д-р Тодор Първанов

Съжалявам, не искам да критикувам или говоря лошо против някого, но вие сте поредният случай на неправилен подход в лечението на ПР и натрапливостите. Няма как да се справите трайно с паника, натрапливи мисли или натрапливи импулси на фона на толкова продължителна медикаментозна терапия. Само преди месец Орлин ми насочи подобна пациентка която 3 години е пила лекарства и ходила редовно на психотерапия като ефектът беше плачевен от психологическа гледна точка. Плачевен и като финансов резултат за нея-2000 лева за терапия и 1000 лв. за лекарства. При последната ни среща я попитах мога ли да разкажа случая и днес мислeх да го опиша, защото това е неефективно, чиста загуба на пари и време и още по- лошо, след толкова време нещата са много трудни за оправяне. Не съм песимист, но ситуацията е трудна - всъщност вас вече вие страх. Едно е да бяхте започнали психотерапия –без лекарства преди 5 години, друго е сега да се мъчите да решите проблема. Най-малкото, защото има психическа зависимост- вие вярвате в лекарството и подсъзнателно разсъждате така- пия N таблетки и съм добре- започвам да пия N-1 и чакате няма ли да се появи отново импулса? Започвате да се страхувате и самонаблюдавате, адреналина ви се вдига и импулсът наистина се връща. Връщате се отново на N брой таблетки и нещата се оправят. Омагьосан кръг. Той се е получил, защото още след първите кризи не е изработена стратегия за контрол върху страха, но тя не може да се направи на фона на антидепресанта. Така сме устроени, че вярваме на материалното, в случая хапчето, а не на правенето на някакви мисловни или други упражнения. ,,,До къде може да се развие това състояние’’ - до никъде, ако се появи импулса ще си вдигнете дозата и нещата ще се стабилизират. ,, Страх ме е, че ако карам на АД постоянно никога няма да имам деца.’’- наистина е безумие да се пият лекарства и да сте бременна. Когато решите да забременеете, трябва да си потърсите друг специалист, който да ви помогне да овладеете страховете и натрапливостите. Загубила сте години, ще е много трудно, но не и невъзможно. Успех!

Прибави и спорта.Така тялото ти ще се чувства силно и здраво и това ще ти ,,избие ''мислите, че си болна.Самото ти тяло ще ти казва,,Здраво съм, ако бях болно как щях да издържа на това физическо натоварване''.

Не мисля, че може да стане нещо с хомеопатия.Мисленето поражда страха.То трябва да се промени, а не знам как лекарството може да промени мисленето. Вярвам обаче в силата на молитвата.

Здравей! Свикнал съм да мисля простичко.Това обикновено ми помага да виждам и предлагам такива решения –прости и ясни. В случая трябва обезателно да се говори с бащата. Децата и той имат нужда от професионална психологична помощ, която нито вие нито ние може им дадем.Вие сте разумен човек, но единственото което на пръв поглед можете да направите е да убедите бащата за нуждата от такава помощ.И това съвсем не е малко, защото би решило проблема на тези хора. Така, че бъдете убедителна и успех!

Ako за номент се опитате да излезете острани и разгледате ситуацията като страничен наблюдател, все едно ,че не вие сте жената в нея може би ще видите това което е очевидно -това е една сексуална връзка, поне за мъжа в нея .Дори бих казал ,че това е по –скоро връзка на презтиж за него.Предполагам ,че във вас той освен сексуален партньор вижда и нещо, което е малко далечно,загадъчно и в известана степен основания за гордост пред останалите мъже.Но,че това не е любов вие го знаете и колкото и да се мъчете да се самозалъгвате не може да го направите.Парадоса е ,че ако го признаете и си кажете ,, Да, това е само една сексуална връзка’’ и наистина приемете твърдението, ще се почувствате много по-добре. Нещо повече, само така ще имате реална възможността да промените връзката си и от сексуална я превърнете в истинска любовна връзка.Много от най –успешните бракове са започнали точно така ,една чисто сексуална връзка се е превръщала постепенно в най-голямото любовно приключение и за двамата, основа za щастлив съвместен живот.

Започвам отзад напред: 1.Не вие сте прекратили връзката, а приятелят ви. Не сте го предизвикали, той е използвал повода и го е направил .Дали ще е поради филийката или нещо друго няма значение. 2.Не виждам като специалист във вас да има някакъв проблем.Определено приятелят ви се опитва да ви го насади, което показва обратното- той си има някакъв неразрешен проблем. 3.Продължаването на тази връзка е много сигурен начин сама да си причините много мъка и страдания . Знаете го и вие .Но, въпреки това ако сте както повечето хора ще положите истински усиля да я запазите. /двадесет и няколко години работя с хора и още не мога да се начудя, как някой избира да е нещастен и тъжен, пред това да е радостен и щастлив, но такива са фактите -кажи само на човек ,че поведението му е неразумно и ще страда от него и няма начин да го спреш да не избере точно това поведение от което сам знае ,че после ще плаче /

Цитат ---Убедена съм, че спортът, ..... танците,........................помагат да се освободи човек почти неусетно от много здравословни и психически неудобства. Статистиката показава, че тридесет минути спорт -танците ги приемам за спорт -редуцират тревожността с 20%. Аз препоръчвам обаче малко повече 45-60 минути.Тогава започват да се отделят и ендорфините и редукциятя е поне 30%. Така ,че докато си намериш психотерапевт може исама да си помогнеш редуцирайки симптомите с поне 25% - 30-%.

