д-р Тодор Първанов

,,Това просто не е справедливо.,, Защо животът не може да бъде справедлив? Концепцията за несправедливостта на живота е може би най-трудната и болезнена за възприемане от пациентите. Вероятно защото западният линеен модел предпоставя, че светът е справедлив и стига да работиш достатъчно усърдно и продължително, ще постигнеш целите си. Изглежда, че идеалите, залегнали в основата на създаването на Съединените щати, идеята за всеобщо равенство и справедливост ни карат да предполагаме, че именно това е начинът, по който трябва да е изграден светът. Независимо от причините, ние действително желаем да цари справедливост. Искаме да зависим от нещо конкретно и да имаме гаранции за безопасността, сигурността и благосъстоянието си. Това, че такива гаранции не съществуват, не ни пречи да ги изискваме. Много от защитните механизми, илюзиите и разочарованията ни са резултат на неприемането на факта, че животът е несправедлив. А той е такъв, защото „справедливостта" е един вид преценка, тоест нещо субективно и зависи от това кой, какво кога и защо я оценява. Онова, което е справедливо за мен днес, може вече да не е справедливо утре или за други хора, или пък при други обстоятелства. Например вие сте получили повишението, заради което съм работила така усърдно. Аз смятам, че е допусната несправедливост, но според вашите разбирания не е така. А дори и в момента да сте съгласни с мен, следващия месец ще промените мнението си и ще си повярвате, че всъщност сте свършили добра работа. Важно е не да се обясни, а да се приеме, че животът не е справедлив. Въпросът „Защо не е?" е неуместен. Винаги можете да изтъкнете безброй причини за това, че животът трябва да бъде справедлив към вас, да прекарате часове наред, като се защитавате, отричате, борите се или изпадате в депресия, само защото за пореден път ви се е случило нещо несправедливо. Големите въпроси, отнасящи се до несправедливостта, смисъла на живота и смъртта, никога не могат да бъдат обяснени по разумен начин. Не ще намерите отговор на въпроса „Защо?", когато е починал някой, когото сте обичали. Можем да узнаем от какво - дали от рак, сърдечно заболяване, друга болест, злополука, - но никога няма да проумеем защо. Пък и размислите върху подобни „защо" водят до дисфункционално поведение. Скръбта все някога отзвучава, това е естествен процес. Но терзаещите ни „защо" може никога да не секнат, а то е безсмислено. В един момент трябва да се освободим от тези „защо", да приемем реалността и да продължим да живеем. Стремежът да направим света справедлив е деструктивен и води до самопоражение. Много добросърдечни хора непрекъснато се опитват да премахнат несправедливостта в живота. Някои от тях наричаме съзависими личности, други - живи мъченици, а всъщност малцина са истински светци. Обикновено съзависимите и живите мъченици са изтъкани от гняв, негодувание, завист и несигурност. Отхвърлянето на концепцията за несправедливостта поражда огорчение, нещастие, ненужна болка и пречи на растежа. Това вече наистина е несправедливо! В случая парадоксът е, че актът на приемането често води до едно по-обективно поведение, излъчващо повече обич и загриженост, по-реалистично от поведението на онези, които се опълчват. Преценяваме като „справедливи" хората, които приемат реалността, а не онези, които се мъчат да насилват света да бъде справедлив.

