д-р Тодор Първанов

Как се промени това- ,,, имам почти нулева самооценка, тотална липса на самочувствие и самоувереност.,,,

Здравей! Нямам непосредствен опит и не мога да изкажа никакво мнение за метода.Това което ме смущава е,че ти търсиш някакъв външен механизъм за преодоляване на състоянието-стимулация, лекарства, иглотерапия.Дори да събереш всичките тези методи, те не биха могли да ти помогнат трайно да се справиш с натрапливостите. Тревожността се генерира от мисленето и представите, които човека има за себе си и света. Много пъти съм го писал, трябва да се изгради ново мислене.Това няма как да стане с помощ на лекарствата, магнити или нещо друго.Начина който се използва с цял свят е психотерапията.В процеса на психотерапия се променят тревожните представи, които човек има, относно себе си и света.Това дава спокойствие и натрапливостите , ако не напълно, то поне в много голяма степен изчезват и човека живее един свободен живот.

Почти всичко по темата е казано в постовете на Историк, Божидар и Rwanda. Аз, многократно съм давал задача на питащите във форума - да си напишат симптомите на ПР на един лист, след това да напишат в търсачката думите стрес и хроничен стрес и започнат да задраскват с химикал срещнатите в статиите за стрес свои оплаквания, като накрая им пишех,че ако остане някое оплакване незадраскано аз ще им го поясня.До сега не се е случвало някой да ме пита-всичко се покрива от реакцията, която наричаме ,, реакция на борба или бягство,,. Ще добавя само,че физиологията ни, не е устроена за начина на живот който водим - това е основната причина.Тялото ни е конструирано да извървява, при мъжете от 10 до 20 километра дневно, при жените те са от 5 до 10 км. дневно.Затова и мозъка ни е станал една перфектна машина за управления на нашето тяло. За съжаление, той не е проектиран да решава с такава интензивност социални проблеми.Тази промяна-от физическо към мисловно натоварване, е станала само за около два века и ние няма как да се адаптираме към нея.Затова сме в стрес и колкото по-напрегната е работата ни, толкова в по-голям стрес сме. Както пишеше в една книга-Когато преди двеста години се е раждал човек, първото което е виждал, е било как орача оре с коня.Когато след 40 -50 години е умирал, последното което е виждал, е било пак същото-орача, който оре с коня си.Това е, динамиката днес е убийствена. Тя дава много симптоми на стрес, от които хората се боят, свързвайки ги със състояние заплашващо непосредствено живота им.Този страх, допълнително генерира огромно количество стрес и се попада в един кръг от който не се излиза лесно. Така, че ПР е състояние на остър стрес, породено от това,че човека го е страх от симптомите на острият стрес-нищо повече.

Здравей! Орлин в момента не дава съвети тук.Може да намериш къде пише и му зададеш въпросите там.Аз само ще кажа, че съм чел много внимателно твоите постове и правил своите заключения.За това и съм написал - В предният си пост поясних, че според мен за да може да се очаква ефект от повлияване на състоянието ви, трябва време. Не мога да кажа колко, но година или дори две ми звучи като разумен срок. Ви пишете, че сте ходили на психотерапия 4 месеца.За този срок дори и аз не бих могъл да ви помогна много. Отбелязал съм и друго, даже съм подчертал,че е много важно- Много важно- ако крайната ти цел е да бъдеш свободна от натрапливостите и медикаментите, то спирането на медикаментите трябва да е преди края на психотерапията. Подчертавам го, защото почти винаги се прави обратното, първо се приключва с психотерапията , а след това се спират хапчетата и всичко се връща отново. В този смисъл известна синхронизация между този, който изписва хапчетата и този, който прави психотерапията трябва да има. Според мен, нещата в момента са близо до началното състояние и…….ще си останат така.