Здравейте! Първо искам да уточня,че пиша тук по-няколко причини. Едната е някой, който има нужда от конкретен съвет по даден проблем да получи някаква нова може би полезна за решаването му информация.Това ме кара, когато вече има мнения да търся различна гледна точка от вече публикуваната – знам ,че за решаването на който и да е проблем има повече от един верен подход и човека трябва да има повече избори какво да прави. Пиша и знаейки ,че доста хора четат в сайта без никога да са писали или питат нещо, но при сходен проблем някой от тях ще може да се възползва от съветите ми. Трето, пиша и споделям опит със знанието,че той може да послужи и на някой колега който има нужда от него. Такива колеги са много малко разбира се, защото повечето от психотерапевтите са с много тясно и ригидно мислене.По- голямата част наистина са програмирани така, че не биха взели каквото и да е чуждо мнение, щом то произтича от човек практикуващ друг вид психотерапия. Някои дори биха го ,,преследвали’’, както едно време католиците са преследвали вещиците. Когато бях по-млад една от ,,занимавките ‘’ ми бе да кажа на някой такъв колега ,че работя Ериксонова хипноза. Виждах как косата му се изправя ,очите изцъклят, сякаш пред папата се бе явил дявола. Искрено се забавлявах да слушам, как човек, който си няма понятие от хипноза ми говори колко опасна и неефективна е. Какви ли не глупости слушах и се чудех как някой може да критикува нещо, което никога не е правил и си няма представа какво е. Така, че когато аз писах отговора си, не беше само за теб. С него всъщност давах и идея на някой колега психотерапевт как би могъл да постъпи в идентична ситуация. Вчера отговора ми не беше много точен .Вие говорите за посещение на психолог при психолог. А, аз ви отговарям все едно става дума за официална/платена/ консултация на психотерапевт с психотерапевт. За да дам отговор аз винаги влизам в ситуацията и си представям как стоят нещата от базата на моят опит. Това ми позволи вчера веднага да напиша – мое задължение е да създам обстановката в която клиента да се почувства спокойно и както казвате ,, отпуснато’’.Това не е моя измислица или приумица- това е основно изискване пред терапевта практикуващ Ериксонова хипноза или Краткосрочна терапия.Основен постулат и на двете е ,че когато терапията е успешна заслугата е изцяло на клиента .Когато тя е неуспешна причината е изцяло в психотерапевта.Това са аксиоми.Сбора от тези правила отграничават школите една от друга и лично мен ме карат да бъда много конкретен в писането си. Пак ще кажа, може да има школи в които да се твърди точно обратното на моите твърдения.Но, аз разсъждавам и давам мнения в рамките на 3 психотерапевтични школи, не съм компетентен в останалите няколкостотин . Цитат---Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй. Не е така, каквото и да анализираш то ще е в рамките на психологията .Докато разсъжденията на обикновения клиент са в много по-широки и необзорими рамки.Като се започне от това ,няма ли да му ,, бръкна’’ и промия мозъка и се свърши с това не му ли правя магии. Цитат-- Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация. Ако, наистина работиш като психотерапевт би си казала, че с един куршум ще убиеш 100 заека. Идвайки и плащайки си за консултацията ми ти сама си признаваш,че нямаш компетенцията да решиш проблема.Възможностите за това са три. 1.Имаш алгоритъма за справяне, но нямаш силите да направиш това което знаеш ,че трябва да направиш. Тоест ти знаеш, че трябва се направиш А,B,C , но нямаш силите да го сториш. 2.Нямаш алгоритъм и не знаеш какво да правиш, но имаш силите да го направиш след като разбереш какво е нужно .Тоест целта на терапията ще ти бъде да намерим А, B,C. Ти имаш силата да ги осъществиш. 3.Нямаш нито силите ,нито алгоритъма.Ще търсим и А, B, C, , но ще работим и за придобиването на увереност, да ги направиш реално в живота си. Идването ти при мен като клиент означава, че ти ми казваш ,, Аз нямам силата /или знанията / да се справя сама. Пробвах всичко което знам и не става ‘’. Преди да дойдеш при мен ти наистина ще си пробвала и всичко онова което знаеш ,че трябва да се направи за да се получи или силата или А,B,C. Но ,,всичко онова ‘’ е същото което ти правиш и когато ти дойде клиент с подобен проблем.И то не е проработило при теб, което означава, че ще има и твои клиенти при които то също няма да работи и ти и там ще се чудиш какво да правиш.Така, че когато идваш при мен като професионалист при професионалист една от целите ти непременно ще бъде да получиш знания какво да правиш с пациенти като теб, при които досегашните ти умения не вършат работа.Тогава моето предложение, не само да ти помогна , но и те науча как да го правиш с клиентите си само ще те зарадва.Ти почуваш не само решение на проблема си, но нещо което ще ти носи преки доходи-нов , различен и явно по -ефективен алгоритъм за работа при подобна на твоята ситуация. Цитат- Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение Не може да се засегнеш.Знанията не само в нашата професия са скъпи и ти като терапевт ще го знаеш. Ще си дала много пари за тях.Така ,че моето предложение би било много и изгодно за теб.Разбира се, може да си кажеш какъв глупак е този който за парите на една консултация ме и обучава, но това е тоя работа и мен не ме интересувала. Втората, причина поради която няма да се засегнеш, е, че думата засегна, обидя ,разсърдя отдавна ще бъдат изчезнали от речника ти и емоционалният ти живот. Как би могла например ти да ме обидиш или засегнеш? Може да ми кажеш каквото и да е ,че съм некадърник , глупак ,пе…..ст и тъй нататък .И какво от това.Аз много добре знам кой съм и смятам ,че всеки има право да си мисли каквото си иска по отношения на мен.Това си е негова работа и засяга само него. Ще ти дам пример-Мой приятел и колега ми доведе скоро клиент за консултация.Доведе го имайки ми доверие ,но и знаейки, че съм привърженик на психотерапия без медикаменти и очаквайки да препоръчам спирането на медикамента който пие клиента му.Той това искаше да направи..Мнението ми за негово учудване бе противоположно на неговото.Прецених ,че медикаментите не трябва да се спират. Колегата си тръгна с пациентите, но след 2 часа ми се обади да ми благодари за консултацията, казвайки ми, че тя му е била много полезна.Няма място за сърдене щом разногласието е в полза на клиентите ни. Така, че когато станеш психотерапевт няма как да се засегнеш каквото и да ти кажа.И не само аз. Цитат- интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв? Не знам какво точно разбираш под лична анализа, но ако е това което е в психоаналитичните школи нищо добро не виждам и аз . Цитат - Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки. Задължително е, ако имаш проблем да потърсиш психологична помощ и тук е терминологичното разминаване –помощта е няколко сесии и то при проблем- личната анализа задължителна и продължителна и то дори без проблем. Цитат-- може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент. Това е лишено от смисъл.Всеки ще се чувства по свой си начин като клиент, защото ние сме много различни.От друга страна всеки терапевт е различен и създава различна обстановка . Така, че да се прави аналогия, между това как ти се чувстваш като мой клиент и как ще се чувства твоят клиент срещу теб е неправилно.Той задължително ще се чувства различно. Цитат- Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит. Познавам 2-3 много добри психотерапевта които си имат личния опит и не са ходили да го търсят в групи. Смешно ми е това, в изкуствено създадена среда да търсиш личен опит.Средата е изкуствена и опита трябва да се казва ,,изкуствен личен опит’’. Каква роля ще ти върши след като е изкуствен…..но това е друга тема. Цитат- Смятам, че не е добре да се придържаш към една единствена и да бъдеш затворен в рамките и при упражняване на професията. Мисля, че умението е в това да съчетаваш знанията и уменията си според случая и ситуацията. Дали греша? В началото е уместно да се започне с една школа.Когато се добие сигурност в нея, да се изучи друга.

