-
Общо Съдържание
3029 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
361
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от д-р Тодор Първанов
-
Stanimir - Оценяването е необходимо. То не е необходимо, то е неизбежно. Всеки човек има някакво мнения за себе си. Няма психически здрав човек, който да няма някаква представа, каквато и да е за себе си. Само при най -тежките психични заболявания човек няма никаква представа за себе си.
-
Мона, напълно съм съгласен с горният ти пост. Няма как да излезнем от плоскостта ,,Добро-Зло''. Просто си представих, какво би станало преди няколко века с някои от тези които пишат тук. Дори и преди 25 г. да беше писано пак нямаше да им се размине.Но, съгласи се с мен,че само като четеш постовете на някой в съзнанието ти идва представата как пали кладата. Всъщност, този с факлата, каква ли самооценка има?
-
Реалистична самооценка. Звучи ми много психологично. Според мен самооценка може да се замени спокойно с представа или мнение. Всеки един има някакво мнение или представа за нещата и събитията около нас. И докато за материалните неща и предмети ние всички съгласуваме представите си – моливът е молив, топката топка и т.н., то за нематериалните неща такава ясна съгласувана реалност няма. Така че това, което за мен е проява на уважение, за Мона може да е обида и обратното. Това, което за мен е добро за Донка може да лошо и обратното. Всяко едно събитие всъщност е неутрално, ние самите му придаваме смисъл и решаваме какво е то. По тази причина ние живеем в един дуалистичен свят, от една страна всичко е нереално, защото всеки сам му придава смисъл, от друга, за конкретния човек всичко е сто процента реално. Така че да се говори за нереалистично мнение за себе си е неправилно - за всеки отделен човек представата, която има за себе си, е сто процента реалистична. Тя си е неговото мнение за него. Проблемът не е в плоскостта ,, реалистична - нереалистична.’’ Той трябва да се разглежда в плоскостта ,,полезна – не полезна’.’ От тук вече може да се каже, че всяка една представа за себе си, която не те прави нещастен, тревожен, депресивен и не вреди на хората около теб е полезна и обратното, когато собствената ти представа за теб те прави тъжен, напрегнат, потиснат и прави и хората около теб да не се чувстват добре, е вредна. Приемайки това мислене всеки, който иска, може да измени своето мнение за себе си и да бъде ако не щастлив, то поне не нещастен. В случая например отговора на въпроса ,, Какво в моята представа за мен самият ме кара да се чувствам зле ‘’ може да ни наведе на интересни размисли. Или въпроса,, Какво бих могъл да променя в моята представа за мен самият, за да се почувствам по-добре’’. ПП – цитат ,,,но все пак има критерии за Добро и за Зло (всичко това е относително), на които критерии, едно общество се изгражда.’’ Това ме развесели.Когато го прочетох си представих как по обществените критерии за добро и зло само преди 400 години по-голяма част от пишещите тук начело с Петър Дънов биха се озовали на клада. Даже си представих и кой ще бъде инквизитора, подпалил я. / това разбира се е в рамките на шегата/
-
В един храм бил назначен нов проповедник.Никой не знаел,че това бил истински учител.Паството се събрало и той произнесъл първата си реч.Всички били развълнувани, проповедта била много хубава.Никой не бил слушал такава хубава проповед по-рано.На вторият ден храма се изпълнил с още повече хора.Учителят обаче повторил същата проповед.Хората започнали да скучаят и се питат ,,Що за човек е това ?’’ На третият ден дошли отново, а учителят повторил същата проповед.Мнозина напуснали по средата, много малко хора останали накрая и то само за да го попитат,,Само една проповед ли знаете и всеки ден ли се каните да ни я държите?’’ Един даже го хванал за расото и попитал гневно,, Що за проповядване е това?Три дни идваме да ви слушаме ,а вие и трите дни ни повтаряте едно и също дума по дума.Не знаете ли друга проповед? Проповедникът отговорил ,,Имам няколко.Но вие не сте направили нищо относно първата .Докато не направите нещата свързани с първата нямам намерение да ви изнасям втората.Безполезно е.’’ Хората престанали да ходят в храма, защото ако някой отидел проповедникът започвал да изнася първата проповед.Разправят,че хората започнали дори да не минават по пътя към храма,,Там е онзи проповедник който само една и съща проповед изнася’’. Хака, проблема е,че хората обичат да слушат, да мислят, да се самонаблюдават, но не и да направят нещо дори и най-малкото, което да ги промени. Ти искаш курс по мотивация. Мотив означава причина.Искаш курсове, търсейки причината, която да стои зад твоята активност.Няма кой да ти я даде-причината. Сам трябва да ги откриеш тези свои причини, които да ти дадат енергия за действие. За това и тези курсове дават енергия за седмица две и след това всичко се връща в обичайните релси. Вярно е и друго -няма курс който да пребори човешкия мързел. Не напразно според много философи мързела е най-големия човешки порок. Така,че съм любопитен, какво стана с дъската и колко активен си в търсенето на работа?
