д-р Тодор Първанов

A, защо не приемеш истината, че си страхлив и с ниска самооценка.Или, това да си психично болен, ти е по-изгодно? Защото, ако си болен , нищо не зависи от теб, пиеш някакви хапове и чакаш да се оправиш.Докато , ако приемеш истината-страхлив си, нещата, вече зависят от теб-няма хапче за смелост. Е, като психиатър ти казвам- здрав си.Страхлив си, с ниска самооценка, не умееш да общуваш с хората , но си здрав. И сега какво, разочарован ли си?

Имам познати, съдии по граждански дела. Те твърдят, че работата им е творческа и с нея помагат на хората.

Разбира се, че не е ОКР. Само се чудя, какво правят постовете ти в рубриката психотерапия он лайн. Прочети, последният си пост, а и другите свои постове и виж, те нямат връзка с темата .Погледни и како пише някой друг потребител, ще видиш,че той или тя, питат за реални свои проблеми и търсят решение за конкретни казуси.

Послушай го!

Това са само мисли, нищо повече.Всеки знае,че те са лъжливи мисли.Защо да им обръщаме внимание?Нека си текат.

Нужно ти е нещо, било психотерапия било медикаменти.за съжаление това мога да преценя единствено при лична среща, но това няма как да стане. Ако бях на ваше място би избрала да се обърна за съвет към някой опитен психотерапевт, да работя с него 6 - 7н месеца и едва тогава ако резултат не ме удовлетворява да прибегна към лекарства. Да, бих се присъединил къ м мнението за ГЛР.

bliss Много хубав пост с разумни съвети и обяснения.Не мога да се въздържа да не го напиша. Ще допълня още нещо-Нивото на щастие, на хора останали пълни инвалиди парализирани от шията надолу, след травми или други заболявания, се възстановява до първоначалното , преди инцидента, за средно, отбележете - ШЕСТ МЕСЕЦА. Това е така, точно поради факта, че разбирайки за необратимостта на ситуацията, те я приемат и заживяват при новите за тях, напълно необичайни условия.И. както казваш, това не е пасивен процес, напротив, за да се адаптират към новата ситуация те са активни. За да решите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искате правилно да разрешите известен въпрос, абсолютно престанете да мислите за него. Това значи да станете пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да може да възприемете една положителна мисъл от висшите светове. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естествен начин за разрешаване на въпросите. П.Дънов

Основното, наистина е доверието.Често ми се е случвало, след поредното питане ,,Докторе, нали няма да полудея,, да отговоря ,, Защо ми нямаш доверие,, и тогава се започват едни обяснения, колко голямо доверие ми има, колко голям авторитет съм за него и т.н..След като изслушам всичките му обяснения, му казвах ,, Ако един човек, те пита непрекъснато едно и също и ти му даваш един и същ отговор, това израз на доверие или недоверие в теб е,, .И, тогава той се замисляше и разбираше,че приказките са едно, а, делата друго.

Няма аналогия. Нито в ситуацията нито в характера. Например, той вече бе дал 2000 лева на един терапевт и не бе простинал нищо, почти година бе се съветвал в два форума и в два форума и пробвал много техники, срока бе две седмици защото имаше предложение за работа която много искаше.разликите са още много, но основната бе-той бе извървял много път и не можеше да си позволи да загуби. Жертвай една година и ходи на психотерапия, за която ще дадеш 2000 лева без да постигнеш никакъв резултат.Пробвай, всички методи описани във форумите за самопомощ още една година и след това, каквото и да ти напиша, ще проработи.

Галина, ти още не си разбрала - ако преценим, че даден пост не е полезен, ние няма да го пуснем.Твоите постове са преценени от нас като полезни, за това и ги има във форума.

,,,Точно с това имам проблем. Със смиреното приемане, пускането на контрола. Пробвала съм. Много малко пъти съм успявала да го постигна, а разбирам, че това е начина за справяне.,, Монтана, ако ти или някой в близко до твоето положение човек, може да направи това сам, аз искам да го видя и напиша книга за него. Никой в твоето състояние не може да го направи, за това не се иска смелост, иска се исполинска смелост.Но, ако ти я имаше, не би се страхувала толкова. С две думи, това, което описва Орлин, ти би го постигнала след доста сесии с психотерапевт. Доста, защото, дори тогава ще ти е нужно огромно доверие в терапевта, а то не се постига веднага.Сама, ще ти отнеме петилетки-ти вече си забелязала как става навик ,, че нещата със симптомите при мен на моменти вече се случват автоматично някак.,, и колкото повече се бавиш толкова повече време ще ти отнеме справянето. И, сега, не за да разгневя Галина, ще ти кажа-започни психотерапия, вече разбираш /предполагам де/, че всичко друго е губене на време. ПП -другият твой пост не е толкова по темата и е много дълъг, изтрих го.