Здравей! Малко уточнение-термините ,,медитация,, и ,,релаксация,, не са идентични. Релаксацията означава пълно физическо и психическо отпускане.Нищо повече. Медитацията винаги включва и елемент на стремеж към някакво развитие- духовно или физическо. Най-често тя е средство за свързване с Бог, търсене и овладяване на вътрешната енергия, постигане на умения които другите нямат – левитация, телепатия и т.н.. Въпреки, че и аз употребявам термините като синоними, то в разговорите си с клиенти подчертавам, че това което ги уча, не е да медитират, а да релаксират. Предполагам, когато си задал въпроса си и ти си имал предвид релаксиране, а не медитиране.Затова и ще ти кажа, релаксацията много силно подпомага запаметяването.Причината е ,че тя успокоява нервната и хормонална система, което позволява на вниманието да не се разсейва и бъде по - концентрирано.Тя намалява стресови хормони и повишава кръвотока в мозъка.Така той се снабдява с повече кислород и работи по-добре. Какво може да направиш? Най-лесното е да намериш материал за Автогенния тренинг. Той е създаден на базата на медитацията, отстранявайки нейните мистични елементи- виж това http://medpedia.framar.bg/%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%81-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3 Работа ще ти свърши и Метода Силва.Аз години съм релаксирал използвайки го.Допълнителното е,че си пускам и успокояваща ме музика.

Няма човек, който да е направил това, от което го е страх .Но да спрат натрапливостите е много рано.За лекарствата - по нета не може да се даде точен съвет. Трябва да се довериш на терапевта си.Той да прецени имаш ли нужда от тях.

Всеки лекар е също машина за учене. Така че и моят опит е доста голям. Но написаното е толкова изчерпателно,че няма какво да прибавя към двете писма, освен това, че когато трябва да се учи и положението е наистина сериозно, нещата си идват на мястото - машината се пуска.Точно така стана с Цвети. Старият и рефлекс, да учи часове наред си заработи.

Здравей! В началото на месеца, момиче от форума имаше подобен проблем-нейният изпит е в началото на драгият месец.Вече чете интензивно и ми се иска да получиш съвет от нея, все пак личният пример, на човек справил с подобен проблем е по- важен от моите приказки.Затова сега ще я изненадам с молбата си да ти помогне. Що се отнася, до притесненията ти ,, Ако проблемът ми продължи и се развие, съществува реална опасност да не си взема изпита.,, Това е абсолютно невъзможно.Казвам го не да те успокоя, а защото познавам характера ти, знам начина ти на мислене и работата на мозъка ти. ,,Проблемът е че искам отново да съм старата "машина за четене" и с лекота да разбирам, усвоявам и запаметявам трайно всичко, което ми е интересно и желая да науча.,, Ти сам си го казал-всичко, което ми е интересно.Проблема е точно в това, временно, нещо друго е по-интересно от ученето за този изпит. Всъщност, той кога е ?

