д-р Тодор Първанов

Обикновено, колкото по-добър е даден специалист, толкова повече цени труда си и повече пари взема за една сесия.Но, понеже пък е по-опитен, броя на сесиите е по малък и терапията като цяло, излиза по-евтина.Отделно от това, опита е и доста добра гаранция за цялостен успех на терапията. Според мен, може да се обърнеш към някой който обучава терапевти. Предполагам, ако се съгласиш сесиите ви да са с цялата група обучаеми терапевти, терапията ще ти излезе много евтина, като това няма да повлияе на качеството. Мисля си дори и че имам идея къде това може да стане и ако си съгласна ще попитам имат ли такава практика.

Ситуацията е наистина неприятна.Но за да помогнете на сина си и семейството си ще трябва категорично да вземете страна. Пишете - Тревожат ме много взаимоотношенията между двама скъпи за мен хора, и грешите.Това не са взаимоотношения между тях двамата, а между вас тримата. Сънът ви е едно малко дете.Какво ще направите, ако това дете се кара с татко си, ще седите ли? Предполагам, така сте правили винаги.Аз обаче, ако детето ми се държи с жена ми така, бих му теглил един пердах, па, ако не разбере какво му казвам, бих стигнал до края- вземане на всичко наше което ползва и никаква издръжка. С две думи, подкрепете съпруга си и го мобилизирайте, в името на доброто на семейството ви и синът ви, да си заеме водещото място във фирмата, а ако малкото дете не слуша, да ходи другаде да се доказва. Това е най-доброто, което може и трябва да направите за сина си.

Групова терапия.Намери такава, за хора с твоят характер.Ще ти е полезна и като приемане на себе си и като стимул за положителна промяна.

Само едно, не напускай.Тя това иска, не и доставяй това удоволствие.

Не ниският, а високият серотонин виновен за социофобияНивото на серотонин в мозъка при хора със социална тревожност е по-високо, съобщават изследователи от Университета на Упсала, Швеция. Социалната тревожност е вид тревожно разстройство , при което се появяват симптоми като обърканост, потиснатост и изпитване на неудобство при ситуации на общуване. Досега се смяташе, че нивото на невротрансписера при социофобията е ниско. Сега, напротив, се намира, че колкото повече е серотонинът , толкова по-силна тревожност изпитват засегнатите.От друго малко изследване става ясно, че в три четвърти от случаите симптомите на тревожност са се проявявали още в юношеските години и детството. Именно при тези хора с течение на времето емоционалното разстройство се задълбочава и то се поддава на терапия в много по-трудна степен.Психиатрите обикновено назначават терапия със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), които потискат усвояването на невротрансмитера от невроните в мозъка.За изследването е използвана специална PET технология за сканиране на мозъчната активност, при което учените засичат, че амигдалата отделя доста повече серотонин при социална фобия и съотношението между неговото количество и степенна на тревожност са правопорпорционални. Амигдалата е особена мозъчна структура, от която зависят изконните ни емоции. В нея се зараждат едни от най-примитивните, в това число и страхът.Това становище не изненадва научната общност, неотдавна друг екип е регистрирал по-висока активност на тази мозъчни структура при социофобия, което може да се интерпретира като свръхчувствителност на центъра за страха. Според изследователите най-вероятно социофобията се дължи на излишъка на серотонин и се налага преосмисляне на терапиите при тревожно разстройство и изучаване на благоприятния ефект на SSRIИзточник http://www.puls.bg/health/mind/news_20903.html Непрекъснато сме повтаряли, че при тревожност, включително и при соц. фобия серотонина е нормален и проблема е в многото адреналин и кортизол. И, за да се повлияе състоянието е нужно, човека да започне психотерапия и се промени.Едва тогава, спокойствието може да дойде в живота му. Почти никой не ни ни слуша, хората си пият антидепресантите, вдигат си серотонина и всъщност остават в тревожността десетилетия защото както виждате точно високият серотонин я предизвиква. И това се знае поне от 40 години.В сайта на Орлин, има моя лекция в която съм писал същото преди повече от десет години ......и нищо. Надявам се, горната статия да помогне на някой, да вземе правилното решение за справянето с тревожността си.

