д-р Тодор Първанов

Отиди утре при психиатъра.

Въпросите ти показват,че не си чел внимателно форума-на тях е отговаряно многократно. - Първият е тривиален,но съм длъжен да го задам.Луд ли съм,или в процес на полудяване с всички тези неща в мен? Неудобно ми е но ще повторя за стотен път-нито си луд, нито ще полудееш. - Въпреки че сте го написал 100 пъти точно и ясно,аз пак ще попитам за собствено успокоение - натрапчивите ми мисли в главата,могат ли да се реализират?Колкото и да се опитвам да се контролирам,мога ли да загубя контрол над себе си и да направя неща противя волята си? Тук просто няма да ти отговоря. - Чувствам се най-зле при недоспиване.Може ли някакви насоки за да работя върху възстановяване на нормалния сън. Нормално да си зле от недоспиването-стреса от липсата на достатъчно сън усилва натрапливостите.УМОРЯВАШ ЛИ СЕ? - На моменти,когато се вглъбя в себе си и тези състояния,се изолирам от околния свят и губя реалната си преценка..Това нормално ли е за това състояние и може ли да доведе до трайната загуба на преценка? Нормално е, но връзката с действителността не може да се загуби, до степен да не се контролираш. - На моменти съм толкова тревожен че не мога да си намеря място и постоянно се чудя какво да правя,а усещам че имам нужда просто да легна и да поспя,но в момента в който легна мислите ми започват да прескачат в главата..Не мога да си изчистя глават от мисли и да релаксирам.Това част от състоянието ми ли е ? Да и тогава веднага трябва да започнеш да спортуваш, след половин час ще с е успокоиш. - Преди имах страх да съм сред хора,който се изразяваше във физически симптоми,сега мога да кажа че това нещо съм го преодолял,но когато съм сред хора се боря с натрапчивите мисли,че ще изгубя контрол над себе си и ще направя неща които не искам..Защо това е така?Нали уж това което не може да те убие те прави по-силен?Защо след като преодолявам едно нещо,аз ставам по-слаб? О, това само един много хитър страх.Мени се. -Единственото лекарство което съм пил е Стресам,според всички информации до които съм достигнал е нещо безобидно..Психолога ми препоръча да го пия 1 месец и да е нещо като "патерица" за преодоляването на стреса.Не искам да пия никакви антидепресанти,младо момче съм и не искам да си слагам главата в торбата..Досега винаги съм се борил сам.Какво е вашето мнение по въпроса с антидепресантите при млад човек? Ако човек е в тежка депресия, те са много полезни, независимо от възрастта.Но за лечение на ОКР…..не стават. - Преди имах доста амбициозни мечти,имах и идеи и вярвах в себе си.Сега обаче не е така.Не мога да се замислям за тези неща,докато не се оправя.От друга страна липсата на мечти ме притеснява,май прекалено много разсъждавам.. Всичко е временно. - И последно,най-големият ми страх е че ще се появи сериозна трудност в живота ми и няма да мога да се справя.Трудно ми е да бъда самостоятелен,свикнал съм всичко да е наготово и сега е неприятно..За себе си не мога да се грижа,как да мисля за семейство един ден?На моите години хората се оправят изцяло сами в живота и се справят с всички трудности.Страхувам се че няма да мога да помагам на родителите си един ден,а на тях дължа всичко! Е, то няма да бъде все така. Това е една стара притча- Имало едно време един много богат човек. Имал фирма, пари, семейство и всичко, което поискал. Но един ден всичко се преобърнало. Започнал да се кара с жена си, работата във фирмата не вървяла, започнал да губи пари. Решил да сложи край на живота си. Взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Стигнал до едно дърво и вързал въжето на един клон, тръгнал да се беси, но в това време дошъл един овчар. „Защо ще се бесиш?” – попитал го овчаря. И човекът му разказал как всичко му било по мед и масло и как един ден всичко се обърнало наопаки. Като чул цялата история, овчарят извадил едно листче от джоба си и написал нещо на него. Подал го на човека и му казал: „Прибери се вкъщи и прочети, това което съм написал на листчето.”. Човекът го послушал, прибрал се вкъщи и прочел бележката „Няма да е все така!”. От този ден нататък всичко отново се наредило. Работата пак му потръгнала, оправил отношенията с жена си, започнал отново да печели пари. Един ден се сетил за овчаря. Отишъл пак в гората и го намерил. Разказал му как всичко отново се оправило и добавил: „Ти ми спаси живота. Искам да ти се отблагодаря и ще ти дам каквото поискаш.”. Овчарят го погледнал и казал: „Ти май не си чел скоро бележката…”.

