д-р Тодор Първанов

Не сте ли чувала израза ,,онемял от страх,,- стрес. Не се притеснявайте за вас. И, сте права да не и давате пари. По принцип, нещата ще се влошават, приемете го.

,,Поредната натрапливост ли е .. Определено.

Aко знаеш това, ставаш необикновен Някой попитал Сузуки за неговия учител: "Какво беше изключителното във вашия учител, Сузуки?" Сузуки бил зен майстор, затова отговорил: "Единственото нещо, което никога няма да забравя, е това, че никога не съм срещал човек, който да смята себе си за толкова обикновен. Беше просто обикновен и това е най-необикновеното нещо, защото всеки обикновен ум счита, че е необикновен, изключителен." Но никой не е необикновен и ако ти знаеш това, ставаш необикновен. Всеки човек е като всички останали. Желанията, които имаш ти, ги имат и всички други. Това, което правиш, го защитаваш. Казваш, че е добро. Затова го правиш, а същото, когато се прави от другите, "не е същото". И това е така не само с хората: то става и с расите, с народите. Затова целият свят се е превърнал в една бъркотия: тази е причината. Ако Индия засилва своята армия, то е "за защита", а ако Китай засилва армията си, то е "за агресия". Всяка държава в света нарича своята военна организация "отбрана". Тогава кой напада? Ако всеки се защитава, кой тогава е агресорът? Ако погледнеш историята, не можеш да откриеш някой, който е агресор. Разбира се победените винаги са агресори, защото те не могат да напишат историята. Победителите пишат историята.

