д-р Тодор Първанов

Редът е следния- Сестра ви или вие трябва да подадете молба до прокуратурата в която подробно да опишете сътоянието на майка си.В нея трябва д а искате освидетелствуване и настаняване на лечение.В молбата трябва да подчертаете ,че майка ви не може да се грижи за себе си и искате и поставянето и по запрещение. Прокурора издава разпореждане да се извърши такава експертиза от районният психиатър или диспансер.Изпраща се съобщение до майак ви.Тя е неадекватна и има две възможности -или вие да я заведете или ако откаже прокурора да разпореди това да стане принудително- с линейка , медицинско лице и полицай.Така тя може да бъд заведена и насила в болницата за срок от 30 дни.В това време се прави мед.експертиза за да се установи болна ли е тя-все пак вие може и да лъжете.Ако е болна ще се лекува, като това може да стане и принудително за вече по продължителен срок .Ако заболяването е необратимо може да се подготвят документи и настани в соц. дом за психично болни.Но преди това се постава под запрещение и вие или сестра ви и ставате настойник

Kazawate---Другото, което ме тревожи, е как да се реша да имам деца в подобна среда - винаги съм мечтала да растат здрави и щастливи в сплотено семейство.. Това е сериозен проблем.Не може да го решите сама.Трябва да го обсъдите с приятеля си и решите какво да правите.Децата се не се възпитават с приказки, а действия.В този смисъл това което то ще вижда в поведението на баба си няма да е ……най-доброто за него. Съвета ми е да поговорите още сега и вземете решение по въпроса.Не изчаквайте да забременеете и тогава да го мислите.Направете го сега.

Понеже много от хората с натрапливости започват да се страхуват,че полудяват и това още повече усилва натрапливостите им, ще добявя и моя отговор. По принцип между налудностите и натрапливите мисли няма нищо общо. По определение налудностите са убеждения, които не отговарят на действителността и които не могат да бъдат коригирани с помощта на логиката. Например, човека който има убеждението ,че е преследван от някаква организация, вярва напълно в него, държи се като такъв и нито за момент не допуска ,че това не е истина.Не може и по никакъв път да му бъде доказано с помощта на разговори,че това не е така и никой не иска да го убие-давам този пример защото най-честите налудности са свързани с това - човека е следен и преследван за да бъде убит....Както се казва –Сто мъдреци не могат да разубедят един луд , но един луд може да убеди 100 мъдреци в правотата на лудостта си. Натрапливите мисли са мисли, които идват в съзнанието ни въпреки нашето желание .Съдържанието им обикновено е свързано с ценността система на човека и е максимално неприятно за него. Но човека знае ,че това са си негови мисли-ако ,,лудият ‘’има неприятни мисли той казва ,че това не са негови мисли, а някой друг му ги предизвиква вкарвайки му ги в главата/с уреди или друг начин/ и нищо не може да убеди,че това не е възможно. Човека с натрапливости се мъчи да се справи със собствените си мисли правейки различни неща. Човека с налудностите бяга или търси хората, които му ги причиняват за да се разправи с тях. Както виждате разликата е огромна. Искам да попитам натрапливите мисли достигат ли до налудности--- Така зададен въпроса има само един отговор –НЕ. Все едно питате –Може ли развитието на момиченцето да го превърне в мъж. Или малкото момче да се развие и с течението на възрастта стане жена. Има ли при шизофренията натрапливости? -Да, възможно е, но те възникват на фона на много други симптоми и не са водещи в картината-сама знаете,че повишена температура може да има при стотици заболявания.Но, тя не определя от какво е болен човека. С две думи бъдете спокойна, натрапливостите не могат да доведат до ,,полудяване’’.

Нетрадиционен въпрос - нетрадиционен отговор: . Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много. А, кой знае, може би щях да променя света Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Анонимен автор