Най-обикновена натраплива невроза, сега я наричат ОКР.Неприятна е, но не крие никакъв риск.Нито е полудеете, нито ще нараните някого.

Имам две дъщери и ако една от тях беше с подобно поведение, то би било огромен проблем за мен. Не огромен, много огромен.Супер огромен. Диана, при мен идват 40 - 50 годишни клиенти.Това не значи ,че са зрели.Напротив, ако бяха зрели те не биха имали проблемите, от които страдат.Биологичната възраст, няма нищо общо с психологичната. Момичето е незряло. Не само е незряло, но и никой не може да каже, ще постигнели ли житейската зрялост на връстниците си.Всъщност, базирайки се на опита си, мога да кажа,че шанса за това е много малък.Дори бих казал, никакъв-без психологична помощ Е, как знаейки това, как няма като баща да не се безпокоя-повярвайте ми, сън няма да ме лови. Така, че проблема си е реален и той е еднакъв и за майката и за дъщерята.С тази разлика,че майката е достатъчно умна и вече предвижда страданията, които ще изпита дъщеря и, докато последната още не го и предполага. Нека бъдем реалисти- и двете ще страдат, ако не се потърси компетентна помощ. ,,,Тук проблемът е на Мама и нейната загриженост за бъдещия семеен живот на дъщеря и, който вероятно иска да е различен от нейния.,, Това направо ме .....съсипа-не мога са си представя, как майката би могла да иска дъщеря и да има същият семеен живот.Това би било ненормално-за пръв път използвам тази дума във форума, винаги съм я избягвал, но ... ситуацията наистина за мен е необичайна, да се приеме ,че една майка не трябва да бъде притеснена в тази ситуация е наистина необикновено.Поне за мен. За да не бъда голословен, че изкажа и моята прогноза- Понеже момичето ме умее да обича, връзките ще продължат по подобен начин.Така, около четиридесет годишнината си, тя ще има няколко брака и съответно няколко деца.Някои от тях ще са при нея, някои от тях ще са при съпрузите и.Тези които са отгледани от нея, със сигурност ще имат психологични проблеми.Другите ....божа работа.

Здравей! Спокойно прочети всичко писано във форума за ОКР.След това, ако имаш, а ти ще имаш конкретни въпроси, ги задай.

За сега ще кажа само - БРАВО!

Обясни, как се мотивира за да направиш тези промени.

Бащата трябва да научи детето да обича. / Майката- да приема обичта./ Това става, като то наблюдава, как той се отнася с майката.За жалост, дъщеря ви не е добила този опит-тя не знае какво е да обичаш.За нея усещането в тялото-тръпката, е еквивалентно с това да обичаш, а това не е така и за това след като усещането изчезне човека и омръзва.Трябва да се научи, че обичта е това, което вие сте написала-спокойствието и сигурността, но как да го приеме след като, като малка не го научила? Ще е много трудно и не вярвам,че може да се справи с това сама.Може да звуча банално, но разумният изход за мен е, да потърси психолог.

,,,преди това да пробвам да му повлияя по някакъв начин, за това моля ако можеш дай ми съвет за някакво поведение,,, Купуваш си един пистолет и цял живот го държиш опрян до слепоочието му, със заплахата-при най-малкият израз на ревност, натискаш спусъка.При това положение, най-вероятно ще спре да показва, че те ревнува, но отпуснеш ли се дори за миг..... Другият път е, той да узрее и потърси психотерапевт, но няма гаранция,че терапията ще е успешна. Наистина ли не разбираш, че нищо не зависи от теб?

