д-р Тодор Първанов

Добре , а защо не опиташ и правиш една седмица това което е описано по - горе?

Здравей , Предлагам ти да направиш следното : 1.Седни удобно у вас и помоли мозъка си да ти даде една хубава природна картина .След това го помоли да си поиграе с цветовете и като я направи наситено цветна , а след това я обезцвети почти напълно и накрая нека я остави така както най- ти харесва на теб. После го помоли, по същият начин да си поиграе с осветеността , да я направи от много светла до напълно тъмна оставайки я така както най – ти харесва. После помоли мозъка си да си поиграе и с разстоянието и променяйки го да остави картината на разстояние което на теб най- ти харесва. След това го помоли да прибави и звука от картината – разбира се той може да го е направил вече .и си поиграй и с него – с посоката и силата му .Накрая го остави така като най – ти харесва . Когато имаш картината и звука , помоли мозъка си да прибави и аромата.Наслади му се . Накрая помоли мозъка си имайки картината , звука и аромата да успокои напълно тялото и главата . Когато го успокои остани 2 – 3минути така и си позволи да се насладиш на усещането. След помоли мозъка ти да започне да дава мислите – но без да изпускаш картината звука и мириса .Остани така също няколко минути и после помоли мозъка си да изпълни тялото ти с приятна жизнена енергия и когато това стане отвори очи. Прави упражнението три или 4 пъти дневно и сама ще забележиш резултата.

Stanimir kazwa : ,,Не бягай от мислите. Когато ги забележиш, че те притискат, опитай се да ги разгледаш отстрани, без да се асоциираш с тях.,, Има много техники които се опират точно на това, което той казва .Лошото е, че не могат да се направят без психотерапевт.Те са просто специфични .Иначе пациента може да се обучи по време на терапията - дори трябва , сам да ги прилага и нещата стават . Но, ако човека си зададе въпроса ,,Защо ......'' както Станимир препоръчва по - късно, натрапливостите не му мърдат.Защото този въпрос няма отговор .Или както аз отговарям , приеми че са навик и това е. Всъщноста от опит знам, че обикновено натрапливите мисли са от 3 до пет изречения и фрази. И точно борбата с тях ги прави непрекъснато да се връщат , както и въпроса ,,Защо''. Разбира се с годините те се разширяват до безкрай , но обикновено са 3- 5 изречения в началото. Просто психотерапевта ти в случая не избрал точният подход , защото Станимир наистина е прав и той е тябвало да създаде такава обстановка в която ти напълно спокойно да разгледаш мислите си . Не я е създал , това е .Ти не си виновна. Просто шанс.

Пиша за да върви дискусията . Орлин казва: Да, но най - често напрапливите мисли са доста банални , например че си забравил печката или котлона .За какво отблъскванеи и ужасяване ставя дума ?

Здравей, Агна ! Нямам нищо против това което пишеш .Особено за фобиите .Те са ми любимите .Но аз обичам конкретиката .Когато ги обсъждаме винаги давам пример с една колежка лекар .Когато била на година и половина две едно пиле с големина колкото два мъжки юмрука скочило върху нея .Тя силно се уплашила и от тогава е с фобия към пилета .Подчертавам не от кокошки или петли а от пилета .Проблем съществен не бе имала , родителите и повече не гледали пилета ,а когато се оженила в града всеки път когато си ходела майка и прибирала пилетата в курника .И това било само пролетта , после те пораствали и нея не я било страх .Тази 40 годишна жена ме потърси когато бе станала личен лекар в едно голямо село . Оказа се, че не предвидила фобията и практически не може да си върши работата си защото хората в селото не само, че гледали пилета в домовете си но и ги пускали на улицата . Така тя или трябваше да си излекува фобията или да напусне . Сега според Агна аз би трябвало да търся на какво е симптом фобията , да изследвам семеен статус и сумата му още неща и да я въртя няколко месеца .Само, че колежката нямаше време , пациентите , а и здравната каса я чакаха .За това аз просто за няколко часа и помогнах да преодолее фобията си и се върне с кеф на село . Или какво да кажем за детето, което се е уплашило от куче и на тридесет години не смее да премине пред умрял уличен пес .Да изследвам социалният , психичният или кой да е статус или просто да му помогне да си премахне фобията с една сесия . Четиринадесет години посветих на работа с фобии и наистина не знам как да постъпя по друг начин освен да я излекувам веднага – тук говоря за обектни фобии. Или наскоро имах пациент който е с фобия от височина .Подал си документи човека за работа в Лондон и за негова радост го одобрили .Да ама не , офисът му щял да е на четвъртият етаж.Намери ме 2 дни преди да даде отказа си .Как да го бавя ? Разбира се, че след 3 часа бе на покрива на блока ми , а той е на 16 етажа . И ако знаете колко щастлив бе . Така, че има нещо което не е точно така както го казва Агна Сега за техниките – добре днес имах случай на мъж с преждевременна еякулация . Представете си че аз съм най – емпатичната и добра личност на света .Страхотен човек и т. н. .Да, но как бих могъл да му помогна, ако не знаех как да го обуча на съответните упражнения за да добие той контрол върху продължителността на половият акт . Същото е със случаите на фобии или мъжка импотентност – това че съм страхотен като човек/разбира се че не съм/ грам няма да им помогне да се справят с проблема си . А, дали техники ще помогнат за всеки случай – изключено е , аз съм професионалист и много добре знам с кого мога и с кого не мога да работя и когато преценя, че случая не за мен просто го казвам. Всъщност в това е и една от големите разлики между опитния и начинаещият терапевт.Единия много добре знае своите ограничения и си подбира много внимателно клиентите , докато вторият се захваща с всеки случай и често търпи неуспех.

Здравейте ! Нещата са много простички .Часове след половият акт е срещата между сперматозоида и яйцеклетката и тогава става зачеването . Срещата е в маточната тръба .Разликата при ин витрото е, че срещата става в петри и се заобикаля няколкодневния престой в тръбите .Така, че нищо страшно или лошо не се прави от каквато и да е гледна точка. Децата, които се раждат по този начин са абсолютно еднакви във физическото си и психическо развитие с тези които са прекарали няколко дни повече от тях в тръбите на майката . Има и нещо положително .Когато се прави ин витро се извършва много щателен медицински преглед на съпрузите .Така, ако има някакви болести, които се предават по полов или друг път те биват лекувани или се вземат мерки последствията за плода да са минимални .

Здравейте ! Милиони хора по света страдат от чувства, които ги измъчват. Tези чувства са нежелани и всички искат да се избавят от тях . Дали това е чувството на срах , вина , гняв, загуба , ревност и т.н. няма значение .Въпросът е, че те страдат и не знаят какво да направят, за да станат отново свободни и щастливи . Всъщност това прави психотерапията. С нейна помощ хората се избавят от болезнени чувства , независимо какви са те .И това става с работа , в която клиентът и терапевтът са екип, който има една цел- да освободи клиента от оковите на болезненото, ограничаващо и безсмислено чувство .Тук, както разбираш, какво е чувството, дали ще е вина или някое друго няма голямо значение .Въпросът е, че е работа на двама души, единият от които знае, как да помогне на другия да стане отново свободен. Съветвам Ви да намерете психотерапевт .Може би само няколко сесии ще Ви направят отново свободна и щастлива. Желая Ви успех! Hip

Имал съм случаи на хора, които се самоубиват за да накажат някого . В единият случай синът се самоуби за да накаже майка си, която в същият ден сключваще брак с вторият си съпруг . В друг случай, младеж се самоуби за се мъчи приоятелката му цял живот ./ знам го от писмата които бяха оставили / Случайно намерен и спасен човек също се изживяваше като съдия , само, че на себе си .

