д-р Тодор Първанов

Мисля,че на този етап може да трябва да опиташ сам.Някой обаче трябва да те научи на медитация, а и йогата не се прави сам-в група е по-добре.Спорта няма какво да го коментираме, може да е всякакъв.Дай си и време, поне 4-6 месеца.Нещата стават бавно. Ако няма ефект в този времеви диапазон, нещо в което не вярвам, потърси психологична помощ. Успех!

Здравей! На някого проблемът ти може да стори незначителен, но той е много сериозен и ти трябва да започнеш да го решаваш още сега. Познавам много студенти, които поради тези дефекации не се явяваха на изпити и прекъсваха, други имаха хубава работа, но пак по същата причина не можеха да ходят на никакви събирания и естествено напускаха.Така че ще трябва да проявиш упоритост и старание, за да може да се овладее вегетативната нервна система, която управлява за храносмилателната система. Препоръчвам ти да започнеш с йога, спорт и медитация. Не очаквай резултат преди да минат 4 месеца и то при ежедневна медитация поне 20 -30 минути. Реши го сега, по- късно се превръща в навик, който, както отбелязах, много ограничава живота и трудно се поддава на контрол.

Здравей! Майка ти е права, обичайно е за възрастта ти. Мен ме притеснява това, което пишеш-религиозен съм. Не мисля, че възрастта, в която си, е подходяща за изграждане на религиозност. Млад си и не си достатъчно зрял за да възприемеш сам която и да е религия. Шансът да се объркаш е много голям. Проблемът е в разбирането. За да ти кажа колко сложен е проблема, ще ти кажа, че в книжарниците се продават 3 тома с тълкование на написаното в Билията. Те са в голям формат и по около 600 странници всяка. Човек във всяка възраст трябва да трупа определен опит. Не си във възрастта, когато се трупа религиозен опит. Насочи се към общуването с връстниците си и специално с момичетата. Това трябва да усвоиш през тези няколко години. Успех!

Един от основните симптоми на шизофренията е загубата на връзка с реалността и хората, включително най- близките. В трудна ситуация сте. Ако не реагирате, връзката постепенно ще се загуби поради заболяването. Ако реагирате....нещата може да се подобрят, може и да не се подобрят. Но все пак има шанс това да стане. По тази причина трябва да не се притеснявате от нарушаване на връзката ви - тя и без това ще се разпадне в един стадий на заболяването, а да вложите всички възможни усилия от ваша страна да я убедите да се срещне с психиатър и започне лечение. Обяснете това и на родителите си. ПП-разбира се, има вероятност да греша и не това да е диагнозата, но в случая трябва да се мисли за най-лошото и се действа все едно, че то е станало.

Това което описвате по- скоро ме кара да мисля за шизофренно заболяване. В случая верен избор са медикаментите.Как обаче ще убедите сестра си да ги пие / разбира се, преди това трябва да се прегледа от психиатър/ не ми е много ясно. Във всеки случай трябва да се опитате да я убедите, иначе нещата ще стават все по-лоши.

,,Знам, че вече има такива теми тук, но мойта е с особен привкус. Освен, че се страхувам от болести и не мога да водя спокоен и нормален живот като другите, се страхувам и от така наречените полово преносими болести. '' Имате хипохондрични страхове.Вие мислите,че те имат някаква специфика, която да е важна за да се използва подходящ метод за решаването на проблема. Такава специфика няма.От гледна точка на психотерапията им, е все едно дали ви е страх от заразяване с микроби и си миете ръцете по десетки пъти след като пипнете нещо,,опасно'', дали ви е страх,че някой ще ви кихне в лицето и ще се заразите, поради което не контактувате с никой или пък,че някой комар ще ви зарази със спин поради което сте обявила война на всички насекоми.В описаните ситуации, а и във вашата няма нищо специфично-касае се за натраплив страх, който силно ограничава човека в някакъв аспект от живота му.При вас това е сексуалният ви живот.Понеже практиката ми ме е убедила, че шанса сам човек да се справи с такъв проблем трайно/ не отричам, че временно подобрение е възможно / е минимален, не мога да ви препоръчам нищо друго освен да обмислите смяна на терапевта при който сте ходила. Ако работите със същият, трябва да искате смяна на подхода и приблизителен план с приблизителни срокове, които да ви ориентират за това, успешна или не е съвместната ви работа.