За разлика от другите заболявания, при които има обективни възможности за изследвания – кръв, урина, скенери и т.н. при психичните страдания такива няма.За това, едно от най-важните неща, които ни помагат да преценим, за какво точно страдание става дума е анамезата -в това число тази която получаваме от близките.Тя касае, не само първичното психично състояние, но и текущото.Най-малкото, по-тази причина, не е логично да се отказват такива срещи. От тях самият терапевт има голяма полза-той разбира, как върви хода на терапията.Разбира се, там не могат да се коментират лични неща които пациента е споделил. Това е моето разбиране, всеки колега си преценява сам нещата. ,,Аз когато се запознах с нея не забелязах нещо тревожно. Предполагам, че или се е прикривала по някакъв начин или е била добре. ,, Според мен трудно се прикрива човек, най-вероятно е била добре.

Трудно е да се каже какво е, но ако беше гранично разтройство, тези оплаквания биха протестирали през целият и живот.Доколкото разбирам, това не е така и тя си е била добре.Колкото и да е странно, аз не отхвърлям и диагнозата БАР-въпреки, че няма ясни манийни фази.Но, понякога манийните фази могат да се провят с гняв и непоносимост към близки и непознати и ако се касае за хипо фази, би могло да е такова разстройство. Минават ми и още варианти, но не ми се говори ,,наизуст,,. Съвета ми е, да смените психиатъра, за толкова време-доколкото разбирам повече от година, би трябвало да има много по-отчетлив положителен резултат.

За паметта сме го коментирали вече.Останалото е само един стрес.

