д-р Тодор Първанов

,,, какви са начините за практикуване на психотерапия според нормативните актове в България.''' Диди, разочарова ме. Нарочно написах ,,според нормативните актове в България’’. Всичко друго са празни приказки .И понеже ,,Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон.’’/чл. 2.от Закон за нормативните актове / , очаквах,че ще почнеш от Закона за здравето, след което ще намериш и наредбата, която касае конкретно осъществяването на психотерапия в България. / Признавам си, мислех, че ги знаеш тези неща, но пък нищо не ти пречи да се запознаеш и наистина ги изложиш в разбираем за всички вид/.

,,,,,За да го онагледя ще кажа по-простичко - искам да си отворя кабинет, където да приемам хора с душевни проблеми и на които да помагам чрез психотерапия.'''' Didi, отговаряш на момчето така както са те учили теб. Но, отговора ти почива ли на някакви нормативни документи? Предлагам ти, да провериш как стоят законово нещата и тогава да разясниш на всички които се интересуват, какви са начините за практикуване на психотерапия според нормативните актове в България.

Не се съмнявам в успеха ти. Личи си, че си разумна и мотивирана. От тук нататък е въпрос на време с психотерапевта да свършите работата. Надявам се да споделяш успехите си. Те ще бъдат пример за други, имащи подобен проблем. УСПЕХ! /ако възникнат въпроси, задавай ги спокойно/

Здравей! За съжаление форума позволява обсъждането само на принципни неща. Затова накратко ще ти поясня какво трябва да се направи в твоята ситуация. Има хора които имат само една натраплива мисъл-например ,,аз съм хомо’’ или ,,аз съм болна от спин’’.Обикновено при тези хора общата тревожност е повишена, но не в голяма степен и не тя е причината за натрапливата мисъл. Понякога зад нея има реална причина, например жена бе имала случаен сексуален контакт, или човек инстинктивно започва да се бори срещу една случайно минала му мисъл. Знай, че един от най-сигурните начини да направим една мисъл дори неутрална натраплива, е да започнем да се борим срещу нея и да искаме волево да я спрем. Скоро една пациентка ми сподели как си е натрапила куплет от популярна песен започвайки да иска да я спре - ясно е, че колкото повече искаме да не мислим за нещо, толкова повече вниманието ни се фиксира в него и ние не може да спрем да мислим за него. Когато такъв клиент – с единична натрапливост, дойде в кабинета, е удачно да се работи със съдържанието на натрапливостта. Тъй като общата тревожност е само леко повишена, когато натрапливостта се дезактуализира, обикновено нови натрапливости няма. По-голямата част от хората с натрапливости обаче са с много висока тревожност и несигурност. Тревожността генерира натрапливостта и ако ние изберем и работим само със съдържанието, нищо не сме направили , защото още същият ден високата тревожност ще се фиксира в друга мисъл и я направи още по – страшна. Виждал съм такива хора, имали десетки различни по съдържание натрапливости как съжаляват за предната натрапливост, защото тя уж не била толкова страшна, колкото сегашната. Това разбира се не е истина, просто представата, на човека е такава, защото след време, при идването на новата натрапливост, той пък съжалява за тази която уж е била най-страшната. Така се получава и при теб. Имаше страх, че ще нараниш близките си .Той се дезактуализира, сега на дневен ден е страхът от катастрофа, след ден два той ще се замени от друг и т.н..Проблемът в случая е, че по характер си много тревожна и трябва да се работи в това направление - снижаване на тревожността ти. Когато тя се намали, ще престане да генерира натрапливи мисли. Реално това правят медикаментите - редуцират тревожността по химичен път и като няма тревожност, няма и натрапливи мисли. Проблема е, че няма как да се спрат, защото тогава идва тревожността и натрапливостите пак се връщат. И тъй като не виждам механизъм, по който сама може да работиш и трайно намалиш тревожността си, веднага ти дадох най-правилното за мен решение –търси специалист и то бързо. Бързо, защото с времето тревожността ще се увеличава и времето, за което ще се повлияе ще бъде по - дълго. А това ще ти струва повече пари. Питаш- Оттогава си внуших, че едва ли не предчувствам как нещо лошо ще ме сполети Въпросът ми е - е ли възможно наистина подсъзнанието да ме предупреждава и да ми показва какво предстои или просто не го тълкувам и разбирам правилно? Не, това са мисли продукт на тревожната ти личност. Но има и едно правило -когато много те е страх от нещо, всъщност ти го викаш в живота си. Винаги повтарям на хората с които работя ,,Аз съм страхлив човек, за това ме е страх да ме е страх .’’ Искам да подчертая – правилото важи само за много интензивен страх. Твоят не е такъв, така че няма опасност да си предизвикаш сама катастрофата. И на какво същност може да се дължи това лошо "предчувствие" - дали наистина предусещам нещо или просто съм си внушила прекалено много заради страховете ми? Нищо не предусещаш, просто си много страхлива.