,,Просто не го пеаря редовно ,но започвам вече знам ,че без подготовка нестава както казвате и вие.,, В това е разковничето-ПОСТОЯНСТВО. А, не като се почувстваш малко по-спокойна да спреш да правиш нещата.Тогава страхът се връща и ти си мислиш, че от нещата които си правила няма резултат и търсиш нови.Не е така, просто промените стават бавно и се иска много воля и постоянство.

С две ръце подкрепям съветите на Диди.Това състояние ще съсипе и вас и съпруга ви.

Доколкото разбирам ти бягаш от кризите.Истината е в точно обратната посока.Не само не трябва да бягаш от тях, но трябва да си ги пожелаваш.Няма друг начин да се убедиш, че те не застрашават здравето и живота ти от този. Насочи волята си в тази насока. Например отделяй по 15 минути сутрин и вечер и си повтаряй това --ще получа ПА,, ще ми стане лошо, започвам да обикалям напред назад, какво да правя сега и тем подобни глупости,. И когато усетиш, че идва, още повече увеличи надъхването.Ти се питаш, как да спреш кризата, не това въпроса.Въпроса трябва да е -Как да го усиля този страх.Как да го усиля? Това трябва да ти е целта през цялото време- усилването. Едва след като се научиш да го усилваш, ще може да се научиш да го спираш.Няма друг начин.

Тоест, първо започваш работа с психолог за да изградиш правилно отношение със себе си. Това непременно ще доведе до прекратяване и на двете връзки. След това, ще привлечеш в живота си човек който е като теб-със стабилна самооценка. Заб.-човек привлича в живота си хора подобни на него.Докато не промениш самооценката си ще бъдеш все в подобни ситуации.

Не може с лекарства трайно да решиш проблема.Дори да те успокоят малко, след като ги спреш, поради това,че мисленето ти не е променено страхът ще те сграбчи. Започни психотерапия.

1. Има ли възможност да развия шизофрения по време на бременността (само да кажа че по принцип в рода ни няма болни от психически болести) Никакъв.Ако беше предразположена, при този стрес вече щеше да си болна. 2. Каква е вероятността да се оправя без хапчета а ако само сменя местожителството си Почти никаква, проблема е в представа която имаш за света, не в самият свят. 3. Дори и да се излекувам какъв е шанса пак да бъда като преди . Идеята е ,не да бъдеш както преди, а много по - различна.Само твоята промяна може да те освободи от твоите страхове.

Орлин ти е описал пътя.Само ще добавя-не може да го извървиш сам.Нужен ти е учител /психотерапевт/. Сам няма как да правиш нещата по правилният начин и в нужният обем, а и ти трябва модел който да следваш Сега видях, че още през октомври съм ти препоръчал да започнеш психотерапия при колега мъж.Ти какво се помайваш още?.

