д-р Тодор Първанов

Здравей, Потребител! Доколкото разбирам не си започнала да спортуваш. Продължила си да се анализираш. Не си потърсила психотерапевт. Продължила си да четеш в нета. Е, как да не се влошаваш? Не разбирам логиката ти? Искаш съвети. Ние ти казваме с какво да започнеш. Ти не го правиш и се оплакваш, че си зле. В интерес на истината мислех да не пусна поста ти. Каквото и да ти кажем, ти и сега няма да го направиш. Но пък от друга страна той е много хубав пример какво да прави човек, когато иска да не само да си остане с натрапливостите, но и да ги умножи. Достатъчно е само да продължи да се анализира, да чете по темата в нета, в никакъв случай да не спортува или релаксира и да разчита изцяло на хапчетата. За статията - много го е хубава, преди 20 години, когато не знаех какво е психотерапия, бих я подкрепил с двете си ръце. Днес, днес предпочитам фактите да говорят. Тази година един българин решил се консултира в най-добрата клиника в Англия и една от най-добрите в Европа клиники за лечение на ОКР. Както теб той е бил с натрапливости от най-ранно детство. За разлика от теб, през последните 10 години той е бил почти непрекъснато на медикаментозна терапия. Всичките тези комбинации описани в статията са изпробвани върху него. Ефекта на подобрение е бил много кратък и непостоянен.за сметка на това пък ефекта на напълняване бил много изразен и постоянен.За това и българина се решил и отишъл за консултация при самият д-р David Veale, собственика и директор на клиниката -http://www.veale.co.uk/ Това, което му казал доктора, буквално му обърнало представите за ОКР с главата на долу. Доктора му казал това, което и аз винаги съм писал - ти си съвършено здрав, всичко в мозъка ти е наред и по тази и причина няма как лекарствата да ти помогнат.Те биха ти помогнали ако наистина нещо в мозъка не е наред.Казал му веднага да спре лекарствата, които пие, подчертавам-веднага , а не след дни или седмици и му предложил да започне психотерапия с терапевт от тяхната клиника.Човека започнал психотерапия, ще подчертая , терапията е била изцяло поведенческа-само задачи, никакви анализи и други излишни неща.По чисто икономически причини-може да видите какви са цените на лечението в клиниката, човека продължи терапията си с български терапевт. В момента натрапливостите са овладени на 50% и той работи много успешно в чужбина.Терапията продължава. ПП.Това е книга, посветена на ОКР, написана от доктор Veale.Освен в книжен вариант може да се поръча и в електронен. http://www.amazon.co...ASIN=1849010722 Преди две години в тази рубрика едно момиче зададе въпрос. Въпроса не беше свързан с ОКР.Моят отговор не я удовлетвори и ние се видяхме.Оказа се, че това което не беше споменала във форума е ,че както теб е с ритуали и натрапливости - хипохондрични от ранно детство. За разлика от теб не беше ходила никога на психиатър.Беше ходила на психотерапевт, без съществен ефект.С нея работихме 14 месеца.Срещите ни бяха средно на 30 дни.Беше много трудна работа, но момичето беше необичайно мотивирано и тази пролет ние свършихме терапията.Не само я свършихме, тя се съгласи и с личният си пример помогна на друг мой клиент, който за разлика от нея беше с натрапливости само от три години. Все пак друго е някой, който е бил 15 години с натрапливости, да ти каже-щом аз можах да го направя значи и ти можеш. Така че статията е ……за тези, които не искат да се справят, нека им служи за оправдание. ПП2-Не искам да ме разбирате неправилно, при силни, ангажиращи изцяло вниманието обесии, без използването на лекарства не може да се мине.Но, приема им трябва да бъде съпроводен и от психотерапия, както веднага след овладяване на кризата и намаляване на натрапливостите те бъдат спрени и се продължи само с психотерапия.