Вътрешния покой Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме. Д-р Бърни Сийгъл онко- хирург Никой не може да те обича, ако търсиш любов Очакваното никога не идва; желанието никога не е удовлетворено. Колкото повече го желаеш, толкова повече го губиш. Няма значение какво е измерението: законът остава същия. Колкото повече се стремиш към нещо, толкова повече го изпускаш. Това е дълбоката диалектика на същест­вуването. Ако някой търси любов, няма да получи любов, защото самото търсене го прави непривлекателен, грозен. Самият факт на търсенето се превръща в бариера. Никой не може да те обича, ако търсиш любов. Никой не може да те обича! Можеш да бъдеш обичан, само когато няма да търсене. Самият факт на „не търсенето" те прави красив, прави те релаксиран. Това е същото, както когато свиеш ръката си в юмрук и изгонваш въздуха, който се намираше в отворената ти ръка. В отворената ръка всичкият въздух е налице, но в момента, в който свиеш ръката си в юмрук, самото свиване изгонва въз­духа. Можеш да си мислиш, че когато си свил юмрук, ще притежаваш въздуха, но в момента, в който се опиташ да го притежаваш, го губиш. При отворената ръка всичкият въздух е налице и ти си господарят. При свитата в юмрук ръка, си губещият: загубил си всичко; нямаш никакъв въздух в ръката си. И колкото повече е свита в юмрук ръката, толкова по-малка е възможността там да има въздух. Но това е начинът, по който работи умът, това е абсурдността на ума. Ако усе­щаш, че въздухът го няма, даже свиваш още повече юмрука. Логиката казва: „Свий го по-добре; изгубил си всичкия въз­дух. Изпуснал си го, защото не си свил достатъчно добре юмрука. Не си свил юмрука както трябва; някъде си допуснал грешка. Не си свил правилно юмрука. Затова въздухът е из­чезнал. Затова го свий по-добре, свий го по-добре. Но става точно това –ти губиш. А това може да промени света Първата стъпка към това да обичаш включително своите „врагове" е да се научиш да обичаш себе си. Не можеш да дариш другите с нещо, което не Си дал на самия себе си. Ако не можеш безусловно да обичаш себе си, не можеш безусловно да обичаш и другия. Винаги помни: Не можеш да дариш на другия онова, което не даваш на себе си. Затова обичай, обичай, обичай своето собст­вено висше Аз. Гледай на своето Аз като на нещо съвършено, каквото е. Бог те вижда точно по то­зи начин. Независимо дали вярваш или не, ти си напълно достоен за любов такъв, какъвто си. Запомни завинаги: Ти си напълно достоен за любов такъв, какъвто си. Знанието за това ще промени целия ти живот. Вярата в това ще промени живота на всички хора. Това е така, защото каквото вярваш, това ставаш и когато станеш напълно Себелюбящ, ти даряваш на своя Аз възможност да обича всички други, а това може да промени света. Не е необходимо да страдаш, когато обичаш някого, но ако човек смесва „любов" с „нужда", винаги се стига до нараняване. Мнозина смятат, че любовта удовлетворява някаква потребност. С други думи - ако ти удовле­творяваш нуждите ми, то аз те обичам. Любовта не е отговор, тя е избор. Любовта се дарява без никаква причина. Тя не е разплащане, не може да бъде подкуп за това, което се надяваш да получиш. Истинската любов е резултат на избор, на собственото ти отношение към другия човек. Ако тя е реакция на това, което другият прави, тя не е любов, а някакво лицемерно чувство. Когато решиш да обикнеш друг човек преди да имаш дори и представа какво той би могъл да по­мисли, да прави, да желае за теб или с теб, това ре­шение е много възвишено. Ти автоматично повиша­ваш своите вибрации. Твоето същество започва да вибрира на по-висока честота, по-интензивно. Чувството на любов се излъчва от теб като лъчите на слънцето, хората се чувстват велико­лепно наоколо ти и им е хубаво да бъдат край теб. Неочаквано и те повишават своите вибрации и тогава вие бихте могли да бъдете в хармония или в синхрон. Тогава сърцето се разтуптява и между вас прехвръкват искри...

Това е просто здравият смисъл Има само един начин да заслужите любов - да престанете да я изисква­те и да започнете да дарявате любов, без да се надявате на благодарност. Така ли разсъждават непрактичните идеалисти, витаещи в облаците? Нищо подобно. Това е просто здравият смисъл. Това е добър способ за вас и за мен да придобием щастието, за което мечтаем.

Само преди един ден четох дневника на един поет и много ми хареса неговата дефиниция за ада. Той казва:"Адът е място, където хората чакат да бъдат обичани и никой никога не прави нищо по въпроса." Хареса ми... и е вярно. Всички чакат ли, чакат и чакането продължава дълго - казват, че адът е вечен!

трябва да си измия лицето с вода и да изляза малко на въздух за да се оправя Замайването се дължи на това,че когато си в стрес, по-малко кръв, респективно кислород постъпва в мозъка.Този недостиг дава замайването.За това и чистият въздух помага.

Имаме три компонента- мисли, чувства и поведение. Мислите пораждат чувствата, те стават повод за дадено поведение. Ясно е,че когато човек страда, причината за това са мислите.Но, да се променят мислите е много бавен процес, ако се акцентира само на него, може да отнеме години.Чувствата също се променят трудно-например с релаксиране, медитация, масажи и т.н.Реално, това върху което имаме най-добър контрол е поведението.По тази причина, твърде често се избира, да се акцентира първо върху неговата промяна, тя ще промени чувствата, а те мислите.Например, човека който има страхове, се подкрепя да се конфронтира с тях.Това поражда гордост от проявената смелост, тя път от своя страна променя самоподценяващото мислене.Когато човек мисли положително за себе си, голяма част от страховете изчезват.

Малка забележка-като изключим, някои форми на семейна терапия, нивото на което се провежда терапията е ,,подсъзнание,,. Грешиш и по отношение на съзнанието-всъщност всички страхове и ограничения са в него.За това, за да се заобиколи то, терапията е винаги на подсъзнателно ниво.

Да, имаш нужда. Виж тази лекция- http://www.ted.com/talks/brene_brown_on_vulnerability.html и ще разбереш защо.

Много ,,психология,, има в поста ти.Прочети някой мой пост и виж,че си се изразил в пъти по-сложно от мен. Спри да си задаваш въпроси, опитай се да живееш ,, тук и сега ,, и всичко ще е наред.

