д-р Тодор Първанов

Пуснах поста, но това не значи, че съм съгласен с него.Не мисля,че има какъвто и да е риск момчето да се почувства ненужно и посегне на живота си-то вече се е поставило в положение на ненужен.Спирането на парите, може да го накара да стане нужен поне на себе си, все пак трябва да има някакви доходи за да се храни.Спирането на парите ще бъде промяна която може да раздвижи ситуацията и да позволи дори в системата да се включи под някаква форма психологическа помощ.Оставайки нещата така те няма да се променят Един от основните принципи в психологията гласи-Когато правим нещата по един и същ начин, не може да очакваме различен резултат.По тази причина, когато една неприятна ситуация е продължала дълго време, се препоръчва да се направи нещо ново, нещо различно, което да предизвика промяна в системата, а от там и в резултата.Предизвиквайки тази промяна и проследявайки я, ние вече може активно да се намесим и доведем нещата до положителен резултат.

Мисля, че няма как да се справиш сам.Започни психотерапия.

Ти си започнал работа?

Здравейте! Предполагам, сте наясно , че това което описвате са само едни натрапливи мисли.Щом сте чели за тях във форума, сте наясно, че те са феномен, който се получава, когато човек е в по-голям стрес.Тогава връзката, между рационалният мозък и центъра на страха се блокира частично и нашите страхове оживяват, било като страшни картини, страшни мисли или усещане за импулси, които ни карат да правим чужди и неприятни за нас неща За щастие, мозъка никога не загубва контрол и нищо от това не става действителност. ,,Четох във форума по темата,но доста неща не са ми ясни.Специалистите тук съветват да не се борим с мислите си,а да ги приема ме.,, Никога в постовете си не съм използвал термина ,,приемане,,, било за натрапливости , било за страх.Тази дума в случая не ни дава никакъв алгоритъм, как точно да стане това приемане и не мисля, че някой може да го направи сам.Това, което съм писал е, че тръгвайки да се бори с тях, човек още повече ги усилва, което не значи,че искам от него д а ги приеме-просто не знам как практически да го направи.Знам обаче едно –когато човека започне да контролира стреса си, натрапливостите изчезват. А, за работа със самите натрапливости има един общ принцип-да не им се позволи да се развиват.Тоест, да се прекъсват в момента в който започната да идват в съзнанието ни.И тук има разлика, дали са като думи, като образи или импулси. Ако са като думи, една от възможните техники, които можете да направите, за да ги пресечете, се състои от четири стъпки. Първата е, да дефинирате натрапливата мисъл като такава , казвайки си ,, Това е само една натраплива мисъл.,,, Втората стъпка е, да си дадете обяснение -,, Тя е само продукт на моят стрес,, Трето, трябва да пренасочите веднага мисленето си в друга посока. Четвърто-ако можете, да се опитате да излезете от тялото си и отстрани се видите как спокойно продължавате да извършвате работата си. Моля ви д-р Първанов отговорете ми на въпроса възможно ли е човек с генерализирана тревожност да се самоубие или нарани по някакъв начин?На този въпрос не можах да открия отговор във форума. Трябва да си доста смел да се самоубиеш, а тревожните хора са страхливи, дори много страхливи. Много ли е зле положението ми? Имате една напраплива невроза, нищо повече. Тъй като не съм приемала успокоителни и не мога да кажа дали съсътоянието ми се повлиява от тях,каква в вероятноста да имам БАР. Никаква. Понякога имам чувството,че губя връзка с реалността. Това е нормално оплакване при невротичните състояния. Моля да ме извините,ако въпросите ми ви подразнят по някакъв начин,но всичко случващо се с мен ми е като в мъгла. Когато човек е уплашен има много въпроси, не се притеснявайте и питайте.

Здравей! Диди правилно ти е обяснила в съседната тема-в стрес си. А стреса блокира рационалното мислене.Така възможността за контрол на емоциите и то отрицателните силно намалява и нашите страхове оживяват.В повечето случаи това са ирационални и безсмислени страхове, но поради невъзможността да ги контролираме, те ни обземат и поглъщат ежедневието ни. Това, което чуваш е гласът на твоят страх.Той ще се усилва или намалява, в зависимост от стреса в който си.Лошото е, че самият той генерира още повече стрес, респективно усилва силата си. Един от начините да излезеш от този порочен кръг е, като посетиш психиатър или психолог.Това би ти помогнало, много бързо да овладееш ситуацията.