Малко изместихме темата, но....... Уговорка със смъртта Първата част от тази история се случи, когато бях на седем години, а завършекът - когато бях на двадесет и седем. Когато бях на седем, един член от семейството ми покани няколко учени пандити и астролози от Бенарас да предскажат бъдещето ми. (Страната ни е известна тази наука Ще откриете много шарлатани, ще откриете и истински учени астролози. Ако решите да се посетите някой от тях, преди да го посетите, той ще напише описание на вашия живот, върху което ще стои името ви. Това ще ви чака, когато пристигнете дори да не сте споделяли с никой, че възнамерявали да го посетите. Такава дарба е рядкост. Ще откриете само двама-трима такива, но ще ви кажат много. Стоях точно до вратата и дочувах какво предричаха- " Момчето ще умре на двадесет и осем годишна казваха всички те. Дори посочиха точната дата. Бях толкова разстроен, че започнах да подсмърчам. Тогава си помислих: „Имам толкова кратък жив умра, без да постигна нищо. Как въобще мога да осъществя мисията си в живота?" Учителят ми дойде при мен и попита: - Защо ридаеш? - Ще умра - казах му аз. - А кой ти каза това? - попита ме. - Всичките тези - и посочих към стаята с а астролози. Той ме хвана за ръка и рече: - Ела. Заведе ме в стаята и се обърна към астролозите - Нима наистина смятате, че този момък ще умре на двадесет и осем години? - попита той. - Да - бе единодушният отговор. - Сигурни ли сте? - Да, ще умре тогава и никой няма силата да го предотврати. Учителят ми се обърна към мен и каза: - Знаеш ли, тези астролози всичките ще умрат преди тебе, а ти ще живееш до старини, защото аз ще ти дам своите собствени години. (Днес нито един от тях не е жив. Умряха, преди да стана на двадесет и осем.) - Как е възможно това? - попитаха те. - Предсказанието ви е погрешно - отвърна учителят ми. - Има нещо отвъд астрологията. После се обърна към мен: - Не се тревожи. На този съдбовен ден обаче ти все пак ще се сблъскаш лице в лице със смъртта. Междувременно аз напълно забравих това пред Когато бях на двадесет и осем, моят гуру ме прати да отида до един планински връх на около 3350 морска височина и на 90 километра от Рикинеш. Там девет дни изпълнявах ритуала Дурга-пуджа. /Преклонение пред Божествената Майка). Носех само дървени сандали и една препаска. Един ден пеех, вървях сам-самичък покрай стръмна пропаст и в това уединение се чувствах като същински бог. Бях се запътил към върха на планината, където има- малък храм, за да се поклоня на Божествената Майка.Отвсякъде ме обграждаха борове. Изведнъж се подхлъзнах на боровите иглички и започнах да се търкалям надолу по склона. Мислех си, че с мен е свършено, но докато се спусках надолу, след около 150 метра се закачих на малък трънлив храст. Един остър клон ме прободе в корема и ме задържа. Под мен зееше стръмна пропаст, а храстът започна да се люлее под тежестта ми: първо виждах планините, а после и Ганг, чак долу. Затворих очи. Когато отново ги отворих, видях, че от мястото, където клонът бе пробол корема ми, тече кръв, но това бе нищо в сравнение с пълната неизбежност на смъртта. Не обръщах внимание на болката, понеже имах по-голяма грижа- очакването