Здравей! Насочваш вниманието си в грешна посока. Проблема не е в спирането на ривотрила. Проблемът е в това как ще се справиш с тревожността без него. Ще поясня с две думи: Ти си започнала да приемаш ривотрил, защото си тревожна. Той наистина успокоява и тревожността, ако не напълно, то в много голяма степен намалява. Проблемът е и в това, че при намаляването на дозата тя се появява пак и това няма как да се избегне-ТРЕВОЖНОСТТА СЕ ГЕНЕРИРА ОТ МИСЛЕНЕТО, А ТИ НЕ СИ ГО ПРОМЕНИЛА. Ако мисленето ти през тези 4 години се беше променило, спирането на ривотрила е нещо много лесно. Но само ако през този период е решен проблема с мислите, които правят човека тревожен.Така че имаш две възможности, или ще промениш мисленето /независимо по какъв начин / или ще приемаш медикамента още много време. ПП.Абсолютно не съм съгласен с поста на Диана да се прави аналогия между ривотрила и другите лекарства. Ривотрила създава зависимост, рецепторите привикват към него и за да се постигне ефекта/спокойствие/ се изисква все по -голяма и по-голяма доза. За това се дава със специална рецепта. От една страна това е за да не се изписват тези медикаменти в големи количества/ според мен приема им е оправдан не повече от 5- 10 дни/, от друга - самият пациент да знае, че пиейки ги е изложен на риск от създаване на зависимост/наркомания/. Основният проблем обаче е друг-успокоявайки в известна степен тялото, той забавя мисловния процес, нарушава паметта и креативността, прави човека безволев. Имах пациент който 17 години беше на подобен на ривотрила медикамент. На последната сесия дойде със съпругата си, която специално ми благодари за това,че има нов мъж. Тъй като тя се е омъжила за него след като той вече е бил започнал приема на лекарството, не можеше да се нарадва колко жив, енергичен и креативен беше станал нейният съпруг.

Здравей! Обикновено хората мислят, че за да повярват в нещо първо трябва да го видят и се убедят в неговата действителност. Психологичните наблюдения обаче говорят за обратното, хората виждат това, в което предварително вярват. Тоест, това което виждаме е предопределено от нашите вярвания. Няма да се спирам задълбочено как се формират вярванията ни, ще отбележа само, че този процес започва от най-ранните детски години. Ще от отбележа и това, че понеже възрастта е достатъчно ранна, нашите вярвания се формират безкритично и в следващите етапи на живота ни ние не ги подлагаме ни най-малко на съмнение. Те стават ПРЕД-РАЗСЪДЪК. Нарочно разделих думата да две, за да подчертая, че разсъдъка /мисленето/ ни не се занимава с тях-те са аксиоми ./те стават обект на мисленето само когато започнат да ни ограничат и карат да страдаме./ Преди 6 години ти задаваш във тук във http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1023&hl=&fromsearch=1 форума въпроса на какво се дължат психичните заболявания. Прочетох няколко пъти темата. Мисля, че още тогава ти си вярвала в това, което пишеш днес, че всичко е органично. В темата почти всички мнения бяха против и ти не взе никакво отношение по въпроса. Днес казваш, че психиатъра те е убедил, че си болна и всичко е органично. Не мисля, че това е така. Ти вярваш в нещата изложени в поста си много преди срещата си с него и дали ще се позовеш за това на думите на психиатъра, статия или каквото и да друго, е подробност, лишена от важност. Ако ставаше дума за истинска психотерапия въпросите, които биха били най-важни за мен са : ,,Какво кара това момиче/жена/ да вярва в това което пише?‘‘ ,, Какъв е страхът, който пречи на това момиче/жена / да промени гледната си точка‘‘

,,,Може би първо трябва да разбереш, какво притеснява теб за провеждането на такъв разговор. Кое не е ясно за теб, какво точно искаш да постигнеш разговаряйки с него, какво у детето ти те притеснява и от какво възниква необходимостта ти да разговаряш с него.'' И според мен в това е разковничето. Трябва много добре да си изясниш и как ти самата гледаш на постъпката му и какви чувства предизвиква тя в самата теб. Успех!

