д-р Тодор Първанов

,,че винаги предпочитат други жени за връзка,а на мен нищо,, Точно това е, вие получавате повече от другите жени.Предложението за връзка, пак е предложение за секс, но завоалирано. Вие явно сте открита и мъжете не се притесняват, да ви го признаят.

Това са халюцинации, консултирай се с психиатър.

Всеки иска да има трайна и щастлива връзка.За целта, когато се запознае с някой, започва да се притеснява дали ще го харесат и за да получи одобрението на другия, започва да се се прави на нещо различно.Само че, другият също за да се хареса се прави на някой друг, в резултат на което се получава един театър, в който, всеки играе ролята на някой който според него ще се хареса на партньора му. И така двамата живеят, женят се и ......ролята вече не им е нужна-тя ги уморява, нали вече другият е вече сигурен.Маските падат и всеки разбира, че ....човека за кого се е оженил е едни непознат.Тогава идва разочарованието и обвиненията.Всеки обвинява другият, че се е променил, че вече не го обича, без да си дава сметката ,че и той е участник в този театър. Това, една връзка да започне като чисто сексуална е, начин този театър да бъде избегнат. В една връзка в която и двамата знаят,че е, само за удоволствие, никой не си слага маска, тя е неангажираща, в нея всеки е такъв какъвто е, и шанса тя да прерасне в приятелство и любов е много голям, защото всеки е себе си.Така разочарование не може да има и двамата може да изградят един щастлив брак. Не казвам, че това е задължително, но във всеки случай втория начин е много по-перспективен.

Секса е нещо много, много сериозно.Щом има такива намеци, вие определено сте много интересна.Не променяйте нищо, дръжте се така, като се държите. Това е, при положение,че сте хетеросексуална, както личи от думите ви. Ако бяхте хомосексулана, неща са други.Но, на нас мъжете ни е вродено, преди всичко да мисли за секс.И когато го предлагаме, значи ,, обекта ,, е интересен. Просто, разсъждавате като жена, опознайте по-добре мъжете и ще разберете, колко напразни са тревогите ви.

Здравейте! Нямам възможност да ви приема.Потърсете Орлин. Ако и той е зает ми пишете на лични.Ще ви дам телефона на друг колега. Хубав ден!

Според мен, когато преди опита спрете антидепресанта, ще се чувствате отново тревожна. По-удачно е, да започнете психотерапия, която няма да спирате при започването на ин витрото и ще я продължите до самото раждане. Или поне до 6-7 седми месец.

Каква е времевата разлика между двата опита и каква е бъде между втория и третия такъв? Двамата на каква възраст сте?

Натрапливите мисли са нещо което навлиза в съзнанието въпреки желанието на човека.Той осъзнава тяхната безсмисленост, но въпреки това им се поддава.Вината, която ти изпитваш няма такъв елемент и за мен е продиктувана от възпитанието ти.

,,кръвно ми пада, ,, Пояснете, как разбирате,че кръвното ви пада. Защото, ако то наистина пада, сърцето ви задължително трябва да ускори пулса, така ще компенсира недостига на кръв която отива към мозъка.Тоест, вие се плашите от нещо, което ако не стане, ще има лоши последици за мозъка ви.Винаги повтарям на клиентите си, да се радват когато сърцето има ,,бие,,. Другото е неприятно, когато спре да ,, бие,,.Тогава най-вероятно ще сме умрели. Неприятно, но не за нас, за близките ни, на които ще липсваме.