-
Помощ за близък човек
д-р Тодор Първанов replied to Georgi Asenov's topic in Семейни и партньорски взаимоотношения
Здравей! За съжаление нещата както ги описваш, са много сложни. Най-вероятно се касае за сериозно психично заболяване, което изисква продължително и адекватно лечение. В случая приятелите не могат да помогнат. Това е задължение на близките. Обърнете се към тях. Ако не знаят какво е състоянието на роднината им, обяснете им го. Те може би не знаят, че той има проблем. Ако трябва, нека ми пишат, за да им обясня какви са съмненията ми, но не виждам какво може да се направи от вас, приятелите. -
Страх, депресия, несигурност...
д-р Тодор Първанов replied to Lucifer's_Angel's topic in Тревожни разстройства
Перифразирай въпроса си на -Имам ли нужда да бъда щастлива? Отговора на въпроса ще ти покаже имаш ли или нямаш нужда от психотерапия. -
Здравейте, Започвам с едно важно уточнение: когато в началото започнахме тези консултации ние написахме, че сме екип от психотерапевти. Това не е точно така. По точно е да се каже, че ние ние сме група психотерапевти с разнородни разбирания, последователи на различни школи и дори хора, които не се познават лично. Мисля, че точно в това е силата ни, защото питащият може да получи различни гледни точки и идеи за решаване на проблема си. Така свободно ще избере нещо, което приляга на неговите разбирания. По този повод ще кажа, че моята гледна точка за идеите на Кехоу е различна от тази на Орлин. Първото издание на книгата му мина незабелязано на пазара, но това беше преди повече от 10 години. Помня, че когато четях книгата, си мислех, че това е нещо, което сякаш аз съм писал, защото отговаря на моите представи за ч. психика и основата на ПТ, която аз правя, не се различава много от тази на Джон Кехоу. Неговите възгледи са много близки до тези на Милтън Ериксон - създателят на краткосрочната терапия и Ериксоновата хипноза, направление, в което аз работя. От тази гледна точка мнението на Орлин, че в Кехоу има ‘доза неразбиране работата на цялостната психика' противоречи на моето, т.е. то е, че Кехоу, както и М. Ериксон много добре познават човешката психика. (виж: THE WISDOM OF MILTON H. ERICKSON” на Роналд Хейвънс). Тъй като съм човек, който се учи, включително и от своите клиенти, аз бях свидетел как негови аудиални лекции и книги оказват много положително влияние в комплексната психотерапия на ТР. По тази причина понякога ги препоръчвам. В заключение искам да подчертая за един наблюдаван проблем при четенето на такава литература. Хората просто си четат, но нищо или почти нищо не правят от това, което авторите препоръчват. Или започват да правят съответната техника, но не отчитат, че за да подейства тя е нужно системно повторение и време. Несъобразявайки го, те казват «при мен това не работи» или «авторът лъже». Например Кехоу подчертава многократно: за да може книгата да окаже благоприятен ефект върху вашата психика, вие трябва да отворите мозъка си, да забравите всичко старо, да приемете и експериментирате посочените техники, защото ако имаш една наполовина пълна чаша със старо вино, а искаш да опиташ новото, първо трябва да изхвърлиш старото и тогава да налееш новото. Иначе ще пиеш някаква смес между две вина и няма да си опитал новото. Въпросът е , че почвайки да четат, по-голяма част от хората пропускат това изискване и така нещата са обречени на провал. Като реален пример ще дам постовете, които прочетох от студент 21. В тях