на смъртта. Повторих всички мантри, които знаех. Казах дори някои християнски и будистки мантри. Ходил бях в много манастири и бях научил мантри от всички религии, но никоя мантра не подейства. Спомних си много божества, Кaзаx: ~ О, еди-кое си Сияйно Същество, моля те, помогни ми. Но помощ не идваше. Само едно ми оставаше да изпробвам - смелостта си! Когато започнах да подлагам на изпитание смелостта си, внезапно се сетих: „Аз няма умра, понеже смърт за душата ми няма. А смъртта за тяло е неизбежна, но незначима. Аз съм вечен. Защо, се страхувам? Отъждествявах се с това тяло - какъв жалък глупак съм бил." Останах закачен на този клон около двадесет минути. Тогава си спомних нещо, което ми беше казал учителят ми. Казал ми беше: „Нека това да не ти става навик но когато наистина се нуждаеш от мен и си спомнш за мен, аз ще дойда, по някакъв начин ще бъда go теб. Рекох си: „Изпитах своята смелост, време е да изпитам учителя си." (Това е естествено за един последовател,през цялото време се мъчи да подложи на изпитание учителя си. Избягва да се вглежда в собствените си слабост, а само търси грешки в учителя си.) От прекален загуба на кръв взе да ми се вие свят. Всичко се размъти и започнах да губя съзнание. Тогава чух някакви жени на пътеката точно над мен. Бяха дошли в планината да съберат трева и коренчета за своите животни. Една от тях погледна надолу и ме съзря. Извика: - Вижте, мъртвец! „Ако ме помислят за мъртъв, рекох си, ще ме оставят така." Как можех да привлека вниманието им? Главата ми бе надолу, а краката - нагоре. Те бяха на около тридесет метра над мен. Не можех да говоря, затова започнах да махам с крака. - Не, не, не е мъртъв - казаха те. - Краката му още мърдат - сигурно е жив. Те бяха смели жени и слязоха, вързаха въже около кръста ми и ме вдигнаха. Клонът все още беше забучен в мен. „Ето го и момента за смелост", помислих си аз.Натиснах стомаха си навътре и издърпах клона от него. Те ме изтеглиха и ме заведоха до една малка планинска пътечка.Попитаха ме дали мога да вървя, а аз казах „Да." Първоначално не осъзнавах сериозността на състоянието си, раната от клона бе предимно вътрешна. Те решиха, че като съм свами, сам ще се погрижа за себе си без тяхна помощ. Казаха ми да следвам пътеката, докато слезна до някакво село, а после тръгнаха да си вършат работа та. Опитах се да вървя, но след няколко минути паднах. Помислих си за учителя си и му казах: Моят живот приключи. Вие ме отгледахте и направихте всичко за мен. Но сега аз умирам, без да съм достинал себереализация. Внезапно пред мен изникна моят учител. Реших, че умът ми погажда номера. Казах: наистина ли сте тук? Помислих, че сте ме изоставили! -Защо се тревожиш? - рече ми той. - Нищо няма ти се случи. Не си ли спомняш, че това са часът и датата, предсказани за твоята смърт? Днес повече няма а се сблъскваш със смъртта си. Вече си добре. Постепенно се поокопитих. Той донесе някакви листа, смачка ги и ги сложи върху раната. Заведе ме в една близка пещера и помоли някакви хора да се грижат за мен.Каза: - Дори смъртта може да се предотврати. После си замина. След две седмици раната зарасна, но белегът още стои на тялото ми.

