д-р Тодор Първанов

Здравей! Не полудяваш, просто усещащ по малко по-различен собственият си стрес. Трябва да ти кажа, че самата бременност е стресова за тялото.Като прибавим и новата отговорност на родителството и всичко е обяснимо. Новото за теб са тези мисли, това са натрапливи мисли, които много хора имат в стресов състояние.При теб идват като въпроси, безсмислени въпроси. Те в никакъв случай не са признак на полудяване и нещо друго освен стреса ти и не бива да се плашиш от тях. Не им отговаряй, не размишлявай по тях. Просто, когато ги чуеш в главата си казвай - това са едни безсмислени натрапливи въпроси, плод на моя стрес ...и нищо повече. Почнеш ли да размишляваш по тях, ще усилиш още повече стреса си .

1. Следва ли по тази логика приемането на съдоразширяващи медикаменти да облекчи или премахне чувството на замаяност в тревожни ситуации? Да, съдоразширяващите могат да подействат положително, дори билки- например Гинко билоба. 2. Защо антидепресантите и транквилантите влияят положително върху чувството на световъртеж в стресови ситуации, без да влияят на разширяването или свиването на кръвоносните съдове в мозъка? Транквилантите пряко водят до разширяване на кръвоносните съдове когато са свити. И тук има една тънкост, ако това е в лека степен , добре, / те се връщат в нормално състояние/ , но ако е в по-висока степен, те ще доведат до снижаване на кръвното и влошат нещата. Как на даденият човек е индивидуално.

,,Психолога ми помага до някъде да се замислям върху автоматичните мисли, които изкачат в главата ми и да ги заменям с алтернативни.,, По-силно действа, да запишеш тези мисли да лист и започнеш писмено да ги оборваш-не заменяш, а логично оборваш. Тази техника е много мощна.

Здравей! ,,От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. ,, Скоро по повод въпрос за имунизирането срещу Ковид, подробно описах на едно момче, как се преценява истинността на дадена информация. Това, което си прочела- че има симптоми на отнемане при рязкото спиране на Деанксита , не отговаря на истината. При спирането му, за разлика от спирането на много други вещества, не съществува физиологична реакция, която да го обуславя.Такава реакция има към много други вещества - никотина, кафето, бензодиазепиновите транквиланти, барбитуратите, някои обезболяващи / седалгин- нео и др./, анестетици / кетамин и др./ и т.н., но не и към антидепресантите. В България, изписването на всички медикаменти, които създават физическа зависимост подлежи на специален контрол и отчетност. Те се изписват на специални рецепти, така наречените ,,зелени рецепти,, които не се купуват от книжарници, а се дават на всеки лекар лично от РЗИ срещу подпис. Лекарят получил такива рецепти / не всеки лекар има нужда от предписването на такива медикаменти/ отчита пред РЗИ, колко от тях е изписал и с какви медикаменти, като ,,недай боже,, да изгуби някоя от тях - много писане трябва да изпише. Симптомите, които описват много хора, като симптом на отнемане се дължат на психическата зависимост, която ние хората сами си създаваме към лекарствата, които приеме, независимо от коя група са. Като, колкото по-невротичен е човек, толкова по склонен е към тази зависимост.Аз мога да ти кажа, че голяма част от жените и по-малка от мъжете, не могат да излязат от домът си, без в чантата им да има успокоително, което те никога не ползват, но е за ,,всеки случай,, ако им стане ,,нещо,,. Психическата зависимост, може да не е само към лекарствата - срещал съм хора, които отиват на почивка с три апарата за измерване на кръвното налагане /въпреки , че кръвното им е нормално/- ако два от тях откажа, да го направят с третия. Срещал съм и хора, които на навигациите си имат нанесени всички болници на населените места в пътуват, ако случайно им стане ,,лошо,, да се отправят към най-близката. Така че, деанксита не го мисли.

На колко си години?

