д-р Тодор Първанов

,,Неговата дилема е -- още си я обичам много, ама не като в началото (защо с времето чувствата се променят????), искам да съм с нея, ама искам и да имам повече свобода и възможност да избирам и да решавам кога и какво да правя. Дали това е краят на връзката ни? Искам ли го, или не го искам???,, За съжаление, това не е негова дилема.Това е още една натрапливост. Това трябва да му обясните. Всъщност, оседемдесет или повече процента на мисите му не са ,,негови,, - те са на неговото ОКР. Не го познавам, но опита ми го казва. И това е минималното, доста често, процента собствени мисли е не повече от 5- 6 процента, всики други са мисли са натрапливи. ПП. моят избор при такава терапия е да работя с тримата и много рядко само с детето.Смисъла е - за да се реши проблемът, трябва да се променят и тримата. Как бащата и майката ще се променят сами, а детето ще го прави отделно? Вие разбирате,че проблема не е на синът ви , проблема е на вас тримата и екипно трябва да се подходи към решаването му. .....но, това си е само мое мнение, всеки терапевт си има собствена тактика.

,,мисля си. че тази обърканост ще е завинаги .. ,, Защо мислиш, че тази мисъл не е натраплива?

А защо, реши,че тази мисъл “Ами ако пък го искаш”.. не е лъжлива?

,,Каква е вероятността да се случи,,, Никаква. ,,казаха ми че това е дъното и освен да се тормозя няма какво повече да се случи, ,, Разбира се, че не е дъното. Дъното е, когато всеки ден по 24 часа, включително и по време на сън, имаш такива мисли, от тях не може, нито да работиш, нито да гледаш семейството си и в живота ти няма нищо друго освен СТРАХ. Горе - долу така изглежда дъното. Потърси психотерапевт и започни работа с него.

,,Никога преди не съм писала във форум.,, Нашата цел е това, да помогнем с компетентни съвети нуждаещите се и се радваме когато това става. ,,не мога все още да приема как в действителност от мухата може да стане слон. Огромен при това! От нещо случайно прочетено, което е можело на мига да бъде забравено.,, Слона е бил преди години, днес е динозавър. ,,Къде бихме могли да сме сгрешили със съпруга ми - в отношението си към него, във възпитанието му?,, Въпроса тук не в обичането, въпроса е в несигурността. В семейството си, не сте създали атмосфера на сигурност. Детето трябва да расте с убеждението ,че мама и тати са двама великани, които могат да победят целият свят. Това не е станало и той е започнал да я намира в ритуалите. Те са му давали една изкуствена сигурност и така се е формирало ОКР-то. ,,И дали случващото се с него, с нас, не е крещящ вопъл за ПРОМЯНА? На всички нива.,, Не знам какво е, но без да се промените вие със съпруга си / което е много трудно/ , нещата при него .....много малко могат да се подобрят. ,,И понеже писахте, че процесът по влизането на сина ми в "нормалността" ще е дълъг, все пак има надежда, нали, с подходящата терапия и терапевт?,, Вие имате един необикновен син и ме питате, дали може да стане обикновен. Отговорът ми е - с подходяща терапия, той може да стане по-малко необикновен.

Не ме разбрахте, аз не мисля, че синът ви е хомосексуален, а просто че вярва в лъжата на ОКР-то.Тази вяра е временна. ,,Даже си представял, че може да е във връзка с момче и това по никакъв начин вече не го притеснявало. Дори било желано. ,, Е, като желае връзка с момче, защо се чувства ужасно? Нали я желае.

Мислите са лъжливи, но вярата в тях ....понякога може да е на 100 процента. Каквото и да е, вие нямате друга тактика освен тази ,,Ти си наш син, обичаме те и ще те обичаме такъв какъвто си. ,,

Toва което трябва да направите е, да му обясните, че има ОКР. Прочетете му от книгата какво е ОКР и той ще се припознае. А, да имаш ОКР значи да имаш мисли, които не са истински / лъжливи/ , дискусия по тях не се провежда, защото тя е безсмислена и не води до нищо. В този смисъл, това да обсъждате темата за хомосексуалността е не само непродуктивна, но и вредна. То е вид компулсия. Това, което трябва да почнете да четете са неща свързани с ОКР-то и начините за справяне с него. Напишете в търсачката ,,ОКР - хомосексуално,, и ще ви излезнат дискусии по темата, даже и от този форум. /

Сведенията са противоречиви. Но, ти и да имаш тестостерон, ако кръвта не достига достатъчно до пениса, как той, ще се напълни с нея и имаш ерекция.

Цигарите оказват негативно влияние върху ерекцията , като влошават кръвоснабдяването на пениса.

Диди, която пише във форума е от Варна.

Здравейте! Ако някой се обърне към мен с подобен казус, дори не бих искал да се видя с детето. Проблема тук е изцяло възпитателен и аз бих работил само с родителите. Едва след време, когато те променят поведението си, може би, бих поискал да се видя и с детето. Но, след като те се променят, то и детето ще се промени и едвали това ще се наложи.

След като той ще ходи при колега, не мисля, че ще е редно да ви отговоря на първият въпрос - може да противоречи на нейните обяснения. Вие самата може да си купите и прочете книгите на Шуорц ,, Обсебен мозък,, и ,, Ти не си твоят мозък,, те ще ви ориентират горе - долу за проблема. Втория въпрос - загубата на интерес към приятелката е вторична, тя е в резултат на това, че той вече вярва в тази лъжа. Трети въпрос - коментирали сме го и друг път, ,,силата,, на онлайн срещите е доста по-слаба от реалните срещи. Още повече, че според мен / лично мнение/ ще трябва да се работи с вас тримата, като един екип. Но съм съгласен и с това, че опасността от ковит ни принуждава да се пазим и временно работим само он лайн.