Искам да попитам още нещо.Трабва ли Ривотрила да е откзан за да започне терапията?Или това става паралелно с терапията?Предполагам,ще трабва да се работи доста и по отказнето му Здравейте! Основният принцип в случай, когато медикамента вече е започнат и се прибягва до психотерапия е, той да не се спира до момента, в който няма психологичен механизъм, който да замести ефекта от приема на медикамента. Механизма може да е техника, вяра в собствените сили или вяра в терапевта –,най-често се получава сбор от трите компонента, но той трябва да води до постепенно овладяване на симптомите. Иначе няма как да стане спирането. С какво човека ще овладее симптоматиката? Един опитен психотерапевт може да приложи един от тези механизми още преди първата сесия и така да започне терапията като ,,убеди ‘’ клиента да спре лекарството преди дори да се видят двамата. Една моя клиентка в Европея описва как след като 8 години е била с паническо разстройство и лечение с антидепресанти и ривотрил, решава, че вече и е писнало, сяда пред компютъра и започва да търси решение. Попада на един мой пост за краткосрочната терапия в сайта на СУ и се свързва с мен. Разменихме няколко писма, от които аз разбрах, че имам пред себе си сериозен човек, решил наистина да се справи с паниката. С писмата си успях да я убедя, че съм компетентен и знам какво правя и основавайки се на нейната сила и вяра в мен и направих една примерна схема за спирането на лекарствата. Така тя първо ги спря и тогава започнахме психотерапията. Ако ти е интересно тук долу във форума проследи постовете на Илияна http://www.evropea.com/forum/guestbook/index.php?entry=61 Обратното направихме с момиче, за което писах в друг пост- студентка в Англия с ПР и натрапливости. Там започнахме психотерапията и едва след като тя се убеди, че има алгоритъм за справяне с паниката и натрапливостите, направихме план как и кога да спре серопрама. Основният проблем на спирането на лекарствата е, че те не ти дават алгоритъм какво да правиш когато страхът се появи. За това след спирането им, или най-често още веднага след намаляването, страхът се връща и не знаейки какво да прави, човека ги започва отново. В момента повечето от моите клиенти са всъщност в тази категория –хора които са добре, но приемат от години антидепресанти, за спирането на които са правили няколко неуспешни опити. Така че първо изработваме алгоритъм и ги спираме, но този път завинаги, защото дори симптомите да опитат да се върнат, човека знае как да ги овладее. А направи ли го няколко пъти, знанието, че владее страха, не позволява той да се върне. Конкретно при вас, не мисля че имате зависимост от ривотрила, за се предполага дълга работа по тази проблем. За това съдя по факта, че практически 9 месеца сте била без него. Не мисля обаче, че сега трябва да го спрете, за да започнете психотерапия. Уместно е това да стане в нейният ход, когато вече имате алгоритъм и опит с овладяването на кризите.

Ще допълня отговора си с още един факт който ще ви успокои и вас и другите с подобни оплаквания които си мислят, полудяват. Така нареченото полудяване или психоза в деветдесет и девет процента се дължи на едно заболяване-шизофрения. Причината за нея е нарушение на хормона допамин. За това и лекарствата, с които се лекува шизофренията, повлияват допаминовите рецептори. Бензодиазепините, в частност при вас ривотрила, не повлияват допамина. Така че ако бяхте с психоза той не би ви действал. Нека всеки, който има вашите притеснения знае – когато получава облекчение от лекарства със зелена рецепта не е болен от шизофрения и не полудява. /лекарствата за лечение на шизофрения не предизвикват зависимост и се дават с обикновена рецепта/

Здравейте! Въпросите малко започнаха да се повтaрят. Казвате, че сте чела внимателно форума, но в него аз отговорно заявявам, че средно стандартно ПР се лекува 6 до 8 сесии, когато не се употребяват лекарства. Е добре, имате натрапливости, нека увеличим сесиите двойно. Ако кажем, че сесиите са 2-3 пъти месечно, разделете 16 на техния брой (2 или 3) и ще имате срока, за който можете да бъдете излекувана. Подчертавам, че това са срокове за хора, които са наистина мотивирани и желаят да положат усилия за справяне със страданието си. От антидепресантите ви е ставало лошо, защото те не влияят на тревожността и можете да ги пиете колкото искате, без ефект. Транквилизаторите, в случая ривотрил, наистина успокояват, защото блокират адреналиновите рецептори, но ще ви направят със сигурност наркоман при продължителен прием. Искам да подчертая от дългогодишната си практика в психотерапията на ПР, че с това състояние не се е справил само този, който не иска. Има си алгоритми, отработени от години, за овладяване на страха. И аз наистина не мога да си обясня основанието на някой разумен човек да остане в това състояние месеци и години, без да потърси компетентна помощ и да живее живота си спокойно. Като психиатър мога категорично да кажа, че нямате психоза. Наистина се касае само за невротично разстройство, но то няма връзка с шизофрения, БАР или друго психотично заболяване. Искам отново да подчертая: между невротичните оплаквания на хората с ПР, ОКР, фобии и т. н. и истинските психични болести НЯМА нищо общо и те не могат да доведат по никакъв начин до разболяването от шизофрения. Шизофренията има съвсем друга симптоматика. Пиша го, защото знам от пациентите си, че при някои основния страх е, че имайки невротични оплаквания, са болни или ще се разболеят от шизофрения. Toва няма как да стане.

".... ВЪПРЕКИ ПРЕКИТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ НА ТЕЗИ СПЕЦИАЛИСТИ; ИЛИ ПЪК ,ЧЕ ТЪПЧА НА ЕДНО МЯСТО." Трябва да опишете какви са тези преки интервенции, защото може аз или другите колеги да ви препоръчаме такава интервенция, която явно при вас не работи. Това е загуба на време за нас самите. Затова опишете тези "преки" интервенции и специалистите от форума ще ви отговорят.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9697 Тук има подобно запитване. Отговорил съм. Само ще допълня,че адреналина се отделя не само при отрицателни събития. Той се отделя и при положителни -така наречениет ,,положителен стрес''. Той ви прави разстройството. Без да съм критичен, не мисля, че психотерапевта ви знае точно какво прави само говорейки си с вас. Има конкретни психологични техники, които да доведат до овладяване на нещата. Не казвам, че е лесно. Подчертал съм го и в онази тема, то с годините става като навик. Но съм го правил с хора, които са мотивирани и искат наистина да се справят с проблема.