Здравей . В случая прябва да си направиш ЕЕГ на главата и консултираш с невролог.Има рядка форма на епилепсия която се характеризира с подобни оплаквания .Така че ЕЕГ-то е задължително .Просто поискай направление за невролог.

Здравейте ! Извинявам се за закъснението в отговора, но то е защото исках да бъда максимално полезен. За мен нещата са тревожни .Причината е , че съм виждал много младежи , 18 - 26 годишни, които на възрастта на детето Ви са имали такова поведение. Тъй като родителите им не бяха взели никакви мерки за решаване на проблема нещата с годините бяха стигнали до степен те да не могат да се адаптират към изискванията на живота .Не само това – почти всеки от тях имаше изявени в различна степен невротични оплаквания : натрапливости , фобии , анорексични прояви и т.н. За съжаление характера им вече бе оформен и почти нищо не можеше да се направи.Чувал съм всякакви обяснения от родителите им - че са мислили, че с пубертета нещата ще се решат , че като се влюби ще се оправи или пък, че ние в казармата ще го оправим .За съжаление бе късно . Забавих се , защото преди около месец за помощ към мен се обърнаха родители на дете , 11 – 12 годишно .Поведението му е било като на вашето, когато е било на 6 години .Родителите не бяха предприели нищо и то вече е с анорексични прояви – бе престанало да се храни почти напълно .Контакт с него не бе възможен/то говори само с майка си и баща си - в училище го изпитвали писмено / , а и гладът бе тревожното , то просто можеше да си умре от него , за това им препоръчах да отидат в детската психиатрична клиника в Княжево .Тези няколко дни търсих връзка с майката за да чуя нейните отзиви за лечението там .Снощи се свързах с нея и бях изумен - не бяха ходили в клиниката .Обясни ми , че детето не искало да отиде .Излиза , че те предпочитат , то да умре , но да не му строшат хатъра , както се казва. Може би написаното малко да Ви стряска , но по- добре да е така отколкото след няколко години , когато нещата се влошат да се сетите и потърсите психологична помощ. Ще е късно и много малко би било възможно да се направи . За това съвета ми е да отидете в детската психиатрична клиника в София .Консултирайте се с психолог там .Колегите имат много опит и трябва да им се доверите .Ако психотерапията се заплаща не се скъпете и дайте малко пари .Иначе после и да ги давате ще е късно .Много родители на младежи са ми казвали, че са готови да ми дадат колкото пари искам за да помогна на пораслото им дете да стане адаптивно и се отърве от невротичните си оплаквания.За съжаление бяха изпуснали годините . Искам да Ви пожелая успех и не се отказвайте , трябва да намерите решение на проблема в близката година . Поздрави ,Хип!

Здравей ! Прегледах темата от линка, който е дала Донка и самият не разбрах разликата между психолог , психотерапевт и психоаналитик . За това с две думи - --Психолога изучава психиката на здравите хора и използва знанията си за различни цели , например подбор на определени хора за дадена работа или нуждата да се предскаже какво поведени ще има даден човек при определени обстоятелства и още много други приложения. --Психотерапевта е специалист, който помага на здрави хора изпаднали в затруднение да решат проблема си или учасва в комплексното лечение на хора с психични или психосоматични заболявания .Той използва различни прийоми и техники , които обикновено се числят към дадена школа или направление. А , те са няколкостотин. --Психоанализата е една от тях Така, че психоаналитика е психотерапевта , който използва техниките на психоанализата при лечението на пациентите си . --Психиатъра пък е лекар, който изучава психичните болести и тяхното лечение .Реално той няма много знания и компетентности по отношение на психиката на здравия човек .

