д-р Тодор Първанов

Здравей! Канди, бях началник на отделение, с основна функция психотерапия на тревожни разстройва - отделението беше в ШЗО-то. Аз не приемам клиенти, но на лични ти оставям името на колега, с който съм работил повече от десет години и е един от най-опитните в страната терапевти. Успех!

И болните осъзнават ли,че са болни? Как ще го знаят? То в това е проблема, те не осъзнават, че са болни.

Не сте луда, няма да полудеете, още по-малко да се самоубиете/ страхлива сте за това/.В най-обикновен стрес сте. Проявете малко търпение и всичко ще се оправи.

Диди е от Варна.

има ли възможност от посттоянно мислене изведнъж да превключа и да направя нещо със себе Не, не можеш да ги осъществиш. зная че това са само мой мисли и трябва сама да ги спра, това не са твои мисли. Това са мисли на твоята натраплива невроза или както съкратено се пише на твоето ОКР. То, няма нищо общо с теб.

Вашето мислене е това, което създава чувствата! Работете всеки ден върху мислите си, а не се кон­центрирайте върху поведението си. Вашето мислене е това, което създава чувствата, а в крайна сметка и дейс­твията ви, така че отделете на тази дименсия на вашето същес­тво пълното внимание, което заслужава. Улавяй­те се, когато вербализирате мисли, които са саморазгромяващи. Ако например избухнете на глас: „Ни­кога ня­ма да мога да се отърва от дълговете" или „Просто не мога да дос­тигна до партньора си независимо колко уси­лено се опитвам", спрете и вни­мателно си напомнете, че действате въз основа на мислите си, а не че мис­лите ви идват от условията във вашия живот. Пренаредете тези мисли и си се представете без дългове. Отказвайте да мислите „задлъжнели" мисли. Скоро ще започнете да действате въз основа на образа за себе си като човек, свобо­ден от дългове. Ще откриете, че късате кредитни­те си карти или връщате дълговете си, или работите до­пълнително и вършите нещата, които следват от предс­тавата за себе си, която носите в съзнанието си. По схо­ден начин с партньора си, вместо да действате въз осно­ва на образа, че сте женени за не­възможен човек, започ­нете да действате като човек, който ще разреши своите взаимоотношения по един или друг начин. Създайте об­раз за себе си във вза­имоотношение, което е пълно с любов и хармония, и ще действате така. Ако не получа­вате обратна връзка, която е в съответствие с вашия об­раз, можете да обмислите възможността да продължите сами своя път или с някой друг, с когото сте в по-голяма хармония. Вместо да се тормозите, че партньо­рът ви е недостижим, ще започнете да действате въз ос­нова на образа за себе си като човешко същество, което е в хармония. Ако успеете, това ще бъде страхотно, ако не - ще продължите напред в мир. И в двата случая ще разрешите взаи­моотношението си и няма да поддържа­те яростта от умствения образ, че се намирате в нетър­пима ситуация. Направете ситуацията съвършена в съз­нани­ето си и ще действате въз основа на това съвър­шенство. Качеството на взаи­моотношенията е нераздел­но свързано с нашите образи и мисли. Това, което виждаме, е доказателство за онова, в което вярваме. * Напомняйте си, че обстоятелствата не ви изграждат, те ви разкриват. Някои хора ми казват, че е много лесно да раздавам съвети как да бъдеш щастлив и имащ успех, защото съм богат и известен. Моята реакция е, че об­стоятелствата ме разкриват, т.е. аз не давам съвети, защото съм богат и из­вестен. Ако съм богат и известен, то е, защото съм следвал този съвет. Живял съм съобразно тези принципи през целия си живот и вярвам, че заради това съм постигнал степента на богатство и слава, която е част от живота ми. Пог­леднете собствения си живот, в каквито и условия да се намирате - вашите взаимоотношения, финансовото ви положение, нивото ви на щастие, здра­вословното ви състояние. Сега се опитайте да разберете, че тези обстоятелс­тва разкриват нещичко за вас самите. Признайте включеността си в обстоя­телствата и ги разглеждайте като отражение на начина ви на мислене, а сле­дователно начина ви на действие съобразно тези мисли. Можете да използ­вате силата на представната дейност, за да накарате картината да остане една и съща, да се влошава или да израства в каквото си пожелаете и осветите на вашия екран. Вие сте това, за което мислите цял ден. И дори ако мислите за хората, които съществуват наистина в мизерни условия, припомнете си, че те повече от всички други на нашата планета трябва да чуят и да повярват в това, за което пиша. Ако по някакъв начин могат да променят вътрешната си картина на отчаяние и безнадеждност към образ на нещо по-велико за себе си и ако категорично откажат да си представят нещо друго, те някак си ще за­почнат да превръщат този образ в реалност във физическото царство. Доказателствата са неизброими, когато разгледаме хората, избягали от видимо безнадеждни условия и кои­то казват, че вярата им е била подтикът за тяхното пос­тижение. Второ, знайте, че вие не сте онзи човек. Вие сте тук, сега, вие сте резултатът от предишните карти­ни, които сте нарисували за себе си, и можете да нарису­вате нови, включително и такава, в която помагате на нуждаещите се от помощ, ако наистина искате да пра­вите точно това. Всекидневно си напомняйте, че мисълта не е огра­ничена в рамките на времето, причината и следствието, началото и края и всички други правила, ръководещи формата. В астралното царство на мисълта просто не съществу­ват граници. Въоръжени с това ново съзнание, можете да започнете да сре­щате другите в това царство. Взаимоотношенията могат да съществуват в тази област и вие можете да ги накарате да се осъществят, като си напомняте, че всеки в живота ви е божествена цялост с интелект, стоящ зад всяка форма. Точно като вас и ва­шите любими споделят своите тела с Бога или както ре­шите да назовавате този съвършен интелект, проникващ във всяка форма. Свържете се с тях по този начин, поддържайте допира със съвършенството им в тяхната форма и ще откриете, че качеството на взаимоотноше­нията ви се подобрява драматично. Нещо повече: може­те да се свързвате по същия начин и с непознатите. Раз­глеждайте всеки като част от тази чудесна, мистери­оз­на, невидима сила, която е във всяко нещо и във всеки от нас. Отнасяйте се към другите хора като към божествени създания, каквито всъщност са. Уейн Дайер