Здравейте! Ще отговоря първо на простите въпроси: - Има ли някакви алтернативни варианти за лечение? Не, медикаментите в случая нямат алтернатива. - Какво може да се направи /различно от медикаментите/ за прекъсване на цикличността или поне за удължаване на цикъла? Медицината, дори алтернативната не предлага нещо което да е по-добро от лекарствата.Разбира се минимизирането на стреса, семейният уют и подкрепа са важни фактори които оказват влияние за намаляване на шанса от нов пристъп.Един мой учител дори твърдеше,че всеки пристъп е предхождан задължително от някакъв по-силен стрес. Сега идва трудният въпрос: - Лечението на това разстройство задължително ли включва доживотен прием на лекарства или в някакъв момент, те се спират? Въпроса е труден, защото колкото и банално да звучи, всичко се решава индивидуално.Трябва да се вземат предвид както честотата, така и силата на пристъпите, поведението на болният в тях -доколко то крие риск /виждал съм хора в мания, които стават агресивни, буквално като зверове или други които за седмица са изхарчили не само всичките си пари, но и взели заеми които обричат и тях и семействата им на мизерия години напред./ Трябва да е отчете възрастта, и още много неща. За това, единственото правилно решение е, да се следва съвета на лекуващият лекар.Ако искате второ мнение ви препоръчвам клиниката на четвърти километър.

Имал ли е през този период депресивни фази? Сегашната фаза кога горе-долу е започнала?

Действителността, в която обичта е основана на страх, доминира в изживяването ви на обич и всъщност тази действителност го създава. Вие не само виждате как получавате обич при определени условия, но и наблюдавате как самите вие я давате по подобен начин. Докато обаче се въздържате, отдръпвате и поставяте условията си, частица от вас знае, че това не е истинската обич. И все пак изглежда сте безсилни да промените начина, по който раздавате обичта. "Научил съм се от горчив опит" си казваш "и проклет да съм, ако се оставя отново беззащитен". Истината обаче е, че ще си проклет, ако не се оставиш.[Със собствените си (погрешни) мисли за обичта вие проклинате сами себе си никога да не я изпитате в чистия й вид. Всяко действие предприето от хората(не само отнасящо се до личните отношения), се основава или на обич, или на страх. Решения, засягащи бизнес, индустрия, политика, религия, образование на младите, социални правила на нациите ви, икономическите цели на обществото ви; избори, предизвикващи война, мир, нападение, отбрана, агресия, подчинение; намерения да искаш или да даваш, да трупаш или да поделяш с другите, да обединяваш или да разединяваш - всеки свободен избор, който някога правиш, възниква от една от двете възможни мисли, които съществуват: мисъл на обич или мисъл на страх. Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява. Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува. Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува. Всяка човешка мисъл, дума или деяние се основава или на едното, или на другото чувство. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете. Нийл Д. Уолш

Тук колебание в избора не може да има.За да може да работиш успешно като психолог или психотерапевт, ти трябва да имаш много богат психологичен и социален опит, нещо което обучението не може да ти даде. Това е и причината за лошата реализация на голяма част от завършилите - те нямат почти никакъв житейски опит. А той се трупа с годините и начина на живот. Завършването на корабоплаване е една от предпоставките да добиеш много разнообразен и полезен опит. Той вече ще бъде в основата на успеха ти като психолог. Погледни Орлин, той започна да практикува след тридесетата си година, като доколкото знам е минал и през работа на корабите. Аз също започнах да работя като психотерапевт на 34 години и определено богатият ми соц.опит е в основата на успехите ми и днес. С две думи - започни да учиш само корабоплаване и едновременно с това трябва да започнеш сериозна терапия за преодоляване на тревожността и натрапливостите/ в случая гледай на психотерапията като на част от психологичното си обучение/.

Здравей ! Поне на две места обяснявам, че повишената тревожност, породена от хроничен стрес, предизвиква натрапливи мисли и когато човек предприеме реални смислени действия за понижаването и, нещата се решават. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11997 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11060 В някои случи съм преценявал, че тревожността е много голяма и човека трудно ще я овладее сам, но в други съм препоръчвал да положи усилия и опита самостоятелно да се справи с проблема както тук - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12322. Може да прегледаш и другите ни отговори на въпроси свързани с натрапливостите и ще се убедиш, че ние ги свързваме с повишената тревожност на една стресонеустойчива личност. И така, ако наистина си избрала варианта да приемеш, че оплакванията ти са само един хроничен стрес, остава най-важното- реални действия за контрола му. За това има два начина които трябва да се комбинират- промяна на мисленето / то преценява кое събитие е стресогенно и кое не/ и физически действия целящи минимизиране на стреса и повишаване на адаптационните процеси в организма. Предполагам ще се досетиш, че няма как да променим мисленето ти с няколко поста във форума, по тази причина те съветвам да напишеш в Гугъла ,, стрес контрол’’.Предполагам ще ти излязат хиляди статии с различни преопоръки. Прочети някои от тях и си подбери съвети които смяташ, че са подходящи за средата в която живееш. Не избирай много неща, нека са 4-5, но го направи като програма, която стриктно да изпълняваш всеки ден. Така проблема ти в много голяма степен ще бъде решен. Разбира се може да кажеш, че нямаш време за това. Аз ще те разбера, все пак гледането на филми и сериали си е ......много важно. Понеже от заглавието на темата личи, че си ходила на психотерапия, не беше ли това което аз ти обяснявам разяснено още на първата сесия?

