д-р Тодор Първанов

Днес попаднах на отговор по темата който не съм пуснал.Правя го с малко закъснение и надеждата,че поставилият въпроса ще го прочете. Айнщайн е формулирал няколко много важни принципа, които можем да използваме когато имаме за решаване сложен проблем. Един от тях е,че никой проблем не може да бъде решен на нивото на мислене, на което е възникнал Айнщан отбелязава и изключителното значение на точният въпрос, формулирането на който ще доведе до отговора, съдържащ решението-Ако имам само 60 минути за да реша един проблем, от който зависи живота ми, 55 от тях ще отделя за да формулирам точният въпрос-казва той. Четейки постовете ви виждам, че вие не сте излезли от нивото на мислене, на което е възникнал проблема, нито сте отделили време, за да помислите и зададете правилният въпрос, защото въпроса ,,Как да простя на жена си,, сам по себе си подържа проблема. Опитах се да ви насоча към тази идея, питайки ви какво ще научите от ,,грешката,, на съпругата си. Очевидно е, че отговора ви –„от грешката на жена си си извадих извода да не и изневерявам‘ не върши никаква работа и не променя ситуацията в която сте. Така вие повече от година се концентрирате върху нещо, което не ви носи никаква полза и напразно измъчвате и себе си и съпругата си . Проблема се състои в това, че вие смятате това което е станало за грешка на съпругата си. Tази ваша представа ви държи в капана в който сте - да се измъчвате, че не може да и простите. Ситуацията е съвсем различна.Това, което е станало, е закономерен резултат от съвместната дейност на двама души - в случая вие и съпругата ви. И за д а не избързате и кажете ,, и двамата имаме вина,, ще кажа-никой от вас няма вина, но и двамата сте отговорни за станалото и ако и двамата откажете да поемете своята отговорност, ви очакват още неприятности. Ако премете тази нова за вас гледна точка, това ще позволи спокойно да направите анализ на действията си, станали причина за този нежелан и от двама ви резултат. Само така ще можете да извадите поука и полза от станалото, да коригирате поведението си и се предпазите от нов подобен резултат. Работил съм с двойки в подобна ситуация и не вярвам тази промяна на гледната точка да стане без посредничеството на специалист- психолог или психотерапевт. Неговата задача е проста, но изключително важна - да създаде спокойна обстановка, в която вие, без обвинения един към друг, да изследвате поведението си и набележите промените, които всеки трябва да направи . Неговата задача е и да следи доколко всеки извършва своят дял от промените, както и евентуално бъде арбитър при възникнали спорове.Така и двамата не само ще можете да промените нагласата към станалото , но и ще изградите нови отношения един към друг. Казвам нови, защото отношения в които единият от двамата смята ,че другият е сгрешил и трябва да му прости - нищо хубаво не предвещават. Ако вие наистина направите този анализ и промените гледната си точка, поемайки своята отговорност за станалото, ще разберете,че въпроса – „как да и простя“ става безсмислен. Разбирате и че новият въпрос, на който трябва да дадете отговор, би звучал приблизително така – какви промени трябва да направим ние със съпругата ми, за да изградим отношения на максимално близост, любов и доверие? Поставяйки този въпрос, ще получите верните отговори и можете да предприемете правилните действия за да превърнете това във факт. Ще отбележа и още нещо. Ако наистина съпругата ви гледа на случилото се като на слабост и грешка, това също е голям проблем. Проблем е, защото вината е много опасно чувство-когато тя е силна, не се задържа много дълго в човека, който я изпитва , а се насочва към другия. Така позицията „ аз съм виновен за станалото“ се превръща в „той е виновен за да постъпя така“. Изхождайки от времето, което е минало, очаквам съпругата ви вече да е в нея, тоест да обвинява вас за станалото и ако не е вече в нея, скоро ще стане .Тогава нейният проблем ,ще бъде –как да простя на съпруга си, че ме подтикна да му изневеря. По тези причини препоръката ми беше да потърсите специализирана помощ.

