д-р Тодор Първанов

Как антидепресанта ще направи един човек смел? Паническото разстройство, е един силен страх.За да се преодолее, който и да е страх, има само един начин, човек да стане смел.Съгласен съм, че дадени вещества, например психосимулантите и другите видове наркотици, временно могат да направят човека смел, но това е само по време на действието им.Но антидепресанта, да направи човека смел, поне на мен не ми е известен механизма, по който това ще стане.

Първото е-възможно ли е,натрапчивата мисъл,понякога да изглежда много истинска,мозъкът да я проектира по такъв начин,че тя наистина да изглежда,като истинско желание?И вторият въпрос е-как да различим истинското желание от натрапчивата мисъл. Ето това според мен е много деликатен момент,който е много важен.Защото наистина за да изчезнат натрапливостите,човек трябва да повярва че са натрапени,а не наши истински мисли,което е много много трудно.Трудно е и защото си задаваме въпроса-ами уж не са мои мисли,не са истински желания,ами тогава,защо ги имам? Отбелязал съм го в предни постове, разпознаването на натрапливата мисъл, е един от големите проблеми.Аз съветвам моите клиенти, в началото да приемат за натраплива всяка мисъл, която води до неприятно усещане в тялото.В този смисъл, истиското желание не е неприятно. Защо другите нямат такива мисли,а само аз ги имам? Ако се спрем само на съдържанието, то на всеки човек може да му мине каквато и да е мисъл, чието съдържание да е напълно абсурдно.Въпроса е,че той може да я игнорира , а ти не.Така,че характерното при ОКР, не е съдържанието, а това,че човек не може да престане да мисли, безсмислени, неприятни неща. Примерно на мен ми е трудно понякога да повярвам объркан от ето това расъждение-Мислел съм си, че подсъзнанието ми го иска,а съзнанието не го приема,за което е ясно,мозакът ми автоматично си реагира с телесните и физически реакции на отвръщение и защита?Но пък е логично да си го мисля,защото нали тези мисли идвали от подсъзнанието. Изобщо ето тази тънка разлика между съзнание и подсъзнание и кое от тези две неща определят истинските желание ме обърква най-много!!! Мислите идват от загубилият контрол център на страха,В него се съхраняват всичките ни страхове.Идеята е, когато случайно попаднем в сходна ситуация предизвикала страх в миналото, той автоматично да ни напомни за нея и ние да реагираме веднага.Проблема при ОКР е, че той ни оживява мисъл, която няма нищо общо със ситуацията.Това е, все едно, алармата на колата ти да се включи, когато ти си в нея и да не иска по никакъв начин да се изключи.Проблем е.

Липсват каквито и да е подробности които да обосноват отговора ни.

Е, аз ти казвам тичане, ти боен спорт.Като не чуваш, защо питаш? Та, нали бойният спорт ще генерира пак адреналин.

Спорта който е подходящ за теб е най-обикновеното тичане или ако ходиш на фитнес кардиотренировките. При силовите упражнения се стимулира производството на тестостерон и той те напряга.

Преди време мои клиенти писаха в темата за справяне с ОКР.Няма проблем и друг да се включи, но и ти си прав, който се е справил, няма защо да чете повече по темата. В огромната си част, нашите убедения за нас самите и заобикалящият ни свят не са наши, те са тези които за ни отглеждали.Техните убеждения са пък хората които са отглеждали тях и т.н.. Реално, в нас има представи за света формирани още когато сме били през турско робство.

,,Към д-р Първанов: Може ли да обясните, дали това чувство за вина има общо с обсесивното р-во? И аз когато видех, че някой познат е в тежка ситуация съм се чувствала виновна за това (защото съм му пратила лоша енергия примерно). ,, Вината е основен двигател на стреса, той блокира мозъка и при някои хора страховете стават безконтролни/натрапливи.От друга страна, самите натрапливости започват да генерират вина- например майка, която има натрапливости, че ще убие детето си и други подобни.Тази вина, допълнително поддържа среса и от там увеличава натрапливостите. С две думи, вината е изключително вредно чувство.