Здравей, Няма да крия, че отговорът на поста ти ме затрудни. Проблемът е в следното: От една страна ситуацията, която описваш, е толкова ясна и елементарна, че никакви уточнения и нови въпроси не са нужни (всеки психиатър и опитен психолог би могъл да ти помогне и даде насоки какво да правиш за периода). От друга страна тя е била такава още при възникването си и въпреки прегледите и психотерапията ти все още не си убедена, че зад нея не стои някакво друго заболяване и продължаваш да се съмняваш, че всичко идва от психиката. На трето място за да мога да ти помогна, ти трябва да приемеш, че си на 100% здрава и се касае за едно хронично състояние на стрес или, както ние психиатрите му казваме, тревожно разстройство. То обяснява всичките оплаквания, които имаш. Мисля , че шансът да повярваш на мен, непознатият, е минимален, при положение, че не си повярвала на колегите, при които си ходила, 8 часа психотерапия не са никак малко. И последно: въпреки, че шанса да ми повярваш е минимален, знам ,че ако подходя достатъчно креативно може да го направиш и поемеш инициатива да се справиш със ситуацията. Така че доста обмислях от къде да започна и реших, да започна от това, че имаш само два избора. Първият е да продължаваш да се съмняваш, че зад оплакванията ти стои някакво незапознато, тайнствено заболяване на физиката или психиката ти. Ако избереш този вариант, аз не бих могъл да ти бъда полезен и няма никакъв смисъл да четеш поста ми по нататък. Ти си човек и като всеки човек ще имаш много събития в живота - и тъжни и радостни, които ще пускат стресовата реакция и тя ще дава симптомите, от които те е страх.Усещайки ги, ти ще започваш да си мислиш, че си болна. От своя страна тази мисъл ще усилва многократно стреса и неприятните усещания ще се усилват с пъти. Така една обикновена стресова реакция, дори по радостен повод, за теб ще ескалира многократно и ще се превръща в нещо мъчително и тягостно. И това може да продължи години, докато най-после проумееш, че всичко това в основата си е продукт на твоята мисъл „болна съм от нещо сериозно и неизяснено”./ разбира се може да си внушаваш и че си полудяла или ще полудееш и това да е основната причина за поддържането на стреса, но това са само нюанси/, основното е, че на обикновеният стрес ти гледаш като на болест. Вторият вариант е да ми се довериш/ не само на мен, предполагам и специалистите, при които си била са ти го казали/, че оплкаванията ти се дължат на един продължителен стрес, който ние психиатрите наричаме тревожност или тревожно разстройстово. Ако приемеш вторият вариант ще разбереш, че има страшно много неща, които може да направиш за да си помогнеш и ако не напълно, то в много голяма степен да решиш проблема с психичните си оплаквания. Повярвай ми, обмислях дълго ситуацията, няма друг вариант. Или едното, или другото. Ако случайно избереш вторият вариант, да повярваш, че всичко това е просто един хроничен стрес, аз ще мога да ти бъда полезен с някои съвети. Първият от тях е следният: напиши всичките си оплаквания на един лист, след което напиши в Гугъла думата”стрес” и започни да четеш статиите, които ти излизат. Когато в някоя от тях се описва симптом, от който се оплакваш, вземи химикала и го задраскай на листа. Ще видиш как много скоро на листа ти всичко ще бъде задраскано. Ако случайно след като прочетеш 10 -15 статии и някое от оплакванията ти стои незадраскано, пиши, ще ти го поясня. Когато свършиш с това пиши за ти кажа какво да правиш.