Сitat -Ако имаш Обсесивно-компулсивното разстройство, означава ли, че си психично болен? Toва означава,че всичко в мозъка ви е напълно здраво. Нарочно Световната здравна организация замени думата невроза с разстройство.Търсеше се подчертаването на това ,че не е заболяване. Сitat -Изпитвам наистина голямо чувство за вина пред детето си, че ми се въртят такива натрапчиви мисли, гузен съм все едно наистина съм желал нещо лошо. Казаха ви ижена ви и брат ви –всеки е имал такава мисъл, проблема е ,че вашата напрегнатост е висока и я фиксира. Citat- Понеже цяло лято съм на морето, предполагам, че плуването би помогнало и изобщо спорта? Плуването е най-подходящият спорт. Citat -Ако съм разбрал правилно, това че не им обръщаш внимание е най-доброто средство Да ,но това -да не им обръщате внимание е възможно когато сте спокоен.Под стрес ли сте ще е трудно, вече разбрахте защо-те увеличават неприятните усещания на стреса и инстинтивно човек тръгва да ги бори.А напра ви го........спиране няма.

Aз мисля, че тази тема е много тежка, за да бъде подложена на коментар. Представям си как някой, страдащ от шизофрени, ще я чете. Не мисля, че ще се чувства добре. По същият начин би се чувствало и дете, чиито родител е болен. Не бива и много да се доверяваме на статистиката. Точно изследването на проф. Миланова беше много остро атакувано от доктор Петър Маринов в сайта на Софийският университет. За жалост след няколко дни модераторите го изтриха. Аз ще си позволя да цитирам ,, Ръководство по психиатрия’’ под редакцията на академик Г.Морозов- „Вероятността за развитие на шизофрения при един болен родител е 6,1 % , при двама 12 ,2 ./ в други учебници съм срещал и по ниска вероятност/ При пристъпната шизофрения в 39,1% се касае само за един единствен пристъп в живота /при 15 годишно проследяване/ Два пристъпа са наблюдавани в 35,7% от болните .Следователно при тази шизофрения при 74 % от болните могат да се очакват не повече от два пристъпа с различна степен на изменение на личността. В 13,65% те са леки , в 72,5% средно тежки и едва при 13.9% те са тежки, с пълна социална дезадаптация. При психотичните форми 58% от болните запазват трудоспособността си . Мисля, че всеки случай е уникален и не може да си позволим дори като специалисти да го коментираме, ползата от дискусията би била много по-малка от нараняването, което без да искаме бихме причинили на болните и роднините им. Аз самият имам много лични наблюдения, но по горната причина не бих си позволил да ги изнасям и коментирам. Вярвам в Бог и мисля, че без неговото участие никое дете не би се родило.

Citat -Благодаря Ви много за отговора, доста ме успокои и аз мисля, че възможно да е от преумора също защото наистина работя почти денонощно и то доста отговорна работа и постоянно съм под стрес. Като специалист ще кажа,че в момента проблема не са натрапливите мисли които имаш понякога.Проблема е в това,че си постоянно под стрес.Той трябва и ще ,,избие ‘’по някакъв начин.Дали ще са натрапливости, пристъпи на паника , високо кръвно и т.н. това ще стане. Искам да разбереш добре, ако ти сега отидеш при психотерапевт и работите за овладяването на тези натрапливи мисли без да минимизираш стреса нищо няма да постигнете.Да, те може да изчезнат, но стреса веднага ще даде друг не по-малко мъчителен симптом. Тогава трябва да ходиш за него, после за следващият и т.н..Нещата които би трябвало да се направят с помощта на психотерапевта е да се работи за промяна която да доведе до намаляване на стреса , от там нататък всичко ще си дойде на мястото. Ще избързам и ти кажа,че когато обяснявам това на клиентите си те бързат да отговорят ,, Обстоятелствата са такива, живота е такъв ,че няма как да го намаля’’ .Това не е така, стреса зависи не от външните събития / имам предвид психичният стрес, защото има и физически и той си зависи от физическите фактори-студ, топлина , преумора и т.н./, а от нашата преценка за събитията.Тоест от мисленето, психотерапията цели промяна точно е него. Citat -От както го мисля товя съм говорил с брат си сестра си и дори с приятелката си и тримата ми казаха, че и те са имали такива мисли и просто отшумяват след няколко дни. Да така е, но понеже ти си напрегнат от стреса тези мисли те донапрягат още повече и всъщност ако се замислиш напрежението те кара да започнеш да се бориш с тях.Така искайки да махнеш напрежението в тялото си ти започваш борба с мислите, но тази борба води до отделянето на още повече адреналин -той е отделя винаги когато има борба дори и умствена-и увеличава напрежението.Увеличението още повече те кара да се бориш и се получава един кръг от който понякога трудно се излиза. Citat -Четейки тук във форума пише, че не трябва да се борим с тях, а да ги приемем. Това че се опитвам да не мисля за тях борба ли е? Защото ако си кажеш стига глупости и си отклониш вниманието е доста по лесно, отколкото да се опитваш да си обясняваш, че това са някакви си мисли породени от това и онова. При мен по скоро се получава това, че ме е страх да не изпадна в такова разтройство и при удобен момент предполагам на слабост си казвам сега ако взема да си мисля пак глупости примерно за детето ми и започвам да си обяснявам и умувам, че никога и за нищо итн... Приемам това което си написал пак като вид умуване и затова ще бъда кратък. Първата стъпка е минимизиране на стреса.Ако само тя не помогне се използват различни техники които са много индивидуални и нещо което ще работи за един, ще е напълно неприложимо към друг.Писал съм го и преди –при натрапливостите за разлика например от фобиите няма универсален механизъм който да се използва и всичко да стане ОК.Много е индивидуално.Но все пак основният механизъм е минимизиране на стреса.В повечето случаи подобни на вашият това е напълно достатъчно.

