д-р Тодор Първанов

Здравей Есен! /поста ми бе писан вчера но днес намирам време да го пусна и колежката ме изпревари, не го коригирам, той добре я допълва/ Ще ми се да изпразним очите от страха. За това ще бъда малко по-директен, но като психиатър с над двадесет години практика, бил и завеждащ отделение за Остри психози в голяма болница /в него се лекуват болните от шизофрения/, ще кажа, че пишете пълни глупости. Говоря за втората част - страхът ви да не полудявате и че сте болна от шизофрения. Четенето, ровенето в различни сайтове и самонаблюдението ви, ви кара да сте написали безсмислици, които аз просто нямам време да коментирам. Шизофрения и БАР са заболявания, които могат да бъдат диагностицирани само от лекар. Подчертавам, само от лекар и то психиатър, след щателно изследване /интервю/, наблюдение и сведения от поне няколко човека. Заболяването е достатъчно сложно, за да бъде диагностицирано дори от лекар с друга специалност. Съпругата ми е също лекар, но да си позволи да постави психиатрична диагноза като шизофрения или БАР, би било безотговорно от нейна страна и тя няма да го направи. Как тогава Вие си позволявате да поставяте диагноза на майка си, та и на вас? Нима знаете повече медицина от лекар с 23 години стаж? За мен това е безобразие и подценяване на всичките години труд, които всеки лекар е положил - щом можете от четенето в интернет да си поставяте диагнози, поставяйте си ги и се лекувайте. Да видим какво ще стане тогава. Искате да се успокоите - не знам точно как да го направите, но знам как може да загубите месеци и гори години в напразни тревоги - продължавайки да си мислите, че ще полудеете. Не че от мисленето и четенето ще ви стане нещо, няма , но просто ще живеете един нещастен, изпълнен с тревога и безпокойство живот. И когато станете на 80 години и се обърнете назад ще си кажете: ,,Боже Господи, защо загубих всичките тези години в напразни страхове правейки и себе си и близките си нещастни? Имаше там един доктор психиатър /визирам себе си /, той добре ми каз ваше, че нищо ми няма, но аз защо не го послушах?’’. Нe мога да не се спра на върха на глупостта в написаното, че мечтите имат нещо общо или са признак на шизофрения. Основният симптом на шизофренията е точно обратното - да не мечтаеш, разбираш ли колко глупости си си вкарала в главата, но просто нямам време да ти ги отбележа. Питаш какво да правиш с тревожността. Психотерапевтката ти трябва заедно с теб да изработи механизми на поведенияе, което да имаш, когато те обхване тревожността. Тоест, когато започне още в самото начало, преди да те е обхванала напълно /тревожността/, трябва да правиш нещо, с което да започнеш да я контролираш и минимизираш. Аз не мога да ти кажа как да го направиш - проблемът е, че има много начини, но за всеки човек са подходящи 2-3 и без да те познавам, би било безсмислено да ти давам съвет - той най-вероятно няма да проработи. Все пак бих ти препоръчал един разказ от Дж.К.Джером – но трябва да го четеш всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Едва тогава идва ефекта от него /разказът е в края на поста/ Разбира се може и да си представиш как преди години събрах при мен 3 жени, хипохондрички като теб. Едната си мислеше, че може да е болна от спин. Другата - от шизофрения, третата - от рак. Нямаш си представа какъв спор започна. Всяка искаше да е на мястото на другата, казвайки че нейният страх е най-лош и измъчващ. Първата си представяше как хората ще разберат за заболяването и ще я отхвърлят, представяше си даже как родителите и ще се откажат от нея. Втората искаше да е на нейно място казвайки, че все пак спин се развива с години и никой може и да не разбере за него, докато тя като полудее, всички ще разберат, ще ходи по-улиците, ще си говори сама и накрая ще я затворят в лудницата. А тя, горката, дори няма да го осъзнава. Другата, която си внушаваше, че е болна от рак направо избухна казвайки, че след като няма да осъзнава нищо, какъв все пак и е проблема. Докато тя не само може да умре от рака, но и това може да е много болезнено. Общо взето спора продължи в този тон без аз да се намесвам. Малко преди да се скарат обаче, не издържах. Тази, която се боеше, че може да е болна от шизофрения, буквално изрева:”Абе какво сте ми заразправяли, вие знаете ли какво е да си болен от шизофрения?”Не успях да въздържа и искрено се разсмях. Всъщност, жената както и ти, си нямаше понятие какво е шизофрения, беше прочела сумата и глупости и така уверено ги ръсеше все едно аз, психиатъра, не бях в стаята. След като се успокоих и обясних защо се смея, тя примирено каза: „Абе може да не съм болна от шизофрения, ама и на трите нещо дъската ни хлопа, щом може да се караме за тези глупости”. Така че, извода ми като психиатър е ясен - хипохондрична си, имаш си психотерапевт, работи системно с него и решавайте проблема. Всичко друго е загуба на време и напразно тревожене. За майка ти – същото. Не може да се постави диагноза без щателен преглед, но най-вероятно не е шизофрения –доколкото разбирам промените са започнали когато тя е около 40 годишна. Това не е характерно за заболяването. Надявам се, че поста ми е позлатил малко есента. Не забравяй схемата с четенето на Джером, тя също помага! Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се. Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен. Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен. Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта. Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното. Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение. Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите. После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина. В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина. Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него. – Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш. – Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести. После му разправих как бях стигнал до този извод. Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох. Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща. – Но нали сте аптекар? – възразих аз. – Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения. Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва: 1/4 бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа 1 разходка от 15 километра всяка сутрин 1 легло точно в 11 часа всяка вечер. И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш! Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен. Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”. Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел. – Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно! Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен. Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша. Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца. Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем. Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве. В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен. Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето. Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора. – Нужна ни е почивка – заяви Харис. – Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас. Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство.