Лия, здравей и от мен! Едва сега видях написаното и ми е интересно какво всъщност е станало.Дали е така както ти предполагаше или не . По -долу отговарям на въпросите ти. Въпрос В това да се,,отпуснеш’’ и разкриеш ти нямаш участие.Психотерапевта е длъжен да създаде такава обстановка в която ти да го направиш.От него зависи, не от теб.Ако е опитен ще я създаде, ако не ще позволи да го анализираш.Може би си мислиш, че средностатистическият ни клиент независимо от професията и образованието му не се опитва да прави точно това което казваш - да анализирате защо в този момент ви пита това или онова,… защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н. -грешиш. И за разлика от теб той е много по-подозрителен, така , че да се създаде такава обстановка в която той да се ,,отпусне ‘’е нужно по-голям ,,майсторлък’’. Въпрос Според мен една от успешните тактики трябва да точно такава, хем да работи за решаването на проблема хем да ти даде алгоритъма как ти сама да го правиш с клиент.Тогава няма да го има раздвояването.Например, ако имам подобен клиент аз бих започнал с фразата ,, Искаш ли да те науча, какво да правиш когато при теб дойде клиент с подобен на твоя проблем,за да може да му помогнеш’’.Тогава ние с него ще се ,,учим ‘’как той да помагаш на клиента си с такъв проблем .Той ще участва активно в този обучителен процес.Може ли да познаеш, какво ще стане с анализата на поведението ми която той се боеше, че ще прави? Любопитен съм, наистина, да видя мнението ти по въпроса.

Това са основните симптоми на депресията- - загуба на интерес към или удоволствие от дейности, които преди това са били приятни – хобита, развлечения, секс и т.н.; - понижение на настроението, тъга, безпокойство, "празнота"; - безнадеждност и песимизъм; - чувство на вина, безпомощност и безполезност; - понижена самооценка, неувереност; - понижена енергия, повишена уморяемост, флегматизъм; - проблеми с концентрацията, запомнянето, вземането на решения - безсъние (инсомния), ранно събуждане или склонност към преспиване;; - загуба на апетит и на тегло или обратното; - мисли за смърт и самоубийство; - неудовлетвореност, нетърпимост, раздразнителност без обяснение; - главоболие, храносмилателни проблеми и хронични болки Напишете ги на един лист, но ги разбийте, като срещу всеки оставете реда празен.Поискайте да говорите с него. Поведете така разговора ,че да можете да извадите листа и да зададете въпросите към него.Трябва да имате и химикал , по възможност червен.След всеки симптом който има пишете ДА. Голямо червено ДА. Нека той да може да ги вижда тези Да-та и те да го убедят ,че е в депресия .Кажете му ,че това е тест за депресия , също и ,че всеки човек е бил поне 8 месеца в депресия през живота си.След това ще е по-лесно да го убедите и отиде на психиатър.