има съчетание от поне 4-5 психотерапевтични школи и направления и резултатът е едно тотално объркване, от което момчето наистина страда. Не може да търсиш едновременно «дълбоката» причина и да обичаш страха си и правиш десенсибилизация «привикване». Психотерапевтичния модел на десенсибилизация изключва възможността да има друга причина освен навика, така че търсенето на дълбока причина, прави метода абсолютно неефективен. Конкретна препоръка към raga: ако вие наистина отворите умът си, отделите нужното време и правите нещата, описани в двете книги, без всякакво съмнение вашата тревожност и оплаквания ще се редуцират значително. В моята практика не познавам човек, който напълно да се е избавил от натрапливости, паническо разстройство, фобии, четейки само книги. Затова подчертавам, че те могат да бъдат елемент от една комплексана терапия и редуцират симптомите, без да говоря за пълно справяне. Ето четящите сами могат да се убедят колко добре е, че сме разнородна група и всеки един, без да влиза в спор с другия, може да даде алтернативно мнение в конкретен случай, давайки възможност на питащият да избира по кой начин да подходи към проблема си.
-
Здравей! Цветовете трябва да бъдат 4. Напиши в Гугъла ,,Матрицата на Айзенхауер’’.Ще ти излегнат много материали.От тях ще разбереш, че задачите се делят на 4 групи. -важни и спешни -важни но не спешни -спешни но не важни -не спешни и не важни Оцвети ги в различни цветове и изпълнявай по указаният ред.
-
Без работа наистина не става. Докато я търсиш прибави и спорт.Ежедневно.Спорта ще ти даде енергия за промяната. Не се притеснявай и споделяй успехите си в сайта.
-
Ако прочетете постовете ми ще видите, че рядко препоръчвам медикаменти.Дори напротив, против употребата им за много състояния съм.Но в момента вие описвате една класическа депресия и аз не мога да ви дам друг съвет освен да отидете при психиатър и започнете медикаментозно лечение. /препоръката ми е направена на основа сегашният ви пост и постовете писани тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10270&st=0&p=126109&fromsearch=1&#entry126109/
-
Социална тревожност - как да се справя?!
д-р Тодор Първанов replied to Evelina90's topic in Тревожни разстройства
Здравей! Пишеш: --И мислите ли, че човек, който отиде на психолог, има по-голям шанс да се справи? Признак на зрялост е, когато имаш психологичен проблем, да потърсиш помощ. Погледни темата със студента в Англия. Отдавна трябваше да е потърсил специалист, да си е решил проблема, а не самият той да се лута, да подлуди майка си, а сигурно и баща си. Прочети постовете му и се постави на мястото на майка му. Мислиш ли, че тя спи? Дори да се справи сам, това няма да го направи по-силен, дори обратното. Защото ще стане случайно, без алгоритъм, който да може да приложи в друга подобна ситуация. Така ще остане и страхът това да не се повтори, и срама, и вината за безпокойството, което е причинил на близките си. --Аз лично мисля, че човек трябва да си помогне сам. Как да стане? Същото е като да трябва да отидеш далече някъде с колата си, но никога не си карал. Мислиш ли, че дори и най –опитният инструктор може с постовете си да те научи как да подкараш колата и изминеш разстоянието. В случая за мен - ,,трябва да си помогне сам’’ е да си намери инструктора, да си платиш курса и едва тогава всичко ще си дойде на мястото. --- Никой не може да те накара да се почувстваш значим ако сам не го вярваш. Да, така е, но вярата е