д-р Тодор Първанов

Ще допълня - и годините.

Здравей! Извинявай за закъснението, но имам доста работа! Радвам се, че си направил това което ти писах. Ще ти поясня смисъла му: Преди въвеждането на лекарствата Страховата невроза или както днес я наричат Паническо разстройство се е лекувало само с психотерапия и повярвай ми, много по-успешно от днес.Тогава, психотерапевтите забелязали един странен феномен- наречен ,,копиране на симптомите’’.Какво ставало -седейки пред кабинетите им или в клиниките клиентите непрекъснато си споделяли за оплакванията и така едни пациент който да кажем имал 3 оплаквания –стягане с стомаха, в гърдите и сърцебиене ,,прихващал’’ и симптоми от човека с когото общувал, например главоболие и световъртеж. Вторият с главоболието и световъртежа , започвал пък да се оплаква и от стягане в корема, в гърдите и сърцебиене.За да спрат това мултиплициране на симптомите било въведено така нареченото ,,Лечебно мълчание’’-на клиентите се забранявало да говорят с друг за оплакванията си освен с психотерапевта. Това с голяма степен решило проблема. Днес в ерата на интернета и форумите проблема с копирането на симптомите е повсеместен.Човека влиза вътре , пише и споделя оплакванията.От това му става по –добре , но самият той чете оплакванията на другите и скоро ги прибавя към своите .Така ,няма излизане от страха. Аз лично забранявам на хората с ПР с които работя до приключване на терапията да влизат и четат форуми посветени паниката. Така,че съм радостен ,че изпълни препоръката ми. Преди да ти поясня следващата стъпка искам чисто физиологично да ти обясня, защо това което препоръчва Станимир работи и ти трябва да го правиш. Нервната система която управлява тялото се състои от два дяла –симпатикова или възбуждаща и парасимпатикова или успокояваща .Симпатиковата се състои от много нерви.Парасимпатиковата само от един –vagus /блуждаещ нерв/.Вагуса започва от мозъка и свършва с голямо сплетение в корема.Неговото дразнене успокоява тялото ,намалява сърдечната дейност и успокоява дишането.Ние може съзнателно да го дразним на две места- едното е костта на горната вежда – опипай се, има вдлъбнатина във вътрешната една трета на веждата.Там той излиза на повърхността и инервира клепача .Така ,че лекото масажиране или просто притискане на тази точка или целият клепач водят след 5-6 минути до стимулация на вагуса и успокоение.Но,по-мощно успокоение се постига със дразненето на сплетението в корема .Как става то? Точно с дълбокото коремно дишане – то дразни сплетението и успокоението е по мощно.Само, бих допълнил Станимир, че продължителността трябва да е поне 4- 5 минути. Питаш - За паническото разстройство знаех, че имаш паник атаки( на всеки симптомите са различни), които продължават от няколко минути до няколко часа, а при мен по цели дни ми е такова.--- Паниката се прави от адреналина , когато той се отдели ,,пиково’’имаме една хубава криза .Когато отделянето му е по-постепенно -,,тип плато’’се получава едно протрахирано тревожно състояние. Вчера цял ден чуствах температура и тялото ми гореше и ми беше усилно , меря температура 36....(- Адреналина свива и напряга мускулите-разгражда се АТФ и се получава субективното усещане за ,,втрисане’’. Сега новото предложение : Тук http://izvorite.com/ има една книга която може да служи като не лошо ръководство за преодоляване на страха-,,Ти лечителя ‘’ от Хосе Силва Аз лично много съм използвал метода за лечението на какво ли не .Нещата работят. Тук в по –долу с сайта има и тема посветена на Метода Силва –прегледай я . Очаквам след 20 дни да пишеш.И това с нета си остава. Чао!

Вземи едно направление от личният си лекар и отиди при доц. Александрова или доктор Калоян Стойчев- работят в клиниката на Сторгозия.