Това за емпатията наистина не е мое мнение. В психотерапията има толкова школи и положения,че избягвам да коментирам неща от ,,кухнята''.Противното би значило непрекъснато да съм в спор с някого. За това и предпочитам да давам цитат на някой който при всяко положение е по-голям авторитeт от мен. Ето какво Ричард относно НЛП и емпатията- Емпатията може да ви изиграе лоша шега. Представете си, че идват с такова оплакване при вас: “Излизайки на улицата, аз изпитвам фобична реакция, става ми лошо, завива ми се свят, заболява ме главата”. Ако вие се престараете с отразяването, напълно може да се разболеете. На терапевтите често им се налага да слушат за болки, печал, пустота, страдания, болести и други тъжни неща. Вживявайки се в тях след посетителите, вие можете да създадете проблеми на себе си, вместо това да помогнете на клиентите. Някои критици твърдят, че НЛП е много хладно и технично, че може да сработва само с прости привички и фобии, но не се отнася до “централните екзистенциални проблеми”. Интересно, чели ли са те изобщо нещо от НЛП? Е, навярно са чели, но само в рамките на техните собствени модели. Важното е, че методиките работят. И някак си ни безпокои казионния хуманизъм, пропит с насилието, с което е пропито и обществото като гъба с вода. Клиентът не е длъжен да стои пред терапевта и да му разказва за проблемите си. Реалния риск в терапията, засягаща съдържанието, се заключава в това, че вие можете да станете най-близка дружка на клиента си. Цялата работа се заключава в това, че вие стоите редом с тях, и че започват да ви плащат с пари за това, да слушате дълги разкази за всякакви житейски неприятности – та нали никой друг не иска да прави това за тях. Едно от важните преимущества на НЛП е, че то практически снема вероятността от създаване на отношения на зависимост. Доколкото професионалистите работят много бързо, а клиентите, осъществили необходимите изменения с тяхна помощ, им приписват минимална отговорност за това – много по-малка, отколкото, когато се работи с терапия, ориентирана към съдържанието. И така, ако вие сте от people-helpers, в настоящето или пък в бъдеще време станете такива, психотерапевт или човек, стремящ се да реши нечии проблеми, не си струва да мислите, че всеобхватната любов към човечеството е основание и единствено задължително условие за вашата дейност. Хората предпочитат да ги обичат по единично. За всички няма да стигне; не сте бог. Но няма нищо трудно в това, да се считате за маг или да се стремите към това. Помните ли дон Хуан; всички ние, обикновените хора, сме черни магьосници един за друг. Магът, като такъв, изразходва разумно силите си. Възможно е да звучи шокиращо, но да се обича и страда заедно с клиента изобщо не е необходимо. Да се помогне обаче, е необходимо, и ето тук вие сте длъжни да направите всичко, което е по силите ви. Ако стоящият пред вас просто се нуждае за подобрението си от вашата любов, съчувствие и поддръжка – какво пък, дайте му да ги усети, избягвайки да получите неговата зависимост. Но нека някъде в душевния център да остане място на невъзмутимост и дистанцираност – едно такова скрито от нескромните погледи езерце, чиято повърхност винаги е спокойна. Явното безразличие е един от неписаните, но тежки грехове, и клиентите не го прощават. По-добре научете човека, как да предизвика към себе си любов от околните, която често не му достига. Но самите вие стойте настрана от уважение. Иначе вашата работа е да се издигате в собствените си очи. Прекрасните черти във вашия характер могат и да ви подведат в работата ви. Така една терапевтка, много топла, емпатична, съчувстваща, работеше с млад човек, който и разказваше колко е тежък живота му в семейството, с жена му, и колко е силна потребността му да се махне. Тя отговаряше: “Аз разбирам как сте могли да го направите”. В този дух продължаваше вече час, а после тя се обърна към мен, и попита искам ли да добавя нещо. Аз станах, погледнах този младеж и му казах: “Аз искам да ти кажа, че ти си истинско пеленаче! Правиш интрижки зад гърба на жена си, а после идваш тук и плачеш на рамото на терапевтката си. Това нищо няма да ти даде, доколкото ти изобщо не се каниш да се променяш. Така ти ще си останеш такъв нещастен цял живот, ако сега не скочиш, не си теглиш един шут отзад и не отидеш при жена си да й кажеш какво искаш от нея. Кажи й за това открито и ясно, с приятни думи, за да може тя да разбере какво трябва да прави. Ако ти не направиш това, ще си останеш завинаги такъв нещастен и никой няма да може да ти помогне”. Доста обърканият клиент си отишъл в къщи и направил това с жена си. Впоследствие той съобщи, че това било най-важното преживяване в досегашния му живот. Никой не ви призовава да използвате прословутите дзен-техники, включващи в себе си забележителния прийом “привеждане на тежък предмет в съприкосновение с главата на клиента”. Терапевтката не била достатъчно гъвкава с клиента. Тя правила това, което може. Има и хора, с които никой никога не е бил добър, и такъв подход при тях би сработил с голяма вероятност. Но едва ли това би им помогнало да извършат специфичните изменения, за които са дошли при терапевта. И понеже Ричард много ми харесва ще дам още 3 цитата – ---Преди няколко години, когато изучавах различни методи за изменения, повечето от хората считаха, че психолозите и психиатрите са експерти по личностно изменение. Струваше ми се, че много от тях са къде-къде по-добри примери за психози и неврози. Вие някога да сте виждали “Ид”-а, ,,То’’-то или как е относно ,,инфантилната либидонозна реакция-формация’’? Аз мисля че , който може да говори на такъв език няма право да нарича другите “психове”. ---Много от хората се намират в депресия, защото живеят скучен и безсмислен живот. И беседата с терапевта няма да промени това, ако човекът в резултат на това не започне да живее по друг начин. Ако някой прахоса 75 долара за сесия при психиатър, вместо да ги даде на вечеринка – това не е психично заболяване, това е глупост. Ако вие нищо не правите, разбира се, че ще изпадате в депресия. Крайният вариант на това е кататонията. -----,,Съпротивата има само в главата на психотерапевта който не знае какво да прави с пациента срещу себе си.Аз 30 години практикувам психотерапия и нито един път не срещнах пациент който се съпротивлява на терапията.’’

