Баща ми е умрял.Аз съм малък и майка ми ми казва, че той е отишъл на небето.Там той продължава да живее, наблюдава ни и ни помага.Аз живея с тази идея.Един ден, дете ми казва, че баща ми е умрял /починал.Аз не знам какво е това и питам майка си.Тя ми казва, че има различни думи за тава отиване и живеене на небето, една от тези думи е умрял/починал.Така че, да, баща ми наистина е умрял/починал и живее на небето.
Къде в това обяснение е проблема?
Предполагам в гроба.Щом баща ми е на небето, то какво има в гроба?
На това майка ми ми обяснява, че хората не отиват направо на небето, а първо биват поставяни в земята и от там отиват на небето.
Сега вече не виждам никакъв проблем.
Разбира се, мога да попитам защо хората плачат когато някой умре, на което майка ми казва ,че това е така, защото след като човек отиде на небето той не с е връща и ще го видим едва когато и ние отидем там и на нас ни е мъчно за него.
Това автоматично ме кара да питам мама и тя ли ще умре, на което тя ми отговаря,че след като порасна и имам свое семейство, тя също ще отиде на небето, за да бъде там с татко.
Тук се сещам да я питам и аз ли ще умра, на което ми отговаря, че и аз също ще отида на небето, защото, всички хора го правят и те с татко ще ме посрещнат.