Здравей! Винаги когато имаме проблем с плануването и поставянето на цели може да се използва метода ,, В началото да се има предвид края,,. Метода е описан от С.Кови в книгата му ,, Седемте навика на високоефективните хора,, Препоръчвам ви да намерите място, където ще сте сами и никой няма да ви прекъсва докато четете следващите няколко страници. Освободете съзнанието си от всичко освен от това, което четете и което ще ви помоля да направите. Не се тревожете за ежедневния си график, за проблемите, за работата, за семейството, за приятелите. Просто се съсредоточете и отворете ума си за написаното на следващите няколко страници. Представете си, че отивате на погребението на свой близък. Представете си как паркирате колата, как слизате от нея. Докато влизате навътре в гробищата, вие забелязвате цветята, чувате траурната музика. Виждате лицата на приятелите и семейството си които вървят заедно с вас. Вие изпитвате едновременно скръб от загубата, но и удовлетворение от факта, че сте познавали такъв човек. Това се излъчва и от лицата на хората около вас. Когато стигате в помещението, където е положен ковчегът, и се навеждате в него, вие виждате себе си. Това е вашето погребение.Всички тези хора са дошли тук заради вас.Всички тези хора са дошли да изразят чувствата си на обич и признателност. Вие сядате и чакате службата да започне.Вземате програмата и виждате, че ще говорят четирима души.Първият е член на семейството ви, вторият е един от приятелите ви, някой, който ви познава най-вече като човек, третият е от службата ви, четвъртият е от организацията в която членувате. Сега помислете добре. Какво бихте искали всеки един от тях да каже за вас и вашия живот? Какъв сте били като съпруг, майка или баща? Какъв сте били като син, дъщеря или братовчед? Какъв сте били като приятел? Като колега? Като какъв човек бихте искали те да ви знаят? С какви постижения бихте искали да ви запомнят? Погледнете внимателно хората около себе си. Какво мислите, че сте променили в техния живот? Преди да продължите по-нататък спрете за момент, за да подредите своите впечатления, защото това ще ви помогне да разберете по-добре втория навик. КАКВО ОЗНАЧАВА "В НАЧАЛОТО ИМАЙТЕ ПРЕДВИД КРАЯ" Ако добре сте си представили горната ситуация, вие за момент сте се докоснали до някои от вашите фундаментални, дълбоки ценности. Установили сте кратък контакт с вашата ръководна система, която се намира в центъра на Кръга ви на влияние. Обърнете внимание на думите на Йозеф Едисън: "Когато застана пред гробовете на великите, всяко чувство завист умира у мен; когато чета епитафиите върху гробовете, всяко прекомерно желание си отива от мен; когато се срещна с мъката на родителите, загубили своите деца, моето сърце се изпълва със състрадание; когато видя гробовете на родителите, отишли си на свой ред, аз отчитам суетността на това да скърбим за тези, които ние бързо ще последваме; когато видя крале, погребани до своите палачи; когато видя съперници, положени един до друг или свети мъже, които са разделили света с техните борби и спорове откликвам с мъка и изумление на тези малки състезания разногласия и спорове на човечеството. Когато прочета датите гробовете на някои умрели вчера, други преди 600 години, предчувствам онзи велик ден, когато ние всички ще бъдем Съвременници и ще бъдем заедно." Най-важното приложение на ,,в началото имайте предвид края" е да се започне с образа, картината или парадигмата на края на вашият живот като рамка или критерий с който всичко друго ще бъде изследвано.Всяка част от вашият живот-днешното, утрешното и поведението ви в следващите месеци и години- могат да бъдат разгледани в контекста на цялото, на това което наистина има значение за вас.Пазейки в съзнанието си идеята за този край, може да бъдете сигурни, че каквото и да правите, през всеки ден от живота си , няма да нарушите критерия, който сте определили като изключително важен. Да започваме с идеята за края, означава да започваме ясно разбиране за нашето предназначение. Защото знаейки накъде отиваме, ние по-добре можем да разберем къде сме сега, така че всяка стъпка, която предприемаме, да е в правилната посока. Колелото на живота лесно може да ни завърти така, че улисани в работа, улисани в изкачването по стълбичката на успеха, да не забележим, че тя е опряна на грешна стена. Възможно е да бъдем заети — много заети-без да бъдем ефективни.Хората често откриват, че са постигнали успехи, които обаче се оказват празни, успехи, които идват за сметка на много по-важни неща. Академии, доктори, актьори, политици, бизнесмени, спортисти, чистачи често се стремят да получат по-високи доходи, по-високи назначения или научни степени, само за да открият по-късно, че в желанието си да постигнат поставената цел, са останали слепи за нещата, които наистина са били най-важни за тях и които сега са безвъзвратно загубени. Колко по-различен би бил нашият живот, ако знаем кое е и важното за нас и носейки този образ в себе си живеем пълноценно, правейки това което трябва Ако стълбичката, по която се изкачваме, не е опряна на вярната стена, всяка стъпка ще ни доближава до погрешното място все по-бързо. Ние можем да бъдем много заети, много ефикасни, но ще бъдем наистина щастливи само когато започнем с края предвид. Ако внимателно премислите какво искате да бъде казано за вас на собственото ви погребение, вие ще откриете дефиницията си за успех, а тя може да бъде съвсем различна от тази която сте имали досега. Може славата, постиженията,парите не са част от вярната стена. Когато започвате с края предвид, вие придобивате нова перспектива. ВСИЧКИ НЕЩА СЕ СЪЗДАВАТ ДВА ПЪТИ "В началото имайте предвид края" се базира на принц че всички неща се създават два пъти. Вземете,например, строежа на една къща .Вие създавате образа й в главата си, преди още да положите първата тухла.Опитвате се да си представите как точно ще изглежда. Ако искате фамилна къща, ще планирате удобен хол, плъзгащи се врати и веранда, на която ще си играят децата. Вие работите с идеи. Работите с ума си, докато добиете ясна представа за това което искате да построите. После правите подробна схема и изработвате строителен план. Всичко това се прави преди първата копка. Ако не го направите предварително, при второто физическото създаване, ще са необходими промени, които ще ви струват двойно по-скъпо. "Два пъти мери, веднъж режи" гласи поговорката. Вие трябва да сте сигурни, че първият план /първото сътворяване/ е точно това, което искате, че всичко е премислено добре и чак тогава започвате да го осъществявате Всеки ден ходите на строежа и давате подробни указания, съобразени с предварително изготвените планове, т е. —«вие започвате с края предвид. Всичко това е валидно и в бизнеса. Ако искате да имате печелещо предприятие, вие ясно определяте какво точно се опитвате да постигнете. Внимателно обмисляте продукта или услугата, която искате да представите на пазара, след това организирате всички елементи — финанси, проучване, развитие операции, маркетинг, личен състав, апаратура и т.н.произведете продукта. Нивото, от което започвате с края предвид, определя дали ще успеете да създадете печелившо предприятие. Повечето провали в бизнеса се коренят в първото създаване, т.е в недообмисляне, неразбиране на пазара или липсата на работен план.Същото важи и за отглеждането и възпитанието на децата.Ако искате да имате отговорни, самодисциплинирани деца, трябва да имате този край предвид в ежедневното си общуване с тях. Вие не можете да се държите с децата си по начин, който ще накърни тяхната самодисциплина и самооценка. Хората използват този принцип в много области на живота.Преди да тръгнете на път, вие определяте посоката и избирате най-добрият маршрут- Преди да засадите градината я планирате в ума си.Написвате речта си преди да я произнесете. Ако не развиваме саморефлексията и не сме отговорни за първите създавания в нашия личен живот, ние даваме възможност на другите хора и на обстоятелства , да ни оформят хаотично и ще живеем живота си ре-активно според сценарии, диктувани от семейството, организациите, колегите или под натиска на обкръжаващата ни среда — сценарии от по-ранните ни години, от възпитанието ни, от положението ни.