,,Здравейте! Реших и аз да се включа за малка корекция. Според мен става въпрос за хора с повишена тревожност - ТР и натрапливости, което малко се различава от ОКР по това, че ОКР включва и ритуали за защита от евентуално осъществяване на натрапливите мисли. ,, Само две думи, корекцията не е малка, голяма е.За това, ще отбележа,че преди да дойдат при мен и четирите момичета вече бяха ходили при колеги и диагностицирани от тях, като имащи ОКР.В случая аз само потвърдих диагнозата и им помогнах да се справят с проблема. И за да няма спорове, ще копирам частта от Международната класификация за болестите-МКБ-10, която определя, кога се поставя диагнозата ОКР и кога не. F42 Обсесивно-компулсивно разстройство (според МКБ-10) Най-съществената характеристика на този вид разстройства са повтарящи се натрапливи мисли или действия. (За краткост терминът “натрапливости” ще бъде използван по-нататък на мястото на “обсесивно-компулсивно”, когато се отнася за симптомите). Натрапливите мисли са представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието отново и отново в стереотипна форма. Те са почти неизменно мъчителни (защото са насилствени или неприлични, или просто защото се възприемат като безсмислени) и обикновено пациентът се опитва безуспешно да им се противопостави. Те се възприемат като собствени мисли, дори и да са нежелани и често неприятни. Натрапливите действия или ритуали са повтарящо се стереотипно поведение. Те не са удоволствени по своята същност, нито пък водят до изпълнението на полезни по същество задачи. Често пациентът ги разглежда като предпазващи го от някое обективно малко вероятно събитие, причиняващо му вреда, или с което той застрашава околните. Обикновено, макар и не винаги, това поведение се възприема от самия пациент като безсмислено или безплодно и той прави повтарящи се опити да му се противопостави; при случаи с голяма давност съпротивата може да бъде минимална. Често са налице вегетативни признаци на тревожност, но могат да се наблюдават и неприятни усещания за вътрешна или психична напрегнатост, без явни признаци на вегетативна възбуда. Съществува тясна връзка между натрапливите симптоми, особено натрапливите мисли и депресията. Пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство често имат депресивни симптоми, а пациентите, страдащи от рекурентно депресивно разстройство (F33), могат да развият натрапливи мисли по време на депресивните епизоди. И в двата случая повишаването или намаляването на тежестта на депресивните симптоми обикновено са свързани с паралелна промяна в тежестта на натрапливите симптоми. Обсесивно-компулсивното разстройство е еднакво разпространено сред мъжете и жените: често се срещат изразени ананкастни черти у предразположената личност. Началото на заболяването е обикновено в детството или в ранната зрялост. Ходът на протичане е променлив и може да хронифицира при отсъствие на значими депресивни симптоми. Диагностични указания За да бъде поставена със сигурност тази диагноза, натрапливите симптоми или компулсивните действия или и двата вида разстройства трябва да са налице през повечето дни на поне две седмици и да са източник на дистрес или да влияят върху поведението. Натрапливите симптоми трябва да имат следната характеристика: (1) трябва да бъдат възприемани като собствени мисли и импулси на индивида; (2) трябва да има поне една мисъл или действие, на които индивидът все още оказва съпротива без ефект, въпреки че могат да съществуват и други, срещу които пациентът да не оказва вече съпротива; (3) мислите или осъществяването на действието не трябва сами по себе си да доставят удоволствие (самото намаляване на напрежението или тревожността не се приема като удоволствено в този смисъл); (4) мислите, образите или импулсите трябва да бъдат неприятно повтарящи се.Включва: обсесивно-компулсивна невроза; натраплива незроза; ананкастна невроза. Диференциалната диагноза между натрапливото разстройство и депресивното може да бъде трудна, защото тези два вида симптоми твърде често се срещат заедно. В острия стадий на заболяването трябва да бъде давано предпочитание на това заболяване, чиито симптоми са се развили първи; когато са налице едновременно и двата симптомокомплекса, изразени в еднаква степен, най-добре е да се определи депресията като първична. В хронични случаи трябва да бъде предпочетено това разстройство, чиито симптоми обикновено са налице при отсъствие на симптомите на другото разстройство. Отделни пристъпи на паника или леко изразени фобийни симптоми не са пречка за диагнозата. Все пак, натрапливите симптоми, развиващи се в хода на шизофренията, при синдрома на Tourette, или при органичните психични разстройства, трябва да бъдат разглеждани като част от тези състояния. Въпреки, че натрапливите мисли и натрапливите действия обикновено съществуват едновременно, полезно е да се определи кое преобладава при конкретния пациент, тъй като е възможно те да се влияят по различен начин от лечението. F42.0 С преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания Те могат да приемат формата на представи, образи или импулси за действие. Те са много разнообразни по съдържание, но почти винаги мъчителни за пациента. Една жена може да бъде измъчвана например от страха, че няма да може да преодолее импулса си да убие детето, което обича, или от нецензурни, богохулни представи, преживяващи се като чужди на Аза. Понякога идеите са съвършено безплодни и водят до безкрайно и квази-философско обсъждане на безпочвени алтернативи. Тази нерешителност при разглеждане на алтернативи е важен елемент в много други натрапливи преживявания и често е свързана с неспособност да се вземат обикновени, но необходими решения във всекидневния живот. Взаимовръзката между умствените предъвквания и депресията е особено тясна; диагнозата обсесивно-компулсивно разстройство трябва да бъде предпочетена само тогава, когато преживяванията нарастват или персистират в отсъствието на депресивен синдром. F42.1 С преобладаване на компулсивни действия (натрапливи ритуали) Повечето компулсивни действия са свързани с очистване (особено миене на ръце); повтарящо се проверяване, с цел уверение, че потенциално опасна ситуация е била предотвратена; или ред и спретнатост. В основата на манифестираното поведение се крие страхът да не бъде причинена опасност за някого от лицето или то да не бъде изправено пред опасност и ритуалното действие е безрезултатен или символичен опит да се предотврати тази опасност. Компулсивните ритуални действия могат да заемат по-голямата част от времето на деня и понякога са свързани с подчертана нерешителност и бавност. Срещат се еднакво и при двата пола, но ритуалите миене на ръце са по-характерни за жените, а бавността без повторение при мъжете. Компулсивните ритуални действия са по-малко свързани с депресия, отколкото натрапливите мисли и са по-лесно податливи на поведенческа терапия. F42.2 Смесени натрапливи мисли и действия Повечето пациенти с натрапливости имат елементи както на натрапливи мисли, така и на компулсивно поведение. Тази подкатегория трябва да бъде използвана, ако двата симптома са еднакво изявени, както е при повечето случаи, но е от полза да се посочи само единия, ако е ясно очертан, тъй като натрапливите мисли и действия се повлияват различно при различните видове лечение