Това са цитати близки до моите разбирания. К. С. Луис разделя любовта на следните два вида - любов-нужда и любов-дар. Ейбрахам Маслоу също разделя любовта на два вида: първия вид нарича несъвършена любов, а втория - същинска любов. Разликата е съществена и трябва да бъде осмислена. Любовта-нужда, т.е несъвършената любов, зависи от другия и поради това е незряла любов. Всъщност тя не е любов в истинския смисъл на думата, а по-скоро нужда. При нея използваш другия като средство, експлоатираш го, манипулираш, доминираш. При това другият постепенно може да достигне до пълна разруха. Вторият партньор не остава по-назад в това отношение. Той също се опитва да те манипулира, доминира, притежава, използва. Да използваш друго човешко същество, е нещо твърде нелюбовно, което само повърхностно може да наподобява обич, всъщност е фалшива монета. Точно това ставa с почти 99 % от хората, понеже първия урок по любов получаваш по време на детството си. Новороденото зависи от майката. Неговата любов към майката е несъвършена любов - то има нужда от майката, не може да оцелее без нея. Обича я, защото тя е неговия живот. Всъщност тук любов няма, детето би обичало всяка жена, която би го защитила, би му помогнала да оцелее, би задоволила нуждите му. Майката е нещо като храна, която то консумира. Детето взема от майка си не само млякото, но и любовта - то има нужда от тази любов. Много хора остават на това детско равнище през целия си живот, никога не порастват. Трупат години, но не съзряват умствено, психиката им остава непълнолетна, незряла. Винаги се нуждаят от любов като от храна. Човек съзрява едва когато започне да обича, вместо да се нуждае. Започва да прелива, да споделя, започва да дава. Ударението тук е съвсем различно. Преди той се е стремял да взема колкото се може повече. Сега, обратно, иска да даде повече и повече от себе си, без да поставя условия. Това вече е истинско израстване, истинска зрелост. Зрелият човек дава. Всъщност само зрелият е в състояние да даде, понеже само той притежава любовта. Тази любов сега е независима от това дали другият ти отвръща със същото или не. Сега любовта не е връзка с другия, а състояние на съзнанието. Любовта е лукс. Тя е изобилие, толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него и да започнеш да го споделяш. То е да имаш толкова много песни в сърцето си, че просто трябва да ги изпееш, независимо дали някой слуша или не. Дори да няма никой, ти пак ще трябва да ги изпееш, да изтанцуваш собствения си танц. "Другата половина" Никога не мисли за жената като за "другата половина", защото нито тя е половина, нито ти. Ти си нещо цяло, тя - също. Тя е индивидуалност, както и ти. Старото схващане, че жената е другата половина, е направило много бели. Започнеш ли да притежаваш - защото това е един вид притежание - започнеш ли да разрушаваш индивидуалността на другия, ти убиваш нещо особено ценно. Правиш нещо нетворческо. Никога не мисли за жената като за другата половинка, защото тя не е. Двамата влюбени са като две колони в храма - така казва Халил Джубран. Поддържат един и същи покрив, но са отделени една от друга, не са заедно. Ако двете колони в храма се приближат много една до друга, зданието ще се срути, защото няма да има опора за покрива. Така трябва да бъде и с влюбените - отделни индивидуалности, поддържащи заедно едно и също нещо. Жената не е половинка на мъжа, нито мъжът е половинка на жената. Съпругът не е отдаден на сьпругата, нито съпругата е отдадена на съпруга. И двамата обаче са се отдали на бога на любовта. Запомни това! Иначе е наистина парализиращо. Моля те, недей да притежаваш жената, недей да притежаваш мъжа. Притежанието не е любов. Индивидуалността на жената трябва да остане непокътната. Свободата й трябва да се зачита и уважава свято - каквото и да означава това. Безусловно, свободата й трябва да остане непокътната. Ако наистина я обичаш, ще обичаш и нейната свобода. Как можеш да посегнеш на свободата на любимия човек? Ако имаш доверие в любимия, ще имаш доверие и на свободата му. Веднъж при мен дойде един мъж, който наистина се бе объркал жестоко, бе страшно нещастен. - Ще се самоубия! - възкликна. - Защо? - попитах. - Имах доверие на жена си, но тя ме предаде. Доверявах й се напълно, а тя се влюбила в друг мъж, за което научавам чак сега. Попаднах на няколко писма, после я притиснах до стената и тя призна, че е влюбена в друг от много време. Ще се самоубия! - Казваш, че си й имал доверие? - Да, вярвах й, а тя ме предаде. - Какво разбираш под доверие? Защото в доверието може да има понякога и тънка политика, погрешни представи. Имал си й доверие, за да не те предаде. Доверието ти е било трик. Сега искаш да й внушиш чувство за вина. Това не е доверие. Той се смути видимо. - Ти какво разбираш под доверие - попита недоверчиво - Та аз й се доверявах безусловно. - Ако бях на твое място - подех, - за мен доверието щеше да означава доверие и към свободата й, към нейната интелигентност, към способността й да обича. Ако обикне някой друг - толкова по-добре, ще уважавам това. Интелигентна е, може да избира. Свободна е, нека обича! Вярвам в нейните разбирания. Какво разбираш ти под доверие? Когато уважаваш интелигентността, разбиранията на любимата си, бъди последователен. Ако тя прецени, че трябва да се влюби в някой друг -чудесно! Дори и да те боли, то няма да е от любов, а от ревност. Що за доверие е било това, което може да бъде предадено? Моето разбиране за доверието е, че то не подлежи на предателство; това е заложено още по дефиниция в самата природа на феномена. Не можеш да предадеш доверие. Ако подлежи на предателство, значи не е било никакво доверие. Замисли се върху това. Ако аз обичам някоя жена, то значи, че имам безкрайно доверие в нейната интелигентност. Щом в даден момент тя е решила да обикне някой друг, нямам нищо против - та нали винаги съм се доверявал на интелигентността й. Тя е свободна, не е някаква си моя половинка, независима е от мен. Когато двама души са независими индивидуалности, само тогава любовта между тях става възможна. Любовта вирее само сред свобода. Ревността никога не присъства в любовта. В случаите, когато я има, любовта я няма. Ревността не е част от любовта, а част от чувството за притежание. Това чувство няма нищо общо с любовта. Иска ти се да притежаваш, защото чрез притежанието се чувстваш силен, полето на действията ти се увеличава. Ако някой друг се опита да проникне на твоя територия, гневиш се. Ако съседът вдигне по-голяма къща от твоята, ревнуваш. Ако някой по някакъв начин пожелае да те лиши от собственост, ревнуваш и се гневиш. Щом обичаш истински, ревността е невъзможна, невъзможна изобщо! Любовта те спохожда, когато си зрял. В състояние си да обичаш само когато си пораснал. Когато разбереш, че любовта не е нужда, а нещо, което прелива извън теб, т.е. същинска любов или любов-дар - тогава даваш без никакви условия. Първият вид любов произтича от дълбоката нужда от някой друг. Любовта-дар или същинската любов тече от една зряла личност към друга зряла личност поради своето изобилие. Човек се чувства наводнен от нея. Имаш я в себе си и тя започва да тече наоколо ти, като че си запалил лампа, чиито лъчи разпръскват тъмнината. Любовта е страничен продукт на съществуването. Когато си, около теб се стеле аурата на любовта, когато не си, такава аура липсва. А когато около тебе няма такава аура, почваш да молиш другия да ти даде любов. Нека повторя: Когато нямаш любов, искаш от другия да ти даде, превръщаш се в просяк. Другият пък моли теб да му дадеш любов. Двама просяци протягат ръце един към друг, на-дяват се, че у другия ще намерят това, което им липсва. Накрая и двамата се чувстват победени, изиграни. Основният проблем с любовта се свежда до твоята зрелост. Ако си готов, узрял, ще намериш добър партньор, защото недозрелите няма да те привличат изобщо. Всъщност зрелият човек не се влюбва, той расте чрез любовта. Зрелият човек притежава достатъчно капацитет, за да остане сам. И когато такъв човек дава любов, чувства се благодарен за това, че са приели любовта му. Той не очаква от теб благодарности, никак не очаква, дори. Не се нуждае от едно "мерси". Напротив - той ти благодари, че си приел любовта му. Когато две зрели личности се обичат, се случва един от най-големите парадокси; в живота, едно от най-красивите явления - те са заедно и в същото време ужасно сами, до такава степен са заедно, че са почти едно. Единството не разрушава индивидуалността им. Обратно - подчертава я - и двамата стават по-индивидуални. Когато двама зрели хора се обичат, те си помагат да станат по-свободни. Тук вече няма никаква политика, никаква дипломация, никакъв стремеж към доминиране. Нима можеш да доминираш човека, когото обичаш? Помислете по това. Доминирането е един вид омраза, гняв, враждебност. Нима можеш дори да помислиш да доминираш любимия човек? Трябва да се радваш, когато го виждаш напълно свободен, независим, трябва да се стремиш да му придадеш повече индивидуалност. Ето затова назовавам това явление най-големия парадокс. Те са до такава степен заедно, че са почти едно, но дори и в това единство продължават да са пълноценни личности. Индивидуалността им не се е загубила, а изпъква още по-ярко от преди. Взаимно са се обогатили със свобода. Незрелите влюбени се разрушават един друг, защото накърняват свободата си, създават обвързаност, затвор. Зрелите влюбени си помагат, за да станат още по-свободни, да разрушат всякакви вериги. А когато любовта е пълноценно съчетана със свобода, има и красота. Свързаната със зависимост любов е грозна. Ревността Ревността никога не присъства в любовта. В случаите, когато я има, любовта я няма. Ревността не е част от любовта, а част от чувството за притежание. Това чувство няма нищо общо с любовта. Иска ти се да притежаваш, защото чрез притежанието се чувстваш силен, полето на действията ти се увеличава. Ако някой друг се опита да проникне на твоя територия, гневиш се. Ако съседът вдигне по-голяма къща от твоята, ревнуваш. Ако някой по някакъв начин пожелае да те лиши от собственост, ревнуваш и се гневиш. Щом обичаш истински, ревността е невъзможна, невъзможна изобщо! Ревността няма нищо общо с любовта. Ако обичаш собствената си жена, нима можеш да я ревнуваш? Ако обичаш съпруга си, как би могла да го ревнуваш? Ако жена ти се смее с някой друг, защо да ревнуваш? Трябва да си доволен и щастлив - та нали твоята жена е радостна! Нейното щастие е и твое - нима можеш да имаш нещо против щастието й? Наблюдавай внимателно. Жените са в състояние да ревнуват дори от вестниците, ако съпругът прекалено много се вдаде в тях. Грабва ти вестника от ръцете, ревнива е. Как смееш в нейно присъствие да изневеряваш, да я изместваш от мястото й с един вестник? Та това е кръвна обида. В нейно присъствие ти трябва да си изцяло обладан от чара й... какъв ти вестник! Вестникът се превръща в съперник, какво да кажем пък за живия човек! Ако в присъствие на жена си мъжът започне да разговаря с друга жена и изрази по някакъв начин удоволствието си от това - съвсем в реда на нещата си е, хората се уморяват един от друг, появи се нещо ново и веднага литват по него - но жената е гневна и сърдита като облак. Можеш да си сигурен, че ако някой мъж, който върви до жена, е мрачен, именно той е съпругът. Обратно, ако е радостен, не са женени, тя не е неговата жена. Ти не обичаш истински жена си или мъжа си, или дори приятеля или приятелката си. Ако действително си влюбен, то нейното или неговото щастие ще бъде и твое. Ако обичаш, няма да търпиш чувството за притежание. Любовта е в състояние да дари любимия човек с пълна свобода. Само любовта е способна да даде тотална освободеност. Ако свободата липсва, става въпрос за нещо друго, не за любов - за някакъв вид пътуване на егото. Имаш красива жена, искаш да я покажеш на всеки в града - да се поперчиш със собствеността си. Като че си купил кола и всички трябва да се пукат от яд, че нямат такава. Носиш диаманти на жена си, но не от любов. Тя е украшение за твоето его... Развеждаш я от един клуб в друг, но не й даваш да се отдели от теб – всякак подчертаваш, че тя е твоя. Всяко посегателство върху правото ти над нея те гневи, можеш да я убиеш! А твърдиш, че обичаш! Навсякъде твори огромното егоистично чувство. Искаме от хората да бъдат като предмети. Притежаваме ги като вещи, приравняваме ги с мебелите.