Определено това са натрапливи мисли, породени от стреса-в случая по –скоро физически.Не може да говорим за сериозно разстройство, а за сигнал ,че трябва да промените нещо в живота си-например да не се уморявате толкова и не препивате. Защо са насочени към близките?Натрапливите мисли няма да се преживеят като такива ако не застрашават нещо ценно за човека –било някой от близките му, било някоя морална ценност. Например мисълта,че може да размажете и убиете хлебарка за вас не може да добие натраплив характер.В нашето общество това е прието.Докато за един сикх в Индия тя може да бъде натраплива понеже за него убийството на каквато и да е твар е грях. Много често мои пациентки са споделяли ,че има натрапливости,че спят с бащите си , или синове с майките си .И това не е поради някакъв Едипов комплекс, просто в нашето общество това не е прието. Един жител на древен Египет не би могъл да има такива натрапливости, там това се е приемало за нормално.В Рим също. Така,че съдържанието няма голямо значение в голямата си част тое културално обусловено. Важното е,че то трябва да е нещо което е максимално неприемливо за човека.Иначе няма как да стана натрапливо-всъщност отказа да го допуснем и нашата борба с мисълта я прави натраплива. Ти сам си го написал – Имам случаи които ако си помисля нещо подобно просто си казвам знам ти капана и си отклонявам вниманието. Проблема е,че не винаги си го казваш и започваш анализа, тогава става зле.

Monа , грешиш. Това,че си с психично заболяване и диспансеризиран не е пречка да сключиш граждански брак. Невъзможно е само ако си поставен под пълно запрещение. Това се прави изключително рядко. Хубаво е обаче партньора да бъде уведомен за заболяването и то му бъде разяснено от психиатър. В противен случай –ако не уведомен може да използва това като основание за разтрогване на брака. За децата-има разлика между шизофения и шизофрения .В смисъл в тежестта и. През последният месец двама човека с лека форма на шизофрения се съветваха с мен по този въпрос, заслужава ли си да имат деца при риска и те да са с такова заболяване .След като добих представа за наследствеността в рода и проявата на заболяването при тях аз чистосърдечно им казах ,че тези 4 процента вероятност не бива да са пречка пред това да имат свое дете. Но това е наистина преценка съобразена с индивидуалната ситуация.

Прегледай и тази тема: Страх от смъртта

НЛП е създадено върху основата на работата на трима психотерапевти.Единият от тях е основоположника на Гещалт терапията -Фриц Пърлс.По същество НЛП е усъвършенствало и направило по-ефективни /благодарение идеитеите на Милтън Ериксон/ основните техники които Гещалт терапията ползва.

Голяма част от нещата които ви описвам прочетох в тази книга още през деветдесетте -Семейството и как да оцелеем в него. Практиката ми просто ги потвърди. Книга от която можете да започнете е -Теория на избора-Уилям Гласър .Автора е много известен и уважаван психотерапевт -той е създател на психотерапевтична школа-Терапия на избора. Извинявам се за закъснението на отговора ми!

Шанса при наследствена обремененост с един родител не е 10%, четири процента е. Това е наистина малка вероятност. За всички други тя е 1%.

Koгато ние, лекарите, не откриваме никакви промени в органите -тоест те са здрави ,но има страдание, го наричаме функционално .Най -често в основата е стрес , преумора -физическа или психическа , тревога и т.н..Болест в случая няма и наистина спокойно може да се обърнете към хомеопат.