Здравей! На първите два въпроса, отговора е положителен. За да разбереш обаче,че оригването не е най-важното нещо в живота ти, трябва да откриеш друго, много по-важно от него.Преди време, една жена писа, как от повече от десет години има шум в ушите.От ходене по доктори, с цел да се отърве от него, беше пропуснала всичко в живота си, нито имаше работа, нито семейство или каквато и да е друга реализация.Аз имам такъв шум повече от 20 години и това не ми попречи да постигна всичките те си цели и бъда успешен.Но аз имах цели, много по-значими от това, да се боря с досадният шум в ушите си. ,,Желанието да се чувстваме значими съставлява едно от основните различия между хората и животните. Ето един пример: като малък докато живеех във фермата в Мисури, баща ми отглеждаше чистокръвни свине от породата „дюрок джързи” и породисти белоглави говеда. Показвахме ги на провинциалните панаири за животни из целият Среден Запад. Печелехме първи награди с дузини. Баща ми закачваше сините ленти на парче бял муселин и когато в къщата идваха приятели или гости, го изваждаше, хващаше единият край, а аз – другия и показваше наградите си. Прасетата не се интересуваха от спечелените от тях награди. Но за баща ми те имаха голямо значение. Караха го да се чувства важна личност. Ако предците ни не бяха тласкани от този страстен порив да се чустват важни личности, цивилизацията не би била възможна. Иначе какво би ни отличавало от животните. Именно това желание да се почуства значим тласка един необразован и беден продавач в бакалия да изучи учебниците по право, намерени на дъното на един варел със стари вещи, купен срещу петдесет цента. Сигурно сте чували за него. Казва се Линкълн. Тази неутолима жажда вдъхновява Дикенс да напише безсмъртните си романи. Тя тласка Кристофър Рен да сътвори своите симфонии от камък. Тя кара Рокфелер да натрупа милиони, които така и не похарчва! Същата тази жажда кара най-богатото семейство в града да си построи къща, която е прекалено голяма за нуждите му. Заради нея искате да се обличате по последна мода, да карате най- новите модели коли и да говорите за изключителните си деца. Тя подмамва много момчета и момичета да се включат в банди и да извършват криминални деяния. Според Е.П. Мълруни, бивш полицейски комисар от Ню Йорк, средностатистическият млад престъпник е преизпълнен със съзнание за своята изключителност и първото му желание след ареста е да стане сензация и пресата да го превърне в герой. Непривлекателната преспектива да отиде в затвора изглежда твърде далечна, когато може да се наслаждава на снимката си наред с тези на спортни величия, кино и телевизионни звезди и политици. Ако ми кажете откъде идва самочувствието ви, ще ви кажа какъв сте. Това определя вашият характер. То е най-важното нещо. Ето например Джон Д. Рокфелер се чувства важна личност, като дава пари за издигането на модерна болница в Пекин, за да се погрижи за милиони бедни китайци, които не е виждал и никога няма да види. От друга страна Дилинджър се чувства важна персона, като става бандит, обира банки и убива. Когато агентите на ФБР го преследват, той нахълтва в една ферма в Минесота и заявява: „Аз съм Дилинджър! Той се гордее, че е Обществен враг Номер Едно. „Няма да ви нараня, защото аз съм Дилинджър!” – казва той. Да, единствената значителна разлика между Дилинджър и Рокфелер се състои в това откъде извира чуството им за важност. Историята е пълна със забавни примери за прочути хора, които непрестанно се борят да получат доказателства за своята изключителност. Дори Джордж Вашингтон държи да бъде наричан „Негово Превъзходителство, Президентът на Съединените щати”, а Колумб настоява за титлата „Адмирал на океана и вицекрал на Индия”. Екатерина Велика отказва да отваря писма, които не са адресирани до „Нейно императорско величество”, а госпожа Линкълн се нахвърля в Белият дом върху госпожа Грант като тигрица и крещи: „Как смеете да сядате в мое присъствие, без да съм ви поканила!” Милионери се надпреварват да финансират експедицията на адмирал Бърд в Антартика през 1928 г. Разбирайки, че цели вериги ледени планини ще бъдат наречени на тяхно име. А Виктор Юго се блазнел от мисълта Париж да бъде преименуван в негова чест. Дори Шекспир, най-великият сред великите, се опитва да добави блясък към името си, като издейства герб за семейството си. Хората понякога се преструват на инвалиди, за да спечелят съчувствие и внимание и да ги забележат. Да вземем например госпожа Маккинли. Тя задоволява безполезната си потребност от зачитане на нейната личност, като принуждава съпруга си, президентът на Съединените щати, да пренебрегва важни държавни дела, за да стои часове край нея в леглото, да я прегръща и приспива. Тя подхранва неотолимат си жажда за внимание, като настоява той да стои край нея по време на посещенията при зъболекарят и веднъж вдига скандал, защото се налага да я остави сама там, за да се срещне с държавния секретар Джон Хей. Писателката Мери Робъртс Райнхарт веднъж ми разказа за една интелигентна и жизнерадостна млада жена, която се превърна в инвалид, за да попадне в центъра на вниманието. Един ден – разказа ми госпожа Райнхарт – тази жена трябваше да погледне действителността в очите и може би факта, че остарява. Очакваха я дълги самотни години и нямаше почти нищо, на което да се надява. Тя легна на легло и в продължение на десет години възрастната й майка кръстосваше напред-назад до третият етаж, носеше подноси, гледаше я. „Един ден майка й, изтощена от непосилните грижи, се разболя и умря. Мнимата болест на дъщеря й продължи няколко седмици. После тя стана, олече си дрехите и заживя отново.” Някои авторитети твърдят, че човек може действително да полудее, за да открие в омагьосаната страна на безумието чувството за собствена си значимост, което не е изпитвал в суровата действителност. В Съединените щати има много повече болни от психически заболявания, отколкото от всички други болести, взети заедно. Каква е причината за лудостта? Никой не може да отговори еднозначно на такъв въпрос, но е извесно, че някои болести, като например сифилисът, разрушават мозъчните клетки и довеждат до лудост. Всъщност около половината от всички психически болести се дължат на физически причини като мозъчни увреждания, алкохол, токсини и травми. Но другата половина – и това е ужасното в цялата история, - другата половина хора, които полудяват, видимо нямат никакви органични увреждания на мозъчните клетки. При аутопсията, когато изследват мозъчната им тъкан под най-мощни микроскопи, тя е на вид толкова здрава, колкото вашата и моята. Защо полудяват тези хора? Зададох този въпрос на главния лекар на една от най-реномираните ни психиатрични болници. Този лекар, получил най-високите научни степени и най-престижните награди за познанията си в тази област, ми призна искрено, че няма представа защо хората полудяват. Никой не знае това със сигурност. Но каза също, че много хора, които полудяват, намират в лудоста чуство за собствената си значимост, което не са успели да изпитат в реалния свят. Разказа ми една такава история: „Точно сега имам една такава пациентка, чийто брак се е оказал трагедия. Тя копнеела за любов, сексуално удовлетворение, деца и обществен престиж, но живота разбил всичките й надежди. Съпругът й не я обичал. Отказвал дори да се храни заедно с нея, накарал ч да му сервира в стаята му на вторият етаж. Тя нямала деца, нито водела светски живот. Полудяла и във въображението си се развела със съпруга си и си върнала моминското име. Сега вярва, че се омъжила за английски аристократ, и настоява да я наричат лейди Смит. Колкото до децата, сега всяка вечер си представя, че е станала майка. Винаги когато отида да я видя, ми казва: „Докторе, снощи родих дете.” Животът някога е разбил кораба на мечтите й в острите скали на действителността. Но в слънчевата въображаема страна на лудостта корабът й влиза в пристанището с опънати платна и попътен вятър. Трагично ли е това? О, не знам, Нейният лекар ми казва: „Ако можех да протегна ръка и да й върна разума, не бих го сторил. Така тя е много по-щастлива.” Ако някои хора така жадуват да се чувстват значими, че полудяват, за да го постигнат, представете си какви чудеса можем да постигнем, като засвидетелстваме на хората искреното си възхищение отсам границата на безумието.,, Дейл Карнеги