Момиче на 15 г. живее с тяло на 100-години Хейли е любимката на майка си Хариет. "Казвам се Хейли Окинес и хората ми казват, че съм специална. Страдам от болестта прогерия, която кара тялото ми да старее 8 пъти по-бързо от това на другите хора. Най-лесният начин да ви обясня това е да ви накарам да си представите, че тялото ми е на 100-годишна жена. Никак не обичам обаче, когато хората ме наричат стара, защото не се чувствам като на 100 години." Така се представя на сайта си британката Хейли, която страда от рядко заболяване, превръщащо децата в старци. Прогерията, или синдром на Хътчинсън-Гилфорд (HGPS) е изключително рядко наследствено заболяване, среща се веднъж на 8 милиона раждания. Средната продължителност на живота на болните деца е 13 години. Хейли Окинес обаче е решила да опровергае лекарите. През декември тя навърши 15 години и продължава да се бори. Макар че вече е абсолютно неподвижна, девойката стана любимка на хиляди хора по света със своя позитивизъм и жажда за живот. С майка й Хариет Синклер заедно поддържат сайта й, участват в документални филми за болестта и са авторки на книгата "Остаряла преди времето си", която бързо се превърна в хит. Хейли е щастлива на първия учебен ден. Прогерията променя кожата, мускулатурата и кръвоносната система на болния. Организмът остарява преждевременно още в детска възраст и това води до ранна смърт, която е следствие на типични за напредналата възраст атеросклерози на сънните и коронарни артерии. Според специалистите прогерията засяга предимно бялата раса, такива са 97% от всички описани случаи. Причината обаче все още е загадка за научните среди. След раждането Хейли изглеждала като всяко друго нормално бебе. На 3-месечна възраст обаче родителите й забелязали, че не наддава добре. Имала няколко подутини около корема си, а кожата й била необичайно опъната. На едногодишна възраст започнали да й правят тестове. Оказало се, че кожата й има много малка еластичност, а когато Хейли станала на 2 години, диагнозата била потвърдена. Щом чула страшната новина, майка й Хариет припаднала в лекарския кабинет. Тези деца живеят около 13 години, предупредили я специалистите. Отначало било изключително трудно. Хариет си спомня, че се опитвала да е силна, но била в шок и абсолютно разбита. Хейли била първото й дете и на 26 години майката не можела да преглътне мисълта, че дъщеря й е обречена и няма да доживее да стане буен тийнейджър като всички останали. Хариет живеела ден за ден. Месеци наред майката мислела за самоубийство. "Обмислях подробно как ще сложа край на живота и на двете ни. Щях да взема детето и да отида с колата до място на брега, посещавано често от самоубийци. Ще взема маркуч и ще вкарам газовете от колата в купето. И после просто ще заспим. Когато поглеждах големите сини очи на Кейли и невинното й лице обаче, осъзнавах, че не мога да го направя". От депресията я извадила самата Хейли. Макар че не разбирала какво става, малката идвала при нея и галела бузата й: "Мамо, какво ти е?", питала тя. Хариет се сдържала заради детето, като си позволявала да плаче едва след като го сложи да спи вечер. Хейли на брега на морето преди години с по-малките си брат и сестра - 10-годишния сега Луис и 7-годишната Руби. Седмиците минавали и постепенно с подкрепата на съпруга й Марк и близките Хариет осъзнала, че те двамата имат само 2 възможности. "Когато животът ти е разбит, ти или потъваш в някакво ужасно и тъмно място, или се опитваш да направиш нещо положително от това, което те е сполетяло. И точно така постъпихме ние", разказва майката. Докато растяла, едно от най-трудните неща за майка й било да й обясни от какво е болна и защо е по-различна от другите деца. С течение на времето й казвала толкова, колкото дъщеря й била готова да чуе. Повратният момент дошъл, когато най-близката приятелка на Хейли - Мади, която също страдала от прогерия, починала. "Беше един от най-страшните дни в живота ми. В продължение на 20 минути стоях пред вратата на къщата ни, сложила ключа в ключалката, и не знаех какво да й кажа", разказва майката. Макар че Хейли има тялото на старица, съзнанието й е като на всеки тийнейджър. Обича да слуша музика и да гледа филми, да се гримира и облича, харесва момчета, има страшно много приятели. На 15 години Хейли е висока колкото 5-годишно дете и майка й я облича с малки дрешки. Макар че е тийнейджърка обаче, Хейли се сблъсква с проблеми, непонятни за връстниците й - оплешивяване и артрит. "Много е объркващо да имаш тяло на стара жена. Но това, което най-много мразя, е, че нямам коса. Винаги съм искала да имам коса, да я развявам на вятъра", обяснява със сладко гласче Хейли и се смее. Тя компенсира, като винаги си слага артистични цветни кърпи на главата. В началото лекарите предупредили родителите на Хейли, че най-големите рискове за това заболяване са инфаркт и инсулт. С помощта на новите лекарства обаче сърцето на Хейли е здраво. Неочакван проблем обаче се оказал артритът, който вече напълно е обездвижил момичето. Хейли не ходи на училище и учи дистанционно по интернет. Родителите са се свързали с фондацията за изследване на прогерията в Америка. След раждането на Хейли има само 40 известни случая на това заболяване в целия свят. Участват в събирания на деца с прогерия в САЩ и именно там са заразени от оптимизма на семействата, чиито деца страдат от болестта. През 2007 г. на семейството е хвърлено спасително въже - предлагат им Хейли да участва в различни изследвания на нови медикаменти за болеста в Бостън. Хариет вярва, че именно те са продължили живота на дъщеря им. Хариет и бащата на Хейли - Марк, с когото сега са разведени, се заричат да я направят щастлива във всеки ден от живота, който й е отреден. Създават благотворителна фондация на нейно име и набират средства, с които всяка година събират на малка ваканция всички известни в Европа деца, болни от прогерия. Родителите на Хейли са я водили в Дисниленд във Флорида и в Египет, успели да я срещнат с нейни идоли като Кайли Миноуг и Джъстин Бийбър. Лекарите не се наемат с прогноза колко ще живее Хейли, но близките й са обнадеждени, тъй като тя реагира много добре на новите медикаменти.