Какво знаете за наркотичната зависимост?

http://lekarbezpari....-post_2347.html ПП.Не вземай агапурин-редуцирай стреса и всичко ще е наред.

Публикувах мнението на Рави Шанкар като провокация за размисъл.Всъщност, в него той отрича не само положителното мислене, а самото мислене.Съгласен съм с това, че примера, който той дава е за самозаблуждаващо се мислене, а то е вредно, защото както се казва, балона рано или късно ще се спука.Преди много години, под влияние на учебниците по психотерапия замених понятието ,,положително мислене,, с ,,ефективно мислене,,.Синоним на последното е термина,, възможностно мислене,,, като това мислене аз лично наричам ,,използваческо мислене,,.Какво се влага в съдържанието на тези термини?Това е начин на мислене, който търси и намира във всяко събитие определена полза така,че то да послужи, като стъпало по пътя към осъществяването на определени предварително поставени цели.Тук възловото е – определени предварително поставени цели.Разглеждането на дадено събитие или проблем като възможност може да стане само в техните рамки.С две думи, човек който има цели, може да използва което и да е събитие като полезно в рамките на някоя от целите си. Когато няма ясни цели се остава в рамките на ,,положително-отрицателно мислене,,.

,,,Ти искаш да наредиш живота си по определен начин. И когато някоя мисъл дойде спонтанно и виждаш, че тази мисъл е правилна, действаш по нея. Но никога не можеш да знаеш преди мисълта да дойде. Можеш да мислиш единствено каквото знаеш. Когато знаеш, каква е нуждата да мислиш за него? Мисленето е причината за притесненията. Чуваш толкова много за силата на позитивното мислене. Казвам ти, това е причината за депресиите. Хора, които си налагат позитивно мислене за три години, на четвъртата изпадат в депресия. Защото те си мислят, "Ох не, не, мисли позитивно". Колкото повече се опитваш да мислиш позитивно, толкова повече се давиш в негативности. Хората не са наистина наясно с механиката на същността на психиката, същността на съществуването и същността на съзнанието. Опитай се да мислиш позитивно и виж дали те води към позитивни мисли. Създава повече негативни мисли дълбоко в теб. Нещо дълбоко в теб започва да кипи и да излиза. Появява се страх и ума ти е разделен на две. Една част казва, "Бъди позитивен. Аз ще бъде здрав." Какво здраве? Ти не можеш да направиш нещо. Някъде твоето съзнание спи дълбоко. В ума ти се опитваш да кажеш, "Аз съм здрав, аз съм здрав.", а дълбоко в теб нещо друго напира. Страх настъпва, всякакви видове двойнственост и конфликти излизат. Това се случи на една госпожа. Тази госпожа имала позитивно мислене: "Аз съм щастлива. Аз съм весела и нищо не може да докосне моето щастие." И така се случило, че синът й починал при катастрофа. Когато почине син, майката не е щастлива. И тя станала много нещастна, но старият й навик продължил, "Аз съм щастлива, нищо не ми се е случило. Моят син почина, какво толкова, аз съм щастлива, божествена, благословена." Тя си повтаряла това пет минути и следващите десет не спирала да плаче. Това се превърнало в огромен проблем за нея. Позитивното мислене я повредило толкова много, че тя не можела да види реалността, като реалност. Аз й казах, "Не се притеснявай за твоето щастие. Ти ще скърбиш, ще плачеш, ще ридаеш, ще бъдеш с тъгата си няколко дни." Когато изплакала сълзите си и минала през целия този процес на болка и скръб, почувствала голямо облекчение. Тогава тя наистина можеше да бъде щастлива. Наистина можеше да го почувства. Силата на тъй нареченото позитивно мислене може да изглежда, че прави нещо добро в началото. Докосва те само на повърхността, но завлича целия боклук под килима на съзнанието. Колко дълго може да остане там? За ден, месец, година или две. Ще намираш всичко за прекрасно и чудесно: "Ох, наистина действа". И после ще осъзнаеш, че под килима е започнало да мирише. И боклукът просто ще започне да излиза. Ние нямаме нужда да мислим позитивно. Ние трябва да се извисим над мисленето, да разберем мисленето. Мисленето е като облак в моя вътрешен свят. Мислите идват и си отиват. Наблюдавай и изследвай и ще видиш, че ще бъдеш на друго равнище на съществуване. Това е истинската ти същност. Това е свобода.,,, От книгата ,,Господ обича веселието,,-Шри Шри Рави Шанкар