Когато влязох в сайта, видях ,че имам писмо на Вева на ,,лични,,и и написах мнението си.После влезнах в рубриката и видях,че тя е писала същото и там.Реших да не повтарям написаното.Но, предвид това, че и някой друг може да има същият проблем го пускам и тук-- Може да ти прозвуча много категорично, но има опит с такива случаи-проблема остава за цял живот-в смисъл , тормоза и натякванията продължават до старостта.По тази причина, за мен единственият разумен изход е, да се разделиш с него.Защото сега той все пак си ,,,трае,,,-ти не си му сигурна, но когато дойдат едно или две деца и започне да мисли,че няма риск да го оставиш, ще издевателства с теб до степен да те вкара в лудница. Бягай! За съжаление нямам време да пиша много, но само ще кажа,че това което ти наричаш -,,нещо криво в психиката,, си има име и код в рубриката на психичните заболявания и.

Не четете интернет за да се самодиагностицирате.Опасно е.За ПР може да се говори, когато симптомите са с давност повече от месец.При вас има стресов момент и просто трябва да се изчака стреса да отмине.Не казвам,че за да стане това по-бързо, не трябва да потърсите психолог или психотерапевт. Уместно е, разбира се, но и не бива да плашите допълнитено.Понеже нямам възможност да ви приема, ще ви оставя съобщени на лични, с телефони на колеги. Успех!

Намерете в замундата този филм- What Dreams May Come / В Какво Се Превръщат Мечтите (1998) Гледайте го и ще разберете какво трябва да направите.

Ще поясня отново-мисленето променя мозъка.Мислейки, ние не само активираме десетки хиляди неврони, ние ги ,, запояваме,, един към друг.Твърди се, че веднъж запоени те не се разпояват.Но, за да се помогне на човек, да преодолее определен психичен проблем, е нужно да се изгради ново мислене.Тоест, нова група неврони да се ,,споят,, и дават ново поведение и чувства.Когато проблема е от по-дълго време, старото мислене , благодарение на тази невронна особеност-спояването, ще пречи и колкото по-дълго се отлага решаването на един психичен проблем, толкова по-трудно ще бъде изградено новото мислене и решаването му ще е трудно.

За съжаление,не познавам никой от Пловдив.

,,искам да пожелая на всички безкрайни усмивки и успехи в живота все пак той е един не бива да го пропиляваме в неща, които ни карат да се чувстваме тъжни! ,,, ,,и от година и половина съм с ПА, все още не съм ходил на психотерапефт не мисля и да го правя,защото се опитвам максимално сам да се справя с проблема.,, Опитвайки да се справиш сам, ти вече си пропилял доста време, но по-лошото е, че най-вероятно ще пропилееш още повече време.

Съжалявам, поста на Галя ми с стори дълъг и копирах само част от него, мислейки, че когато го четеш ще отсееш най-важното-,,,,Всеки ден съм излизала навън като отначало ходех до близкият магазин и всеки ден трябваше да увеличавам разтоянието.,,, Това смелостта, да те е страх, но въпреки това да правиш нещата. Без това изправяне срещу страха, Галя може да си спортува , усмихва и прави какво ли не но нямаше как да го победи. Така че, действието което трябва да се направи е - конфронтация, системна конфронтация.

Мога да взема отношение само ако въпроса е написан на български език.