,,След смъртта няма ум....къде ли ще са тез мисли,, Станимир-Носят се във въздуха Бел. По-точно, носят се в пространството-те са енергия и няма къде другаде да бъдат. Станимир-Умът е инструмент на съзнанието. Съзнание имаме и тук, и там. Няма причина да смяташ, че там нямаме ум. Даже напротив. Мислите там са обективни и видими за всички, а умът е главното средство за взаимодействие със средата на живот. Бел. Изследвал съм жена, която имаше екстрасензорни способности, работил съм и с регресивна хипноза, изводите които си направих съвпадат с мнението на Станимир Станимир-Разбира се, ако човек силно вярва, че след смъртта си няма да може да мисли, то това със сигурност ще се окаже вярно. Който повярва, че може да мисли след смъртта си, ще пребивава в надземното заедно с това си умение. Те животните в надземното и форма нямат даже, защото и тя се определя от мисълта. Самоосъзнаването идва с мисълта и си отива с нея. Бел. Съгласен съм с това твърдение и понеже то наистина е важно, ме провокира да пусна този пост.Важно е, защото, нашата представа, какво е смъртта и какво ни очаква след нея, играе значителна роля, за това което ще преживеем след като напуснем този живот.Мисля, че съм разказвал за това в предни постове, но понеже е свързано и с темата за мисленето ще разкажа случая пак. Преди 7- 8 години знаейки, че познавам жена при която идват душите на починалите, колега ме помоли да я заведа при нея.Майка и беше починала, когато тя е била 15-16 годишна и тя усещаше още липсата и искаше, ако може да си поговори с нея. Това което и каза жената при срещата изненада и мен самият, тя и каза ,че майка и е в гроба и там изобщо не и уютно.Колежката се притесни и изгазвайки недоумение, попита, защо майка и е наказана, та тя е била много добра жена и всички я помнят само с добро. На недоумението жената / тя се казваше Веселина/, отговори, че майка и не е наказана, но се намира в гроба, защото нейната представа, за това което я очаква след смъртта е била точно такава-ще си остане в гроба.От този разговор разбрах, колко важна е, нашата лична представа, за това което следва след като умрем. Разбрах,че ако си представяме и страхуваме от наказание, наистина ще отидем в ада, но не защото той съществува някъде в пространството, а защото ние вярваме в него-чисто ментално състояние е.Това ме накара, да бъда много отговорен за моите представи, какво ме очаква след смъртта и съветвам всеки с да направи същото. ПП.Колежката попита Веселина, как да помогне на майка си, да не бъде повече в гроба.Това което и се даде в отговор, беше да запали свещ в определена църква.