За да ме разбереш по- добре ще ти цитирам автор чиито разсъждения споделям ___Не приемай нищо лично___ Нека сега използваме силата на въображението си и заедно да създадем един общ сън, знаейки, че това е само сън. Представете си, че сте в гигантско кино със стотици салони. Оглеждате се наоколо, за да видите къде какво дават, и забелязвате филм с вашето име. Невероятно! Влизате в салона, но той е празен, с изключение на един-единствен присъстващ. Много тихо и внимателно, за да не го прекъснете, вие сядате зад този човек, но той не ви забелязва, защото цялото му внимание е погълнато от филма. Поглеждате към екрана и… каква изненада! Разпознавате всеки герой във филма — виждате майка си, баща си, братята и сестрите си, любимите си хора, децата и приятелите си. После съзирате главното действащо лице… — та това сте вие! Вие сте звездата във филма, а той е вашата история. Човекът на реда пред вас също сте вие — наблюдавате играта си във филма. Разбира се, главният герой е такъв, какъвто вие вярвате, че сте, същото е и с второстепенните актьори. Само вие знаете каква е историята на вашето Аз. Не след дълго се чувствате объркан от видяното и решавате да смените филма. Влизате в друг салон и там отново има само един зрител, който следи съсредоточено действието и дори не усеща, че сядате зад него. Започвате да гледате и разпознавате всички герои, но сега вие сте във второстепенна роля. Това е историята за живота на майка ви и тя е човекът пред вас, наблюдаващ филма с цялото си внимание. В този момент осъзнавате, че вашата майка не е жената, която играе „майка“ във _вашия_ филм. В нейната лента интерпретацията на същността й е напълно различна. Това е образът, който тя иска да представи пред останалите. Вие си мислите, че не е истина и че тя просто играе роля, но тогава осъзнавате, че майка ви така възприема самата себе си — и това ви шокира. После установявате, че героят във филма, който е с вашето лице, не е същият като в личния ви филм. Казвате си: „О, това не съм аз“, но всъщност вече знаете какви сте в очите на майка си, какво мисли тя за вас, а то няма нищо общо с онова, което вие самите мислите за себе си. Ето го и баща ви — вашата майка го пресъздава по съвсем друг начин, който отново не се припокрива с вашата гледна точка. Всичко е абсолютно объркано; цялата перспектива на майка ви към участниците във филма е изопачена. Узнавате мислите й относно съпруга си и вече изпитвате леко раздразнение: „Боже мой!“. Ставате и напускате киносалона. Влизате в следващия, в който се прожектира историята на вашия житейски партньор. Сега разбирате как той (или тя) ви преценява и за пореден път се сблъсквате с интерпретации, напълно различни от видените в собствения ви филм или във филма на майка ви. Виждате начина, по който вашият партньор възприема децата, семейството и приятелите ви. Виждате какво той или тя мисли за себе си — но това отново няма нищо общо с вашето мнение! Излизате и от този салон, и попадате на филма на децата си. Узнавате как те гледат на вас, как възприемат баба си, дядо си; преживявате поредния шок. След което хвърляте по едно око и на филмите на братята или сестрите си, на познатите си и в крайна сметка откривате, че всеки от тях изопачава по свой начин действащите лица в личната си история. След всички тези филми, решавате да се върнете към първата зала и да изгледате още веднъж собствената си приказка. Наблюдавате играта си, но вече не сте дистанцирани от действието пред вас. Не вярвате на историята си, защото сте осъзнали, че е просто приказка. Осъзнали сте, че цялата тази роля, която сте играли досега в живота си, е лишена от смисъл, защото никой не ви възприема така, както ви се иска. Уверявате се, че драматичните сблъсъци във вашия филм остават незабелязани от всички останали — освен вас. Очевидно е, че хората са изцяло погълнати от собствените си филми и истории. Не ви виждат, дори когато сте седнали зад гърба им, в техния киносалон! Съзнанието на всеки актьор е обсебено от ролята му и това е единствената реалност, която той познава. Вниманието им е така приковано от творението, което са създали, че дори не забелязват собственото си присъствие — този, който гледа техния филм. Ето в този момент настъпва голямата промяна за вас. Нищо няма да е същото, защото вече осъзнавате какво наистина се случва. Хората обитават собствен свят; играят в свой филм и разказват своя история. Влагат цялата си вяра в тази приказка и тя е истинска за тях. Но за вас е относителна. За вас тя не е истина. Сега знаете, че мнението им за _вашата_ личност се отнася всъщност за някого, който обитава _тяхната_ виртуална реалност, а не вашата. Героят с вашето лице и име, когото те осъждат или преценяват, е измислен от самите тях. Каквото и да казват другите за вас, то се отнася до вашия образ, който те носят в ума си. Но този образ не сте вие. Оттук нататък ви е ясно, че не познавате истински хората, които обичате най-много, нито пък те ви познават. Единственото, което знаете за тях, е собствената ви представа за същността им. Познавате само образа, който сте си създали за тях, но той няма нищо общо с действителността. Досега сте вярвали, че познавате добре родителите, съпрузите, приятелите или децата си. Истината е, че нямате никаква представа какво се случва в техния свят. Нямате представа какво мислят, какво