д-р Тодор Първанов

Прав си, ОКР е. Не мисля,че може да се справиш сам. Сподели с родителите си и потърси помощ от специалист. Успех!

(макар че знам в общи линии кои са нещата, с които бих се занимавала, ако не бях в това положение), За какво положение става дума, за нещо подобно ли - ?

Смятам,че досегашните отговори са достатъчни на питащият, за да вземе правилното за себе си решение и заключвам темата.

Присъединявам се към мнението на Диана-някой иска да те вкара в сериал с любопитен сюжет. За няколко десетки лева може да се издаде и документ, че Недин е син и на майка ти, а Исус Христос му е баща. Разбира се, зачеването е непорочно. ПП. Не намерих какво е това - Национален Генетичен център.

Катрин, http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10769 тук е описано как може да подредиш постовете на един потребител.Подреди моите и ще видиш, как многократно съм отговарял на хора в подобно положение.Отговора ми винаги е бил-ако искате ТРАЙНО да се справите с тревожността, единственият начин е, да се обърнете към психотерапевт. Многократно съм пояснявал, че тревожността се поражда от начина на мислене -представата, която да човек има за себе си или реалността.Подчертавал съм,че тази представа няма как да се промени от което и да е хапче, за това и след спирането на медикамента, старото мислене връща стреса ( тревожността ) и човека е изправен пред нов избор-психотерапия или хапчета.Почти винаги, той избира отново хапчетата и цикъла се повтаря още много пъти.Това е.Многократно съм и писал-едновременният прием на медикаменти и психотерапия удължават срока на лечението.И причината в това е, че когато се прилагат и медикаменти, клиента е раздвоен и не може ясно да диференцира, от кое идва подобрението, дали от лекарствата или от психотерапията.Това налага, след спирането на медикамента сесиите да продължат още, докато терапевта се убеди,че клиента е разбрал -всичко е въпрос на мислене и никакви лекарства не могат да хванат мислите му и ги променят.С две думи-терапията свършва, когато клиента е поел пълната отговорност за своите мисли, чувства и поведение.

Тревожен си, не си болен.Трябва да се консултираш с психолог или психотерапевт, не с лекар.

На този въпрос трябва да си отговориш сам като прегледаш форума. Потърси всички теми, поставени от хора със социални фоби - те са доста. Прочети внимателно споделеното от тях, виж как те сами са се изолирали от обществото и копнеят да се освободят от оковите си. След като прочетеш тези теми си задай въпроса:Тези хора, които са се изолирали от обществото, самостатъчни ли са си и уютно ли се чувстват в кожата си? Отговаряйки си на този въпрос, ще разбереш колко важно за това да си социална личност е, да обичаш и приемаш себе си и да ти е уютно със собствената си персона. Ще ти подскажа някои теми- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14127 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13493 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13627

Историк написа - Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. Подчертавам го, защото в това е разковничето.Когато станеш самостатъчен и ти е интересно сам със себе си, няма да се интересуваш толкова много от мнението на другите за теб.

Потърси помощ.Обърни се към психиатър или психотерапевт.

Ако чакате вятърът да стихне и времето да се оправи,Никога нищо няма да засеете и никога нищо няма да пожънете. От Еклесиаста Не чакайте! Подходящият момент никога няма да настъпи. Н.Хил ,,Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другият от клетката му, дори другият да е лъв. Важното за нас е никога да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, до никъде няма да стигнеш на живота няма да се порадваш никога. Разбираш ли?,, ,,Гордост’’-Уилям Уортън Не се страхувай да направиш голяма крачка, когато се налага. Не можеш да преодолееш пропастта с два малки скока. Д. Джорд На края ще споделя собственият си терапевтичен подход при случай със социална фобия. В случая акцента е изцяло върху това да помогна на този човек да заобича себе си.Защото когато започне да се обича се получава следното- Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че във всички случаи се намирам на правилното място в точното време и всичко, което се случва е правилно – затова мога да бъда спокоен. Днес знам: Това се нарича ДОВЕРИЕ. Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, когато се опитвам насила да му предам своите желания, дори когато знам, че времето още не им е дошло и че човекът още не е готов за тях, дори когато този човек бях аз. Днес знам: Това се нарича УВАЖЕНИЕ. Когато започнах да обичам себе си, можех да разпозная, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Днес знам: Това се нарича АВТЕНТИЧНОСТ. Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и можех да видя, че всичко, което ме обкръжава, е покана за растеж. Днес знам: Това се нарича "ЗРЕЛОСТ". Когато започнах да обичам себе си, спрях да крада от свободното си време и спрях да скицирам грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи забавление и радост, това, което обичам и кара сърцето ми да се смее, по мой собствен начин и с мое собствено темпо. Днес знам: Това се нарича ЧЕСТНОСТ. Когато започнах да обичам себе си, избягах от всичко, което не беше здравословно за мен - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и настрани от мен самия. Наричах го "здравословен егоизъм", но Днес знам: Нарича се "ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ". Когато обикнах себе си, престанах да искам винаги да съм прав и в резултат на това грешах по-малко. Днес знам. Това се нарича „СМИРЕНОСТ”. Когато започнах да обичам себе си, отказах повече да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето си. Сега живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Живея всеки ден така и наричам това „ОСЪЗНАТОСТ” Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че мисленето ми може да ме направи нещастен и болен. Но когато го обединих със силите в сърцето ми, умът ми стана важен партньор. Днес наричам тази връзка "СЪРДЕЧНА МЪДРОСТ". Повече не ни е нужно да се боим от бъдещи спорове, конфликти или проблеми със себе си и с другите, защото дори звездите понякога се сблъсква и създават нови светове. Днес знам: "ТОВА Е ЖИВОТЪТ!" 16.04.1959 г. - Чарли Чаплин - реч на собствената му 70 годишнина В някои случаи, поради самоизолацията, на клиента му липсват практически умения за контакт с хора и тогава му препоръчвам, след терапията с мен да отиде и на групова, за да ги усвои там.