Здравей! Преди време една майка постави подобен проблем, свързан със състоянието на синът и, който учи в чужбина. Въпреки, че поради страх да я разпознаят, тя ме помоли да изтрия постовете и моите съвети към нея стоят. Те важат в пълна сила и към майка ви и вас.Виж тук – http://www.beinsadou...showtopic=10503 Пишете ,, Не е решение и да се върне вкъщи… когато се прибираме за малко, тя се скрива вкъщи и не иска да излиза – защото не иска някой познат да я види така…’’’ Не съм съгласен с вас, точно да се прибере в къщи да и започне сериозна психотерапия, която да я направи целенасочена упорита и стресоустойчива, е вариантът, който аз ви препоръчвам. Така времето в България не само няма да е загубено, но и сестра ви ще спечели много и има шанс да завърши образованието си. Вижте, човек може успешно да прави в даден момент само едно нещо. В момента вашата сестра се притеснява, притеснява се за изпитите, за това, че е дебела, че няма приятели и т.н..Това е нещото/притесняването/, което тя прави и то успешно. По тази причина не може да учи или върши каквото и да е друго. Затова ако иска да завърши следването си трябва да не игнорира и бяга от притесненията си, а да им отдели подобаващото им се време и се справи с тях като психотерапията е пътя към това. Едва тогава ще може да прави каквото и да е друго. И то ще го прави успешно. Мисля, че е задължение на родителите ви да я убедят и направите това, което ви съветвам. Почти съм сигурен, че винаги може да се измисли медицинска диагноза като например депресия, която да оправдае такова едно прекъсване пред университета.

,,,Оказва се , че съм изтъкана от вътрешни конфликти, противоречия и страхове.'' Няма такова нещо.Напротив ти си едно напълно обикновено психически здраво момиче. За да ти докажа, ще ти дам пример- http://www.beinsadou...showtopic=11997 тук момиче иска съвет относно натрапливости . Това е съвета ми-,,Съвет към всички, които имат натрапливости, независимо дали са мисли или ритуали- търсете още в началото специализирана помощ.'' И той е повтарян от мен поне още няколко пъти във форума. Защо не ти го давам и на теб? Нима съм станал по- малко отговорен или пък по незнайни причини не искам да ти помогна? Няма такова нещо. При теб чистенето е просто навик. Навик като това, да си миеш сутрин зъбите, да се къпеш поне един път дневно и още десетки такива навици които, всеки човек има. Разбира се, като всеки навик, когато нещо ни попречи да го направим, ние се чувстваме дискомфортно и напрегнато. Точно тази тревожност от неизпълнението им ни кара да ги спазваме, дори когато нямаме логично обяснение за правенето им. Така че ти, както и всеки обикновен човек включително и мен, имаш един безсмислен навик. Лошото в случая е, че той ти отнема много време и ти пречи. Нищо необичайно или болестно няма в това. Просто трябва да се направят някои стъпки за да може точни навик да се преодолее. Дадох ти идея какво да правиш и ако ти сериозно се захванеш с това, което ти препоръчах, аз ще бъда сериозно изненадан ако в рамките на 3 месеца не си го променила. Просто се иска време все пак. ,,Hяма да пиша тук, докато не стигна до нещо по-дълбоко и същностно.'' Най-сигурният начин да останеш в проблема е да започнеш да го анализираш. Интернет форумите са пълни с хора, които години наред се самоанализират и търсят дълбокото и същностно нещо, което ще ги накара да се осъзнаят. И една притча: Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос: -Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си? -Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел. -Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл. -Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник. -Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал. -И какво казал той? -Казал, че смисълът е в избора... -Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом. - ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота. Пътникът бил вече далеч. Той бързал. Повечето хора не осъзнават, че когато мислят за нещо, те канят това „нещо" в живота си. Когато насочваш вниманието си към нещо - идея, спомен, ситуация, която наблюдаваш, мечта или фантазия, която си представяш..., ти всъщност активираш вибрация. И когато съсредоточаването ти активира вибрация, тя става твоя нова точка на привличане. Когато мислиш за нещо, неговата вибрация става активна част от твоята вибрационна същност - и това, към което си насочвал вниманието си, започва да се движи към теб. Естер и Джери Хикс

Въпреки, че работя повече от 15 години психотерапия, това понятие ,, замазваща симптома работа'' не го разбирам. Още повече в конкретният случай. Може ли малко пояснения.