Мотивът, който ме накара да напиша тази тема е желанието за Промяната. Предлагам първата стъпка да бъде следната: опитай се да ни убедиш, че имаш основателна причини да започнеш всичко това, което си нарекъл Промяна. Предлагам да не са по - малко от седем.

Здравей, Елф! Питаш- ЦИТАТ_ значи истинските екстрасенси са заявили един вид, че нямат силата да помогнат и са се отказали, докато шарлатаните са залъгвали. Обаче истинските екстрасенси са спряли до там, не разбрах дали са дали някакъв съвет на жената какво би могла да предприеме за да се освободи. По-точно те са казали, че опитвайки се да помогнат, могат много повече да и навредят. Ще поясня - когато магията е правена от ,,майстор”, тя си има много нива на защита. Нещо като много сложна бомба е и ако някой неопитен се опита да я обезвреди, риска от самовзривяване е огромен. Когато се прави магия тя не включва само човека, на когото се прави, но и този или тези, които биха се опитали да му помогнат като я развалят. Опитните екстрасенси точно това виждат и инстинкта им за самосъхранение ги спира да правят каквото и да е когато им липсва силата да се справят. А силата идва наистина от вярата и помощта на силите на доброто. Някои като Петър Дънов я имат явно. На други, като Ванга, подкрепата е давана от различни светци.Цитат- „Както вече отбелязах, Ванга бързо навлезе в нашия кръг от проблеми. Например тя се обръщаше към мен така: „А, това е онзи, който обича Свети Сергии!" Според нея всеки път, когато се срещам с нея, той ясно застава пред вътрешния й поглед. Започва с въпрос: - Почитат ли в Русия Свети Сергии? - Малко - отговарям, - предимно в църквата. Ванга: - Виждам манастир. (Потвърждавам, че в Троицко-Сергиевската Лавра се намират мощите на Преподобния Сергии.) Това е сърцето на Русия, той е голям пророк. Не е обикновен светия, а най-големият руски светия. С неочаквана енергия добавя: - Няма такава сила, която би могла да сломи Русия. Русия ще се развива, ще расте, ще крепне. И добавя, че това не са нейни думи, а на Свети Сергии. - Виждам - продължава Ванга, - той държи Русия като на длан. Виждам църква, издигната високо. Виждам хора с копия и шлемове. - Ванга - прекъсвам я, - ти описваш картина на Рьорих. - Каква е картината? - пита Ванга. - Тя не е много известна, защото не я показват. На нея е изобразен Свети Сергии, който държи в ръката си патриаршеската църква, символизираща Русия. Той благославя воините, участващи в Куликовската битка – виждат се в дъното на картината. Надписът под картината е: „Съдено било Преподобният Свети Сергии три пъти да спаси Руската земя. Първия път при княз Дмитрий, втория път при Минин*. Третия..." - следва многоточие. - Защо не я показват? - Заради пророческия надпис. Ванга сякаш се взира в далечината и продължава: - Картината е рисувана от четирима, които са дошли от друг свят. Малко хора знаят за картината. Трябва повече да научат за нея, всички трябва да знаят. Пазете картината като зениците на очите си. Тя е важен документ, най-голямото богатство на Русия. Не я изпращайте в други страни. Тя е предназначена само за Русия. Сякаш обобщавайки казаното, тя възкликва: -Този, който е бил Свети Сергии, сега е най-големият светия. Той е вожд на цялото човечество. О, колко помага на хората! Той се е превърнал в светлина, тялото му е светлина. из „ ЛЮДМИЛА И ВАНГЕЛИЯ”. /Книга на Валентин Сидоров/ Ще разкажа случай /ако съм го описвал, моля да ме извините/. Преди 15 -16 години моята позната, която можеше да навлиза много по-дълбоко в информационното поле /пиша вече в минало време, защото скоро си отиде от този свят/, се разболяла тежко. Минало доста време, докато се установи точната диагноза и както тя самата казваше, една сутрин лекуващият и лекар радостно влезнал в стаятa и казал, че вече диагнозата и му е ясна. Съобщил и името на една много рядка болест. На въпроса и как се лекува заболяването и отговорил, че за сега тази болест няма лечение . Губейки от ден на ден сили, позната ми решила да потърси помощ от екстрасенс. Отишла в дома на човек, някъде в Добруджа. Още с влизането си през портата /всъщност мъжът и я е носил / човекът, който бил някъде на около 60 години, започнал гневно и уплашено да вика по тях, давайки им знаци, че ги пъди. Познатата ми и съпруга и не разбирали какво им говори стареца-говорил е на търски, но чувайки го, дошъл синът му и им казал, че баща му им казва да си ходят по – бързо, защото над жената има толкова силна магия, че тя може да засегне и тяхната къща. Дошли толкова отдалеч, познатите ми го попитали все пак какво могат да направят и тогава с неохота той има казал, че на седемдесет километра от селото живее друг ходжа, който има повече ,,сила” от него. Ако искат да вървят там. Познатите ми отишли в това село и намерили един доста по – възрастен човек. Когато видял жената, той им казал:” Нека видим какво пише в Корана за теб.” Познатата ми му казала, че в Корана не може да пише нищо за нея, защото той е писан столетия преди тя да се роди. Но ходжата и казал :” Нека да видим.” Отворил корана и започнал да чете биографията и. Така познатата ми разбрала, че не случайно е попаднала при този човек. Накрая ходжата казал:”Сега аз ще се моля за теб и магията ще ти мине от 70 до 100 процента. Колко обаче ще е и аз не знам”. След това паднал на колене и с броеница в ръце се молил на глас в продължение на повече от два часа. Накрая станал и им казал, че може да си ходят. Познатата ми го попитала трябва ли да идват пак ,на което той има казал :”Не всичко, което е можело да развали магията е направено, ще ви мине в рамките на 70 до 100 процента.” Постепенно за няколко месеца, познатата ми се е оправила в рамките на 90 процента. Аз се запознах с нея няколко години по – късно и от заболяването, което и бяха установили, нямаше и следа. Така, че всяко нещо си има нива на компетенция и когато по медиите някой си прави реклама, че разваля магии, за мен това е шарлатанство. Тези, които наистина имат силата да го правят, са преди всичко духовни личности, които знаят, че лекуват със силата на вярата и пропагандират нея, а развалянето на магията е само част от общото лечение на душата.