чувстват и какво сънуват. Вероятно сте били убедени, че познавате и себе си. Ще установите, че не познавате дори собственото си Аз, защото сте играли роля толкова дълго, че вече изкусно се преструвате на нещо, което не сте. Това познание ви позволява да осъзнаете колко смешно е да се твърди, че вашият любим или любима не ви разбира, че никой не ви разбира. Разбира се, че е така! Та вие не разбирате сами себе си! Вашата личност се променя непрекъснато, във всеки момент — зависи от ролята, която играете, от поддържащите герои в историята ви; от начина, по който сънувате. Вкъщи имате една роля, на работа — съвсем различна. С жените се държите по един начин, а с мъжете — по друг. През целия си живот сте били убедени, че всички ви познават много добре и когато не са постъпвали според вашите очаквания и желания, сте го приемали лично, реагирали сте с гняв и сте използвали словото си, за да си създавате терзания и конфликти. Сега лесно ще си обясните защо има толкова противоречия между хората. Земята е населена с милиарди сънуващи, които не осъзнават, че всеки обитава собствен свят и сънува собствен сън. От гледната точка на всеки главен герой — а тя е единствената му гледна точка — светът се върти около него. Когато второстепенните участници в неговия филм кажат нещо или постъпят по начин, който не отговаря на гледната му точка, той се ядосва и се опитва да се защити. Когато те не са такива, каквито ги иска, се чувства наранен. Приема всичко _лично_. Ако използвате това познание, ще успеете да вникнете в логичното решение: _Не приемай нищо лично_. Няма нужда да се обременявате с гледните точки на останалите хора. Осъзнаете ли веднъж, че нищо от това, което те казват или правят, всъщност не се отнася до вас, вече няма да се интересувате от клюките и критиките по ваш адрес; вече няма да има значение кой ви отхвърля и кой не ви харесва. Всичко това няма да ви докосва и няма да ви влияе. Не изпитвате необходимост да защитавате позициите си. Просто оставяте „кучетата да лаят“ и те със сигурност ще го правят, отново и отново. И какво от това? Мнението на хората не ви интересува; вие сте имунизирани срещу гледните им точки и срещу тяхната емоционална отрова. Имунизирани сте срещу хищниците; срещу тези, които използват клюката, за да нараняват други хора и които използват другите хора, за да нараняват себе си. _Не приемай нищо лично_ е прекрасно напътствие за хармонични отношения с всички човеци. Също така е пропуск към вашата лична свобода — защото вече не ви се налага да направлявате живота си съобразно чуждите мнения. Вие сте истински независими! Можете да вършите това, което пожелаете; да сте сигурни, че каквото и да сторите, то не засяга никой друг, освен вас. Единственият човек, който трябва да се тревожи за вашата история, сте вие. Познанието променя всичко. Помнете, познанието за истината е първата стъпка към себепознанието и вие я направихте в момента. Просто ви напомних истината. Сега, когато я разбирате, когато я осъзнавате, нима бихте могли отново да приемате нещата лично? Осмислите ли, че хората живеят в техен собствен свят, в техен собствен филм и в техен собствен сън, Второто споразумение се превръща в чист разум: _Не приемай нищо лично Кой сънува историята на вашия живот? Много учители твърдят, че всеки ум е различна вселена и това наистина е така. Светът, който си мислим, че виждаме извън нас, е всъщност вътре в нас. Това са просто образи от въображението ни. Това е сън. Ние сънуваме постоянно и това се знае от векове — не само от толтеките в Мексико, но и от мъдреците в Гърция, в Рим, Индия, Египет. Просветените винаги са твърдели, че животът е сън. Въпросът е: осъзнаваме ли това? Когато не сме наясно, че мозъкът ни винаги сънува, лесно сме склонни да обвиняваме всичко и всички извън нас за лъжите в съня си, за всичко, което ни причинява страдание. Осъзнаем ли, че обитаваме сън, който ние, творците, сами създаваме, правим голяма крачка в собствената си еволюция — вече можем да поемем отговорност за творението си. Това познание ни дарява с умението да променяме съня си, ако той не ни харесва. Кой сънува историята на вашия живот? Вие. Ако не харесвате живота си; ако не харесвате нещата, в които вярвате по отношение на себе си, то вие сте единственият, който може да ги промени. Това е вашият свят, това е вашият сън. Ако се чувствате щастлив с този сън, чудесно — продължавайте да се наслаждавате на всеки миг от него. Ако сънят ви е кошмарен, изпълнен с проблеми и страдание — тогава, щом не харесвате творението си, променете го. Сигурен съм, че ме разбирате. Има милиарди книги на този свят, написани от милиарди сънуващи с най-различни гледни точки към действителността. Вашата история е точно толкова интересна, колкото са и тези милиарди истории, дори повече, защото вашата история продължава да се развива дори в настоящия момент. Начинът, по който сънувате, когато сте на десет години, е напълно различен от начина, по който сънувате на петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет години, или по който го правите сега. Нищо от това, което другите правят, не е заради вас. Всичко, което те вършат или говорят, е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато сте имунизирани срещу чуждите мнения и действия, вече няма да бъдете жертва на ненужно страдание. Дон Мигел Руис