Проблема не е във физическото натоварване, а в нуждата от усиленото дишане по време на спортуването.За това съвета на Диди е добър.Аз бих ти препоръчал и техники за разтягане/ стречинг/, има ги в в нета.

Ако успееш да убедиш майка си да потърси психотерапевтична помощ, това ще и е много полезно.Иначе ще си остане цял живот на лекарства.Пропуснал съм да отбележа в първият си пост, забравянето и мудността се дължи на медикаментите които пие.

Здравей! Хората казват ,,Здрав дух в здраво тяло,,. Най –сигурният начин да се справи с хипохондрията е, като направиш тялото здраво.Започни редовно да спортуваш.Постепенно мускулатурата ти ще добие сила и издръжливо, а тялото ти ще се изпълни с енергия.Така силата на собственото ти тяло ще гони хипохондричните мисли-болен човек не може да бяга и вдига тежко, толкова колкото ти ще можеш.Нереалното виждане се дължи на повечето стрес свързан предполагам със страха от болести.Среса свива кръвоносните съдове на мозъка, така той изпитва недостиг на кислород и дава това усещане.И точно спорта е най-полезен в случая, той разширява тези съдове и мозъка започва да се снабдява с достатъчно кислород. ,,,Интраскопски изслед вания са доказали, че физическите упражнения буквално уве­личават обема кръв в една област на мозъка, наречена зъбчата гънка. Това значи много. Зъбчатата гънка е жизненоважна съ­ставна част от хипокампа - област, играеща съществена роля за създаването на спомените. Увеличеният приток на кръв, който може да е резултат от нови капиляри, открива на повече мозъчни клетки по-голям достъп до хранителните вещества и чистачите на отпадъци в кръвта. Друг ефект от физкултурата, специфичен за мозъка и станал известен наскоро, напомня не толкова за пътната мрежа, колкото за торовете. На молекулярно ниво предварителните проучвания сочат, че физкултурата стимулира един от най-мощните фактори за мозъчен растеж - НФГМ. Това е съкращение от „невротрофичен фактор на главния мозък", той подпомага развитието на здра­вословна тъкан. НФГМ действа като тор за растежа на някои неврони в мозъка. Този протеин поддържа съществуващите неврони млади и здрави, правейки ги много по-склонни да се свързват едни с други. Най-чувствителните към него клетки се намират в хипокампа, вътре в онези именно области, които отговарят за познавателните процеси. Физическите упражнения повишават равнището на използваемия НФГМ в тези клетки. Колкото по-активни сте физически, толкова повече „тор" създавате ,,, Откъса е от книгата ,,Дванадесетте правила на мозъка,, от Джон Медина Ясно ти е,че лекарствата в случая нямат място.

За съжаление от описанието което давате не мога си изясня картината.Доколокото разбирам тя и на вас не е много ясна.Най -доброто, което можете да направите за нея е, да я убедите и заедно да отидете при добър психиатър.Все пак, не е редно толкова години човек да пие лекарства от тези групи.

Страхотно! Остави ги до контейнера, хората сами ще си ги вземат.