Здравей! Въпросът за натрапливостите е поставян многократно във форума. Не мисля, че някой от нас може съществено да добави нещо значимо./разбира се това не изключва Орлин да ви пише/ Съветът ми е да прегледате подробно отговорите, които са давани до момента. Ако не друго, поне малко спокойствие ще настъпи във вас по отношение на възможността наистина да убиете родителите си или когото и да е.,Такава вереоятност няма. От друга страна, не вярвам ,че може сама да се справите с проблема. Трябва да започнете лечение. Избора психиатър или психотерапевт е ваш и за момента няма голямо значенеие. / значението е за това, доколко трайно е лечението, без съмнение при психотерапията то е много по- трайно/. Важно е лечението да започне веднага, защото от есента до днес времето не е малко и всяко отлагане ще увеличава срока на лечение. А и състоянието ви, както сама се убежавате, става все по -нетърпимо. Още едни съвет - не четете повече нищо в никакви форуми, ако нещо не вие ясно, питайте тук. Ще ви отговорим. Иначе има опасност да си внушите още безкрай много глупости. Започнете и веднага да спортувате. Знам, че времето е топло и е неприятно , но спортът ще намали почти веднага част от напрежението. Съвет към всички, които имат натрапливости, независимо дали са мисли или ритуали- търсете още в началото специализирана помощ. Тогава състоянието може да бъде овладяно много бързо.

Здравей! Трябва да убедиш родители си, че се нуждаеш от лечение-независимо дали от психотерапевт или психиатър.Ако това ще ти помогне, позови се на моето мнение-това което описваш с голяма вероятност е депресия и се нуждае от лечение.

Благодаря за споделеното! Надявам се то да помогне на още някой да разбере-първата стъпка за справяне с невротичен проблем е да се спре каквото и да е четене по темата.Ако това не се направи, шанса човека да остане с проблема с години е огромен.И обратното, понякога самото спиране да се чете по темата е достатъчно всичко да отмине. Пиши след няколко месеца пак.

Имаш моите поздравления! Права си да се гордееш. И спокойно, не полудяваш.ОТКРИВАШ. Така се чувства всеки откривател.Както виждаш чудесата стават. Всъщност, това е трябвало отдавна да си постигнала с помощта на психолога си.

Здравей! Питаш следното : Въпросът може да бъде зададен и така - какво ви е професионалното мнение за мен и какво бихте ме правили, ако ви бях клиент.? По отношение на приложението на психотерапията има две мнения. Едното препоръчва всеки човек, независимо от това ,че няма проблем да се подложи на такава, като се очаква тя да подобри мирогледа му и повиши качеството му на живот. .Второто е,че психотерапията е специфичен процес, който е адресиран само към хора, които имат проблеми, ограничаващи свободата им на избори и живот.. Аз съм привърженик на втората теза и по тази причина не може да станеш мой клиент.. Това, което описваш, е нещо напълно обикновено за възрастта и социалният опит, който се очаква да имаш .Ти не го знаеш, но аз 15 години работих като психотерапевт на младежи точно в тази възрастова група и нещата са ми много познати. Ако наистина беше дошла при мен ,нзадължително бих ти дал съвети какво да направиш за да повишиш падналото си кръвно налягане. Това, както сама пишеш, ще вдигне тонусът ти./ ниското кръвно при тази горещина е най-нормална физиологична реакция и за никакъв психосоматичен проблем не може да се говори/