Много често поставям задача на клиентите си да ме обидят.Давам им даже седмица - две за да обмислят, как да го направят, заплашвам ги и със санкции, ако не го постигнат и те горките се стараят, но никой не е успял да го направи.Няма как това да стане, защото избора да се обидя и разстроя е мой, не техен. Ще ти дам пример-преди 3-4 години жена писа във форума на Пулс, как аз съм я бил стресирал обяснявайки и колко трудно е човек да спре антидепресантите след като ги е пил няколко години.Беше писала още някакви неща против мен, които не помня.Тогава дъщеря ми ме попита, няма ли да се защитя.Обясних и, че аз уважавам себе си и всички други хора.В знак на уважение към тях, им давам право да мислят, говорят и пишат каквото си искат за мен и това,че аз не избирам да се засегна и обиждам от каквито и да е техни мнения е израз на това ми уважение. За това и , когато след година същата жена ме помоли ,да и помогна и започна психотерапия с нея, аз не и отказах и ние заедно постигнахме големи успехи. След като ме опозна, тя пусна във форума друг пост в който опровергаваше първото си впечатление, той в никакъв случай не промени моето отношение към нея, а то е само едно-уважение. Мисля, че ме разбираш, израз на уважение и обич към самият мен е, да давам на хората право да си мислят каквото искат за персоната ми, без да се разстройвам от каквито и да е мнения, изразени където и да е. И тъй, като основното на което уча пациентите си е, колкото се може повече да се обичат, не мога да си позволя такива прояви на необич към мен, като сърдене и обиждане. Ако го правя , какъв пример ще съм им?