Много интересни въпроси, ще се опитам да им отговоря. Цитат: Първо ще кажа, че за моя голяма изненада този път той ми се обади. Едно нещо искам да попитам - казвате, че сигурно имам ниско самочувствие и че ме избират мъже, които са с такова. Това, ясно, че не е добре, но толкова ли е фатално, защо питам." Не знам какво се разбира под фатално, но във всеки случай не е никак полезно за която и да е връзка. Част от проблема е, че човек с ниско самочувствие не само привлича, но и активно избира хора като себе си. Той подсъзнателно избягва връзка с човек, който има добро самочувствие и дори когато такъв се опитва да установи връзка, си намира оправдание да я избегне. В редките случаи, в които започне една такава връзка, , с голяма вероятност тя е обречена на провал. Причината е следната - човека с ниско самочувствие, който не се харесва, знае това и когато е харесан от другия, най – често реагира по два начина: - Отказва да приеме, че е харесван заради това, което е. Започва да си мисли, че другият е с него поради други причини - пари, власт или каквото и да е. Това, разбира се, не го прави щастлив. Често се появява и ревност - щом аз не съм хубав-а( или друго), той ще си намери друг а мен държи само заради изгодата. - Приема, че е харесван, но мисли, че това е грешка, заблуждение и непрекъснато се стреми да се преструва, само и само да угоди на някаква въображаема представа за това какво хресва партньора му. Всъщност той играе роля и не е себе си. Рано или късно това уморява, защото страхът, другият да не разбере заблудата и го остави, е голям. Тук идва и опита другият да бъде контролиран, да бъде само с него, да не ходи никъде, защото може да срещне по – добър. В първия случай човека ревнува, но не е толкова уплашен –той знае, че все пак облагата задържа партньора при него. Докато във втория случай страхът е водеш, не ревността. Последствието и от двата вида поведение е разпадане на връзката. Цитат: Ниското самочувствие на човек ли е решаващо за връзката му с околните? Разбира се има и други фактори, но сама разбирате каква е неговата роля. Ниското самочувствие и на двамата в една връзка я прави нещастна, но и много стабилна. Цитат: После, ако ниското самочувствие се дължи на някакви възприятия в детството, излиза, че нито аз съм виновна, нито той - партньорът ми - за това. Излиза, че аз ще го изоставя заради начина, по който неговите родители са се държали с него ....нещо като чувство за вина също има у мене, аз го осъзнавам." Ниското самооценка на човека се формира в процеса на възпитанието и причина за това са родителите, но тук не може да се говори за вина, защото всеки пълнолетен човек има избори и ако осъзнае, че проблем му е ниското самочувствие, негов избор е да го повиши, а не да обвинява родителите си за това. Така че ако ставаше дума за 17 годишно момче, аз бих искал да се видя с родителите му и бих бил доста критичен. Но сега... Цитат: " И не, не мисля, че той е единствения мъж, нито, че ще остана сама, напротив, наскоро имах един човек около мен, с който имаше интересни възможности, ако мога така да се изразя." Ако човекът е със стабилно самочувствие, вие най-вероятно няма да го изберете. Ако го изберете, вероятно ще се получи една от горните две ситуации. Цитат: "Липсата на самочувствие ми е в областта на външния вид единствено, и то точно затова ми е било толкова болезнено да чуя нещата, които чувах от него през това време." Ще кажа само, че нито гърдите ви, нито бричовете, нито цвета на косата, нито ръста има значение, защото каквито и да са те, той щеше да намери нещо друго, с което да ви унижи. Избрал е тези качества, защото явно и вие не ги приемате и така ви наранява. Но ако вие ги харесвахте, той би спрял да ви говори за тях, защото нямаше да има реакция от ваша страна. Цитат:"Не искам повече да ви досаждам, интересно ми е гледището на психолога за това, човекът с ниско самочувствие, в нашия случай - който си го изкарва на околните понякога, непременно лош човек ли е или такъв, от който всички трябва да бягат?" Не! Разбира се, че не. Щом има кой да го търпи. Всичко това са разсъждения „по принцип”, те може да не се отнасят към вашия случай. Но има нещо, което е за вас. То ще ви обясни и защо връзката ви ще бъде трайна и винаги ще намирате оправдание за неговото поведение.. Искам да се поставите за момент на негово място. Представете си, че сте човек с ниско самочувствие, който поддъжа връзка с друг, с още по-ниско такова и тази връзка му подхранва егото. Отделете няколко минути и си представете тази ситуация. След това си представете, че „другия” иска да ви напусне. Как ще реагирате и бихте ли го позволили? С опита си да ви напусне, той буквално ви убива и без това ниското самочувствие. Сега разбирате защо приятелят ви няма избор, той трябва да ви се обади. Вие също нямате голям избор, защото вашия приятел е по-малкото зло от това да бъдете сама, така че ще откликнете и ще се съберете. Тъй като и двамата вътрешно не се чувствате удовлетворени от връзката, разделянето и събирането ще продължи. Отново ще споделя лични впечатления, които отново вероятно не се отнасят до вас. Ако мъжът е с много ниско самочувствие, това да доминира само над една жена, често не го задоволява и си намира още една или повече, които му позволяват да прави това с тях. Скоро имах пациент, който буквално беше полудял от гняв, че една от трите му любовници бе разбрала за другите две и искаше да го напусне. Причина за гнева му бе не това, че я обича, а защото страдаше егото му и това, че остава с две любовници го влудяваше. Не можах да му помогна.