Здравей! Като начало трябва да спреш да правиш това : Когато ми казаха за жлъчката ( и може да се оперираш ако искаш да се махне камъка, а това значи жлъчката да ти извадим), в първия момент не отреагирах само леко се стреснах. Като отидох на работа седнах пред компютъра като попарен и взе силното ми въображение да работи в дълбочина и почти не припаднах. Веднага отидох в кухнята за вода и не можех да спра да мисля за най - лошото( операция,страх ме е от такова нещо), а ако нещо се обърка. Шефа ми ме успокои като каза, че тои има по голям камък от мен и си живее с него така. Аз обаче почнах да, чета по сайтовите за диети, как някои са успявали да си изкарат камъните без операции и, че тези които са им махнали жлъчката около 40 % почват да имат болки на други места доста често. С една дума, четях, четях и четях и трупах някакъв подсъзнателен страх. И като ми почнаха другите симптоми, започнах да чета за всеки един от тях от къде може да идва и за болести и страхът ми взе да пораства на моменти много силно. Особено като срещах за болестите тумори или рак ( и с това мое силно въображение...) . И така лека по лека още преди да отида на лекар за знаех какво ми има. Това мое четене и желание да си знам симптома и болежката на момента не съм 100 процента сигурен, но мисля, че ми коства всичко ТОВА.... Пълна забрана за влизането в здравни сайтове и четенето за болест ,но и за здраве ! Аз съм лекар и мага да ти кажа ,че осемдесет процента от студентите по медицина сме били като теб.Още помня, как четях учебника по вътрешни болести и усещах всичките прочетени сиптоми.От какво ли не сме ,,боледували ''като студенти -то не бяха раци , спинове и тям подобни сташни болести.При някои това ,,боледуване ''продължи години.Аз лично се измъкнах само с някакви си осем месеца рак, но, наскоро си говорихме с мой колега, който цели две години е изпитвал сиптомите на рака.Така , че първо спри с четенето . След като минат 20 дни , влез пак в този форум и напиши ,че 20 дни не си чел нищо свързано със здраве или болест. Тогава ще ти кажа следващата стъпка която да ти помогне да се справиш с хипохондрията. Ти как мислиш , защо ние лекарите си правим най-малко изследвания ?