нещо, което се променя. Днес вярваш в едно, утре в съвсем друго. Психотерапевта е затова – ще ти помогне да промениш вярата. Другото наистина е лесно. ---Аз осъзнавам какъв е проблемът, но не мога да променя това усещане в мен Това ми звучи така –аз знам, че не мога да карам кола, мъча се да се науча сама, но е трудно. Въпросът не е в осъзнаването на проблема. Въпроса е в алгоритъма за решаване. Иначе си оставаш с един осъзнат, но измъчващ те проблем цял живот. Ето например хората с паническо разстройство знаят, че имат проблем, страх ги е, знаят, че от страха няма да умрат и какво от това – някои от тях паниката така ги сковава, че не могат дори да станат от леглото. ---Да по принцип ми казахте много методи,но аз ги опитвам всички накуп.Примерно когато имам ситуация, която ме притеснява почвам един по един, а май не трябва така. Това е все едно да си болна от пневмония, да започваш един антибиотик, да го пиеш един ден да го смениш с втори, след ден с трети и т.н.. Нищо не става и проблема не е само в това, че ги сменяш бързо. Проблемът е, че дори и един антибиотик, приеман достатъчно време, той може изобщо да не е за този вид микроб, който прави пневмонията. Обърни внимание! Повече от 15 години работя психотерапия. Мисля, че никъде в този раздел не давам конкретна техника на даден човек. В другите теми по хипноза и психотерапия съм описвал разни техники, но тук на въпроси на хората не го правя. Причината е проста: ти си различна от всеки един друг. Няма и да има друга като теб. Ти използваш мозъка си по различен начин. Така че без да те видя, без да определя как ти мислиш, аз не знам какво да ти препоръчам и на какво да те обуча, за да може да се справиш със страховете си. И това се отнася за всеки. Проблемът е, че от десетките или дори стотици техники, които има не само в този сайт, за теб, за твоят тип мислене, са подходящи не повече от 2 -3. Така че аз, а и който и да е, няма как да знаем кои са тези две – три техники, за да ти ги препоръчаме. Ето тук пита един моряк с натрапливости, какво да прави. Орлин му даде много и страхотни техники, но след месец морякът писа, че нещата не стават. Няма как да станат. Трябва първо да се разбере структурата на мисленето което без реален контакт е невъзможно и тогава да се даде точната техника. Този сайт е само за това - да ви покаже, че може да се отървете от почти всички проблеми, но за да стане това бързо и трайно, трябва реална работа със специалист. При ограниченият брой дни, които сме на тази земя, всичко друго е губене на време. Наистина ме е яд когато някой отлага решаването на проблема си с години. Такива хора живеят сякаш са безсмъртни или ще са живи поне 700 -800 години от които 20 -30 могат да си позволят да бъдат депресирани и тревожни, отчаяни и тъжни. Уви не е така. Живеем понякога толкова кратко, че всеки нещастен час е един пропилян час. Успех! -
Приятно е да се комуникира с умен човек.Виждам,че нямаш повече въпроси и мога само да ви пожелая и на двамата успех. Ако имаш някога затруднение препрочети темата и най-вероятно сама ще намериш решението. Ще ми е интересно от време на време да пишеш за напредъка.Форума се чете от много хора и те биха могли да се поучат от вашите успехи и резултати./разбира се ако имаш и въпроси с радост ще им отговаряме/ Лек ден!
-
http://www.beinsadou...?showtopic=7588 Прегледай и тази тема и довечера събери няколко приятели и почерпи за това,че си се отървала от въпросният човек навреме.