/Отговора ми бе написан сутринта, но поради проблем с нета го пускам сега.Той просто допълва това което е писал Орлин/ Разбирам те напълно, проблема е много неприятен и сериозен-виждал съм както студенти, загубили права само защото не могат да се явят на изпит от страх ,че ще се изпуснат, така и хора на средна възраст не реализирали потенциала си поради тази причина. Ще ти поясня за какво става дума: Чувала си израза ,,Напълнил гащите от страх''. Този израз наистина е изведен от практиката и страхът благодарение на хормона адреналин, който стои зад него, наистина предизвиква изпускане на тазовите резервоари и разстройство. Как всъщност се получават оплаквания като твоето? Те са характерни за по-притеснителни и емоционални хора, които са склонни да се поддават на стрес. Стресовата реакция се прави точно от адреналина и той променя физиологията на целия организъм, давайки различно изразени оплаквания. При част от хората основното оплакване е точно това, страх и то напълно реален, че ще се изпуснат в гащите и то пред хора. Страхът е основателен, защото адреналина предизвиква наистина позиви за дефекация, които понякога не могат да бъдат удържани. Причината за това се знае наистина от скоро. До преди 2 години се смяташе, че позива се предизвиква по чисто механичен път – адреналинът свива коремните мускули и червата и всичко, което е в стомаха и червата трябва да излезе навън. За това част от хората имат позив за повръщане, при друга - дефекация и разстройство. Днес се знае,че има и друга причина за оплакването ви -всички бактерии, които са в червата ни имат рецептори за адреналин. Когато той се отдели, размножаването им се стимулира и те втечняват чревното съдържимо. То вече не е много твърдо и по-лесно притискано от свитите мускули и черва, тръгва надолу. Така че страхът е реален и веднъж, когато се появи, се самоподдържа - предполагам, че още преди да излезете където и да е, вие започвате да си мислите, че може да ви се доходи и да се изложите. Адреналинът веднага започва да се отделя и стимулира на чревният проце, което води до реален позив. Парадоксът е, че всичко в стомаха и червата ви е нормално, нямате никви болестни промени. Ако отидете на гастроентеролог, той най-вероятно ще ви каже,че имате синдром на раздразнено дебело черво - всъщност това е процеса, който аз ви описах. Лекарствата, които се дават за лечението му, обаче не неутрализират ефекта на стреса и адреналина за това и лечението му е практически цял живот. На един етап след няколко години се получава един траен спазъм на червата с редуване на разстройство и запек и постоянна тежест в долната част на корема -ляво и дясно. Какво трябва да се направи? Онзи ден участник във форума ме пита за взаимоотношенията, които има с партньора си. Отговорих му, но писах, че макар и по-трудно, той може да се справи сам. Проблемът не е спешен. Тук нещата обаче не са така. Трябва да се пристъпи към решаването им веднага, защото колкото повече се чака, толкова повече те се превръщат в неврологичен рефлекс и стават като навик, без стреса вече да играе водеща роля. Какво може да направиш сама – всичко, което е описано в сайта за справяне със стреса – спортуване, релаксация , промяна в мисленето и т.н..Тъй като нещата са от година съм скептичен, че по този начин може да се реши окончателно проблема. Според мен трябва специфична психотерапевтична помощ.

Здравейте! С доста жени във вашето положение съм работил, а и в момента две от пациентките ми са така. На базата на опита си ще направя нещо като обобщение, знаейки, че не всичко от написаното се отнася до вас.Какво е общото между всичките ми клиентки, попаднали в такава ситуация? 1. Независимо как изглеждат тези жени, красиви ли са или по - малко хубави, те не се харесват. Смятат, че не са достатъчно хубави и няма кой да ги избере за партньор. Разбира се има и такива, които не се приемат по-скоро като характер или смятат, че нещо в тях е дефектно - например не са добри в секса и т.н.. 2. Най-често те не се разбират добре с майка си и баща си и в стремежа да избягат от тях са готови да се свържат с първият мъж, който им обърне внимание. Обикновено това не е подходящият човек и по-долу ще поясня защо. Естествено скоро момичето или жената разбира, че изборът не е най-добрият, но вече или детето е дошло, или мисълта, че не може да си избере по-добър мъж и ще остане сама, я кара да се държи за него като удавник за сламка. Освен това започва и самозаблуждението, че той ще се промени. Когато търпението се изчерпи, последва радялата. Така жената се озовава сама с детето и самочувствието и е още по- ниско. Тъй като тя не се приема напълно и не се чувства комфортно сама със себе си, започва почти веднага да търси нов мъж. Този път той трябва вече и да е подходящ за баща на детето и.Следващият избор често е още по-неподходящ. Причината за това е следната: всеки човек излъчва сигнали, които другите четат. Сигналите, които тази жена излъчва са на човек, който не се уважава достатъчно и няма самочувствие./образованието и парите нямат никакво значение, повечето ми клиенткиса образовани и с материален статус над средния/. Излъчвайки посланието на слабост, жените стават жертва на него, то много добре се разчита от мъжете и то точно мъжете с ниско самочувствие .Те подсъзнателно си търсят такава жена, защото пред нея могат да се покажат колко са силни /мъжкари/. Жената, разбира се, се радва,че някой и е обърнал внимание и без да се замисля приема мъжа - все пак не е сама. Но това е партньорство, в което, за да задоволи собственото си самочувствие, мъжът трябва да унижава и обижда жената.Така се чувства силен и значим. И той го прави. Разбира се, тя го търпи до време и го напуска. Но страхът да остане сама се връща и започва да го търси отново. Получава се един омагьосан кръг – с него не се чувства добре, но сама също е зле. Страхът, че годините си казват своето, че детето се нуждае от баща, я карат отново и отново да се обажда и да се събира с този човек. Обикновено неща продължават години и никой не е щастлив - нито жената, нито мъжът до нея. За него тя наистина е само компромис и когато и казава ,че не я харесва , че от нея нищо не става той е убеден в това. Въпроса е,че на него също не му стиска да си избере друга жена, самочувствието което демонстрира пред пациентката ми е само маска зад кото кие собственото си ниско самочувствие.Приятеля на една от клиентките ми след поредната раздяла беше вдигнал кръвно и приет в болница. ,,Друг път бих приела това за знак ,че той ме обича-каза ми тя - но вече знам ,че всъщност той се плаши от това от което до скоро и мен ме беше страх, че ще остане сам.А, и разбира се и това ,че няма пред кого да се прави на важен и захранва самочувствието си ще му липсва много'' Ще отбележа и един друг по- рядък сценарии. Някои от жените попадат и на свестни мъже, но в стремежа да не ги загубят, се опитват да ги контролират и управляват. Правят им скандали, искат да ги откъснат от средата и в крайна сметка мъжът ги изоставя. Лошото в случая е, че повечето от тези жени не могат да си вземат поука от случващото се и поведението им се повтаря.Резултатът обикновено е по-лош. Трябва да се отбележи,че всеки неуспех все повече ги кара да се самоподценяват и намалява шансовете им да си намерят подходящ съпруг, с който да са щастливи. Много често такива пациентки искат много категоричен отговор от мен какво да правят –да се разделят ли с мъжа или да останат с него . Моят отговор не би им свършил никаква работа, защото дори да ме послушат и да се разделят, самооценката и самочувствието им е същото и следващият избор няма да е по-различен. /Това се отнася и до Клара- преди мен Веселин и дава съвет да остави приятеля си , но ползата няма да е голяма, ясно защо/. Първо жената трябва да се чувства уютно сама със себе си, а това става само когато самочувствието и се повиши и тя осъзнае собствената си ценност. Това може да стане по-два пътя, единият е по –бавен и болезнен- има достатъчно литература и съвети как това да се постигне самостоятелно. Вторият път е бърз, значително по-лесен и не толкова скъп –да се потърси помощта на психотерапевт и нещата бъдат постигнати с негова помощ. Обикновено вторият вариант се избира от жени, които са малко над 30-те. Те са добили вече достатъчно болезнен опит и той ги мотивира да търсят бързо и ефективно решение. Освен това детето расте и те проумяват колко полезно за него е да има и баща. .Не знам доколко нещата съвпадат с Вашето положение, но това са вариантите на поведение, които е разумно да изберете, за да си решите проблема веднъж завинаги. В случая аз наистина не давам съвети за раздяла или продължаване на връзката, но предлагам на клиентката в подобна ситуация, да напиша на едно листче това, което ще се случи след 3-4 месеца психотерапия. На листчето пише "ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!’’След това го запечатваме и и го давам за го отворим, след като предсказанието ми се сбъдне.До момента прогнозата ми винаги е била точна. Няма и как да не бъде, един силен и уверен в себе си човек /какъвто става клиентката / не може да живее повече в тази ситуация.

