и заживели дълго и щастливо. Страхът продължавал да дебне из храстите в очакване отново да затегне примката, но принцесата много добре познавала оръжието, с което бързо да го пребори. Вече не се потдавала на хитростите му, а с безразличието си го държала далеч от себе си. ПП.Понякога, когато завър6а работата си с даден човек го карам да напише послание до хората, които имат подобен, на неговия проблем.Това е едно от тях.

Taka описан проблема не е психиатричен, а психологичен. Специалиста който трябва да потърсите в случая е психотерапевт. Успех!

Глупаво звучиш, вярно е.И досаждаш. Но за сметка на това си напълно психически здрава и в близките десетилетия няма да полудее6, кое не добре за нас.Бая още ще ни досаждаш, докато ни повярваш.

Ядосан съм.Логично би било, да започне6, с това, че си го получила под ефекта на амфетамини.Щяхме да ти поясним,че те са идентични по действие с адреналина и няма защо да се бои6. Доста хора като теб са искали съвета ни във форума. За мен, това е неуважение към труда ни и не мисля, че е редно повече да ти даваме съвети. Пий си хапчетата и ще ти мине.

Е, щом е само за потупване-направих го.Надявам се да не било много силно.Ако е така, извинявай.

Простичко казано,при стрес, в мозъка постъпва по-малко кислород и тази липса води до замайването.Ако си страхлив, се плашиш от него, изпадаш в по-голям стрес и виенето на свят се увеличава.Ако си смел, го отбелязваш, няма повече стрес и то отминава.

Написала си го сама ,, Аз съм идеалистка, перфекционистка, романтичка, хипохондричка...

И още как .

Нищо сериозно.Много силен стрес и това е

,,мислите ли че не съм готова наистина за психотерапия просто физически не ми е добре реших да дам малко почивка но не значи че няма да ги спра ,, Ами, ти ако си добре, за какво ти е психотерапията? Това е, все едно да си болна от някаква болест и да чакаш, тя да ти мине, за да почне да приемаш лекарството, от които тя би се повлияла.

Може и тук.