Безумие е да пиеш антидепресанти за ПР и си бременна . Няма безопасно психотропно лекарство.Всяко едно лекарство от този тип влиза и в бебето и се свързва на същите места на мозъка както и при майката.Проблема е в това ,че майчиният мозък е вече формиран, докато детския не е.Получава се така ,че лекарството се намесва значително във формирането на мозъчните центрове и води до промени в психиката ,емоциите и поведението, които никой не е изследвал. Образно казано, вместо по характер детето да прилича на майка си и баща си , то ще добие съвсем нови черти формирани от лекарството и никой не може да каже какви ще бъдат те .Винаги се изследва само тератогенния ефект.Но, как психотропният препарат е променил психиката и какво отражения дава върху нея за период от 5 – 10 и повече години никой не знае и не иска да знае . Във всеки случай аз мога веднага да ви пратя линк към сайт в който жена пила антидепресанти през бременността си описва проблемите, които има с детето си след раждане. Правилният алгоритъма е , първо се добива контрол върху паническите кризи с помощта на психотерапевт и след това се забременява.

Сам или с помощ ? Зависи от ситуацията и здравият разум. Но, понеже имаше и крайни мнения с които не съм съгласен ще споделя малко опит. Служих в казармата преди 30 години.Първата година ни ,,сбръчкаха’’ от физически натоварвания .Резултата бе ,че станах с мускули като от камък.Когато ни дойдоха новобранците бързо се сприятелих с едно момче.То бе с една глава по ниско от мен и поне десет килограма по-леко .През свободното си време често се борихме на една поляна. Резултата от тези борби бе почти винаги туш в негова полза и много рядко равен.Момчето бе тренирало години борба и си прилагаше техники срещу които моята груба сила бе безсилна.След около месец на него явно му стана безинтересно да ме побеждава и ми предложи да ме научи как да се боря.Направо онемях.Не бе ми минавало и през главата да моля някой по –слаб от мен и даже мой подчинен да ме учи как да се боря.Бе очевидно, че нямаше как дори един единствен път да го победя и въпреки това не се бях сетил да го помоля за помощ.След кратък размисъл се съгласих и много скоро по –голямата ми сила и маса си казаха думата , борбите ни станаха равностойни. В този контекст отношението между клиента и мен често е като отношение между състезател и треньор. ,,Да аз мога да те науча как да победиш страха , но аз съм само учител.Бореца ще си ти’’ Друг пример- Моя бивша клиентка се омъжи за германец и отиде в Германия . Проблема бе ,че никой не знаеше езика на другия и комуникацията бе по скоро със жестове и мимики отколкото с думи.Жената изпадна в силен стрес и започнахме сесии по телефона. Тя понякога половин час или дори повече говореше и плачеше по телефона .В това време съпругът и беше там и знаеше че тя говори с психотерапевта си от България .Естествено той не разбираше какво точно си говорим.Но, моят български манталитет ме поставяше на неговото място и аз си представях как гледам съпругата си чужденка почти всяка вечер да говори по телефона с някакъв друг мъж , пък даже и да плаче. Определено на мястото си като терапевт не се чувствах добре , фантазирайки си какво си мисли съпругът . След години с него се започнахме и аз имах възможност да му кажа за моите притеснения . Той се засмя и каза ,,Много от моите познати са ходили или ходят на психотерапевт. При нас на хората които ходят на психотерапия се гледа много положително.Смята се ,че те са достатъчно зрели да осъзнаят ,че имат проблем и поискат професионална помощ за решаването му.’’ Един от признаците на психологична зрялост е в готовността да поискаш и приемеш помощ.Само силният човек може да ,,Аз не мога, помогни ми’’.Слабите ги е страх. Друг пример- Жена след смърт в семейството си изпада в психична криза.Започва да търси помощ и става зависима от предписаните и от психиатрите лекарства.Лекува се повече от 10 години .Загубва следване , съпруг , дете .Пада на най- ниското обществено стъпало и тогава след като е загубила всичко разбира, че има само един изход –да се справи сама. И го прави .Спира лекарствата.Оправя се психически.Връща си семейството и започва отново да учи. Поставя си много трудна цел , която за другите изглежда фантазия .Започва търсене което е напразно почти две години Но, енергията започва да работи за нея и нещата започват да стават. Аз я срещнах на част от пътя и .Не като терапевт , тя вече нямаше нужда от такъв .Просто трябваше да помогна мечтите и да се сбъднат. Защо знам ,че ще осъществи целта си ? Защото тези години борба са я калили и тя е истински боец. Какво би станало, ако се бе излекувала в началото на паниката си? Щеше да е съвсем друг човек.Тази смелост и упоритост няма ще да я има .И макар,че и тогава би могла да си постави същата цел, то шанса да я постигне е с пъти по-малък от сега. Няма само един правилен подход за решаването на даден проблем, но два мозъка винаги мислят по-добре от един.