Тук, както и в темата за положителното мислене се получи страхотна синхронизация.В събота сутринта ми се обади стара позната.В разговора, тя ми се похвали, че през седмицата за пръв от четири години е говорила със синът си. Ще поясня, за какво става дума-Първият и съпруг, от когото има син умира.Тя се омъжва и от вторият си брак има дъщеря.Тя, съпругът и, и двете деца живеят заедно Съпругът и гледа на доведеният си син, като на собствено дете, а той на него, като на баща.Всичко се променя, когато момчето навлиза в пубертета.Започва да се събира в компания в която се употребяват наркотици и става зависим.Поведението му се променя.Започва искането на повече пари, скандали, когато те са му отказани и кражби от дома.И тъй като основната му агресия е насочена към баща му и сестра му, позната ми разбира,че семейството и се разбива и тя трябва да избира, между синът си от една страна и съпруга и дъщеря си, от друга.Поставена пред този избор, когато синът и става пълнолетен, тя му дава на ключовете от апартамента на родителите си-те са починали .Казва му, че може да живее там и прави каквото си иска, но повече да не я търси за нищо.Синът и първоначално се зарадва от факта, че ще живее сам.За месец и нещо продава всичко което има в апартамента и се обръща към майка си за пари.Тя обаче категорично отказва да се срещне и говори с него.Разбира се, последват гневни изблици и обвинения, но майката е категорична. През следващите четири години майка и син не се виждат повече. Но, те живеят в един град и майката научава, че постепенно синът и отказва наркотиците, сменя компанията, започва работа и дори си има сериозна приятелка.Не я питах по чия инициатива е станало сдобряването.Целият ми пост е написан, само за да мога да цитирам последните и думи. ,, Добре,че навреме се усетих да му спра парите.,, Нямаше да запомня този разговор, ако само минута по-късно не влезнах в сайта и не видях, че Креми дава същият съвет и по този повод се притеснява от нападки. Съвета не е лишен от смисъл.