Здравейте. По темата писахме преди 2 -3 години, но не виждам лошо в това да я подновим. Мисля, че Станимир е уцелил десятката с това:,, Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит." Ще обърна нещата наопаки: нужни са много знания, практика и опит.Те, от своя страна, дават увереността, която трябва да се предаде на клиента; ,,Психотерапевтът, казва Милтън Ерисон, изглежда уверено.Той се движи уверено и говори уверено.’’ И за да не се възгордее, ще го коригирам за това:"При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно" Не е така. Всичко, което ние правим изкустно и майсторски, го правим с помощта на подсъзнанието. Замислете се и вижте, че всеки от вас, който е специалист в нещо и го прави отлично, не мисли правейки го. Например отличният шофьор не мисли как ще кара колата –въпреки, че това е една от най- сложните човешки дейности. Всичко се прави от подсъзнанието. Така правят и отличните психотерапевти. Веднъж, след успешна психотерапевтична интервенция, попитали Ериксон защо я е направил точно така. На всички предположения на учениците си той отговарял, че не знае. Накрая те му поискали обяснение как е възможно да прави нещо, като не знае защо го прави. Тойим отговорил, че има такава част в него и това е подсъзнанието му, която много добре знае защо е направена интервенцията, но за да разбере отговора той трябва да осъществи контакт с нея, влизайки в транс. След като влязъл за минута в транс и получил отговор на въпроса си, Ериксон вече в ясно съзнание обяснил на учениците си логиката на интервенцията. За това допълвам Станимир: опита на психотерапевта трябва да е довел до пълно доверие в собственото му подсъзнание. Всъщност тази голяма увереност, която се предава в клиента идва от там, от вярата в мощта на подсъзнанието. И тук не става дума само за вярата в собственото, на терапевта подсъзнание . Отличният психотерапевт вярва еднакво силно и в подсъзнанието на клиента си. Ето в момента работя с клиентка, която съзнателно се бунтува и е недоволна от мен, но подсъзнанието и е активирало цялата си мощ и прави точно това, което трябва да прави за да реши проблема. Така че опитът, знанията и практиката трябва да доведат до вяра в подсъзнанието –собственото и на клиента.Тогава идва голямата увереност ,която може да предадеш и е предпоставка за успешна психотерапия. Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си.Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо, бих казал закономерно- приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог за да получи помощ.Разбрах, че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора, за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва, ако човека се откаже от опцията да му се помогне. Друго важно, което не бе казано ясно е: психотерапевта да си дава сметка с кой човек може да работи и с кой не. Наистина между мен и него трябва да има нещо, което може да наречем ,,резонанс." Чисто инстинктивно, по начина по който пише или говори, го усещам и ако го няма, му препоръчвам друг колега. Даже някъде срещнах коментар какъв лекар съм, като си подбирам клиентите. Но без подбиране работата става убийствена и неуспешна. Същият подбор съветвам да правят и клиентите. Ако те не усещат, че аз съм техният терапевт, няма смисъл да идватпри мен. Психотерапевтът трябва да се съобразява с ограниченията на психотерапията и собствените си методи. Преди доста време ме намери колега. Жена му се нуждаеше от помощ, но едновременно бе на голяма доза силен антидепресант. Съгласих се да я поема. И аз не зная кое ме накара повече, дали ,че е труден случай или жена на колега. Но както писах в друга тема, на замъглен от лекарството мозък каква психотерапия се прави? Никаква. Това е. Нищо не постигнахме. Психотерапията е неприложима при тази доза на този медикамент и несъобразявайки се с това разочаровах и себе си и хората. Емпатия – има спорове по нейната полезност. Фриц Пърлс –основоположникът на Гещалт терапията, има специална статия по темата. Против нея е и дава следният пример-шансът един емпатичен терапевт да изпадне в депресията на клиента си е много голям. Така ще имаме двама депресивни. Ако те отидат при друг терапевт, който също е емпатичен, шансът да имаме трима депресивни пациента става още по-реален. Затова е против нея. Аз ще разкажа един случай, в който бях много не емпатичен. От този сайт ме намери клиент с дадени оплаквания. Беше обиколил всички светила в София, а напредък нямаше никакъв. Поех го. Случаят за мен беше лек и му дадох ясни и точни напътствия какво да прави. Знаех, че ако ги спазва до следващата среща, ще редуцира симптоматиката поне наполовина. Когато той дойде, беше по-зле от първият път. Не беше правил нищо от уговореното. Не помня какво сме говорили, но му дадох други неща и той обеща да ги прави. Третият път също не си бе мръднал пръста и тогава аз проумях нещо важно: това момче бе обиколило всички известни психотерапевти с София и не се бе подобрило. Те бяха от различни школи и са му предлагали различни средства, и не може никое да не доведе до резултат. Сега биеше пътя за да идва при мен, но не правеше и най-елементарните неща, които го карах да прави за да си помогне. И тогава му казах това което мисля . То бе нещо подобно: "За мен ти си разкрит. Ти си посетил всички известни в страната психотерапевти само за да ги унижиш и покажеш колко са некадърни. Но аз съм най-добрият и те разкрих. Ти загуби. От убиец на психотерапевти сега оставаш едно нищо, каквото си бил винаги. Играта ти свърши. Може след мен да отидеш при който и да е колега, но е безсмислено, победен си. Аз те победих, това е, по -добър съм от теб. И понеже си разкрит и загуби, сега ще ми дадеш двоен хонорар, за да запомниш кога се опитвал да ме победиш.’’ Естествено момчето отричаше всичко, но аз бях непреклонен и той наистина си тръгна. Забележка: Всичко това естествено не е било плод на някакво дълбоко размишление. Просто в процеса на разговора подсъзнанието ми го даде като готов отговор на моето затруднение. Решението ми да му кажа това, което му казах, също дойде абсолютно интуитивно, без каквото и да е обмисляне. Най-вероятно, ако се бех спрял и обмислил, решението ми би било съвсем друго и в никакъв случай не толкова ефективно. Обади ми се след половин година. Дойде и каза, че след мен е отишъл при друга терапевтка, но когато и тя не му е помогнала се е убедил ,че съм прав и идваше за съвет какво да прави. Не помня какво сме правили и говорили. Той дойде може би още един път и се загуби. Миналата година жена се обади, за да поиска среща с мен. Попитах я от къде има телефона ми и тя каза, че му е сестра. Беше в лек стрес и тъй като знаеше, че брат и познава всички известни имена, го бе попитала къде да отиде. Според нея брат и се намръщил и казал:,,Само при Хип." Видях как я доведе, но не се качи да ме види. От сестра му разбрах, че след последната ни среща брат и е направил страхотни промени - отслабнал с 20 килограма, завършил висшето си образование, започнал престижна работа. Не бях емпатичен с този младеж.Сигурен съм, че дори малко ме мрази .Но той се промени и реши проблема си. А това, че точно той ме препоръча на сестра си, е една от най-големите похвали, които съм получавал. Темата наистина е неизчерпаема и когато имам време ще се включа може би пак.

