Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Тодор Първанов

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    3029
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    361

Всичко добавено от д-р Тодор Първанов

  1. Здравей! Против принципите ми е да давам съвети във форума на непълнолетни.По тази причина ще бъда лаконичен.Това което описваш не е депресия. Съветвам те когато започне учебната година да се обърнеш към училищният психолог, щом не може да го споделиш с родителите си.Това е в неговата компетенция.
  2. Здравей! Радвам се за споделеното.Независимо какво ще е развитието, то ще е полезно за хората с подобен проблем.Ако проблема се реши те ще могат да последват вашият път.Ако не се реши, ще избегната вашите грешки. Повода да ти пиша беше споменаването на една жена от форума на книгата ,,Параноя на страстта'' от Робин Норууд.Тогава се сетих за теб и си помислих,че трябва да ти я препоръчам /както и на всеки с подобен проблем-съвместителство със зависим който ....да кажем неуспешно се справя с проблема/ .Книгата я има в Спиралата
  3. Здравей! Понеже темата е поставяна съвсем скоро ти давам линк към тези постове http://www.beinsadou...=0
  4. Това е пост на Duff, koйто е придружен с мои коментари. Нищо не променяно по текста на потребителя, но го пускам така, защото коментарите ми не излизаха по друг начин Постът на Дъф е пълен с неточности и грешни и убеждения.Той нищо полезно не казва на питащата. Пускам го само защото написаното е много ясен пример как проблема с натрапливостите не може да бъде решен трайно. Ще коментирам и някои груби несъответствия в убежденията на автора, защото винаги се получава така, когато неспециалист чете сложната психиатрична и психологична тематика. Затова и многократно съм призовавал тези, които са искали съвети в сайта да спрат веднага да влизат и четат психологични сайтове. . Наистина много кураж е необходим, за да си признаеш какви мисли ти минават през главата Fluffy! Браво! Аз имам същия проблем, със същата тази досадна думичка "дано", под най-различни форми и искрено ти казвам, когато прочетох пост-а ти се разплаках. Не съм очаквал, че може да има и друг човек с такъв проблем. Това изключително много ме депресира и ми пречи да мисля трезво. Проблемът ми е от много години 10-ина. Появявал се е отшумявал е и така. Взимал съм какви ли не лекарства. Най-много ми е помагъл Серопрам, но понеже го взимах доста дълго време (може би около 7-8 години) имах неистово желание да го спра и с големи усилия, иглотерапия и постепенно маналяване на дозите преди 3 месеца го спрях. Преди това бях намалил дозите до половин хапче на ден, после през ден и психически проблеми нямах, само че физически започнах да чувствам умора и тежест, което е присъщо за депресията (сродница на натрапчивите мисли). Няма такова нещо. Натрапливости има най-често при 3 психични разстройства, но 99% от тях са само при едно - трвожното разстрйство. От написаното съм убеден, че Дъф има точно такова разстройство, а не депресия. През тези години ми се случиха доста неприятни неща (няма да отегчавам) и понеже съм доста емоционален, -точно така , депресивният човек не е емоционален , той дори е по малко емоционален от средностатистическият, но виж, тревожният, за него емоционалността е наистина основна характеристика.все не можех да го спра. Със серопрама се чувствах добре или по-точно казано не се замислях как съм, следователно добре . Проблемът обаче е че хора като нас (емоционални) по принцип са склонни към критикуване за щяло и за нещяло. Правилно, тревожният човек критикува, депресивният няма сили и интерес да го прави.Тази критика ни изтормозва, кара ни за сметка на непокистите които кръжат около нас, да ставаме още по педантични ("луди"). Всичко това се отразява жестоко на химичния баланс в мозъка ни.Напълно съгласен. Организмът ни започва да се бори с тези ядове да ги притъпява изразходвайки си всичките нерви (невротрансмитери като серотонин- основният регулатор на страха Няма такова нещо! Страхът се регулира от адреналина, но автора, както и много колеги, не правят разлика между тревожност и депресия. тоест убиецът на така натрапчивите ни мисли.). В един момент се завихря един порочен цикъл, в който организмът всякаш престава да генерира серотонин именно поради тъгата и депресията, те подтискат освобождаването му и човек зацикля още повече, както при алкохолиците и наркоманите. Както отбелязах по горе серотонина и неговото ниво нямат нищо общо с натрапливостите на този човек, но той до края на поста си само това повтаря. А то му пречи да предприеме истински мерки за преодоляването им.