д-р Тодор Първанов

Въпросите ти стават безкрайни.До тук съм.

Поне от шест години и половина, щеше да си болна.

Лекарствата се спират, едва след като са налице, промени в мисленето, чувствата и поведението на пациента. Ако, това не е направено, симптомите се връщат. Ти промени ли ги тези неща ?

,,А, може би това което не правя правилно е че изпитвам тези съмнения. Задавам си толкова въпроси всеки ден, а немога да намеря правилните отговори...,, Това, е основния проблем, в повечето психотерапевтични процеси. Имам много опит, но понякога ми трябват месеци, за да спечеля доверието на някой клиент, въпреки това не винаги успявам /рядко, но ми се е случвало/.А, основната отговорност за това си е моя - едно от правилата в психотерапията гласи ,, психотерапевта е длъжен, да изгради обстановка на доверие и защита ,в която да протича психотерапевтичния процес,,. Това не означава, че ти не може да се постараеш и му го дадеш.

От къде сте?

Не търсете психиатър и по двата повода.Обърнете се към психотерапевт, той ще ви помогне и двете неща.

,,Ходя още при психотерапевта ми и той ми казва да не се притеснявам, но това преглъщане ме съсипва. Ще съм благодарен, ако дадете и вие някакви съвети за тези проблеми.,, ,,Много баби, хилаво бебето,-това, колегата, не ти ли го каза? Ти си имаш вече психотерапевт, довери му се и работете.Нашите менения, са си наши мнения и освен да те объркат, нищо полезно в тях няма да намериш.Друг е въпроса, ако бе ходил при него десет - петнадесет пъти, тогава, може нещо наистина да се добави, но сега .....ще е провал за терапията ти.

Тази промяна която описваш и която наистина ще ти помогне да се справиш с натрапливостите може да стане само в процеса на психотерапията.

Това е ОКР-то.Какво повече да кажа, освен,че още доста време ще имаш такива изживявания.Терапията не е магия и резултат не идва веднага.

,,А,това че ми се плаче,а не мога да се нарева мислите ли че е от лекарствата?,, Не е от това, неврозата те кара да го прави6 и не е възможно ОКР да премине в психоза.Не е възможно.

Много добре знаеш, че не се полудява от това, то ако се полудяваше, досега да си го направила 100 пъти. Най-обикновени натрапливости и усещания на стрес.

Виж , симпатична си ми и не мога да не ти кажа- спри да четеш, да говориш и да правиш, каквито и да е умозаключения в областта на здравето, независимо, дали психично или соматично.Имаш натрапливости, а те точно с това поведение се поддържат. Не влизай повече и в този форум ,писането тук само те задържа в страхът ти.Намери психотерапевт и работи с него.

Одобрих поста ти, но ......той няма да ти отговори на тази молба ,,МОЛЯ ТЕ, АКО ПОЗНАЕШ НЯКОЙ СИМПТОМ ОТ НАПИСАНОТО, или странно поведение, което се доближава до твое такова ми пиши.,, Той не е лекар и няма тази компетентност, защото всяка болест е определена съвкупност на симптом и по един от тях, диагноза не с е поставя.Например, при някои видове рак, има повишена температура, значи ли, че при всяка настинка, която почти винаги е придружена с висока температура трябва да поставяме диагноза ,,рак,,? Така не се прави.

Здравей! Поздравления за смелостта да пишеш.Мисля, че писмото ти, а и евентуални други твои постове, ще са много полезни, на някои хора, които имат страх от полудяване.За почти всички думата шизофрения, означава нещо страшно, което лишава човека от човешкото в него и го прави неадекватен и трудно адаптируем в света.Хората си мислят и,че за тази болест няма лечение, което съвсем не е така. Аз, като психиатър, знам истината , но рядко някой ми вярва. Ще си позволя да ти направя една забележка- ти не си ,,шизофреник,, , както и болният от диабет не е,,диабетик,, .Ти имаш заболяване, което се нарича шизофрения и това заболяване, както сам отбеляза, при ,,улучено ,, медикаментозно лечение, не те прави по различен от мен, който нямам шизофрения.Да, определено има стигма и отхвърляне на хора страдащи от шизофрения, но точно ти, с мислите и поведението си, може да помогнеш поне на няколко човека, да разберат,че при системно лечение болестта може да бъде овладяна и болния да функционира напълно адеквантно, на предизвикателствата на живота. И си прав, не се фокусирай върху миналото, мечтай и работи за да сбъднеш мечтите си. Успех!