Прав си.Наистина разтягам локуми.И, това е така, защото си в ужасна ситуация от която нямаш изход.От една страна си слаб, страхлив и гневен, от друга те са силните и могат да ти сторят каквото и да е. Нямаш никакъв изход и си в ситуацията на човека описан от по-долу- Eдин човек от месеци живеел в страх от ужасните мисли за смърт, които го измъчвали... особено през нощта. Лягал си с тревогата, че няма да види изгрева на следващия ден, и успявал да заспи едва когато слънцето започвало да се показва, понякога само час преди ставане за работа. Когато чул, че Просветления щял да прекара нощта в покрайнините на селото му, разбрал, че му се удава неповторима възможност, тъй като не се случвало често странници да минават край това село, потулено сред планината Калдеа. Славата на тайнствения посетител се носела преди неговата поява и въпреки че никой не го бил виждал, се говорело, че знаел отговорите на всички въпроси. Ето защо призори, без никой от домашните на човека да го усети, той се запътил към палатката, за която научил, че мъдрецът вдигнал край реката. Когато пристигнал, слънцето тъкмо се било показало над хоризонта. Заварил Просветления да медитира. Изчакал почтително няколко минути, докато мъдрецът - усетил присъствието му, сякаш очак­вал тази среща - се обърнал към него и с ведро изражение го погледнал мълчаливо в очите. - Учителю, помогни ми - казал човекът. -Ужасни мисли връхлитат нощите ми и не ми дават покой, нямам желание да почивам, нито да се наслаждавам на нещата, които ми се случват. Казват, че ти намираш разрешение за всичко. Помогни ми да се отърва от това бреме... Мъдрецът се усмихнал и отговорил: - Ще ти разкажа една приказка. Един богаташ изпратил слугата си на пазара да купи хранa. Ho малко след като стигнал до пазара, слугата се разминап със Смъртта, която втренчено го погледнала в очите. Човекът пребледнял от уплаха, оставил покупките и мулето и хукнал да бяга. Пристигнал запъхтян в дома на стопанина си. - Господарю, господарю! Моля те, трябват ми кон и малко пари, за да напусна града веднага... Ако тръгна сега, може да стигна до Тамур преди залез... Моля те, господарю, моля те! Стопанинът го попитал каква била причината за тази спешна молба и слугата му разказал на пресекулки за средата си със Смъртта. Стопанинът на къщата помислил малко и подавайки му кесия с монети, казал: - Така да бъде, тръгвай. Вземи черния кон - той е най- бързият, който имам. - Благодаря, господарю - казал слугата. Целунал ръцете на стопанина си, хукнал към обора, яхнал коня и препуснал колкото се може по- бързо към град Тамур. Когато слугата се изгубил от погледа му, богаташът отишъл до пазара, за да потърси Смъртта. - Защо уплаши слугата ми? - попитал, щом я видял. - Уплашила ли съм го? - попитала Смъртта. - Да - рекъл богаташът. - Той ми каза, че днес те е срещнал и си го изгледала заплашително. - Не съм го изгледала заплашително - казала Смъртта. - Изгледах го изненадано. Не очаквах да го видя тук този следобед, защото тази вечер тряа да го прибера от Тамур! - Разбираш ли? - попитал Просветления. - И още как, учителю. Да се опитваме да избягаме от лошите мисли е все едно да идем да ги търсим. Да бягаш от смъртта е като да отидеш на среща с нея. - Така е. - Толкова съм ти благодарен, учителю... - казал човекът. - Знам, че от тази нощ насетне само като си спомня за тази приказка, ще заспивам спокойно и ще се събуждам спокоен всяка сутрин... - След тази нощ - прекъснал го старецът - няма да има повече утрини. - Не разбирам - казал човекът. - Значи не си разбрал приказката. Изненадан, човекът погледнал Просветления и видял, че изражението на лицето му... вече не било същото...