-
Страх от психични заболявания
д-р Тодор Първанов replied to autumn's topic in Психотерапeвтични насоки онлайн
"... сега се питам ами, ако и сега изпадна в депресия и се възвърнат ПА" Продължи да се питаш. Как хората си правят тревожността и депресията според теб? Питат се и се самонаблюдават? Така че се питай и самонаблюдавай! Седни за по -удобно и започвай да се питаш, това стах ли е или депресия? Прави го цял ден и вече няма да се питаш, защото ще си имаш и двете. Ти четеш ли Джером по схемата? Според мен нещо си забравила. Така ли е? Ако е така, не мисля повече да ти отговарям. -
Социално отбягващо поведение в 13г. момче
д-р Тодор Първанов replied to Гуля's topic in Лични проблеми и израстване
Mного ми е трудно в случая да дам съвет-може би съпругът ви е прав и много го обгрижвате.От друга страна ако това е истина ;,той ми каза ,че страхува се ,че каквото и да каже ще му се смеят,ще го помислят за глупав.Не иска да се запознава с нови приятели пак по същата причина и все по-често остава в къщи,не иска да излиза.И той страда от самотата и аз притеснена за него ‘’ -, а аз нямам съмнение в думите ви трябва да се вземат мерки. Като идея –използвайте увлечението му по музиката.Стимулирайте го да си намери клуб или банда и да свири там.Поговорете и с баща му, да му съдейства в тази насока. Когато човек стане добър в нещо самочувствието му се повишава.Съветите и на Станимир също са добри.Обмислете ги.В много градове има групи водени било от училищни психолози или други колеги които работят за повишаване на социалните умения.Поинтересувайте се във вашият град има ли такава група.Училищният психолог също може да е алтернатива, потърсете го. Но и вие трябва да се отдръпнете малко.Много често майчината загриженост води до несигурност в синовете. Казуса е важен, защото моите пациенти бяха главно от следващата възрастова група и знам какво е един 20 годишен младеж да бъде с ниско самочувствие и лоши умения за комуникация. Ако имат предложения, нека и колегите ми да дадат идеи. -
Социално отбягващо поведение в 13г. момче
д-р Тодор Първанов replied to Гуля's topic in Лични проблеми и израстване
Майката и бащата имат различни роли в отглеждането и възпитанието на децата. Да,, даде'' сила и увереност на момчето е задача на бащата. Имате ли съпруг? Ако имате, трябва той да се заинтересува и поеме ангажимент спрямо детето ви. Погледнете в темата за следването и депресията.Не познавам жената, но от написаното мога да съдя ,че тя се е опитвала да прави точно това -тя лично, не съпруга и, да дава сила и увереност на сънът им . От там му идват и проблемите. Ако нямате съпруг, нещата са малко по-различни, за това и е важно разграничението. -
Не ми звучиш убедително. Аз съм човек на точността и не мога да разбера какво означава ,,по-смислен’’ и ,,осъзнат’’.Това са понятия които нищо не означават, защото по -смислен за мен е едно, за Орлин друго , за теб трето и т.н.. Дай точна и ясна дефиниция за да те разберем. - да дръзна към мечтите си И това няма как да те мотивира без да изброиш точно в детайли какви са мечтите ти.Тук тънкостта е в детайлите. - решителност, самочувствие, самоувереност, - независимост, - да стана Човек/Мъж на място ОК.Пак общи думи които няма как да те мотивират.Решителност –кога ,къде, как , спрямо кого. Същото се отнася и за другите думи. Не ги ли изпълниш със своето собствено съдържание са си само думи които няма как да те мотивират за да си размърдаш задника и направиш нужното усилие да ги постигнеш. - повече социални контакти- Колко повече, два метра или два килограма? Липсва конкретика.Когато казваме повече веднага трябва да уточним спрямо какво-например сега излизам 1 път седмично, за мен повече означава да излизам 3 пъти.Трябва да има мерна единица//да знаем какво се стремим да постигнем и отчитаме резултата/ тя прави мотивацията, не общите приказки. Това което виждам от писмото ти е ,че при теб липсват ясни, точни и измерими цели.По тази причина ти липсва мотивацията.В случая дори наглед простият съвет - да формулираш целите си ясно, точно и измеримо може да ти свърши страхотна работа.