Не мога да приема ,че човека при който сте отишла е психотерапевт.Поведението което описвате е типичното мое поведение което имах преди 20 години.Нямах си понятие какво е психотерапия ,но на визитката ми гордо се четеше,,Психотерапевт’’.Звучеше ми много западно, модно и различно.Истината е ,че си нямах и понятие какво е психотерапия и си изписвах лекарствата наред.Предполагам и тогава някои мои пациенти са се чувствали излъгани очаквайки да не им давам хаповете,но …това знаех, това правех. Днес е различно,знам че използването на лекарства е нещо което определено пречи на психотерапията и забавя овладяването на тревожността с пъти. За да не стане грешка подчертавам-говоря за психотерапия на тревожни разстройства .За шизофрения ,БАР и други диагнози написаното не се отнася,там медикаментите са задължителни. Ако, човека бе психотерапевт би трябвало задължително да направи няколко неща. Първото е да ви даде ясна и разбираема за вас информация какво всъщност е Тревожното разстройство.Кое поражда тревожността ,механизмите които я подържат,симптомите които са свързани с нея и някои от начините за повлияване.С две думи в рамките на 1-2 срещи той трябва да ви направи експерт в собственото ви състояние. Каква е целта? Просто е, пълната и точна информация за състоянието автоматично намалява тревогата.Когато човек знае какво му е ,това го успокоява.Второ-когато вие станете експерт в собствената си тревожност,това означава, че ще можете да схванете логиката на всичките тези неща които психотерапевта ще ви предложи да правите за да я овладеете.Знанието ще ви мотивира да ги правите.Повечето хора си мислят ,че психотерапията е просто говорене.Няма нищо по-грешно.Психотерапията е винаги и правене на определени неща, които водят до решаване на проблема. Друго много важно, което е трябвало да ви обясни веднага този психотерапевт е-във вашият мозък всичко е здраво и никакви вещества не липсват. Това е още по- важно.Ако, наистина в мозъка ви има дисбаланс на химически вещества и той се нормализира от медикамента,за какво по дяволите ви е нужна психотерапия.Пиете си медикамента и това е напълно достатъчно.Разглеждан в тази плоскост проблема просто изключва нуждата от психотерапия. Алтернативата е, или сте болна и си пиете лекарството и то нормализира химията и сте добре или сте здрава и поемате отговорност за промени които да доведат до овладяване на тревожността.Щом ви е изписал и лекарства е бил длъжен да ви уведоми как те действат.Трябвало е да подчертае ,че точно защото сте напълно здрава транквилизаторите могат да премахнат тревожността ви буквално за минута-това се дължи на тяхното действие в тялото, а не на действието което имат в самият мозък. Понякога при мен идват хора които вече приемат медикаменти за потискане на тревожността .На част от тях аз поставям като условие спирането им ,на друга го правя в хода на терапията, но възможно най-бързо.Иначе рискувам терапията да се провали. Ще си позволя да цитирам и двама известни психотерапевти- Милтън Ерисон е отказвал да приеме за психотерапия пациент който поне 3-4 дни преди това не спрял медикаментите,,На размътен от хапчетата мозък, каква психотерапия може да се прави? –обичал е да пита той. Жан Бекио в книгата си ,,Нова хипноза ‘’ отбелязва ,че когато прави психотерапия с човек които приема и медикаменти след спирането им повтаря сесиите. Получава се едно двойно удължаване и оскъпяване на лечението, което се провежда съчетано –психотерапия и медикаменти.

За съжаление подхода за справяне с проблема е неправилен. Няма как агорафобията трайно да бъде преодоляна с медикаменти.Най-малкото, защото човека с агорафобия е напълно здрав.Основният метод е психотерапия, която в най-тежките случаи може за кратко да бъде придружена с прием на медикаменти.Но, психотерапевта е този който ще ви научи как да овладеете и контролирате страха си .В момента не разполагате с алгоритъм за справяне със страха и той просто се връща.Медикаментите са били временно блокирали рецепторите и вие не сте го чувствали.Сега спирате лекарствата и нещата си отиват в изходното състояние, макар в момента да ви се струва малко по различно.Вас вече вие страх да излизате и този страх ще се усилва добивайки старата си сила.Няма причина да него направи . С две думи, в случая не се касае за синдром на отнемане.Става дума за връщане на страха, за справянето с който вие нямате отработен механизъм. Варианти на поведение: 1.Увеличавате дозата на лекарствата и ги пиете цял живот с всичките рискове от увреди на чер дроб, бъбреци и други органи. 2.Няколко месеца работа с психотерапевт и получаване на умения как да овладеете и контролирате страха. За да нямате съмнения пристрастност към психотерапията от моя страна, ще отбележа, че, ако вие бяхте с друго психично разстройства, например от шизофренният кръг или БАР аз категорично бих ви препоръчал медикаментозно лечение.Там психотерапията е с помощно средство.

Наистина не мога да кажа каква е тази работа, но съм сигурен ,че ако ти сега излезеш и започнеш по 10 часа на ден да я търсиш скоро ще ни кажеш каква е. Излиза, че вчера не съм бил точен. Първата стъпка към социализацията е в самото търсене на работа. Осем, десет часа на ден в обикаляне и среща с различни хора ще е много, много полезно. Така ще се научиш и да понясаш безболезнено отказите.Доколкото разбирам ти нямаш проблем с времето и може да започнеш търсенето още днес. Дори наистина да не намериш скоро работа, самото общуване в търсенето и ще е от огромна полза за социализацията ти. Във всеки случай на този етап ще е много по- полезно от срещата ти с психотерапевт.