Тогава се стига до употребата на антидепресанти, които оправят всичко, ама не съвсем! Истината е че антидепресантите като серопрам са наистина много добри, но те не лекуват нервите ти, а ти дават патерица с който да ги разхождаш, да ги тренираш и да ги направиш истински железни, но... основното оръжие е волята,Няма такова нещо, човек може да има най-силната воля на света, ако няма алгоритъм за справяне няма как да овладее натрапливостите. И аз имам силна воля, но няма как да стана световен шампион по борба без да имам треньор, който да ме научи как да се боря. За това ще отбележа, че в основата за справянето с психологичните проблеми е здравият разум, който да ви накара да потърсите добрият специалист. а не патерицата . Преди 3 месеца спрях да пия серопрам окончателно и от месец-два насам отново ме атакуват тези натрапчиви мисли с "дано", а явно съзнанието ми все още не е достатъчно тренирано, най вече защото съм разчитал само на патерицата до сега, аз се ориентирах към няколко други подхода- акупунктура, спорт, който така или иначе си практикувам, но не много активно и медитация, в която никакъв ме няма именно поради бушуващото море от мисли в главата ми. Явно желание и воля има, но не и здрав разум. Тези неща, правени самостоятелно, няма как да решат трайно проблема. Започнах да чета специализирана литература по нашия въпрос и стигнах до много интересни неща като 5-хидрокситриптофан и омега-3, която се оказа че е изключително полезна за лекуване на депресия според редица психиатрични проучвания. 5-хидрокситриптофанът е прекурсор на серотонина, тоест в мозъка 5-хидрокситриптофанът се превръща в серотонин. За да не се впускам в подробности, прочети в гугъл за него. Както казах Дъф е тревожен, но иска да си лекува депресията. Това е ползата от четенето. Все едно аз да имам апендицит и за да го лекувам, аз искам да ми гипсират ръката. И нещо друго той дава съвет на Fluffi как тя да се справи. Получава се характерният за психологичните форуми феномен - слепец да води слепеца. Много е важно да локализираш, от къде ти идва проблемът. От психическа страна- от претоварена с ненужни стереотипи и комплекси главица, от физическа страна- като следствие от това напрежение се изчерпва серотонина, ОХ!!!!! в организма, който както казах по-горе е основното ти оръжие срещу страха и мислите с "дано" породени от страха. Няма да пиша повече, само в заключение ще ти кажа че 5 хидрокситриптофан, както и омега-3 се продават като хранителни добавки и според мен 5 хидрокситриптофанът е по-добър от серопрама, макар и по-слаб (имат различен принцип на действие), защото е натурален извлек от растение, докато серопрамът е синтетика. Няма да го коментирам повече, само ще кажа ,че и след десет години Дъф, пиейки лекарства, хранителни добавки и какво ли не, ще може да постне същият пост, само в нещо ще пише, че проблемът е възникнал не преди десет, а преди 20 години. Поздрави и още веднъж благодаря и на теб за споделеното и на Орлин Баев за изказаните от него съвети, които изключително много ме успокоиха и ще ми помогнат за очистването от тези натрапчиви мисли!!! Няма как да му помогнат постовете на Орлин. Четох внимателно поста му, в него няма никакви лекарства и серотонини. Наистина няма как да пише такива глупости. Това би значило Орлин да не прави разлика между тревожност и депресия. <b>В заключение пак ще се наложи да се повтарям: при шизофрения и БАР основно средство на лечение са медикаментите, при тревожните разстройства - психотерапията.<br style="mso-special-character:line-break"> <br style="mso-special-character:line-break"> </b>
  5. Така както описвате нещата може да бъде какво ли не - от хистерия до шизофрения. Проблема не е в това какво и е. Ако отиде на специалист той ще го каже.Проблема е в реалният риск, ако близките оставят така нещата тя да се самоубие. Тук също не споря дали тя наистина иска да сложи край на живота си или просто търси внимание. За всичките тези години работа съм видял поне 4-5 случая, как човек, който уж посяга на живота си, за да му се обърне внимание, така преиграва нещата, че наистина умира. Имах и един случай на такъв,,самоубиец'', драснал вените си с едно ръждиво ножче, та та такава инфекция си бе натресе,че едва не му отрязаха ръката.. Препоръката ми е, поговорете с родителите и, сестра и и им кажете какво ви е казал един психиатър с над 20 години стаж : рискът тя да се самоубие е реален и много вероятен.Трябва да я убедят да потърси специализирана помощ и лечение.