Разбира се, че не е нормално да се оригваш след всяко ядене.Кой го може? Аз не го мога, предполагам и другите от форума не го могат.Излиза, че ти си някак си различна и по-специална от нас.А, може би, тази ти ,,специалност,, ти е нужна? Коя си ти без нея? Никоя. С две думи- докато си ,,никоя,,, ще се оригваш не само след всяко ядене, но и по-често. От заглавието на темата ти разбирам, че и ти мислиш така, но метода който си избрала - да търсиш себе си, не е най-ефективният.Отнема много време, понякога цял живот.За това, пробвай друго - ИЗБЕРИ КАКВА ДА БЪДЕШ В ТОЗИ СИ ЖИВОТ.Това работи много по- бързо, само за няколко месеца или година, може да се превърнеш каквото си искаш.Съвета ми и е, когато избираш каква да бъдеш, да бъдеш максималистка.Няма смисъл да избираш да си страхлива, неуверена, егоистка и т.н. Това е пътя, след като станеш този човек който си си избрала, а, даже и преди това, оригването няма да ти трябва-ти вече ще си специална, но по-съвсем един съвсем друг начин.

http://www.veale.co.uk/ Купи си книгата на доктора, добра е в борбата с ОКР.

,,Причината да пиша е, че преди няколко дни и осъзнах, че никога няма да мога да получа тази обич, която търся. ,, Точно така е.Никога няма да получиш обич и ще бъдеш сам. Кой би обичал мъж като теб? Само някой още по зле от теб би могъл да ти обърне внимание.Ама, ти би ли обърнал внимание на някой такъв? Не, разбира се. Какво да правиш? Много е лесно-стани някой който може да бъде обичан.Вместо, да мислиш как да получиш обич, мисли непрекъснато как да даваш обич.Вечер си лягай с тази мисъл, сутрин ставай с нея и непрекъснато я дръж в съзнанието си.Непрекъснато, до края на живота си. И, престани да говори за чувства, говори за мисли.Например - ,, Още от дете усещах, ,, да звучи така.. Още от дете мислех,, ,, съм чувствал, че ще умра, -- съм мислел, че ще умра, Така ще осъзнаеш, че мислите ти пораждат болката и посредством тяхната промяна ще се почувстваш спокоен.Е, няма да стане веднага, но како ти пука, важното е,че ще стане.

Спри да искаш каквото и да е.Спри, едва тогава ще се успокоиш. Желанието е вятърът, който изкривява ума. А когато умът ти е изкривен, не можеш да отразяваш реалността.

Преди много години, едно момче като теб се режеше по ръцете.Накрая, така си инфектира едната,че за да му спасят живота, се наложи да я отрежат до лакътя. Не си заслужава и с теб да стане така, спри да го правиш.

То е едно и също.Не не се лекува.Не се лекува защото не е болест. С две думи, ти си напълно здрава, само си много страхлива.Това е.нищо друго. Когато се научиш да бъдеш смела, ще се успокоиш.

Като се научиш да живееш сам. Точният израз е да си станеш ,,самодостатъчен,,.