Здравейте ! Ще се опитам кратко да споделя част от нещата които набюдавах при работата си с пациенти страдащи от анорексия .Може би най- важното което трябва да се разбере е, че всеки един от тях ,,прави ‘’анорексията по собствен механизъм и е трудно да се изработи някакъв общ метод за лечение. Да, безусловно хората с които съм работил имат много общи неща .Например перфекционизма и подредеността .Ходил съм в много къщи, но не мога да забравя къщата на едно момиче с анорексия – страхотен дизайн на всичко вътре , стаи в които боите просто преливат една в друга и всяка е оформена по свой собствен оригинален начин.Или гардероба на друг пациент в което дрехите са подредени сякаш под конец и всичко е като за витрината на магазин.Интересно е , че сред тях нямаше нито едно дете на разведени родители, но семейството на вески трудно би могло да се назове сплотено и хармонично – например едно момиче на 19 г.никога не бе чувало думата ,,Обичам те ‘’ от родителите си, а и то самото не бе го казвало .Второ, бе отглеждано от свръх амбициозни родители които искаха от него почти непосилни неща .В трети ,семейства родителите си имаха връзка извън семейството и брака бе проформа и т.н. С много хубав спомен се сещам за тях поради това, че наистина макар и да е малко странно всичките те бяха много приятни събеседници с чувство за хумор и определено по – висока интелигентност от средната . Може да се каже ,че се деляха на две групи . Едната отричаше да има проблем с храната и втора , която бе преминала този стадий и знаеше,че има проблем , но не знаеше как да се справи с него . Сега няколко думи за разнообразието при правенето на хранителните разстройства . Най –добре е да дам няколко примера . Най- тежкия случай бе на момиче което лежеше в коремна хирургия .Анорексията отдавна бе довела до спирането на мензиса , окапване на част от косата и кожни промени .Момичето бе получило и язви на дебелото черво , които не само бяха много болезнени , но и застрашаваха живота и било с развитието на инфекция , било от анемията .Хирурзите предлагаха да се изреже част от болното черво и ануса да се се премести в областта на корема , нещо, което е много неприятно .Слава богу родителите не дадоха разрешение и нещата се оправиха и без операция .. Момичето бе не критично към заболяването си , но болките бяха силни и реални, което позволи първоначално да започна психологическа работа насочена към овладяване на болката .След спечелване н доверието и започнахме да обсъждаме и хранителният проблем , но доста трудно и нещата първоначално не вървяха особено .Причината може би бе в моето желание да разглеждам ситуацията в нейният социален аспект .Анорексията бе започнала тогава, когато единият родител бе напуснал семейството поради любовна авантюра и развитието на заболяването бе довело до неговото връщане в дома .Моята хипотеза бе , че болестта на детето е била нужна за да се сплоти отново семейството и ако тя се успокои, че родителя няма отново да избяга тя не би имала нужда от това заболяване и би поела по пътя на излекуването .Така, че първоначално работих индивидуално с нея, н и със семейството .Ефекта не бе много отчетлив .Правеше впечатление една особеност в поведението и която не можеш да си обясня . Имаше дни в които оставяна сама тя все пак хапваше и дни в които лъжеше , че е изяла оставеното и ядене, но го хвърляше и то така, че родителите и да го намерят .Ясно бе , че по този начин си създава проблеми и много по – лесно би и било просто да изхвърли храната в контейнера пред блока, а не да го ,,скрие ‘’на дъното на кофата в кухнята .Знаех, че това е важно и когато прецених, че ми има доверие реших да споделя своето учудване, защо го прави по този очевиден начин, а не ги лъже убедително както позволява интелекта и . Отговора и не ме изненада много ,,Защото ги мразя , те ме карат да страдам и трябва също да страдат,,, От последвалите обяснения ми стана ясно как това момиче поддържа своята анорексия –То сподели , че мрази и двамата си родители, единият за това, че ги е напуснал другия за това, че се е унижил и го е приел обратно .По малката и сестра също я дразнеше за това, че не е подредена и непрекъснато нарушава подредбата създадена и от нея .Буквално най - незначителното поведение на член от семейството и причиняваше гняв в нея и желание да им го върне наранявайки ги .И тя не можеше да не им го върне, защото гневът и причиняваше силна нетърпима болка и стягане в областта на корема .Тази болка се успокояваше само когато и тя ги накара да страдат и тъй като нейните родители и сестра и наистина силно се разстройваха , когато разбираха , че тя не яде , то пациентката ми не само не ядеше , но и го правеше така, че те да разберат и страдат от това .В момента в който го направеше стомахът и се отпускаше и болката минаваше .Гневът и болката и бяха с толкова нисък праг на пускане че тя гладуваше например за това, че сестра и е седнала на леглото и след това не си е оправила гънките на покривката . И така нейната логика бе - Те ме карат да страдам , мен ме боли , много ме боли и аз им го връщам .Но те са първите , аз няма никаква вина . Веднъж схванал логиката на поведението и не бе много трудно да го изменя – може би от първа ни среща до последната минаха 7, 8 месеца , като сесиите не са били повече от 25 .И днес сме приятели с това момиче , както казах тя е страхотен събеседник с много тъкмо чувство за хумор и умение да се надсмива над себе си . Сега не мога да си спомня как бе започналата анорексията при нея, но това, което я поддържаше бе силното болезнено чувство за което тя обвиняваше близките си и за което ги наказваше и то наистина успешно .Трябва да се знае че това което,, пуска ‘’анорексията и това което я подържа са доста различни неща . Вторият случай е доказателство – една година преди бала си девойка намира , че е пълна и решава да отслабне Но не решава колко и тук нейното подсъзнание и перфекционизъм и изиграват лоша шега .Получава се нещо като в приказката за цар Мидас –тя не налага критерии на ограничаване на отслабването .И подсъзнанието и пуска една програма за слабеене, която ние наричаме ,,анорексия ‘’.Мисля , че този механизъм на пускане на анорексията е най –чест – програма за отслабване, която не е обвързана с конкретни представи колко килограма трябва да се отслабне Може би тук се намесва и несигурността на тази група пациенти , реално те не знаят колко би било най – добре да отслабнат за това и не конкретизират точното тегло .А перфекционизма просто е чудесно допълнение – обикновен човек би се отказал , но н не и перфекциониста , той просто трябва да довърши нещата до край и тъй като предварително края не е определен то се подразбира че безкраен и слабеенето продължава ..Та това момиче бе развило всичко симптоми на анорексия с доста соматични промени, но нищо не бе я спряло в осъществяването на целта , просто веднъж приета от подсъзнанието и целта се осъществяваше перфектно .И това до момента в който лицето и тялото и не бяха обхванати от гнойни цирей. Нормално .В резултат на глада имунната и система бе отслабнала и стафилококовата инфекция се бе развила .И макар че грозотата от отслабването бе очевидна до този момент тя не само бе харесвала слабото си тяло, но бе го и смятала за грозно дебело .Както сама каза още на първа на ни среща нищо до появата на циреите не би могло да я накара да повярвам, че това слабо тяло е грозно .Това което я изважда от ,,омаята ‘’ са циреите и то не със своята болезненост , а с това че са на лицето и наистина я загрозяваха .Силно притеснена тя бе започнала да търси лечение и информация за лечението им и някак си сама се бе убедила, че между глада и антителата съществува връзка ,,Сякаш прогледнах’’ каза ми тя и разбрах , че наистина съм болна от анорексия .И си помислих ,че от тук нататък нещата ще се оправят и че разбирайки проблема е достатъчно да си кажа ще започна да ям .Да , но не – програмата веднъж зададена на подсъзнанието и работеше и всеки опит на девойката да се захрани завъраше с повръщане и както казваше тя ,,Повръщам много повече от изяденото просто нямам обяснение как става но на ден повръщам по 6 , 7 пъти ако се опитам дори един път да хапна малко повече – например цяла филия хляб.’’Сама бе тръгнала по доктори и мой колега ми я прати . Тя се оказа идеален пациент – осъзната искрено заболяването, искаща да се справи с анорексията , за да се излекува от циреите .Всъщност проблема бе как да спрем програмата за отслабване която даваше тези повръщания . Стана за 5, 6 срещи в рамките на около 3 месеца, но това не бе всичко – тя наистина успя да програмира много точно подсъзнанието си и то вече доста години подържа зададеното и тогава тегло .Въпреки, че роди .-преди да реши да има дете тя дойде при мен и ме попита – това , че съм се програмирала да бъда 52 килограма няма ли да ми попречи да забременея в смисъл по време на бременността ще трябва да кача килограми .Понеже и аз не знаех отговора на този въпрос просто и помогнах да допълни програмата с нова директива – по време на бременност килограмите могат да станат и повече от 52 , но след това пак трябва да станат толкова . Разбирате сами че двата случая са доста различни и като логика и като терапевтична интервенция . Третия пък показва как един стрес може да формира анорексия с булимия . Случая бе с момче много умно и амбициозно .За няколко години той бе сменил няколко доста престижни работни места в различни фирми и накрая за 2 години бе стигнал на много отговорен пост в западна фирма .28 годишен той се бе озовал на върха на една пирамида в която отговаряше за дейността на много хора .И бе започнал сам да се плаши , появило се бе безсъние , напрежение и страх, че ще се провали .И тогава бе открил случайно успокояващото действие на захарта .Бе станало случайно и той не помнеше как , но бе разбрал, че като изяде няколко пасти напрежението изчезва и сънят се нормализира .Само че няколко пасти не му стигаха в желанието си да се успокои бе минал на няколко рула или торти , баклави и тн .Естествено , че му ставаше лошо и стомахът му тегнеше ужасно , за това бе си бръкнал веднъж в устата и бе предизвикал повръщане от което му бе олекнало .И тогава се бе получил цикъла – ядене на сладко до прилошаване и, повръщане и пак ядене .До момента в който бе разбрал , че това е болест и бе решил да се справи с нея .Естествено като спре да яде .И тъй като на гладуванрто гледал като на спасение от преяждането той гладувал с кеф и нищо не можело да го убеди , че това също е болестно – защото периодите му на гладуване продължаваха по 3 ,4 месеца и той бе станал кожа и кости , едва ходещ и грижещ се за себе си .В един момент след различно дълго гладуване няка си решавал, че се се излекувал от булемията и започвал да се храни защото мислел че вече здрав .Наистина определен период се хранил нормално , до следващият стрес – тогава пак започваше ядене , повръщане и глад .Това вече бе продължило около 4 години и разбира се той отдавна бе уволнен от първата си работа .Когато се видяхме той ми заяви – ,,Болен съм от булемия и искам да ме лекувате’’ – на анорексичните си прояви изобщо не гледаше като на болест , за него те бяха опит за избавление от анорексията .Ние работихме точно по тази заявка .Макар , че ми бе ясно , че свръх яденето се провокира от стрес не бе лесно да заменим станалата вече обичайна реакция – стрес – ядене на сладки неша до прилошаване .Напредвахме с доста бавни темпове, но в случая много ми помогна точно неговата склонност към перфекционизъм .Веднъж повярвал ми той най -съвестно изпълняваше нещата , които се разбирахме, че ще прави Накрая постигнахме един наистина много точен хранителен режим .Както и алгоритъм на поведение, което да има когато се появят симптомите на стрес . Така , че според мен е неправилно да се слагат под един знаменател всички които имат хранително разстройство – всеки сам го прави и поддържа по оригинален начин .Но , все пак най- често пациентите ми са започнали по механизма на програмирането без точни параметри .За и това съвета ми е когато решите да отслабнете много точно определете килограмите до които трябва да стигнете и оставете подсъзнанието ви да свърши останалото .А , в неговата сила не се съмнявайте , макар , че и аз понякога се изненадвам – вчера ми се обади пациентка която лекувах от някакъв страх .Накрая стана дума за силата на подсъзнанието и тя ме попита дали може да направи така , че косата и отново да стане черна – жената е на 55 г и абсолютно бяла – казах, че най -вероятно ще стане и и показах какво да прави .Това бе преди 2 месеца , в момента корените на косата и са черни .Така че не се съмнявайте в силата на мозъка си просто му давайте точни параметри. Сега за лечението на анорексията от неорайхианската школа .Имах позната която работеше за тях .За ефективността им не мога да кажа нищо – просто това е тайна, която никой не казва .Но механизма не се крие .Пациента се извежда от семейството и се настанява в друга страна , в която живее с психолог в една къща С него през този период от около 4- 6 месеца се работи индивидуално .След което той се връща в страната и семейството си като психолога продължава да живее още няколко месеца с пациента в семейството му .Специално тук идваха деца на италиански и швейцарски семейства .Сами разбирате , че едно такова лечение е много скъпо и много малко родители могат да го осигурят . Но, щом съществува значи има хора, които са доволни от него , ако не бе така нямаше да има пациенти .-Въпреки че Бернаскони ,създателя на тази школа миналата година бе арестуван и обявен за мошеничество точно по повод на лечебните практики в лечението на анорексията .Мисля , че ако греша в последното Орлин може да ме поправи или допълни , просто не се спрях достатъчно на информацията в нета за случая .

