д-р Тодор Първанов

Проблема е, че ,,темата,, ти е от повече от година, а ти все още си в нея-под една или друга форма.Явно, подхода ти за ,,излизане ,, от нея, не е най-ефективния.

Твърдо ,,ДА,, и на 4-те въпроса.

Всъщност, не си била при добър психотерапевт. Прочети моят пост, как се избира психотерапевт и си намери добър. Когато работех, аз задължавах клиентите си, когато имат въпрос, да ми го задават веднага, било в писмена форма или по телефон и ако бивах зает и не можех да им приема разговора, в първия свободен момент ги набирах аз. Психотерапията е екипна работа и ако идния, не знае, какво става с другия, тя няма как да успее.

Започни психотерапия.Иначе ще си в кръга още много години.

Най-вероятно си много страхлив. Ама,много.

Не е нормално, в никакъв случай, не е нормално.

Дори, по тези, написани от теб редове, може да се каже, дали си болен от тази болест или не си.

,,не вярвам, че мога отново да съм себе си - тук ми е проблема. ,, Здравей! Мисля, че не си дефинирала проблема.Не може отново да бъдеш себе си.И не защото това е невъзможно, а защото никога не си била себе се.Прочети си внимателно поста и ще разбереш, че имам право. Аз бих дефинирал проблема така-ти си човек, който не е избрал, кой иска да бъде, в този живот, тоест следващите 60-70 години. Дори и сега, когато имаме доста точна дефиниция на проблема, не мисля, че може да си помогне6 сама.Липсва ти вяра, за да изгради6 този образ.Потърси колега и заедно извървете този път-пътя на избора, да осъществи6 най-величествената си представа за себе си.

Познавам много хора от Пловдив, които посещават колеги в София.Разстоянието не е голямо.

Когато започнах чета учебниците по медицина, бях като теб.Не само аз бях така, и жена ми бе така и повечето ми колеги, имаха твоите оплаквания.Няма как, да четеш за болести, без да се уплашиш от тях.Това е станало и с теб.За разлика от теб, ние, студентите по медицина, не можехме да спрем да четем и страховете ни продължават и до днес.Ти имаш избор, спри да четеш каквото и да е, за болест или здраве.Няма да се успокоиш веднага, ще ти трябва време, но ще стане.Не си, нито болна, нито луда, просто си обикновен, уплашен човек.

,,аз съм вярваща ,, Тогава , твоята е лесна, ще бъде според вярата ти.

Предполагам и вида храна, която приемаш ще има значение.Мисля, че се нуждаеш от един вид ,,захранване.Но, това не е толкова важно.Важно е, да не отлагаш започването на психотерапия, ти вече създаваш нов навик за хранен и връщането към обикновено хранене ще стане по-бавно.

Мило момче, още като малки деца се забавлявахме с нещата които описваш.Това са оптични илюзии и са много забавни, за малките деца.Явно не си имал, а и нямаш приятели, с които да се забавляваш. Намери си приятели!

Имам приятел, психотерапевт който е и диетолог, започни работа с него и ще се успокои6.

Здравей! Съжалявам за късният отговор, празници бяха и се заплеснах. За жалост, единственият, който може да ви бъде полезен е лекуващият ви лекар.Той в видял състоянието ви, в момента на кризата и без неговото обективно описания нищо не може да се направи.Но, той е длъжен да ви запознае подробно със заболяването ви и всички препоръки за начин на живот свързани с него-това касае не само психичните заболявания. Обикновено лекарите не го правят, но вие като пациент трябва да го поискате, това им е задължение и за това им се плаща-да сте максимално осведомена. Това което мога да кажа със сигурност е,че спорта ще ви е от полза, както и ученето-разбира се, без натягане за високи ощенки.Трябва да се учи за знание, а не за оценки.

Всичко което описваш е наистина ненормално. Алкохола, да той успокоява.Но ...така се става алкохолик. ,,Целия ми организъм ли се е свил от стресът не разбирам точно ?,,, В превод, думата стрес означава, напрежение и усукване.Нормално е, целият да си усукан. Но все пак, съм сигурен,че малкият пръст на левият ти крак не е усукан, така че, да се говори за цялото ти тяло се е свило е пресилено.

,,Възможно ли е да съм в някаква депресия? Депресия??? Каква депресия те гони, когато си в КОМПРЕСИЯ. Сам казваш,че имаш усещане, че ще гръмнеш.Това е от компресията.Колкото повече мислиш за болести, толкова повече се компресираш.Радостното е,че няма да се пръснеш или гръмнеш, защото ще отлетиш като балон в небето.Но, това все пак е рядко явление, трябва много мислене за да стане.Пък ако стане, такова селфи ще си направиш,че всички които ги видят, ще се пръснат от завист. С две думи продължавай да мислиш за психични болести,може накрая и да литнеш, което си е голямо приключение. ,,Освен това често усещам нещо като лазене по тялото. ,, Това е от страхът, здраво те полазил.Няма страшно, стига да не те е гъдел, тогава е кофти, особено, ако е на място, до което не може да стигнеш. ,, Наистина не знам какво го предизвиква , но не искам да живея така .. ,, Как така не знаеш, посочил си три причини, всяка от които, дори и сама води до силна компресия. Това, хем да знаеш причината, хем да я отхвърляш, наистина ми е малко шизофренично, но само малко.Здрав си си. Единственото разумно нещо в поста е това,че си решил да посетиш няколко колеги,това е израз на твоята несигурност, но все пак го подкрепям.