Какво е психотерапия? Колкото терапевти, толкова и определения ще срещнете. Психотерапията е взаимоотношение и като всяко взаимоотношение е успешна, когато и двете страни са удовлетворени. Съществуват много терапевтични школи, сред които когнитивната, бихейвиористката, аналитичната, хуманистичната, гещалтната. За постигането на положителни резултати няма значение коя точно се прилага, важно е взаимоотношението пациент — терапевт. Макар до известна степен да е полезно да знаете на какъв тип терапия ще бъдете подложени, първото и най-съществено условие е доверието ви в психотерапевта. На моменти в хода на лечебния процес вероятно ще сте сърдити или разочаровани от него (това е нормално), но доверието трябва да е неизменно налице. Не по-малко важна е и компетентността. В тази област опитът е от голямо значение. Психотерапевтите са хора. Хората правят грешки, следователно и психотерапевтите не са застраховани. Звучи парадоксално, но е по-лесно да се довериш на някой, който признава, че е сбъркал, отколкото на такъв, който е убеден, че винаги е прав. Психотерапията е преди всичко и най-вече процес. В много отношения тя е аналог на живота. Най-лесният начин да вникнем в същността й е да си представим двама души, терапевт и пациент, които заедно фокусират вниманието си върху живота на дадената личност. Този вид внимание и концентрация могат да бъдат много силни. Често пациентите изискват само внимание, което също може да има лечебен ефект. Но за добрата терапия е необходимо нещо повече. Във всички случаи компонентът обучение е съществен. Понякога подходът е директен и терапевтът наподобява учител. Друг път е по-завоалиран и обучението е индиректно. Процесът на промяната обаче трябва да включва непременно обучение, възприемане на нов начин на съществува не и действие, премисляне и преструктуриране на менталните схеми. Мнозина искат от психотерапевтите си да поемат отговорност за живота им. Това е несъвместимо с добрата терапия. Тя нито дава съвети, нито решава проблеми, нито взима решения, въпреки че понякога всички тези елементи присъстват. Би било лоша услуга, ако пациентът бъде превърнат в безпомощен и зависим от терапевта индивид. Важно е да му се помогне да стане независим. Другите цели на психотерапията може да са свързани със зрелостта, ефективността, самоконтрола и по-доброто самочувствие на човека, но независимостта му, възможността да мисли и действа самостоятелно е в основата на всичките й разновидности. Терапиите, насочени към добиване на себеуважение, се базират на насърчаването. Приличат на другите видове поддържащи лечения по това, че безусловното приемане и загрижеността са най-важната част във взаимоотношението терапевт — пациент. Това не означава, че терапевтът харесва всичко в пациента си, нито пък че насърчава всяко негово поведение. По-скоро приема целостността на личността му и го обнадеждава и възнаграждава за опитите му да възприеме ново поведение. Тази книга може да има психотерапевтичен ефект с това, че се опитва да ви научи на нов модел на живот, да ви въоръжи с нов начин да погледнете себе си и да ви предложи различни възможности за избор. Ако трябва метафорично да определя психотерапията, бих казала: добавяне на повече инструменти към комплекта ви, за да можете при всякакъв случай да разполагате с онзи, който ви е нужен, или пък на повече цветове в палитрата ви, за да обогатите изразните си средства и да творите още по-артистично. Може би най-важната мисия на психотерапевта е да насърчава}. Всички пациенти по един или друг начин са обезсърчени от себе си или живота. Изисква се смелост, за да дадете най-доброто, на което сте способни, в този луд свят. Насърчавайки пациента, терапевтът му предоставя сигурна почва, за да пробва нови идеи и нови инструменти. СУЗАНА МАКМАХЪН---,,ДЖОБЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ''