Когнитивните грешки не са някакъв признак на болест и са естествен наш спътник .Въпроса е , че те са предпоставка за изграждането на един грешен образ на действителността и когато външната реалност се сблъска с нашата променена представа за нея резултата е обикновено е някакво ограничение и страдание .Хубаво е човек да ги знае и им обръща внимание , това би помогнало да ги открива в себе си и коригира мисленето си и представите за действителността .Така би бил по- гъвкав и адекватен в света , който непрекъснато се изменя .Голяма част от хората които идват при мен за терапия изграждат проблемите си на базата на такова мислене и искрено страдат .Например вчера идва клиентка която казва -Цялата съм напрегната – жената не изглеждаше такава, но генерализираше проблема .Тогава аз я помолих да започнем бавно да посочваме частите от тялото и които все пак са спокойни – и тя започна ,,Темето ми е спокойно , челото също , веждите ...накрая се оказа ,че напрегнатост има само в горната част от корема и подбедриците .Самото осъзнаването на този факт бе достатъчен да успокои жената и ние започнахме работа за се научи тя , как да контролира своята напрегнатост , но този път с подчертаването –в областта на подбедриците и горната част на корема . Често хора преживяващи раздяла идват и казват, ,,Никой не ме обича , на никой не съм нужен.''. Няма човек, който от никого да не е обичан и ли напълно ненужен , но не може в прав текст да убедиш един човек , че мисленето му е неправилно .За това се започва да се търсят изключенията и обикновено го питам ,,Искаш да кажеш че майка ти не те обича ?,, Понякога още на този въпрос човека казва ,,Не, тя ме обича ‘’След което продължавам да търся изключенията и се оказва , че реално десетки хора обичат моя клиент и той ценен и нужен за тях .Така че генерализацията ,, Никой не ме обича ,, отпада, а с това самочувствието и настроението се подобряват. Излиза че фразата ,,Никой не ме обича и аз съм ненужен/а ‘’ означава само че лицето Х не го обича и само за него е ненужен. А, разликата е огромна , едно е да мислиш, че само един човек не те обича , друго е да мислиш че никой на този свят не те обича. По същият начин хората си правят и част от депресиите и изобщо страданията . Атлантида пита - Защо, обаче, и когато някой е започнал да възприема информацията изкривено също яростно отказва да се освободи от “наочниците”, които сам си слага. Това винаги ли е свързано също с психични травми? Не, не е свързано с психични травми .Всеки един от нас има модел за света в които живее.Този модел ни придава една сигурност и предсказуемост на нещата, които стават около нас. Моделът на всеки се създава в много ранна възраст и човек вярва в него и е убеден , че той е истински .Практически това е и така , защото това в което вярваме то и става – дори и в библията пише ,,Нека бъде според вярата ви ,,. Но, представите ни, които в голяма част са изградени от родителите ни често са стъпили точно на такива когнитивни грешки .Правли са ги родителите ни , дедите ни , ще ги правим и ние и децата ни – въпроса е да се научим да ги разпознаваме и намалим количеството им. Човека, Атлантида, който според теб изкривено възприема информацията не мисли или допуска, че това е така .Той искрено вярва че е прав .Всъщност информацията се филтрира много здраво от убежденията и всеки вижда само това в което вярва .Когато казваш на някой, че не е прав той разбира обикновено, че искаш да кажеш ,че сетивата или разума му не са наред и тръгва да се защитава знаейки ,че това не е така .И е прав и сетивата и разума му са си наред .Той изобщо не допуска ,че някое от възловите му убеждения може да е изградено на базата на когнитивна грешка на неговите родители , баби или дори пра пра баби и да не е вярно.. Не, човек много много рядко преглежда своите основни убеждения , те са изградени толкова отдавна и толкова добре му служат придавайки му сигурност , че това не се прави . Тук ще разкажа една притча ,,,Излязъл веднъж Сократ на разходка извън Атина .На среща му идвал един критинянин .Познал той Сократ и го попитал -О мъдрий Сократе , аз за първи път отивам в Атина , какви хора са атиняните ? -Ще ти кажа критинянино , но първо ти ми кажи какви са хората от твоя остров - отвърнал му Сократ. -О, критиняните са много грозни хора , лоши хора са , лъжат , мамят и не помагат на ближният си ''. - Е ,- отговорил Сократ - като стигнеш Атина ще видиш , че и атиняните са същите – грозни са ,лоши , лъжат , мамят и не помагат на ближния си . Сократ продължил пътя си . След малко срещнал един родосчанин . Той също познал Сократ и му казал - О, мъдрий Сократе, аз за първи път отивам в Атина , какви хора са атиняните - Ще ти кажа , но първо ти ми кажи какви са родосчаните - казал Сократ - О , родосчаните са много хубави и добри хора , честни са и винаги са готови да ти помогнат . - Е -казал Сократ -като стигнеш Атина ще видиш че и атиняните са същите- много хубави хора , добри са, честни са и винаги са готови да ти помогнат . Атлантида казва - Там е самозащита може би- страха от прекалено силна, непоносима психична болка .......Не е защита от болка, а израз на ,,вяра ‘’ , че нещата са така както ги знаем .Вярата е в основата , а не болката . Атлантида казва - Може ли да се каже, ученията, които проповядват сърдечност и любов към абсолютно всички хора са също и една отлична психологическа терапия срещу някои от изброените нарушения в горния постинг .............. Определено е така .Само в обстановка на приемане и любов човек може да приеме и изследва себе си и открие някои от когнитивните грешки които прави . Атлантида казва - Дали човек с по-сериозен психически проблем има ресурса, приемайки в сърцето си любовта сам да се освободи и коригира?.................. Ресурса го има , но зависи доколко ще го използва .