Относно съпротивата, в частност на тревожността ще цитирам Нийл Д.Уолш - Каза, че „онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш? - Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Са­мият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъх­неш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш. Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчез­ва. - Ами ако не искаш това, което гледаш, да изчезне? - Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В тво­ята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. Но никога не се съпротивлявай на нещо. Ако мис­лиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Не ти ли казах, че всяка мисъл е творческа? - Даже мисъл, която гласи: „Не искам нещо"? - Ако не го искаш, защо да мислиш за него? Без коле­бание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не - както пожелаеш. Още по темата от друг автор- НЕПРАВЕНЕ ЧРЕЗ ПРАВЕНЕ Ако ти кажа: „Просто се отпусни", това е невъзможно, защото не знаеш какво трябва да се направи. Толкова много псевдоучители по релаксация продължават да повтарят: „Просто се отпусни. Недей да правиш нищо; просто релаксирай." И какво правиш тогава? Можеш да легнеш на пода, но това не е релаксация. Вътрешната бъркотия остава... и се поя­вява нов сблъсък: да релаксираш. Прибавено е още нещо, нещо повече. Цялата глупост продължава да съществува, бъркотията остава, но е добавено и още нещо - да релакси­раш. Към всички стари напрежения е добавено и едно ново. Затова този, който се опитва да живее релаксиран живот, е възможно най-напрегнатият човек. Трябва да бъде, за­щото не е разбрал диалектичния поток на живота. Мисли си, че животът е праволинеен поток: можеш просто да си кажеш да релаксираш и ще релаксираш. Това е невъзможно! Най-напред бъди напрег­нат, толкова напрегнат, колкото ти е възможно. Бъди тотално напрегнат! Най-напред нека целият ти организъм се изпълни с напрежение и остани напрегнат до своя максимум, колкото възможностите ти го позволяват. И след това, внезапно, ще се почувстваш релаксиран. Направил си това, което е по силите ти; сега енергията на живота ще създаде противоположното. Довел си напрежението до неговия връх. Не съществува нищо повече: не можеш да продължиш нататък. Цялата енер­гия е заета с напрежението Но не можеш да продължаваш с това напрежение до безкрайност. То трябва да изчезне; скоро ще започне да изчезва. Сега се превърни в свидетел на това. С това, че беше напрегнат, се доближаваш до ръба, до точката за отскок. Затова не можеш да продължиш нататък. Ако продължиш още, можеш просто да се пръснеш - да ум­реш. Оптималната точка е достигната. Сега жизнената енер­гия ще релаксира от само себе си.

Не, няма тава вероятност.

Здравейте! Не посочвате точната диагноза, за това само предполагам, че се касае за биполярно афективно разстройство.Ако е така, то според мен едновременно с невролептика е трябвало да се започне и приложението на тимостабилизатор .След отзвучаването на манийната фаза невролептика се спира-в случая това е зипрекса и се остава само на тимостабилизатор, който има за цел да предотврати нова-манийна или депресивна фаза.Оставането само на невролептик е неефективно с оглед не само профилактиката на депресивната фаза, но и възможността той сам да я предизвика. Подчертавам отново, отговора ми е валиден само при диагноза БАР.

Пътува си един мъж понеделник сутрин в автобуса към работата. Стои си, мрачен, и... си мисли: "Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - бахти използвачите..." Зад него стои неговият ангел с бележник и записва: "Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - бахти използвачите..." "Странно - мисли си ангелът - отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява. Няма как "...

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос: -Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си? -Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел. -Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл. -Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник. -Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал. -И какво казал той? -Казал, че смисълът е в избора... -Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом. - ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота. Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

.,,, всъщност сега се замислих че където и да съм ходила при специалисти никой не ми е казал и обяснявал какво точно трябва да правя... как да променя действително качествено начина си на живот. ,,, Непрекъснато пиша-психотерапията е планов процес.Вие не само трябва да сте запозната с плана на терапията си, той трябва да бъде съгласуван с вас. Мъча се да си представя, как някой ще ходи някъде, ще си говори с някой, няма да прави нищо практическо и ще очаква да се промени в положителна за него посока.Според мен този човек трябва или да е много наивен или просто проблема му да е измислен. Горното не адресирано само към вас.Форума се чете от много хора които имат психични проблеми.Сигурен съм, че доста от тях ще се обърнат към психотерапевт.Нека имат предвид думите ми-искайте да се запознаете с плана на терапията и приблизителният брой сесии нужни за осъществяването и.Подчертавам, последното не винаги е възможно, но дори и в този случай, това трябва да се обсъди с вас и ви се обясни ясно, какво би ускорило или забавило лечението ви. Нормално е, плана за терапията ви да бъде готов към третият-четвъртият час /сесия.Аз самият, предпочитам тя да бъде готова на първата среща, по тази и причина първата сесия при мен понякога достига до 3-4 часа.Това обаче позволява на клиента ако не хареса вижданията ми за терапията и плана ми за нея, да се откаже от работа с мен без да губи напразно време и пари.