  6. "Имам и още няколко въпроса: 1. До колко може да се задълбочи ОКР-то може ли да прерасне във шизофрения или нещо от сорта?" На този въпрос е отговаряно многократно- между ОКР и шизофрения няма нищо общо и натрапливостите не могат да доведат до полудяване.Те обаче могат да ескалират и отнемат страшно много време на човека. Отделно той е силно напрегнат и тревожен, което е много неприятно. :Сега търся помощ" - какво ти пречат натрапливостите в момента? Трябва да знаещ, че всеки човек в определен период от живота си може да има натрапливисти, които ако не му ограничават свободата и не го правят тревожен, не се нуждаят от никакво лечение. Спорт - той опредено намалява натрапливостите, но не и бойния спорт. При него се отделя повече адреналин и тревожността се увеличава , а оттук и натрапливистите. Не трябва да има състезателен елемент. Най-добре в случая действат бягането и плуването . ,,,В момента ОКР-то не ме плаши ами ме дразни, защото аз искам да постъпя във ''Национална разузнавателна служба'' и си мисля, че може да ме отхвърлят заради ОКР-то, ако дотогава не съм излекуван, има ли такава вероятност?'' На тестовете и интервюто няма как да се ,,хване ''че имаш натрапливости. Но ще се разбере, че си тревожна личност и това ще доведе до отхвърлянето ти като неподходящ .Това го пиша от собствен опит, участвал съм в подбора на кадровите военнослужещи. На този етап ми се иска да не ходиш на психиатър. Лекарствата наистина не са решение, а и мисля, че на теб ти трябва много малко да се справиш. Преди 4- 5 години във вашето поделение имаше психолог, жена от Враца. Тя мислеше да си открива и частен кабинет. Съвета ми е да я потърсиш, Враца не е голям град и би трябвало лесно да я намериш. Ако имаш въпроси, питай. ПП- Орлин в постовете си дава много техники за повлияане на натрапливостите, но те не винаги могат да се прилагат самостоятелно. Прегледай ги.
  7. Нищо по-различно не мога да ви кажа от написаното в отговор на Gummybar .Ситуацията е идентична.
  8. Здравей! Минаха много месеци от последният ти пост.За мен и най-вече за хората които посещават форума ще е интересно да споделиш как се развиват нещата.
  9. Здравей! В професионално отношение форума е много интересен за мен.Има много теми и въпроси, по които ми се иска да пиша. За съжаление съм зает човек и рядко изказвам мнения. По тази причина и пиша кратко и давам съвети, които не винаги подробно обосновавам. Но повярвай ми, всяко едно мнение е много щателно обмислено, защото то е адресирано поне до три групи реципиент - питащият, хора с подобни проблеми и по-млади колеги. Така че каквото и да пише или не пише, от това което описваш, е видно че се касае за клинична депресия. Като средства за избор при леката и средно тежка депресия се препоръчва психотерапия. Ако тя не повлиява състоянието се препоръчва да се прибави и антидепресант. При изразена депресия се препоръчва да се започнат едновременно и двете, като в началото това, на което се разчита е антидепресанта. За мен ти си в депресия - средно тежка към тежка и няма намерения да преповтарям какво трябва да се прави в случая. Твой избор е да се съобразиш или не с мнението ни, моето и на Орлин. Все пак ти казах,че поста ми не е адресиран само към теб. Не мисли за антидепресанта- проблема възниква тогава, когато той се изписва при тревожни разстройства. За депресия той си е полезен. ПП. И спри да четеш повече психологични форуми.Аз съм психиатър, но опитай се в някой мой пост да откриеш думи като,,асоциален'' и ,,шизоид'' . Няма ги. Нагълтвате се със специфични термини, чието значение преиначавате и става една каша която после трудно се оправя.