Не сте в депресия.Това са симптоми на тревожност- страх. Като се замислите, ще видите, че основното което ти безпокои е страхът. Чувството, което е по-силно от страха и може да ви помогне се нарича смелост.С две думи, трябва да станете смела.Не виждам, как това може да стане с хапчета.Няма хапче, което да направи страхливият човек смел-изключвам наркотиците. Скромният ми съвет е- започнете психотерапия.

Това което описваш е страх / тревожност/ , а не депресия.Не са ти нужни хапчета за страха. Промени малко, или повече, начина си на живот.Мисли по-оптимистично, радвай се на това което имаш и до лятото ще си добре. Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота. 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..!

Разбира се , че ще мине. Имаш поздравленията ми!

На която и да предложи брак, другата ще му е любовница. Ти каква искаш да бъдеш, съпругата или любовницата? И двете роли си имат предимство. Разбира се, възможно е, той да се ожени за трета и тогава и двете да сте му любовници. Като се размисля, вариантите са доста и все интересни. Обмисли ги и влизай и с двата крака в играта.

Taka e, метода е като една безотказна кола.Тя може да ви закара навсякъде.Терапевта, е шофьора на тази кола и от него зависи, ще стигнете ли крайната дестинация или не. В частност, аз съм ползвал с успех метода при лечението на ОКР.

Здравей! Ти си прочел постовете ми и си разбрал, че смисъла на натрапливостите няма никакво значение.Те се менят, ако днес е една, утре е друга.Така че , не задълбавай в тази тема, така оставаш в ОКР-то.

Търпение.

Правилно си разбрал, ниската ти самооценка те вкарва в стрес.Той води до натрапливостите ти. Трябва да се работи много в тази насока. За това ти писах,че си в самото начало на терапията си.Трябва много време за да повярваш в себе си.

Междувременно януари стартирах когнитивно - поведенческа терапия при психотерапевт, който ме научи как да филтрирам и анализирам автоматичните мисли, как да разбирам кое е СПАМ, как да го опровергавам с доказателства, приключихме терапията преди десетина дни. Здравей! От писмото ти личи, че си много добро момче и ми се иска да мога да ти помогна.За съжаление, не приемам пациенти, иначе с удоволствие бих работил с теб.Мога да ти дам малко насоки-разгледай постовете ми за ОКР и сам ще разбереш,че си едва в началото на терапията си.Прочети ги и ако не си отговориш защо е така, пиши, ще ти обясня.