Оставих ти съобщение. Успех! ПП името на колега, за когото мисля, че може да помогне.

Присъединявам се към Божидар, винаги когато обявиш война на нещо, ти го изправяш пред себе си и му придаваш сила.

По мое време те се учеха два семестъра.Днес предполагам,че е само по един семестър-поне за химията мисля,че е така.

Какво разбирате под продължителна?

,,Ако има някакви конкретни хора, на които искаш да приличаш като професия, проучи и това какво те са завършили - каква част са с медицинско образование и каква само с психология. Проучи и в кои конкретни университети са завършили.,, Много разумно!

Несъизмеримо по-големи са ако завършиш медицина.

,,Преди беше така и с мъжете, но сега съм по-скоро и аз като момичето...в началото са много привлечени от мен, но после виждат, че аз самата не се чувствам добре със себе си и избягват...дори без да се влюбват в друга, просто не искат да се обвързват с мен,, Ако ти си наред и светът ще бъде подреден за теб В една провинция от дълго време не бил валял дъжд, всичко изсъхнало. Най-накрая хората решили да доведат заклинател за дъжд. Пратили свои представители при него в далечен град и го помолили коленопреклонно да дойде час по-скоро, защото нуждата от дъжд била огромна. Заклинателят бил мъдър стар мъж. Той се съгласил да помогне, но поискал да му осигурят малка колибка сред полето, където да се оттегли необезпокояван от никого в продължение на три дни без храна и напитки. Молбата му била изпълнена. Привечер на третия ден над провинцията се излял проливен дъжд. Огромна тълпа радостни люде се запътила да изрази благодарността си към заклинателя. - Кажи ни как успя? - сипели се отвсякъде въпроси. Много просто - отвърнал мъдрeцът. - През последните три дни се постарах да се приведа в пълен ред. Защото, ако аз съм наред, и светът ще е добре -сушата трябва да отстъпи пред нуждата от дъжд. Когато ти си индивидуалност, когато вътрешното раздвоение в теб изчезне, вън и вътре настъпва хармонията Дончо, колежката е права, проблема не е във навика да си въртиш косата, да си хапеш устните или барабаниш с пръсти.Тези неща са само признак на една повишена тревожност.Да, съгласен съм,че самите те увеличават тревожността и напрежението, но дори да има начин да ги преодолееш, тревожността ще ,, избие ,,, като ново неприемливо или болезнено поведение.Затова и няма смисъл да се работи за преодоляването им, или поне няма смисъл ако само се работи за преодоляването им.Трябва да се работи за постигането на това, което сама си разбрала-да се чувстваш уютно сама със себе си.Съвета ми е, да потърсиш специализирана помощ. ПП. виж постовете на Виржиния, тя е писала преди повече от 4 месеца.За това време е постигнала-да виждам доста неща от различна гледна точка.Осъществяване на нещата, които иска все още няма и никой не знае кога това ще стане.Виржиния обаче е на 20 и има възможността, да отдели още много по 4 месеца, за да направи това което иска.Ти си на тридесет и според мен няма смисъл да отлагаш и се опитваш да го правиш сама-първо съществува риск да поемеш по неправилен път, второ дори пътя да е правилният отнема много време когато си сам на него.

Психология. Психиатрията също би ти дала такава възможност, но срока на обучение е почти два пъти по-дълъг.

Съгласен съм ,че горните разсъждения са верни, ако нямахме свободна воля. Моето мнение е противоположното-ние имаме свободна воля.От там идва и огромната роля на мислите и изборите които правим.

Понеже, няколко пъти съм го отбелязвал, че единственият начин да променим даден човек е, като променим себе си, в предният пост не го отбелязах.Сега го добавям, като потвърждение на съветите които е дал Историк.

,,Обаче нямам силата да се боря срещу него, защото нямам силата да променям хората,, Няма човек, който да има силата да променя хората.Представи си в какъв свят бихме живели, ако някой имаше силата да ни променя.Затова и такава сила не ни е дадена, за това и дори ние специалистите я нямаме.Единствено което можем е, ако някой иска да се промени, да му помогнем да го направи.Но това е възможно само ако човека иска да направи такава промяна.

,,Мисля, че камъка си тежи на мястото и човек трябва да се занимава с това, за което има талант.,, Не мога да се сдържа и ти кажа, че това изречение предизвика искрена усмивка в мен.Моят любим рефрен през първите 6-8 месеца от работата ми като лекар беше точно тази народна мисъл.Може би, щях да си я повтарям още дълго, но в работата ми възникна едно предизвикателство / без да ме питат, ме натовариха временно с отговорност с която не си представях как ще се справя/, след като го преодолях всичко си дойде на мястото и повече не ми хрумнала да си мисля такива неща. Така,че е още много рано да ме копираш .

,,А защо трябва да четем такива книги?,, Каквото и да ти отговоря на този въпрос, то ще бъде мое мнение и едва ли ще ти е полезно. Затова, ако наистина искаш да получиш отговор на въпроса си, трябва сам да прочетеш тази книга .Тогава ще ти изясни, защо е трябвало да я прочетеш.

,,,Не знам защо се настроих изключително подозрително към книгата на Франкл,, Причината е само една, не си я прочел.Това е линка и за руски сайт-http://www.klex2.ru/3ac. Знаеш руски, а тя е малка.Немя да ти отнеме повече от час -два да я прочетеш ,,А защо трябва да четем такива книги?,,, Отговора ми е подобен, когато прочетеш книгата, ще разбереш, защо трябва да се четат такива книги.