Тук се получи много хубава синхронизация.Оказа се, че почти двадесет години по-късно , книгата на Франкъл ще бъде преиздадена. http://hermesbooks.com/chovek-v-t-rsene-na-smis-l.html Как да кажеш, че енергията не се ,, върти,,?

Днес нямам възможност да ви отговоря с много думи и пояснения.По тази причина ще бъда кратък-няма никаква вероятност да се самоубиете или самонараните.натрапливите страхове не се реализират.

Здравейте! Предполагам, ,,работи на компютъра,, не означава,че изкарва пари с тази работа.

С две думи, Диди иска да каже,че си човек който няма цели в живота.Ако ти имаше някаква твоя идея, какво ще правиш в живота си, ако имаше поставени краткосрочни и дългосрочни цели, вниманието ти щеше да бъде заангажирано с тях и нямаше да се оплакваш от леност, да се интересуваш от мнението на другите хора за теб и да си позволяваш да се ядосваш. Това ,че нямаш цели и си позволяваш да живееш, както ние казваме ,,реактивно,, не е необичайно.Деветдесет и три процента от хората са като теб и изпитват почти същото.Светът обаче се развива и гради благодарение на другата група хора, тези които са проактивни.Те имат цели, отделят нужното време и труд и постигайки ги помагат и на себе си и на другите хора.Такъв един човек не можа да си позволи да се ядоса на някаква несправедливост, за него това е загуба на време, още повече,че те зная,че живота е несправедлив. ,,,Защо животът не може да бъде справедлив? / цитата е от книгата ,, Джобен психотерапевт / Концепцията за несправедливостта на живота е може би най-трудната и болезнена за възприемане от пациентите. Вероятно защото западният линеен модел предпоставя, че светът е справедлив и стига да работиш достатъчно усърдно и продължително, ще постигнеш целите си. Изглежда, че идеалите, залегнали в основата на създаването на Съединените щати, идеята за всеобщо равенство и справедливост ни карат да предполагаме, че именно това е начинът, по който трябва да е изграден светът. Независимо от причините, ние действително желаем да цари справедливост. Искаме да зависим от нещо конкретно и да имаме гаранции за безопасността, сигурността и благосъстоянието си. Това, че такива гаранции не съществуват, не ни пречи да ги изискваме. Много от защитните механизми, илюзиите и разочарованията ни са резултат на неприемането на факта, че животът е несправедлив. А той е такъв, защото „справедливостта" е един вид преценка, тоест нещо субективно и зависи от това кой, какво,кога и защо я оценява. Онова, което е справедливо за мен днес, може вече да не е справедливо утре или за други хора, или пък при други обстоятелства. Например вие сте получили повишението, заради което съм работила така усърдно. Аз смятам, че е допусната несправедливост, но според вашите разбирания не е така. А дори и в момента да сте съгласни с мен, следващия месец ще промените мнението си и ще си повярвате, че всъщност сте свършили добра работа. Важно е не да сеобясни, а да се приеме, че животът не е справедлив. Въпросът „Защо не?" е неуместен. Винаги можете да изтъкнете безброй причини за това, че животът трябва да бъде справедлив към вас, да прекарате часове наред, като се защитавате, отричате, борите се или изпадате в депресия, само защото за пореден път ви се е случило нещо несправедливо. Големите въпроси, отнасящи се до несправедливостта, смисъла на живота и смъртта, никога не могат да бъдат обяснени по разумен начин. Не ще намерите отговор на въпроса „Защо?", когато е починал някой, когото сте обичали. Можем да узнаем от какво - дали от рак, сърдечно заболяване, друга болест, злополука, - но никога няма да проумеем защо. Пък и размислите върху подобни „защо" водят до дисфункционално поведение. Скръбта все някога отзвучава, това е естествен процес. Но терзаещите ни „защо" може никога да не секнат, а то е безсмислено. В един момент трябва да се освободим от тези „защо", да приемем реалността и да продължим да живеем. Стремежът да направим света справедлив е деструктивен и води до самопоражение. Много добросърдечни хора непрекъснато се опитват да премахнат несправедливостта в живота. Някои от тях наричаме съзависими личности, други - живи мъченици, а всъщност малцина са истински светци. Обикновено съзависимите и живите мъченици са изтъкани от гняв, негодувание, завист и несигурност. Отхвърлянето на концепцията за несправедливостта поражда огорчение, нещастие, ненужна болка и пречи на растежа. Това вече наистина е несправедливо! В случая парадоксът е, че актът на приемането често води до едно по-обективно поведение, излъчващо повече обич и загриженост, по-реалистично от поведението на онези, които се опълчват. Преценяваме като „справедливи" хората, които приемат реалността, а не онези, които се мъчат да насилват света да бъде справедлив.,,, Диди иска също да каже и че самооценката ти е нестабилна и трябва да поработиш, за повишаването и.Когато тя стане стабилна, няма да искаш да се оценяваш използвайки мнението на другите за теб.Ще приемеш, че всеки има право да си мисли каквото и да е за теб и това няма да ти причинява никакви неприятни емоции. С две думи, какво ти пречи да посетиш някой колега?