Орлин е прав, бързането в случая голям проблем.

,,, Мисля обаче, че той е в основата на формирани вследствие на него мисловни модели. Опитвам се да открия ключа към разрешаването им.,,, Когато един мисловен процес или процеси ни правят нещастни, няма какво да се ровим в тях-те са такива, правещи ни нещастни.Пътя е в създаването на нови, по -ефективни модели и представи за света. На пръв поглед изглежда просто, но трябва време и постоянство.А , насоките на психотерапевт наистина ще са ти много полезни.

Имам чувството,, че "преливаме от пусто в празно",. Съветите към вас са 4 страници. Напълно достатъчни са да вземете решение какво да правите. Съжалявам за тона, но е редно да питате за това този, който вие препоръчал хапчетата, а не нас..

Проблемът, който описвате сега, в никакъв случай не се дължи на приема на антидепресантите. Когато сте ги приемал, те наистина са потискали либидото и нарушавали сексуалният ви живот, но това не е трайно и след спирането либидото се възстановява. Проблемът е възникнал, защото колегата не ви е предупредил за този временен и преходен страничен ефект от приема им. Вие сте се притеснили от намаленото си либидо и казано на психологичен език сте,,закотвили,, това състояние. Двата провала още повече са ви в вкарали в негативния филм за някаква физическа уврежда, която не ви позволява да бъдете пълноценен мъж. За щастие проблема е само психичен и ако сериозно следвате препоръките на Орлин, за няколко месеца ще забравите за него.

Здравейте! Поне няколко пъти съм пояснявал защо спирането на лекарствата, в случая транквилизатори, е много, много трудно. Ще поясня пак. Нашите мисли, определят как се чувстваме. По- точно нашата преценка за събитията и света, в който живеем. Когато мислите / преценката е положителна/ са хубави ние се чувстваме добре, изпитваме спокойствие , радост и щастие.Обратното е когато мислим негативно и преценяваме света, в който живеем като нещо лошо и заплашващо ни. За да с е спасим от неприятните и измъчващи ни усещания имаме два варианта -да мислим по -оптимистично -да блокираме усещанията в тялото, използвайки различни вещества като алкохол, опиати , психотропни вещества, като някои като ривотрила, за който питате, са вид опиати. Да се научи човек да мисли по-оптимистично е трудно и обикновено се използва помощта на специално обучено лице, например психотерапевт. За това повечето хора избират вашия вариант, да блокират рецепторите си с лекарства и намалят тревожността си. В това няма нищо лошо, стига в този период те да променят мисленето си. Вие обаче не сте го направил и сега, когато спирате лекарството старото ви непроменено мислене генерира същата онази тревожност, от която сте се спасявали преди година. За да ме разберете ще го опиша по друг начин.Представете си, че имате кола с автоматична скоростна кутия.Тя има само два педала-газ и спирачка.Нека газта е аналог на вашето тревожно мислене, а спирачката на лекарствата. В началото вие започвате неусетно да подавате все повече газ, мислейки все по –песимистично и тревожно. В един момент това започва да ви плаши и търсите съвет от специалист. Той ви казва, да натиснете спирачка за да спре колата, респективно да пиете лекарства. На пръв поглед съветът е много правилен и резултатът е невероятен-колата е спряла, респективно вие нямате никакви неприятни усещания.Вие сте щастлив мислейки , че проблема е решен. Изчаквате малко-в случая година-две и започвате да отпускате спирачката, само че с учудване виждате как колата, вместо да седи на едно място, започва постепенно по-бавно а после все по бързо да се движи.Тогава отново натискате спирачката, респективно започвате лекарства отново и тя пак спира.Чудите се какво става и решавате да питате тук. Въпросът вие, как да махнете крака си от спирачката без колата да потегли, респективно да спрете лекарствата и се чувствате добре. И аз ви давам възможно най-простият отговор, който би трябвало да ви е дал колегата преди мен- спрете да натискате газта, променете мисленето си , така няма да имате нужда от спирачката/ривотрила/.