Молитва. Молитвата, особено за благодарност е, много мощно средство за успокоение.

...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало! Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта. Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил: - Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена. Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир: - Везирю! Къде са лечителите ти? - О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите? - Нито един ли не остана? -Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви. - Мамка им, така им се пада... И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал: - Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш. - Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо. - Умее ли да цери? - Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император. - Защо не си ми казал? - Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му. - Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук. След някое време везирът довел лечителя. - Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание. - Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят. - Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът. - Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш? - Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар! - Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета! Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император! Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял: - Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака. Императорът веднага забравил за гнева си: - Везирю, върни го! Върнали лечителя. - Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака. - Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението. Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал: - Казвай! - Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато... - Защо? - За подарък, много обичам конете. - Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато. - И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца. - Това пък защо? - Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен. - Добре. И трето? - Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди. - Не те разбирам, обясни ми. - Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай. Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата. - Започвай! - Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора. Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост! - Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание. - Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си. Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му. -Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал. Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията. - Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта... Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия. - Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца! Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята. О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото. Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец. - Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо. Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът. Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля. И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!" Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик: - Да живее императорът! Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях: - Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато! Орлин искаше да ти спести годините които този император е загубил. Но......явно грам мъжество не ти е останало.

Много интересен въпрос. За приятелката ви обаче, двете неща се припокриват и отговора вече няма практическо значение.Тя изпитва стрес, по повод на оплакванията от менопаузата.Този стрес си работи самостоятелно и се получава един затворен кръг. Предполагам пие див ямс или нещо подобно, за хормоналния баланс, но това няма да окаже много влияние, жената си е страхлива. Според мен трябва да започне психотерапия.

Ако Орлин не може да ви приеме, ми пишете на лични, за да ви препоръчам колега.

На мен това с ,,курс психотерапия,, не ми стана ясно. Какво наистина имате предвид?

Здравей! Деанксита е комбинация от два медикамента. Преди много години съм ги използвал и двата.Оплакванията ти не са от тяхното спиране. Просто не си сменила мисловните си схеми и те продължават да работят. Ще подчертая още нещо, което съм писал неведнъж- антидепресантите не създават физическа зависимост и могат да се спрат на момента.Проблема е, в това, че към тях има психическа зависимост , а също и това, че когато през периода на приема им не се провежда психотерапия, спирането им се човека се връща от там от където е започнал.Преди по-малко от година, във форума имаше питане, колко продължава абстиненцията след спиране на ривотрил.Питаше мъж ,който го бе пил много години и след спирането му, преди две години, все още има абстиненция. Всъщност, не се касаеше за абстинеция, просто човека се бе върнал осемнадесет години назад във времето преди да започне да го пие. Той промени мисленето и навиците си и оплакванията му в голяма степен отпаднаха.

Потърсете някой който работи по скайп. Скоро разглеждах обявата на българка, която живее в Германия и дава он лайн консултации.

Здравей! Диди е права, най-обикновен стрес е.Защо сутрин ти се повръща? Адреналина, основният стресов хормон е с пик рано сутринта.Той свива корема и червата и няма как да ти се доповръща.За успокоение, имал съм пациентка със сутришни повръщания, на брой повече от десет и това въпреки най - мощните лекарства против повръщане които пиеше.Ти, разбира се, не си в такъв стрес и ако послушаш съветите на Диди, много скоро, ще овладееш стреса си.

Мислейки по въпроса за моите проблеми се питам дали е възможно тази тревожност всъщност да е свързана с това как ще реагира мъжа ми на някоя ситуация с кучето и непрекъснатото ми притеснение, че то му създава стрес? Съжалявам, че трябва да споделя факта, че когато той не е в къщи, аз съм спокойн и се чувствам добре. Звучи логично, това да е причината.Възниква въпроса- ,,какво да правя аз,по отношение на моята тревожност спрямо съпруга ми,,? ,, Защо, неговото неодобрение, толкова много ме стресира.,, Доразвийте мислите си в тази посока.

Aз не познавам. Може, някой друг да знае.