Най-добрият съвет за един ,,аналитичен ‘’ тип е да стане ,,практичен’’. Първата стъпка към това е да си намери работа. Работата ще му даде социални контакти, финансова независимост, калява волята и не на последно място намалява свободното време, за да няма време за самонаблюдение и анализ. Без тази стъпка е безпредметно да се говори, или по-точно всичко би било в сферата на ,,празните приказки ‘’.

Казаваш ----Признавам си- страх ме е!!!--------- Да станеш смела -това трябва да бъде целта на бъдещата ти терапия. Това не значи, че няма да имаш страхове или леки притеснения.Напротив, ще ги имаш, но благодарение на смелостта си ще ги преодоляваш.Много хора бъркат смелостта с безстрашието. Последното е израз на глупостта, за това и ти ще станеш СМЕЛА и тази смелост ще се проявява във всичките аспекти на живота ти. Успех!

,,Учителя се появява тогава, когато ученика е готов’’ Мисълта не моя, но изразява същността на това което е станало.Жената е имала нужда от помощ.Подсъзнателно я е търсила и ти си се появила. Не е било нужно да проявиш някакви специални знания за да и помогнеш.Достатъчно е здрав разум и доброта. Останалото го е свършила тя самата. Всъщност всяка психотерапия става в главата на клиента и е вид самотерапия.Това е и интересното в професията, освен, че са в положителна насока никой не знае точният параметър на промените.

Здравейте! Оргазма и при мъжа и при жената е един рефлекторен акт на автономната нервна система.Това е една рефлексна дъга започваща от сетивни нерви в пениса, преминаваща през гръбначният стълб и завършваща с двигателни нерви пак в пениса и мускулатурата около него. Рефлекса започва с дразненето и тук е разковничето, то за всеки мъж е различно и относително специфично.Вашият приятел с годините е свикнал да включва тази дъга по определен начин- специфичен за него: ръката с която мастурбира , мястото на хващането, силата , интензивността на движенията и други нюанси са вече отработени и пускат оптимално добре рефлекторната верига водеща до оргазъм . В този смисъл половият акт с вас се явява като нещо не достатъчно отработено и носещо по -малко удоволствие. За да съм по-ясен ще дам пример със заспиването: обикновено всеки си има поза в която заспива най-бързо и вие сте така –опитайте се да я смените и заспите лягайки по друг начин, сама ще видите , че вие трудно.Просто имате рефлекс да заспите така като го правите и новата поза ще ви затрудни.Не ,че няма да заспите, но ще е по трудно и още на другият ден бихте се върнали към обичайната си поза .Същото е и с приятеля ви. От години се самозадоволява .Може да постигне оргазъм и по двата начина, сам и с вас, но първият е по лесен и приятен-рефлекса е вече обособен. Какво да се прави? Не мисля,че е възможно да се направи нещо значимо без специалист.Проблема е ,че ако опитате да говорите с него той ще се почувства засрамен и провален и ще започне да се защитава.Така ,че нищо конструктивно не може да се получи. Разбира се може и да греша.Надявам се вие да кажете как ще се развият нещата.

Здравей! Въпрос на самочувствие е.По темата има изписани томове и каквото и да кажа би било малко. За това ще те насоча към един по умен от мен, казва се Уейн Дайер и в рамките стотина страници разглежда проблема .Книгата е ,,Вашите слаби места’’и я има в izvorite .com.

Здравей! Есента писаха за един гледач на говеда който е убит от бик.Бика бил много агресивен и нападал хората.Селяните искали да го заколят , но гледача не давал защото го обичал и не мислил ,че животното ще му посегне.Е,един ден то безпричинно го нападнало и убило. На запад зоопсихологията е развита и хората си водят домашните любимци на психолог.Гледах интервю с най-популярния.На въпрос коя е най-голямата грешка която допускат хората по отношение на възпитанието на животните той каза ,, Собствениците мислят,че животните са като хората.Това е голяма грешка.Животното се ръководи от инстикти, а те са вродени и ние много малко можем да ги коригираме’’ Агресията и при човека и при кучето се дължи на един сигнал от мозъчен център наречен амигдала.Тя има за цел да пусне много бързо реакция на ,, борба или бягство’’. Това е и повода кучето да напада. При хората тази реакция може да с е коригира в малка степен от мисловната дейност.Кучето не мисли .Веднъж щом я е усвоило то ще я пуска винаги когато амигдалата прецени ,че нещо го заплашва.И нищо не може да го спре.Няма как да се отучи.За това дори защитниците на животните са съгласни такива кучета да се умъртвяват. В този смисъл моят съвет е- продължавайте да се страхувате от това куче. П.П. Преди години имаше една жена -Джой Адамсън, известен изследовател и приятел на лъвовете.Написа много книги, а ,,Лъвицата Елза ‘’дори бе филмирана. Една нощ тя изчезна от палатката си, най- вероятно изядена от своите приятели.

