По повод поста на Кентаро на лични получих въпрос, чиито отговор
е бъде полезен за него и за това го публикувам.
,, Ако няма любов има ли смисъл да се продължава?
Питам тук, а не в темата на мъжа, чиято приятелка по негови думи е "психично болна", за да не го объркам съвсем, но .. мислите ли че е етично да го съветвате просто да потърси помощ, когато е видно, че той не обича жената? Ако я обичаше сигурно нямаше да пише такива теми и да се гризе от съмнения, всичко щеше да е ясно. Как мислите Вие?? Наистина ми е интересно да разбера разсъжденията ви по въпроса и мотивацията зад отговора ви, че всъщност нищо кой знае какво не му има. Питам с искрено уважение, не се заяждам ,,
Моят отговор беше--
,,По време на семинар, на който изнасях лекции за проактивността, един човек дойде при мен и ми каза:
- Стивън, много ми харесва това, което говориш, но всяка ситуация е толкова различна. Например бракът ми. Аз наистина съм разтревожен. И аз, и съпругата ми вече не изпитваме чувствата, които ни свързваха. Мисля, че вече не се обичаме. Какво да направя?
- Чувството е изчезнало, така ли? - попитах.
- Точно така - потвърди той, - а имаме три деца и това също ни безпокои. Какво ми предлагаш да направя?
- Обичай я - отговорих.
- Вече ти казах, че не я обичам.
- Обичай я.
- Нищо не разбираш. Чувството го няма.
- Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е добър повод да започнеш да я обичаш.
- Но как се обича, когато не обичаш?
- Приятелю, „обичам" е глагол. Любовта-чувство е плод на глагола „обичам". Затова я обичай. Помагай й, слушай я, разбирай я, цени я, служи й, жертвай се, утвърждавай я. Готов ли си да направиш всичко това?
Любовта е една от най-красивите думи в литературите на всички развити общества. Реактивните хора я превръщат в чувство. Те се ръководят от чувства и Холивуд има голяма вина за това, карайки ни да вярваме, че не сме отговорни, а сме продукт на нашите чувства. Но холивудският сценарий не отговаря на действителността. Ако чувствата определят действията ни и ни ръководят, това означава, че сме абдикирали от своята отговорност и сме предали властта си.
Проактивните хора превръщат любовта в действие. Любовта е нещо, което се прави - саможертва, себеотдаване - както майката дава живот на детето си. Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. Любовта е ценност, която се актуализира чрез свързаните с любовта действия. Проактивните хора подчиняват чувствата си на ценности. Любовта-чувство може да бъде възкресена.
http://www.helikon.b...хора_23707.html
Обичта е действие и като такова то може да бъде избрано.
Ето един хубав пример за такъв избор-
http://www.beinsadou...showtopic=13307
Но за да се направи такъв избор, човека трябва да бъде освободен от страховете си, това ще направи психотерапията.