д-р Тодор Първанов

Преди 12 години преживях тежка катастрофа.До тогава / бях на 48 г./ не бях лежал никога в болница и като всеки лекар изпитвах страх от мисълта, че може да ми се наложи хоспитализация и не дай си Боже, операция с пълна упойка. Но съдбата не пита. Бях със спукан прешлен на врата и слезка пред спукване. Та, няколко дни по-късно се наложи да ми махнат слезката / с пълна упойка/ .Нямам спомен, да съм имал някакви неприятни усещания нито след излизането от упойката нито от интубацията / болката се купира с медикаменти/.Седмица по-късно ми оперираха и врата/ пълна упойка/. Отново при излизането от упойка не е имало проблем, но поради повторното интубиране имаше дразнене в областта на гърлото и трахеята десетина дни. Приличаше на това което имам лятото, когато пия бира от хладилника и на другият ден ме дразни нещо в гърлото. Да, след първата операция определено имаше болка в корема, но при съвременните лекарства почти не им обърнах внимание. Всичко е индивидуално, но днес, аз нямам никакъв страх от операции и упйки. Ще го преодолееш и ти след операцията си.

,,Да си призная предпочитам ПА,, Преди години в една статия писна тик, за разликата между ПР и социална фобия, отбелязах същото -- ,,В тази група има един много неприятен вариант. Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре.,,

Здравей! Това което описваш, наистина е ОКР. За мен ефективното справяне с него не може да стане без психотерапия. Употребата на медикаменти е нещо, към което трябва да се прибягва, когато възможност за такава няма или ОКР-то е с многогодишна давност и само с психотерапия ефекта не е достатъчно добър. Вие сте започнали вече медикаментозната терапия.Предполагам тя ще намали малко страховете ви, но въпреки това, нуждата от психотерапия си остава , защото без промяна на някои от вижданията ви, за себе си и живота, ще трябва да ги пиете много години. Не се притеснявайте, че ви е назначен антипсихотик. В зависимост от дозата си, той може да се употребява и при много други психични разстройства включително ОКР. Ще ви дам телефона си на лични.

Поведението ти ми прилича на поведението на човека по-долу--- ,,Един човек, търсел загубения си ключ из­вън дома, на светли­ната на уличните лампи. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен. След тридесет минутно безплодно търсене непоз­натата жена попитала: „Къ­де изпуснахте ключа си?" „О! - отговорил той. - Из­пуснах го вкъщи." „Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя. „Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло.",, Казвам го защото, страхът и стресът са психологични феномени и трябва да се решават с психологични средства - психотерапия. Ти обаче искаш да ги решиш в полето на медицината. Това няма как да стане. Единственото средство за справяне с тя е да започнеш психотерапия.

,, всеки ден мисля дали когато сложа глава на възглавницата ще заспя ,, Това е натраплива мисъл, тя те напряга и не можеш да заспиш. Това е.

,,чувствам се спокойна покрай него, хубаво ми е, разбираме се ,,

,,Това, че не съм влюбена в него, означава ли, че няма смисъл да съм с него.,, От лекцията трябва да си наясно, че всъщност си влюбена, но не с допаминов тип любов, а окситоцинов /привързаност/ и естрогенов /сексуален/ тип любов. В езика ни окситоциновия тип наричаме ,,обич,, , а ,допаминовия ,,любов,,. Практиката доказва,че в основата за една успешна връзка е обичта, докато любовта .....често си е просто едно надрусване и когато то изчезне, може да се окаже, че картината която сме виждали в това състояние, няма нищо общо с действителността. Темата е подробно разработена в една главите на ,,Изкуството да бъдеш Бог,, от Морган Спек ./ не помня в кой точно том/.