  10. " ..мисля че за състоянието ти в момента изключително важен фактор са отношенията ти със съпруга ти." Когато написах това,имах предвид те да се разглеждат като ресурс и огромна помощ и се надявах наистина при вас те да не са проблем. Така че препоръката да отидете двама на психотерапия си остава. ПП Форума четат много мои бивши пациенти. Те могат да потвърдят, че при мен правилото е, когато единият от двойката има проблем, непременно да се запозная и с партньора му и използвам това в терапията. Ще повторя това, което съм писал и в други постове. Промяната, която един човек преживява по време на терапията си, може да доведе до проблем във връзката. Затова е нужно макар и в много леки граници да се работи и с другия партньор, защото семейството е система от скачени съдове и когато единият се променя, дори в положителна за него посока, това неминуемо се отразява и на другия, а това отражение може да не му хареса.
  11. Имам една молба към всички, които поставят въпроси във форума: БЪДЕТЕ МАКСИМАЛНО ИЗЧЕРПАТЕЛНИ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, КОИТО СМЯТАТЕ ЗА ВАЖНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ПРОБЛЕМА. В противен случай ние се затрудняваме какво да ви посъветваме. Ето например самата авторка казва "А сега да разкажа малко и за детството ми, което трудно бих го нарекла нормално детство" Това е точно така и неминуемо трябва да се има предвид при даването на каквито и да е съвети. Момчето от съседния пост също пише за някаква загадъчна професия и болест и, честно казано, аз си мисля, че е кандидатствал за летец. И понеже съм бивш парашутист и офицер от армията, ако това е така, съм категорично против всякакви компромиси спрямо здравословното състояние, защото физическото натоварване на тази професия е огромно и всеки компромис е рисков. Но това са само мои фантазии, нямам нужната яснота. и всичко, което бих написал, са някакви общи приказки. griet, мисля че за състоянието ти в момента изключително важен фактор са отношенията ти със съпруга ти. За съжаление съм имал много пациентки като теб, тормозени от родителите ти, които за да се отърват от атмосферата в къщи, много млади се влюбват буквално в първият, попаднал пред очите им мъж, и бързат да сключат брак. Ясно е, че при тези обстоятелства, съпругът, който се избира, не винаги е най-подходящия и с течение на времето те осъзнават, че човека до тях не е този, който искат да бъде. Не знам при теб как е, но съветът ми е да се концентрираш в отношенията със съпруга си и какъвто и вид терапия да избереш, да отидете и двамата.
  12. Здравей, Бих искал да ти внуша едно важно правило, което много ще ти помогне в живота - винаги когато си в затруднено положение, мисли кой би могъл да ти помогне. Въпрос на интелигентност е в затруднение да се търси чужда помощ. Два мозъка винаги мислят по-добре от един. Цялата човешка еволюция е станала възможна точно благодарение на колективните усилия. Така испанците покоряват Южна Америка. На същото разчитат и първите заселници в Северна Америка. Днес китайците, благодарение на колективните си усилия, са на път икономически да покорят света. Така че най-глупавото нещо е, когато не си компетентен в даден проблем, да се мъчиш сам да го решиш. Най - често това завършва с много главоболие и загуба на пари и време. Успех на теб и ако имаш конкретни въпроси, не се притеснявай, питай!
  13. В случая трябва да започнеш и психотерапия. За капките ще ти отговори друг, но според мен, в случая те биха били само спомагателно средство.
  14. Здравей! Питаш - Трябва ли да потърся помощ и има ли начин сама да успея да си помогна без намесата на лекар. Мисля, че наистина си права и имаш личностово разстройство. Трудно е да се каже дали е тревожно, шизоидно или някакво друго. Важното е, че то те кара да страдаш. Не мисля, че може да се справиш сама. Ти си студентка и имаш право на безплатно лечение. Потърси психиатър и приеми медикаментозното лечение. Не казвам, че само то ще ти реши проблема. Ще ти трябва и психотерапия, но самостоятелно тя би отнела години. ПП- Върл противник съм на комбинацията от психотерапия и медикаменти. Пояснявал съм защо, но има ситуации, когато те са необходима предпоставка за успеха и бързината на психотерапията.
  15. Предполагам мнението ми ще те разочарова както е станало с изследването за анемия. Ти сама го казваш, просто си невероятно уморена. Хората рядко си дават сметка,че физиката и психиката са пряко свързани и всяка преумора в едното се отразява неминуемо в другото.Затова и съвета ми може би ще ти прозвучи банално, но той е, отиди някъде на почивка сама.Знам,че ще намериш хиляди причини как не може да го направиш, но все пак ти искаш да си в кондиция и бодра, не аз. Всичко си е в ръцете ти, използвай ги.