.....знам че има чудеса, но трябва на чудеса ли да разчитаме? Чудесата има, но те са наше дело и сами трябва да ги правим. Хайръм Смит в ,, Десет закона на успеха’’описва следната случка: „Веднъж майка ми беше поканила приятелки на гости. Без да искам подслушах следният разговор - Момичета тази година мисля да се запиша в колеж - каза майка ми - За какво ти е, та след три години ти ще бъдеш на 64 години?- попита я една нейна приятелка След кратко мълчание майка ми и отговори -Ами аз и да не уча в колеж след три години пак ще стана на 64.’’ Ти си на 53г., при средна продължителност на живота около 80 години имаш още цели 27 години живот. За това време може да сътвориш каквото си искаш чудо. Въпросът ти ми напомня и за един случай от практиката ми: преди повече от две години ме намери жена с ПР започнало преди 20 години. Беше пробвала и хапчета и психотерапия така, че за да и помогна наистина се нуждаех от чудо. И го направих. Още на първата среща я убедих, че чудесата съществуват. В началото тя беше много скептична, но пък когато трябва аз съм много убедителен и ние решихме по - голяма част от проблема и още на първата среща. Доколкото помня, след това се видяхме още няколко пъти за да затвърдим резултата и край. Нещо повече, ентусиазирана пациентката ми се опита да сподели опита си в един голям сайт посветен на лечението на ПР. Естествено че никой не и повярва, че чудеса съществуват и е достатъчно да повярваме в добрата фея за да променим живота си. Това е линк към постовете на жена стоматолог http://club.rozali.com/profili/42.html. От тях ще видиш, че тя също е творец на чудеса. Доколкото помня малко преди да стане на 50 умира съпругът и. Идва мъката отчаянието, но след години и нова и любов и новото щастие. Така,че всичко е възможно когато човек поеме отговорност за нещата които стават в неговият живот.Тогава и съдбата му помага. Относно терапевтката ти: и двамата сме лекари и знаем, че ненавременното прекратяване на лечението е грешка в изкуството. Ако наистина е опитна, би трябвало да прецени, че не си готова за прекратяването и .Нещо повече, според мен тя я е прекратила не за друго, а защото просто не е знаела какво повече да прави с теб. Така че възможно по-бързо я смени.

„мога ли по някъкъв начин да се променя към добро какво да направя:" „ Вие не сте това, което мислите за себе си. Вие сте това, което мислите.” Норман Винсънт Пийл Здравей, Както написах в преден пост, крайната цел на психотерапията е промяна в мисленето на човека. В този смисъл, работейки като психотерапевт, мога категорично да кажа, че не само ти, а всеки човек, който иска, може да се промени и да бъде по-доволен и по-щастлив от живота, който води. В този аспект всяка една психотерапевтична школа, дори всеки опитен психотерапевт има собствени виждания и методи, които използва за да подпомогне клиентът да направи тази промяна. Първото, което трябва да се знае е, че промяната изисква време. Много хора казват, че тя е и трудна, което в повечето случаи не е така, а дори бих казал, че е приятна, защото води до нови, приятни усещания. Проблемът наистина е във времето. Всички искат тя да стане бързо, едва ли не за ден-два, но това е невъзможно. Проблемът за това е и чисто физиологичен. Много от хората не се досещат, че мисленето има физиологичен субстрат – това са невроните в мозъка. Отдавна се знае, че всяка една дума възбужда определена група неврони и колкото повече ние си повтаряме тази дума, толкова повече невроните, които се възбуждат при дори мисълта за нея, се спояват помежду си така че мозъчните биотокове протичат много по-лесно между тях, отколкото между другите групи неврони, които не употребяваме толкова често. Ще дам прост пример: ако ти често си повтаряш „животът е лош” то невроните, обуславящи тази мисъл, са здраво споени и в момента, в който се събудиш или стане каквото и да е събитие, биотокът по тях ще протече много по-лесно и бързо и мисълта „животът е лош” ще дойде много по-бързо в съзнанието. От това следва един чисто механичен начин да променим гледната точка на човек , който смята живота за лош, като го накараме просто да повтаря изречението „животът е хубав” 10-ки пъти през деня и тук неговата вяра няма никакво значение. Самото повторение ще възбужда невронните структури, връзките между тях ще стават все по-здрави, така че една прекрасна сутрин, когато си отвориш очите, мозъчния ток в тази невронна структура ще протече по-лесно и първата мисъл ще бъде „животът е хубав” Това не означава пълна промяна. Напротив, най-вероятно на другата сутрин биотоковете ще изберат старата невронна структура и тук са важни времето и упоритостта новата невронна структура да стане алтернатива на старата. Затова всеки, който иска да направи промяна, трябва да приеме едно: „за това е нужно време”, останалото е лесно. И така както казахме, човек е това, което мисли, т.е. казвайки „аз искам да променя мисленето си”, ти казваш „аз искам да стана един нов човек” ОК! Винаги, когато искаме да направим нещо ново, ние започваме с идеята за него. Ако искаме да построим нов кораб, се питаме какъв кораб искаме да бъде той - пътнически, товарен или танкер? Ако искаме да направим нова кола, трябва да знаем каква да е тя- товарен автомобил или болид, или лимузина? И така щом искаме да направим един нов ko4ito, трябва да си отговориш на въпроса какъв трябва да бъде новия ko4ito и отговорът на този въпрос трябва да е максимално точен и подробен. Той трябва да включва дори това какъв ще бъде Кочито след 5, 10, 20 и дори 40 години, както и какво трябва да е постигнал в живота си новия Кочито, защото каквото и да говорим измерение за това какви хора сме, са нашите постъпки и действия. Всичко друго са празни приказки и философствания. Това е първото, с което трябва да започне всеки един, който иска да промени мисленето си, т.е. себе си. А кой знае, може би щях да променя света Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Анонимен автор Успех!