,,Мисля че тя е осъзнала грешката ,,, ,,да го приема като един урок ,, Някой беше казал, че глупавите се учат от собствените си грешки, а умните се учат от грешките на другите, .Харесва ми,че сте от вторите и търсите, как да се поучите от грешката на съпругата си.Всъщност, какво научихте?

Здравей! Петнадесет години работих в една затворена система-армията.Другата такава е полицията.Никой няма да излезе и ви разкаже, какво точно се работи там и каква е професионалната реализация в системата.Това е класифицирана информация.Но едно се знае, работните места за психолози са определена бройка и тя отдавна е заета.За да се назначи нов човек , трябва някой или да се пенсионира или да напусне, а това става рядко.Същото е и да се работи като вещо лице.Съдилищата и следствието работят от години с даден психолог, защо да предпочетат вас пред него.Още повече, съдебно психологичните експертизи са много голяма рядкост.Съдът назначава обикновено съдебно -психиатрични експертизи, Това е така, защото почти винаги въпроса, който поставя съдът, е страда ли лицето от психично заболяване или не.А компетентен да отговори на този въпрос е психиатъра.По тези причини, мисля,че да се учи юридическа психология и да се разчита, след това да се работи в тази област, е доста смело.

Здравей! Орлин ти предлага, да се опита да ти помогне във форума.Предполагам и ти си с такава нагласа.Моето мнение е веднага да потърсите психотерапевт.Нямам време да се обоснова, но повярвайте ми -това е най-разумното.

Сега виждам въпроса. Има много подходи.Принципа е, колкото повече се обръща внимание на страха, толкова по-зле. Бих препоръчал омаловажаване-,,Та това е само една муха,, и нищо повече, родителя продължава да прави това което прави.

Мерси за споделянето.То е много важно като пример за хората с подобен проблем. Не се притеснявай за кръвното, наистина е от топлината-тя разширява кръвоносните съдове и налягането пада.Просто се пази от жегата, нищо повече. Дължиш ми още споделяне.

Предлагам да решавате как да постъпвате, изхождайки от принципа, че всеки родител трябва да помогне на детето си да стане отговорно за собственото си поведение. Така, когато имате колебание, какво да бъде поведението ви спрямо него, ще е достатъчно да си зададете въпроса-това което ще направя ще помогне ли на синът ми да стане по-отговорен ? Ако отговора е да- го правите, ако е не- не го правите. Разбира се, че съпротивата срещу "не"-то ще бъде огромна в началото и от вас се изисква да можете да устоите на принципа и сила за това ще ви дава любовта към сина ви.

Здравейте, Казуса, който поставяте, не позволява да ви се даде отговор във форума. Би трябвало да се уточнят много неща: - Кое е наложило толкова години мъжът ви да пие антидепресант, при положение, че нещата с депресията се решават за много по-кратки срокове, - Какво е състоянието, което той нарича "чувства6е добре за състоянието си само частица не му достига6е за да каже че е напълно здрав"? - Защо антидепресанта просто не е спрян, а е заместен от други антидепресанти? - Какво наричате влошаване - дали се влошава депресията и ли под "влошаване" се разбират страничните действия на лекарствата, които пие в момента, защото те наистина имат странични действия? - Тези, а и други въпроси могат да бъдат уточнени единствено в лекарския кабинет. Затова и съвета ми е да отидете при друг психиатър и чуете неговото мнение

Jul, синът е на 33 години.Та той е мъж в разцвета на силата си. Мисля, че съм го писал някъде-по Дискавъри, често даваха един филм за скалните орли.Те започват да строят гнездото си като за основа използват клони с много остри шипове.После ги покриват с листа и перушина.Така гнездото става меко и удобно. Когато орлетата станат големи, родителите започват да изхвърлят пуха и листата и шиповете започват да се забиват в тялото на орлетата.Орлетата започват да се приближават все повече към ръба на гнездото. Страх ги е пърхат с крила, пазейки се да не паднат в бездната под тях. Докато един ден това се случва и тогава литват. Вълнуващо е да гледаш този филм.И много, много поучително. Сигурен съм ,че във всеки човек има вродена способност да може да живее и се адаптира към социалната среда. За съжаление, понякога родителите нямат инстинкта да направят семейното гнездо с нужната архитектура и оставят детето да полети. А когато детето е на 33 години, това просто е задължително.