Защо обичаме Гледай тези лекции и ако има нещо неясно питай https://www.ted.com/talks/helen_fisher_tells_us_why_we_love_cheat?language=bg#t-473058 лекциите са две, но втората не мога да я кача, намери я в сайта на ТЕД сама

Терапията няма да промени нивото ти на възбудимост и реагиране на стрес. Това може да се коригира в известна степен чрез медитация и спорт. Психотерапията ще направи нещо друго, тя ще доведе до по -рядко отделяне на самите стресови хормони - адреналин и кортизол и дори, когато се отделят, ще са в по-малко количество. Това е така, пускането на стресовата реакция, зависи от нашата преценка да дадената ситуация. Нито едно събитие не е само по себе си стресогенно, нашата преценка за него го прави такова.Преценка ни зависи от нашите убеждения в две насоки.Първата е ,, кой съм аз и какво е моето място в социума, втората е, ,, какво е живота, дали е едно бойно поле в което от всякъде ни дебнат и едва оцеляваме или нещо хубаво, на което трябва да се наслаждаваме и радваме,че го преживяваме,,. Много хора, живеят убеждението,че нещо в тях не е наред, притесняват се от това как другите ги приемат и са в непрекъсната тревожност.Други пък си мислят,че живота е нещо опасно и също са непрекъснато напрегнати, да не би някой да ги прекара или ги сполети нещо лошо. Щом си тревожна, ти имаш най-вероятно и от двата типа неправилни убеждения, работейки с психотерапевт, те ще се променят и стреса ще намалее значително в твоя живот. Всъщност, стресовата реакция е болезнена и неприятна, тогава, когато енергията, която дават адреналина и кортизола не се използва за решаването на проблемите ни.Ако ние я използваме за конструктивни действия, хормоните се разграждат и усещанията са много слаби или дори липсват.

Има терапии, които протичат само с анализ, очаква се той да доведе и до действия и промяна.Това понякога става, но след много време и пациента губи търпение и напуска терапията. А, от това, което описваш ти наистина се нуждаеш от промяна/ психотерапията е средство за нея/ , потърси друг терапевт, който практикува различен вид терапия и работи с него.Аз самият, съм лекар, с над 30 години стаж и това, което разбрах много отдавана е,че за да си добър лекар основното е да имаш характер на такъв. Имаш ли го, той ще те стимулира да търсиш и знания и ще ти помага, да поемаш смело отговорност и помагаш на хората.

Нямаш никакво психично отклонение.Всеки има натрапливи мисли. Това което правиш неправилно е - ,, Това което правя е когато имам мисъл първо да я “проверя” питам се дали това е реално или измислица моя, разбира се първосигнално и съвсем разумно си отговарям, че е нереално, после обаче вместо импулса да стихне и да се успокоя в мен остава съмнението което почва да дълбае.,, Такава проверка не се прави. ОКР-то не позволява тя да се направи.Винаги ще те излъже,че мисълта е истина.Никога не се прави анализ на натрапливата мисъл. Приемаш, че всяка мисъл която води до дискомфорт в теб и се повтаря няколко пъти е натраплива - тоест лъжа и си го повтаряш всеки път когато ОКР-то ти я даде.

Габи, седни и опиши, точно какво знаеш за ОКР-то и всички методи които, ПОСТОЯННО използваш, за да се справиш с него.Защото, оставам с впечатление,че ти нищо не знаеш за проблема си и, и нищо полезно не правиш, за да го преодолееш. Весели празници!

Mило момиче, ти имаш ОКР и то винаги ще се активира при стрес / докато не решиш проблема с помощта на психотерапия/ .Темите с които те лъже то са безброй и няма никакъв смисъл да ти отговаряме .Просто се придържай към аксиомата - всяка една натраплива мисъл, независимо от съдържанието и е лъжа и не трябва да влизам в съдържанието и, и разсъждавам по нея. Това е. Весели празници!

Знаеш ли, това са много ,,купешки ,, изрази. Защо не приемеш,че просто не се чувстваш добре и ти трябва помощ? Какъв е проблема да потърсиш Орлин?

Това всичкото за вас ли се отнася?

Никаква.

Здравей! Не виждам никакъв проблем в това да отидеш на психиатър и започнеш да пиеш лекарства.Разбира се, ще е хубаво успоредно с тях да провеждаш и психотерапия.