Орлин каза ,, Имаме професията психолог и нейната поддисциплина психотерапията.''' Много ,любопитно твърдение .Предполагам ,че е неволна грешка. Така ще изкараш , че Фройд , Адлер ,Фром, Франкл и т .н.са психолози .А , това не е истина .Ако ,се замислиш ще видиш ,че почти всички значими нейни школи са създадени от психиатри . Но дори и те днес не твърдят ,че тя е поддисциплина на психиатрията . Всъщност ,много добре знаеш, че психотерапията ,макар и въведена от психиатри се се превърнала отдавна в самостоятелна наука и да кажеш ,че тя е поддисциплина на психологията е все едно да кажеш че физиката е поддисциплина на математиката или обратното . От друга страна , ако признаем ,че тя е наука би трябвало да определим нивата на компетентност в които се провежда дискусията .В случая имаме един специалист и един неспециалист - според мен специалиста няма много шанс в такава дискусия и не бива да се включва в нея .Това , би било все едно да се опиташ да обясниш с няколко думи висша математика на човек, който знае да брои до 10 - винаги ще претърпиш неуспех и човека няма да ти е виновен . За него няма други цифри след 10 , най- много ти да забравиш ,че знаеш висшата математика .

Страхотна гледна точка и много вярна .Всъщност , част от психотерапевтичните школи така ,,лекуват ''страха .Учат клиентите си да бъдат смели .И нещата остават трайни , защото да бъдеш смел е едно от най - приятните чувства и хората се наслаждават на него .Другият подход- да се ,,дезактуализират ''страховете също е ефективен , но не научава пациента , как да се справя с нововъзникналите страхове .Понякога първо използвам вторият метод , но след това започвам да уча на смелост , в противен случай клиента може пак да се върне със страх но от нещо друго . Поздравления aorhama ! Не съм чел всичко в поста , но щом казваш , че никой не се е сетил значи е така . С две думи - психотерапията на всички видове стахове се свежда задължително в обучение на смелост./ Едно чувство побеждава друго чувство/ Това е чувството, което побеждава страха по определение .Не, че омразата не може да победи страха , но тя е деструктивна . Любовта също може , но само в определени ситуации - когато сме заредени с нея . Да, смелостта си е смелост.

НЕЕЕ, не мълчи ! Бъди вторият калфа .Научи ги . Сега се сещам за един колега с когото работиh преди години .Той си беше обещал всеки ден поне на двама души да обясни ,какво работи психотерапевта .Мога да ти кажа ,че ефекта бе страхотен .Ако, всички ние започнем да правим като него ще научим много хора ,че може да намерят решения на част от въпросите и проблемите си чрез психотерапията .Нямаш си представа с колко болка се срещам , която е можело да я няма още преди години .

Болеста е сериозна .Само ще кажа че имахме преди години пациент с булимия .Лекуван бе в най -добрите клиники , но ефекта бе минимален .Човека страшно се мразеше за своето поведение - ядене , повръщане и пак отначало и накрая се самоуби .Така че и булимията е доста рискова .Не само анорексията .

Орлине , има едно кардинално нещо с което не съм съгласен с теб и твоите колеги.За да ме разбереш ще ти припомня анекдота за калфите - Открили в океана нов остров обитаван от туземци. Двама производители на обувки изпратили калфите си за да проучат пазара Първият писал ,,Шефе тук всички ходят боси и не знаят какво е това обувка , нищо не можем да продадем.Прибирам се . Вторият писал ,,Шефе тук всички ходят боси и не знаят какво е това обувка прати няколко кораба с обувки аз ще ги науча какво е обувка и обуя всичките ,, Когато казвам ,че пазара е неразработен искам да кажа ,че е наша работа е да популяризираме психотерапията и я направим полезна и нужна за хората .Това е наша отговорност , не тяхна .Нужда има , но те просто не знаят , че има такава услуга .Тя не е популяра ,защото ние не сме я направили такава . Невероятно много работа има и тя стои несвършена ,защото няма кой да я прави . А за парите .Терапията е частен договор между теб и мен /например /. Ти искаш нещо ,аз ти помагам да го постигнеш Ако не ти е угодно няма да работим ,избора е твой От друга страна аз ще се съобразявам с общата платежоспособност на населението и трябва да мисля дали да разчитам на оборот или на голям хонорар с риск да загубя слабоплатежните клиенти .Не е толкова просто .Психотерапевта просто освен разходите за кабинета прябва и да яде . Интересно ми е калко сесии например може да направиш дневно.Прецени реално и ще разбереш ,че не са много .Работата си е тежка и отговорна .За това и се бяга от нея .А за един двудневен тренинг може да се заработи толкова колкото аз за месец , месец и половина . И не мисля че това е лошо , просто всеки се ,,кефи ''от различни неща .

Към Шехина – Аз си мисля, че еклектичният подход идва сам след като си усвоил много добре една или две школи .Просто в един момент без да се усещаш надскачаш школата в която работиш и започваш да твориш . Но, познавам терапевти обучавани специално в различни подходи с цел да имат комплексни възможности за въздействие . А, неорайхианството – знам малко за него .Моя позната се обучава и таксата е 6000 евро .Като има и допълнителни разходи .Представете си, че тя например е взела назаем тези пари , тогава какви да бъдат хонорарите, за да ги върне и се издържа . .А и темата за тях е лична и не би било редно да се обсъжда от колеги .От клиенти да , но ние сме колеги и не е етично ние да говорим за хонорарите на някой от нас – не ни влиза в работата , поне на мен.. За пазара – Орлин греши като казва , че е свит .Пазара изобщо не е развит така ,че не може да е свит .Пазар на психотерапията няма . Никой не иска и да го развива .Не е рентабилно .Виж пазар на обучение в психотерапия има и то голям .Той бълва хора с дипломи и сертификати, които в доста случаи не са видели реален клиент .И тъй като да работиш с клиент е трудно те на свой ред правят курс за обучение и колелото се завърта .Но, психотерапия никой не иска да работи . Скоро мой млад колега ме увещаваше да му помагам във воденето на нещо такова , демек курс , като бе пресметнал, че участието ми в него ще ми донесе поне 3 пъти по – голям доход от сегашният – той сегашния съвсем не е малък .Тук не броим непрекъснатото мислене за клиентите , тревогите и тн. Което ако водиш курс го няма . Така ,че пазара си стои и никой не го иска или ако го иска не си поставя за цел да го разработи . За това ,че някой говори за някой – ами , просто показва кой е . Истината е, че тя глупостта не върви по гората , тя по хората ходи .