  16. Здравейте, Като чета поста ви, оставам с убеждението, че търсите подкрепа за новата си връзка. Но в моята практика съм се срещал с много хора, които под влияние на емоции са вземали решения, крайно неблагоприятни за тях. Затова препоръчвам да си отговорите на три въпроса. 1. Удовлетворявя ли ме връзката със съпругът ми такава, каквато е? 2. Каква трябва да стане връзката със съпругът ми за да бъда удовлетворена и да прекарам живота си с него? 3. След като запишете вашата представа за връзката ви, идва третият и най-труден въпрос: Какво трябва да направя, за да може връзката ми да стане такава, каквато искам? Първата стъпка, според мен, е да споделите със съпруга си това, което не ви удовлетворява и кажете как трябва да изглеждат нещата според вас. Тук трябва да бъдете наистина убедителна. Така той ще може да се включи в отговора на въпроса и поеме своята отговорност за промените, които неминуемо трябва и двамата да направите.. Дайте си и срок за тях. Но през това време трябва да прекратите връзката си с другия мъж. Ако не го направите, няма да можете да се съсредоточите върху промените, които трябва да направите в семейството си. Ако нещата се получат, пчелите едно много по-щастливо и пълноценно семейство.. Ако промените не станат, ще знаете, че поне сте опитала и няма да съжалявате за евентуална раздяла. Времето, през което няма да се виждате с другият мъж пък ще изиграе ролята на проба, доколко държите един на друг.
  17. Няма какво да добавя. Преценката на Орлин е правилна. Последвай съвета му и потърси помощ. Успех!
  18. Знаеш отговорите на въпросите които си задала. Сега действай.Още днес. Защото да предадеш собственото си щастие заради някой друг е предателство.А, вината от това предателство е най-силна.
  19. Здравейте, " Въпросът ми е дали и как провеждате терапия on line (за тези, които не са от столицата)". Мога да отговоря само от свое име. По принцип отказвам да започна работа on line с човек от България . Смятам че страната е достатъчно малка, за да може всеки да пропътува което и да е разстояние. Изключение съм правил само за хора с агорафобия, затворили се от месеци или години в домовете си или такива със страх от пътуване. С две думи, държа първата среща да е реална/ става дума за хора от страната, когато човек е в чужбина това не винаги е изпълнимо/, после може да продължим по скайп. - "Не съм уверен дали при една подобна опосредствена терапия не се "губи" някакво важно свойство на непосредсрвения контакт." Разбира, че се губи и то много. Точно за това я искам тази реална среща. Без нея нещата стават доста по-трудно и бавно. " -Така например, от "визитката" на д-р Първанов установих, че той използва хипноза. Работи ли подобен механизъм on line?" Хипнозата е начин на комуникация и е възможна по всичките начини, по които общуват хората - по телефон, по видеовръзка , в реална среща и т.н. "Още повече, ако добавя и нелепия? факт, че наскоро си закупих книгата на П. Маккена "Промени живота си за 7 дни"; изслушах с предварителни опасения (вероятно дължащи се на негативни стереотипи) приложения диск с хипноза, като в интерес на истината през цялото време се стараех да си предам вид на "хипнотизиран", а реално се чешех по носа и протягах ръце." Повторението е майка на знанието. Не вярвам в инструкцията да пише, че всичко ще стане с едно слушане. Предполагам и чесането по носа не е описано в нея. "Чувствам, че е нужно да премина през "терапия на душата"; усещането ми е, че ще се "пръсна"; в мене бушуват две стихии - на краен, неестествен? алтруизъм, и парадоксално? - на сляпото отрицание на един оформящ се чудовищен мизантроп. Почти съм пред решението на поета, при когото също "...кръвта се ядно в жили вълнува..."; само че поради липсата на подобни събитийни предпоставки може да замина в някоя точка на конфликт в света, където без значение на кауза да постъпя като воин, с меч в ръка (последното, естествено, метафорично)." Напълно сте прав, нужна вие е терапия. Смятам, че най-удачно за Вас е да свържете с психоаналитично ориентиран психотерапевт. Успех!