Значи ще е добре да си приема мислите и да не се опивам да се самоуспокоявам? Да, би било страхотно да го направиш.

Здравей! Явно жената има невротично разстройство. Нормално е и бащата да е същият.Опитът ми сочи,че когато някой има такова поведение, родителят от противоположният пол също го има, макар и не винаги толкова изразено. Съветът ми е - обсъдете проблема не само със съпруга си, но и със свекърва си. Много е вероятно тя да ви подскаже най-добрата стратегия за справяне с проблема.Все пак тя има най-богат опит, живеейки толкова години със съпруга си.Ако обаче не може да ви помогне, трябва да разчитате на съпруга си и собственият си здрав разум.

Здравей! Това, което описваш са натрапливи мисли.Във форума има няколко запитвания по тази тема .Прочети съответните отговори и се опитай да правиш нещата които аз и колегите ми препоръчваме. Дай си и един разумен срок и ако за времето 1- 3 месеца не се справиш сама потърси психотерапевтична помощ. За съжаление, това състояние се повлиява сравнително бавно и трудно.

Диди ---Както лекаря има достатъчно знания да се излекува сам, би трябвало и психотерапевта да има достатъчно знания за да поддържа добро душевно здраве.А така ли е? Защото хирурзите ,например, не могат да се оперират сами , но могат да правят перфектни операции на другите. Не съм съгласен с примера .Ограничението на хирурга е чисто физическо.Ако, той има цирей на лявата си ръка и си служи с дясната, спокойно може да си направи инцизия , но ако цирея е на дясната факта, че не си служи добре с лявата е пречката. Диди ---А е обществена тайна , че голям процент от психиатрите например са с установени диагнози. Това не е така.Има изследване още преди 30 години на д-р Бъркашки.Честота на психичните разстройства при психиатрите не се различва от популационната. Нещо повече , оказава се, че лекарите психиатри с психични заболявания , са имали сиптомите на заболяването преди да станат психиатри.Тоест, те са станали психиатри за да се лекуват .Същото наблюдавам и днес сред психолозите, хора с психични проблеми се записват да учат психология надявайки се да ги решат.Изследването на пойният доктор показава също ,че общуването с психично болни не повишава риска на болничният персонал от развитието на психично заболяване. Диди ---Кой определя, че даден специалист е годен и душевно здрав ,за да практикува тази професия? Всъщност Вие клиентите го определяте . Никой не може да ви излъже . Психотерапевта или е добър и вие получавате това за което плащате или не.Но, никой психотерапевт не може да си позволи да има дори няколко неуспешни случая подред --той все пак трябва да се издържа от нещо. Колко и добра реклама да си прави терапевта , клиентите са тези които го оценяват и му довеждат своите познати и приятели за нови клиени .Така ,че ние сме винаги на открита сцена и то с едно много критично жури- собсвените ни клиенти. Диди ---Кой дава гаранция, че дадения специалист е "годен"? Попитай няколко негови излекувани пациента .Те са някакъв вид гаранция, всъщност , най-добрата . Диди ---Това винаги ми е било любопитно, защото до сега не съм срещала човек с решени дори на 50% лични душевни проблеми.И вярвам че няма такъв. Тук ще разкажа една причта-- Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин, познал го и го попитал ,,О, премъдри Сократе , за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа, но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ ,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,, отговорил критинянина . ,,Ами, когато отидеш в Атина ще видиш, че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,, отговорил му Сократ и продължил пътя си. Насреща му се задал един родосчанин. Познал го и го попитал ,,О, мъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа, но първо ти ми кажи какви за родосчаните ‘’ казал Сократ ,,О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил човка от Родос. ,,Ще видиш че и атиняните са същите. Те са добри хора , помагат си и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред . Въпроса е какво търсиш .Ако , търсиш хора с нерешени проблеми , само такива ще намираш. И обратното.Аз лично, много рядко извън кабинета си намирам хора, които имат съществени нерешени психологически проблеми. ПП- в момента усилията на психологията , философията , социологията , педагогиката и др. науки се обединява и се получава един обединен подход към човека . В случая говорим за ,, поведенчески науки''. Така , че не всичко е в рамките на традиционната психотерапия .