Малка препоръка. По разумно е да искате да контактувате с хора които вече са се справили с проблема –независимо дали той е ПР, Агорафобия , ОКР или каквото и да е друго. Контактите с хора които не са се справили напълно не са най-доброто нещо което може да се направи в случая.

Здравейте! Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’. Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата. Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му. След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите. Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия. Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват. Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща. Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява. Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане. Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност. Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза. -О, аз знам каква е ползата - каза ми жената. Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното: „Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане. От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен. Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.” Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях. В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така. Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не? До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му. Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас. Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави. Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари. В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде. Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане. Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Ok.Значи отиваме на вариат ,,приемане''. Както казах, той също не е лошо решение.

Споделете как ще се развият нещатата.Виждате,че сайта се чете от много хора и написаното ще бъде полезно за всеки който има сходен проблем.

Здравейте! Мисля, че правило сте разбрала и схванала, че думите ми не претендират за някаква истинност и трябва да се приемат само като идеи, върху които да помислите. Може би моята реалност е малко изопачена, а и няма как да не е така. Проблемът е, че съм имал много пациентки в подобно на вашето положение, без значение дали навика е – да те побийват два пъти седмично, след което много да ти се извиняват и обичат; или е да е преспят с всички твои познати и непознати жени, кълнейки ти се, че е за последен път; или да си импотентен и да не може да правиш секс и деца, но да се кълнеш че идната седмица ще събереш кураж и отидеш на лекар и това да е години и т.н.. Навикът няма значение, важното е че тези жени не идваха на етап, в който да ме молят за съвет как да се лекува приятеля или мъжа им. Не, те идваха, защото проблема вече беше съсипал собствената им психика и невротичните оплаквания не им даваха мира. Те биваха като играч на рулетка, загубил огромна сума пари, но продължаващ да залага, знаейки, че няма шанс да спечели, но и че ако спре, трябва да се гръмне заради загубите. Мисля, че в темата за регресия съм описал една такава над 50 годишна жена която искаше решение казвайки ми ,, Не издържам вече. Децата ми пораснаха и вече ги няма, но мъжът ми си остана същото малко капризно, заядливо дете. ‘’ Те просто се бяха заблудили и не бяха направили това просто, нещо което ви съветвам –да поставят срокове и държат на тях. За това и загубите им бяха 5-6, а понякога и повече загубени години и разбито здраве. За съжаление това е реалността от която ви пиша, дори и в момента работя с подобни жени. И повярвайте ми никак не ми е леко. Понеже мнението ми се разминава с вашето и мисля, че сте разумна, а и за други които може имат проблема ви, ще продължа с разсъжденията си . 1. Цитат -Ами аз неведнъж съм му казвала, че няма да правя деца с него, ако не спре алкохола, и няма да го чакам цял живот защото "времето ми изтича". Така че според мен това е достатъчна причина. Той в такива моменти винаги се стряска, но дотам... Проблемът е в думичката ,,неведнъж’.’ Има едно изследване, което показва, че ако човек не промени дадено поведение след втората забележка, няма да го направи никога - в смисъл без някаква друга съществена промяна. В този капан неведнъж попадат най - често родителите – те повтарят едно и също и очакват детето да се промени. Няма, повтаря се само 2 пъти, след което се предприема нещо друго. За децата като мотиватор – съдите по женската психика, ние сме различни. Погледнете около вас мъжете - колко от тях можете да определите като хора с развит бащински инстинкт? Малко, нали? Бащиният инстинкт, ако се развие изобщо, се развива доста след раждането. Да се разчита на него като мотиватор сега е ….нереалистично. Всъщност, ако детето се появи, няма ли ангажиментите на приятеля ви да се увеличат? Няма ли вие, залисана в детето, да му отделяте по-малко внимание? Кой тогава ще го успокоява и подкрепя ниското му самочувствие? Наистина ли мислите, че мъж с- цитирам ,,,депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес’’няма да се бои от това да поеме отговорност и стане баща? Определено в случая детето е слаб мотив за промяна. 2.Цитат - А дали съм си дала срокове докога да го търпя - смешно е, но да - дала съм си грубо 2 години (сега съм на 28). (следващите редове пиша не като психотерапевт, а като лекар, работещ в клиника за лечение на репродуктивни проблеми) В цяла Европа се води разяснителна кампания относно това жената да бъде стимулирана да ражда между 22 -26 години. Проблемът не е в невъзможността да се забременее и по късно. Проблемът е в това, че много двойки имат заболявания свързани с невъзможността това да стане. Понякога се касае за банални инфекции, но има и тежки безсимптомни заболявания. Те се лекуват, обаче за това се иска време и точно тук е проблема-времето понякога е месеци и години, а и едно младо тяло се лекува много по-бързо. По тази причина се отделят много пари/не и у нас/това да се пише и говори в пресата и другите масови средства за оптимално първо раждане между 22- 26 г. Защото в момента средната възраст на първо раждане в западна Европа е почти 32 години. Така че ако наистина има нужда от лечение, жената ще трябва да роди вече на 34 -35 години, което си е рисково. Цитат - Въпроса е, ако не е спрял съвсем алкохола, но е по-добре по отношение на други неща, дали ще мога да го оставя? Никой не говори за оставяне - приемането също е решение. Тогава няма да се ядосвате и получите нервно разстройство.Но вие трябва тогава да си дадете срок –за колко време ще трябва да го приемете Цитат - Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него. Това е абсолютно вярно. Но не знаех, че е лоша позиция... Всъщност наистина понякога ми идва в повече аз да давам, да давам, а да не получавам толкова много в замяна Позицията е наистина лоша, защото вие не знаеш как да го правите. Но сте умна и предполагам сте си задала въпроса, защо терапевта му не ме е извикал? Най-малкото щеше да ви инструктира как точно да му помагате и вие сега не бихте писала тук и чела глупостите ми. За колко време си мисли той, че ще може да му помогне с 4 часа месечно, без да се включите вие, която сте непрекъснато до него? Всяка жена знае, че човекът, който може да успокои най-добре мъжа, е собствената му съпруга – приемам, че вие сте такава и без брак. Как един терапевт няма да използува този ресурс, наистина ми е чудно? Важно: Помолете, без да настоявате излишно, приятелят ви да пита терапевта си и на следващата среща да отидете и вие, като мотива е наистина да получите някакви указания как да помогнете в терапията и участвате в нея. Ако терапевтът се съгласи – това неминуемо ще ускори терапията. Ако не го направи, това може да означава или че не иска тя да протича бързо, или че е в задънена улица и сам не знае какво да прави. В случая вашият приятел също може да не се съгласи и това би било интересен повод за размишление от ваша страна. Така че, направете го! Нищо не губите, може само да спечелите. Цитат - , малко телевизия (но тук проблемът е, че четенето и телевизията вървят с бирата...). Това е трябвало да бъде обсъдено между вас тримата – вие, мъжът ви и терапевта, като би било възможно да смените начина, по който го правите или им намерите заместител. <BR style="mso-special-character: line-break"><BR style="mso-special-character: line-break">

Психотерапевта ти ще го направи. Той трябва, а и е длъжен да ти поясни какво е когнитивно-поведенческа терапия. Иначе може да се получи разминаване между нас и него .Мога да кажа само,че вида терапия е добър.