Явно, никой от нас няма идея как да си помогнеш.А, може би, би могъл да разбереш,че всеки нормален човек на твое място би реагирал така. Е, това все пак зависи от това, дали се имаш за нормален или не. Има в нета една много хубава книга, сякаш е писана за теб.Казва се ,, Воинът на светлината,, от Пауло Коельо.Прочети я, доста би научил от нея.

http://magazin.newage.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B4-%D1%80-%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%B4-%D1%80-%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BD-%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD-pid10000752

Мога само да ви насоча какво да четете.Ревността ви в случая трябва се разглежда като вид ОКР.Потърсете материали по темата.Това малко ще ви облекчи, но без странична помощ, от терапевт, проблема няма как да се реши. Успех!

Не виждам, какво може да направиш сам, за да заживееш спокойно в едни разумни срокове. Потърси психолог или психотерапевт.

Мисля, че няма какво повече да се спори-прее..на си и така ще си остане. Това е.

Прецакана си.Факт е.Можела си да се родиш мъж и да си живееш живота, но уви, не си го направила. Наистина те съжалявам.Може пък, от много яд наистина да полудееш.Това не е лошо, тогава гневът че си жена ще изчезне и ще се успокоиш.Твоят пост ми напоми за една книга написана от някаква си Шерил Сандбърг.В никакъв случай не се решавай да я прочетеш, току виж си станала като нея. Той и предговора написан от саща Безуханова не става за четене-може да се вземе лош пример и промрниш живота. Това за цикъла е много хубаво - но благодарение на естрогените, вие жените живеете 7 години повече от нас мъжете.Те ви предпазват от инфаркти и инсулти.Но, стига толкова, че започвам да се чувствам прецакан,че съм мъж, все пак седем години никак не са малко.

О, как може да ходиш а такъв комплексар?

,,отначало ми идваха мисли че ще ми стане зле и ще припадна, ,,, Е, що мислиш така, така и ще бъде.Какво нерабираемо има. ,,как да мисля за смелоста в момент на паника и страх че умирам?,, Когато си в паника няма какво друго да мислиш, въпроса е какво мислиш извън моментите на паника.

,,,Ние не коментираме начини за справяне на проблема, а аз да намеря начин да се справя, защото проблемът не ,е негов а мой. ,, Докато мислите така, нищо няма да се промени.Секса е нещо, което се прави и от двамата и когато той не върви, проблема не е в единия от двойката, а в двамата.С две думи-ако не заместите израза ,, ти / аз имам проблем със секса,, с , ,, ние имаме проблем със секса,, , нищо няма да постигнете.

А, защо не вземеш вместо да се занимаваш със страха да се съсредоточиш върху смелостта? Направи го, не мисли за страха, мисли за смелостта.

За дееализацията е отговаряно многократно, за това няма да ти отговоря на въпроса.За психолога, не знам.Ти си тази която трябва да вземеш решение, във всеки случай с психолог ще е по-лесно да се справиш със страхът си. Аз обаче, ако работих с теб, не бих те обучавал на техники за запомняне.Напротив, бих започнал да те обучавам как по-ефективно да забравяш.Едва, след като се научиш ефективно да забравяш, бих обърнал внимание на процеса на запомняне.Така терапията ще е много по-лесна и бърза.

Да, всичко това са все прояви на тревожност.

Имам няколко въпроса, ще се надявам да отговорите:1. Мислите ли, че посещението при психолог би ми помогнало да се социализирам в обществото, както и да преодолея апатията, която ме е обзела? Определено. 2. Може ли да водиш пълноценен живот, въпреки заболяването? Доста хора го правят. 3. Истина ли е, че след всяка следваща криза оглупяваш? Няма такова нещо, заболяването не засяга интелекта. 4. Мислите ли, че демотивацията се дължи на хапчетата, които пия или по-скоро е резултат от самото заболяване? А, не е ли, от притеснението,че си болен и различен от другите хора?

Във фигурното пързаляне, Татяна Тарасова е треньора подготвил най-много европейски, световни и олимпийски шампиони.Да се каже, че тя има силна воля, е малко, тя има желязна воля.Но, когато преди няколко години, решава да отслабне, защото вече едва се движи от многото си килограми, тя не решава да го направи сама, а си наема съветник-диетолог. http://www.1tv.ru/prj/pustgovor/vypusk/6900 Както ще видиш, това е почти два пъти по-млада от нея жена, която я е накарала всеки ден да и дава строг отчет, колко калории е погълнала.И, Тарасова го е правила, така успява да свали 40 килограма от теглото си. В подобни на твоят случаи обичам да казвам-умните търсят помощ, глупавите се опитват да се справят сами.После, страданието ги кара да поумнеят и също търсят помощ-но понякога е доста късно.