Ван отговора ми ще е кратък-Ти си притеснителен ,страхлив и недоверчив .Това означава ,че теб може да те хипнотизира и то трудно само много опитен хипнотерапевт.Само,че много опитен ,това са стотици и клиенти и сесии и наистина пълна безопасност.Така ,че да прибавиш нови страхове и каквото и да е друго е напълно невъзможно.Знам какво говоря. Всъщност по време на сесията клиента не длъжен да говори. На мен това не ми е нужно.На него също. Илияна - подчертавам , хипнозата е средство за решаване на проблеми .Тя не може да е самоцел.Ако ти дойдеш и ми кажеш, че искаш да се подложиш на хипноза, защото ти е любопитно каква си била в предишен живот аз ще ти откажа.Тя не средство за даволяване на прищевки.Но , ако ти имаш значим проблем и мисля, че той може да се реши с нейна помощ, аз самият ще ти я предложа. Това е много важно уточнение казаещо въпросите ти - хората спомнят ли си какво са говорили или терапевта им го припомня или пуска запис ако е имало по време на хипнозата? тъй като хипнозата е процес който се управлява от подсъзнанието, то избира какво да се помни и какво не -това дали ти имаш спомен по -скоро може да попречи на лечебният процес -тук наистина има опасност както казва Ван от прибавянето на нови страхове- за това опитните терапевти правят така ,че човек да помни само това което,,трябва'' Хората как реагират на чутото и осъзнаването на това,което се показва на повърхността? Най -често с любопитство , изненада и облекчение .Въпреки ,че пак подчертавам, те може да нямат спомен – в случая правим така ,че положителните чувства да се запазят. Освобождава ли ги или ги поставя в дълбок размисъл,което също е много хубаво? Да, крайният резултат е освобождение , ако човека е мислителен тип ще има и много размисли, но повечето хора просто си решават проблема и продължават живота си .Това е и целта. Аз не препоръчвам много сесии с цел да се разбере всичко ,ако, това не е свързано с тежки проблеми.Иначе има опасност от пристрастяване и живот в миналото ,а не в настоящето.

Здравей ! Прочети постовете ми в темата . След това седни и сериозно се замисли от какво точно те е страх. Какво лошо според теб може да ти се случи ? След това го напиши тук за да мога да ти отговоря .

Много важно е да разбереш , че всъщност си напълно здрава .В тялото и мозъка ти няма болестен процес, който да се лекува .Проблема в случая идва от мислите на притеснение, опасенията , неудовлетвореността.Винаги когато в главата ни има такива мисли от надбъбрека се отделя адреналин.Той свива кръвоносните съдове , учестява сърдечната дейност , предизвиква главоболие и всички тези оплаквания които ние лекарите обобщаваме с името ,,Нервно –вегетативна дистония ‘’. И тъй като ти практически си здрава и проблема е в мисленето лекарствата не са решение .Те не могат да хванат мислите ти и ги променят. В случая наистина психотерапията е нещо което може да ти помогне.

Здравей ! За съжаление няма какво да се добави към съветите на Орлин. Трябва да споделиш с майка си и предприемеш лечение.

А, кой знае, може би щях да променя света Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Анонимен автор Започни от себе си

Четейки написаното мисля, че ima edno nereazbirane И то започва от определението ,което дава Орлин за хипнозата .То е вярно , но не е разбираемо за неспециалиста. За това ще започна от него: Хипнозата е състояние на свръх съсредоточеност на вниманието. Нищо повече , само едно внимание което е свръх съсредоточено някъде . Когато това свръх съсредоточаване става без външна помощ, говорим за самохипноза .Когато ни помага външен човек го наричаме хипноза . Ето , когато прочетох написаното аз излязох да обядвам .Бях толкова се замислил какво да пиша, че не видях червеният светофар и без малко да ме блъснат. Когато гледаме хубав филм и буквално сме там, в екрана , когато се пренасяме с героите на книгите или играем електронните игри ние се самохипнотизираме.Защото вниманието ни е силно съсредоточено .Да не говорим за хубавият секс, какво ни е вниманието тогава? Мисля че го бях писал в сайта , но пиша пак: Влезте в темата за паническото разстройство и прочетете какво прави човека който го има .Ще видите, че той непрекъснато мисли за своите усещания за биенето на сърцето си , стягането в гърдите и т.н..Ние имаме един човек който сам се е поставил в състояние на свръх съсредоточеност на вниманието по отношение на паниката .Тоест той се е самохипнитизирал.Реално моята работа с него би имала за цел да намаля това самонаблюдение и съсредоточеност само в едно и също. Процеса е точно обратният на хипнозата и е дехипнотизация . Прочетете описанието на симптомите при натрапливостите и ще откриете същото –свръхсъредоточеност или в мислите или действията .Пак имаме самохопнотизирал се човек, който трябва да дехипнотизирам. Ами фобията .Ето Азбуки какво пише ,, Една моя приятелка има панически страх от всякакви хвъркати. Като парализирана е от тях.’’ Какво по точно и ясно описание от състоянието на самохипноза или свръхсъсредоточеност на вниманието , както ви е удобно го наречете. И защо да не я дехипнотизирам и и помогна да общува с пернатите спокойно? Каква е ползата от такава самохипноза , освен ограничение ? Казва се, че хипнотерапевта хипнотизира пациента, в повечето случаи ,както видяхте това съвсем не е така.Човека вече си се е хипнотизирал и ролята на хипнотерапевта е да го извади от това състояние.Но, сами разбирате, че ако си позволя да започна да разказавм на клиентите си как сами са се хипнотизирали и аз сега ще ги дехипнотизирам повечето ще избягат .За това и никой колега не им пояснява това което ви пиша сега че процеса е обратен на тяхното виждане. Дали може да се хипнотизира всеки човек? Отговора е в определението. Всеки ежедневно изпада по много пъти в състояние на свръх съсредоточеност на вниманието. Азбуки казва, че не може да бъде хипнотизиран, за мен това звучи така,, Ти не може да ми помогнеш да си съсредоточа силно вниманието.’’ Може и да не мога , съгласен съм. Във всеки случай не бих си губил времето с това. За естрадната хипноза – самият съм се занимавал с подобни неща, за това и гледах само няколко минути от Хипнотизатора .Не ми е интересно.Знам, че това е точно така .Нищо не се нуждае от нагласяване или фалшифициране- възможностите на човешкият мозък наистина са неограничени.Стига да го мотивираш добре. Не знам той как точно ги мотивира , но това което аз правех бе да ги карам да бъдат горди със себе си. С това че могат да сео безболяват, да спрат кръвта от раната и т.н..

