д-р Тодор Първанов

Не, нямаше да полудееш.Просто нямаше да си вземеш изпита.

Човек 88, всичките ни препоръки към теб бяха да спреш да мислиш по темата, Ти непрекъснато си в нея, което означава,че .....ще си останеш в нея.Спри, не влизай повече във форума. Това те държи в проблема, дори когато се хвалиш, ти пак си в него. Спри!

Ако прибавиш и всекидневна медитация, за 2-3 месеца ще си забравил за него.

Прочетох написаното няколко пъти. Няма спор, много добре стилистично е оформено. Аз не бих могъл така добре да го напиша. Но, съдържанието на написаното ме озадачи. Не, че не е правилно. Напротив, абсолютно съм сигурен, че за този, който го е писал, то е самата истина. Формата на поднасяне обаче ме учуди. Не знам, поради каква причина,/ предполагам поради незнание/, но авторката, не е отбелязала, че във света съществуват няколкостотин психотерапевтични школи и направления. Пропуснала е, и да отбележи, че различията в тях са толкова големи, че това, което за едната школа е задължително, в другата се смята за абсолютна грешка и обратното. Ще си позволя, да отбележа, че в случая, по-подходящо би било, тя да напише, че нейната психотерапевтична школа и тя самата спазват и работят по изброените правила, без да си позволява критика към колегите , работещи в съвсем други психотерапевтини направления. Защото, след като сравних написаното от нея, за работата на ,,добрият терапевт ,, , с моят стил на работа, съобразена с направленията в които работя , се получи следното. Аз съм …. зает повече със себе си, отколкото с клиентите си , ,,, за мен маркетингът е по-важен от експертизата.,,аз крия неразбирането си зад думи, така че клиентите ми да изглеждате неразбиращи, вместо мен….аз бъркам психотерапията с проповед или с лекция по психоанализа for dummies….. аз никога не съм преминал през собствена терапия - иначе щях да зная, че това, което лекува, е търсенето, а не намирането./точно така е, никога не съм ходил на психотерапевт и за мен са пълна глупост твърденията , че ако търсиш и намериш причината за проблема, ще намериш и решението му, изцяло работя, за да намерим решението на проблема, знаейки, че с неговото решение и причината обусловила го ще отпадне/.. аз се съмнявам в ефективността на метода си и неизбежно ще припиша вината при неуспех на терапията на клиента. …. аз не се интересувам какво клиента има да ми каже (освен ако не четя мисли, но дори и тогава ще трябва да млъкна, докато ги чета… аз завиждам , че клиентите ми печелят повече от мен. Работя като психиатър от 88 година, от 94 година работя като психотерапевт, това са тридесет години работа с хора / няколко хиляди човека – тук включвам и груповата работа в армията, все пак бях психотерапевт на всички военнослужещи от Русе до Видин/ , но по-интересно нещо за себе си, не бях нито чувал, нито чел. Не мога да споря с дамата написала го. Щом пише, че съм такъв, значи за нея съм си такъв. Но аз не мисля да се променям. Защо да го правя? Всъщност, оценката на моята работа не се дава от нея или някой друг колега. Ние, психотерапевтите, имаме само един оценяващ ни, това е Негово Величество Клиента .Един психотерапевт, може е преминал Вселенски обучения, да има Всемирска диплома, гарантираща уменията му, но, ако пациента не получи очакваното подобрение и не е доволен от него, гладен ще си умре/ както и става с 99 процента от колегите/ . Трябва да се има и предвид следното, ако някой е доволен от услугата ни , може с никой да не го сподели, но ако е недоволен, споделя поне с няколко свои познати колко сме некадърни.Така че, един терапевт, за да има успешна практика, има само един вариант- трябва да е добър, адски добър. / чудя се, защо се казва ,,адски добър,,, а не ,,райски добър,, но това е друга тема/. Е, аз съм я имал тази практика. Защо тогава да се променям? Познавам лично Орлин, Диди и Георги, по критериите на дамата, те са горе долу като мен/ с две думи , нищо не става и от тях /,знам обаче и оценката на клиентите за тях, а тя е положителна, защо тогава и те да се променят? Ще е престъпление. Бих искал с това да завърша, но не мога. Не мога да не обърна внимание на темата за Бог, повдигната от дамата по -горе. Този сайт е посветен на Петър Дънов. Той не е обикновен човек, той е Учител. Дошъл е на тази земя, за да ни запознае с Бог и неговите послания към нас. Предполагам, пишещата дама, изобщо не си е дала сметка за този факт. Не мога да я съдя. Преди двадесетина години и аз бях като нея, надут като пуяк, див като петел, готов да споря със всеки, за да докажа колко съм велик. После, разбрах, че има Бог. Смирих с е и се успокоих .Вече знам, че не аз правя нещата, а Бог, и ми е спокойно. Вече не споря, не доказвам правотата си, съгласявам се с опонентите си, както го правя и в момента и съм в мир със себе си.И, когато се представям пред хората с които ще работя, не пропускам да кажа, че знам че има Бог, /тъй както знам, че две и две е четири/ и обикновено, когато ме възхваляват за свършената работа, не пропускам да отбележа, че ако не бе Бог, успеха не би бил възможен. В случая, напълно се присъединявам към великия учен Луи Пастьор. Разказва се, че веднъж, един млад лекар, след като завършил в Париж, бил приет да работи в неговият институт в Нанси. Качил се младежа във влака и седнал в купе, в което вече се бил настанил с един достолепен, възрастен господин. Когато влакът потеглил, възрастният мъж го питал, къде отива. Младежа отговорил- - Отивам в Нанси. Ще работя в института на велият Луи Пстьор, където се твори наука и се разбиват всички стари схващания за религия и бог. Младежа говорил доста в този дух. Когато свършил, стария човек го попитал. -Вие наистина ли мислите ,че без помощта на бог, Луи Пстьор би направи всички свои открития / справка за откритията тук . https://bg.wikipedia.org/wiki/Луи_Пастьор/ Младежа пренебрежително замълчал, явно не му се влизало в спор с възрастният господин. На другия ден, когато пристигнал в института, го представили на Луи Пастьор и младежа бил много смутен, защото, това бил спътника му от купета във влака. ПП Беше ми доста интересно и забавно, след 30 години практика, да разбера кой съм и какво правя като психотерапевт. И то от човек , който никога не ме е познавал и виждал. Уверен съм, че дамата е страхотен психолог и психотерапевт, та нали без да ме познава, само по постовете ми тук, разкри моята истинска същност – един вълк, наметнат с агнешка кожа . Благодарен съм и, и вече се помолих на Господ, да и даде смирение и спокойствие. "На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието." Г.Галилей.