1. Психотерапията е планов процес. Тоест има определени строго структурирани стъпки, които в определен времеви интервал да водят до резултати, свързани с поставената предварително цел – в случая спиране на алкохола. С две думи, психотерапевтът на приятеля ви трябва да го е запознал с плана си за работа и сроковете, в които се очаква резултат. Това е задължително, защото приятелят ви е активна страна в терапията, все пак клиентът прави промените, не терапевта. От друга страна той плаща, а щом плаща, трябва да знае сроковете, за които се очаква резултата. Така сам може да прецени правят ли те двамата с терапевта си нещо или само си говорят. Искам да предупредя вас и всички четящи - ако плановете и срока не са налице, психотерапевтът няма стимул да работи ефективно, защото да приключи терапията, означава да загуби доход. Пиша ви това, тъй като 9 месеца по 4 сесии са си много време и е абсолютно необходимо вече да се поставят срокове пред терапевта. Така ако в техните рамки няма ефект - не се спре алкохола, самият терапевт трябва да прекрати терапията признавайки, че не може да се справи. 2. За да направи някой каквато и да е промяна, се нуждае от причина. И то сериозна. Интересно каква е сериозната причина, поради която приятелят ви ще трябва да се мобилизира и спре алкохола? Тя наистина трябва да е много, много сериозна. Ако това не е така, как ще го спре? Той и за това и не го спира. Няма сериозна причина. Както казва Ницше:”който има защо, може да преодолее почти всяко как”. Интересно ми е и вие самата какъв срок сте си дала да търпите това положение? Защото търпението в случая означава или липса на здрав разум или много ниска самооценка. / В рамките на шегата, май така извъртях нещата, че вие се нуждаете от психотерапевт, а не той. / Всъщност съм съвсем сериозен. Рано или късно той ще трябва да избира между вас и бирата, защото усещам във вас здравия разум. Аз мисля, че колкото по-рано бъде поставен пред категоричният избор, толкова по-добре е и за нег, и за вас. Така ако избере бирата, ще може да си подредите живота наново. Като казвам категоричен, не ме разбирайте веднага – но защо например да не поставите срок, в който той постепенно да намали бирата? Кой е казал, и че трябва напълно да я спре? Въпросът е да поставите вие самата срокове и ограничение на количеството. Направете го, нищо не ви пречи. Така той ще си избере – бирата или вас. Разбира се, че може и да избере бирата. В това няма нищо страшно. Представям си как аз бих живял с човек, който предпочита чашата пред мен. Всъщност бих черпил, че съм се отървал от него. 3.Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него. Това е много лоша позиция за здрава връзка или брак. Рано или късно ще се изтощите и станете нещастна. Казвате-Моите съвети имат много слаб ефект, или нямат; Ако сега, в началото на връзката ви, вашите съвети имат такъв ефект, какъв ефект ще имат те след няколко години? Повярвайте ми, ако един мъж не се съобразява в началото на връзката със жена си по такива важни въпроси, никога няма да го прави. Лошото е, че след време въобще престава да се съобразява. 4. Търсите втори терапевт, който да работи отделно по алкохолния проблем. Това е възможно само при едно условие: двамата терапевти са част от един екип. Т.е. те трябва да се познават, да имат еднакво мислене и се допълват. Втория терапевт трябва да бъде препоръчан от първия. В противен случай разногласието между психотерапевтите и школите може да доведе до по-големи неприятности, отколкото ползи. Има реална опасност приятелят ви да попадне в ситуация на дете, чиито родители не се разбират и му подават различни сигнали. Той ще бъде объркан. Мисля, че няма разумен колега, който да се съгласи да работи с клиент, който да ходи едновременно при друг, който да има различни възгледи. Съветът ми е: Тъй като сте разумна, алкохолната употреба на приятелят ви за вас е много по-голям проблем, отколкото за него. Поставете вие сроковете за решаването му. Бъдете категорична в тях. Нищо не губите. В единият случай ще имате съпруг, който не пие. В другият: ще сте се спасила от живота с човек, който цени повече бирата от вас. ПП: пишете- Обаче, тъй като лежащите в основата на алкохолния проблем причини са също много сериозни, малко по малко неговия терапевт спря да се занимава директно с алкохола, а сега третират неговото минало и депресия. Най-сигурният начин да си останеш с проблема е като започнеш да се ровиш в миналото. Миналото е толкова обширно, че с години може да се ровиш и останеш в него без каквато и да е полза. Много по-полезно е като се спреш на настоящето и бъдещето. Например знае ли той какво да прави, когато спре бирата? Задавали ли сте си въпроса –Какво ще правим вечер, когато той не пие? Как ще уплътнява той времето си ? Телевизия ли ще гледаме, секс ли ще правим, табла ли ще играем, ще спортуваме ли ? Трябва с нещо да запълните времето, иначе навикът си е навик, той ще се върне. Успех!

Здравейте! Психиатър съм ,но от години работя само с психотерапия и без лекарства. В случая обаче не мисля, че ще стане без лекарства, но от малко по-друга група- не тази в която е лексотана.Съвета ми е да потърсите психиатър, който да дойде у вас и прецени какво да му предпише.На баща си няма нужда да казвате, че е психиатър.Нека се представи за друг специалист.

