Когато прочетох темата ти, веднага ми се наби един въпрос-това момче, няма ли важни, значими за него цели, по които да работи ежеминутно, та се занимава с глупости, от рода на, как да бъда в настоящият момент, прилагайки разни техники?Защото, когато човек има важни за него цели и дейности, то няма как, да не е в настоящето.Например, сега за мен е много важно да ти помогна, за това прочетох всичките ти постове и без да се разсейвам, в момента ти давам съвети, бидейки изцяло в проблема ти.
Ти питаш---,,Въпросът ми, по- скоро, е как да "тренирам" душевното си присъствие, да бъда по- често в настоящия момент, по- често да имам моменти като този с презентацията? ,,
Отговора е прост, тя е била важна, много важна за теб и по тази причина си могъл да се съсредоточи6 максимално, отгоре на всичкото си бил и добре подготвен.
Това е, не ти трябват никакви тренировки, приоритизирай нещата, които правиш и върши само тези с висок приоритет, тогава, няма как, да не си в настоящето.
Ще ти дам пример-преди много години, в един ден нещо много ме бе разстроило / не помня вече какво/.Тъй като не можех да спра да мисля за проблема,а имах доста прегледи, смятайки, че няма как да работя качествено, се обадих и ги отмених.Обаче, един войник вече бе на път от друг град и неговият преглед, нямаме как да отложа. И така, седях, мислих за проблема и се тормозих.Към обяд войника дойде.Влезна при мен и .....понеже желанието ми да му помогна, бе много важно за мен, цялото ми внимание се погълна от работата.
Часът мина неусетно и когато войникът си тръгна доволен, установих ,че проблема, който ме измъчваше вече няколко часа, съвсем не е толкова страшен.Още помня съжалението, че бях отменил другите си прегледи. Работейки, щях да се успокоя много по-бързо, от седенето и обмислянето му/ ясно ти е, че не всяка работа успокоява-трябва да я важна за теб самия/.