Вече не знам дали наистина всичко ще бъде някой ден наред.... Започвам да се отчайвам, а знам, че трябва да имам сила да преудолея всичко това и да си върна предишното АЗ! Ако се придържаш стриктно към програмата си, след три максимум четири месеца ще си добре.За този период ще бъдеш спряла и ривотрила.Това е, ако правиш написаните от теб самата неща.Ако не, ще е по-бавно.Хубавото в случая е,че всичко си зависи от теб. Подкрепям промяната в косата.Днес каква промяна направи?

Когато прочетох поста ви, не мислех да вземам отношение. Въпросът, повдигнат от вас, е поставян многократно във форума - защо след като се спрат лекарствата, нещата се връщат в началото си състояние, та дори са и по-зле. Обяснявал съм го според мен много ясно и логично, няма как това да не стане. Изречението,, Винаги обаче ме удивява категоричността, с която се препоръчва непиенето на лекарства и доверяването единствено и само на психотерапията.,, породи в мен желание да взема отношение по темата. За съжаление, в настоящият момент имам важен личен ангажимент и това е невъзможно./това се отнася и за въпроса поставен от последния питащ във форума/.При първа възможност ще пиша. Ако имате време, прочетете всичко каквото съм писал във форума по повод на паническото разстройство - говорим за диагноза, екзактно поставена по класификацията на СЗО, и сама ще с е убедите, че няма логика те да могат ТРАЙНО да решат проблема. Приятна вечер!

Не сте ме разбрала.Първо вие трябва да говорите с него.Трябва да добиете ясна представа, за какво точно става въпрос и тогава да се мисли какво да правите.

Здравейте! Не искам да ви успокоявам, но не приемайте, това което синът ви ще ви каже за чиста монета. По-голямата част от професионалният ми път е свързан с работата точно с младежи на възраст от 18 до 26 години.При мен не рядко са идвали момчета които си мислят, че са със хомосексуална насоченост без това да е така.Възрастта е такава,че един несигурен младеж трудно различава кое свързано със сексапилната му насоченост е истина и кое проекция на страховете му.Понякога е нужно доста да се поговори, за да се изясни как стоят точно нещата.

Преди малко публикувах отговор в темата за следродилната депресия.Всичко се отнася и за теб.