В живота няма грешки и провали.Има само резултати.Ако ни харесват, продължаваме да правим същото.Ако не ни харесват, сменяме тактиката. В този аспект давам за пример себе си.Когато завърших 11 клас исках да следвам медицина, но някак си без да си давам много зор в подготовката за кандидат-студентските си изпити.Резултата беше двойка по химия. Той никак не ми хареса и го промених, правейки по-трудното-подготвих се за изпитите в казармата и влезнах в университета.С изключение на брака, нищо не съм постигнато веднага и от първият опит.Въпреки това смятам, че на мен страшно много ми върви и когато нещо не става, както го искам, само се замислям и променям действията си. Когато човек прави едно и също, не може да очаква различен резултат.За това и ви съветвам, сменете тактиката.Това е начина да постигнете резултата който търсите.

Онзи ден интернета ми се загуби.Оказа се, че рутера не разпознава уайърлеса на лаптопа. Обадих се по телефона на един приятел и той ми каза да започна да следвам инструкциите му и оправя сам нещата.Резултата беше, че след половин час напразни опити и двамата бяхме изнервени и започнахме се обвиняваме- аз ли грешно го разбирам или той грешно ми пояснява.Накрая ми затвори телефона и начумерен дойде у нас.Оказа се,че проблема е много по-сериозен, от колкото си го е мислил и той самият доста се чуди как да го реши. Проблема който ти описваш е сериозен, за това и никой включително и аз не можем да кажем, как да го решиш сам.Това и ни спира да ти пишем.Иначе общи насоки може да намериш назад във форума, всички те са верни, кои обаче са тези които са подходящи точно за теб, е нещо, което няма как да се определи от контакта във форума.

Здравей! Виждам, че отговора се бави.Според мен, причината е в това, че темата е поставяна многократно и едва ли някой от нас може да измисли нещо ново, което да ти предложи, за да си помогнеш.По - разумно ще бъде, първо да изчетеш всичките отговори, които сме давали по темата ОКР.След това, ако има нещо неясно да питаш, ние ще ти го поясним.

http://www.beinsadou...?showtopic=9494 Виж тази тема. Прочети и постовете ми в регресивна хипноза. ,,Не е ли вредно човек да се успокоява с мисълта, че смъртта няма да бъде краят на съществуването му? ,, Вредно да си спокоен? В какъв аспект? Ако наистина приемеш, че смъртта не е край, а начало, не само ще се успокоиш, но ще станеш и много по-отговорна.Следващият живот много се влияе от сегашния.

,,.Мислте ли че ще се оправя и без антидепресанти и ако се оправя така дали няма да ме връхлети отново след време този ужас?!,, Мисля,че за момента се справяш страхотно. Това за антидепресантите го прескачам, или не си чела какво съм ти писал или ...преливаме от пусто в празно.Това,че ще е справиш сама ще ти даде временна увереност и сила.Но, най-вероятно при следващ стрес нещата ще се повторят.Няма да бъдат толкова силно проявени, защото опита от това ,,излизане,, ще ти дава кураж, но ...за мен това е бавен и мъчителен начин.Подходящ е за хора, които ще живеят поне няколкостотин години и имат възможност да прекарат доста от тях в този стрес.Ние обаче живеем средно 80 години и според мен не си заслужава, да губим времето си и се опитваме бавно и трудно сами да решим проблем, който има много лесно и бързо решение.За това, пак препоръчвам, да се обърнеш към психотерапеpeвт Дереализацията- писано е доста по темата, дължи се на факта,че по време на стрес кръвоносните съдове се свиват и се нарушава снабдяването на мозъка с кислород и глюкоза.Най-лесният метод за повлияването и е спорта.Спорта разширява кръвоносните съдове,така мозъка се снабдява с повече кислород и глюкоза. и деперсонализацията изчезва.