,,,,Ти смяташ, че ако промениш мисленето си, ще се справиш с проблема, но това е една заблуда, свързана с всички видове консумативни психосоматични разстройства.''' Ще си позволя коментар най-малкото, защото форума се чете от много хора, а горното твърдение е невярно. Каквото и определение да дадем за това какво е психотерапия, тя неминуемо цели промяна в мисленето. Като целта е не само да има промяна, но и тя да е трайна. Това е така, защото мисленето чрез нервната и хормоналната сиситема контролира както психосоматичните процеси, така и емоциите. А точно в тези две сфери са най -честите оплаквания на нашите клиенти. Но и когато ни търсят семейства, нещата не са по различни, пак техните мисловни схеми ги карат да не се разбират и страдат. / Само при тежки психични заболявания това не е така- например при БАР, шизофрения и т. н. При тях емоциите възникват автономно и откъснато от мисловните процеси. Например един болен от шизофрения може да изпитва искрена радост на погребението на детето си. И това е не защото не разбира смисъла на момента, а защото радостта възниква автономно и откъснато от мисленето. По тази и причина психотерапията е безсилна в лечението на тези заболявания и се използва само като допълнения към медикаментите/ Така че тук няма място за спор - мисленето на Rain трябва да се промени, за да се реши проблема. RAIN, може би малко ще те разочаровам, опирайки се на опита ми, а той наистина е голям, не мисля, че има алгоритъм по който сама, без реална работа с психотерапевт може да се справиш с проблема си. Ако беше от няколко месеца или в по-зряла възраст, може би щеше да стане, но ти си само на 19 години, а проблемът е от цели 4 години. Затова и ще ти дам само един съвет- намери начин и започни психотерапия. Концентрирай се върху това, всичко друго е загуба на време, все по-голямо задълбочаване на проблема и ще затрудни решаването му в бъдеще време.

Един от най-големите авторитети в областта на проблемното мислене Едуард де Боно казва:” Няма проблем който да не бъде решен, ако се подходи от възможно най-невероятният ъгъл.” В този смисъл предложението, което аз ще Ви дам е наистина различно от написаното до тук - започнете семейна терапия. Не мисля да се обосновавам, но от постовете ми във форума, предполагам Ви е ясно, че преди да дам какъвто и да е съвет, аз щателно обмислям нещата. Така че убедете съпруга си в нуждата от съвместно посещения при психотерапевт и ще се радвате отново да свободен, лишен от страх живот.