Здравей! Нещата които е препоръчал колегата ще облекчат ситуацията.Но няма да я решат напълно. Ще ти поясня защо. Има два типа хора, едните са със стабилна самооценка, другите са с ниска самооценка.Теоретично, връзките които са възможни са три вида. Първата е, в която двамата са със стабилна самооценка.Това една щастлива, трайна връзка, в нея двама са взаимно допълващи се, всеки един се стреми да дава максимално грижи на другия, без да изисква някаква промяна от него.Това е една връзката, в която всеки запазва своята цялост и обсебване няма-и двамата могат да функционират спокойно и сами, но избират да се наслаждават на това да правят някого щастлив. Втората връзка е, между двама с ниска самооценка.Това е също много трайна връзка, но за разлика от първата, хората в нея са нещастни.Тъй като и двамата са с ниска самооценка, в тях непрекъснато, под някаква форма живее страхът,че партньора им ще ги изостави заради някой друг.Така че и двамата имат за цел да прекратят връзките на човека до себе си с всеки, който може да им го отнеме-родители, приятели и най-вече хора с които може да направят нова връзка.В тази връзка, всеки иска да промени другия, и това води до много спорове и кавги. Така всеки започва да се чувства нещастен, но не напуска връзката.Защото? Защото го е страх да остане сам.Понеже самооценката му е ниска той се страхува, че ще остане сам до края на живота си и не напуска партньора си.За това, двамата се карат, разделят се и пак се събират и така до края на живота си.Живот, който е нещастен. Третата връзка, между човек с висока самооценка и ниска е практически невъзможна.Тя граничи с первезия - човека с висока самооценка е зрял човек, а този с ниска е едно малко дете.Не може възрастният да прави любов с дете. В първият си пост ви писах, че имате ниска самооценка, там нямах време да се обоснова и обясня това което ви пиша сега- и вашият приятел е с такава. Тоест, вие сте във втората ситуация- връзка между двама човека с ниска самооценка. ТРАЙНА, НО НЕЩАСТНА. С две думи – и двамата се нуждаете от работа с психолог или психотерапевт. Как ще я осъществите е вече ваша работа.

Аз съм на друго мнение - едва ли нашите проблеми са толкова необичайни за семейни двойки. И именно защото мисля, че те не са толкова изключителни и доста хора са преживявали ако не същото, то поне подобно, специалист би могъл да ни помогне. ​Разбира се, че е така.

Това поведение е типично за момчета отглеждани без мъжко присъствие. Наистина ние се обучаваме за предстоящите си социално роли, като наблюдаваме собствените си родители.Когато единият от тях липсва, дефицита не може да се компенсира от другия. В случая описан от тебе, се получава така нареченият мъж ,, интер секс,,. Той не се разпознава нито от мъжете, нито от жените, за истински мъж. Обикновено е хетеросексуален, но жените не го възприемат за такъв и не гледат на него като сексуален обект.За тях, той е идеалният приятел, с когото те биха искали да споделят, но не и да правят секс. Често при срещата си с тях съм чувал ,, Писна ми да бъда най-добрият приятел, искам да бъда и гадже за някоя, да правя секс с нея, но уви всички ми казват, че за тях аз съм само приятел и не могат да си представят как ще правят секс с мен,,. Решението на проблема ти не е просто. Трябва да потърсиш психолог и с него да поработите за решаването му.Препоръчвам да е мъж.

Възрастта, не винаги предполага зрялост.Явно, човека е, едно малко, сърдито дете, на което света му е виновен за всичко.Не мога, да си представя, как ще порасне.

Toва което описвате, в никакъв случай не е любов.Тук личи само един страх, да не будете сама.Любовта е нещо съвсем друго.То е грижа за другият и уважение, изразяващо се в приемането му такъв какъвто е заедно с контактите които има.Страхът ръководи вашето поведение, а не любовта. Правя това уточнение, защото в него е и решението-трябва да се научите да обичате.Като обекта на вашата обич трябва да станете самата вие.Наистина, колко много, човек трябва да не се уважава и обича,позволявайки си да следи и контролира човека да себе си.Голямо унижение е.Пиша ви това, не за да ви упреквам, а за си дадете сметка, колко ниска самооценка имате. С две думи, трябва да работите за повишаване на самооценката си, така, ще започнете да уважавате и обичате себе си и прекратите това унизително и самопогубващо поведение. Самопогубващо, защото то, неминуемо ще доведе, до раздялата ви.

,,,постепенно мозъка ми започва да преекспонира мисълта,започвам да си представям аз,че мога да умра без ред... Това е безсмислено и поведението ти -почти на секундата улавям мисълта и я изхвърлям,започвам да си мисля за хубави неща и така. е правилно.