Здравей! Убеден съм, че преди години тук в Психология и психотерапия описах подобен случай. За съжаления не мога да го намеря. Касаеше се за жена с натрапливо чистене от около 7 години. Веднага след като се прибереше от работа, тя започваше да мие и чисти до към полунощ. В събота чистенето беше през целият ден, за да може сравнително спокойно в неделя да бъде със съпруга си и детето си. Това разбираше я скапваше и беше започнала да търси изход. Работата ми с нея продължи точно един час. Както и ти, тя също имаше неприятни телесни усещания, които всъщност не и даваха да спре с чистенето. Аз я научих да ги контролира, нищо повече. Щом неприятните усещания, които възникват когато не е чистено ги няма ти няма да изпитваш нужда да го правиш. Даже помня, че двамата със съпруга си имаха 2-3 сесии породени вече от неговото нежелание да помага в миенето и чистенето на домът им. Трябваше да се научат и как да прекарват времето заедно, защото до този момент жената само бе чистила, а той гледал телевизия и много рядко, само в неделя бяха правили нещо заедно. Ти имаш два варианта: - да се опиташ сама да се научиш да контролираш тялото си и неприятните усещания да изчезнат, така няма да бъдеш принудена непрекъснато да подреждаш - да използваш помощта на психолог или психотерапевт, който да те научи как да го направиш Второто ще е по-бързо, дори да не е една среща / клиентката ми наистина беше много мотивирана/но, максимум три или четири биха били достатъчни. Ако искаш да пробваш сама, препоръката ми е да започнеш от нещо просто и сигурно – използването на алфа ниво по метода Силва. Метода е коментиран във форума, а книгата може да се изтегли от Спиралата. Ако сериозно се заловиш с решаването на проблема предполагам за 3- 4 месеца най-много ще добиеш контрол върху неприятните усещания и натрапливостта вече няма да я има.

Здравейте! Много е възможно човека до вас да не подозира как се чувствате.Нещо повече, възможно е той да мисли,че вие се чувствате добре, а той е страдащият. За това, подробно и сериозно трябва да му поясните как се чувствате, как според вас изглежда във вашите очи поведението му и какво би трябвало да промени той за да бъдете взаимно удовлетворени в тази връзка. Възможно е в началото съпругът ви да избягва темата, това е типично за мъжете, но вие трябва да сте настойчива и той трябва да се убеди, че намеренията ви за раздяла са сериозни.Разбира се, един такъв разговор ще е само началото. Ще трябва доста още да обсъждате темата на вашите взаимоотношения за да постигнете нужната промяна.Направете това и си дайте няколко месеца за постигането на резултатите. Наистина, по-добре ще е да потърсите и съдействието на псхотерапевт, но това не е задължително. Ако въпреки усилията ви резултат няма, аз ви съветвам вие самата да потърсите помощ от психотерапевт и едва след това предприемете евентуални стъпки за развод. Понякога развода е нещо трудно и мъчително и малко психологична помощ винаги е нужна.

Здравейте! Според мен темата отдавна напусна рамките на ,,Психотерапия онлайн’’ и може би е по подходяща като дискусия за друга рубрика, например ,,Психология и психотерапия’’. Целта на “психотерапия онлайн” е питащият да получи от специалист максимално подходящ съвет за решаването на проблема си или отговор на силно интересуващ го въпрос. Той може да се съгласи или не със съвета, това е негов избор, но продължаващата дискусия поне за мен е лишена от смисъл и отнема време, което предполагам не само аз нямам. По тази причина ще отговоря с няколко думи на питащия и предложа ако има още въпроси да ги постави в ,,Психология и психотерапия’’. Това което описва stareternity не се дължи на самото лекарства, а на отношението, което той има към него.Stareternity е умен и както сам пише е чел доста литература по въпроса, та даже и гещалт терапия, за която повечето колеги дори и не са чували. По тази причина Стар... знае, лекарствата не могат да решат проблема му и единственият вариант за трайно решения е психотерапията. Само че той не ходи на психотерапя / не броя двете му срещи/, а продължава с хапчетата. Всъщност той е човекът, който търси изгубеният си ключ под лампата, знаейки, че го е изпуснал в дома си. Mоже да не го признава, но го знае много добре. Дори само това е достатъчно за да породи стрес и дискомфорт в него и всеки път, когато изпие лекарството и отделеният адреналин да му дава главозамайването. Но не е само това. Авторът сам се е досетил, че единственият начин да победиш страха си е да се научиш да бъдеш смел. Само че не успява да се справи / хареса ми примера с пътуването до В.Търново/ и посяга към хапчето.Tака то се превръща в символ на собственото му поражение. Това е причината да има световъртеж след приема на хапчето. Мисля, че отговорът ми изчерпва темата.