Здравейте! Така се получи, че натрупах много опит работейки с хора във вашето положение.Петнадесет години отговарях за психичното състояние на 3-4 хиляди души и тъй като живота си тече, средно един път месечно съобщавах на някого, че майка, баща, съпруга, дете, брат или сестра са починали /дядовците и бабите не ги броя/.И не само му го съобщавах , работех в с него за да може да се справи със загубата и продължи да живее. Това бяха млади хора -войници, на възраст между 18 и 28 години.Ние ги пускахме 5 дни за погребението и след това службата си продължаваше.Съветите който се опитвам да ви дам са изведени от работата ми с тях.Никак не е лесно да махнеш самообвинението от човек, който е искал от родителите си да му дойдат на свиждане, но бащата е катастрофирал и майката е загинала на място, а той лежи потрошен в болница. Нали се сещате ,че в главата на момчето се въртеше само една мисъл ,,Ако аз не бях настоявал, те нямаше да тръгнат за свиждането и щяха да са живи’’. Подобни мисли се въртяха и в главата на войника чиито баща получи инфаркт и почина в самото поделение, на този чиято майка пътувайки за клетвата се заби в едно дърво край Д.Дъбник и почина. Мога да ви изброявам още десетки били във вашето положение, но това не е важно.Важното, е че ние им помагахме наглед с елементарни и прости неща. Да, първото беше подкрепа и разбиране.Наистина е хубаво, че споделяте тук. Но, намерете и някого до вас на когото може да разчитате и който за кратко да ви послужи като опора.Повечето хора обичат да помагат, когато е за кратко. Второто беше те да не остават без ангажименти.Заетостта наистина помага. Третото бе да се им се помогне да спрат самообвинението и мисли от рода ,,Ако аз не бях ….това нямаше да стане’’. Не казвам, че ставаше лесно.Но, ставаше, защото всеки един от тях –всъщност всеки човек- има защо да се успокои и живее.Имате го и вие-най -малко заради детето ви. За това опитайте се да ме послушате, престанете да си задавате въпроси с които буквално се самоизмъчвате.Не сте виновна за нищо и всички освен вас го знаем.Ще го разберете и сама малко по-късно.Концентрирайте се върху настоящето и бъдещето. Все пак, ако наистина вярвате в регресивната хипноза, знаете, че смърт няма.

НЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ОТГОВОРИТЕ СЕГА. Умът ви е неспокоен, а неспокойният ум дава неточни отговори.Спрете да ги търсите за известно, успокойте се и тогава ще можете да разберете всичко това което искате да знаете. Приемете, че мъжът го няма/доколкото разбирам след ултиматуми ви това е било неизбежно/ и си направете план за това как ще живеете сега, утре и за в бъдеще. Този план няма да е по-различен от този който бихте си направили след заявлението, че не можете да живеете по този начин и той си е тръгнал. Как да се успокоите – най –важното е да разберете, че неспокойствието ви идва от въпросите които си задавате.Престанете за сега да си задавате сложни и абстрактни въпроси какво е душа , как да слушам сърцето или подсъзнанието и т.н.. Те ви напрягат допълнително. Насочете въпросите си и мисленето към настоящето и бъдещето и нека въпросите бъдат прости и ясни. Например –как да успокоя детето си- отговора е, като успокоя себе си , защото ние сме като скачени съдове –емоциите се предават . Как да успокоя себе си- като спра да се питам какво е станало , защо е станало и всичките други въпроси свързани със станалото като започна да отделям поне половин час дневно за спорт който ще успокои тялото и мисленето ми като на един следващ етап започна да медитирам редовно-сега когато мозъка е неспокоен сам да медитираш е трудно като поема отговорност да бъда спокойна за да бъде спокойно и детето ми И не казвайте, че не можете да направите тези неща, само преди час работих с жена загубила двете си деца, щом тя може да ги прави/първите три/ и вие можете.