Необратими са. ПП.като махнем шизофренията и биполярното афективно разстройство, където водещо е генетичното предразположение/ обикновено обаче силният стрес го отключва, всички други психични разстройства са обусловени от неблагоприятна в психологически смисъл среда.И понеже тук рядко имаме питащ с БАР или шизофрения, спокойно мога да кажа, че поне 95 % от поставящите проблем за разрешаване го дължат на семейната среда.

Здравейте!Доктор Първанов,в едно ваше изказване казвате,че всеки сам си има някаква стратегия за справяне с натрапливостите,която е неефективна,понеже човек продължава да си ги има.Така е,прав сте.Интересно ми е къде е точно грешката в моята стратегия.Тя е проста.Досега винаги съм си помагал с утвърждения.Имам десетки утвърждения,които съм си ги записал в една тетрадка.Утвърждения които доказват че това наистина са само мисли,а не истински желания.Ще дам личен пример-Вкаръл съм си някое утвърждение,с което мозъка успява да повярва че всичко и илюзия,след което чисто психически мозъка ми се връща в стария си режим на мислене,преди да получа натрапчивите мисли и в такива моменти изпитвам неземно щастие и облекчение,направо усещане все едно някой демон е излязъл от мен.ОБАЧЕ!!! Утвърждението има сила няколко часа,най-много ден.Минава време,намирам друго утвърждение,получава се същото.И така самите утвърждения просто се въртят,някои дни ми помагат едни,в други дни други,в някои дни абсолютно нито едно утвърждение не може да ме успокои.Понякога като мине време,някое което е изгубили силата си пак ме успокоява.С една дума се получава една безкрайна въртележка.Защо се получава така докторе,неща които ме изкарват от това състояние,имат ефект не повече от ден,ден дори е много? Ти си превърнал утвържденията в ритуал за спасение.Ти не вярваш в тях, ако наистина вярваше ще ти бъде нужно само едно утвърждение.Всеки който се е справил по този начин го е направил като е повярвал в една фраза.Например ,,да става каквото ще,, или ,, и какво от това,,. Но това за тях вече не са утвърждения, а гледна точка, изразяваща представата за света.Преди това обаче има една фаза на ,, предаване,, някои я начаричат ,, приемане,, нещо с което не съм съгласен напълно.Та с две думи, те НАИСТИНА разбират и приемат,че не могат да контролират живота. И тогава се предават отказвайки да контролират каквото и да е.А когато се откажеш от контрола, стреса изчезва, а с него и натрапливосите.Това е процес, болезнен и продължителен.Болезнен, защото предаването е възможно едва когато си достигнал дъното и нямаш никаква надежда.Имаш ли дори и най-малката надежда, че може да контролираш нещата, тя те мобилизира да искаш контрола, а той те остава в натрапливостите. ,,Вкаръл съм си някое утвърждение,с което мозъка успява да повярва че всичко и илюзия,,, Това,че той го е повярвал е самозаблуда, ако беше повярвал те няма да се върнат. ,,Какво е различното в провеждането на една психотерапия сравнение с това което правя аз?,, Очертах ти пътя, не може да го извървиш сам, страхът ти пречи да се предадеш и махнеш контрола. ЗАЩО СЕ ВРЪЩАТ ОТНОВО?Каква е грешката в моя подход,каква е тайната мислите да се пречупят за постоянно.Какво е различното в провеждането на една психотерапия сравнение с това което правя аз?Знам че има голяма разлика,искам просто да знам каква е.Нали уж аз най-добре познавам психиката си,тогава защо не мога да се измъкна? Страхът, ти изобщо не познаваш страхът си.Едва когато го опознаеш напълно ще го овладееш.