  20. Изпреварихте ме за минутка с поста си. Може ли някой да се прави на болен за да не е сам??? Преди няколко години ме потърси жена. Нейната свекърва –жена над седемдесетте, малко след смъртта на съпругът си беше започнала да изпитва силна почти постоянна болка в устната кухина. Болката и продължаваше, ако не се лъжа, почти две години. Жената живееше сама в апартамент и поради болестта и единственият и син и снаха и я посещаваха по два пъти на ден. Загрижени за нея те я бяха консултирали с дузина лекари и зъболекари. Бяха и извадили част от зъбите, отхвърлили туморно заболяване и т.н.. Последно бяха ползвали иглотерапевт. Болката обаче беше налице и нямаше обяснение. Жената ме помоли да опитам с хипноза да премахна болката. Приех и болката наистина се премахна по време на сесията. Това, което обаче ми направи веднага впечатление беше, че жената не се зарадва. Бях помагал на доста хора с продължителна и силна болка и реакцията им винаги беше огромна радост и облекчение. Тази жена изобщо не реагира, нямаше обичайната радост и надежда. И тогава разбрах, че болката и е нужна. Повиках синът и снахата и им обясних, че според мен майката най-вероятно се бои, че след смъртта на съпругът си ще остане сама и чрез болката ангажира вниманието им. Двамата се замислиха и се съгласиха с мен. Снахата допълни, че преди да се появи болката не е била близка със свекърва си, но сега наистина ежедневно я мисли и се грижи за нея. Искам обаче да подчертая, че в случая болката, както и желанието да бъдем болни за да ни обръщат внимание, е подсъзнателен процес и в никакъв случай не може да говори за ,правене’’. Може би и с вашата свекърва е така. Предложете на съпругът си следният вариант: Да поговорите с майка му и обясните, че поради нейното поведение се местите във вашия апартамент. Предложете и ако иска да дойде с вас. Свекърва ви може да откаже, може и да се съгласи. И в двата случая печелите. Ако откаже, трябва да приемете, че това е нейно право и да го уважите. Така отпада варианта съпругът ви да има някакви угризения. Ако се съгласи, това вече е вашето жилище и ще проявите твърдост относно претенциите и.
  21. Диана, познавам много хора които работят психотерапия.Едни от тях отговарят на наредбата, други не. Ако обаче мой близък се нуждае от психотерапия, нито едно от имената към които ще го насоча няма да отговаря на тези критерии. А, аз знам какво правя. Подчертавам това, за да избегна вякакви излишни коментари в тази плоскост. Публикувах наредбата за да може всеки който иска да учи в това направление има някакъв ориентир.
  22. Щеше ми се ти да поясниш подробностите, но няма смисъл да те ангажирам. Понеже нямам време цитирам : НАРЕДБА № 1 ОТ 11 ЯНУАРИ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА В сила от 01.07.2007 г. Издадена от Министерството на здравеопазването Обн. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.22 от 13 Март 2007г. Чл. 8. Право да извършва психотерапия има лице, което е: 1. "магистър" по медицина или "магистър" по психология с придобита специалност "клинична психология", или "магистър" (бакалавър) по социална педагогика със специалност "клинична социална работа", или медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра", или медицинска сестра с придобита специалност "медицинска сестра за социални дейности"; 2. обучено е в метода на конкретната форма на психотерапия; /както се вижда законодателя не прави разлика каква да бъде формата на психотерапия и всеки опит да се говори за легитимна или нелегитимна форма е в противоречие на наредбата / 3. има клиничен психиатричен опит. 4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) "клиничен психиатричен опит" е минимум 3 години стаж в лечебно заведение по чл. 3, ал. 1, т. 2 - 6. С две думи, момчето да сяда и да учи.
  23. Здравей Нина, Прочетох само първите няколко поста и прехвърлих края за да ти дам съвет базиран на опита ми. Съгласи се да започнете терапия двамата.Това, което може да очакваш от нея е, да разбереш окончателно, може ли да живееш с този човек или не. Както виждаш, целта на терапията няма да бъде той да спре да ти изневерява, да му простиш или се примириш с изневярата.Не, тя ще отговори на въпроса, екип ли сте и ако не, искате ли, а и можете ли да станете. Така, дори решението да е за раздяла, тя ще бъде много по-безболезнена за теб. Не мисля, че индивидуалното му посещение на психолог ще има някакъв положителен ефект. Семейството ви има проблем и той трябва да се решава заедно.
×
×
  • Добави...