Изследванията са нормални.За неолаксана-може да го приемеш, следейки кръвното налягане -по принцип би трябвало да не оказа влияние, но....

Здравей! Един месец е малко за да се повлияе кръвното налягане-за мен повишаването му трябва да остане приоритет.Среса също е на лице, но той може да се дължи в много голяма степен на ниското кръвно.Нека не забравяме, че освен психологически има и физиологичен стрес. Продължавай в същата насока, като увеличиш физическите упражнения. Честото хранене идва най-вероятно от стреса в който си.Понякога форума се чете от мой приятел диетолог, ако види поста ти и той ще вземе отношение-храненето е много важно за минимизиране на стреса. За съжаление и аз мисля, че невена и жълтият кантарион могат да понижат кръвното налягане.Замести ги със зелен чай. Релаксацията която правиш само вечер е недостатъчна като време, увеличи я поне на двадесет минути. Хубава вечер!

Здравей! Видях, че в сайт има имейла му. Пиши му.Той е много зает, но може и да ти отговори. Ако не ти пише до десет дни, ще ти дам пощата на друг имунолог. Хубава вечер!

Не мисля,че само със съвети можем да ти бъдем полезни.В която и държава да сте, има семейни терапевти и трябва да се обърнете към тях.

От това което разбирам, винаги когато сте отивали при лекар са откривани инфекции.Това ме кара да мисля, че трябва да се обърне внимание на имунната система.Според мен е хубаво да се консултираш с имунолог. Ако си от София ти препоръчвам доц. Р. Русев- http://malinov-clinic.com/%D0%B4-%D1%80-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2/. Познавам го лично и знам,че си разбира от работа.

Здравей! Преди да напиша мнението си по поставените въпроси, бих искал да поясниш много точно, кои съвети точно прилагаш и какви са стойностите на кръвното ти налягане през този месец.

По отношение на горният пост, ще направя малко уточнение-термина ,, голямо его,, е много недифиринциран, търпи много тълкувания и в края на краищата, всеки го разбира по различен начин.Уместно е, да не се употребява в съветите които даваме.