-
Страх от психични заболявания
д-р Тодор Първанов replied to autumn's topic in Психотерапeвтични насоки онлайн
"болна ли съм?", "имам ли псих. заболяване?", "ами ако стане по-зле" и т.н. мисли, свързани с псих. ми здраве. Но забелязвам и нещо, което и преди го е имало, но не съм му обръщала внимание-когато говоря с някого и след това си преповтарям части от разговора на ум, понякога по няколко пъти или когато се обаждам по телефона на някого и преди да ми е вдигнал си представям как ще започна разговора, какво ще кажа. Друго, което забелязвам е, че ми се появяват мисли, които нямат никаква връзка с това, което си мисля в момента и те са обикновенно като реплики. Примерно си мисля нещо, да кажем какво е станало днес и изведнъж като реплика - " Да, бе, да!" или нещо от този род. Това всъщност натрапчиви мисли ли са или нормални?" Всичко това, което описваш е присъщо за всеки обикновен човек. Нали имаш родители и приятели - поговори с тях и се убеди, че е така. -
Здравей! Психиатъра не и е казал някаква техника –техниката е описана много добре в книгата.Ако нямаш книгата в Спиралата нет я има .Свали си я и давай стриктно по нея.Тук във форума има също дискусия по Метода Силва .Прочети я , но в книгата нещата са дадени добре.Трябва обаче постоянство, поне 3 месеца и то всеки ден по 20- 30 минути. На майка ти мога да кажа,че натрапливостите са изключително неприятни, те парализират, ограничават и съсипват живота ти.Много трудно е човек сам да се справи с тях и ограниченията които те му налагат.Дори при работа със специалист това не винаги се постига.
-
Щом е само 2 дни в седмицата, почти сигурно не се касае за шизофрения. Без психотерапия не си представям как бихте овладели натрапливостите. Споделете с родителите си, заделете време и финанси, за да се справите с проблема. Моят дългогодишен опит показва, че това няма как да се постигне само с четене на книги и опитване на това и онова. Нужни са реални психотерапевтични сесии. В случая е валидна поговорката: ако ставаше с гледане(четене), то кучето щеше да е най-добрият касапин. Трябва практика.
-
Как да изберем психотерапевт
д-р Тодор Първанов replied to д-р Тодор Първанов's topic in Психология и психотерапия
Не знам към кого е адресиран въпроса, дали към Орлин или към мен но ще отговоря, все едно че е адресиран към мен . 1. Никъде не съм правил сравнение между моите умения и уменията на един психоаналитик. За себе си мога да кажа, че в 30-40% от случаите работя само с една сесия( тази сесия понякога е с продължителност от 2 до 5 часа), в 50% средно са 6-8 сесии и 10% от пациентите ми са с терапия повече от 10 сесии. Става дума за състояния от тревожния спектър като обектни фобии - те се лекуват само с една сесия. Няма механизъм по който лечението да бъде с повече сесии, всъщност има, но той е направен с цел да се вземат повече пари. Затова с обектни фобии аз работя твърдо за свършена работа и не приемам почасово заплащане. Приема ли го, това означава да се стремя да удължа сесиите до 10 и повече, което за мен е безсмислено. Ясно ви е, че тук не включвам агорафобията (за нея са нужни 6-8 сесии) и социалната фобия, като за последната има хора, които са ме търсили (дори оттук) и аз съм отказвал, препоръчвайки им групова терапия. Там могат да тренират нови социални умения. Около 40% от пациентите с ПР също се справят само с една сесия, но (подчертавам) това са високо мотивирани пациенти и не приемат медикаменти. Да, едно от момичетата, писало в този сайт, се справи само с една двучасова сесия и беше на серопрам, но това е изключение. По правило медикаментите удължават терапията. Не знам на един психоаналитик колко време ще му е необходимо в такива случаи. Не познавам методите на психоанализата. «Любопитно ми е какви методи използвате?» Няколко пъти съм писал, че работя в областта на краткосрочната стратегическа психотерапия, с основоположник Милтън Ериксон, Ериксонова хипноза, НЛП и