Всеки психотерапевт мечтае да работи с такъв мотивиран клиент. Мисля, че може да считаш проблема за решен. Похвали се след 2-3 месеца.

Само две много важни уточнения- --Според мен има значение дали тръгваш от Ловеч по първокласен път или от Варна по настилка от чакъл, на която си се спъвал и падал много пъти, тези остри камъни са ти оставяли белези и болката е била жестока.-- Уточнение : ЗА ЕДИН БИТ, СТО НЕ БИТИ ДАВАТ. Казвам тази пословица с цялото си уважение, към хората които са страдали пет, десет дори двадесет години.Губили са надежда и са се предавали и въпреки това са събирали сила за едни последен опит, който се е оказвал успешен. --Аз ако можех да помогна дори на една нищожна част от хората, на които Вие сте им "изчистили душите" от мръсотията-- Уточнение: Нито за момент не бива да ти минава мисъл,че в теб или някой друг има нещо такова като мръсотия.Някои от колегите дори биха се обидили, ако човек им каже,че вършат такава работа.По - просто е, това което кара теб и другите ни клиенти да страдат е СТРАХЪТ.Просто един, нищо и никакъв страх, насаден им от техните родители. В мента в който го преодолееш идва края на страданието. Можеш да помогнеш.Поеми по пътя и споделяй с другите своят опит. Дори да не го победиш, хората ще знаят ,че има един борбен човек който да им бъде пример.А и ще знаят,че начина по който го правиш не е най-успешният и за себе си ще търсят други варианти.

,,,Някои твърдят, че състоянието НВД е едно изпитание, което по принцип е адресирано само към силните личности..... е ако е така аз не издържах теста, което може би е показно колко съм слаба...’’’ Слушал съм и други такива самозаблуди, като тази, че от ПР страдат само интелигентните хора и т.н.. С риск да ви разочаровам ще кажа, че това не е така. Ще ви поясня с няколко думи:С понятието „Невровегетативна дистония” невролозите обозначават това, което в Международната класификация на болестите съответства на ,,Лека степен на тревожно разстройство ‘’. Тоест, вие имате едно тревожно разстройство. На какво се дължи тревожността? Представете си едно малко дете. То се ражда без никакви знания за това какво представлява светът. Задължение на неговите родители е да му дадат точните представи за това, какво го заобикаля. Те го и правят, но не винаги представите на самите родители са точни. Понякога се получава голямо разминаване между ,,картата’’/убежденията на родителите / и територията/ обективният свят/.Това разминаване почти не се усеща в детска възраст и не поражда голяма тревога. Но след пубертета, когато детето се сблъсква все по пряко със заобикалящият го свят, тези грешни убеждения го правят неадаптивно и пораждат тревожност, която може да е различно изразена. За да ме разберете, ще дам следният пример- Вие искате да отидете и посетите Панорамата в Плевен. Купувате си карта на града, но не знаете, че печатаря е допуснал грешка и вместо картата на Плевен е отпечатал картата на Пазарджик. И така вие се озовавате в Плевен с една карата на която пише, че е на Плевен, но всъщност е на Пазарджик. Представяте си сама колко объркана ще бъдете. Има да търсите Панорамата....И тук въпроса вече опира до интелигентност, кога ще се сетите, че картата ви е грешна и потърсите помощ. Наистина, трудно е да повярваш, че картата е грешна, тя е толкова хубава и ясна, на нея с такъв хубав и голям шрифт е написано Плевен, че просто не ви се вярва, че има грешка. Или пък откривате, че има грешка, но нали трябва да питате хората, а това е срамно, какво биха си помислили те за вас. Или пък трябва да купите нова карта, но тя струва пари, излишни пари. Така продължавате да гледате картата и се ръководите от нея обикаляйки града, разчитайки случайно да зърнете Панорамата. С две думи, тревожното разстройство е мерило за интелигентността на човека - кога ще се сети, че трябва да избере и направи нужните промени за да не страда. Мерило не за образованието, чувствеността или нещо друго. За интелигентността. Интелигентният човек, в момента в който разбере, че картата му не съответства на територията/ че има проблем/, предприема нужните действия за да има нова карта и намери решение. Ето сега в момента вие знаете какво трябва да направите - но дали няма да постъпите като онзи човек, който си търсил ключовете на улицата, близо до дома , под улична лампа, защото там било светло? Много от съседите му се присъединили към търсенето, докато един накрая го попитал: „Къде изгуби ключовете си?” А мъжът отговорил: „Вкъщи.” Учуден, съседът попитал: „Защо тогава ги търсиш тук?” А мъжът отвърнал: „Защото тук е по-светло.” П.П. – Студентът, който Орлин спомена наистина издържа теста, на който го постави тревожността. Той за това и не пише вече тук, справи се още през април.