Здравей! Снощи не погледнах,че имаш доста отговори и предполагам си се успокоила. Общо взето нещата са казани, така,че аз само ще ги обобщя малко. Започваме с това за какво всъщност се касае. От написаното ,, треперене, изпотяване на крайниците, безсъние, болки в корема.,, е ясно, че касае за силно изразена реакция на стрес. Следродилната депресия, започва по-рано от четвъртия ден и е с доста различна симптоматика. Правилно си отбелязала,, От прочетеното, останах с впечатление, че депресията не се свързва с физическа болка. ,,Обаче стреса я дава и то както се убеждаваш доста силно. Диана правилно беше отбелязала, че бременността и раждането съдържа и двете компоненти на стреса-физическата и психическата. Физическата е свързана с огромните промени и изисквания на тялото. То трябва да се грижи за два организма и от твоите белтъци да построи един нов организъм. Не ми се навлиза в подробности, но промяната в хормоните непосредствено след раждането на детето е много голяма. Тоест, дори една жена да не усеща стреса, то тялото и около термина си е във един физиологичен стрес. Психическият стрес - той се държи на промяната на начина на живот след идването на детето, от новите изисквания и отговорности. Той също е неминуем, независимо дали се отчита или не.Това, което е по-различно при теб е,че ти си си била във един хроничен стрес благодарение на отношението, което имат родителите ти към теб и съпруга ти. Така че за разлика от голяма част от жените, които след раждането независимо, че са в стрес, не го отчитат и бързо го овладяват, си била просто обречена да го изпиташ в тази силна форма. Мисля, че е трябвало ти се обясни, че болката в корема един от най-характерните белези на стреса - в стомаха има повече от литър резервна кръв, която при стрес трябва да влезе в кръвообращението и носи повече глюкоза и кислород към мускулите. Навлизането на тази кръв става по чисто механичен начин - свиват се всички коремно мускули, червата и самият стомах. Болката, която усещаш, се дължи на това. Затова и ривотрила ти помага, той отпуска всички мускули. Нещо повече, има зависимост, колкото по-слаб е човека толкова по силна е болката, често клиенти са ми казвали ,че направо нещо сякаш яде корема им.Това е лесно за обяснение, при по - пълните като мен, мазнините в стомаха пречат на свиването и притискането не е толкова силно, ти предполагам си по-слаба и за това го усещаш така изразено. Това за стомаха съм го обяснявал тук няколко пъти, дори и снимка на червата бях качил за да се види в какъв спазъм са - няма как да не боли. Какво трябва да направиш според мен. 8]1. Първо трябва да убедиш,че съм прав и си в стрес. За целта написваш в търсачката думата стрес и стомах и четеш. Когато се убедиш в думите ми, минаваш към втора точка. 8]2. Написваш в търсачката ,,стрес минимизиране и контролиране,, и отново започваш да четеш с лист и химикал до теб. На листа ще записваш всичките начини които са описани за минимизиране на стреса.Предполагам ще са десетки. Когато започнат да се повтарят спираш да пишеш и пристъпваш към трета точка. 8]3. От всичките начини трябва да избереш между 7 и 10. Те ще станат основа на твоята собствена програма за контрол над среса ти. Някои от тях ще правиш всеки ден, други по рядко. Важното обаче е да разбереш,че за овладяването му, респективно за премахване на болката в корема, ще е необходимо от два до три месеца. 8]4. След като съставиш програмата си направи едно от двете, или я пусни тук или ми я прати на лични.Предполагам ще мога да я допълня с други полезни за теб неща. 35]ПП.Предполагам забелязваш,че никъде не споменавам за лекарствата, които пиеш. Когато започнеш програмата си няма да имаш нужда от тях или рецептурна книжка. Ще добавя и за чая, топлото води до разширение и отпускане.Така,че дори сутрин на гладно да изпиеш чаша хладка вода ще те облекчи.Но и аз съм за билките, ще прибавя към изброените и джинжифил. 35]Пиши ако има нещо неясно.

Здравей! Не се извинявай.Видях поста ти в съседната тема.Мислих да ти дам пояснения, но уви, работата ме отнесе.Знам, че си много притеснена и ще направя всичко възможно утре да ти поясня, как аз виждам нещата и какво би могла да направиш за да се справиш със ситуацията. Хубава вечер!

И имам още един въпрос, на който ще се радвам ад ми отговорите ако можете. Защо всички тези симптоми(най-вече замаяността) са най-силни сутрин, след като се събудя. Не трябва ли до като спя нервната ми система да отпочива и да се чувствам по-добре сутрин? Не е така.Най-големият кошмар за хора са били дивите животни.А те ловуват основно през нощта.Представи си какви нощи е карал първобитният човек, със зрението си, което е безсилно пред тъмнината.Срещу него е животно, което не само вижда добре, но и е с пъти по-силно.По тази причина, за да му даде бързина и сила-това прави адреналина, природата е направила неговото максимално отделяне да е от два часа през нощта до към седем сутринта.Ти си в един хроничен стрес , тоест отделяш повече адреналин през цялото денонощие.От тази гледна точка е напълно нормално сутрин не само да си напрегнат, а много напрегнат- адреналина ти тогава е най-много