Иска ми се когато се запознавам с всеки един случай, да успокоя хората и им кажа, че нещата са прости и лесно ще се оправят. За съжаление, не винаги е така. При вас ситуацията е много сложна. Натрапливото поведение е започнало в много ранна възраст и в мозъка му са създадени много трайни невронни връзки, които го обуславят. Да, мозъка е пластичен и създава и нови такива, но е много бавен процес. Ако сте потърсили по-рано помощ, връзките които обуславят натрапливото поведение е можело да не създадат трайно и то да отпадне много бързо. Според моят опит, ако искате синът ви да стане ,,обикновен,, ще трябва поне няколко години психотерапия , като, може би ще се наложи и използване на медикаменти. За да е успешна терапията, задължително трябва да се включите и вие със съпруга си, защото натрапивостите не са генетична болест, а възникват тогава, когато в семейството има несигурност и детето е в стрес. Този стрес всъщност ги ,,пуска,,. Не пишете, дали имате и други деца, но понеже те са расли и растат в подобна на брат си среда е възможно и те да имат или развият натрапливости.

,,Обръщам се с молба към специалистите във форума за съвет и насоки за действия, докато започне същинската психотерапия - след 15 март. ,, Прочетох два пъти поста ви и освен да ви кажа, че сте закъснели с доста години, нищо повече не ми хрумва, предвид това, че той ще за почне психотерапия след 15 март. В случая, седмица или повече нямат никакво значение. Точно днес, едно момиче което има ОКР и пише често във форума ми писа, че старата и тема / за полудяване/ вече не е актуална, а ОКР-то я лъже, че е хомосексуална в резултат на което е започнала да отбягва жените, страхувайки се, че е истина. Писах и това, което пиша и тук, темата на ОКР-то няма значение, тя може да се мени ежедневно и просто трябва да приеме, че има ОКР- което значи, че собственият и мозък я лъже, за неща, които не са истина и никога няма да бъдат. Първата стъпка с която трябва да се започне при синът ви е, да му се помогне да разбере и приеме, че има ОКР, тоест, лъжливи мисли и идеи в главата си. Това обикновено отнема месеци, за това и може да го започнете още сега, преди терапията. Останалите насоки ще ги дава терапевта ви.

,,,Това чувство опасно,, Ти пак бъркаш мисли с чувства. Това ,, Като не ме е толкова страх, няма ли да се реализира ,, е пак натраплива / лъжлива/ мисъл.

Много важно е, да се научиш да правиш разлика между усещане и чувства от една страна и мисъл. Няма такова чувство, като ,, няма да оживея в близкото време,, или ,, нещо ще ме сполети или ще си направя ,,. Това са мисли, натрапливи мисли, те те карат да се чувстваш зле, но ...са, само едни лъжливи мисли.

Към момента, от ковит са умрели над два милиона души и това е не защото вируса ги мрази. В смъртта им няма нищо лично, просто той се нуждае от среда за развитие и развивайки се, при някои хора, става причина за смъртта им, като разбира се така и той самият умира. Същото е и с твоя Ковит 199, нищо лично няма, само те тормози с лъжите си и колкото повече му обръщаш внимание, толкова повече сила му даваш.Тоест, той се храни от вниманието, което обръщаш на лъжите му.Ако на всяка негова мисъл отговяраш ,, Това е само една лъжлива мисъл, на моя Ковит 199 ,, без повече внимание и чудене защо е така, той ще си загине.

,,Имам нуждата нон стоп да правя нещо,, Точно това е срредството - интензивно движение - тичане, скачане, калякане , коремни преси и т.н..

Натрапливите мисли никога не се сбъдват.Те са лъжливи мисли. Когато са много по количество и нарушават сериозно благополучието на живота, се говори за Натраплива невроза или както сега се нарича ОКР. Не мисля, че при вас, това наруване на благополучието е голямо и приемам, че те са просто симптпм на стрес и ако си направите собствена антистресова програма мисля, че ще отзвучат. Във всеки случай, ако продължават във времето и ви пречат, потърсете психотерапевт.

Докато Орлин ти отговори ще ти кажа само, че не може да загубиш разсъдъка си, просто си в състояние на стрес и той е породил натрапливите мисли и дереализацията.

Ами, кой ти каза,че това е част от теб? Защо не приемеш обратното, че това изобщо не е част от теб, а нещо външно, да кажем вирус или паразит - например, Ковит - 199 . Просто, вирус, който е влезнал в главата ти и те тормози чрез лъжите си.

Познавам семейство, в което мъжът е с ,,бърз,, темперамент, а жената с ,,бавен,,. Те мепрекъснато бяха в конфликт - съпругът се изнервя от нейните бавни реакции, а неговата бързина и припряност, направо я влудяват.С течение на времето, за да избегнат напрежението и конфликтите между тях, заживяха отдленен живот и не може да се каже, че са щастливи.А, и двамата да много добри като хора, просто е трбвало да изберат партньор с техния темперамент.

Обикновено, хората с добри бракове си приличат по темперамент и характер. Въпреки,че такъв ти мъже - като теб, не те привличат шанса да успеш с такъв мъж е по-голям отколкото с доминантен.

Едиственото което ми хрумва е, че и двете с майка ти се нуждаете от психологична работа и подкрепа. Особенно майка ти. Потърсете колега.