В момента ме боли гърлото, леко ми е запушен носа и съм отпаднал.Но нямам хрема, температура, разстройство и каквито и да е други оплаквания.По медицински критерии не можа да ми се постави диагноза-много са малко и леки оплакванията ми.Но, не съм и напълно здрав.Тоест по отношение на физическото си здраве аз съм на границата между ,,здраве,, и ,,болест,,.Ще трябва да изчакаме да видим какво ще направи имунната ми система, ще се оставили да бъде победена и развия инфекция или грип или ще се справи и бъда напълно здрав. Ти си в същото положение относно психиката, няма достатъчно изразени симптоми, за да се постави психиатрична диагноза.Но очевидно не си и напълно здрава - с две думи, си на границата между болест и здраве. Това означава гранично личностово разстройство.И, това което описваш, не са халюцинации.

И използвай приятеля си като учител-учи се да мислиш като него.Защото няма нищо по-хубаво от това да имаш примера до себе си.Направо си късметлия.

Нито си курва, нито си развратна, още по-малко бог ще те накаже.Но, имаш ОКР което не иска да лекуваш и ....не си щастлива.

Мислех, че си разбрала-форума е с модератори.Всеки пост, преди да бъде ,,пуснат,, се чете и се преценява, полезен ли е за питащият или не.Тогава се публикува.Така че, ако, например, поста на Х е одобрен, аз мисля, че дава полезни насоки, и за това няма да напиша нищо повече. Звучи ми излишно да пиша, ,,следвай съветите на Х и ще се справиш, въпреки, че той не е психотерапевт. Загуба на време е. Дискусията, която провеждаш с другите хора, писали във форума е проведена, само защото аз и колегите ми сме сметнали,че тя е полезна за теб и ти, ще може да за почнеш да се справяш със страховете си, черпейки опит то тях.Чел съм всичките ти постове и нито мисля, нито пиша,че нямаш мотивация да победиш страхът си. Темата на Студента е пример, точно за това, как десетки страници със съвети, не могат да заменят персоналната работа.И той, като теб, беше много мотивиран, старееше се и правеше всичко описано в постовете, но нещата не получаваха. Благодарение на това,че беше писал толкова много, аз имах ясна представа за него и характера му, за това, след като ме помоли на лични, седнах и измислих, какво точно да прави, за да успее за две седмици / трябваше, да започне една работа, а страхът му пречеше/ да се справи със страхът си.Описах му го в няколко имейла и това е. Пиша това, за да подчертая, метода, по който той справи е създаден само за него, дори да ти го опиша, ти няма как да го използваш и не само ти, но и който и да е друг.За това и не го описвам. Съжалявам ,че не си разбрала тези неща.Мисля, че сега, когато ги знаеш, ще ти е по-лесно да започнеш справянето със страховете си.

Знам, че ще ти е трудно.За това, започни от майка си-казвай и всеки ден,че я обичаш.Така, че свикне6 и престрашиш да го казваш и на другите/

,,Когато някой започне постове наред да повтаря въпроси за симптомите и да се фокусира в тях, става ясно, че той няма ресурс да се справи сам, дори и да успее ще е за кратко. След третия пост ние вече няма какво да му кажем, не и тук, не и по този начин. Дори да изпишем сложни теории и обяснение, възприятието е изкривено от страха и вътрешния конфликт и всичко прочетено се изкривява. По тази причина често в темата не се отговаря повече от 2-3 пъти. Просто няма смисъл. А когато пишещите са със съмнения и е видно липсата на доверие, смисълът съвсем изчезва. ,, Искам да подчертая казаното, ако след два три поста няма ефект.няма да има и след десет.Причината е и друга, след като питащият опита две - три от предложенията, той губи вяра, че нещо ще му помогне.Погледни темата с Праматарова, за нас писането и отговарянето на въпросите и отдавна е лишено от смисъл.Тя няма ресурса да се справи сама и трябва да потърси психотерапевт. Ще ти разкажа и нещо, което един човек ми сподели-една вечер, към десет часа, той усетил болка в зъба.Усещайки я, си казал ,,аз имам усещане в зъба, хайде сега да усетя какво е това усещане,, След десет минути болката преминала, било неочаквано за него, друг път пиел обезболяващи или дори ходил при дежурен зъболекар.Сега, само сменил една дума с друга ,,болка,, с ,,усещане,, и мозъка се излъгал. Опитай се, да започнеш да се наблюдаваш, какво си казваш на ум , когато имаш някакво усещане предвестник на твоя страх и ще се убедиш, как твоите мисли по повод на едно телесно усещане, разгръщат картината на емоцията, която наричаме страх.Сама го правиш.