Правилно си ме разбрала.

И едно последно запитване(ния) - тази промяна, която настъпва в личността (да се възприемаш различен, неестествен) също ли изчезва с времето? Уточнение, личността не се променя-променя се себеусещането, тоест сетивността.То се променя в резултат на стреса и преминава с успокояването. Предполагам, че едно такова разстройство, веднъж превъзмогнато, дори може да направи човек по-волеви и по-силен в бъдещи стресови ситуации. Не виждам, какво толкова има за превъзмогване,че чак да промени човека и го направи по-силен.Това е едно най-обикновено усещане, което почти всеки изпитва по време на стрес или преумора. При постоянно вглъбяване в проблема, търсене на отговори и т.н. възможно ли е да се получава именно това състояние на странност и без да е налице паническа атака (без физическите й прояви)? Паническата атака, е остро силно изръсване на адреналин-остър стрес.Пори постоянно вглъбяване в симптомите ще бъдеш в състояние на постоянно повишен адреналин-хроничен стрес. И при двете състояния кислорода в мозъка е намален, респективно може да имаш тези усещания. Тоест, когато мозъкът е в постоянен стрес, нон-стоп натоварен с мисли в тази насока също ли се получава този ефект на замъгляване? Благодаря отново! Отговора е ясен, мисли за това, стресирай се и не очаквай скоро да се отървеш от оплакванията.Точно така, много хора остават в страха години.

Линка е в поста на Донка.

Бих искала да ви попитам, това усещане за странност, която не може да се опише дори с точна терминология, нормално ли е в една такава стресова ситуация и за човек с такова въображние и склонност към страх? Разбира се, че е обичайно. Адреналина е свил кръвоносните съдове на мозъка ти. Така в него влиза по- малко кръв и понеже кръвта снабдява с кислород мозъка ти, той изпада във временна хипоксия-кислороден глад.Кислородният глад води до това нереално усещане.Това е. Имах усещането, че полудявам, че ще забравя себе си и близките си... просто ужасно!!! Това не е възможно да се случи при паническо разстройство и при осъзнаване на ситуацията, нали (питам за успокоение, дори сама разбирам колко нелеп е този въпрос)? По време на криза паметта наистина се блокира.От една страна това се дължи точно на хипоксията, от друга страна го прави вторият стресов хормон-кортизола.След като отмине стреса всичко се нормализира.

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос: -Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си? -Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел. -Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл. -Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник. -Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал. -И какво казал той? -Казал, че смисълът е в избора... -Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом. - ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота. Пътникът бил вече далеч. Той бързал. ПП Съгласен съм с Диди, когато човек открие ( избере) смисъла на собственият си живот, спира да се интересува от общият смисъл.

ПП. Лекцията ,,Доброто име,, би трябвало да се прочете от всеки. В нея има отговори на почти всички въпроси които се дискутират във форума

Вярно е,че си противоречиш, а докато това противоречие го има качеството ти на живот няма да е много високо.Според мен, както се обитаваш, сам да изгладиш това противоречие, ще са ти нужни много години.Може дори и да не успееш.Потърси професионална помощ, независимо дали ще е психолог или психотерапевт, с негова помощ нещата ще се решат много бързо.