Дори когато не вземам отношение в дадена тема, чета и препрочитам многократно написано в нея.За съжаление работя и нямам време да взема отношение по всички въпроси, а и Диди се справя добре, така че това не е и нужно.Лошото е и, че дори когато пиша, поради липса на време не обяснявам достатъчно подробно идеите си, но все пак разчитам на интелигентността на питащият, която ще запълни, липсващата понякога яснота. Например, ако имах време бих започнал отговора си към вас с една арабска поговорка-преди да тръгнеш по пътя, провери дали той води до целта ти. Вие в момента сте пленница на собственият си страх и е ясно, че за да се справите с него трябва да се научите да бъдете смела и го победите.Смелостта, означава конфронтация, тоест да правиш нещата от които те е страх-няма друг начин страхът да бъде победен. За това и цитирах поста на Галя, тя го е направила. Вие ми пишете, че играете йога, това е страхотно, но аз се питам, каква е връзката между йога и смелостта.Наистина йогата е много полезна за психическото и физическо здраве, но да се научиш да бъдеш смел благодарение на нея ми звучи доста наивно. Занимавате се с Пилатес. И за това съм съгласен,че е полезно за здравето, но как ще ви помогне да добиете смелост също не ми е ясно. Пишете-Живея здравословно,от година не употребявам месо,кафе,хляб,сол и всичко за което се сетите. Пак съм съгласен, че от това ще имате само полза, но да очаквате да победите страха, защото сте вегетарианка ми се струва лишено от логика.Ако, с вегетарианство се добиваше смелост всички войници отдавна да са станали вегетарианци. Всъщност, вие правите промени, които сами по себе си са много полезни, но нямат нищо общо с добиването на смелост и решаване на проблема ви. Аз не знам, вие наистина ли не знаете за това или просто от страх, да се конфронтирате със страха си, търсите заместител на решението, както например човека от този анекдот- Един човек, търсел загубения си ключ из­вън дома, на светли­ната на уличните лампи. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен. След тридесет минутно безплодно търсене непоз­натата жена попитала: „Къ­де изпуснахте ключа си?" „О! - отговорил той. - Из­пуснах го вкъщи." „Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя. „Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло." ПП.Надявам се, по-дългият ми пост да ви е убедил по-добре от къде трябва да започнете.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14467 Тук е последният пост на това момиче. Ако наистина нещата се припокриват толкова много, няма да стане само с фитнес.

Здравей! Първо трябва да приемеш, че имаш ОКР.Тоест, при стрес, рациаоналният ти мозък не може добре да управлява центъра на страха и той оставен без контрол генерира тези мисли.Трябва, да разбереш,че това не са твои мисли или желания, а продукт на един оставен без контрол страх-глупав и ирационален. И понеже, ,, спирачките на страха,, , се блокират от стресовите хормони, усилието за овладяване на стреса, би решило в голяма степен проблема.Но, за да овладееш стреса ще ти е нужна професионална помощ-намери си психотерапевт и започнете работа.

Мисля, че Нийл Д. Уолш бе написал- ДЕЙСТВИЕТО Е БОГ.Така че, след мисленето трябва да последва действие, ако няма такова, то това не е истинско мислене.А, за това, какво да се прави, Галя го е казала- Всяка сутрин като се събудех имах за задача да правя фитнес,но поради ограничени финанси и агорафобия моят фитнес се състоеше в къщи и във коридора на стълбището.Леки упражнения и качване на стълбите като всеки ден трябваше да увеличавам времето на фитнеса,започнах от 15 мин.на ден и сега го правя по 1-2часа(1 час упражнения и 1 час тичане без значение дали съм в къщи или на поляната зад блока).Всеки от вас може да напише в Гугъл -фитнес в дом.условия за начинаещи и да реши сам кои упражнения да прави.Само трябва да сте упорити и да не се отказвате,защото няма да е лесно отначало(ще сте уморени ще сте като парцал) ,но трябва да продължите смело,само така ще се научите да се справяте с излишният адреналин.Справите ли се с адреналина значи сте се справили на 50% с това наше състояние.Всеки ден имах и задача по един час да се усмихвам пред огледалото и също така да си водя дневник в който да пиша как е протекъл денят ми.