Здравей! Колежката е дала правилни съвети. Аз бих искал да я допълня. Наистина се касае за натрапливи мисли и страхове. Те са нещо често срещано, когато един малко по- страхлив човек се сблъска с една по-стресова ситуация. Тя може да е реална или дори плод на въображението, това няма значение. Подходите за справяне са няколко. 1.Да не предприемете нищо специално и се опитате да се справите сама. Това е възможно, но отнема много време, понякога цял живот. Познавам хора които са го направили, но за мен всичките тези години борба и тревоги са излишно мъчение, имайки предвид, че проблемът е решим за няколко месеца. 2.Да отидете на психиатър. Аз самият съм такъв и ако бяхте дошли при мен преди 15 години бих ви дал лекарства. Те биха успокоили малко страха и напрежението, това би довело постепенно до намаляване или напълно отзвучаване на натрапливостите. Лекарствата, които ще пиете обаче, не биха ви направили по-смела или дали знания за по-успешно справяне със стреса. За това и след спирането им, попадайки в нов стрес - a това е неминуемо, животът е такъв, те биха се върнали. Тогава бих ви предписал отново хапчетата и общо взето по-голяма част от живота си бихте пили някакви лекарства, които да ви правят по-спокойна. Разбира се тези лекарства ще увреждат черният ви дроб, бъбреците и другите вътрешни органи. Сигурно и ще напълнеете и загубите либидото си, но това няма да ви притеснява, защото ще бъдете в едно по-спокойно състояние. 3.Можете да започнете психотерапия. Целта на психотерапията е да ви направи малко по-смела и стресоустойчива. Така ще можете да овладеете трайно натрапливостите и направите живота си доста по-различен от преди те да се появят. Всъщност тяхната поява цели точно това – да направите някаква промяна в себе си и живота си. Точно за това и медикаментите са неефективни, те не ви стимулират да промените каквото и да е. Тук нещата зависят от вида психотерапия и способностите на психотерапевта, но да кажем период от 1 до 6 месеца е реалистичен за решаване на проблема ви. 4.Съчетание между медикаменти и психотерапия. Не го препоръчвам, освен в случай, че първо се започне психотерапия и на нейния фон се даде лек препарат за успокоение. Но психотерапевтът много точно трябва да обясни, че давайки го, не лекува натрапливостите и начина на приема е или ,,при обоснована нужда” или за определен брой дни. Подчертавам –дни, не седмици или месеци, както предписват колеги. ПП. много хора се заблуждават, че цената на психотерапията е по-скъпа от лечението с медикаменти. Няма нещо по-далече от истината. В момента лекарствата които бихте пили са на стойност между 30 и 40 лева на месец. Психотерапията би струвала може би двойно или тройно. Но дори да е по 150 лева на месец умножено по максималният според мен срок -6 м. сумата би била 750 лева. При лекарствата сумата –нека приемем да е 30 лева -трябва да се умножи поне по 120/ десет години/ , а това прави 3600 лева.Разбира се, ако човекът е по-млад, годините може да са и 20 /имал съм такива пациенти/. Тук не включвам цената на лекарствата, които трябва да се пият, когато антидепресантите увредят черният дроб и бъбреците.Те са допълнителен ,,бонус’’ от избора проблема с натрапливостите да се решава с помощта на антидепресанти и транквилизатори. Лек ден!

Допълнение: За да видите как хората сами се програмират ще си позволя да цитирам два поста от друг сайт. Постовете са от жена която не харесва работата си и иска да я смени. 20.03.08 11:59 Но същевременно ме е страх - от друга по-напрегната работа, от нови хора, от работа в екип - досега не съм работила така и не знам дали ще се справя. Сигурно ако започна нова работа, ще се разболея от напрежение и безсъние. През ноември жената сменява работата си и това е неин пост от 11.12 08 година . От един-два месеца имам много неприятен проблем - в някои ситуации изпадам в ужасно състояние, блокирам, започва да ми се вие свят сякаш че всеки момент ще падна, китките на ръцете ми изтръпват, получавам сърцебиене и недостиг на въздух. Ходих на невролог, изписа ми 1-2 лекарства, които сега пия, но от време на време отново се чувствам така. Случва ми се обикновено като съм сред много хора - на работа например и се чудя как да скрия от тях какво ми е. Някой път и вечер вкъщи се получава така. А вчера бях на коледно парти с едни не много близки познати. Чаках го с нетърпение, радвах се, а като отидох, едва седнала на масата, отново се задъхах, сякаш взех да потъвам, ръцете и краката ми изтръпнаха, зави ми се свят, разтреперих се. Не можах да хапна почти нищо, въпреки че бях гладна, сякаш и гълтателният ми рефлекс беше блокирал. Мъчех се никой да не забележи нищо. Всички си говореха, смееха се, все пак си е парти, а аз не знаех къде се намирам. Взех успокоително и някак изкарах до края, но ми стана много мъчно, че не съм като хората, в компания с хора винаги съм се чувствала зле, но това снощи надмина всичко. Заради тази причина избягвам дори с колегите да се събирам и пропускам фирмените партита обикновено. Моля, дайте някакъв съвет, че ще полудея вече. Започнах да отслабвам дори, нямам апетит тези няколко седмици. Тук виждате как жената се програмира и декември думите и ще станат реалност –тя наистина ще има напрежение и безсъние , които са заложени в мислите и още през март.Нещо подобно става и със съпругата ви.