Преди година се счупи скоростната кутия на колата ми.Поправи я едва третият майстор.Въпроса ми е, трябваше ли след първият или вторият неуспех да се примиря,че колата не може да се поправи? Трябва да потърсиш психотерапевт.

И аз благодаря за отговора! Известно ти е, че проблема който имаш се нарича социална фобия.За съжаление индивидуалната психотерапия в случая не винаги и достатъчно ефективна. Средство на избор е груповата терапия.Това не значи, че ние индивидуалните психотерапевти не работим с такива случаи.Обаче когато приемам да работя с такъв човек, винаги го предупреждавам , че ако напредъка не ми харесва, ще го насоча към колега който практикува групови методи.Сподед мен трябва сериозно да обмислиш започването на групова терапия.Това не значи,че трябва да прекратиш индивидуалната, двете в случая са съвместими.

Здравей! Съгласен съм, че ситуацията не е добра.Предполагам колегите и хората които четат форума, ще ти предложат разумни идеи как да подобриш нещата. Мен обаче ме притесни твоето твърдение, че ходиш три години на психотерапия.Притесни ме, защото форума се чете от доста хора които имат проблеми и по аналогия, четейки съветите към питащите се опитват да решат собствените си проблеми.Твърдението, че ходиш толкова дълго на терапия и си в това положение, е много обезкуражаващо и част от тях биха се отчаяли съвсем, губейки доверие във възможностите на психотерапията. По тази причина те моля, разкажи подробно за какво точно става дума-каква терапия провеждаш, колко пъти общо си ходила на нея и какво си научила. Хубав ден!

Всъщност, мотивация означава ,,причина,,. Перифразирайки заглавието на темата ти, то звучи така - липса на причина? С две думи: причината, поради която се захващаш с промяната е незначителна. Както е писала Диди, наградата, която си представяш че ще получиш от новото си поведение, е много малка, а и нуждата да избягаш от нещо лошо я няма. Така че намери си по-основателна причина за промяната и тя ще стане. Как да разбереш, че новата причина е по-силна от досегашната? Няма как да стане, практиката ще го докаже. Ако се откажеш, значи пак не си я намерил. Предполагам ще се наложи няколко пъти да префокусираш причината и едва тогава ще попаднеш на ,,,силната ,, причина, която няма да позволи старото поведение да се върне.

Трябва да отидете на лекар.В случая болката може да признак на сериозно усложнение и ако я успокоите, то може да се задълбочи.

Горният пост звучи малко остро, но подкрепям смисъла му. В САЩ не случайно съда има право да задължи нарушители с психични проблеми да посещават определено време психотерапевт и ако мислите,че осъденият с голямо удоволствие започва психотерапия, се лъжете. Въпроса е, че статистиката показва, че дори започната насила психотерапията има ефект. Има обаче и други варианти които трябва да обмислите. Поради липса на време ще ги изложа много кратко, но повярвайте ми, обмислил съм ги и положителен ефект ще има. 1. Да започнете заедно фамилна терапия.Този вид терапия е насочена за разрешаване на семейни проблеми. В случая вие сте семейство и имате проблем, логично е да се опитате да го решите заедно. В случая един добър семеен терапевт ще ви помогне да го решите, поне до степен да мотивира синът ви за индивидуална терапия. 2.Вие самата да започнете психотерапия. Семейството е като скачени съдове, когато единият се променя се променя и другия.Така чрез вашата промяна ще се промени и синът ви. Ще дам пример за да ме разберете - Преди години при мен дойте жена с множество невротични оплаквания. Състоянието и беше тежко и за всичко тя обвиняваше съпруга си и неговото отношение към нея. Идеята и беше да се справи с тревожността си и го напусне. По време на терапията жената се успокои и започна да се чувства добре. Един ден тя дойде и каза, че е много объркана, защото в последно време съпругът и беше променил много своето отношение към нея и нещата във връзката им вървят много добре. Учудването и бе свързано с това, че тази промяна беше станала без каквито и да е разговори и принуда от нейна страна. В случая ефекта на скачените съдове даде много добър ефект, променяйки се, тя промени и съпруга си.

Не тези мисли провокират стреса ти. Те само го усилват. Сресът си го правиш или поради неприемане на част от себе си, или неприемане на всичко в себе си. Или поради това, че както казва Айнщайн, не си разбрала, че веселената е добронамерена към теб. С две думи: песимистичното ти мислене води до стрес.Той блокира рационалното мислене и така се нарушава възможността за контрол върху страховете. Така се появяват тези абсурдни натрапливи страхове и мисли, те от своя страна увеличават общия стрес и се получава порочния кръг- стрес-натрапливости-увеличен стрес-още по-силни натрапливости.......и т.н..

Защо не се свържеш с Диди?