Божеееее !!!!!! Дали, нещата които правим в момента, са правилни или не са, никой не знае.Може да мислим, че са или едното или другото.Но, какво ние мислим за тях, няма никакво значение. Критерия е само един, постигаме ли резултат, който сме запланували.

Всичко е дадено вече.Няма какво да се добави.

Е, в най - обикновен стрес си ...и какво от това? Ще мине след седмици. Ако искаш да е по-бързо , потърси психолог.

,,явно напрежението ми се натрупа.,,

Когато имаме силна болка/както ти имаш/ човек не може да не е и тревожен.Оправи си кръста и тогава ще се успокоиш.

,,Добре, хайде да изясним и за мен и за другите четящи какво означава да спреш да мислиш. Като разбера какво е, ще се стремя да спра, да не мисля и т.н. Но аз наистина не разбирам какво значи да не мисля. Какво точно се иска от мен?,, Да мислиш, за каквото и да е друго, различно от усещанията, преживяванията , поведението си и всичко свързано с това. Спри бе човек. Ти си уникален и никой не може да ти даде отговор по тези въпроси. Това е.

Ама ти, наистина не може да спреш да мислиш!

Аха, констатацията е плод на нещо, което не е мислене. Сигурно е резултат на пишкане или нещо друго...например влюбване.

Ти пак мислиш. Ужас!

Да, де. Това е, отказваш да приемеш истината.А , тя е проста - така ще бъде до смъртта ти. Това имах предвид, когато ти казах,че не мога да работя с човек който не ми вярва. Ако ми повярваш, че ще си така цял живот, може да да работя с теб.Но, ако си ми повярвал, че ще си така , то за какво да ме търсиш?