Здравейте, Като съпруг Ви разбирам напълно и Ви съчувствам. За съжаление като специалист ситуацията никак не ми харесва и ми е трудно да се ангажирам с пряка прогноза и съвет само на базата на написаното от Вас. Ще споделя разсъжденията си по ситуацията и с надеждата други, които са в подобно положение, да разберат това, което аз и Орлин повтаряме непрекъснато: психичните разстройства не могат да бъдат трайно лекувани само с лекарства./те дори забавят и блокират лечението/ Без психотерапия всичко се връща и то в много по-силна форма.(Това не се отнася за БАР и шизофрения- там медикаментите са задължителни) Според мен преди 5 години съпругата Ви, в резултат на стреса, преживян на работа, си е направила една силна и тежка дистресова реакция. Така, като описвате нещата, в нея са се породили дори параноидни идеи, което не е необичайно при тежък стрес, но все пак е рядко. Лекарят е дал добро медикаментозно лечение – флуанксолът е въздействал върху нереалните мисли и представи, а антидепресантът е повишил настроението/ Същото е могло да се постигне и само с флуанксол, но това е друга тема./ Вие сте се успокоили, мислейки, че съпругата Ви е излекувана. За съжаление скоро сте разбрали, че това не е така. Проблемът е, че стресът се отключва от мислите и по-точно от преценката на човека за дадена ситуация - съдържа ли заплаха за нас или опасност от провал. Преценката винаги е индивидуална и така това, което е стресогенно за Вас, мен изобщо може да не ме развълнува и обратното. В случая Вашата съпруга не е променила с нищо - мисленето и преценките, които дава на ситуациите са същите и не съвсем, защото тя вече знае, че е била болна, а това я прави още по- стресонеустойчива. За това няма никакво основание да се очаква, че на втората работа ситуацията няма да се повтори. Повтарям – да се очаква съпругата Ви да се справи успешно с новата работа е лишено от логика. Тя не е променила мисленето си. Закономерно нещата се повтарят и тя не устоява на стреса. Лошото е, че подходът за справяне остава същия - само лекарства. Трябвало е да се замислите – щом правим едно и също(лекарства) и изходът ще е един и същ. Закономерно идва и сегашната трета ситуация. Мисленето е същото, преценките са подобни и се пуска реакцията на стреса. Какво да се прави в момента? Ситуацията е такава: ако не успее да се адаптира към новата работа и напусне, самочувствието и ще падне още повече и шансът за следващ неуспех е по-голям. Аз лично бих препоръчал веднага да започнете психотерапия, като целта не бива да е непременно оставането на работа – това може да е невъзможно. Тя обаче ще и помогне да понесе „загубата” по различен начин, а не като провал и би я подготвило за следващ успешен опит да започне работа. Четейки поста ми, може да си помислите, че психиатъра, който е лекувал жена Ви, не го е направил добре. Това не е така. Лекарствата са адекватни на състоянието, в което е била. Те са помогнали за момента. Само е трябвало да добави, че без психотерапия, те трябва да се пият с малки прекъсвания цял живот или жена Ви да се примири с това, че няма да работи и ще бъде домакиня. Няколко уточнения : Казвате,, Че както казва притеснението и страхът идват някак отвътре и не може да ги контролира'' Не е така, ако наистина искате да я разберете, проследете мисловният и процес –какво си е мислила тя по отношение на работата, как е приемала факта,че вече два пъти не се е справила - тогава сам ще се убедите как тя се е програмирала сама и си е причинила тези страхове. Процесът е контролируем. Казавате:»Все още не е както предишните и състояния, опитва се да анализира да търси проблема да го реши логично за да се убеди сама,но лекарствата не и помагат и се страхувам да не се влоши.» Когато адреналинът, хормон на стреса, е пуснат, той блокира мисленето, затова и анализа не може да бъде направен пълноценно. Всичко това е трябвало да се направи преди тя да започне работа, сега е ...много малко вероятно да стане. ПП. Един апел на човек, който 22 години работи в областта на тревожните разстройства-Ако наистина искате да се справите трайно за цял живот, не прибягвайте първо към лекарствата.Те ви правят временно добре, но да се спасите от тях е много, много трудно. И в момента работя с две жени, които пият антидепресанти и транквилизатори повече от 10 години. Ефекта е – те пак не се чувстват добре, само дето като допълнения са станали и зависими . Така реално в момента трябва да преодолеем не само тревожността, но и зависимостта. Не че няма да го постигнем, но е трудно, наистина трудно.

Ako излезеш на улицата и срещнеш 100 човека, 10 от тях ще са хомосексуално ориентирани. /това посочва статистиката/. Е, и какво от това.Пречили това реално на някого? Не.На никого не пречи.Защо тогава да се притеснява и срамува човек който е хомосексуален? Не те разбирам? За теб- никой не може категорично да ти даде отговор хомо или хетеросексуална си.Може да е само отвращение от мъжете, имайки предвид изживяното.Това с времето или с помощта на специалист би могло да се преодолее.