Имаш ОКР и темата с която те плаши в момента е за психично заболяване. Ще те плаши до момента в който приемеш истината - в собственият си мозък имаш един лъжец.Това е ОКР-то. Да, стреса при теб бе толкова голям,че ако имаше ген отдавана да си полудяла.Е, не си луда и няма да полудееш.Това, което описваш се нарича илюзия и е нещо важното, което трябва да направиш е, да си забраниш да четеш за психични заболявания в нета. Просто се наслаждавай на живота, не си губи времето с лъжите на ОКР-то.

Вярата на човека в себе си се формира през първите няколко години от живота му и се ,,прави ,, от родителите. Моите са ми казвали съм красив, умен и ако нещо не ми се получава, това не значи неуспех или провал, а че начина по който го правя не е най-удачният, както и че времето което му отделям трябва да е повече. Има родители, които не възпитават така децата си и ....те няма вяра в себе си и собствените си способности. Както се казва ,,Дали мислиш,че можеш или мислиш,че не можеш , все си прав,,.

Да, светът свършва.От както човек има съзнание, има много хора, които са си го мислили.И, за тях той наистина свършва.После, за повечето пак започва, други не.Разбира се, светът не се интересува от нашето мнение и си тече в своето русло независимо ние какво мислим по въпроса. Съвета ми е- след като живота свършва за теб, защо не започнеш да изживяваш всеки един твой ден като последен.Кажи си ,, днес светът свършва, това е последният ми ден,, и прави само нещата, които наистина са важни и искаш да свърши в този, последен в живота ти ден. Ако послушаш съвет ами, може да си го казваш още стотина години поне.

Хубаво е! Благодаря ти за обратната връзка!

Никакъв проблем, но той е за хора на моята възраст - над 55г., за млад човек няма никакъв смисъл да го пие.

,,Но както казах, не знам дали това е достатъчно на подсъзнателно ниво да си махна тази омраза и агресия към себе си и страх от мнението на хората,, Представата за нас самите се формира от родителите в първите няколко години от живота ни.Ако предположим,че си на двадесет и пет, то ти си с тази представа повече от двадесет години. Тя изгражда ди поведението ти. Терапията, която си започнал е, удачен метод да се промениш и живееш спокойно.Но ще трябва време, една, две или дори повече години. В случая трябва търпение. ,,Най-вероятно след година-две ще се преместя в друг град и там може би бих имал по-добър избор от психотерапевти.Лекарствата няма как да ми решат проблема, факт е, но биха ме стабилизирали временно, докато намеря наистина ефективен и резултатен психотерапевт., Ти едва си започнал работа с терапевта си и вече му нямаш доверие и обмисляш лекарствата .....не е добре за терапията. ,,Все пак не отхвърлям и сегашния ми терапевт, де, но просто изпитвам съмнения, защото този механизъм в мен просто няма задоволяване, колкото и факти да изкарвам против лошите ми мисли..,, Ако, една - две години използваш този механизъм, той няма как да не проработи.Наистина е въпрос на упоритост и приемане на факта, че ще трябват няколко години работа и то работа , която ти , а не терапевта ти ще върши. Представи си го като треньор, ти си спортиста, той може да е най-добрият в света, но, ако ти не следваш съветите му и не тренираш достатъчно....нещата няма да станат.

Трябва да започнеш и психотерапия, това е цената която трябва да платиш в случая.

Ако наистина си в депресия, едва ли щеше да пишеш тук и търсиш помощ за този проблем.Уплашен и притеснен - да, но ...другото не е така. Анафранила се смята за най-добър антидепресант, при ОКР.Но той и потиска най-силно сексуалната функция.Ако се замени с друг, тя ще се подобри, но мислите ще станат по-,,силни,,. За мен, правилният начин за справяне с натрапливите мисли е чрез психотерапия.Тя може временно да се съчетае с медикаменти, но си е основният метод.