,,1) Можеш да се приемаш едва ли не като героиня, която въпреки ужасната възможност да полудее (каквато присъства и при другите 8 милиарда популация...,, Орлине, никога не съм се страхувал, че ще полудея. Това е глупаво.И теб не те е страх, не я лъжи.

Харесва ми агресията ти, но дали тя е нормална или признак на нещо друго?

Спамиш, вярно е.

Здравей! Сега се зачитам в темата ти.Според мен това са натрапливи мисли, на латински се пише ОКР.По темата има доста писано, но ще ти кажа,че след нтрапливостите свързани с ,,чистота и миене,, тези за полудяване са най-честите. Без психотерапия наистина няма как да се справиш.Само за успокоение ще кажа,че натрпливите мисли никога не стават реалност.Тоест няма шанс да полудееш. ПП,, Ако полудея, за щастие живея в 13 етажен блок ще се хвърля и готово. Че нещо много ми писна да живея в страхове.,, Тук попадаш в един парадокс-лудият винаги мисли ,че е здрав.Така, че ако полудееш/ което както отбелязах е невъзможно/ ти няма да знаеш, че си луда и няма как да се самоубиеш. С две думи - вземи та полудей , за да се успокоиш най-после.

Ще допълня Георги.В събота се видяхме с него и първото, с което започнах, бе да му кажа,че съм като пиян от адреналина си.После в разговора си, той ме попита как, може да обясни на едно момче / човек 88/ ,че като е чел оплакванията му и те се покриват напълно с неговите усещания когато той самият е в стрес .Обясних му, че никой няма да му повярва, защото и на мен моите клиенти не ми вярват, че на моменти усещам същото като тях и като им го кажа, даже се обиждат, защото мислят,че нарочно ги лъжа, за да се успокоят.

За паническо разстройство говорим, когато един човек усеща симптомите на собственият си стрес, решава,че те са предвестник на неговата смърт и започва да се плаши от тях.Естествено,че този страх увеличава симптомите многократно. За преодоляване, се говори тогава , когато разбира,че симптомите са си само симптоми на стреса ,а не предвестник на някакво сериозно заболяване и смърт. Тогава, когато има стресова ситуация, той ще усеща стреса си , но понеже няма да го е страх от него- да си мисли,че ще умре, усещанията ще са много по - леки. Това е.

Както описваш нещата, няма какво да направиш.Няма какво да направиш, не защото си виновна, а точно обратното, нищо в твоето поведение, не би трябвало да вкара един ,,нормален ,, човек в такава параноя.Този мъж, има сериозен психологически проблем - липса на доверие и подозрителност и ти правилно си го напуснала. Проблема е, че отново си имала връзка с него.Тук е грешката, не в нещо друго. С две думи, приеми истината, той е недоверчив и никога няма да има пълно доверие на никой. Живота с такъв човек е труден и нещастен . Да правиш опити да го спечелиш, за да живееш с него, е все едно да тропаш на вратата на ада, за да те пуснат да влезеш в него представейки си, колко топло и уютно е вътре. Мохай го от живота си .

Георги в прав. Купи си апарата.

Благодаря Кон, прочетох препратката ти. Доста припокриване има, но какво от това, явно тогава не сме и помогнали със съветите и сега пробва отново. Дано, този път сме по-добри.

,,Д-р Първанов, благодаря Ви за отговорът, но ще си позволя да не се съглася с Вас за всичко. Използвате изрази като “много, много трудно” едва ли не, невъзможно, което провокира реакция на жертва - “горката аз, колко ще ми е трудно”. Ами не, не ми е. ,, Да, типичната жена, наистина, най-вероятно, би се съгласила с мен и би си казала ,,горката аз,,. Пиша го, само за пример, колко трудно е да разграничиш единия модел от другия. Писах,че е трудно, защото си мисля, че когато човек е предупреден, за пътя, по който иска да тръгне, върви по уверено и се справя по-добре.Много хора, очакват промените, които ще направят с помощта на психотерапевта, да станат лесно и бързо. Това не винаги е възможно и тогава те се разочароват. За това, когато ме питат ,, Кога ще се оправя?,, най-често аз им отговарям ,, След сто години,,.Така , ако стане по-бързо, те се радват. ПП Това, че ръководиш мъже също е малък капан - започваш да мислиш като тях.Работих във военно поделение, с 300 мъже и 30 жени.Всичките проблеми идваха от жените.Те се управляват с пъти по - трудно от мъжете.

Въпроси лишени от смисъл.Какво те касаят?