,,Едно си баба знае, едно си баба бае.,,

,,След вербална атака от страна на няколко човека,, Буда минавал през някакво село. Събрали се хора. Били против него и започнали да го хулят. Буда слушал, а след това казал: "Трябва да стигна до другото село на време, затова мога ли вече да тръгвам? Ако сте казали всичко, което имате да казвате, ако сте приключили, в такъв случай мога да тръгвам. А ако имате да ми казвате още нещо, когато мина оттук на връщане ще чакам на това място. Можете да дойдете и да ми го кажете." Хората били изненадани. Не можели да разберат. Били го обидили, употребили обидни думи. ругали го, затова казали: "Но ние няма какво да ти казваме. Ще те ругаем и обиждаме." Буда отговорил: "Можете да го правите, но ако търсите някаква реакция от моя страна, сте закъснели. Ако преди десет години бяхте дошли със същите думи, щях да реагирам. Но сега се научих как да действам. Сега съм господар на себе си; не можете да ме принудите да направя нещо. Не можете да ме засегнете. Нищо не може да ме засегне, защото познавам собствения си център." Това познаване на центъра, или това поставяне в центъра, те прави господар. Иначе си роб и си роб на мнозина - не само на един господар, а на мнозина. Всичко за теб е господар, а ти си роб на цялата вселена. Очевидно е, че ще имаш затруднения. При толкова много господари, дърпащи те в толкова много посоки, никога не си със себе си; никога не си. ,,Точно в Несправедливостта е проблемът ми,защото(може би сте пропуснали) ,, Защо животът не може да бъде справедлив? Концепцията за несправедливостта на живота е може би най-трудната и болезнена за възприемане от пациентите. Вероятно защото западният линеен модел предпоставя, че светът е справедлив и стига да работиш достатъчно усърдно и продължително, ще постигнеш целите си. Изглежда, че идеалите, залегнали в основата на създаването на Съединените щати, идеята за всеобщо равенство и справедливост ни карат да предполагаме, че именно това е начинът, по който трябва да е изграден светът. Независимо от причините, ние действително желаем да цари справедливост. Искаме да зависим от нещо конкретно и да имаме гаранции за безопасността, сигурността и благосъстоянието си. Това, че такива гаранции не съществуват, не ни пречи да ги изискваме. Много от защитните механизми, илюзиите и разочарованията ни са резултат на неприемането на факта, че животът е несправедлив. А той е такъв, защото „справедливостта" е един вид преценка, тоест нещо субективно и зависи от това кой, какво, кога и защо я оценява. Онова, което е справедливо за мен днес, може вече да не е справедливо утре или за други хора, или пък при други обстоятелства. Например вие сте получили повишението, заради което съм работила така усърдно. Аз смятам, че е допусната несправедливост, но според вашите разбирания не е така. А дори и в момента да сте съгласни с мен, следващия месец ще промените мнението си и ще си повярвате, че всъщност сте свършили добра работа. Важно е не да се обясни, а да се приеме, че животът не е справедлив. Въпросът „Защо не е?" е неуместен. Винаги можете да изтъкнете безброй причини за това, че животът трябва да бъде справедлив към вас, да прекарате часове наред, като се защитавате, отричате, борите се или изпадате в депресия, само защото за пореден път ви се е случило нещо несправедливо. Големите въпроси, отнасящи се до несправедливостта, смисъла на живота и смъртта, никога не могат да бъдат обяснени по разумен начин. Не ще намерите отговор на въпроса „Защо?", когато е починал някой, когото сте обичали. Можем да узнаем от какво - дали от рак, сърдечно заболяване, друга болест, злополука, - но никога няма да проумеем защо. Пък и размислите върху подобни „защо" водят до дисфункционално поведение. Скръбта все някога отзвучава, това е естествен процес. Но терзаещите ни „защо" може никога да не секнат, а то е безсмислено. В един момент трябва да се освободим от тези „защо", да приемем реалността и да продължим да живеем. Стремежът да направим света справедлив е деструктивен и води до самопоражение. Много добросърдечни хора непрекъснато се опитват да премахнат несправедливостта в живота. Някои от тях наричаме съзависими личности, други - живи мъченици, а всъщност малцина са истински светци. Обикновено съзависимите и живите мъченици са изтъкани от гняв, негодувание, завист и несигурност. Отхвър нето на концепцията за несправедливостта поражда огорчение, нещастие, ненужна болка и пречи на растежа. Това вече наистина е несправедливо! В случая парадоксът е, че актът на приемането често води до едно по-обективно поведение, излъчващо повече обич и загриженост, по-реалистично от поведението на онези, които се опълчват. Преценяваме като „справедливи" хората, които приемат реалността, а не онези, които се мъчат да насилват света да бъде справедлив.