краткосрочна, фокусирана към решение терапия. «Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране» 90% от пациентите, които идват при мен са насочени от мои бивши пациенти. От тях те знаят срока на лечение, така че на мен дори да ми се иска, не мога да го удължавам много и да лавирам - една сесия за фобия, 6-8 за ПР без медикаменти и от 3 до 20-25 за ОКР( там нещата са непредвидими, като всичко зависи и от медикаментите) » В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад? « Говорим за среден брой сесии – 6-8. Всеки разумен човек разбира, че това означава, че при някой сесиите са 2, при друг 12. В интерес на истината аз винаги се презастраховам, след първата вече знам как ще се развият нещата, но винаги казвам с една –две повече. До сега това никога не е било проблем. Сайтът се чете от мои пациенти и те могат да потвърдят, винаги терапията е свършвала по- рано. «Та какви методи могат да решат сериозен проблем за до десет сеанса?» Не разбирам какво означава сериозен проблем – сериозен за мен или за пациента? Има неща, в които съм компетентен и други, които не са в моята компетенция, така че за мен сериозен е проблема в който аз самият нямам нужната компетенция. Наскоро ме потърси човек с проблем с половата идентичност. Препоръчах му да отиде при друг колега, това не е в моята компетентност. Аз съм специалист по тревожни разстройства и когато човек постави въпроса си в тези рамки, за мен не е сериозен проблем, защото имам алгоритми за решаването му. За мен половия идентитет и социалната фобия са серизен проблем, защото за тях нямам ефективен алгоритъм в рамките на моите психотерапевтичн школи. Така че под сериозен проблем аз разбирам труден за разрешаване проблем за терапевта, а не за клиента. От тази гледна точка ми е много жал, четейки постовете на хора с паника или ОКР, които наистина страдат, а алгоритъмът за решаването с помощта на психотерапията, е сравнително лесен. -
Melatonina го давам на хора които са над 45 годишни имащи нарушен сън.Давал съм го и на пациенти над 65-70 години с психози и атеросклероза.В този случай той често е по-ефективен от обикновените невролептици.Рядко съм го давал като антиоксидант. Това са случаи в които го препоръчвам.За депресия и тревожност не съм го препоръчвал никога. Въпроса е принципен- в какво ще вярва пациента, в хапчето което може и да е хранителна добавка, но го прави пасивен или в мен който му казвам -здвав си, само трябва малко да се промениш и всичко ще си дойде на мястото. Ефекта на плацебото в случая не ми е от полза, когато ги няма оплакванията, как клиента ще се убеди да прави терапията -при мен тя винаги е свързана с вършенето на определени неща.Дори и да ги прави, кое ще го убеди ,че подобрението се дължи на тях, а не на добавката? Винаги ще е раздвоен.За това психотерапията трябва да е чиста без участието на медикаменти, за да може клиента да се убеди сам ,че всичко е в мисленето му и когато направи съответните промени всичко си идва на мястото./много рядко за ден, два,три съм давал някакво леко хапче, но с много подробно обяснение защо го правя и с уговорка да спре в този срок, това лекарство никога не е било от групата създаваща зависимости-аз просто нямам зелени рецепти /
-
Обикновено ми стават два пъти в седмицата. Kak си през другите дни?
-
Не съм ползвал медикамента, няма и да го ползвам. За мен антидепресанта е задължителен при лечението на депресия в рамките на БАР/биполярно –афективно разстройство/.Това са обикновено средни и тежки депресии и за тяхното лечение бих предпочел истински, мощен антидепресант-трицикличен или малко по-нов. Не бих изписал антидепресант за лечение на тревожно разстройство, там той би попречил на психотерапията-писал съм няколкократно, пациента става раздвоен и не знае на кого да вярва, на лекарството или на психотерапията. Във всеки случай медикамента е ефективен поне в 30 до 40 процента от случаите-толкова е ефекта на плацебото.