Здравейте , въпросът Вие е доста труден и не мислих да взема отношение ,но ми хрумна една идея .Преди да ви я изложа ще спомена с няколко думи защо подобни отговори са много трудни , oсобенно , когато се иска прогноза .Истината е ,че ние много малко знаем за естеството на света около нас .Непрекъснато във всеки един клон на науките се откриват нови неща които допълват или напълно оборват съществуващите мнения и представи .За да може все пак да се работи и правят нови открития се е приело да се работи с ,,Модели’’.Модела не е нещо ,което е сто процента истина ,но е близо до нея и позволява на науката да прави по –малко или повече точни прогнози .Например имаме няколко модела за строежа на вселената ,за строежа на атома и т.н. В медицината и психологията също при обяснението на някои болести се работи с модели и аз мога да ви кажа, че моделите на лечение на някои от тях са се сменили по няколко пъти за последните 20 години от както аз станах лекар.За съжаление те в областта на психотерапията и психологията са сякаш най- много и всеки претендира да е по – точен от другите . Първоначално бях решил да ви запозная с няколко от моделите за възникването и лечението на натрапливостите и това ме блокира .От една страна те са толкова много че и седмица да ги описвам все ще пропусна някои.От друга страна, ако ви опиша няколкото модела с които аз съм съгласен и с които работя , винаги ще се намери някой който да познава друг модел и да каже, че нещата не са така и пиша глупости . Днес обаче пред погледа ми попадна една от любимите ми книги ,,Необичайна психотерапия ‘’и разбрах как мога да ви бъда полезен Ще ви разкажа няколко случая на успешно лечение на натрапливости пък вие ще си направите съответните изводи./нещо подобно се прави в книгата Но първо най-важното - да се гледа на човек ,който има натрапливи мисли или действия като на болен не е правилно и не подкрепя неговото лечение .Преди няколко години казвахме на хората които имат натрапливости ,че страдат от натраплива невроза , а днес това име се замени с ,,обесивно – компулсивно разстройство’’ .Обърнете внимание на думата ,,Разстройство ‘’.Замяната на невроза с разстройство не е случайна и иска да подчертае ,че в случая не се касае за истинска болест .По определение мозъка на вашият син е здрав и няма уред, който да открива някакви болестни прояви в него или който и да е друг орган.И макар ,че има едно ,две наистина органични заболявания с натрапливи мисли то аз изключвам възможността синът ви да е болен от тях – това са заболявания при които антидепресантите не биха дали ефект или дори биха увеличили натрапливостите .А и те освен натрапливостите дават много по – разнообразна симптоматика , така че мога да бъда сигурен че оплакванията на синът ви са в рамките на невротичното разстройство и той няма никакви отклонения в мозъчната структура . Това уточнение е много важно ,защото едно е да гледаш на натрапливостире като на болест, която някой друг , например психиатъра трябва да излекува и ти нищо да не правиш ,друго да знаеш ,че си здрав и ако направиш съзнателно някои промени в себе си и живота си най – вероятно ще се отървеш от тях завинаги .Тоест, ако човека с натрапливости е пасивен и чака само на лекарството да го излекува ,процеса е много по -бавен и опасността от връщането им много по- голяма .Обратното ,ако той знае ,че е здрав и това ,че те са проблем на неговото мислене и емоции може би предприел акивности и сам или с помощта на специалист би се справил с тях . А ,веднъж сторил го дори и да се появят пак ще може да приложи модела който е използвал първият път .И това би станало много по- лесно . Ако , реши да го направи сам един от начините е като се насочи към успокоението на тялото и мисленето си .Тук е мястото на спорта , медитацията ,духовността и тн.Не искам да се спирам подробно , но си представете какви натрапливи мисли ще имате, ако тялото ви е смазано от умората на едни яки физически упражнения .Подчертава ,,яки ‘’, леките няма да свършат работа . Но много се отплеснах започвам със случаите , а Вие ще си вадите изводите . Случаите са нарочно много стари и с изменени имена , полове и други подробности ,така ,че ако случайно клиент ги прочете да не помисли, че разказвам неговата история , а това че са стари е хубаво, защото имах възможност да ги проследя 5 ,та дори и десет години/ - Една вечер при мен дойде млад мъж с приятелката си .Изпращаше ги моя позната член на религиозна общност на която и те бяха членове – споменавам този факт , защото по късно го използвах успешно .Мъжът имаше натрапливи мисли повече от 8 години , с много голяма интензивност и ограничавайки го почти тотално .Още помня това което ми каза – Сутрин още със ставането те ме обземат .Отивам на работа сядам на бюрото и почти целият ми ден преминава в борба с тях .Добре че работата ми е държавна иначе никой няма да ме търпи .Вечер у нас е същото .Почти нищо не правя само с тях се занимавам От две години съм с приятелката си .Тя иска да се оженим ,но аз съм по -зле от инвалидите и себе си не мога да гледам, камо ли нея или не дай боже деца .Реших да снема последователността на мисловният му процес, за да разбера, как прави натрапливостите си и го попитах коя е първата мисъл по която разбира , че те го обзематАми ,първата мисъл е нещо лошо за мен , например ,,Аз съм глупак .’’ ,,Дай втората подех аз’’ . Втората е - Не, не съм глупак . ,,А третата ‘’- пак го попитах Третата е ,Как да не съм глупак , щом мисля че съм глупак значи съм глупак, само глупаците мислят ,че са глупаци ‘’.Следващата е ,,Нее не съм глупак , аз не съм глупак ‘’и така по цял ден .Всъщност в глава на този човек по цял ден се въртяха 7 , 8 мисли половината от които бяха израз на неговото несъгласие с някаква друга мисъл .В случая това дали е мисълта е ,,Аз съм глупак , педераст идиот …’’няма значение, процеса бе един и същ- Мисъл , борба ,мисъл борба и така безкрай.Трябва да съм сляп за да не ми просветне -фактически борбата на този човек с някаква отрицателна мисъл я правеше натраплива и ако той не тръгваше да се бори с нея натрапивости нямаше да имаДа , но това не ми помагаше много .В прав текст не можех да му кажа ,,Бре човек, не се бори с тях ,мисли си каквото искаш и нищо няма да ти се натрапва ‘’Започнах да търся решение на проблема т.е да работя с него .Какво ли не опитах – хипноза ,НЛП , техники от краткострочната терапия ,ефекта никакъв. Работехме вече повече от три часа и бях готов да се откажа за момента- предпочитам да работя дълги сесии ,а не за определено време , така че имам прегледи по 4 ,5 часа и не спирам докато не постигна отчетлив резултат - в случая обаче бях готов да се предам и признавам ,че за момента нищо не мога да измисля И тогава гледайки го – трябва да отбележа ,че мъжът бе красив , мъжествен и излъчваше някаква сила така ,че никой не би подозрял ,че има такъв сериозен проблем – та гледайки го такъв сякаш ми просветна и бавно и сигурно започнах да говоря нещо подобно ,,Иване, гледам те и усещам силата която излъчваш .Работил съм с много хора и разбирам кога човек е роден за лидер и кога не .Просто те виждам как след година или две ти става водач на вашата църква/ група от 30 – 40 човека / .Ти си млад ,умен, интелигентен и мисля, че това е твоята мисия в живота -да бъдеш лидер .Говорих му и го гледах .Видях ,че се оживява и започва да вярва на това което му говоря , така че продължих в същият дух .Когато Иван видимо се промени аз завърших -Да но има нещо което всички водачи могат а ти още не си се научил да правиш. ,,Какво е то’’ с любопитство попита Иван ,,Истинските лидери и водачи са достатъчно силни за да могат да мислят каквото си искат включително и най- големите глупости по отношение на себе си ..’’ Иван направи учудена физиономия и аз продължих ,,Ето ,аз сега мога спокойно да кажа за себе си -Аз съм глупак и сега казвам -Хип е идиот ..и нищо не ме спира Иван ме погледна и бавно каза ,,Но това не е истина ,, ,,Да разбира се, че не е истина. Силните хора могат да си мислят и неща които не са истина ..и без да го оставя да помисли продължих уверено .Искаш ли да те науча как да го правиш и ти и станеш силен лидер на тези хора .Аз мисля че си роден за тази работа ‘’. Иван неуверено каза,, Да .Искам’’ Ами тогава повтаряй след мен силно и уверено Аз съм глупак’’Е, първият път бе много плахо ,но постепенно гласът му стана уверен, а обидите които ръсехме ескалираха .Преминахме през свиня, идиот , педераст и каквото се сетите .Иван уверено и гордост се наричаше с всички обидни думи и се радваше , защото само силните хора могат да мислят такива обидни неща за себе си Получи се много забавно, защото приятелката му бе на прегледа и тя започна да го пита ,,А може ли да кажеш например ,че си един провиснал …. На което Иван гордо и силно отговаряше,, Аз съм един провиснал….Това продължи около половин час и смея да кажа че изредихме всички обидни думи и изрази в българският език Резултат бе ,че пред мен имаше един нов човек .Бе станало полунощ но аз им поръчах ,,И сега когато се прибирате в хотела ще се помъчите да потърсите още някой израз или дума ,които да са обидни и искам да ги казваш. ‘’Иван с радост се съгласи . Това е .Бе преди 10 години .Сега Иван е женен има две деца и е забравил че е имал натрапливости .