Когато бяхме студенти и учехме анатомия и физиология си мислехме,че човешките тела са еднакви и функционират по идентичен начин. Преди много години разговора с един коремен хирург промени мнението ми за това. Тогава той ми каза,, Докторе, всеки корем, който съм отварял, е различен, няма два еднакви корема и всичко е индивидуално и в голяма степен непредвидимо''' . Така стоят нещата при лечението на който и да е орган или система - много е индивидуално. По тази причина не мога да дам съвет за медикамента - на едни той ще помогне, на други може и да не помогне. Важно в случая е и дозата му и наличието на друга психопатологична симптоматика. Единственият съвет, който мога да дам е това, което казава и Орлин, използвайте и психотерапия, но нека тя се провежда от същият лекар, който назначава и медикамента. Така би се избегнало евентуално противоречие между него и психотерапевта. Успех!

Орлин е описал десетки техники за справяне с тревожността. Почти всяка от тях, използвана достатъчно умело и достатъчно време, може да ликвидира дереализацията.Проблема е, че вие сте на лекарства.

,,,, Веднага бих се качила в колата и бих отишла там, където сърце ми пожелае и бих дишала дълбоко, радвайки се на всичко това, което ме заобикаля и най-вече на свободата си''' Защо не опишеш подробно това ,,там''? Къде всъщност ще отидеш?

Сигурно ще стана досаден, повтаряйки под различни форми - искате ли да се справите с психологичен проблем веднага спрете да четете каквито и да е психологични сайтове. Тук възловото е ВЕДНАГА И ВСЯКАКВИ. Четенето в нета ще ви накара да откриете проблем дори и да го нямате. По тази причина няма да отговоря на въпроса ти. Избора е твой -чети , самонаблюдавай с е и ......., или просто приеми ,че човек се променя и живей спокойно.

Погрешно сте ме разбрали. Един от основните принципи на психотерапията гласи „Когато терапията е успешна, причина за това е клиента, когато резултатът е незадоволителен, отговорността е на терапевта.” Много от колегите са против този принцип, но аз заставам с две ръце зад него. Вие не сте сбъркала никъде. Посещавали сте двама психотерапевти. Би трябвало да сте добре. Не сте. Вината е в тях, не във вас.

Здравей! Разбирам, че ,,крайният ‘’страх е от смъртта. В случая болестта е ,,пътя,’’ който води до нея. За да преодолееш този страх ти препоръчвам да събереш смелост, отделиш достатъчно време и направиш едно задълбочено собствено изследване, отговаряйки си на въпроса ,,какво всъщност е смъртта’. За да може да го направиш, трябва да оставиш всичките си убеждения по този въпрос. Те всъщност не са твои, те са на родителите ти, на приятелите ти, на обществото, но не и твои - ти никога не си изследвала сериозно същността на това, което наричаме смърт. Може би се чудиш от къде го знам - проето е, страх те е, а всеки, който задълбочено е изследвал въпроса и има собствено мнение, не изпитва страх от смъртта. Така че за да се успокоиш направи това свое изследване. В нета има страшно много информация по темата. Предлагам да започнеш от мнениято на някои от великите учени, живели на замята. http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%ED%EE%E1%E5%EB%EE%E2%E8 Тук има една книга. Прочети я. Четейки я може да се запиташ, защо един Айнщайн, може би най-великият учен на миналият век, вярва в Бог, респективно във вечният живот? Възможно ли е той да е гений във физиката и едновременно наивник, който да вярва в безсмъртието на душата? Ами Нютон, Галилей, Коперник , Дарвин, Пастьор с тяхното научно аналитично мислене? И те ли са наивници, които да вярват в Бог? Проучвайки въпроса може би ще разбереш, че точно научното аналитично мислене е довело тези колоси на мисълта до убеждението, че Бог съществува и душата е вечна. След тази книга може спокойно да продължиш с книгите на Силвия Браун, Майкъл Нютън, Парамханса Йогананда, Нийл Д. Уолш и още много имена, до които сама ще стигнеш, търсейки отговор на въпроса „какво всъщност е смъртта”. Неминуемо ще стигнеш и до Петър Дънов, а в сайта има много хора, които споделят мнения по този въпрос. Тук важното е да не се бърза. И бъди критична, подлагайки всичко на съмнение, точно както са го правили и Айнщайн и Дарвин и другите цитирани учени. Ако не се откажеш, предполагам най-много за 5-6 месеца, ще имаш истинско свое мнение за това какво е смъртта. И тогава ще дойде спокойствието. В процеса на търсенето ще разбереш страшно много неща, уверявам те, ще ти бъде страшно интересно, стига да проявиш достатъчно любопитство. ПП. Ето нещо за размисъл : Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е естествено. Сократ отворил очи и казал: - Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка. Някой попитал: Не се ли страхуваш? Сократ казал: Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.