Здравейте ! Виждам, че отговорите на колегата са по – скоро в психологична насока . Аз ще подходя по - психиатрично. В случая имаме един хипихондрично – натраплив синдром .Имаме и доста странности в поведението , включително и агресия . Тези симптоми могат да се разглеждат в рамките на поне 3 групи психични заболявания . Тревожно разстройство Личностно разстройство Шизофренно разстройство На базата на написаното и над двадесет годишният си опит, мога почти сигурно да отхвърля първата група , агресията не е типична за тази група хора Остават втората и третата група . За личностните разстройства Орин Баев е писал в сайта .Само ще допълня , че като вещо лице съм участвал в над- тридесет съдебно-психиатрични експертизи, на хора убили един или няколко човека, по особено жесток начин и без разбираем повод. Двадесет и седем от тях бяха с Личностно разстройство и трима с Шизофрения . Поне, половината бяха изразили по един или друг начин намерението си по формата на заплахи или побои , но никой не бе им повярвал и взел мерки да ги спре. От прочетеното, в мен обаче натежава мнението за Шизофренно разстройство. Има такъв вид шизофрения – с хипохондрични и натрапливи изживявания и тя е типична точно за младежката възраст. Искате съвет. Момчето се нуждае от сериозно медикаментозно лечение .Аз в момента работя като психотерапевт и съм против лекарствата , но в случая те нямат алтернатива В този смисъл Вие не можете да направите нищо. Не вярвам, че с приказки ще убедите бащата да вземе мерки. Споменавате, че можете да напуснете на мига. Направете го. Това най- малкото може да накара бащата да погледне на нещата сериозно. Разбира се интернет не е място за поставяне на диагнози но, ще кажа само , че аз съм работил доста години с опасно психично болни и въпреки това , не бих искал да прекарам под един покрив и една нощ с това момче.

Здравей! Всъщност ти имаш натрапливата мисъл , че другите те мислят за гей. Във форума има доста писано за натрапливостите и ако го прочетеш може би ще ти е от полза. Проблема е, че няма универсалана рецепта.Иначе бих ти я дал с удоволствие. Ако до месец , два не успеш да се справиш, най- добре е да потърсиш психотерапевт.Не мисля, че от професинална гледна точка случая ти е сложен.

Здравейте! Най – вероятно сте права и наистина сте в депресия .Но грешите, че е много тежка. От написаното мисля, че е малко под средното ниво. Подходите в случая могат да бъдат няколко- Първият е да се опитате сама да си помогнете: Тук http://izvorite.com/ се намира една много хубава книга ,,Ти, лечителят. ‘’от Хосе Силва и Робърт Б. Стоун. Метода Силва се дискутира и по – долу във форума така, че прочетете и там. Препоръчвам го, защото е много ефективен за овладяване на болки, стимулиране на оздравителните процеси и отделянето на ендорфини и енкефалини , които повишават настроението. Трудността на метода е само една – трябва, както казва Норбеков човек да си седне на задника и прави нещата. Вторият подход е да се потърси психиатър.Антидепресантите модат да помогнат да излезете от това състояние .Но, ефективността им без психотерапия не е трайна. Третият подход е само психотерапия.Обърнете се към някой специалист и той може да ви научи как да се справите с болката и другите проблеми предизвикващи депресивното състояние. За мен комбинирането на два от посочените метода е оптималният вариант.

За съжаление медицината не знае още на какво се дължи заболяването.Определено има нарушения в мозъчната биохимия и рецептори, но какво причинява тези промени едвали скоро ще узнаем .За щастие има лекарства, които нормализират нещата и хората днес се лекуват доста успешно. Но, лечението трябва да се започне веднага. Опасен ли е ? Да, мисля, че на неговите думи трябва да се гледа серизоно.Възможно е да си внуши, че съседа или някой друг е ,,любовника ''и прибегне към реализация на заплахите си.