,,Днес направих този опит и ме учуди нещо странно - моля терапевтите за мнение защо се случва така...................... ,, Ти продължаваш да питаш и да питаш.Отказаваш да разбереш,че си уникално човешко същество и твоите чувства са си уникални за теб така, че каквото и обяснения да ти се даде то няма да е вярно.Накъде началото на деветдесетте започнах да медитирам, но бях че в някаква книга какво се усеща по време на медитация.Естествено го търсех и то не се получаваше.Две години по-късно в разговор с приятел споделих, че не мога да медитирам, за щото усещането което търся вече две години ми се губи.Тогава той взе да се смее и ми обясни, това което ти обяснявам днес- всеки мозък и всяко тяло са уникални и винаги усещанията ни ще са различни от тези на другите хора. С две думи, спри да питаш вече какво , как и защо усещаш.Просто живей, знаейки, че най много след 100 години, няма да имаш никакви усещания. Ако не ми вярваш, започни всеки ден да правиш едночасови разходки в близкото гробище.В тях има поне няколко хиляди човека които с радост биха искали да имат твоите усещания, не биха бягали от тях, та дори биха им се радвала-ама няма как да се размените. И накрая, ще цитирам един мъдър човек ,, Спрете да си задавате въпроси.Докато си задавате въпроси, никога няма да постигнете знанието. Спрете да ги задавате и ще знаете всичко.,,

,,Добре, тогава щом няма да спре, и никой няма да ми помогне, по тази логика аз не трябва да се боря, а да се затворя у дома, да спра да живея, да не полагам усилия, да спра и да работя и да стана типичния агорафобичен затворник, приел самосъжалението и предал се на своите усещания. Категорично заявявам, че това НЯМА как да стан,, Твоя си работа.Прави каквото искаш. Как ли не бих работил с човек, който не ми вярва?

Ми то, наистина, няма да спре.Няма да спре до смъртта ти.Това е истината.Не те лъжа.Защо да го правя.Не съм чел всичките колеги писали преди мен, но предполагам ,все някой друг ти го е казал. Така ще бъде до последният ти час на тази земя. Както се казва, изтеглил си късата клечка. Ти, защо си мислиш,че никой от нас не иска да работи с теб? Защо аз не искам да работя с теб? Мислиш ли , че ако мисля, че мога да ти помогна,ще ти откажа? Не, това ти е съдбата и каквото и да се прави, ще си имаш тези оплаквания до края на живота си .

Ок, и какво от това,че си безпомощен? Какво от това?

Ами само това е, дълга и продължителна физическа работа.Тя ми помогна да разбера,че силата е в мен и ако бях болен както си мислех, то аз вече щях да съм мъртъв отдавна. Виж, аз не съм имал никакъв социален страх-че ще ми се смеят, ще получа паника и ще с е изложа и т.н. АЗ знаех, че в следващата минута ще умра, а когато знаеш,че ще умреш за нищо друго не ти пука. Това е паническото разстройство - само, страх от смъртта.То е рядко.Повечето хора имат социален страх или страх от неприятното усещане на страхът.Това не ПР.

Ха, ха --- доста пъти съм го писал.Бях с паническо разстройство повече от десет месеца.Мислих,че умирам.Тогава се роди голямата ми дъщеря, изобщо не се радвах, знаех,че няма да я видя пораснала, защото ще умра Филма бе страхотен, много по-силен от филмите на Хитчкок.Бях на 24 и знаех, че няма да доживея 25 . Днес гоня шестдесетте и се надявам в добро здраве да посрещна стоте.

Вярно е, живота ти е минал...и нищо не си постигнал.На 27 аз завърших медицина и започнах работа.Но, имах две деца и ...не се и замислях дали жита ми е смислен или не е , Всичко е в социалната среда. Тя създава усещането за смисъл.

Не виждам, какъв е смисъла да мислиш за ,,тези неща,,.

Свалете си книгата ,, Марс и Венера в леглото,, от Джон Грейн. Има я в Спиралара и я четете двамата.

,,Имам чувство, че мозъкът автоматично е запомнил тези места и ситуации и си пуска адреналин, без значение за какво мисля.,, Taka e, с течение на времето, като види, че ти вече не се страхуваш от тях, ще спре да пуска напрежението.Процеса се нарича ,,системна десенсибилизация,,.Повтарям - СИСТЕМНА.Не еднократна или петкратна.