Ти превръщаш един чужд проблем в свой.Да завиждаш е нещо много нездравословно, така,че момчето си има проблем с това.Той трябва да го реши, не ти.Настроил е другите срещу теб, е, щом това е толкова лесно, то каква ценност би трябвало да имат тези хора за теб.Как може, да се интересуваш от някой, който толкова лесно се поддава на манипулации? Аз не бих обърнал никакво внимание на такива хора, утре със същата лекота, някой друг ще ги настои срещу мен. Вкарал си се в един излишен стрес, за нещо, което изобщо не би трябвало да те притеснява.

Закъснял си.Обучението може да започне още в първи курс.

Здравей! Преди около три години писах по темата за магиите в сайта- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=22&hl=%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F&page=6 Не мисля, че натрапливостите ти са плод на магия.

Убедете го и потърсите семеен консултант.

Kристияне, това са натрапливости. Ако не се справиш навреме с тях, те ще хронифицират и целият ти живот ще бъде определян от тях. Сподели с родителите си и намери психотерапевт.

,,всеки стига до него по свой си начин,,

За по-лесно разбиране, когато гледате интервюто, заменете думата ,,тревожност,,, която много често употребява говорещият, с думата ,,стрес,,.

Съжалявам, в момента не приемам пациенти. Понеже състоянието ви е от скоро, ви препоръчам да не отлагате и потърсите веднага помощ.Потърсете психолог или психотерапевт.Съпругът ви също има нужда от психологична помощ и двамата заедно може да ползвате един специалист.

Години?

Мислите ли,че ако има и най-малка възможност нещо лошо да ви се случи, не бих ви насочил към психиатър? Нито ще полудеете,нито ще направите нещо лошо някому.Успокойте се.

Не, не са го провокирали лекарствата.За стреса-напишете в търсачката ,, стрес и контрол,, и ще ви е излязат много статии.Четейки ги, си набележете 5-6 неща, които ви допадат и ги правете редовно.За съжаление, в близките няколко месеца не бих могъл да се видя с вас и ако решите да ползвате специалист, трябва да потърсите друг колега.

При стрес се получават натрапливи мисли.Понякога те са под формата на картини.Това си имала.Не се притеснявай, натрапливостите не се реализират. Понеже си в стрес, прочети малко по темата в нета и си направи една простичка програма за намаляването му. Това е.

Би било логично, да потърсите психологична помощ, в страната в която сте.Във форума е трудно да се дават съвети които да заместят реалната среща със специалист.

Под депресия всеки разбира нещо свое.При мен идват хора и казват, че са в депресия, но това рядко е така.В повечето случаи са тревожни, а тревожността е различна от депресивността. Поясни за какво става дума.

Разбирам,не съм много запознат,но хазарта не го ли смятаха към разтройствата на зависимостите? В повечето случаи, става дума за натраплив импулс . Намерих тук в нета едни записи на йога нидра на Любомир Розенщайн.Незнам дали сте ги слушали.Стига се до състояние на отпускане след което има визуализации на разни неща и картини.Разбира се това са някакви общи упражнения и не се визуализира нищо относно натрапливостите на човека който практикува тази медитация.Те дори не са дадени като метод за този вид проблем.Направих го четири пъти,това което усетих е че подобрявам усещането за осъзнаване на нещата които те кара водещия в сесията да си представяш.Според вас има ли смисъл да го практикувам,или по-добре да не си губя времето,а да търся някакви други подходи,докато успея да се организирам за психотерапия. Всичко което успокоява мозъка може да се използва, прави ги. Свалих си и книгата на Хосе Силва за контрол на ума.Тук в една тема едно момче беше писало че приятелката му успяла да преодолее натрапливостите благодарение на техниките описани в нея,но пък пиела и някакви хапчета,може ефекта да е бил от тях,знам ли?А за ефекта от хапчетата е ясно че е временен и че не е решение,тях съм ги изключил като вариант.Иначе вие подкрепихте подхода от книата.Не искам да губя повече излишно време,а да правя нещо за състоянието си,но методи много. Хубаво е, човек да използва по-малко методи за успокоение, избери кое по- ти допада от Розенщайн и Силва и прави него. Намерих и информация за някаква мантра пречистваща подсъзнанието,затова пък изобщо никакви мнения не можах да прочета.Знаете,в интернет информация много.Знам,че всичко е индивидуално и при някой може да помогне едно,а при други друго.Все пак вашето мнение е важно за мен,за тези три метода които изброих.Благодаря ви Мантрата е нещо много силно, но коя в случая е подходящар не мога да ти кажа.

,,При мен натрапливата мисъл е супер моногамна.От година и половина е така.Това не е ли малко странно за ОКР .,, Никак не е странно.Преди години описах тук, такъв случай, натрапливостите бяха еднотипни в продължение на години. Булимичните натрапливости са също моно, хазарта също и т.н.. Това според мен е по-добрият вариант.