Здравейте ! Съгласен съм напълно по отношение на диагнозата. Но, подхода и за решаването на проблема нереалистичен .Състоянието се нуждае от сериозно медикаментозно лечение . Да се слага Рисполепт в храната без баща Ви да го усети е невъзможно.Лекарството само по себе си променя вкусовите усещания така, че болният много бързо се досеща, че някой му слага ,,отрова’’в храната. Тъй като болните са наистина опасни и некритични към състоянието си според мен единственият подход е да се потърси законовата рамка. Тя за съжаление е много тромава и включва молба до прокурора в която подробно да бъде описано това което тук сте написала. След това следва покана до баща Ви сам да се яви на преглед при психиатър .Обикновено болните не правят това. След като изтече срока, който е даден за прегледа прокурора може принудително да го настани в местния диспансер за лечение. После идва и дело на което трябва да се явите и потвърдите жалбата си . Лекарката Ви е казала, ,, че ако му кажа, че виждам проблем в него и искам да го заведа на лекар, щял да ме обяви за „враг” и да се отдръпне от мен,, Да и от майка Ви ще се отдръпне, но след едно адекватно лечение и излизане от психозата самият той ще разбере, че е бил болен и постъпката Ви е била в негов интерес. Питате ,,Моля ви, ако можете да ми кажете как да се държа с него така, че да го убедя или поне да успея да го заведа на лекар.’’ Няма правилен подход.Едва ли би се съгласил да се лекува, защото знае, че това което говори е истина. За него това е реалност и всеки който му казва, че не е прав му става враг.Опитайте да го убедите, че се нуждае от лечение на ,,нервите ‘’ защото Ви изглежда много нервен.И да не се съгласи нищо не губите. Рано или късно ако е без лечение Вие трябва да се конфронтирате с него. Отговора ми е на базата на над двадесет години опит.И макар, че съм един от най – големите привърженици на чисто психотерапевтичните подходи в случая нуждата от сериозно медикаментозно лечение няма алтернатива . Просто приемете, че този човек в момента не е Вашият баща и с поведението си е опасен, както за майка ви така и за себе си. Не отлагайте нещата във времето.

Здравей! С няколко думи ще ти кажа за какво става дума ти ще си го сглобиш. Въпроса е за прословутият Алфа ритъм ,който се дискутира и тук в сайта –Метода Силва .Той наистина има не само лечебни свойства, но и разширява възприятията и развива интуицията.Например аз използвайки го 89 година спечелих 20 000 лева от пет от тридесет и пет. Много хора обаче имат трудности в постигането му , не могат да се съсредоточават или бързо се разконцентрират. Уреда който е моделиран като видове електронни игри подпомага влизането в Алфа ритъм и оставането в него 40 -60 минути.Всичко се следи на втори монитор от психолога и той съставя протокола с игрите за всеки конкретен човек. Освен алфа ритъма може да се следи и тета ритъма който има отношение към творчеството.Всичко зависи от заявката. С тренировките се създават нови модели на мислене които се пренасят в ежедневието. Сядането пред уреда е много убедително за скептиците- пред него те виждат как със собственото си мислене, без клавиатура или мишка управляват играта. По долу описах в бг мама впечатленията си от демонстрацията .Аз съм психиатър. За метода на биологичната обратна връзка знам от петнайсетина години .Разбрах за представянето на 23 февруари случайно и въпреки, че съм от Плевен отидох лично да видя дали това, което се представя отговаря на знанията ми. Доцентката от Полша не ме изненада , тя потвърди това което знаех за приложението на биологичната обратна връзка. Подчертавам, че мен ме интересуваше не толкова неврологичните заболявания на които акцентира д-р Чавдаров , а психиатричните и психосоматичните- например бронхиална астма, мигрена , алергии, главоболие , спастичен колит и т.н.. За това и ние със съпругата ми останахме почти последни и пробвахме уреда върху нея . И двата монитора бяха обърнати към нас така, че следяхме и играта и ЕЕГ-то. Това което най- ме впечатли и което искам да споделя е за силата на усмивката - неволно жена ми се усмихна и ние видяхме как веднага ЕЕГ -то се успокои . Запознахме се и с пълната гама от възможности.Те не са само в областта на неврологичните и соматични проблеми .Има опции за развиване на интелекта и творческото мислене детето . Това в което съм малко скептичен е срока на промените, мисля си, че сроковете са доста по – дълги. Там не се каза и за съпътстващи метода терапии . Прочетох написаното от me4ta22 и мисля, че нейният комплексен подход с прибавянето и на психотерапия е по – правилният. Извода, който си направих за мен е, че за психосоматични и психични заболявания включително с хиперактивност и дефицит на вниманието метода е много добър. Но, преди всичко трябва да започнем от нещо по – лесно: Да се научим да се усмихваме.

Здравейте! Не бих искал да поставям диагнози в сайта, смятам че информацията не е достатъчна.Но, ако вие самата като психолог мислите ,че се касаеза хиперактивност , съвета ми е да разгледате този сайт http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=373071.msg10222484 Не познавам жената която работи с уреда, но знам метода. Бях началник на отделение за психофизиологични изследвания и съм се интересувал от биологичната обратна връзка. Според американско изследване нейният ефект е еднакъв с този на Риталина в лечението на хиперактивните деца. В Токуда също имат такъв уред , както и в Русе и Варна .

Проблема със стомаха се е появил закономерно.Почти винаги когато сме в стрес действието на адреналина се усеща първо в областта на стомаха.Той има за цел да изпомпи кръвта към мускулите и тъй като най- много кръв има коремната кухина той свива стомашната мускулатура , кръвоносните съдове и самите черва .Тъй като в тях има стомашно съдържимо, то много бързо се насочва или надолу – разстройство с диарични изхождания или нагоре – усеща се като позиви за повръщане. От адреналина е и стягането което усеща в дъвкателната мускулатура и гърлото. В случая със синът Ви се е получило едно ,,закотвяне’’ на стреса с училището и то води до пускане на адреналина автоматично. Какво да се прави? Най- важното е да се разбере, че това не е заболяване, а обикновена стресова реакция. Колегата ми Орлин Баев в предният отговор- за овладяване на паническите кризи, е описал неща, които ако синът Ви прави системно ще му позволят в голяма степен да овладее стреса си.Тук разковничето е в ,,системно’’, веднага няма да се получи. Ако бързате Ви препоръчвам работа с психотерапевт.Той би го обучил, как да минимизира стреса си и ходи спокойно на училище. Лекарствената терапия в случая не е много ефективна. След спирането и адреналина обикновено пак се покачва и оплакванията се връщат.