Подкрепям Лили. ,,Но и докато получава нещата на готово нито ще ги оцени нито пък ще предприеме нещо за да ги промени. И това може да продължи с години, ако го позволите.,, Имал съм случаи на клиенти, които идват при мен със сериозни психични разстройства, породени от подобни отношения, продължили десетилетия. Непозволявайки на брат си или сестра си, да поемат отговорност за собственият си живот, те се чувстват длъжни да се грижат за него/нея, до края на живота им.Те и техните родители са инвалидизирали брата/сестрата и създали един паразит, който не само не може да се грижи за себе си, но се държи и най-неблагодарно с тях. Това правите и вие в момента-създавате ,,нещо,,, за което трябва ти и бъдещото ти семейство да се грижите години наред-защото баща ти, все пак след години ще напусне този свят.

От описанието ви съдя, че бащата или го няма или просто само присъства в семейството ви. Силата и увереността на едно момче се ,, дават,, от бащата-неговият пример.В случая-на тази възраст, това няма как да с е изгради самостоятелно.С две думи, синът ви не е за фитнес, а за психолог.

Днес времето бе много топло и с радост видях, че ,, домашната ,, ми жаба подскача пред входната врата. Страхотно е!

Само несигурните търсят сигурност.От поста ти разбирам,че си много, много несигурна. Според мен, няма как да преодолееш сама тази несигурност-потърси специалист и работи с него.

,,Проблем 4 - Не е открито решение . Такова не съществува.,, Приемане.Това е.Нищо повече.Само време трябва.Нищо повече.

Възможно е. На този свят всичко е възможно и не сме ние хората, които трябва да съдим някого, за изборите които прави.Всеки търси нещо важно за себе си и когато не го намира тук, това му дава право да го търси където и да е.

Ти казваш, че гледаш на Буби като на учител.Съгласен съм с теб.Това е твоят начален учител, спомни си, че си имал такъв.Сега обаче си в гимназията и се нуждаеш от още учители.За това ти казвам да си вземеш поне две кучета-така обучението ти ще продължи.Но за да е всеобхватно, единият трябва да са от различни полове-мъжко и женско куче. Ако не ги вземеш заедно, първо си вземи мъжко и после женско.

,,В момента взимането на друго кученце е неприложимо.,, Грешно си ме разбрал, не те съветвам да си вземеш друго кученце. Съветвам те да си вземеш поне двама учителя.

,,Липсва ни водача който тя бе, и важните неща които тя ни научи да забелязваме и които пропускахме преди в забързаното ежедневие.,, Хубаво е,че си приел кучето за учител и водач.Въпроса е, в това,че си се заблудил, мислейки,че живота е начално училище и учителя, който преподава в него, разбира от всички предмети.Живота е по-скоро университет и нещата, които трябва да научим не могат да ни бъдат предадени от един учител.Всеки, от тях може да ни предаде само своите специфични знания.Ти виждаш аватара ми,на него са три кучета.Седналият в дясно е Рони-за нас той е философа, който може да те научи на спокойствие и покаже какво значи да се обичаш.В ляво се вижда главичката на Нора-пример за безкористна любов и загриженост.Тя наскоро роди и съм трогнат от начина, по който се грижеше за кученцата си, още повече, като знам колко много майки не го правят с децата си.На преден план е Тайгър-той е на дъщеря ми, която преди дни, 5 минути обяснява на една жена, колко много е научила от него. За това съвет ами е, да си вземеш ново куче, но не едно, а поне две.И нека да не бъдат от един пол-мъжките учат на едно, женските на друго.

Синът ви е в стрес, нормално от това да има повишена температура.

Имам го от повече от 20 години.На двете уши е, свикнах.Като лекар, говорейки с много хора, се убедих, че е много често явление.В повечето случаи, както и при мен, остава за цял живо, но в никакъв случай не ми пречи.

Алекс, колкото по-бързо започнеш терапия толкова по-добре.Не отлагай, иначе терапията ти ще продължи години.

Потърсете психолог.Той ще му помогне да минимизира стреса .

Това исках и аз да ти кажа, като те посъветвах да търсиш, някой който да те побийва и унижава.Просто и аз не обичам думата мазохист.

Присъединявам се към Креми. Не му казвай.

,,Така ли е всъщност или има още? .. Така е.