Здравей! Мога да ти помогна само, като дефинирам проблема. И той, наистина е, в ниската ти самооценка.Ти се стремиш да се харесаш на хората, а това е много трудно и стресиращо. Дереализацията, която усещаш е, типично оплакване свързано със стреса. Решението е, да работиш за промяна на самооценката си.За съжаление, аз не знам точно какво трябва да направиш сама, за да стане това факт.Знам, само как, това става в процеса на психотерапията, но тя се прави от двама ни, от мен и от клиента ми и всеки има определена роля в този процес. Може би, колегите ще ти дадат идеи как да го направиш сама.

Това което виждам от поста ви е, един страх.Страх, да не умрете. ,,Непрекъснато ме е страх, че ще получа инсулт или инфаркт.,, Разбира се, имате и други страхове, но основният е този.Това което усещате и се чудете какво е, е, страхът , от това ,че може да умрете. В интерес на истината, това е най-безсмисленият страх.Разбирам, ако имаше две възможности, едната е вечен живот, другата да умреш, тогава страхът от смъртта,все пак може да се обясни и разбере.Но, аз, ви и всеки един човек ще умрем в рамките на няколко десетилетия.Е, какъв е смисъла, да се страхуваме от неизбежното? Правилното отношение към смъртта, включва изучаването и и приемането и като факт.Но, понеже смъртта е част от живота, то нейното изучаване включва и изучаване на живота.Така, нашето знание, ще ни освободи от страха. Да обобщя- 1.За да се справите със оплакванията си, трябва да се справите със страха. 2.За се справите със страха, трябва да добиете ясна представа, какво е живота, и в частност смъртта. Как практически да стане това? Има два подхода, единият е, самостоятелно да се информирате.Информация за това има достатъчно.Има страшно много хора, от чиято мъдрост може да се научите. Например, книгите на Петър Дънов. Хубаво е да прочетете и тази книга- http://duhovno-razvitie.com/mudi.htm и тази -http://bgbook.dir.bg/%D3%EC%E8%F0%E0%E9%EA%E8,-%E4%E0-%E1%FA%E4%E0-%F1%E5%E1%E5-%F1%E8-%C0%ED%E8%F2%E0-%CC%F3%F0%E4%E6%E0%ED%E8_41004.html и тази http://hermesbooks.com/dokazatelstvo-za-raja-serija-feniks.html и още доста други.Като автор бих ви препоръчал и Нийл Д.Уолш. Другият подход е, да се обърнете към психотерапевт и с негова помощ добиете правилното отношение спрямо живота и смъртта. Вторият начин е по-бърз, но човек и самостоятелно може да го направи. Едва след като направите това, оплакванията ви ще започнат да намаляват, другите ви страхове също ще изчезнат и постепенно ще заживеете спокойно.

Не е една техника.Техники са. Тук ще бъдат обяснени основните от тях- http://bgseminari.com/tony-robbins/

Да уточня - човек мисли по дава начина, с думи и образи.Та, натрапливите мисли са нахлуващи в съзнанието ни идеи, под формата на думи или картини и дори и цели филми, които ние приемаме, като нежелани за нас, поради своето съдържание, което е неприемливо и дори абсурдно нас.Това са мисли които въпреки нашето желание да се отървем от тях, идват сякаш против волята ни и обсебват, изпълвайки ни с напрежение, страх и ужас.

Следи мислите си и ще видиш, как настроението ти зависи от тях.Когато те са песимистични и то е такова и обратното, когато те са оптимистични и ти си добре.

http://chitanka.info/text/8848/13 Прочети и тази книга.

Земното в случая е-отиваш при психиатър, пиеш предписаните ти лекарства и се надаваш Бог да ти помогне. Това което описваш е много по-сложно от възможностите на съветването във форума.

Проблема е в това,че спирането трябва да се ръководи от психотерапевта, не от психиатъра.

Един път седмично е напълно достатъчно. Проявете търпени е и нещата ще се получат. ПП. Виждам един проблем, ако терапевта не е психиатър, кой ще контролира спирането на антидепресанта?

,,,И във спорта имам такъв проблем, постоянно мисля докато играя, качествата ми идват когато си поискат и когато най-малко очаквам,,, Да, това е огромен проблем, мисленето.Всичко което правим добре е атоматично.Ти не мислиш как да държиш вилицата или лъжицата докато се храниш, не мислиш как ще пишеш думите на листа, не мислиш колко е пет по пет и т.н.. Не си автоматизирал процеса на играта няма как да успееш.