-
Не се ядосвайте. Казахте,че сте си дали срок за решаване на проблема 2 години - това са 104 седмици. Не си заслужава да се ядосвате за 2-3 загубени, та дори и повече. Нета не позволява да сме обстойни, но бих искал да ви запозная с един проблем, който е много вероятно да възникне ако терапията е успешна и вие не участвате в нея. Проблемът произтича от следната психологическа закономерност - хората избират за партньор човек, който е подобен на тях. Тоест един зрял човек избира за партньор зрял човек. Обратното е, незрелият избира незрял. Възможно ли е зрелият човек да избере незрял партньор? Не може, това, както казва Гласър в ,,Теория на избора” е перверзно-все едно петдесет годишен мъж или жена да се влюбят в дете на 10 години. Така, че устойчивите двойки са тип ,,зрял-зрял ‘’или ,,незрял-незрял’’./нещата са описани много добре и в ,,Семейството и как да оцелеем в него’’/ http://www.books.bg/...268/22003.html/ В момента вашата двойка е устойчива, тоест тя е в едно от двете положения - съдейки от написаното тип ,,незрял-незрял’’. Може да живеете така години, да имате деца и внуци. Трайността на връзката е здрава. Щастието в нея е по-малко, отколкото в другата, но трайността си я има. Проблемът идва, когато единият от двойката започва да ходи на психотерапия. Целта на психотерапията, както и в случая с приятелят ви, е да изгради много по-зряла личност, която да бъде самостоятелна и независима. Образно казано, психотерапията превръща клиента от ,,човек-резултат’’ в ,,човек-решение’’. Но другият си остава същият, макар и може би малко по-зрял, за да бъде в тази връзка той е незрял. Когато партньорът, в резултат на психотерапията, добие зрелостта и независимостта, връзката започва да се променя и тръгва към тип ,,зрял-незрял”, а това е предпоставка за нейния край. Както казах, тази връзка е неустойчива. За това е нужно участието и на двамата в терапията. Така и вторият става зрял и връзката прераства в тип ,,зрял-зрял’’. Има и втори важен момент – в момента вие сте опора за приятеля си. Ако той, в резултат на психотерапията стане самостоятелен и решителен, вие ставате излишна. Той няма да има нужда от опора. Нещо повече - превръщате се в ,,котва’. В психотерапията под котва се разбира нещо, което ,,връща’’ в приятна или неприятна ситуация даден човек. Тъй като запознанството ви е започнало когато е бил слаб и депресиран, вие без да искате ще му напомняте точно за това състояние, с което той вече се е справил и за което няма да иска да си спомня. Така, че инстинктивно ще гледа да развали връзката. Ще дам два примера, за ме разберете. Когато работих в психиатрия при мен често водеха хора в доста тежко и неадекватно поведение. В резултат на лечението те се връщаха в нормалното си състояние и когато ги изписвах, ми благодаряха искрено. Когато тези, същите хора, ме срещаха по улиците, вече открито ме избягваха. Не разбирах какво става и споделих с колеги. Тогава те ми обясниха това, което ви казвам сега - аз им напомнях за нещо, за което те не искаха да си спомнят. Преди няколко години ме потърси отдавнашен емигрант в Канада. Човекът беше помогнал на много българи да се устроят при пристигането си в страната. Той бе забелязал същото, след като се устроят успешно в страната, те се правеха, че не го познават. Поиска ми обяснения на това поведение. Обяснението е същото - той им напомняше за най –тежките им моменти в новата страна, а никой не обича да си спомня за тях – по тази причина заедно с лошото забравяха и него. По тази причина от десетте човека излекувани от Исус Христос в храма само един се връща да му благодари, другите просто искат да забравят този период от живота си. Разбира се тези разсъждения важат само ако психотерапията бъде успешна и целите и се постигнат.