Както се казва ,, На бодлива крава, Бог рога не дава. ,,Та така след като ги нагрубих,обидих и така нататък,да не казвам още какво,,, Ти си нагрубил и обидил някого.Независимо дати е даден повод или не постъпката ти не е правилна.В момента вместо да се извиниш, ти се ядосваш,че не си силен да се справиш с тези хора.Така излиза, че ако ти силен и никой не може да те бие, ще нагрубяваш и обиждаш хората без много, много да се замисляш. Според мен редното в случая е да се извиниш, и в бъдеще да контролираш по-добре поведението си.

,,Може би трябваше да си съкратя писанията, за да не изглеждат толкова обемни,, Напротив, беше ми много интересно да те чета.Пишеш хубаво. Но много психология си чела и само се самонаблюдаваш.Това е проблем. Иначе, писмото ти поставя проблеми, които, както каза една моя клиентка ,, май са банални за възрастта,,. Петнадесет години съм работил в армията с момчета на твоята възраст и наистина мога да го потвърдя, почти всеки юноша ,си задава въпросите, които и ти си задаваш и рядко се чувства на мястото си. За това, примири се, че не си оригинална с проблемите си, престани да се анализираш и живей. Живеейки, с действията си, ще отговориш и на поставените от теб въпроси. Всичко друго са фантазии и напразни предположения.

В случая, отидеш на психиатър , означава да не поемеш отговорност за поведението си.В момента той вече има алиби-депресията, и така няма нужда да се променя. Да отидеш на психолог, означава, да признаеш своята отговорност за това, което става и поемеш ангажимент да се промениш. Сега, и да се получи същата ситуация, виновна ще е депресията, хапчетата, които не с а подходящи и каквото и да е, но не и той .

Много добре написано.Съгласен съм с всичко.

,,Казва ми задължително да намирам точно за какво примерно ме е страх или се тревожа.Да открия точните мисли.Да ги изследвам до колко са реални с доказателства.,, Това е много правилна насока, но ще ти помогне само ако го правиш писмено.Започни да го правиш с лист и химикал и ще получиш много хубав резултат.Също-не се прави еднократно, колкото песимистични мисли имаш, толкова пъти го правиш. ,,Да не се ограничавам да излизам ,а да се излагам на страха ,че с времето ще става все по-леко.Тези неща и аз си ги знам ..,, Въпроса не е в знанието , а в правенето.Вземаш една тетрадка и си записваш ежедневните победи над страха. Например - страх те е от возене в метрото.Първият ден стигаш до горният вход и седиш 5 мин.. Записваш го.Вторият слизаш до касата-записваш го и така ЕЖЕДНЕВНО. Аз не казвам че, не ми помага помага ми ама не ми е дал нито една техника ... Ами, то горните препоръки, ако ги правиш писмено, са едни от най-мощните техники.

Вие трябва да започнете психотерапия веднага.Така че, дори и да започна да приемам пациенти аз не ви устройвам. Потърсете Орлин, ако той е зает ми пишете на лични ще ви дам тел.на друг колега.

Натрапливости, най - обикновени натрапливости. Ти май-не правиш нищо по въпроса с твоето ОКР. Иначе то нямаше да те лъже както си иска.Започни писохотерапия най-после.Форума не може да ти помогне.

Дадох ти телефона моя колежка от плевен - на лични е. Успех!