-Ето аз съм на 29г., неомъжена, еманципирана, кариеристка..... и никога на никой не съм казвала думите "Обичам те". Мен никой не ме научи как да обичам, не мога да разчитам на никой освен на себе си (макар и да имам все още приятели). Дали от тук не тръгва всичко???? Дали това може да е причината за моята "нервно вегетативна дистония" ? ---- Да, това е причината. Дори ще си позволя да цитирам някои по-умни от мен писали по темата. Любовта лекува Струва ми се, че всички болести в крайна сметка са свързани с липсата любов или с користната любов, тъй като предизвиканите от тях изтощение и потиснатост на имунната система водят до физическа уязвимост. Много хора израстват с убеждението, че някъде в самата им същност има някакъв ужасен недостатък, дефект, който трябва да крият, за да бъдат обичани. Смятайки, че няма да бъдат достойни за любов, ако истинското им Аз излезе наяве, тези хора не си позволяват да споделят най-съкровените си чувства с когото и да било. Те усещат как способността им да обичат намалява и изпадат в още по-голямо отчаяние. Достоевски е имал предвид точно това, когато е написал: "Убеден съм, че единственият Ад, който съществува, е неспособността да обичаш." Тъй като усещат огромна вътрешна празнота, тези хора възприемат всички връзки и отношения като възможност да получат нещо, да запълнят празнотата в себе си. Те дават любов само ако срещу нея получат нещо - утеха, сигурност, похвала или подобна любов. Тази "користна" любов, ги изтощава и им пречи да изразят истинското си Аз. Тя води до още по-дълбоко усещане за пустота и затваря порочния кръг. Когато успея да накарам хората да се приемат изцяло, да се почувстват достойни за любов такива, каквито са, те стават способни да дават и откриват, че безусловната любов не черпи от някакви ограничени емоционални запаси. Напротив, безусловната любов се самоумножава. Най-непосредствената отплата за безусловната любов е посланието "Живей", което получава тялото. Убеден съм, че безусловната любов е най-мощният имуностимулатор. Ако кажа на пациентите си да повишат кръвните нива на имуноглобулините или Т-клетките си, никой няма да знае как да го направи. Но ако успея да ги науча да обичат себе си и другите с цялото си сърце, кръвните нива на имуноглобулините и Т-клетките автоматично се повишават. Истината е следната: любовта лекува. Нещо повече: тя ни пази от всякакви зарази. Вярно е, че любовта лекува, но идеята е да обичаме заради приятното усещане, а не защото това ще ни помогне да живеем вечно. Любовта е целта, а не средството. Тя осмисля живота, независимо колко дълго продължава той. Любовта и истинската духовност увеличават не само времето ни на тази земя, но и щастието ни. Болни, оздравели въпреки всички превратности, се характеризират с общи черти: 1. Дълбока психическа промяна чрез медитация, молитва или друга духовна практика. 2. Сериозни междуличностни промени, в резултат на което отношенията им с другите хора са поставени на по-здрава основа. 3. Промени в храненето: тези хора вече не приемат храната си като даденост; те я избират внимателно, за да извлекат максимална полза. 4. Дълбоко усещане както за духовните, така и за материалните страни на живота. 5. Съзнание, че оздравяването им не е дар, нито спонтанна ремисия, а дълга и тежка битка, която сами са спечелили. Когато лекарите и пациентите си дадат сметка за целебната сила на любовта, медицината ще придобие ново значение. Тогава ще сме на път да осъществим бляскавото прозрение на Теляр дьо Шарден: "Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня." Д-р Бърни Сийгъл-хирург онколог Вътрешния покой Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме. Д-р Бърни Сийгъл онко- хирург Двадесет и девет години е една прекрасна възраст човек да избере и се научи на нещо ново и много полезно, да обича себе си. Успех!