Здравей! Това което те притеснява в момента са натрапливи мисли,че може да се самоубиеш. За специалиста е все едно тяхното съдържание,въпроса е,че човека страда и е нещастен. За съжаление проблема е многофакторен и изисква много психологична работа която не може да се извърши без помощта на специалист. Има много насоки по които би трябвало да се работи за се реши той. Ще посоча само няколко- -,,нямам цели и постижения, които да ценя и да ме карат да се чувствам полезен.'' - не мога да виждам нещата в перспектива -постоянно съм в някакъв филм в главата си. -от нетърпението ми -от омразата към себе си, -ниска самооценка Всичките тези неща ,а и доста други които сте написали водят до проблема и аз не виждам как сам може да ги преодолеете. Обърнете се към психотерапевт. Прочетете в сайта, по темата за ОКР има доста писано.

Няма да получиш паническа атака.Ще се успокоиш най-късно веднага след като самолета излети.Писмото ти ме кара обаче да мисля, че това ще стане още със сядането. Пиши след като се върнеш за да кажеш кога точно си се успокоила -още със сядането или чак когато е излетял.

Здравйте! Ако е писано от друг човек, би било по-подредено. Представете си, че вие сте другият човек и искате да навредите на тази връзка. Не бихте ли казали просто ,че си имате друга жена и трябва да го оставите на мира. Прегледайте постовете, които мислите ,че не са от него и помислете вие самата ако искате да разрушите тази връзка, не бихте ли го направили доста по-добре. Звучи ми като болест. Ако се касаеше за мой близък, бих го посъветвал да прекрати тази връзка.

Здравейте, Казано на медицински език, касае се за посттравматичен стрес, за преодоляването на което на първо място е психотерапията. Трябва да се обърнете към психотерапевт. Така ще можете да се справите по-бързо и без медикаменти.

Здравейте! Не знам какво разбирате под това някой да Ви подаде ръка.Ако е това да Ви успокои мисля си, че няма как да стане.Никой не може да влезе в главата Ви и промени мислите Ви.Ако можех с удоволствие бих го направил. Аз съм практичен човек и няма да губя и Вашето и моето време с напразни приказки.За това ще Ви кажа- ако това което пишете е истина – На 27...., тя беше щастлива........ Имаше работа, семейство, очакваше и първата си рожба. Животът бе хубав и изпълнен с очаквания...ехххх!!!! На 28 роди. Беше щастлива, ама наистина щастлива както никога до сега. може да се направи така, че отново да сте щастлива.Това няма как да стане обаче с ,,подаване на ръка’’, нужна е сериозна психотерапевтична работа. Проблема е решим.

В изречението --Твърдението не касае личността на терапевта, неговите умения и владеенето на техниките в самата школа.--има пропусната буква,,А'' -да се чете: Твърдението не касае личността на терапевта, а неговите умения и владеенето на техниките в самата школа.

"Това да се разбира ли, че не е важен видът терапия, а личността на терапевта?" Твърдението не касае личността на терапевта, неговите умения и владеенето на техниките в самата школа. "Клиентите не могат ли сами да изберат терапия според интуицията и проблема си? " По същата логика пациентите би трябвало да избират и антибиотика, който да приемат, кардиологичното лекарство, което да приемат и т. н. Ето, при мен идват хора със социална фобия, които искат да правят индивидуална терапия. Като специалист аз ги насочвам към групова терапия, защото тя е много по-ефективна, но те няма откъде да знаят този факт.

Статистиката показава,че за успеваемостта не е важен метода-всичките видове психотерапия имат сходна успеваемост.Важното е умениято на самият психотерапевт.Доколко той владее техниките които трябва да практикува.

Казват, че има две основни чувства – Страх и Любов и всички други са техни производни. Те са разположени на една права и колкото по- голямо е едното чувство, толкова по-малко е другото.От тази позиция омразата, завистта, гневът, самотата и т.н . се коренят в страха и той е вреден. Но страхът и производните му означават и нещо друго - липсата на любов. Като любовта не може да се дели на любов към нещо - когато я има, тя е любов към всичко. С нея изчезват и страховете. Обърнете внимание на въпросите които се задават към нас в ,,Психотерапия онлайн.” В над деветдесет процента от случаите те са поставени във връзка с някакъв страх, но за зад тях се крие липсата на любов. И това не съм го взел от книгите, просто виждам ежедневно: където има любов, няма страх и обратното – където има страх, любовта е оскъдна. С две думи – -аз приемам, че страхът е най-лошото чувство, от което произлизат другите негативни чувства -неговата проява е израз на дефицит в любовта -за да можем да възпитаваме децата си като балансирани личностир трябва да го правим с много любов, така страхът да не може да вирее в тях

Не видях въпроса ви тук и ви отговорих в темата за псих.болници.Ако има нещо неясно питайте.