Напусна държавната работа и си направи малка фирма в която наистина е лидер на 5, 6 човека . Вторият случай е следния – Моя далечна роднина ми доведе синът си който имаше натрапливи действия – миеше си зъбите по 10 пъти , закопчаваше и разкопчаваше ризата си по определен брой пъти и всичко това за да не е случи нещо лошо на него или семейството м у. Нещата бяха много ескалирали , а той бе студент и не можеше да седне и учи .Това което знаех за него бе ,че майката и бащата не живееха добре .Бащата попийваше и я побийваше ,но за развод не ставаше дума а.Израснал в тази среда Иван бе много плах ,без някакви цели или стремежи и с много ниско самочувствие .Натрапливостите бяха средство за справяне с вътрешната му тревожност ,но на практика влошаваха нещата .Много важно в случая бе това ,че според майката аз бях страхотен психотерапевт , едва ли не най -добрият в света- просто я бях излекувал от някаква фобия и доверието и в мен бе безгранично Та започнах аз работа с Иван, но след третата сесия той се подобри малко и престана да идва .Яви се след половин година пак много зле и пак след две, три сесии изчезна .Това продължи може би 4 или 5 години .Когато последният път ми се обади за да поиска среща му казах да дойде с майка си .Бях решил , че той не ме взема насериозно и че не мога да му помогна достатъчно .За това се уговорих с моя по-млада колежка да го поеме .И така когато Иван и майка му седнаха срещу мен аз им обясних ,че се чувствам безсилен и явно не мога да намеря верният подход към натрапливостите на Иван така ,че веднъж за винаги той да се отърве от тях . Казах, че се признавам за победен и вече съм говорил с мой колега ,който искрено им препоръчвам за да може Иван да се отърве трайно от натрапливостите .Разбира се и двамата започнаха да ме убеждават ,че само аз мога да им помогна ,че са готови да ми плащат прегледите колкото искам- до момента бяха безплатни – но аз бях непреклонен .Заявих им , че не мога да се справя и това е Разделихме се и аз очаквах те да се обадят на колегата ,но не се обадиха След седем , осем месеца срещах братовчедката и още щом ме видя тя започна да ме прегръща и благодари, че съм излекувал синът и .Приех недоумяващ благодарностите и но не посмях да попитам как съм го излекувал, като напротив последният път аз се признах за победен и ги пратих при колежката си .Прибрах се без да мисля по случая и забравих ,че съм ,,излекувал Иван.’’Да ,но още няколко пъти срещах Иван или майка му и двамата ми благодаряха искрено за лечението и когато при последната ни среща тя ми каза че синът и вече завършил и не само работи но и ще се жени както и че тя на всеки църковен празник пали свещ в знак за благодарност към мен се замислих сериозно Започнах така ,,Тези хора не лъжат и Иван вече няколко години е добре .Твърдят ,че аз съм го излекувал .Ако са прави и наистина е така то, как съм го направил.’’Айнщайн някъде казва че ако има 60 минути за решаването на въпрос на живот и смърт 55 от тях ще отдели за намирането на правилният въпрос .Е ,аз го намерих и след като го зададох всичко си дойде на мястото .Както казах Иван беше с много ниско самочувствие , тревожен , живееш в сянката на баща си .Какво бях направил аз , който според майка му бях най – добрият , най можещият ,едва ли не гений в очите ? Бях се предал , черно на бяло бях казал че Иван е по -силен от мен ,тоест Иван бе победил някой много ,много силен човек .Мисля ,че това бе изиграло своята роля за да получи той нужното му самочувствие и започне да се справя със страховете си не посредством ритуали и натрапливи действия .Всъщност излизаше ,че ако майка му не бе изградила толкова силен моят образ ,той не би се повлиял от моето предаване и наистина щеше да отиде при колежката ми Преди да си позволя да дам малки коментари ще разкажа още един случай .Познавах майката и бащата -бяха хора неосъществили мечтите си за добро образование и успех в живота .Имаха едно дете и бяха съсредоточили всичките си усилия и стремеж да се осъществят чрез него .Лошото бе че подхода им бе чрез насилие и контрол ,в резултат на което макар и пълна отличничка дъщерята бе свито и плахо момиче .Потърсиха ме когато бе студентка и натрапливостите и бяха блокирали ученето .Бяха натрапливи образи и картини с изключително неприятни за нея съдържание Бяха свързани със семейството и тя не можеше буквално да си влезе в дома .И тъй като следваше в друг град не се прибираше .Когато загуби един семестър и трябваше да се прибира ме потърсиха за помощ. Не бях много уверен че ще успея да и помогна защото в другият град бе работила с опитен психотерапевт и когато говорих с него разбрах ,че едва ли и на мен ще ми се удаде да направя нещо ново и резултатно .Така се и оказа Започнах психотерапия , но поради факта ,че натрапливостите бяха свързани с дома и тя не само не се успокои, но и се появиха мисли за самоубийство .Не съм догматик , против хапчетата съм, но в случая нямах избор Момичето започна да приема лекарства и някъде след около 3 месеца се върна в другият град за да работи и урежда следването си .Два или три пъти в годината ми изпращаше кратки поздравления и пишеше че е добре . Аз отдавах това на лекарствата които и бях дал и се чувствах доволен Може би след 3 години видях майка и тъй като се познавахме започнахме общ разговор Накрая засегнах темата за дъщеря и като казах че знам че тя е добре защото по празниците редовно ми праща честитки Лицето и помръкна и каза ,,Значи ти не знаеш ‘’Погледнах я учудено и тя продължи ,,След като си замина нещата наистина бяха добре .Докато ,след половин година ни сервира това ,че живее с друго момиче ….да дъщеря ни е лесбийка …всъщност натрапливостите сега ни изглеждат като нищо ,,От трън та на глог,, продължи тя забравила ,че дъщеря и искаше да се самоубие и трябва да сме радостни че е жива и здрава . Сега няколко думи коментар – в първите два случая успеха според мен се дължи на това, че в единият случай напълно съзнателно , а в другият без да искам бях внушил и то доста мощно на клиентите си , че са важни и значими В първият случай убедих много хитро младежа да не се бори с натрапливите мисли защото силните могат да мислят каквото си искат – от срани това звучи доста смешно и наивно ,но когато един човек с комплекси усети силата в себе си той наистина може да я използва рационално – и това спря борбата .ВСЪЩНОСТ НАЙ – СИГУРНИЯТ НАЧИН ДА СИ НАПРАВИТЕ НАТРАПЛИВА ДАДЕНА МИСЪЛ ИЛИ ОБРАЗ, Е ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ БОРИТЕ СРЕЩУ ТЯХ НО В СЛУЧАЯ ПРОСТОТО ,,НЕ СЕ БОРИ ‘’НЕ ВЪРШИ РАБОТА Второто момче също доби сила и увереност , то наистина ме победи в честен двубой и тази сила му помогна да преодолее постепенно и останалите си страхове .Момичето – всъщност лекарствата не са излекували нейните натрапливости .Не в никакъв случай .Те просто са я успокоили до степен сама да признае пред себе си че е хомосексуална .Тоест бяха я подпомогнали сама да си направи психотерапията От първият случай минаха 10 ,от втория 5 ,а от третия случай 4 години Уверен съм че тези хора напълно са се справили с натрапливостите Главното, което ме кара да мисля така, е, че те са с ново самочувствие , имат увереност в себе си и са много по социални Какво бих Ви препоръчал за вашият син .Най -общото вече трябва да ви е ясно – по високо самочувствие , нови умения в дадена област които да го правят компетентен в нещо , някаква значима цел и тн Но, тъй като Вие трябва да промените детето си ,а начина за това е само един – да промените себе си ,задачата не е лесна .Родителите винаги искат да би имало начин да влязат в главите на децата си ида ги променят За щастие това не възможно , иначе какви ли глупости биха направили .Та с две думи, за да помогнете на синът си да няма повече натрапливи мисли ,Вие трябва да промените себе си и отношението си към него .И тук родителите са като попарени , изведнъж разбират ,че те не са някаква пасивна страна и имат дял натрапливостите на своите деца и….първоначално не се съгласяват с мен, става им много болно .След около седмица по –умните се обаждат и казват ,,знаете ли май сте прав ‘’и някои , но не много започват да се променя Всъщност да се гледа на натрапливостите като на болест е много по – изгодно за родителите .Пък и за самият човек ,ако е пълнолетен ,защото овладяването им е свързано с промяна, а тя най – плаши хората Промяна значи отговорност, а това е много трудно Но аз лично вярвам, че щом вие търсите помощ в този сайт сте готова да направите нужното , а то не е много сложно – тук има страшно много материали които биха подпомогнали един човек да поработи самостоятелно върху себе си с цел след това да помогне и на детето си . ПП сега се сети и за още един случай .скоро говорех с мой приятел и стана въпрос за разстоянието между две къщите ни . И тогава той каза ,,Сега ще го сметна’’се съсредоточи .На въпрос ми какво смята отговори ,,Имам навик винаги когато ходя да броя нещо , било крачки , плочки стъпала и тн .Та се га умножавам 70 см по 1340 толкова са крачките от нас до вас .Нали няма нищо лошо в това че непрекъснато броя ‘’ ,,Не , какво лошо да има , брой си ‘’отговорих аз . А , представяте ли си какво би станало ако му бях казал обратното и той бе започнал да се бори с броенето.Сигурен съм че щяхме да имаме още един човек с много ,,здрави’’натрапливости.