.,,Въпроса ми е как да ги различавам ? Всяка отрицателна мисъл, която ме тревожи окр ли е?,, Много важен въпрос. Трябва да приемеш, че всяка мисъл, която те напряга и се повтаря 5- 6 пъти е натраплива . ВСЯКА!

Здравей! https://iztok-zapad.eu/12-te-pravila-na-mozaka Това една книга в която е описано как работи нашият мозък. На кратко ще ти разкажа, какво пише за световъртежа . Най - често световъртежа се дължи на стрес. Стреса още се нарича ,, реакция на борба или бягство,,. За да, можем да се борим или бягаме, кръвотока се насочва предимно към краката или ръцете. Така, към мозъка се насочва по-малко кръв, която носи кислород и той остава в състояние на недостиг на кислород, състоянието се нарича ,,хипоксия,,. Тази хипоксия, нарушава работата на частта от мозъка, която отговаря за пространствената ориентация и това се преживява като ,,виене на свят,,. Трябва да отбележа, че не е възможно в това състояние да се падне на земята, защото това зависи от вестибуларния апарат, който се намира в ушите и не зависи толкова от кислорода. Какво се препоръчва. Спорт, като най- ефективният е простото тичане. Когато спортуваме / бягаме / се отделят хормони, които разширяват предимно кръвоносните съдове на мозъка, това повишава кислорода в него и световъртежа изчезва. Започвате да тичате, може да карате колело и използвате велоергометър. Проявете търпение и всичко ще се оправи.

,,Нормално ли е окр ,да ме кара да се страхувам, че ще извърша действия, които по принцип не бих извършила?,, ОКР-то така работи, лъже човека че ще направиш най- страшните за него неща.Например, майка, която обича детето си, че ще полудее и ще го нарани.Човек, който обича живота, че ще си посегне и самоубие и т.н.. Хубавото е,че натрапливите мисли винаги са само една голяма лъжа и никога не се реализират.Време е да го приемеш.Те никога не се осъщестявяват. ,,Напоследък, все си представям ,как казвам натрапливите си мисли и страховете си на глас като желания ,а аз изобщо нямам намерение да ги казвам, за да не се материализират... и още нещо нормално ли е да ме атакуват окр мисли най-много преди изпити?,, Тези представи, които описваш, не са твои представи / зад тях няма никакво намерение/ , тези представи са именно вид натрапливост , продукт на твоето ОКР. Искам да ме разбереш, всеки човек има понякога натрапливости, особено когато е под стрес.За ОКР говорим тогава, когато количеството им нарушава качеството на живота на човека. В момента, при теб те са повече, защото поради изпитите ти в стрес. За мен, ОКР-то е просто симптом, че човека не се справя добре със собственият си стрес. Ако се замислиш, ще се убедиш сама ,че когато нещата ти са наред, тях почти ги няма и обратното, имаш предизвикателства и те се появяват. Видях,че преди няколко години съм ти предложил да започнеш работа с психотереапевт, направи ли го?

Уповавай се на Господ, той е Любов и всеопрощение. Никой от нас не е съвършен и той го знае, за това и ни обича и подкрепя в трудните моменти. Той е все опрощаващ. Вярвай в него,..... умолявам те!

Здравей! Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от страна на врага. Как се преценява истинността на дадена информация? Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация се преценява и анализира на базата на два критерия. Първата е ,,надеждност ,, на източника. Надеждност означава, да се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася . Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит на раменната става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно. Вторият критерий е ,,достоверност,,. Достоверност означава, дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно или има някакви мотиви, да я изопачи или непредаде непълно. Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация? Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах? Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област. Това е обусловено от една мисловна грешка наречена Ефектът на Дънинг /копирам - Костадин Зашев, 20.10.2017/ В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае . Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро 1) ще надценят способностите си, 2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите 3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност. С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи. / край на цитата/ Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод - Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите. В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание. Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания. Дънинг обяснява: "Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание." И още една интересна страна на ефекта: "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг. Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект: "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание." Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания. Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна информация по въпроса ти. Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда? Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам. 1. Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците. 2. На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/ тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ . 3. Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването през ноември месец и още на края на януари се ваксинира, за да не попадне пак в същата ситуация. 4. От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,. 5. Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит. 6. Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят. Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани. Това е от мен, дано съм ти бил полезен.