Не мога да преценя ситуацията. Дайте времето, в което се развива всичко това. Дайте и дозата на пирамема. Тя трябва да е не по малко от 4 грама за да бъде ефективна. Серопрама - каква доза е ?

Четейки поста Ви разбирам, че си имаме работа с ,,професионалист''. За съжаление единственото, което мога да дам като съвет е, да се обърнете към компетентен специалист. Интернет консултацията за ,,професионалисти'' не може да е ефективна. Вие на практика знаете толкова много техники и теория, че нищо ново нито аз, нито Орлин можем да Ви предложим. Успех!

Здравей! Гледайки библиотеката си предполагам, че няколко издателства могат да проявят интерес към тази книга: Бард, Изток запад, Жануа 98, Лик, Колибри, Сиела . Успех!

Цитат ----, По повод порното : Хубаво е да направиш за себе си едно много важно уточнение. Порното не е жена - ти си жена. Мъжът не вижда в порното жена - по- добра или по- лоша, затова да сравняваш порното със себе си е най- малкото безсмислено и нищо хубаво няма да ти донесе. Естествено, че си достатъчно красива, мъжете не гледат порно защото жените им не са красиви , напротив мъжете с много хубави жени честичко си гледат порно. Добре е да излезеш от това сравнение аз - порното. Защото такава реалност няма. Действително това е първата мисъл при 99% от жените и хоп - комплекс за малоценност, тревога от загуба на партньора и всички "екстри" след това- скандали и т.н. това, че мъжът гледа порно НЕ означава, че те обича по- малко, НЕ-означава, че правиш лош секс, НЕ означава, че не си красива. ,,,, До тук съм напълно съгласен. Цитат- ,,,Мъжът има проблем'' Според речника за чужди думи ,,проблем'' означава теоретичен или практически въпрос, който очаква разрешение, понеже затруднява функционирането на човека. Казано просто, приятелят няма никакъв проблем. Проблем би имал например, ако приятелката му каже - или мен, или порното.Тогава той наистина трябва да реши въпроса, кое е по-важното, но сега той няма какво да решава, така че няма и проблем. Човекът, който страда и има въпрос за решаване /проблем/ е приятелката, тя за това и пише, искайки помощ. Аз потвърждавам, че първите разсъждения на ДИДИ -че гледането на порно няма отношение към нея и нейната ценност като жена в очите на приятеля и, са правилни и ако тя ги възприеме, проблема и ще бъде решен.

Когато човек има опасения,че може да се разболее от рак или подобна тежка болест страхът може да се дължи на няколко възможности 1. Болестта води неминуемо до смърт- всъщност това не е точно хипохондрия, а танатофобия -страх от смъртта. 2.Болестта води до страдания свързани с болка и мъчения които изглеждат много тежки и непоносим. 3.Комбинация от двете, но все пак с водещата роля на една от двете. Бих искал да помислиш и кажеш -кой вариант е при теб. .

Разбира се, че ще се чувстваш по-уверен.Ти се справи страхотно. Навреме потърси помощ -много хора се опитват да се справят сами с психологичните си проблеми и тъй като това все пак си е специфична професия, губят години. Ти потърси и точно където трябва. Повечето търсят помощта в разни форуми, в които пишат само хора с проблеми, така че там освен да се научиш как да влошиш нещата, нищо повече не може да стане. И накрая най-важното - избра да бъдеш активен и овладееш стреса си. Отстрани изглежда много просто, но уверявам те, иска се много здрав разум, за да направиш това, което ти направи на своите 19 години. За прозяването и умората- нямаш нужда от никакъв лекар. Пролет е и цялата ни физиология се променя, отделно се нуждаем от повече витамини и минерали. С две думи ,,пролетна умора''. Прибави повече плодове и сурови ядки. За по лесно просто напиши в Гугъла ,,пролетна умора '' и следвай съветите, които ще намериш, особено за храните . Всичко най- хубаво!