Един от принципите в психотерапията гласи-Постигнатото от един човек, може да бъде повторено, като изберем да приложим същият начин на мислене. В този контекст, споделянето е нещо много полезно. ПП.Има обаче и хора с много ниска самооценка.Когато такъв човек прочете, че някой с подобни на неговите проблеми се е справил, вместо да с ентусиазира и поучи от опита му си казва- Да, той се е справил защото е силен и способен, а от мен нищо не става. Така, от прочетеното той по скоро се депресира още повече и дори и малко завижда.Това мое допълнение е адресирано само към тези хора и има за цел да им каже-Щом един човек го може, можете го и вие-само разберете в детайли, как го е постигнал. Това се отнася и до развитието на бизнес идеите.Повечето хора, мислят че за да развият успешен бизнес, трябва да измислят някаква страшно оригинална идея.Практиката доказа обратното-фирмите които успяват в огромното си мнозинство го правят, защото копират модела на някоя вече утвърдена фирма.Тези които разчитат на новото и оригиналното обикновено фалират. Подобни са и нещата в медицината.Обикновено се казва-Всеки човек е различен и боледува по различен начин, за това и лечението трябва да е индивидуално и съобразено с неговият случай.Практиката е наложила съвсем друго правило-лечението става по схеми / протоколи/. Защо е така? Така е, защото статистиката показва-Когато се лекува по схеми, от 100 лекувани умират 3. Когато лечението е индивидуално, без готови схеми, от 100 лекувани пациенти умират 5. В случая моделирането на най-добрият опит спасява два човешки живота.

,,Да спреш лекарствата без алтернатива е сложен вариант.,, Варианта не само е сложен, той е неразумен и вреден за човека.Вреден, защото ако той не е направил нужната промяна в мисленето, симптомите се връщат и то с много по-голяма сила.Силата е по-голяма, защото защитата на медикамента / дори и като плацебо / вече я няма.И тогава започва едно ,, стискане на зъби,, на което рядко някой може продължително време да издържи.Така връщането към медикамента става неминуемо, а с него идва и отчаянието-аз никога няма да се отърва от проблема.И колкото повече такива неуспехи има, толкова повече една бъдеща промяна в мисленето, дори с помощта на психотерапевт би била много трудна.

Промяна на ДНК със самоосъзнати позитивни намерения Изследователите от института HeartMath са открили доказателства, че физическата природа на ДНК веригите може да се промени чрез самоосъзнати позитивни намерения. Публикуваната от тях статияModulation of DNA Conformation by Heart-Focused Intention описва различни експерименти, в които са постигнати подобни резултати. Например в едно изследване човек, държащ три проби ДНК, бил насочван към процес на т.нар. позитивна кохерентност - физиологично състояние на психическа, емоционална и физическа хармония и баланс. Техниката на насочване, също разработена от института, се състои в самоосъзнато дишане по време на преживяване на позитивна емоция. След това позитивното намерение трябвало да се вложи в една или повече от ДНК пробите, които или щели да се навият повече, или да се развият. С помощта на инструкциите участникът в експеримента успял да промени две от ДНК пробите до различна степен, а третата останала непроменена. Според статията тези резултати подкрепят хипотезата, че части от ДНК молекулата могат да се изменят чрез волята ни. Данните сочат, че, когато хората са в самоосъзнато позитивно състояние на любов и в по-кохерентно състояние на физиологично функциониране, имат по-голяма способност да изменят ДНК структурите. Цялата статия е тук-http://www.zdrave.bg/?c=n&id=6085

http://www.btv.bg/shows/duhat-na-zdraveto/videos/video/1447727172-Nasilstveniyat_pozitivizam.html