Определено.

Дали решението ще е ,, окончателно ,, не може да се каже, но определено ще има подобрение.

Моето мнение е, че трябва да потърсите сексолог и работите заедно, за да решите този проблем.

Можеш да направиш всичко сама, но времето за това .....ще е години. Потърси колега и работи с него, ще стане много по-бързо.

Това което описваш са натрапливи мисли, обикновено за да се справи човек с тях трябват поне няколко десетки сесии. Десетки, не няколко. Тогава се овладяват.

,,А какво ще кажете за идеята,че моделът на отношения в неговото семейство,се пренася и под нашия покрив? ,, Ще кажа,че това е един от основните принципи на човешкото поведение. То се определя от моделите на поведение, с които сме свикнали от най-ранно детство. Парадокса е,че дори те да не ни носят удовлетвотение, ние се придържаме към тях, защтото те ни дават сигурност, а и няма от къде да вземем други. В едно интевю Саша Безуханова казва,че едва когато е станала на двадесет и няколко години е разбрала, че има семейства в които хората не са щатсливи. Просто отношенията в нейното семейство са били ефективни и нищо не я е карало да мисли,че в другите семейства не е така.Но, същото важи и за неефективните семейни отношения.Хората в тях, не варват, че има щастливи семейства.

Здравей! Макар да се казва,че сексът е в главата, той е и хормони. Убеди приятеля си да си изследва тестостерона.Може да е нисък, ако е така има лечение.

Питаш едно и също.....не си луда и не може да полудееш, само едни лъжливи, натрапливи мисли са.

,,Синът ми днес даже каза, че изобщо не вярва, че някога ще се оправи. И дали има смисъл от каквито и да е терапии, защото всичко му се струвало толкова реално и истинско и той изпитвал "реално" привличане вече само към момчета.,, Онзи ден момче пита във форума, дали ако спре да вярва в натрапливите мисли, те ще изчезнат. Отговорих му,че това е точно така.Но, за да стане това е нужно много време. ОКР-то пуска мисли, които винаги в известна степен са възможни. То няма да пусне мисъл ,,Аз ще стана крокодил,, , защото това няма как да стане. За това, първата стъпка, отнемаща най-много време е, човека да приема,че има ОКР.Тоест, собсвеният му мозък, го лъже, за неща които за него са неприемливи и ужасни. Това е първото, което трябва да се постигне, за да може терапията да се увенчае с успех. После, нещата стават малко по - лесни.

Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.

Няма как да говорим за натрапливи мисли , без те да изглеждат ужасно истински.

Никаква.

Състоянието преминава за няколко месеца.

Доцент Марчев тази вечер при Ц.Ризова говори по темата.Гледай го.

Не знам какъв съвет да ви дам, трябва да се консултирате с терапевта му--може да ви объркам. Писах ви, че в случая не изключвам и приложениято на медикаменти - обсъдете го с терапевта. ,,И отношенията ни са много обтегнати и много различни. Има дни, в които казва, че най-доброто, което можем да направим двамата с баща му за него, е да го оставим на мира, защото го задушаваме. И да не го разпитваме за нищо! Как го задушаваме обаче? Като държим да учи (което той спря изцяло да прави), да помага и да участва в дейностите в къщи (което, ако не повторя по няколко пъти няма да направи), да знаем с кого и къде излиза и кога ще се прибере (това било навлизане в личното му пространство). Къде грешим тука?,, Това трябва да се обсъди по врене на терапията - терапевта с вас тримата. ,,Индивидуалните сеанси по скайп със сина ми през 7-10 дена дали ще доведат до желания ефект и ако зациклим без промяна дълго време, това няма ли още повече да влоши нещата? ,, Честотат на сесиите не е толкова важна / един път седмично за мен е достаъчно/ важно е, какво се прави на тях и какви домашни задачи се дават.