Всички ще умрем.Аз ще умра, децата ми ще умрат, внуците и правнуците ми също.След максимум 200 години за мен никой няма да си спомня.
Това са фактите.Няма как да се измъкнеш нито ти, нито аз от смъртта.
И какъв е извода от този факт?
За мен той може да е само един-да живея пълноценно всеки ден и час, наслаждавайки се на определените ми минути живот които и аз не знам колко са.
Както се казва, смелите умират само веднъж, страхливите стотици пъти.
Помисли си, наистина ли смисъла на живота ти ще бъде само този-да умираш стотици пъти.
Някак си, не виждам разум в това.
Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Неговите ученици започнали да плачат и ридаят, което е естествено. Сократ отворил очи и казал:
- Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се отваря: животът разкрива нова загадка.
Някой попитал:
- Не се ли страхуваш? Сократ казал:- Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което също няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана така и има проблеми, аз ще ги реша, а каква радост е да решаваш проблеми, създава стимул.
Един дзен-учител бил запитан - голям император дошъл да го разпитва, защото се страхувал от смъртта като всеки друг. А разбира се императорът има много повече да загуби от просяка. Затова императорът трябва да се плаши повече от смъртта отколкото един просяк. Смъртта ще отнеме повече от императора отколкото от просяка, затова очевидно и страхът е по-голям. Той остарял и дошъл при дзен-учителя с думите:
- Кажи ми нещо за смъртта, учителю. Учителят казал:
- Ами че откъде да знам аз? Императорът казал:
- Но ти си просветлен, учителю. Той казал:
- Да, но жив, не мъртъв. Откъде да знам за нея.Хората, които са живи, идват при мен и питат "Какво е смъртта?". Духовете също идват при мен и питат "Какво е животът?".
Моля ви, докато сте живи, живейте, така че като станете духове, да не ходите при учителя да питате "Какво е животът?"