Здравей! Присъединявам се към трите мнения с малко подробности свързани с работата на мозъка. През последните години се разбра,че амигдалата (една малка структура в мозъка) освен да ни предупреждава за възникнала заплаха –понякога фалшива, отговаря и за нещо друго-четенето на емоционалното състояние на човека с който общуваме. Тъй като твърде често заплахата може да е свързана с емоционалното състояние на човека срещу нас - например гняв, нашата амигдала още в първите секунди на контакта -независимо по какъв начин е осъществен, започва да ,,чете ,, емоционалното състояние на човека срещу нас. Разчитайки емоциите му, тя ни ги дава като информация по един малко странен начин - кара ни да се чувстваме като него. Начинът е ,, странен,, в смисъл заобикаля мозъчната кора и осъзнаването, но природата го е избрала защото е бърз и ни дава възможност да реагираме веднага, без да бавим време и мислим.Това в еволюцията ни е спасявало живота и ни е дало възможност да надвием другите животни и хора. Ще опитам да ти поясня какво конкретно става отговаряйки на въпроса ти:,,В случая визирам една моя позната или "приятелка", като много често общуването с нея ме натоварва и не се чувствам комфортно. ,, В случая твоята амигдала прочита, че познатата ти не се чувства добре и пуска в тялото ти усещане, което наподобява нейното. Резултат е, че ти при контакт не се чувстваш добре. Какво обаче става в нейното тяло? Ами нейната амигдала ,, чете ,, че ти се чувстваш добре и започва да копира твоето усещане.Така жената започва да се чувства малко по-добре контактувайки с теб и инстинктивно започва все по-често да те търси. С две думи, равносметката от вашата комуникация е,че тя се чувства по-добре, докато ти влошаваш психичното си състояние. ,,Но от друга страна, съзнавам, че това е един вид урок за мен и това би трябвало да ме насочи към проблеми, които аз имам и върху които трябва да поработя?,, Никакъв урок не е, просто една подсъзнателна реакция, върху която ти нямаш контрол. ,,Другия вариант е прекратяване на взаимоотношенията, но това не е ли бягство от проблема, неумение да се справя със собствените чувства? ,, Не е бягство, ти нямаш уменията да започнеш да контролираш амигадалата си. Предполагам вече ти е ясно какъв професионалният ми съвет - избираш подходящ начин и прекратяваш отношенията си с нея. ПП. предлагам, си задаваш въпроса, какво правя аз, със своята амигдала, работейки само с тревожни хора? Отговорът е много дълъг и предпочитам да не го пиша.

Болна от рак тийнейджърка изпълни изцяло списъка с последните си желания 16-годишна британка с тежка диагноза рак успя да изпълни всички 17 свои последни желания, съобщава "Дейли Мейл". Алис Пайн от Ълвърстоун публикува преди 2 години в блога си списъка с последните си желания преди болестта й лимфом на Ходжкин, да я повали. Историята на тази тежкоболна тийнейджърка трогна цяла Великобритания. Списъкът на Алис не включва мега скъпи и непостижими неща, а обикновените и някои не чак толкова обикновени, предсмъртни желания на едно обикновено момиче, повалено от жестока и коварна болест. Сред вече постигнатите желания в списъка на Алис бяха пътуване до Кения, плуване насред акули и наблюдаване на китове. Алис успя също така да направи истинска фотосесия със семейството си, да участва на изложба с кучето си, да се включи в бала на училището си в края на учебната година, да посети шоколадова фабрика, да си направи масаж на гърба, да летува на къмпинг и да остане една вечер насаме с гаджето си в кино. Всички тези неща й бяха забранени от лекарите, които я съветваха да не се претоварва и да си почива. Желанието на 16-годишната Алис обаче бе много по-силно от забраните, предупрежденията и болестта и тя успя да зачеркне всички 17 точки в списъка си, въпреки, че тя самата не го вярваше.

Аз също искам да ти благодаря! Много разумни хора четат форума и примера, който даваш със себе си, ще им е полезен за да намерят правилният път, за решаването на проблема си. Затова, че не ти вярват- Преди 4-5 години при мен дойде жена, която беше с ПР и агорафобия повече от 7 години.През тези години тя редовно е посещавала психиатричният диспансер и покрай чакането пред кабинета на психиатъра имаше много познати със същият проблем. След като преодоля страха си и буквално заживя нов живот, тя естествено започна да споделя опита си - пътя за спасение не е в хапчетата, а в психотерапията.Не само, че никой не и беше повярвал, но една нейна позната я беше обвинила в лъжа. Според нея, аз съм и дал някакво вносно хапче, което и я е излекувало, а съм я наговори да лъже, че помощта е от психотерапията. Споделяйки възмутена този абсурд, тя ми каза - Повече на никой няма да се опитвам да помагам. Почти всички мои пациенти се сблъскват с това - никой от тези, които от скоро са на хапчета не им вярва.Само тези, които дълги година са били на тях и са се убедили в неефективността им приемат думите им сериозно.