Специалистите по човешко поведение са разпределени по една права.В единият и край са тези, които казват,, Помогнете на човека да се промени и той ще си промени действителността и заживее щастливо,, .В другият край са тези, които казват ,, Променете социалната действителност в която живее човек и той ще промени себе си така,че ще заживее щастливо,,. Дълго време бях защитник на първото мнение и то доста краен. Днес съм по-умерен и си давам сметка, че истината е някъде по средата и всеки, който работи с хора трябва да отчита и личността на човека и социалната действителност в която той живее. Затова и аз искам човека, с когото ще работя, да дойде с най-близкият човек, с когото живее-съпруг, родител, брат, сестра, приятел. Без ясна представа за социума трудно се прави психотерапия. Когато такава визия е ясна, може да се предлагат промени, адресирани и към личността на клиента и към социалната среда в която живее. ПП.Ще си позволя да дам цитат от Цар Плъх на Д.Клавел.За тези които не са я чели-цар Плъх е военнопленник в японски концлагер.Въпреки че е само ефрейтор той става лидер на когото се подчиняват много по- висши офицери.Но всичко е до момента в който ги освобождават.Тогава той става отново обикновеният ефрейтор. ,,До камиона, с незапалена пура в уста, стоеше един сержант — огромен мъжага с много нашивки на ръкава. — Хайде, качвайте се — отегчено повтаряше той. Царя остана последен. — Какво чакаш, качвай се де! — изръмжа сержантът. Царя не помръдна. Тогава сержантът нервно захвърли пурата и го смушка: — Ей, ти, ефрейторът! Хайде, размърдай си мръсния задник! Царя излезе от вцепенението си. — Слушам, сержант! Извинявайте, сержант! Той покорно се качи в камиона и единствен остана прав. Около него развълнуваните мъже оживено разговаряха, но никой не му обръщаше внимание. Никой не го забелязваше. Двигателят изрева, Царя се хвана за задния капак и камионът потегли сред облак прах — праха на Чанги. Питър Марлоу се втурна след него и вдигна ръка да помаха на приятеля си, но Царя не се обърна назад. Той никога не се обръщаше назад. Питър Марлоу остана там, пред главния портал на Чанги, и самотата го задави. — Струваше си да види човек тая гледчица — злорадо отбеляза Грей. — Изчезвай, докато не ти се е случило нещо! — кресна Питър Марлоу. — Мед ми капна на сърцето! „Хайде, ефрейтор, размърдай си мръсния задник!“ — Очите на Грей блеснаха злобно. — Получи си заслуженото, мръсникът. Но Питър Марлоу искаше да помни Царя такъв, какъвто беше в действителност. Не Царя бе казал покорно: „Слушам, сержант!“ Не! Това бе друг човек — изтръгнат от утробата на Чанги, откъснат от люлката, която толкова време му бе давала подслон. — Получи си заслуженото, крадецът му с крадец — умишлено натърти Грей. Питър Марлоу сви лявата си ръка, оздравялата, в юмрук и го стовари върху лицето му.,, Ще разкажа по памет и една случка, описана от Б.де Анджелис. В една книга тя пише, че веднъж попитала друг терапевт,А.Робинс, как да повиши дохода си. Той я попитал какъв е годишният доход на хората от нейната компания. Тя му отговарила -5 милиона. Тогава той казал, че дохода на хората, с които той общува е 30 милиона. Повече въпроси не са били нужни за Барбара де Анджелис.

Понякога се чувствам като папагал който повтаря едно и също. Винаги очаквам от питащият, да е прочел всичките отговори на зададени подобни въпроси, които са публикувани във форума и ако има нещо неясно едва тогава да пита.Въпроса, който вие задавате е задаван сигурно петнадесет или повече пъти и отговора му винаги е бил един и същ- при тревожните разстройства лекарствата повлияват временно симптомите, след тяхното спиране мисленето на човека не е променено и напълно закономерно то генерира отново тревожността.За това, ако се цели трайно овладяване на тревожността, като средство се избира психотерапията, не медикаментите.Това е.И да искам не мога да измисля нещо ново.

Точно обратното е, не може да си смирен ако не се уважаваш. Когато започнеш да се самоуважаваш, смирението само си идва.За това не се стреми към смирение, насочи всичките си усилия към себеуважението.