Здравей! Виждам,че отговорите се преглеждат и от други хора и преди да бъда конкретен ще си позволя да дам един общ съвет. Имах рядка кола американско производство.Налагаше се за ремонти да ходя в специализиран сервиз в Сф.Това ми бе неудобно защото живея в Плевен.Миналата година точно преди да тръгна за почивка в двигателя се появи шум.До нас има комшия който в гаража си непрекъснато ремонтира немски автомобили и наистина разбира от тях.Тъй като не ми се ходеше до Сф . а и нямах време го помолих да види колата и ми каже сериозен ли е проблема и възможно ли е да го отстраня след почивката .Комшията я чу.Веднага ми каза, че е лагер на една помпа.Каза и че автомобилите които той ремонтира понякога минават хиляди километра с тази повреда без да се отрази това на помпата, добави и, че на собствената му кола лагера вие от години, но така и няма време да си го поправи. Тръгнах спокойно на почивка решил да направя ремонта след връщането си . Но почивка нямаше .Помпата се счупи, протече и колата остана на пътя . Получи се така ,че вместо да сменя лагер за 10 лева, което с пътя до Сф.би ми струвало около 100 лева купих цяла помпа за 600 лева .Отгоре на всичкото цял месец бях без кола защото частта се достави с поръчка от чужбина. Идеята ми е да не постъпвате като мен. Когато имате психичен проблем дайте си един разумно кратък срок за решаването му и ако не се справите търсете специализирана помощ.Иначе не само ще страдате, но и ще бъде по –трудно и продължително лечението, респективно по- скъпо за вас. Да спиш само два часа на ден е израз на голям стрес и мъчение . Много по-рано е трябвало да се потърси психотерапевт и всичко би се решило. Примерът ми може да ви даде и друга идея –да търсите точният специалист.Без никакво съмнение комшията ми разбира от ремонт на Опел и Фолксваген, но уви явно не познава добре американските коли. Сега нещо конкретно което ако направиш поне 50% от тревожността ще се редуцира. Ние хората се правим тревожни и депресивни най-често по 2 начина- задаваме си въпроси на които не си отговаряме или рисуваме в съзнанието си апокалиптичи картини от които се мъчим да избягаме.Ти използваш и двата начина. За това ти предлагам да направиш 2 неща. Сега ще ти опиша първото . Вземи няколко листа хартия и химикал.Седни удобно и си спомни някаква весела мелодия .Затаникай си я наум.Трябва да подържаш мелодията в главата си непрекъснато докато правиш следващите неща .Не казавай,че ти е трудно.Хора участвали в катастрофи с убити са го правили само няколко дни след преживяното така ,че и ти го можеш. След това напиши първият въпрос който те плаши, например този "Ами ако се случи нещо и немога да си отида?" и му отговори писмено, разработвайки възможно най-тежкият вариант.До сега ти си бягал от него или си казва,че нищо не може да се случи.Сега искам обратното , прояви творчество и фантазия и разработи поне 3 варианта.Разбира се уточни и какво е това ,,нещо''което може да се случи.Например наводнение , земетресение , нашествие на извънземни, падане на астероид, епидемия и т.н.. После напиши следващият въпрос например ,, Ако спрат всички автобуси?", Разработи и него във всички ужасни варианти които се сетиш.Отговори си и какво би могло да доведе до това всички автобуси едновременно да спрат. И така продължи с всички неприятни въпроси. Тук тънкостта е в това да не губиш мелодията .Трябва непрекъснато да си я тананикаш. Когато свършиш- опита ми е, че обикновено въпросите са 3-5 напиши тук отговорите си.Ние ще ги прочетем и вярвам, че ще ти помогнем да ги направим още по-страшни. Ако съвестно изпълниш задачата проблема ти ще намалее от 25 до 50 процента и ще можем да минем на втората задача .Естествено не говорим за трайно решение, за него си трябва реална работа със специалист, но това са неща които ти би могъл да направиш веднага и те работят.

Здравей! Включвам се малко късно, но ....дано е от полза. totenkopf аз съм психиатър, но убеден привърженик на психотерапията и неведнъж съм писал против ненужната употреба на психотропни медикаменти стимулирана и от фармацевтичните фирми. Да, в твоят случай траен ефект би могло да има само с психотерапия.Категоричен съм в това .Но в момента ти нямаш такава възможност , за това ти предлагам едно временно решение което да облекчи състоянието ти и ти даде малко положителни емоции- започни приема на антидепресанта.Да, той няма да ти хване мислите и ги промени, пак ще се връщаш в миналото.Но, той ще повдигне малко нивото на </SPAN>серотонина ,а това ще започне да те кара да виждаш и част от хубавите неща около теб.Защото съдейки по написаното от теб ти си в депресия, а депресия означава – нисък серотонин.Той може да се повиши с промяна в мисленето или медикаменти. Не можеш с психотерапия, приеми антидепресанта .Когато започнеш психотерапията ще го спреш.Ако го направиш терапията ще бъде по –лесна и бърза –разбирай по-малко разходи за теб.

Здравей! Едно от най-важните неща които ни различава като хора е въпросите които си задаваме, те в голяма степен определят чувствата които изпитваме и поведението което имаме. За това не бих искал да се ангажирам с някакъв анализ или препоръки, просто ако ти бе реален клиент аз бих те накарал да отговориш на някои въпроси. Например- 1 Казваш ,, Сега съм щастлива’’. Как всъщност разбираш, че си щастлива ? 2.Пишеш ,, Нали любовта е това, което имам с партньора си.'' Кое те кара да мислиш,че това е така.Убеди ни . 3 ,,А защо тогава, сърцето ми иска другия,'' Бих искал да ме убедиш, че това е така и имай предвид ,че съм много недоверчив и трябва да си много убедителна. 4 Пишеш ,, как да се избавя и да не ме боли за него.'' Кое те кара да мислиш, че ще те боли , ако твърдиш ,че в момента те боли отново бих искал с доказателства да ме убедиш в думите си. Не бързай с отговорите .Нека престоят няколко дни в главата ти и едва тогава си отговори.Мисля ,че ще е имa polza.

Питането за годините не беше самоцелно. Мелатонина -хормона на съня след 40 годишна възраст започва да намалява. Пинеалната жлеза закърнява и не го отделя в нужното количество.Това налага той да се приема през устата. От опит мога да кажа,че при доста хора първият признак на стареене е точно това намаляване на съня и то според съвременната медицина не бива да се допуска-трябва да се започне приема на мелатонин .Той освен,че удължава съня е и мощен антиоксидант.