Давам ти съвет, който може да използваш веднага, до среща с психотерапевт.

Ха, ха ! Разбира се, че ги преживяваш.

Мой познат, Алексей Бъчев, води курсове. Ще го намериш във фейсбук, като страницата е ,,Живота може да е чудо,,. Ще са ти много полезни, за преодоляването на страховете ти.

Ами, щом не искаш да я прекъснеш, страдай.Страданието е много мощен фактор за промяна.Мисли си за нея колкото се може повече, курдисвай си нощем часовника, ставай и пак мисли за нея.Не излизай от къщи, за да мислиш за нея и .......един ден, просветлението ще дойде. Тогава, при теб ще идват други хора в подобна ситуация и ти ще им помагаш, давайки им тези съвети и служейки за пример, за тяхната ефективност. Така че, действай, като си даваш сметка,че го правиш не само за себе си, а най-вече за да помагаш на други като теб.Да помагаш на другите е много мощен стимул за промяна, най-мощният.

,, Изпитвам страх да не живея целия ми съзнантелен живот по този начин и да мисля, за нея и да не мога да продължа напред и да срещна друга ,, ,,,, но от друга страна не желая да се разделям с МИСЪЛТА за нея. ,,,, ??????? Двете изречения си противоречат, трябва да избереш едното.

Години?

Момче, терапията е процес, през който се преминава.Всеки преминава по различен начин, защото самият той е различен и какъвто и отговор да получиш, той няма да е релевантен за теб. Ти не си предходният ми клиент, не си и следващият.Това е.Но ако не те мързи и имаш пари, може да си купиш тази книга - https://www.helikon.bg/books/53/-Да-се-чувстваш-добре%3A-Клинично-доказано-лечение-на-депресията-без-медикаменти_150622.html в нея, всичко за работата на този вид терапия е обяснено.

Има един велик жив психотерапевт, Ъ.Ялом.Той има много книги.Една от тях се казва ,,Палач на любовта,,. Още по -добре е засегнат въпроса с любовта в един от томовете на ,,Изкуството да бъдеш Бог,, на М. Спек. За да не те карам да ги четеш и не си губя времето да ти обяснявам ще цитирам Стивън Кови ,,,Седемте навика на високоефективните хора,, По време на семинар, на който изнасях лекции за проактивността, един човек дойде при мен и ми каза: - Стивън, много ми харесва това, което говориш, но всяка ситуация е толкова различна. Например бракът ми. Аз наистина съм разтревожен. И аз, и съпругата ми вече не изпитваме чувствата, които ни свързваха. Мис­ля, че вече не се обичаме. Какво да направя? - Чувството е изчезнало, така ли? - попитах. - Точно така - потвърди той, - а имаме три деца и това също ни безпокои. Какво ми предлагаш да направя? - Обичай я - отговорих. - Вече ти казах, че не я обичам. - Обичай я. - Нищо не разбираш. Чувството го няма. - Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е до­бър повод да започнеш да я обичаш. - Но как се обича, когато не обичаш? - Приятелю, „обичам" е глагол. Любовта-чувство е плод на глагола „обичам". Затова я обичай. Помагай й, слушай я, разбирай я, цени я, служи й, жертвай се, утвър­ждавай я. Готов ли си да направиш всичко това? Любовта е една от най-красивите думи в литерату­рите на всички развити общества. Реактивните хора я превръщат в чувство. Те се ръководят от чувства и Холивуд има голяма вина за това, карайки ни да вярваме, че не сме отговорни, а сме продукт на нашите чувства. Но холивудският сценарий не отговаря на действител­ността. Ако чувствата определят действията ни и ни ръководят, това означава, че сме абдикирали от своята отговорност и сме предали властта си. Проактивните хора превръщат любовта в дейст­вие. Любовта е нещо, което се прави - саможертва, се­беотдаване - както майката дава живот на детето си. Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. Любов­та е ценност, която се актуализира чрез свързаните с любовта действия. Проактивните хора подчиняват чувствата си на ценности. Любовта-чувство може да бъде възкресена. С две думи, търсиш нещо което не ти е нужно и е понякога много опасноНаправи друг избор, избора да обичаш.да обичаш за мен означава да избереш да те е грижа за някого, да ти ,,пука ,, за него и се наслаждаваш от възможността да му даваш, без да имаш очаквания. Да нямаш очаквания обаче не значи да търпиш каквото и да е грубо и пренебрежително отношения от другия. Съсредоточи се в даването, не в чувството.Когато започнеш да даваш, чувството само си идва.