,,,Нали пробвах цели 3 дни така... пробвах се да прилагам положително мислене. ,, Три дни!!!! Ще са ти нужни не по-малко от 3000 дни.Статистиката показва ,че за да се чувства спокоен, човек трябва на всека негативна мисъл да има две положителни.Така,че умножаваш времето в което си бил негативно мислещ по две и получаваш срока, който трябва да отделиш за положително мислене.Това е. Благодаря на всеки който писа по темата и мисля,че вече трябва да се даде време на идеите, които дадохте, да бъдат осъзнати и изпробвани практически, достатъчно дълго време, за да дадат резултата,който се очаква от тях.

Ок.Моята задача беше да ти поясня, че не си болна.За съветите спрямо родителите те оставам на колегите.Пиша бавно и не мога да отделя толкова време. Хубава вечер!

,,Никой проблем не може да бъде решен на нивото на мислене на което е възникнал,, А.Айнщайн Ти избираш да не промениш възгледите си .Уважавам избора ти.Но, това е най-сигурният начин да останеш в проблема. Аксиомата е открита от по-умни от мен, за това и няма да се опитвам да те убеждавам в нищо.Остани си там където си , щом искаш. Не мисля, че темата повече може да се дискутира-ние предоставяме избора изцяло в твои ръце. Успех! Всяко нещо си има свой смисъл Ние непрекъснато се опитваме да подреждаме всички явления в двойки поня­тия. Нещо е или голямо, или малко; или е светло, или е тъм­но; или е добро, или лошо. Смятаме, че тези противополож­ности взаимно се изключват. И в това е грешката на на­шето мислене. Който е разбрал закона за полярността, знае че всяка цел може да се постигне едва чрез противоположния й по­люс, а не по директен път, както безуспешно се опитват повечето хора. Който иска да хвърли камък възможно най-далече, при хвърлянето му не се протяга колкото се може по-напред, към целта, а напротив, изтегля се колкото се може по-назад, в противоположната посока. От закона за по­лярността следва, че всичко, което съществува, има право­то на съществуване. Вътре в един закономерно съществуващ Космос никога не може да има нещо, „което не трябва да го има". Само хората са свикнали да разделят света на неща, които може да съществуват, и на неща, които не би трябвало да ги има. С подобно отношение ние се опълчваме срещу действител­ността. Всяко нещо си има свой смисъл, иначе то изобщо не би се появило на бял свят. Който не иска да приеме това, ще трябва отново да въведе понятието случайност. Сами по себе си всички неща са напълно лишени от стойност и са неутрални. Едва отношението на човека прави от тях обекти на радост или тъга. Самотата, например, не е нито добра, нито лоша, нито е приятна, нито е неприятна. Но един приема самотата като мъчение, друг й се радва като на условие за самопознание и медитация. Ако човек научи първото важно правило, че всичко, кое­то съществува, е добро, просто защото съществува, ще го обземе повече мир и спокойствие. всъщност, нищо, което е само положително или само отрицателно не може да съществува. Това е невъзможно, за­щото това са двата полюса. Животът съществува между два­та: това са двата бряга, между които тече животът. Нито една река не може да съществува с един бряг, нито това може да го направи животът. Когато ударението е поставено само върху едната страна или върху единия бряг, или върху единия полюс, то става погрешно. Но когато приемеш тоталното, то­гава няма ударение върху нищо. Просто приемаш двата по­люса и след това се развиваш вътре. И използваш двата като диалектика, вътре в която се движиш. .................. Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто - като радостно упражнение. Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да прео­долееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва. Онези, които толкова сериозно се стремят да преодо­леят всички земни страсти, често го правят до такава сте­пен, че то става тяхна страст. Те изпитват „страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш. Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш пред­вид кой искаш да бъдеш. Запомни: ти постоянно си в процес на себе сътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.. Вторият цитат е от Нийл.Д.Уолш

Значи е от взаимоотношенията.Подобри ги.