,,И един въпрос,ако може към Вас,Вие някога има ли сте паник атака? ,, Toзи въпрос е към Георги, но ще му отговоря аз. Ще започна с това, че първата си паническа атака получих през октомври 84 година.Тогава бях студент трети курс. Нещата продължаха някъде около 10 месеца.Всички знаят какво е ПР-тогава, му казваха ,,страхова невроза,,.за това ще добавя само, че през юли следващата година, се роди голямата ми дъщеря, но аз вместо да се радвам, страдах,че тя ще расте сираче, че аз след като умра-а, аз мислех,че това ще стане всеки момент, жена ми ще се ожени за друг мъж и моята дъщеря ще бъде гледана от чужд човек.Филма в който бях,бе по-жесток, от най-добрият филм на Хичкок. Когато всичко отмина, смятах,че това е една загубена за мен година и исках само да я забравя. Но....10 години по-късно станах психотерапевт и почти всичките ми пациенти бяха с ,,моите ,, оплаквания. Оплаквания, с които аз имах опит и познавах идеално.Мисля,че това ми помогна да стана толкова добър психотерапевт точно в тази област - повлияване на страха.Без този опит кариерата ми би била друга.Оказа се ,че тази една година прекарана в кошмари, бе нещо много полезно за мен и моите пациенти. Когато, преди 5-6 години срещнах Георги, той беше цели 10 години в плен на страха.Не като мен, само една, а цели десет.За това, след като му помогнах да се справи с ПР го поведох към идеята да се подготви и стане психотерапевт. При толкова опит, нямаше как да не стане добър в професията.И се оказах прав, добър е.

Здравей! Имаме три компонента мисли чувствува действия Това което ни измъчва, са чувствата.Те са породени от мислите, а самите те пораждат действията ни. От тези три компонента, най-голям контрол имаме върху действията. За това, тръгни по обратният път, започни контрол върху действията си-например спираш ,четенето на форуми с оплаквания и започваш да правиш нови непривични за теб неща, разширяваш контактите си и т.н..Този контрол върху действията, ще промени чувствата, а те, ще променят и мислите. Обикновено, когато свършвам терапията с даден човек, аз го питам , кое според него, в най-голяма стене му е помогнало да преодолее страховете си, за да го предам, като послание към бъдещите си клиенти.Най-честият отговор е -,, Нека започнат да правят нови, интересни неща, да се запознават с нови хора и бъдат дейни.Затварянето в къщи, е най-лошото, което могат да направят за себе си.,, В този аспект, концентрирай се върху това, което правиш.Обикновено хората повтаря едно и също поведение очаквайки различен резултат.Така не става.Променяй се.

Говорете, спокойно плачете и давайте израз на емоциите си.

Виж, на този свят има само едно сигурно нещо, това е ,че ще умрем.Всяко друго е в рамките на някаква възможност.Обикновен човек, да полудее, шанса е едно на сто.Човек с ок,р да полудее е много по-малко от това едно на сто. Но, пак повтарям, сто процента е сигурно само ,че аз и ти ще умрем.

Ако питаш, в смисъл, да полудее, вероятността е по-малка от това на човек без окр.

Да, от ОКР-то е.

БРАВО!

Това не е към мен.Никога не съм учил клиентите си да обичат страха си.И, Студент се справи по друг начин, победи го спазвайки строго индивидуални мои указания.Аз създадох нещо специално за него и победата стана факт. Въпроса е,че за да направя това , аз съм отделил няколко часа за четене и анализ на постовете му, след това ми трябваха няколко часа, за да проследявам процеса-точно ли спазва моите указания. и едва тогава дойде резултата.Грубо казано аз му отделих около 8- 10 часа.Днес нямам това време, а и часовете бяха толкова малко. само поради богата информация която придобих от постовете му, не само в този сайт, но и в Европея.