Напълно сЪм съгласен с Орлин .След достатъчно практика школите изчезват .Около 60 процента от психотерапевтие се определят като привърженици на еклектизма .Но ,това става на един по - късен етап , когато наистина са развили свой стил и го осъзнават вече .Всъщност психотерапичта е история на Личности , а не на школи .

Здравейте! Препрочетох поста и ми хрумна , че тези които разбират руски могат да си дръпнат от нета книгата ,,Мудрость Милтона Ериксона ''От Роналдь Хейвис В нея всеки който наистина иска да се занимава сериозно с терапия може да намери отговор почти на всеки свой въпрос Ето и линкhttp://nehudlit.ru/books/detail8969.html В книгата няма техники , а принципи.

Мисля, че спора произтича от едно неправилно мнение , а то е, че в състояния на хипоноза аз мога да контролирам тотално човека и той да прави всичко каквото му кажа .Реално в състояние на хипноза човек има много по - голям и осъзнат контрол върху поведението си . И ако в ясно съзнание съм могъл по някакъв начим да го заблудя той да направи нещо което не иска , то в хипноза не мога .Всъщност хипнозата има винаги някаква конкретна цел и винаги когато клиента си помисли , че се отклоняваме , излиза от състоянието .За това и аз , често с големи подробност му разказвам какво ще правя , за да не се изненада от нещо , почувства заплашен и излезе от транса .Мога да определя положението с навигатора и шофьора .В случая аз давам инструкциите но клиента е шофьора и повярвайте ми той е много опитен в работата си .Така, че прави това което трябва да прави и ако усети , че навигатора е лош веднага е готов да го смени .Така че аз нямам избор и тябва да водя моят клиент към запланувания предварително резултат .Всъщност пътя е толкова ясен и гладък , че дори не ми се налага и да гледам картата и това той го знае много добре . Леко ме дразни това , че хората се изказват за един толкова сериозен лечебен метод черпейки знания главно от сериалите и криминалните филми в които главният герой е хипнотизиран от злодея лекар и или убива някого или се самоубива .За щастие това не е реално .Аз самият съм много любопитен да намеря овек който е ходил на хипноно терапия и не е доволен , по каквато и да е причина .Нека приемен ,че дори давам награда , ако някой ми докаже с имена и факти , че е пострадал от някой колега . Намеретеми такъв човек , наистина ще почерпя . А, това че регресията не бива да е самоцел просто няма спор Аз това и обяснявам на клиентите си и понякога , когато мисля , че единствено любопитството ги кара да я искат отказвам да работя с тях . Има много гледачки , които могат да им го кажат , а аз съм психотерапевт и работата ми е доста по - важна от това да задоволявам нечие любопитство

Здравейте , бих искал да кажа, че не знам какво е ,,Хипнотизъм ,, аз съм специалист по хипноза , а тя е - Състояние на свръх съсредоточено внимание .Тоест всеки път когато чета любимата си книга ,,Изворът на доброто ''и не чувам ,нито телевизора ,нито жена ми ,която ми говори, аз се намирам в това свръх съсредоточено състояние и тъй ,като сам съм се довел до него се говори за самохипноза .Всъщност ,когато искренно се молите , когато чувствено се любите , вие също сте в това състочние на свръх съсредоточено внимание и сте се самохипнотизирали .Но, да си представим, че сте в един салон в началото на миналият век и Учителя чете словото си .Нима , повечето от вас няма да забравят ежедневните неща и не биха слущали с изключително внимание думите му .Внимание ,което да ви кара да не чувате нищо друго , да не усещате миризмата на въглища , да не чувствате неудобството на пейката под вас и т.н. Е , това свръх съсредоточено внимание на вашето внимание е вече хипноза , защото е станало под вличнието на друг човек .Така ,че просто трябва да се тръгне от определението , за да се разбере, че хипнозата и самохипнозата са най - естественото нещо в нашият живот и ние поне десетина пъти на ден изпадаме в тях .Чао

Zdrawejte Irena ,Mnogo se zaradwah na napisanoto ot Was.От години се занимавам с тази работа и до момента не съм открил някой , на който хипнозата – регресивна или не да е навредила .Поне сто човека са ми казвали колко е опасна тя , но когато ги питах те лично познават ли човек който да е пострадал по какъвто и да е начин от това че е бил хипнотизиран се оказваше, че никой не може да ми посочи такъв човек .Почваше се с това че са чели , че някой във влака им го е казал или нещо такова no ne i konkreten fakt .Та до момента нещата са такива .Предполагам че сте сериозна и познавате лично някой , който да е пострадал от хипноза .Може би дори това да сте самата вие и тогава вашите сведенията ще бъдат още по – ценни . Моля споделете ни опита си . Благодаря предварително за отговора